От Ню Йорк през Пекин до радомирското село Изгрев Избрана

mmexport1511950929533

Целта на Европа е да развива органичното земеделие. Трябва да се подпомагат дребните фермери, защото те работят устойчиво и произвеждат чиста храна, а ние сме това, което ядем, твърди архитект Ирина Ризова, дипломирала се в САЩ и завърнала се в България. Наскоро тя посети Китай и сподели опит с местни фермери

Лили Мирчева

Малкият фермер осигурява храната на човечеството. Не са големите корпорации и техният бизнес, не е електрониката и технологиите, те само спомагат. Целта на Европа е да развива органичното земеделие. Това се прави и в Китай. Но там подпомагат дребните фермери, за да работят устойчиво и да произвеждат чиста храна. Ние сме това, което ядем, коментира архитект Ирина Ризова, която наскоро посети Китай и сподели опит с местни фермери. Ирина е завършила архитектура в Ню Йорк, САЩ. В Щатите живее от 14-годишна, защото заминала там по програма на Христо Мермерски и живяла във ферма, където отглеждат коне. После и родителите я последвали, напускайки България. Така Ирина завършила средното си образование в САЩ, а след това и архитектура. „Мечтата ми бе да се занимавам с коне и да живея на село, но идвам от семейство на инженери и трябваше да тръгна към точните науки. Щастлива съм от този избор, защото станах архитект и се занимавам с удоволствие с професията“, разказва младата жена.

Върнала се в България през 2004 г., в бума на строителството, защото тук перспективата била много по-голяма, вместо да остане в Ню Йорк, за да работи в някоя голяма корпорация. Следват години на работа с чуждестранни инвеститори, с които споделя сериозен професионален опит, но постепенно голямото строителство в София затихва. „Тогава реших, че трябва да направя нещо със земята на баба и дядо, която се намира в радомирското село Извор“, спомня си завръщането към корените младата архитектка.

Към запустелите терени Ирина добавила съседни ниви, които купила от роднини и съседи и така тръгнала към земеделието. След това кандидатствала по европрограми. Подготвя сама проект като млад фермер и предложението й е одобрено. Тръгнала с консултанти да подготвя проекта, но се оказало, че е много по-добре семейството само да подготви проекта, защото знае всеки детайл от работата и защото непрекъснат се получавало разминаване в информацията. „Най-лесно е сам да го прочетеш и да го направиш, за да знаеш къде стоиш“, споделя Ирина. След като получава финансиране заедно със семейството засадили 14 дка собствени земи в с. Извор с орехи и лешници. След това купили 20 дка в съседно село и там засадили още лешници. После и черешова градина...

Купили сме още земя, но в момента не можем да я обработваме, защото парцелите са разпръснати, а комасцията в района въобще не върви. Трябва много повече пари да има човек, за да може да се пребори с едрите земевладелци“, споделя Ирина тъжния си опит да стартира като дребен фермер. В момент обработва 46 дка градини и е доволна, въпреки че все още няма доходност от тях. Отглежда и калифорнийски червеи на около 100 кв. метра. Вече четвърта година е регистрирана като биопроизводител и в момента сертифицира всичките си останали земи. Гордее си, че наторява градините само с органична тор и без да използва никакви химикали.

Това е една сбъдната мечта, която ми носи много удоволствие“, споделя Ирина. Всъщност искала да отглежда и коне, но трябва да се грижи и „за прехраната“ все още. Представя си сега, че щом синът й порасне и тя се пенсионира, ще си купи два коня. Но в момента всичките финанси отиват за отглеждане на детето и за фермата.

Китайското приключение на Ирина

започва със случайно прочетена обява в български сайт за фермери, че неправителствена организация към Европейската комисия организира конкурс за млади фермери с интерес към устойчивото земеделие. Документите си подава директно чрез сайта на ЕК. „Стана неочаквано и нямах много време да мисля. Подадох си документите и скоро по скайп ми се обадиха и попитаха готова ли съм да пътувам след три седмици до Китай, стига да ме одобрят окончателно. В целия процес обменихме общо два имейла –първият, че съм избрана, вторият - че самолетните билети вече са купени.

Така одобрени представители на 10 европейски държави се събират в първо в Брюксел. „Това също беше интересно преживяване, защото от ЕК ни предупредиха да се пазим и да не разрешаваме Китай да използва нашите географски наименования на продуктите, защото далечната азиатска държава отдавна е разбрала, че храните са сред ценностите на Европа“, разказва Ирина.

Далечната азиатска страна я поразява с добре развитата си инфраструктура, комуникации и цялостна организация.„Изненадах се колко добре е развита страната. Хората са много работливи и работят като един. Няма индивидуализъм, както у нас. Там личността се губи в масата. Ние сме друг свят, за добро или лошо“, коментира тя.

Групата от 10 млади европейски фермери посетила Северен и Южен Китай. „Бяхме в две различни провинции. Едната - Гуанг Донг е най-богатата в цял Китай и съседната - Гуанг Си, която носи славата на най-бедната провинция“, разказва Ирина.

Първата задача във всяка една провинция бе да се срещнем с правителствени служители. Там всичко е организирано по комунистически. Може би не успяхме да видим истинската страна на Китай, защото всичко бе подбрано под някакво сито и според критериите на Партията. Дори фермерите, с които се срещнахме, бяха на 50-60 години, а не млади хора“, споделя Ирина. Европейците все пак успяват да получат общ поглед за земеделието в Китай – от най-технологично развитите ферми до най-бедните, където всичко се върши ръчно. В южните провинции фермерите отглеждат по 1-2 декара земя. Другият вариант на земеползване е огромен кооператив, който се управлява или от държавата, или чрез публично-частно партньорство. В Китай земята е държавна и няма частна собственост. Държавата дава земеделска земя под наем за 30 години на всеки стопанин.

Посетихме чаена ферма в Гуанг Си, която се намира високо в планината. Там произвеждат различни видове чай. Фермата държи 10% от земята, която обработва с наети работници, а другите 90% е на селяни, които стопанисват свои градини. Те също произвеждат чай и го продават на преработвателя. Съществува мащабна организация. Въпреки че земята е държавна, всеки собственик, ако може така да се нарече, може да я отдава на голяма корпорация. Така един път получава наем и втори – че е набрал чай и го продаде на кооперацията. Има процедура, при която селянинът може да се откаже от земята и да я върне на държавата, но се случва много рядко“, разказва българката за китайските порядки.

Прави й впечатление как всичко работи в малък мащаб, но в рамките на голяма машина, а производственият процес тече безпроблемно. Още повече, че продукцията на всеки китайски земеделец се изкупва и не се налага той сам да си търси пазар.

Разговаряхме с жена в Южен Китай, която отдава под наем около 30 му и ги дава под наем на голямата корпорация. (Земеделската земя в Китай се изчислява в му, като 1 му е равно на 1/15 от хектара. Селяните в Китай имат средно по 10-15 му – бел. ред.) Работи си градината – бере манго и зеленчуци. Гледа към 1000 кокошки и продава яйца. Казва, че месечния й доход е към 1000 долара, което според мен е добре. Но не ни допуснаха до дома на селянката, въпреки че пожелахме да го видим отвътре“, споделя Ирина.

Казваме, че нашите малки села се обезлюдяват. В Китай, ако в едно село останат 20 семейства, насилствено ги местят. Унищожават го, а хората местят в по-голям регион, за да им осигурят училище, лекар и комуникации. Държавата не се занимава да развива инфраструктура като ток, интернет и др. в запустели райони. Просто премества хората в по-големи градове и села“, обяснява Ирина. По думите й Китай развива електронна търговия, така че и най-малкият фермер бързо достига до пазара в града без посредници и прекупвачи. Държавата помага на дребните фермери, за да реализират бързо продукцията си, включително и по интернет. А една от най-големите компании в Китай отговаря за разплащане чрез телефоните, защото там няма кредитни карти.

Правят и много иновативни градини за вертикално земеделие - садят био марули, но така преодоляват проблема с липсата на земеделски площи. Това са огромни сгради, които дори могат да са изоставени терени в големите градове. Реновират ги и правят вертикални градини на 10 етажа с органични храни, получени без слънчева светлина. Японците са много добри в това и Китай купува готови технологии и ги прилага“, споделя още Ирина. Не може все пак да си представи нашите зеленчуци или билки да се отглеждат по подобен начин – на лампи и без слънчева светлина.

Може и да сме по-бедни в България, но живеем по-добре. Според мен това е болно общество, където се стимулира консуматорското начало. И в Китай оценяват проблема и се опитват да върнат младите хора на село, да ги научат да работят земята“, разказва тя.

Другата страст на архитект Ирина Ризова е

пасивните къщи

които изгражда напук на консуматорското мислене и живеене. Сега реализира два проекта за пасивни къщи в с. Извор. Единият е къща за гости с ресторант и демонстрационен център, където посетителите ще научат как се прави прочутата в миналото радомирска боза. А другият е за по-малко бунгало. Терените, където се намират къщите, нямат ток и канализация.

Това не се типичните пасивни къщи, изградени от кирпич и стари материали, а са от стъкло. Ирина го определя като модернизиран български стил. Изградени са фотоволтаици. Всичко се преработва, за да се използва отново, включително и отпадъците. Събира се дъждовна вода. Ток се харчи само „собствено производство“ от фотоволтиците.

Ирина се опитва да използва опита на китайците в

демонстрационните центрове

разбира се, не в такива мащаби. „Там около 100 семейства плащат на дадена ферма по 1500 долара годишен членски внос. В една такава ферма, около 70 дка, се отглеждат зеленчуци, плодове, животни, риба и т.н. Фермата предоставят на членовете си органична храна. Ако остане продукция, едва тогава се продава на пазара. В тази ферма има и ресторант, където градските семейства със своите деца идват събота и неделя, за да си наберат плодове или зеленчуци. Могат да се нахранят и с органични храни в ресторанта, могат да си купят още продукти. Бих искала да направя нещо подобно край София, но хората все още нямат такъв ресурс“, обяснява архитектът, тръгнала от Ню Йорк и реализирала детската си мечта в радомирския край.

Още преди да тръгне за Китай дълго се рови в интернет, за да научи колкото се може повече за древните традиции на тази страна. „Непрекъснат разпитвах китайците, които ни придружават, за древната им култури и традиции, за народната им медицина, но те отказваха упорито да говорят на тези теми. Само една преводачка открехна завесата и каза, че това са знания, които не са записани на книга, но никой сега не ги цени сега. Там ги поставят в някакви рамки и следят поведението им, а това не ми харесва“, твърди Ирина. Затова избира да бъде като камъка и да тежи там, където му е мястото. И това място, в погледа на космополитния фермер, е България.

Прочетена 365 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта