Селскостопанската академия трябва сама да управлява своите средства Избрана

Партизанщината приключи. Ще предложим финансирането от страна на държавата да бъде по един малко по-особен параграф, който да даде възможност на самата академия да управлява своите средства, заяви новият председател на аграрната научна организация за проф. Васил Николов

  • Проф. Николов, поехте поста ръководител на Селскостопанската академия в трудно време за старата институция с богата история и бедно настояще. Каква е визията Ви за бъдещето на академията?

  • Моята идея и моята визия, която миналата седмица изложих пред министъра на земеделието и той я подкрепи, това е запазването на Селскостопанската академия като единен, мощен, силен център за развитие на аграрната наука в страната, за развитие на иновации. Според мен партизанщината и представата, че академията трябва да бъде разделена, да бъде разрушена, да останат няколко института, които са силни, а другите да преминават към различни ВУЗ-ове, приключи и оттук нататък работим за единна, силна академия.

  • Предвиждате ли преструктуриране, т.е. сливане или дори закриване на институти в рамките на Селскостопанската академия?

  • В момента – не. Нека постепенно станат нещата. Засега не искаме да сливаме звена. Самото сливане е безсмислено. Било е предвидено създаване на някакви центрове, но да вземем за пример Пловдив. Там имаме пет института - овощарски институт, институт „Марица“, института в Садово за зеленчукопроизводство, които имат име, разпознаваеми са като такива. Какво печелим като обединим институтите под една обща шапка, за да спестим една директорска заплата? Няма нужда от такова нещо. Ние страдаме от липсата на кадри в академията. Само за последните няколко години от над хиляда човека, са останали половината. Обединение ще стане на основа на тематика.

  • Какво на практика означава това?

  • Примерно за всички институти, които се занимават с твърда пшеница, създаваме работна група и тя работи по проекти. Това разбирам под обединение, а не просто формално сливане на един институт с друг.

  • Казахте, че един от най-силните звена в селскостопанската академия е Добруджанският земеделски институт край Генерал Тошево. Каква ще е неговата съдба?

  • В момента искаме да направим следното нещо. Да предложим финансирането на Селскостопанската академия от страна на държавата да бъде по един малко по-особен параграф, който да даде възможност на самата академия да управлява своите средства. На среща с директорите на научните институти в рамките на Селскостопанската академия казах, че основната част от парите, които изкарва всеки институт, трябва да остават в него. Но в момента парите, които се изкарват, се централизират и след това се разпределят в рамките на академията. Разбира се, след като сме единна структура, такова преразпределение ще има, но трябва да се знае на практика къде отива всеки лев. Примерно ако Добруджанският институт тази година има определена печалба, тъй като реализира значителен брой научни продукти, нови технологии, нови сортове и т.н., тогава част от тази печалба може да се заделя в общ фонд за развитието на академията.

  • Какъв процент от печалбата трябва да се заделя за този фонд?

  • Може да е 10-15 или 20 процента, това ще го определим по-късно. Но останалите пари да има възможност да остават в самия институт, който да ги реинвестира, да може да се заплаща адекватно на хората, които създават тази печалба.

  • В какъв период от време може да стане тази промяна във финансовата организация на Селскостопанската академия?

  • Нашето желание е тази промяна да стане при гласуването на Закона за държавния бюджет за 2018 г. Вече сме разговаряли по въпроса с ръководството на земеделското министерство. Знаете, че няколко пъти се предлага закон за Селскостопанската академия, той стига до някъде и се връща, но доколкото знам, по този член в миналия парламент е имало консенсус. Ако това не се случи, академията ще продължава да вегетира, а на нас не ни се иска това. Един от първите институти, който посетих на новия си пост, е Добруджанският. Обиколих половината полета и видях какво има. Аз продължавам да казвам, че имаме прекрасни сортове и продукти, които са наследени от години и ще ви кажа, че ми направи страхотно впечатление когато колегите представят своите продукти, казват: Това са моите сортове, а това са сортове, които съм наследил от еди-кой си професор. Тази приемственост я няма в много научни институти. Ние не обичаме да създаваме школи, не обичаме да градим приемственост, защото искаме всичко да започва и да свършва с нас. В добруджанския институт аз видях тази школа.

  • Има ли проблем сега със заплащането на научните работници в системата на Селскостопанската академия?

  • Не, няма проблем със заплатите. Само че е трудно да говорим за заплати, когато 60% от хората в академията са с минимална работна заплата, разбирате за какво говорим. Ако реализираме тази първа крачка, за която ви казах, това ще даде възможност да се заплаща на тези колективи, които разработват качествени продукти. Би трябвало в академията да има една заплата по отношение на специалиста, на асистента, на доцента, на професора във всички институти. Оттам нататък всичко, което идва от реализацията на научни продукти, една част трябва да се реинвестира в института, а другата - да се даде на колективите. Това е предвидено в новия закон за Селскостопанската академия.

  • Колко са звената в Селскостопанската академия в момента?

  • Академията има 25 института и 19 държавни предприятия.

  • Какво може да се промени по отношение на държавните предприятия, за да бъдат и те печеливши?

  • Броят на държавните предприятия трябва да бъде намален, което не значи, че те ще бъдат закрити. Най-вероятно ще бъдат обединени в едно предприятие, което да изпълнява функциите, които са им възложени. В момента има силна разпокъсаност, липса на координация между отделните звена.

  • Какви други промени се предвиждат в проектозакона за Селскостопанската академия?

  • На този етап считам, че трябва да се реализират отделни компоненти от този закон. Това е първото нещо, което ще ни даде възможност да функционираме нормално. От отчетите виждам, че държавното субсидиране на Селскостопанската академия годишно възлиза на около 20 млн. лв. и това, което институтите допълнително изкарват със собствения си потенциал, е някъде към 15 млн. лв. Аз търсех структура, която е близка до нашата и такава видях в ИНРА във Франция. Няма да се сравняваме с Франция, но там субсидията е 800 млн. евро на година, от които 93% е публично финансиране, т.е. идва от държавата. Казвам това, защото наскоро при обсъждане на проблемите в Селскостопанската академия „виден специалист“, разбира се не по земеделски науки, е издигнал лозунга, че научно-приложните институти в академията трябва да преминат към самофинансиране, което щяло да повиши тяхната конкурентноспособност. Това е пълна глупост – няма държава в света, която да не подкрепя своята наука. Помислете какво е държавното финансиране към академията в момента – 20 млн. от общо 35 млн. лв. Никъде няма такова нещо по света.

  • Проф. Николов, ще успеете ли с тези реформи да върнете младите хора в научните институти в България?

  • Във всички институти, които посещавам, това е задача №1, която поставям. Но искам да кажа следното нещо – в момента образованието в по-голямата си част е регионално, за огромно съжаление. Един аграрен университет в Пловдив, който имаше традиции в създаването на агрономи, през 40-те години изграждаше кадри за цялата. Но сега и във Варна има филиал, и в Шумен и не знам още къде. Така хората, които искат да се обучават, отиват там, където е най-близо. Аз призовавам институтите – ако те искат да имат собствени кадри, трябва сами да намерят тези млади момчета и момичета, да ги изучат и ако трябва да им дадат стипендии, да плащат държавните такси, да сключват договори, както преди време. Тези хора после трябва да се върнат да работят 1-2-3 години в института и тогава хората с афинитет към науката да бъдат стимулирани да останат. Но в момента, при една докторантска стипендия от 500 лв. и заплата на асистент под 600 лв., е много демотивиращо да се работи в институт.

  • Вие какво предлагате като заплащане на първо време?

  • Ако може да се разреши въпросът с възнаграждението на колективите, които разработват дадени продукти, мисля, че ще се разреши и въпросът с младите хора. Но без тях няма как да се случи някаква промяна. Обикаляйки институтите, виждам че имаме както много ценни корифеи, които имат желание да помагат, имаме и много качествени хора, които остават, но е пропуснато едно средно звено. Както знаете, Селскостопанската академия е оставена да вегетира в рамките на десетилетия. Трудно може да говорим за статистика, но около 25-27% са младите асистенти, но друг е въпросът дали те са съвсем млади хора.

Прочетена 423 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта