ОСП-говоренето досега не казва нищо Избрана

На колкото и скорости да се движи Европа, ние си оставаме в периферията. Разликите в субсидирането между отделните страни в ЕС ще продължава

Лили Мирчева

В Съвета на министрите по земеделие се проведе първия дебат по комюникето на комисар Фил Хоган за Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Самото комюнике е доста общо и не влиза в детайли, за да се избегнат конфликти в една или друга посока. Залага се на отказ от тавани на разходи, на пропорционално намаление, на екологичното финансиране. Така министър Румен Порожанов обясни на депутатите от парламентарната комисия по земеделие първите реални разговори на високо равнище относно земеделската политика на Евросъюза след 2020 г. По думите му всеки от министрите е представил приоритетите на страната си, като всички са категорични, че не желаят да има национално съфинансиране по първи стълб. „Новото в комюникето са т. нар. стратегически планове, които всяка страна членка трябва да изготви. Тези планове ще включват финансирането по Първи и Втори стълб, регламентите, които ще излязат. Те ще бъдат между един и четири, но никой нищо не казва в момента колко ще са“, обясни още Порожанов.

На 29 януари 2018 г. ще се проведе второ заседание на Съвета на министрите по земеделие и рибарство и тогава може би ще има единно решение на министрите относно бъдещата ОСП. „На заседанието ние ще поставим всички основни въпроси относно сближаване на нивата на субсидирането. Ще направим публичен дебат на Съвета на министрите с акцент върху новата ОСП и най-важните въпроси. Битката за новия бюджет и многогодишната финансова рамка ще е много сериозна“, коментира Порожанов.

Въпреки че финансовата част е тема табу засега, земеделският министър обясни, че стратегическият план, който всяка страна членка трябва да изготви, включва насоките на работа и кои ще са приоритетните им мерки. „ От стратегическия план трябва да станат ясни параметрите - колко ще е обвързаното подпомагане, как ще се направят директните плащания, преразпределителните и други“, каза министърът. Той изрази притеснението си, че ако Брюксел не одобри дадена стратегия, може да минат месеци или година-две, докато планът се одобри. „Това ще върне страните членки към месечното одобрение на ПРСР, което има и в момента. Много притеснения има и до каква степен се връща тази ренационализация, при която се акцентира в т. нар. възможност на страните да са по-свободни. Комюникето на еврокомисаря по земеделие е доста общо написано и без детайли. Много са нещата, които тепърва ще се изясняват“, добави Порожанов.

„Не мога да кажа колко ще бъдат регламентите – дали ще бъдат един или четири, както е в момента. Един би бил много тежък“, коментира в кулоарите на парламента министърът на земеделието. От думите му става ясно, че трябва да се обобщят резултатите от стратегическите планове на всяка държава членка и тогава в Генералния секретариат на ЕК ще се формулират най-важните 5 до 10 въпроса, за да излезе с решение и Съветът на министрите в земеделието. „Важно за България и всички нови страни членки, е политиката на сближаване на финансирането в рамките на новия програмен период. В момента между 60-70% е финансирането в страните членки от средното за ЕС. Ние ще го поставим отново на масата за преговори. Знаете, големите донори са с по-големи средства, но стъпвайки на изказването на председателя на Европейската комисия Юнкер, че трябва да има не две Европи, а еднакви граждани и еднакво отношение към страните“, заяви още Порожанов.

Така в говоренето за бъдещата ОСП никак не става ясно единственото, което вълнува фермерите – ще има ли субсидии и колко ще са те. А дипломатическото изказване на Юнкер идва да замаже гафа, сътворен от Меркел, Оланд, Рахой и Джентилоне, които на срещата си във Версай се обединиха около идеята за „Европа на няколко скорости“. Лидерите на Германия, Франция, Испания и Италия, които са основни донори в общата европейска хазна, ясно ни дадоха да разберем къде ни е мястото – в периферията.

Впрочем „Европа на няколко скорости“ не е новина. Дискриминационният подход е заложен още преди 60 години, когато се поставят основите на Обединена Европа. Съюзът стартира от избрани икономически играчи, които се договарят за пазара на въглища и стомана. А после идва Европейският икономически съюз, който има за цел да улесни транснационалната търговия. Сега той успешно може да се нарече и банков съюз, защото как иначе ще си обясним, че някой иска да вкара най-бедната страна в еврозоната, от която гърците пропищяха.

Колко точно ще са скоростите, на които тепърва ще се движи ЕС, предстои да разберем. Но периферното място ни е гарантирано не само по географски, но и по икономически и политически причини.

етикети:
Прочетена 1218 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта