300x250z

Ще се наложи прекрояване на националната ни политика в земеделието Избрана

България ще трябва да поеме най-малко от 50 до 100 млн. евро от недостига в хазната на ЕС, изчисляват от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи

Лили Мирчева

Според последните разчети парите, с които на годишна база ще се финансира ОСП ще намалеят с близо 4 млрд. евро или с над 6 на сто. Ако днес годишно ОСП борави с около 60 млрд. евро, от които за страната ни са определени около 1,3 млрд. евро, то след две години вероятно общата сума ще бъде намалена на 55-56 млрд. евро. Така България ще трябва да поеме най-малко от 50 до 100 млн. евро от този своеобразен „пасив“ и това ще наложи прекрояване на националната ни политика в земеделието. Това съобщи пред журналисти във Велинград заместник-председателят на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи /БАСЗЗ/ Анатоли Георгиев. Според него ще има промяна в стойността на директните плащания, които ще бъдат обвързани с размера на стопанството, допълнителни изисквания от социален и икономически характер, което ще има негативни последствия за българското земеделие.

„Предвид предстоящите бюджетни ограничения, очакванията ни са, че голяма част от частните инвестиционни мерки в селските райони, ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти /кредитни или гаранционни/“, коментира Анатоли Георгиев. Така според него, на практика проектите няма да се финансират безвъзмездно, а фермерите ще трябва да връщат получената финансова помощ, но при по-благоприятни лихвени нива в сравнение с традиционните банкови кредити.

“Двата глобални проблема за земеделието ни като разпокъсаността на земеделската собственост и разрушената и липсваща хидромелиоративна инфраструктура, трябва да бъдат във фокуса на българските власти, както в процеса на договаряне на новата ОСП, така и в последващия етап на нейното прекрояване на национално равнище“, обобщи Георгиев.

Към момента са успешно завършени шест комасационни проекта и са уедрени общо 44 хиляди дка земя, съобщи д-р Кирил Стоянов, експерт по комасация. Открити са 16 процедури, като 15 от тях имат завършен първи проучвателен етап. В миналото близо 12 милиона дка са били напояваните площи. Дружеството „Напоителни системи“, което поддържа и експлоатира държавния хидромелиоративен фонд,управлява 235 системи за напояване, като годните площи за напояване от тях са близо 4 300 000дка. Общо реално напояваните площи в страната са 900 хил., от които две трети неофициално, посочи Стоянов. Проблемът според него е, че липсват регистри на всички язовири и водовземни съоръжения в страната, няма единен контролен орган, а състоянието на главните канали е от задоволително до лошо. Според изнесените от него данни на Евростат, страната ни е в края на класацията по територия оборудвана с напоителни системи в Европа.

Процесите на комасация и хидромелиорация са пряко свързани, посочи експертът. В Турция например, както вече в. „Гласът на фермера“ писа, при комплексно изпълнение на комасация и напояване се достига до 41% по-ниска стойност на разходите, отколкото, когато се правят единични инвестиции от собственици на територии, на които не се провежда комасация. „Земеделието не се интересува дали собствеността върху водоизточниците е държавна или общинска, а да получи достатъчно вода, на цена, която да добавя стойност към производството“, обобщи експертът.

Прочетена 1948 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта