Кредитът за немските фермери е половин процент, а за българските - от 7% нагоре Избрана

Освен това през 2018 г. нашите земеделци няма да получат субсидии за земи в необлагодетелстваните райони, съобщи проф. Светла Русева, директор на институт „Н. Пушкаров“ на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара

Лили Мирчева

В Германия фермерите теглят 10-годишни кредити с лихва 0,5 процента и ако заемът е за срок от 5 години, лихвата достига 0,8 процента. Това съобщи Алберт Дес, евродепутат и член на Комисия по земеделие и селски райони на Европейския парламент по време на дискусия „Предизвикателствата пред ОСП на ЕС и развитието на българското земеделие“, организирана от Балканската земеделска камара и фондация „Конрад Аденауер”. В същото време Михаил Георгиев от Национално обединение на младите фермери в България каза за в. „Гласът на фермера“, че нашите фермери страдат от остър недостиг на средства за инвестиране. Той даде пример с негов колега, който иска за закупи обор с 10 крави, обявен за продан в съседно стопанство, но от никъде не може да намери финансиране. Друг наш фермер с гордост обявил, че се е споразумял с търговска банка за заем с най-ниската възможна лихва от 6,8 процента.

И от птичи поглед става ясно, че земеделските практики в България се различават от тези в другите държави от Европейския съюз. У нас младите фермери под 30-годишна възраст са под 6% и застаряването сред стопаните продължава неудържимо. „Младите фермери имат нужда от по-дългосрочно финансиране и промяна на формите на кредитиране, чрез стартиране на нови финансови инструменти на Програмата за развитие на селските райони“, коментира още Михаил Георгиев.

Един от сериозните проблеми пред младите и дребните фермери е липсата на начален капитал за стартиране на собствен бизнес. Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, обяви Петя Ставрева, председател на Балканска земеделска камара. По думите й едва 8% от

фермерите в България получават близо 85% от европейските субсидии.

След 2020 г. се очертават няколко ключови промени, свързани с намаляване на европарите за земеделие.

Сега бюджетът на Европейския съюз за селското стопанство възлиза на 38% от общия, докато преди е бил цели 70 на сто от парите на европейските фондове. Но дори при присъединяването на нови страни-членки към Общността, бюджетът не се увеличава, обясни Торстен Гайслер, ръководител на Бюрото на фондация „Конрад Аденауер“ в София. Още повече, че след напускането на Великобритания, бюджетът за фермерите в ЕС ще олекне с още 3,6 млрд. евро. Според Петя Ставрева все още няма разчети с колко ще намалеят парите за земеделците у нас след 2020 г. „Важното е бързо да договорим на национално ниво критериите по програмите и те да отговарят на възможностите на дребните и средните фермери. Относно инвестирането на субсидиите в момента Ставрева каза, че се дават доста пари на отрасъла, но не се постига очаквания ефект заради неравномерното разпределение на средствата. Бившият евродепутат отчете, че през първите 10 години от членството на България в ЕС тече процес на намаляване на броя на малките фермери и увеличаване на броя на стопанствата с площ над 10 хектара. Въпреки силно раздробената структура, земеползването е организирано в сравнително едри стопанства с площ над 10 хектара. От 2007 г. досега земеделските площи у нас са се увеличили от 3 млн. хектара на 3,7 млн. хектара, но същевременно броят на малките стопанства е намалял с 49%., констатира Петя Ставрева. Сред проблемите в България по отношение прилагането на Общата селскостопанска политика тя подчерта, че животновъдните са ощетени при ползването на европейски субсидии. Извън плащанията остават и производителите на плодове и зеленчуци, които имат ограничена възможност за получаване на подкрепа поради малката площ на отглеждана земя.

У нас животновъдството и производството на плодове и зеленчуци драстично намалява. Огромна част от европейските средства отиват за отглеждането на фуражни култури. В резултат - 10 години след прилагането ОСП в България, 70% от храните на нашия пазар са от внос. Въпреки това, членството на страната ни промени условията за правене на аграрен бизнес, коментира Петя Ставрева.

Според нея България като аграрна страна трябва да определи земеделието и регионалната политика като свой приоритет. Тя бе категорична, че не можем да разчитаме само на европейско финансиране.

По време на дискусията проф. Светла Русева, директор на институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Никола Пушкаров“ алармира, че от 1 януари 2018 г. земеделските производители със земи в необлагодетелстваните райони няма да получат субсидии . Причина е, че МЗХ не е задействало ново очертаване на тези земи.

Алберт Дес, евродепутат, член на Комисията по земеделие и селските райони на Европейския парламент, представи немския опит по отношение на кооперативите. Той посочи, че 60% от млякото се преработва от кооперации в Германия.

Сега е моментът да бъде осигурена подкрепа за създаването на кредитни кооперации, гаранционни фондове и други финансови инструменти за подкрепа на малките производители, настоя Петя Ставрева. /news.bg

Прочетена 1113 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта