Реформата в селскостопанската политика се отлага Избрана

Нямаме време за промени в ОСП заради политическия график на Европейския парламент и Съвета на Европа преди изборите през лятото на 2019 г. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години, каза Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин

 Лили Мирчева

Всички индикации до момента показват, че реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), подобна на предишните, няма да има. По-скоро модернизиране и опростяване. Така Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации откри  втория дебат от серията „ОСП след 2020 – Изборът на България“, който се проведе в София на 22 септември. По думите й целта на форума е да помогне за формирането на информирана позиция затова как трябва да изглежда ОСП след 2020 година. „Амбициозно е, но защо не. Можем да помогнем за сформирането на бъдещата ОСП и с оглед вижданията на бранша, потребителите, синдикатите, организациите и т.н, като тази позиция ще бъде съгласувана и с другите политики на ЕС“, отбеляза Боянова в началото на конференцията, организирана от Института за агростратегии и иновации, съвместно с фондация ИнтелиАгро. Управителят на фондацията Николай Вълканов, представи пред гостите на събитието резултатите от националното допитване, които в. „Гласът на фермера“ вече публикува.

Позициите на управляващи, администрация, чуждестранни и български експерти, браншови и неправителствени организации, фермери и потребители намираха място на форума, но сред тях малцина поискаха реформи и ясна промяна в политиката на Общността за селското стопанство. Както коментира Алън Матюс, почетен професор по европейската селскостопанска политика в Министерството на икономиката в колежа Тринити, Дъблин причината за отлагането на реформите е, че „нямаме време заради политическия график на Европейския парламент и Съвета преди изборите през лятото на 2019 г., за да представим и окончателно да оформим новата ОСП. Поради това тя ще бъде ангажимент на следващия Парламент и Комисия. Смятам, че това ще отнеме доста време, дори 10 години. В изказването си пред участниците в дебата той заяви: „Време е да мислим малко по-амбициозно затова какво искаме да правим в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 година“. Проф. Алън Матюс. Матюс изнесе лекция на тема „Предизвикателствата пред ОСП след 2020 – да правите повече с по-малко“. По думите му в момента се опитваме да поддържаме бенефициентите на тази политика от потоците на приходи, като директните плащания (ДП). „Нека се запитаме обаче дали ние, като граждани на ЕС, наистина получаваме стойност за разходите си. Отговорът е не. Може да го правим и по-добре, съответно да постигаме по-добре и целите си“, обясни Матюс. Експертът припомни, че бюджетът е в сърцето на дебата и недвусмислено заяви, че след 2020 г. ще трябва да се справим с по-малко финансови средства, заделени за аграрния сектор на ЕС.

„Това създава възможност за избор – дали ще си струва повече Стълб I, дали да отрежем от него или пък да запазим Стълб II, а защо не и да отрежем от него. В този ред на мисли беше интересно да видим проучването, което България е направила“, коментира Матюс. По думите му директните плащания съставляват най-голям компонент, над 70% от бюджета за земеделие, който възлиза от 40 до 42 млрд. евро годишно. Има ли смисъл тогава да орязваме предимно Първи стълб, попита специалистът и представи с диаграми данни, показващи какво се постига чрез субсидиите. „Директните плащания играеха важна роля, като преход от старата ОСП. Коректно беше фермерите да получат субсидии, за да направят този преход, тъй като техните приходи са ниски в сравнение с другите в обществото. Става дума за оказване на една подкрепа на доходите чрез тези плащания“, коментира Матюс и отново провокира присъстващите с въпроса - кой обаче получава тези пари?

Той припомни дилемата 80/20, където принципът е, че 80% от фондовете отиват при 20% от обществото и то при най-големите стопанства. „Да, директните плащания помагат за стабилизирането на фермите, но дали това е най-ефективният начин? Директните плащания осигуряват подкрепа и стабилност, но не са най-добрият начин затова. Например рентите в България са поскъпнали 4 пъти, а цената на земята ще е вдигнала 5 пъти от 2000 до 2017 г. и не е в резултат на това, че цените на земеделските продукти са нараснали. Това е ефектът от плащанията. Ако се придържаме към изравнява на плащанията, каквото иска и България за новата ОСП, тогава и нивото на директните плащания ще се повиши, а с това и цените на земята и арендата също“, коментира Матюс.

Според него подкрепата на селскостопанския сектор може да се извърши като се налеят повече средства за инвестиции в иновациите и управление на риска. „Във всички тези случаи се справяме повече с целевите инструменти, отколкото с тези общи плащания, които са си изживели времето си. ЕС използва бюджет за намаляване производството на мляко. Има ли смисъл в това? По този начин, по дефиниция искате от фермерите да следват практика за намаляване на производството само защото има субсидии. Дългосрочно това ще бъде подривно за тях“, категоричен е проф. Матюс.

По отношение на зелените плащания експертът обяви, че има две опции. „Първата опция е една мярка във Втори стълб и директни плащания в едно. Това е едната възможност - да преместим зеленото плащане, което е 12 млрд. евро при мярката за агроекология и климат от Втори стълб, която е в размер на 6 млрд. евро. Това ще позволи да се разширят доброволните мерки. Именно защото са доброволни обаче, някои хора смятат, че няма да се обезпечат най-интензивните райони. Трябва да преосмислим как харчим“, заяви проф. Алън Матюс.

„Смятам, че не трябва да се опитваме да правим нов дизайн, по-справедлив, защото ще спорим докрай. За мен има смисъл да спорим какви са потребностите - при плодове и зеленчуци, по отношение на иновации. Според мен ще е по-продуктивно да водим дискусия, с която да разгледаме потребностите и след това да питаме кой е най-ефикасният инструмент. Да потърсим тези целеви плащания и да ги въведем за в бъдеще“, добави експертът по време на дискусията в залата.

„Има много други европейски цели, които искаме да постигнем, пари са нужни на всички. Ако обаче не сте сериозни за това, което искате да постигнете, няма как да настоявате за сериозен бюджет“, заяви представителят на Европейската комисия Иман Буут по време на дебата „ОСП след 2020 – Изборът на България“. Той подчерта, че един от главните аспекти, които в момента определят и влияят на бъдещите сметки за парите на Европа, е Brexit. „Британците ще ни напускат, но внасят значителни средства. Ще идват по-малко пари и дали ще справяме с намалени бюджети, или другите ще трябва да плащат повече, това не е много популярен въпрос“, каза Буут. По думите му има и други предизвикателства, които изискват пари като защитата на Европа, проблемите с бежанците и др. 

„Все повече забелязваме, че когато съществува криза, изведнъж ЕС не може да реагира бързо, защото са конкретизирани бюджетите, а не може да  вземем пари от друго място. Затова този път ще се опитаме да имаме по-голяма гъвкавост“, коментира още представителят на Европейската комисия.  По думите му идеята на директните плащания е стартирала, за да се постигнат по-ниски цени на суровините и храните, но реално това е приход за фермерите. 

 „Опитахме се да свържем това със системите за околната среда. Държавите членки имат голямо влияние върху това, което се решава на регионално или национално ниво. Те трябва да решат кое е най-подходящо за тях, какъв трябва да бъде балансът, когато се извършват различните видове плащания“, обясни Буут. Според него фермерската общност няма желание за промяна, но има редица проблеми, които подсказват, че ОСП такава, каквато е, не ги решава. 


„Във всяка държава членка доходите от селско стопанство са по-ниски, отколкото в другите сектори. Затова се опитваме да измислим как да привлечем млади фермери. Имаме проблеми в някои селски области, защото се обезлюдяват“, коментира Буут. По думите му

 ниските доходи в сектора идват от това, че често фермерите трябва да се съобразят със предлаганата им цена за тяхната продукция. „Един от най-важните моменти, е фокусирането върху това как да се намалят въглеродните емисии, за което фермерите имат голяма роля в процеса“, добави представителят на ЕК. 

„Предстои борба със зъби и нокти, но вече на много по-интелектуално ниво“, заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов пред участниците във втория дебат за ОСП, организиран от Института за агростратегии и иновации и фондация ИнтелиАгро. „Това, което предложихме на комисаря Хоган, е Европейската комисия да направи сценарий при намален бюджет с 10-15%, как това би повлияло на европейските земеделци спрямо третите страни“, обясни Порожанов. По думите му този сценарий трябва да бъде разгледан от различните браншове, защото ако бюджетите са намалени, трябва да е ясно какви ще са последиците и как да се компенсират. Според министъра не би трябвало да разглеждаме едно намаление на бюджета на ЕС като нещо страшно. „И сега знаем, че не използваме парите много ефективно“, заяви той като припомни казуса с мярка 11 и скандала с гъските. 
 

„В момента работим по бюджети, които са от договора ни за присъединяване и тези 800 млн. евро ще администрираме до 2020 г.“, добави Порожанов.  

По думите му една от основните теми, които се поставят, е балансирано разпределение на бюджета.  „Голямата тема, в която може би и в Комисията трябва да е водеща, за да направи анализа, е как ще се разпредели бюджетът между страните-членки след излизане на многогодишната финансова рамка. Може да се окаже, че България ще има още по-добър бюджет, ако той се балансира“, коментира Порожанов.  Но според него призивите за опростяване на ОСП го плашат. „Има го най-малко от 5 години и колкото повече опростяваме, толкова по-сложно става. Това опростяване блокира всички – администрация, органи, бенефициенти.  Темата с опростяването е много важна, но трябва да бъде на ниво доверие и много малко на ниво бюрокрация, защото се допускат грешки. Но опростяването е мнение на всички и трябва да намери отражение в новите документи“, допълни министърът.

Той обобщи, че позицията на България не се различава почти с нищо от позиция с другите страни-членки. „Става дума за това какви да са стълбовете, финансиранията и т.н. Българският земеделски сектор е на едно много добро ниво.  Вече сме израснали и желанието на министерството е да сме един добър партньор“, заключи земеделският министър. Но според повечето участници в дебата ОСП след 2020 г. трябва поне да запази, ако не и да увеличи настоящото финансиране. Колкото до реформите – те се отлагат поне с десетилетие. А в това време богатите ще стават още по-богати, а дребните фермери ще потърсят друг поминък в градовете на Европа.

Прочетена 348 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта