В зърнопроизводството вече се мисли за всяка стотинка Избрана

На фона на свитите печалби, разходите за препарати и семена се покачват всяка година. Работата на фермера сега е две трети с документи и една трета на полето, коментира Костадин Костадинов, председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите, пред вестник „Гласът на фермера“

Интервю на Лили Мирчева

– Г-н Костадинов, Вие поемате ръководството на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) по времето на българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Ще използвате ли това, за да направите предложения за следващата Обща селскостопанска политика на Общността?

– Ние вече имаме предложения към Европейския съюз и това е позицията на земеделското министерство, на Националната асоциация на зърнопроизводителите и на всички браншови асоциации, които ни подкрепиха. По принцип работата на ЕК е спускане на определени рамки, които да се дооформят на национално и местно ниво.

– Готов ли сте с концепцията, която ще предложите на НАЗ, за времето на вашия мандат?

– Силно казано – концепция. Това е по-скоро една програма за управление. Още при встъпването си в длъжност аз подчертах, че искам да погледна към младите и увличането им към дейността на местните регионални структури на НАЗ, където ще предприемем някои козметични действия. Ще им предоставим повече възможности за инициативи и участие в нашите комисии.

– Много ли се различават помежду си отделните регионални организации на НАЗ? Задавам Ви този въпрос във връзка с ваше изказване, че рентите в Добруджа и Северозапада се различават много. На какво се дължи това?

– Знаем, че България е малка страна, но с различни географски и почвени особености. След промените през 1989 г. в Добруджа се появиха първите арендатори и кооперации, които заработиха по новите правила, защото тук друго, освен земеделие, няма. Само малко туризъм край морето. В житницата на България се разви конкурентноспособност, която изведе бранша нагоре. Трудът на хората допринесе за високите ренти и високата цена на земята. В Северозапада нещата се развиха малко по-късно. Да не визираме само Северозапада, а и Южна, и част от Централна България. Там имаше предприятия, които работеха, и хората не бяха заети със земеделие така, както е в Североизточна България. По принцип рентата е продукт на печалбата, но след влизането на България в ЕС, когато едни правителства подканяха хората: „Елате и си вземете парите“, нещата придобиха друг вид. Знаем, че тогава беше възходът на строителството. В един момент много капитали влязоха в земеделието с мисълта, че всичко е лесно и зависи само от субсидията. Говорим за Южна България, Северозапада и част от Централна България, където рентите са по-ниски от Добруджа. Другият проблем с рентите идва от земеделските кооперации. В Североизточна България те не са много и са разпръснати, но малко или много – завишават плащанията към собствениците на земя.

– Какъв е механизмът кооперациите да успяват да платят по-висока рента?

– Не съм против земеделските кооперации, но в момента реалната ситуация е такава, че ако добре се сметнат приходи, разходи, печалба и т.н, ще видим, че нормалната рента в Добруджа е около 80 лв. на декар. В интерес на истината, тя е между 70 – 80 и 85 лв., като се плащат данъци и разходи. При кооперациите обаче рентите достигнаха 100 – 110 лв., а чувам и до 120 лв. на декар. Това не е нормално, но на тях законът им дава възможност да изписват рентите като разходи.

– Само те ли имат това право да изписват рентите като разход?

– По принцип – не, но давам пример с една кооперация с 20 хил. дка и арендатор, който също отглежда 20 хил. дка земя. Докато кооперацията отчита 10 хил. лв. печалба, арендаторът е с 200 хил. лв. печалба.

– Какво означава това – скрити доходи ли?

– Това е изписвано и завишавано, а не скрити доходи. Самият закон го позволява, но така не се плащат данъци на държавата. Има разминаване и според нас, малко или много, специално за Добруджа, високите ренти увреждат самото производство и самия бранш. В интерес на истината – в момента сметката ни не излиза. Говорим за почти всички, които работят отдавна и са купили собствена земя. Сега нещата стоят така, че вместо да си купиш земя или да инвестираш, ти разпределяш печалбата спрямо другите, които плащат високи ренти. Винаги идва някой, който дава по-високи ренти, а след две години фалира, но щом нещо тръгне нагоре, то много трудно се връща назад.

– Но има и балон, който се пука…

– Така е. Реалната картина е такава, че фирми –доставчици на семена и препарати, имат много несъбрани вземания по тази причина.

– Как се отрази на рентите бумът на етерично-маслените култури?

  • Отначало това беше продукт за малките производители, които отглеждаха по 10-20-30 декара и получаваха един приличен доход. Самите производители дори не бяха фермери, имаха други професии и просто си гледаха собствената земя. В последните няколко години доходът от тази дейност нарасна по една или друга причина. Започна масово отглеждане на етерично-маслени култури в Добруджа. Колегите, които имат средства, машини, база и правят маслобойни – тях не ги мисля. За тях това не е основно производство. Но в тази област тръгнаха доста малки стопани, които нямаха собствена земя, наеха я от собствениците за период от 10 години и обещаха да плащат високи ренти. Всичко това мина на кредит и в момента се появиха проблеми с разсада. Реалният производител на лавандулово масло в Южна България се превърна в производител на разсад за Добруджа. Но тръгна и обратният процес – започнаха кражби на вече засети резници от цели полета. Според данните на оперативен анализ на земеделското министерство от общо 88 хил. дка с лавандула в страната, 38 хил. дка са в Добруджа. На практика няма поле, което да не с лавандула, безсмъртниче, маточина и т.н. От две години насам започнаха проблемите с маточината, цената й падна значително и хората се принудиха да заорават площите, засети с тази култура.

По принцип си представяш земеделския производител като човек, който работи на полето като свободен предприемач. В момента нещата се промениха много – две трети са документи и една трета е работата на полето. Самата бюрокрация и бумащина се усложниха много и фермерите са в постоянен стрес – внимават да не сгрешат, волно или неволно, за да не претърпят санкция – три жълти картони, червени и т.н.

– Къде намират пазари сега българските зърнопроизводители?

– Нашите пазари в Северна Африка и Близкия изток в момента са заети от големите зърнопроизводители –страни като Русия и САЩ. Оказва се, че ние продаваме най-много на Европейския съюз – в Испания и Франция. Те реално претоварват нашето зърно и пак го изнасят.

– А каква е картината в Черноморския регион, където също търгуваме зърно?

– В момента сме под натиск. Миналата година Русия изнесе около 18 млн. тона, а тази година планира да изнесе около 26 млн. тона пшеница в общо 32 млн. тона зърнени култури. Безмитният внос на Украйна за ЕС натисна много нашия пазар, но самата политика на Общия пазар е такава. Всички протестират – Румъния, Полша, Чехия. Цените са в много ниските си нива през последните 10 години. На фона на свитите печалби, разходите за препарати и семена се покачват. От 1994 г. насам, откакто работя в земеделието, понижение в тази област не съм видял. Като добавим и високите ренти, се получава доста неблагоприятна картина. Според изследване на икономисти брутният приход на едно стопанство в Северозападна България е най-висок, следват стопанствата в Добруджа.

– Пак заради рентите ли се получава това?

– Разликата от 80 лв. средна рента в Добруджа и 30 лв. в Северозападна България е около 40 – 50 лв. на декар, и тя се инвестира обратно в производството. При това Северозападът имаше привилегии при кандидатстване по европейските програми. Говорим за земеделски машини. Реално в ПРСР за периода 2007 – 2013 г. имаше само един зърнопроизводител в Добруджа с покупка на машини, като покриваше изискването да се комбинира с отглеждане на животни. На практика, секторът бе захвърлен на една страна. Въпреки това имаше бум на зърнопроизводството. Стопанствата работеха много добре, постигнаха добри резултати, имаше и добра цена на пазара, а това подлъга доста хора. Но ситуацията се промени – сега всеки работи и мисли за всяка стотинка разход. Ако ви вкарам в едно стопанство, ще се хванете за главата на какви изисквания трябва да отговаря то. В момента нямам документ само за гинеколог. Всички изисквания на КТИ, на БАБХ, на ДФЗ и ред още структури...

– Как стои проблемът с работната ръка в Добруджа?

– При нас проблемът с кадрите е много жесток. За да работи един човек дадена професия, той трябва да има квалификация. Ние купуваме нови машини, нови технологии, инвестираме в обучението на хората, работим с професионалните гимназии, защото реално квалифицираните кадри намаляват. Но по-лошото е увеличаването на възрастовата граница над 50 години и нагоре. Затова искаме да фокусираме вниманието си като браншова асоциация към проблема с кадрите.

– Има ли шанс младите хора да се върнат да работят в земеделието на България?

– Трябва да имат интерес, а това означава добри условия за живот. При нас селата са почти унищожени, няма минимални условия за живот в тях и всички млади хора се оттеглиха към градовете или чужбина. По селата останаха възрастни хора и от малцинствата, които по принцип създават само проблеми, защото, малко или много, държавата е предприела политика на подпомагане за безработните. Идете в селата на Добруджа през лятото, когато се прибира прословутата лавандула. Тази година надниците стигнаха до 80 лв. на ден. Преди две години предприехме съвместна инициатива на нашата организация и МЗХГ за сключване на еднодневни трудови договори. Но никой не ги иска, защото хората са на помощи за безработица. За да оцелеем, трябва да има диверсификация на производството, а не от едното да печелим, от другото да губим, защото ни налагат да произвеждаме дадена култура.

– Къде се коренят грешките съвременното земеделие на България?

– По-голямо нещо от пазара – няма. Стока без пазар не е стока. Някога имаше райониране на страната, което залагаше различно производство на районите в страната. Добруджа бе житницата на България и тук се отглеждаха около 3 млн. дка зърнени култури. Защо трябваше да се дават точки за етерично-маслени култури и за други неща. Тук трябваше да се надгради производството на пшеница и други зърнени култури, но да се преработват тук и да се изнася готов продукт. Реално, сега ние изнасяме първичен селскостопански продукт. Започнаха да се изграждат преработвателни мощности и тук, но ситуацията в Черноморския регион е такава, че малко предприятие трудно може да издържи на конкуренцията. Другият вариант са приоритетни райони и участия в европейски програми.

– Очаквате ли реални промени, след като новото райониране на страната стане факт, както управляващите ни уверяват – до края на годината?

– Има три варианта на райониране на базата, че трябват минимум 800 хил. души да живеят в даден район. Аз го разбирам така – освен областните градове, всичко останало да стане селски райони, защото реално картината е точно такава. Давам пример – град Добрич не е селски район и не може да участва с проекти по селската програма, а реално е селски район. При това от регистрираните жители поне 30% са в чужбина.

– Трябва ли земеделието да стане част от политиката, за да се предприемат законодателните промени от управляващите?

– Земеделието трябва да е далеч от политиката. В момента имаме Закон за ползване на земеделските земи. Миналата година станахме свидетели на измамени собственици на земя и този проблем бе яхнат от политически сили. Направена бе пиар акция, с която да се извлекат политически дивиденти. Така се роди едно недоносче като закон, което още се търкаля в Народното събрание. Преди това имаше някакъв закон и той се спазваше, а в момента разбутаха нещата. Представете си една тенджера с манджа и всеки започне да бърка в нея, за да слага каквато му дойде на ум. Целта е чрез политически натиск да се вкарват лобистки интереси, като реалният потърпевш са земеделските производители. НАЗ участва в парламентарната комисия по земеделие. Слушаме всичко, което се предлага и приема в Народното събрание. Имаме експертен съвет, който излиза със становище. Съществува добър диалог с министерството на земеделието, изслушваме се взаимно и излизаме с решения, които са добри и за тях, и за нас. Българският народ е работлив, но във всяко стадо си има мърша. Но не може заради бълхата да гориш юргана, и заради измамници, които използват момента. Давам пример – сега системата за идентификация на земеделските земи работи добре. С годините намаляха застъпванията и съответно – санкциите от фонд „Земеделие“. При новото разбутване на системата чрез законодателни промени, се получава колапс. Ще се изгубят милиони, защото някой е решил да си наложи мнението, тъй като му е изгодно.

– За правните основания ли става въпрос?

– Точно за правните основания е думата. Те в момента са много добре. НАЗ настоява да има ясни правила, които да се спазват. Когато се нарушат, да има и санкции. За правните основания в Северозападна България се появи проблемът с измамните договори, но това е чиста криминална схема. В края на юни миналата година Конституционният съд реши, че земеделската земя е вещ. Оттам нататък по Закона за задълженията и договорите тази вещ има право да я отдава друг, като помежду си решавате как. Трябваше просто да се смени една дума в друг закон – за задълженията и договорите, че земята не е вещ. В момента в Закона за ползване на земеделските земи се правят такива еквилибристики, че човек вече не знае накъде да се обърне. Апелирам и към депутатите в Народното събрание, и към парламентарната комисия, промените да сеотнасят само за договори, с които имаше проблеми тази година.

– А каква е позицията Ви относно агроекологичните плащания?

– Гъските са реален проблем. Те идват и опасват готовата пшеница. Ние търпим загуби и имаме съответно компенсаторно плащане. Можем да попитаме – какви са тези 28 хил. коне с чипове, които също получават големи агроекологични плащания.

– Каква е точно ситуацията тук?

– Бяха регистрирани 28 500 коня с чип, които са местни породи, и на тях им се полага между 13 и 30 дка пасища на кон. Около 500 хил. дка пасища трябваше да се раздадат за коне, които в момента са пуснати на свобода в планините. Сумата за подпомагане стига до 300 – 400 лв. на кон. Има хора с по 1000 –2000 коня. Разбирате за какво става въпрос. Всички земеделски стопани скочиха срещу агроекологичните плащания, които получават зърнопроизводителите за прословутите патки. Но какво се случва, когато дойдат в нивата ти две хиляди патици и опасат всичко – на другия ден отиваш и там няма нищо. Няма застраховка „Опасано от патица“, така че с тези компенсаторни плащания ние поемаме агроекологичен ангажимент да не ги гоним, да не ги нападаме и т.н. Изисква се и допълнително обучение на зърнопроизводителите, за да получат финансиране по това плащане.

– Но затова пък биопроизводителите ви нападат, че изчерпвате бюджета за агроекология и за тях не остават никакви средства.

– По принцип ние, зърнопроизводителите, сме виновни на всички и за всичко. Зърнопроизводителите през годините работиха здраво, изградиха ферми, за да стигнат до това ниво. Нека сравним едно стопанство от Германия и България, но без съответните субсидии. Идвали се немци и англичани да работят тук, но след две-три години си отиват. Не издържат с нашето субсидиране.

– Как искате да се промени субсидирането в бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС?

– НАЗ участва в срещата на браншовите камари от Вишеградската четворка в Словакия и излиза с резюме за позицията си за новата ОСП. Въпросът е на национално ниво да има разбирателство между браншовите организации и МЗХГ. Работа на министерството и държавата е да определят приоритети на базата на ясен анализ – какво се е случило през миналия период и има ли промени.

– Можете ли да изброите три проблема на българското земеделие?

  • Ако говорим за бранша – нямаме Закон за браншовите организации в сектор „Земеделие“.и това голям проблем. В миналия парламент имахме предложение, което остана да виси във въздуха. Затова като приоритет в работа си залагам на законодателни инициативи за приемане на Закона за браншовите организации. Много малко сме хората, които го искаме. Мнозина са си направили някаква организацийка и искат да бъдат виждани, снимани, да участват дори с лобистки интереси спрямо определени кръгове.

Друг проблем – започваме нова кампания по регистрация на земеделските земи, а има изменение на Европейския регламент. Информационната кампания на МЗХГ премина по области, но хората бяха доста объркани от експертите, които изнесоха кампанията. НАЗ изпраща всеки ден имейли до своите членове с обяснения за новостите по кампанията, с разяснения на основни моменти и позиции. Има промени и най-малката грешка, волна или неволна, води до санкции дори в бъдеще.

Друг проблем е дерогацията за неоникотиноидите. Преди пет години имаше частична забрана за неоникотиноидите от ЕС и всяка година страните в Общността имат право да направят дерогация на определени продукти, съобразно с потребностите. Трябва да напомним, че липсва алтернатива на процеса на борба с неприятелите по растенията. В България обикновено всичко става мъчно и бавно. Миналата година одобрението беше в края на април, като до последния момент се водеха остри спорове. Преди седмица имаше Съвет за одобрение, но отложиха работата му с още две седмици. НАЗ ще постави позицията си пред министъра на земеделието, защото проблемът в Северна България е много голям. Застрашени са абсолютно всички посеви от царевица и слънчоглед. Тук реално упреквам БАБХ за забавянето, защото процедурата започна от септември месец миналата година и по една или друга причина имаше забавяне, от което потърпевши сме само ние. Всички чакаха да излезе докладът на ЕСПА за вредата от неоникотиноидите върху пчелите. Както всяка година, докладът излезе, като на последната страница е записано, че рискът от третиране на семена от рапица с неоникотиноиди е класифициран като най-нисък. Парадоксът в България е, че имаме разрешение да пръскаме въздушно, а нямаме разрешение за ниския риск. Нашата позиция се разминава значително с тази на еколози, пчелари и зелени политици. В доклада пише, че неоникотиноидите имат вредно действие за пчелите, но вредна е и слънчевата радиация, замърсяването на природата и т.н. Трябва да се намери баланс между зърнопроизводители и пчелари. Не може да слагаме феромони в края на полето, за да бягали мъжките и да не търсели женските. Това става на опитно поле от 3 декара, но на 8 млн. дка в Северна България – не работи. Ние сме заложили всичко – семена, производство, кредити. Ако имаме алтернатива – няма проблем, но сега няма такава. Въздушните пръскания ще навредят повече отколкото тези на земята. За да има мир и спокойствие преди три години приехме Наредба 13 заедно с пчеларите. Приехме такива неща, с които реално заплашваме сигурността и здравето на нашите работници. Ние пръскаме само вечер, но според друга Наредба 11 на АПИ за движението на селскостопанска техника, нямаме право да се движим вечер. Коя наредба трябва да спазваме? Ние сме между чука и наковалнята. Искаме да работим, а се оказва, че грешим, защото някой не е доогледал нещо. Ще кажа още, че през миналата година нямаме нито една жалба от пчелари.

– Кои ще са трите приоритети в работата Ви на председател на НАЗ?

– Браншовите организации и приемането на закон, поглед към младите, с привличането им в организацията и не на последно място – вглеждане в проблемите на всеки наш член от регионалните структури. Смятам, че сме организация, която има изграден екип и колкото повече хора участват в работата, толкова по-добре.

Визитка

Костадин Костадинов е новият председател на Управителния съвет на Националната асоциация на зърнопроизводителите. На проведеното Общо отчетно-изборно събрание на 23 февруари 2018 г. в гр. Хисаря той пое поста от Светослав Русалов.

Костадин Костадинов е председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите и през последните две години бе заместник-председател на НАЗ. Роден е през 1969 г. в Добрич и от 1993 г. се занимава със земеделие. Отглежда зърнени и маслодайни култури на площ от 11 000 дка в землището на с. Крушари.

На въпроса – кое е неговото хоби, отговаря: „Благодарен съм на премиера и на Министерския съвет, че на заседанието си от 7 февруари, взеха адекватно решение относно добива на газ в Добруджа“.

Костадин Костадинов е женен от повече от 20 години и има две деца.

Прочетена 1927 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта