300x250z

ЕК да ни защити от агресивния внос от държави извън Общността Избрана

Огорчени сме, че страни като Украйна, Босна и Херцеговина, като Сърбия и Македония,Албания и Косово, могат без мита да продават в ЕС, в резултат на което пазарът на малини у нас се срина. За техните аграрни стоки вратата на Общия пазар е широко отворена, а в същото време нямат търговско ембарго с Русия и могат да търгуват безпрепятствено с нея. Излиза, че те са двойно облагодетелствани, коментира Божидар Петков, председател на Българската асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните.

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Петков, предстои поредното, четвърто издание на фестивала на малинопроизводителите и ягодоплодните в Лозница. Какво ще е новото тази година?

  • Както всяка година и сега нашият фестивал ще бъде интегриран с изложение. В четвъртото издание на форума ще има нови представители на бизнеса, които предлагат техника и иновативни технологии за отглеждане, защита и прибиране на реколтата от малини. Очакваме министър Румен Порожанов да открие фестивала на малината. Ще бъдат направени посещения на полето, където стопаните ще покажат последните си постижения, но и трудностите, които браншът среща, защото ягодоплодните са най-чувствителния плод, който съществува в селското стопанство. Те са зависими от неблагоприятните климатични условия - дъждове, болести, неприятели и т.н. И ние, както нашите колеги-животновъди, търпим големи загуби от заразни заболявания, само че по растенията. Срещаме голямо количество болести, които се пренасят и също предприемаме унищожаване на групи растения на много декари, за да предотвратим развитието на болестите.

  • Имахте ли тази година епидемично заболяване по малини и ягодоплодни?

  • Има широко разпространение на бактериален рак, на вирусни гъбни болести и на други, които се разпространяват предимно чрез вредителите и пчелите. Единствената възможност да се спре размножаването на такива болести е унищожаването на самите насаждения, защото те стават огнище на зараза. Така предпазваме пчели, насекоми и посадъчен материал да не попадат във вектори на разпространение на болестите, които в един момент стават много опасни за цели райони, където има наситено производство на малини. Говорим за Попово, Лозница и други изолирани, и не толкова изолирани райони на страната, с големи площи от малинови насаждения.

  • Получавате ли компенсации при изкореняване на заболели малинови насаждения?

  • За съжаление нямаме компенсации, защото не са предвидени такива ситуации. Затова малинопроизводителите са принудени да действат бързо на своя отговорност и на своя сметка.

  • Защо не поставяте тези въпроси на бранша на вниманието на земеделското министерство?

  • От бранша „Плодове и зеленчуци“ предложихме да се създаде работна група към министерството, която да бъде като постоянно действащ орган за съвети, за актуализиране на проблеми и предложения. Предвижда се да има съветник на министъра и вече са предложени няколко имена от бранша. Министър Порожанов ще избере лицето за контакти, което да е негов съветник и топлата връзка между бранша и министерството, за да се предава и приема информация в реално време.

  • Това означава ли, че ще се опитате да прокарате една протекционалистична политика на държавата спрямо малинопроизводителите в България? Примерно да се приемат мерки за предпазване от вноса на украински малини?

  • За това настояваме още от миналата година. Нашата асоциация първа алармира за опасността от вноса на селскостопански продукти от страни, които не са членки на Европейския съюз. Пропуснахме възможността да поискаме това по време на Председателство на България на Съвета на ЕС. Надяваме се на по-високо ниво, както от страна земеделското министерство, така от нашите евродепутати в Европарламента, да се отправи сериозно предложение да бъде защитен българският производител от агресивното навлизане на стоки извън Общността. Все пак основните принципи на ЕС са защита на европейския дом от външни страни. Огорчени сме, че страни като Украйна, Босна и Херцеговина, като Сърбия и Македония, Албания и Косово, могат без мита да продават в Общността, в резултат на което пазарът у нас се срина. За техните аграрни стоки вратата на Общия пазар е широко отворена, а в същото време нямат търговско ембарго с Русия и могат да търгуват безпрепятствено с нея. Излиза, че те са двойно облагодетелствани.

  • Може ли да се избегне този двоен аршин за тях и да се предприемат мерки в защита на нашите производители?

  • Това се случва, защото големите страни-членки на ЕС най-вероятно не са застрашени от навлизането на ягодоплодни на техния пазар, защото там делът на тези култури е много малък. Масовият внос от трети страни няма сериозно отражение върху производителите на малини в Германия, например, но при нас този проблем е доста сериозен. Затова смятаме, че трябва да бъдат въведени най-малкото защитни мита или някакви други механизми, които да защитят европейския пазар от навлизането на аграрни стоки от страни, които не са членки на Общността. Аз нямам нищо против тези страни, но Европейският съюз трябва да защити своите членове.

  • Какви предложения има в тази посока вашата асоциация?

  • Ние водим преговори и сме изпратили информация на нашите евродепутати и те повдигат този въпрос в Европейския парламент, защото ситуацията е такава, че страните, които още не са членки на ЕС, спокойно и безпрепятствено продават своите аграрни стоки у нас. Аз смятам, че в най-скоро време ще имаме проблеми и в секторите месо и мляко, и в животновъдството, и при зърнените култури като пшеница и царевица. Украйна е една от най-големите страни на територията на Европа по площ и с нейния трудов ресурс може да се окаже сериозен конкурент и заплаха за производители от България, Унгария и други.

  • Знаете ли колко тона малини се внасят у нас годишно от Украйна?

  • Нямаме такава информация. По време на Световната конференция по малината научихме, че голяма част от украинската продукция от малини се внася в Полша, където се преработва и оттам официално влиза в ЕС като полско производство. Така че директният износ на украинска малина може да е с неточни цифри, но по неофициални данни количеството е около 120 хил. тона годишно.

  • Пострадаха ли производителите на ягодоплодни и малини в България от лошите метеорологични условия през тази година?

  • Реколтата на малини е в два етапа – единият е лятната малина, а другият е есенната, ако можем така да ги наречем. Пролетта започна с голяма засушаване. Имаше частично измръзване от повратните студове, които ни застигнаха и лятната реколта се оказа сравнително слаба. Буквално в тези дни започна втората вълна в различните региони на страната и това е есенната реколта малини от късните сортове. Кампанията също започна в неблагоприятни условия. Валежи предизвикаха наводнения в малиновите насаждения и предизвикаха мухъл и сиво гниене, както на други болести, които най-вероятно ще „изядат“ първата и най-голямата вълна от малини. Така че със сигурност сме притеснени и обезпокоени от тези климатични условия. Надяваме се, че дъждовете спират и ще се установят нормални климатични условия, които да ни позволят да приберем реколтата. На някои места прибирането на есенната реколта от малини продължава до месец октомври.

  • По ваши данни – колко малини произвеждаме и колко изнасяме годишно?

  • Годишно се произвеждат около 15 хил. до 20 хил. тона и се изнасят около 80% от тях. В момента има значителни затруднения по износа заради ниските цени. Голяма част от продукцията все още седи в хладилниците и дори имаме информация, че стоят непродадени количество от миналата година, което още повече затруднява изкупуването на тазгодишната реколта.

  • Появяват ли се нови региони за производство на ягодоплодни и малини в България?

  • Малините си намират най-добрите условия и те са там, където има съвкупност от три фактора – добра почва, наличие на напояване и на работна ръка. Третият фактор е особено проблемен през последните 2-3 години. Голяма част от малинопроизводителите изпитват остра нужда от сезонни работници и голяма част от продукцията се похабява, не се прибира заради липса на работници. В последните години се обособиха нови райони за отглеждане на малини в Шуменския край, Лозница, Попово, Карлово, Пловдив, освен традиционните Ловеч, Троян и Тетевен, които са люлката на ягодоплодните. Производители на малини вече има и в района на Гоце Делчев, на Самоков, Ихтиман и околиите. В Каварна също набира инерция производството на малини. Това е доста адаптивна култура, но както вече казах, нуждае се от хубава почва, от напояване и работна ръка. Има ли ги тези три фактора налице, има оптимални условия за развитие на малинопроизводство. Ако единият от факторите липсва, с много бързи темпове намалява и производството. Например традиционното производството на малини в Троянския и Тетевенския регион, които са планинските райони с по-голяма надморска височина, намалява заради засушаването и невъзможността да се прилагат системи за капково напояване. Полетата с малини слизат все по-ниско, за да имат достъп до вода.

  • Тези проблеми ли ще представите на министър Порожанов, ако евентуално дойде на фестивала?

  • Да, тези са проблемите, които ще представим, както и подпомагането в сектора на ягодоплодните в кризисни ситуации, също и новата аграрна политика след 2020 г. Така че очакваме разбиране и помощ в решаване проблемите на бранша. Те са многостранни, но със зачестилите климатични промени, стават и неотложни. Ще положим усилия от наша страна, но Министерството на земеделието, храните и горите може да ни помогне в областта на реализирането на иновациите, както и с методи за преодоляване на неблагоприятните климатични условия - повече инвестиции за капково напояване и разширяване на системата за борба с градушките в повече региони. Нашите малинопроизводители в района Лозница и Попово, там където няма площадки за борба с градушките, и тази година бяха сериозно засегнати. Надаваме се, че програмата за разширяването на системата за борба с градушките ще погне много на малинопроизводителите.

  • През миналата година имахте специален разговор със Снежина Динева, изпълнителен директор на „Напоителни системи“ и получихте доста обещания. Доволни ли сте от методиката за определяне цените на водата през тази година?

  • Има много какво да се направи за по-ефективна и добра работа, защото тази година пускането на водата закъсня с около 20 дни, което доведе до сериозни загуби в производството на ягоди. Тъкмо в процеса на завързване на плодовете нямаше напояване, нямаше възможност за торене, защото когато няма вода, не може да се прави нито поливане, нито торене. Имаме много проблеми и искаме да ги поставим пред министъра по време на фестивала в Лозница, за да търсим разрешаването им в краткосрочен и дългосрочен план. Трябва да се предвидят и повече средства в бюджета през следващия програмен период, за да видим загриженост от страна на министерството към нашия бранш.

  • Доволни ли сте от тазгодишните цени за напояване?

  • За нас по-важното е да има ритмично и своевременно подаване на водата. Методиката за напояване да бъде такава, че да получаваме навреме качествена вода.

  • Достъпна ли е водата като цена за дребните производители?

  • Тази година цената пак е по-висока отколкото са нашите очаквания и по тази причина апелираме към министерството и дружеството „Напоителни системи“ да направят така, че водата да бъде с по-достъпни цени, защото тя заема съществен дял в ценообразуването на крайния продукт.

  • Колко плаща средно един производител да напоява един декар малини?

  • Зависи от количеството вода, тъй като тази година ще имаме нужда от по-малко количество заради валежите, но е в рамките на 50-80 лв. на декар, като в някои случаи стигаме до 110 лв. на декар, защото цените варират от нивото, на което се подава водата. До 10 август, когато ще се проведе фестивалът в Лозница, ще направим списък с належащи проблеми и задачи, които ще обсъдим с представители на министерството, за да търсим решението им, както казах – в краткосрочен и в дългосрочен план.

  • Направихте ли вашите предложения в МЗХГ относно бъдещето на бранша в периода след 2020 г.? Нещо, което България да включи в своята позиция за следващата Обща селскостопанска политика?

  • Предложихме да има таван на субсидиите, но обвързаната подкрепа да е извън тези тавани, да има по-широко застъпване на подпомагането в сектор „Плодове и зеленчуци“, а разпределението на средствата между двата чувствителни сектора – нашия и на животновъдството, да е 50 на 50, а не както е в момента. Имаме 21 точки, които сме внесли като позиция на сектор „Плодове и зеленчуци“. Аз не разграничавам малините от този сектор и затова нашите усилия са общи и целенасочени.

Прочетена 585 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта