300x250z

Какви са преимуществата и недостатъците на различните технологии – анализ на американски специалист в авторитетното издание Farm Journal

Почвообработката има критично значение за доходността от земеделието. Целта на тази операция е да се създаде еднороден по пълтността си слой, така че нищо да не възпрепятства корените на растенията и влагата. Американските специалисти открояват четири различни типа основна почвообработка хоризонтален (традиционен), вертикален, Strip-Till и No-Till. Всяка от тези системи има своите особености. А изборът на конкретна система за конкретно стопанство може да се прави не само въз основа на природните фактори дебелина на плодородния слой на почвата, климат и структура на почвата, но и според размера на стопанството и неговото финансово състояние. По-подробно за преимуществата и недостатъците на различните системи разказва агрономът Кен Ферри пред американското издание Farm Journal.

Хоризонтална обработка

Някога хоризонталната обработка на почвата е била синоним на оран с обръщане на пласта. Днес тя обикновено включва преминаване с култиватор или компактна почвообработваща машина на дълбочина от 7,6 до 10,2 см преди пролетната сеитба. При соево-царевичен сеитбооборот хоризонталната обработка не предвижда никакви операции наесен, асамо едно преминаване с компактна почвообработваща машина преди сеитбата на царевицата напролет. Това е надежден начин да се получат бързи и равномерни посеви.

20131216b1537a8b lg

Като недостатък на хоризонталната обработка авторът посочва резкия преход на плътността между орния хоризонт и т.нар. плужна пета. Дали такъв преход е проблем, зависи от годината.

Интензивните дъждове в началото на годината могат да доведат до това, водата да се натрупа над плужната пета, което може да причини загуби на азот и болести по растенията. Когато през юли и август е горещо и сухо, при наличието на рязък преход в почвата, първите три горни групи корени при опита си да се доберат до влага, може да спрат, натъквайки се на значително по-плътния слой.

Ако това се случва, вероятно си струва да се премине на вертикална обработка на почвата, No-Till или Strip-Till.

Работата е там, че една от главните цели е проникването на първите три горни пласта на корените дълбоко в почвата. При вертикалната почвообработка, Strip-Till или Nо-Till те растат на дълбочина. Но при хоризонталната почвообработка преди сеитбата (изключенията са редки, например песъчливи почви) независимо от това какви операции се провеждат наесен, първите два горни етажа от корени почти винаги се сгъват, натъквайки се на плътния слой почва. За щастие, ако наесен се прави вертикална обработка на почвата, третият етаж корени прониква в дълбочина.

Рязкото преминаване към вертикална почвообработка, Nо-Till или Strip-Till за някои фермери може да бъде твърде шокираща промяна. Първата крачка е да се разрохка целият почвен профил с помощта на определени операции наесен. След последвалата почвообработка напролет плужната пета ще се запази, но разликата в плътността на почвата между различните пластове ще намалее.

csm f1f9309bd9021dca511e8b852e546e905cd2dfd8 fp 16 7 0 0 7391022136

Есенната вертикална почвообработка може да се проведе с различни машини дискови или линейни продълбочители, чизелни плугове. Сред тях не може да се открои еднозначно най-доброто. Оптималният избор зависи от конкретната ситуация с растителните остатъци на полето, дълбочината на обработката на почвата, мощността на наличните трактори.

Ако е необходимо да се заорават растителните остатъци на царевица например, която е отглеждана след царевица или пшеница, то линейният продълбочител няма да е подходящ, тъй като той само повдига и спуска почвата. Но при царевично-соев сеитбооборот трябва да се оставят растителните остатъци на повърхността, за да се предотврати ерозията, поради което линейният продълбочител може да е напълно подходящ. За да се разбият основателно буците и да се раздроби почвата, с линеен продълбочител трябва да се влиза в полето колкото е възможно по-рано, докато почвата не е натрупала влага. С чизелен плуг може да се обработва и влажна почва. Ако е необходима обработка на почвата на голяма дълбочина, е по-добре да се използват дискови чизелни култиватори или дълбокопродълбочители. След есенната почвообработка напролет трябва да се прояви търпение.

80 на сто от случаите на уплътняване на почвата, които съм виждал на полето, са станали след първата пролетна почвообработка“, отбелязва авторът Кен Ферри в статията си.

След сеитбата трябва да се проверят горните корени. Ако третият им пласт е прегънат, това означава, че по време на пролетната почвообработка е било твърде влажно, поради което и есенната не е преминала както трябва. Алтернативен път на преминаване към по-малко интензивна обработка на почвата е отглеждането на соя по технологията No-Till.

Резюме

Преимущества: по-малко налягане върху почвата и по-малко машини, използвани при сеитбата; по-малки разходи за хербициди; сеитба в оптимални срокове; по-бързо поникване на културите; по-равномерни посеви.

Недостатъци: създава плътен слой, над който се натрупва влага и който задържа растежа на корените, а това анулира почти всички преимущества.

Пречки при прилагането: не бива да се прилага на почви, подложени на водна или ветрова ерозия или пресъхване.

Допълнителни съвети: обработете допълнително почвата наесен на голяма дълбочина с цел разбиване на плужната пета или преминете към по-неинтензивна обработка.

maxresdefault

Вертикална обработка

Машините за вертикална обработка имат дълги лапи, които разрохкват уплътнените почвени слоеве, премахвайки прехода в плътността на почвата, създаден от хоризонталната обработка. Машините включват линейни дълбокопродълбочители, чизелни плугове, дискови дълбокопродълбочители, които напролет се агрегатират с брани, за да се изравни повърхността на почвата. Дълбочината на обработката зависи от типа на почвата. При малки дълбочини обикновено се използват чизелни плугове. За да се формира еднороден почвен слой, дълбочината на обработката трябва да е половината на ширината на междуредията. Например, при обработка на дълбочина 17,5 см трябва да се постави ширина между работните органи от 35 см.

Колкото по-късно се провежда вертикалната почвообработка, толкова в по-къси срокове трябва да стане това. При използването на дискови дълбокопродълбочители, дискови чизели и чизелни плугове, които могат да работят на влажна почва, сроковете са по-дълги, отколкото при използване на линейни дълбокопродълбочители.

Еднородно разрохкване е по-лесно да се постигне с дискови дълбокопродълбочители или дискови чизели, тъй като те имат по-големи работни органи. Тъй като еднородността на разрохкването зависи от дълбочината на обработката, разстоянието между работните органи, скоростта на работа и влажността на почвата, най-вероятно ще се наложи машината да се пренастройва за всяко поле наново.

Особено внимание трябва да се отдели на изравняването на почвата. За целта към почвообработващите машини трябва да се прикрепят машини за подравняване. Недостатъчно качественото подравняване може да доведе до това – хербицидите да се натрупват и да действат на полоси, а не навсякъде.

Роля има дори формата на работните органи. От нейния правилен избор зависи дали растителните остатъци ще остават на повърхността, или ще се заравят в почвата.

Окончателното изравняване на почвата се прави напролет с брани. Браната не заравя растителните остатъци, а само изравнява почвата, поради което при необходимост от заравяне на растителните остатъци, това се прави при първоначалната почвообработка.

Nutri Tiller 955 Steiger 500 GWSP 1053 04 16

Вертикалната обработка на почвата се прави на скорост 11-20 км/ч . Тракторите и пръскачките трябва да се оборудват със специални гуми, тъй като уплътняването от обикновените гуми е невъзможно за разрохкване.

По време на пролетното брануване има възможност добре да се почувства качеството на първичната обработка. Ако тракторът се тресе, значи обработката е направена недостатъчно дълбоко. Ако дълбочината на обработката е била избрана правилно, поставена в кабината чаша с вода по време на брануването не трябва да се разсипва. Тогава тракторът се люлее настрани, но не подскача нагоре-надолу.

Ако първичната обработка на почвата е направена правилно, е лесно да се зададе правилното налягане в изсяващите апарати. А ако не е, това ще бъде невъзможно, тъй като меките участъци на почвата ще се редуват с твърди.

Резюме

Преимущества: отстранява плужната пета, уплътнените пластове, разликите в плътността и коловозите.

Недостатъци: изисква повече усилие и внимание, отколкото хоризонталната почвообработка.

Пречки пред внедряването: изисква изключителна мощност на тракторите и пръскачките, за да се предотврати образуването на коловози, сеялката трябва да заравя растителните остатъци; изисква приключване на есенната почвообработващ, преди да са завалели дъждове.

Предпоставки за успех: контролът над плевелите се осъществява повече с хербициди с постоянно действие, отколкото с култиватори; подвижните работни органи, например дисковете, трябва да се задълбават на достатъчна дълбочина; след почвообработващата машина задължително трябва да се агрегатира машина за изравняването на повърхността на почвата.

Допълнителни съвети: провеждайте вертикалната почвообработка веднага след жътвата; променяйте разстоянието между работните органи, дълбочината и скоростта на обработката на всяко ново поле в зависимост от влажността, а дълбочината на обработката – и от типа на почвата.

STRIP-TILL

При вертикалната почвообработка сеялката трябва да бъде оборудвана с устройство за почистване на редовете от растителни остатъци, тъй като на полето те са в по-голямо количество, отколкото при традиционната оран.

Ако работите във влажен или студен климат, а искате да минимализирате обработките на почвата, използвайте Strip-Till. Тази система съществено се различава от No-Till. Strip-Till предвижда дълбочина на почвообработката от 15 –17,5 см.

pasovy kypric strip till 8 10 high

Системата позволява да се разрохкат хоризонталните слоеве. При нея не се ликвидира уплътняването на хоризонта окончателно, но се проправя път на корените да растат на дълбочина. Strip-Till работи, когато полето е почти готово за работа, но на места е твърде влажно. Тази технология е много подходяща за почви с малка дълбочина на плодородния слой, където под него са залегнали камъни и позволяват на по-зле дренираните почви да се затоплят. Това е северният вариант на системата No-Till.

Най-големият проблем за Strip-Till е да се осъществи обработката в оптимални срокове. Колкото е по на север, толкова това е по-трудно, тъй като сланите може да започнат още преди края на прибирането на царевицата.

Тоест, при технологията Strip-Till обработката на почвата трябва да се проведе едновременно с жътвата, веднага след комбайна. Когато почвообработващите операции се отложат до времето след прибирането на царевицата и соята, има риск да се прави почвообработка в кал. Поради това много е вероятно да са ви необходими допълнителни трактор и механизатор.

На пръв поглед, Strip-Till улеснява есенното внасяне на азотни торове. Но тук монетата има и обратна страна. Почвата може да бъде твърде суха за разрохкване и формиране на редове, и обикновено това се случва след прибиране на соята.

Решение на проблема е провеждането на работата в оптимални срокове. Оптималните срокове имат важна роля при формирането на качествено семенно ложе на следващата пролет. От друга страна, оптималните срокове на почвообработката може да не съвпадат с оптималните срокове за внасянето на азотните торове, поради това по-късно ще се наложи те да се внесат в по-голямо количество.

Докато времето е твърде топло, по-добре е да се проведе почвообработката, а внасянето на азот да се отложи за по-късно. Но пък може да се внесат фосфор и калий.

W0013235465 739674

Проблематично е и да се попадне в обработените полоси напролет по време на сеитбата. И колкото повече растителни остатъци са премахнати от полосата, обработена през есента, толкова сеитбата е по-лесна.

Трябва да има и резервен вариант. Например, ако е обработвана твърде влажна почва, посевите ще бъдат неравномерни и редки, което ще стане причина за по-слаба реколта. В този случай е по-добре почвообработката да се отложи за пролетта. И по тази причина да не се внася безводен амоняк, или да се внесе азот по-късно. При провеждането на обработката през март или в началото на април и при наличието на влага, се получава качествено семенно ложе.

Преди да се въведе технологията Strip-Till, трябва добре да се обмисли технологията на борбата с болестите; да се прецени има ли време да се пренастройва сеялката всеки път при преместването й на ново поле; да се прогнозира опасността от водна ерозия в браздите; да се обсъди възможността и да се обмисли технологията на приложението на хербициди с непрекъснато действие.

Оборудвайте сеялката като за No-Till. И преди да преминете към Strip-Till, изравнете киселинността на почвата, тъй като повече няма да можете да я смесвате. А по-нататък внасяйте по-малки норми вар, но по-често.

Резюме:

Преимущества: разбиване на плужната пета; изравняване на условията на отглеждане на културите, когато част от полето е преовлажнена; качествено семенно ложе и защита на по-голямата част от почвата с растителни остатъци; по-подходяща от No-Till за повторна сеитба на царевица, тъй като намалява конкуренцията от страна на старите корени.

Недостатъци: къси оптимални срокове за внасяне на торове през есента, особено в по-северните райони.

Пречки за внедряване: големи разходи на пари, труд и внимание.

Предпоставки за успех: наличие на достатъчно човешки и технически ресурс в определен времеви отрязък; придобиване на опит за борба с плевелите и болестите без култивиране; запознаване и с други начини на почвообработка; изравняване на киселинността на почвата преди започването на прилагането на технологията Strip-Till.

Допълнителни съвети: пригответе резервен вариант, в случай че почвообработката не може да се проведе наесен; постарайте се обработването почвата и провеждането на сеитбата да се извършва от един и същ механизатор (ако не се използва автопилот); да се избягва уплътняването на почвата от колелата на техниката.

No-Till

Прилича на Strip-Till, но изисква повече усилия и внимание. Често проблем е размерът на стопанството. “Някои от най-печелившите стопанства, които знам, работят по No-Till. Но техните размери и наличната в тях техника позволяват сеитбата да се проведе в много къси срокове“, пише авторът на статията.

При тази технология също така трябва да се прецени дали борбата с плевелите без съответните почвообработки ще бъде успешна. Както и при Strip-Till, първите поникнали плевели ще се наложи да се контролират с хербициди с продължително действие, които освен това ще трябва да се внасят и през есента. Нараства опасността от болести, особено в южните райони. Поради това се налага внимателен мониторинг на посевите за необходимост от фунгицидно третиране.

Отглеждането на царевица след царевица по принцип е възможно, но е по-сложно, особено на север. Колкото по на юг се намира стопанството, толкова повече се разлагат растителните остатъци през зимата. „Но не сеите един и същи сорт или хибрид 2 години поред“, предупреждава авторът. Сеялката трябва да бъде оборудвана с устройства за почистване на редовете от растителните остатъци и да има оптимални показатели на налягането върху почвата.

Както и в технологията Strip-Till, киселинността и съдържанието на фосфор и калий трябва да се балансират преди внедряването на технологията. А след това да се варува по-често, но по-малко.

При вземането на решение бъдете гъвкави и търпеливи. „Познавам фермери, които работеха успешно по технологията No-Till в продължение на десетилетия. Но когато възникнеха проблеми – уплътняване на почвата след влажна есен или появата на коловози след внасянето на органичен тор, се връщаха към вертикалната обработка, за да отстранят проблема. Налагаше им се да правят това на всеки 5-6 години“, казва авторът.

Резюме:

Преимущества: минимализиране на броя на преминаванията на техниката по полето; отличен контрол върху ерозията; намаляване на разхода на гориво.

Недостатъци: полята изсъхват и се затоплят по-бавно.

Пречки пред внедряването: изисква повече усилия; необходими са устройства за почистване на редовете от растителни остатъци, оптимално налягане върху почвата и поставянето на специални колела на сеялките.

Предпоставки за успех: да се разрохкат уплътнените слоеве на почвата и да се балансира съдържанието на фосфор и калий преди преминаването на No-Till; сеялката трябва да има възможност да сее при наличието на растителни остатъци; да се води борба с плевелите и болестите без съответните почвообработки; площите трябва да са добре дренирани.

Допълнителни съвети: бъдете търпеливи и оставете полето да изсъхне преди сеитбата (даже ако съседите, които са орали, вече сеят); имайте резервен вариант, в случай че полето не изсъхне достатъчно; приложете вертикална обработка на почвата, ако е преуплътнена поради влажна година.

След внедряването на новата технология

Какво да се прави, ако равномерността и гъстотата на растенията са се влошили? „Винаги поставям равномерността на посевите над подобряването на структурата на почвата“, завършва анализа си Кен Ферри.

Публикувана в Агротехника

Стопанството на Лон Фрам с площ 123 000 дка в Зърнения пояс на щата Канзас дава представа как ще изглежда селското стопанство на САЩ: производство в големи количества, нови технологии и минимум работна ръка – изводи на авторитетния американски в. The Wall Street Journal

2. На полето

Зърненото стопанство на фермера Лон Фрам от градчето Колби, разположено в Зърнения пояс на равния като палачинка щат Канзас, се е ширнало на площ от 30 600 акра (над 123 000 декара). Кабинетът на 59-годишния фермер, от който започва репортажът на в. The Wall Street Journal, се намира в двуетажна офиссграда, над която хвърлят сянка няколко 80-футови стоманени контейнера със зърно. Пред картата на стопанството си Лон Фрам показва пачуърка от квадратни и кръгли полета с посевите си – царевица и пшеница. Те заемат близо 10 на сто от земеделската земя на областта Томас в щата Канзас и когато Лон се качва на самолета си Cessna Skylane, за да проконтролира посевите си от въздуха, той може да лети 30 мили, преди да стигне до края на нивите си. Стопанството на фермера е едно от най-големите в областта – средната му годишна реколта от царевица и пшеница запълва 4500 полуремаркета.

С безпристрастния език на статистиката

Големите стопанства, като тези на Лон Фрам, който изграждаше своето в продължение на десетилетия, процъфтяват в САЩ, независимо от най-дълбокия спад във фермерството от 80-те години насам – е изводът на в. The Wall Street Journal. Ниските цени на царевицата, пшеницата и на другите зърнени култури, които се задържаха в продължение на години вследствие на излишъците на зърно в световен мащаб, изхвърлиха дребните американски фермери от бизнеса.

3. Жътва на царевица погледната от самолета на Фрам

Стопанства с $1 милион или повече годишен обем на продажбите – което съставлява 4 на сто от общата сума, сега произвеждат две трети от селскостопанската продукция на страната, сочи статистика на Министерството на земеделието на САЩ (USDA). Промяната означава, че производството на храни все повече се съсредоточава в големите ферми, които са и по-добре финансово обезпечени. Така се подхранва един цикъл, в който размерът придобива все по-големи мащаби и предизвиква по-нататъшно преобразование на селското стопанство. По-дребните фермери се борят да разширят своите дейности, за да станат по-рентабилни. От друга страна, фермите-доставчици на дребните търговци и зърнените компании се намират под натиск, тъй като по-големите ферми се възползват от размера си, за да сключат по-добри сделки. Последните използват по-ефикасно машините и технологиите, предлагат по-добри цени за големите си доставки и успяват да запазят приходите си, като орязват посредниците.

С мисъл за ефикасността на всеки цент

Лон Фрам потвърди пред екипа на в. The Wall Street Journal, че всички решения в неговата ферма се вземат след обстоен анализ на ефикасността, получена от всеки цент и от добива от единица площ. „Винаги съм знаел колко далече мога да отида” – сподели той и допълни, че за повече от три десетилетия управление на фермата, независимо от сушите и колебанията в стоково-паричните отношения, той е имал една-единствена губеща година.

4. Прецизно земеделие в действие

Американският фермер е изчислил, че стопанство от неговия мащаб може да произвежда зърно на стойност между 10 и 15 милиона долара в една добра година. При такова количество продукция умело управляваните ферми могат да получат от 1 до 3 милиона долара печалба, дори в условия на ниски цени на реколтата.

Една типична по-малка ферма, която продава годишно зърно за $500 000, през последните три години е имала 5-процентов марж от печалбата или около $25 000, допълва картината Марк Ууд, икономист по земеделие със седалище в Колби от Асоциацията Kansas Farm Management.

История на фермата

Предците на Лон се заселват в градчето Колби, което сега наброява 5419 души, и се заемат със земеделие в далечната 1880 година. Лон Фрам поема управлението на фермата през 1986 година, след смъртта на баща си, покосен от сърдечен удар. Той наследява стопанство от 5600 акра (1 акър е равен на малко повече от 4 дка – б.ред.), което по онова време се е считало за голямо, но не и уникално за Канзас. Оттогава Лон използва всеки случай, за да разширява площите – най-напред, като убеждава роднините си да му преотстъпят земите си, и сетне – като използва печалбите от добрите години за покупки на земя. През 2013 г. той договаря най-голямата си сделка, като изкупува 7000 акра от свой чичо, който излиза в пенсия, и увеличава землището си с близо една трета. Тази пролет г-н Фрам взема под аренда други 480 акра, като се договори да купи още земи през есента.

8. Майкъл Джунеман работи за други фермери фермата му е малка 1

Земеделската демография също действа в полза на г-н Фрам

Средната възраст на американския фермер е 58 години. Младите хора напускат селските райони, а с течение на времето вятърът от полята издухва собствениците и техните наследници в градовете, понякога на стотици мили оттук. Местното училище е изгубило повече от една четвърт ученици през последните 20 години.”Една от причините за напускането на младото поколение е, че фермерите се нуждаят от все по-малко помощ. Модерните машини и технологиите, използвани от големите ферми, като например сензори в напоителните системи, намаляват нуждата от работници.

В областта Томас в Канзас, където аграрните икономисти изчислиха, че над половината от земите сега принадлежи на липсващи собственици, г-н Фрам се възприема като атрактивен стопанин. Не малко собственици се договориха с него за аренда на земите им, разчитайки на репутацията му на честен и надежден платец и добър стопанин.

Как оцелява дребният фермер на Колби

Окрупняването на фермерството е нож с две остриета и има пагубни последствия върху дребните фермери. Сред тях е 29-годишният Майкъл Джуенман. Той е израснал в семейна ферма близо до Колби, в която неговите родители със 160 акра земя едва издържат себе си, камо ли да могат да помогнат на сина си и на неговото семейство. През последните пет години Майкъл, вече семеен мъж, взема под аренда няколко малки парцела, наема машини и става от леглото по тъмно, за да балира собственото си сено. За да свърже двата края, той работи за други фермери и споделя, че през тези години синът му е израснал без него. „И все пак, споделя примирено младият и работлив фермер, откакто се помня, исках да се занимавам именно със земеделска работа.”

5. Фрам с Чесна инспектира имота си

Майкъл Джуенман има нужда от много повече земя, ако иска да се занимава с фермерство за себе си. Но закупуването на достатъчно акри изисква средства, които младият мъж просто няма. „Тази пролет даваха под аренда няколко много хубави участъци, покрай пътя до фермата на моя тъст. Но ги открих, след като г-н Фрам вече бе започнал да ги обработва. Тежко ми е, защото такава земя изпада много рядко, но очевидно собствениците предпочитат да се обръщат директно към големите „акули” – споделя с болка Майкъл, макар че не държи карез на г-н Фрам.

Много едри фермери плащат с налични пари арендата, за разлика от разплащане с част от реколтата, към която прибягват дребните фермери и излагат на известен риск собственика. Някои едри фермери предоставят подробни сведения за това как се грижат и как използват собствеността. Г-н Фрам например предлага мобилно приложение на собствениците на земя с множество данни, включително колко влага получават техните полета.

Двете страни на медала

Три четвърти от обработваемите земеделски земи на Америка се контролират от 12% от фермите – показват данни на Министерството на земеделието на САЩ. Броят на фермите с един и повече милиона приходи нарасна над два пъти в периода от 1992 до 2015 година, докато редиците на малките стопанства с доходи от $350 000 до $999 999 се намалиха с 5%, поради нарасналата възраст на фермерите и трудните за постоянни печалби времена. В доклада си от декември м.г. изследователи от земеделското министерство прогнозират, че консолидацията вероятно ще продължи.

10. Поглед към полята на Фрам от неговия самолет

Едно фермерско домакинство в Колби се нуждае от годишен приход най-малко от $50 000, за да върже бюджета си, твърди аграрният икономист Ууд, което трудно се постига от една малка ферма. Едрите фермери могат да покрият разходите си и да им останат пари за развитие, докато по-малките ферми трябва да водят борба за оцеляване.

Г-н Фрам пояснява, че от много време – от близо 15 години, е престанал да работи с местните кооперативи, а намира по Интернет по-добри цени за сделките си със семена и торове. Поръчаните от него семена и пестициди му се доставят в стоп анството с камиони. А когато дойде време да продава реколтата си, фермерът предпочита да общува с брокери, свързани с платформи за угояване на добитък или със заводи за производство на етанол, които могат да му дадат по-добри цени. Освен това Лон Фрам съхранява почти цялото си зърно в собствени зърнохранилища и управлява собствена товарителна станция, с което си спестява транспортни разходи и придобива по-голяма гъвкавост при продажбата на зърното на най-изгодни цени. „Кооперативите станаха място за пиене на кафе – твърди малко високомерно едрият фермер. – Те не могат да се променят бързо и да се борят с конкуренцията, която изисква да се въртиш на пета.”

Прецизно земеделие

Г-н Фрам, който има три висши образования в сферата на бизнеса и селското стопанство, е уверен, че неговата дейност процъфтява, защото държи сметка на ефективността на всяка крачка. Неговият 9-членен екип не се разделя с таблетите си – специалистите контролират системата за напояване на стотици мили и могат да я изключват, когато сензорите показват, че влагата е достатъчна. А когато тракторите навлязат в полетата, автоматизирани системи проследяват количеството и типа на семената във всеки ред, за да не се губят семена в неблагоприятна почва, например. Лон Фрам и неговият екип анализират данни, получени и от най-отдалечените сървъри, за да определят как може да се управлява машината по-ефективно или къде могат да се разпръснат по-малко торове. Тази година фермерът тестира автоматизирани капани, които предават данни за броя и типа на насекомите, унищожени от разпръскването на пестициди.

9. Майкъл в зърнохранилищетоработи и за други

Социални придобивки и спонсорство

Г-н Фрам съзнава добре, че едрите фермерски стопанства променят облика на обществото. И възприема дейността си като икономически двигател за Колби. Неговите сътрудници работят целогодишно, със здравни осигуровки и четири седмици отпуск. Най-дългогодишният щатен сътрудник е започнал работа при бащата на Лон преди 43 години. Собственикът предоставя като бонуси за прилежен труд океански круизи, а за възпитанието на чувствата отпуска на всеки по 1000 долара годишно, за да ги пожертва за благотворителност. „Тези работни места им предлагат по-високо качество на живот, отколкото ако се бяха пробвали сами във фермерството” – убеден е Лон Фрам.

Офисът на Лон Фрам разполага с роял, на който понякога фермерът в джинси и с беизболна шапка изпълнява джазови стандарти. Започнал със заеми от банката, сега той живее в голяма къща накрая на града, притежава две къщи за почивка в Денвър и Аризона и вила на брега на близко езеро. Спонсорира ежегодния областен фермерски панаир, поддържа училището в Колби, местното историческо дружество и обществената радиостанция.

6.Фрам в кабинета си той използва таблет и други технологии за да наблюдава

Милионерът Лон Фрам няма наследници и планира да създаде фондация със собственото си имущество, така че след смъртта му неговите служители да запазят работата си, а парите да се ползват за благотворителните фондове на града. „Имам основание да продължавам натрупванията. Главната ми грижа е нещата да се движат и след мен” – казва на сбогуване с екипа на вестника Лон Фрам.

Публикувана в Бизнес

Заради лошата конюктура на пазара датските фермери инвестират все по-малко, пише специализираният портал topagrar.com,  позовавайки се на актуално допитване на специализираното  издание LandbrugsAvisen.  То е показало, че почти 1/3 от фермерите планират да замразят инвестициите в закупуването на нова селскостопанска техника през следващата година.  Около 29% от участвалите в допитването фермери  са заявили, че ще ограничат до минимум закупуването на нова техника за оборите и за полето. Всеки четвърти земеделски производител все още възнамерява да осъществи планираните за 2019 година инвестиции в техника.  Основната причина за понижения инвестиционен интерес е засушаването през отминалото лято, което е довело до значително намаление на доходите на фермерите.  На някои от тях се е отразила и трудната  ситуация на пазара на свинско месо, ето защо за голяма част от стопанствата инвестициите в нова техника не са на дневен ред. Засилват се и сигналите за фалирали земеделски производители, като според националната статистика през септември,  за пръв път от две години насам, броят им е надминал 150.

Публикувана в Бизнес

Нека се приготвим за мисълта, че нещата около сложната епизоотична обстановка в страната няма да се успокоят и ще продължават, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов

Интервю на Лили Мирчева

  • Министър Порожанов, в цялата Добричка област има само пет ветеринарни лекари в Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), които се придвижват из цялата територия с една кола. И това е само един пример. Предвид сложната епизоотична обстановка в страната, не смятате ли, че трябва да се подсили екипът на агенцията с повече специалисти?

  • Това е тема, която сме дебатирали многократно с директора на БАБХ д-р Дамян Илиев. Единият от проблемите е, че реално няма хора, желаещи да работят. Говорим и сега за отпускане на допълнителни бройки. По информация от преди три месеца, имаше близо 70 свободни бройки за квалифицирани лекари. Въпросът е в това дали има желаещи специалисти. Темата с квалифицираната работна ръка вече не е само за земеделието, не е само за останалите бизнеси в реалната икономика, тя вече опира и в администрацията, която осъществява контролните функции.

  • Не опира ли проблемът по-скоро до заплатите?

  • Да, опира до заплатите. Политиката за доходите е ясна, но знаете, че сме с хроничен недостиг на фонд „Работна заплата“ в министерството, а БАБХ е второстепенен разпоредител на средства. Ние имаме частично увеличение на заплатите в агенцията, а д-р Илиев отпусна допълнително средства на всички ония специалисти, които работиха извънредно в зоните, където регистрирахме заболяване по животните. Съгласно Закона за ветеринарната дейност там са давани допълнителни финансови стимули. Да, съгласен съм с Вас - заплатите трябва да бъдат подсилени, както и в министерството трябва да се увеличат възнагражденията, и в други държавни ведомства...

  • Но сегашната епизоотична обстановка в страната е много тревожна. Не трябва ли да се вземат спешни мерки?

  • Конкретните ситуации са много тежки и въпреки различните мнения, не мога да не поздравя хората на терен, които работеха и работят в много тежки условия. Спомняте си какво се случи в Болярово, а в Тутраканци ветеринарите измъкваха от къщите онези 87 свине, болни от чума, защото не бяха регистрирани. Това е много тежка работа.

  • Сложната епизоотичната обстановка в страната не ескалира ли все повече - непрекъснато се появяват нови огнища на птичи грип и африканска чума по свинете?

  • Нека се приготвим за мисълта, че нещата няма да се успокоят, а ще продължават. Сега събирам ловците, които не са съгласни с ограниченията, наложени при груповия лов по северната ни граница. Всякакви са хипотезите, но в Румъния е много тежко разпространена болестта африканска чума по свинете. Скоро достигна Русе и продължава да се разпространява на запад. Първо наложихме рестрикцията за ловците да няма гонка на първите 5 км в зоната на заболяването, а ловът на дива свиня да е без кучета за вторите 5 километра. Искахме да минимизираме риска от движение на животни между двете държави, включително в рамките на речната ни граница. Направихме много прилична ограда и откакто я има, движение на прасета няма. Много е важно след първия уикенд да видим какви са пробите. Засега са постъпили над 1500 проби и първите 500 са отрицателни, т.е. няма положителни проби при дивите свине. На база на отрицателните проби се договорихме с БАБХ да разрешим скоро на сухоземната граница с Румъния, както и в частта от морската, да либерализираме режима на лов и да позволим т. нар. тиха гонка без кучета. Това се отнася да районите около Варна, но без Тутраканци, около курортите, където се изхвърлят хранителни отпадъци и има опасност да се разнесе инфекцията. В западната част на страната ще разрешим да има гонки с кучета. Заразяването от Румъния тръгна у нас от Дуранкулак, скоро стигна до Силистра, но вече върви и през дунавската ни граница – надолу към Оряхово и Свищов. Така че заразата е много сериозна и се разпростира в Румъния както при дивите прасета, така и в домашните дворове. За съжаление там гърмят и индустриални ферми. В Румъния вече има над 350 000 животни, които са унищожени. Наскоро излезе интересна статистика на Европейската комисия, според която 75% от всички домашни свине в Европа, са в Румъния. В Белгия над 6 хил. диви прасета са умъртвени заради открити 6 случая на африканска чума. В България досега имаме 87 домашни свине и лично поздравявам екипа на министерството за всички усилия, които полагат. А в момента се прави дезинфекция почти навсякъде и се изпълняват предписанията на БАБХ. Хората от агенцията минаха навсякъде и докторите дадоха предписания. Над 62-63 са индустриалните ферми за свине в България и там се забелязват пропуски в качеството на оградите, в дезинфекциите, в начина на достъп и движение на хората, в съхранението на фуражите. Трябва да се обърне внимание обаче на подиндустриалните ферми от Клас А, за които се приема, че има биосигурност, но тя не е на необходимото ниво. Имахме работно съвещание в агенцията по храните за това доколко успешна е разяснителната кампания, защото много трудно се работи с хората, които имат болни животни.

  • В момента Европейската комисия наказва три области в България заради реакцията срещу болестта африканска чума по свинете, а това ще се отрази най-тежко върху млекопроизводители и месари, върху цели индустрии, които ще спрат да изнасят. Как ще се справим с този проблем?

  • Ограничението, което се налага в момента, определено е заради пробите с антитела. В рамките на тези три области, където ще има ограничение, реализацията на продукцията ще е само в рамките на областта. Продукцията не може да се изнася в суров вид, но след преработка, тя ще може да се изнася в цялата страна. Не са приятни тези ограничения и ние продължаваме да вземаме проби. Където има животни с антитела ще обезщетим собствениците, а конкретните животни ще вземем за изследване. Ние трябва да направим всичко възможно да убедим Еврокомисията в сигурността на контрола. Ще кажа, че за стадото в Болярово, самата жена е пожелала да й вземат проби, защото там има смъртни случаи. Хубавото е, че нямаме други смъртни случаи в района.

  • Освен чумата по прасетата, ескалира и опасността от разпространение на птичият грип. Какви мерки се вземат?

  • Това е много важна тема – проблемът с птичия грип е, че сега би се активирал със захлаждането на времето и връщането на прелетните птици в България. Неслучайно заболяването се появява в есенно-зимния сезон. Затова нашият натиск към БАБХ е за стриктно спазване на правилата от Наредбата за биосигурност и там, където трябва, да се спира зареждането на нови партиди пилета, за да се дезинфекцира, както и прилагането на всички останали мерки.

Публикувана в Бизнес

Стоян Бонев се занимава със земеделие от 20 години, като към момента обработва 50 000 дка земя в землищата на община Хисар и община Калояново. В своята дейност той залага много на иновациите и прецизните технологии и именно заради това разчита на Kverneland за своята тороразпръскваща техника.

Тъй като за него прецизността е важна, той е избрал най-високия клас торачка модел Exacta TL GEOspread, която отговаря на изискванията му. Торачката е свързана с навигационен приемник Trimble, чрез който могат да се управляват всички параметри на машината: да се избира нормата на торене и да се следи наличието на тор в бункера. Залагайки на точността в своето стопанство, торачката тори с 2.5 см точност и има система за окрайчване при торене по линията на блока, като така се гарантира точно внасяне на тора само в рамките на парцела без навлизане в чужди имоти, което освен екологичен ефект води и до оптимизиране на разходите за тор.

Специфичното при всички торачки с марката Kverneland е всъщност и един от техните патенти CentreFlow, а именно 24-те секции на тороразпръскващия апарат и ъгълът, под който тора попада в апарата. Тази система дава първоначален тласък на тора, като това помага да не се нарушава целостта на частиците при торене с по-висока скорост, което е изключително важно при последващото усвояване на елементите от почвата. Освен това начинът на изстрелване на частиците тор, чрез парабола, осигурява равномерно покриване на целия захват на торачката.

Още от самото начало при закупуването на торачката с функционалност GEOspread Стоян я интегрира със съществуващата системата за управление и навигация на трактора на Trimble, като така използва максимално потенциала на своето оборудване като комбинира иновациите на Kverneland с тези на Trimble.

„Kverneland бих препоръчал на колеги, на приятели, не само защото ние разполагаме с Kverneland, а защото е торачката, която всеки земеделец трябва да има.“ - споделя Стоян Бонев

От 1 ноември ексклузивен представител на Kverneland за България е фирма НИК

Публикувана в Агротехника

Субсидии няма да се дават според това кой колко земя има, а в зависимост от това дали фермерът помага за опазването на почвата, въздуха и водите

Лили Мирчева

Докато в ЕС обсъждат бъдещето на селскостопанската политика, на Острова вече очертаха приоритетите пред фермерите – биоразнообразие и екосистемни услуги, като подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията.

Ако за болшинството от българските стопани т. нар. „зелени плащания“ са предимно неясни изисквания за сеитбооборот и прилагане на нитратни директиви, английските им колеги знаят, че трябва да превключат „на зелена икономика“.

„Екосистемнитеуслугиседефинираткатоползизахората, коитотеполучаватотоколнатасредадиректноииндиректно“, обяснява Петър Маринов от Института за аграрна икономика. По думите му някоиекосистемниуслугипосвояхарактер представляватпубличниблага, коетоналагадасеосмислятначинитезатяхнотопредоставяне. „Земеделскитестопани, вролятасинаглавнидействащилицапоотношениенауправлениетонаагроекологчнитеекосистеми, попадатвъвфокусанааграрнатаполитиканаЕвропейскиясъюз, катоеднаотцелитейпопътянаустойчивоторазвитиееименнонасърчаванепредоставянетонаагроекологичнипубличниблагаотземеделскитестопанства. НанивоЕвропейскисъюзагроекологичнитедейности, субсидираниотОСПвповечетослучаисевнедряватсамостоятелноидоброволноотфермерите“, коментира още Маринов.

Затова британското правителство обмисля въвеждане на стимули, които ще заменят досега прилаганата система от земеделски субсидии на Европейския съюз. При новия подход ще се подпомагат земеделските производители и собствениците на земя въз основа на „обществените блага“, които предоставят под формата на екологични и социални ползи.

Тази система за управление на земите ще замени сегашната системата за директни плащания по Първи стълб на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, при която на земеделските стопани се плаща въз основа на количеството земя, която обработват или притежават.

Сега прилаганият подход на ЕС води до изкривявания, защото най-големите собственици на земя получават най-много финансиране, малките – нищожно, а опазването на природата не носи стойност. Статистиката показва, че водещите 10% от получателите на субсидии вземат почти 50% от общите плащания. В същото време последните 20% получават само 2 процента.

„Устойчивото управление на природните ресурси е свързано с генерирането на разнообразни публични блага, за които земеделието има значителен принос. Публичните блага са следните: качество и наличност на водата, хранителна сигурност и условия за почивка, свързани с ландшафта“, обясни проф. Димитър Николов, директор на Института за аграрна икономика по време на българо-полска научна конференция.

„Природните ресурси са не само ограничени, но и намаляват, което увеличава предизвикателството пред обществата да гарантират своята продоволствена сигурност и жизнен стандарт. Неустойчиви производствени модели са влошавали количеството и качеството на земните ресурси, водата, въздуха и биологичното разнообразие в продължение на много години и са допринесли за появата на необратими климатични промени“, коментира доц. Димо Атанасов от Института по аграрна икономика. По думите му настоящите политики все повече се фокусират върху устойчивостта на микро и макро ниво. „Икономическо развитие при ограничени възможности на екосистемите, което осигурява и социални ползи, би било възможно, ако производствените технологии и управленските практики станат по-ефективни и екологосъобразни. Нужни са усилия в съчетаването на научни знания, практически опит, технологични и управленски иновации, за да се произвежда повече с по-малко“, обясни доц. Атанасов.

„Екологичната ефективност представлява съотношение на икономически показател към индивидуален или комплексен показател за натиска на земеделската дейност върху околната среда. За да се изчисли каква е тя, се използват показатели като брутната добавена стойност, азотен излишък (азотен баланс), ерозия, емисии на парникови газове (въглероден диоксид), емисии на амоняк и относителен дял на използваната земеделска площ в специализираните растениевъдни стопанства“, обяснява Нина Котева от Института по аграрна икономика. По думите й определящо за подбора на показателите е интензивното използване на азотни торове, монокултурното земеделие, незадоволителното управление на почвите и оборския тор. Това води до излишък на азот в почвата и замърсяване на водите, значителен обхват на деградация и ерозия на почвата, емисии на парникови газове и амоняк. А в България се наблюдава приоритетно използване на земеделската земя за растениевъдни култури за сметка на свиващото се животновъдство. Затова констатацията на българските учени е, че екологичната ефективност за България е малко над средната за ЕС-28, което се дължи на ниските нива на емисии от амоняк, заради незначителния дял на животновъдството в агросектора или както учените казват „поради ниската плътност от преживните животни“. Обратно, към снижаване на екологичната ефективност действат основно високите нива на ерозия на почвата и най-високия за Европейския съюз дял на растениевъдни стопанства.

За да балансира вредите от човешката намеса в промените на климата, британското правителство ясно дава да се разбере, че загърбва досегашния модел на подпомагане на земеделските стопани и проправя пътя на нова система на субсидиране. Тя ще финансира само фермерите и собствениците на земя въз основа на способността им да предоставят екосистемни услуги. Както вече обяснихме, това са примерно подобряване на качеството на въздуха и водата, подобряване на здравето на почвата, обществен достъп до природа и мерки за намаляване на наводненията. Целта на управляващите във Великобритания е да насърчат земеделските стопани да работят за по-добро улавяне на въглерода от атмосферата, за намаляване на вредните емисии и развитие на „зелена икономика“ с нетни нулеви емисии.

Публикувана в Бизнес

Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес
Земеделието е един от най-силно покровителстваните сектори в световен мащаб. Дори активните подръжници на свободната търгови променят принципите си, когато става дума за селското стопанство. В съответствие с нормативните документи на СТО мерките за държавна подкрепа на земеделието се разделят на три категории .
"Кехлибарената кошница" включва различни продуктови дотации и субсидии, тоест мерките, които непосредствено изкривяват пазарната среда. Нейният размер се регулира от нормите на организацията и е предмет на международни дискусии.
В "Синята кошница"  са програмите, насочени към намаляване на производството, те също могат изкуствено да изкривяват конкуренцията, но по-непосредствено.
И накрая, "Зелената кошница" включва мерки, несвързани с финансирането на земеделските производители - отпускане на средства за развитие на инфраструктурата в селските региони, научни изследвания в аграрния сектор, ветеринарни дейности, екологични програми, падабряване на плодородието на почвите и т.н. Тази подръжка не се поддава на регулиране в рамките на международната търговия и може да се отпуска във всякакъв обем без специално разрешение.
Основният начин на протекционизъм се изразява в огромните субсидии
ЕС, САЩ и Япония ежегодно насочват в земеделието си десетки милиарди долари. Там нивото на държавната подкрепа достига до 35-40 на сто от стойността на земеделската продукция.
Класически пример на протекционизъм е случилото се на пазара на памук в САЩ през последното десетилетие. За да се подобри положението на 40 000 фермери, отглеждащи културата, правителството на САЩ отпуска огромни средства - 4 милиарда щатски долара субсидии. Препроизводството, дъмпингът от страна на националните производители и протестите на международните организации не промениха стратегията на американското правителство, която нанесе смъртоносен удар по памукопроизводството на Мали и други бедни страни по света, като постави под заплаха живота на над 3 млн. души в Западна Африка, зависещи напълно от производството на памук.
Освен това, за да защитят различни сегменти от селското си стопанство, някои страни поставят различни бариери пред вноса. Така например, данъците, митата и таксите върху вносните месни продукти във Финландия и някои продукти на растениевъдството в Япония достигат няколкостотин процента.
Използват се и различни немитнически бариери, като например фитосанитарни изисквания.
Субсидирането в развитите страни не е насочено към увеличаването на производството, а към това отрасълът да стане по-екологичен, а фермерите - по-благополучни. В САЩ, например, по линия на "Зелената кошница" се отделят 30 млрд. щатски долара. По данни на американските изследователи впечатляващият ръст на селското стопанство на страната през последните десетилетия на 50 % е осигурен благодарение на държавното финансиране на земеделската наука.
В същото време най-ефективните земеделски производители - тези в Австралия, Канада и Ново Зеландия работят прекрасно с минимални субсидии.
Публикувана в Бизнес

Зелените салати и доматите са само част от зеленчуците, които отглеждат все повече ентусиасти на покривите в белгийската столица Брюксел. Там всичко е в аромати и цветове, защото градското земеделие търпи истински бум. Причината за това е нарасналото търсене на свежи и регионални продукти. Зеленчуците се предлагат на големите вериги, на фермерските пазари и директно на клиентите. „Опитваме се да разказваме нашата история на все повече хора, които да спечелим за каузата да търсят регионални продукти”, казва Номи Беноа, ръководителка на проекта. Със своите 4000 квадратни метра, една от градините се нарежда сред най-големите градски градини в европа.

Белгия си е поставила за цел до 2030 година 30% от потреблението на зеленчуци в страната да идва от регионална продукция. Към момента само някои ресторанти и компании разчитат на местното производство. „Мисля че процесът е в самото си начало. Браншът трябва да стане още по-професионален , а едно от големите предизвикателства пред нас е логистиката и транспорта”, казва Натали Гулмин от местните екологични власти. Надеждата на активистите занимаващи се с градско земеделие в Белгия е, че постепенно то ще може да се превърне в една устойчива система за изхранване, а нейно предимство е краткото разстояние на продукцията до потребителите.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 16 Юли 2018 08:21

Градина на покрива

Да отглеждаж плодове и зеленчуци на покрива е мода, която все повече завладява Париж, благодарение на която в града се появява повече зеленина, а природата се връща на най-необичайни места като например на покрива на един хотел, пише „Дойче веле”. Там едно семейство отглежда плодове и зеленчуци на собствен парцел от едва 3 квадратни метра, срещу което заплаща  наем по 38 евро месечно. „Това е чудесно защото тук между сградите можеш да видиш и повече природа,”, казва Даниела Хохгезанс. Върху покрива на този хотел са разработени вече 250 парцела, като във всеки един от тях могат да се отглеждат до 70 растения. През този сезон се отглеждат основно зелени салати, ягоди и подправки. Идеята за тази малка градина на покрива хрумнала на едно дете. „Градовете ни стават все по-големи и бетонни, а ние разполагаме със все по-малко място. Повечето от покривите на сградите ни не се ползват, и така ни дойде идеята да направим града по-зелен и в същото време да произвеждаме здравословни храни”, казва Жан Патрик Шепърс.

Градината на покрива бързо набрала популярност и мнозина французи разбрали за нея от рекламата. „Зеленчуците които произвеждаме тук са по-скъпи от тези на пазара, но за сметка на това са по-свежи. Освен това научаваш нещо повече за земеделието и можеш да оцениш продуктите”, казва един от градинарите. Избрал да си наеме парцел в градината защото у дома няма достатъчно място, където да отглежда плодове и зеленчуци. Интересът към проекта дотолкова се разраснал, че в момента близо 600 нови кандидат градинари,само в Париж, изчакват за да се сдобият със свой парцел.  Изграждането на градината на покрива струва 300 000 евро, но според Жан Патрик Шепърс това не е само бизнес, защото хората в градовете са изгубили връзката с природата и нямат никаква представа как се отглеждат растения. През следващата година проектът предстои да се разрасне още, като подобни градини ще се появят не само на други покриви във френската столица, но и в други градове на страната.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 34

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта