Има ли лек срещу ерозията на почвата? Избрана

Макар и бавно, деградацията настъпва и по нашите полета, нека не докарваме ситуацията до критична

Агр. Петър Кръстев

В масовото съзнание опустиняването все още се свързва с Африка и Азия, където Сахара продължава да атакува доскоро плодородни райони. Там почвата е просто издухана от вятъра поради липсата на растителност, която е унищожена за изчистване на селскостопански полета.

В същото време в докладите на ФАО се отбелязва, че засоляването, вкисляването и опустиняването са настъпили далеч зад пределите на бедните страни в Африка. В Европа ситуацията е малко по-добра – ерозия се наблюдава при 46% от почвата. Общо в света според ФАО, една трета от култивираните почви е обект на умерено или високо разрушаване. Тази тенденция е едновременно и опасна, и разорителна за държавите: в близка перспектива деградацията може да причини многомилионни загуби, а по-късно изцяло да постави човечеството на границата на оцеляването. Според проучване на “Джойнт рисърч център” ерозията у България е засегнала малко над 7% от земите. Но тя не е спряла, продължава да напредва. Все по-чести са облаците земна маса, които вятърът отнася от голите полета.

Проблемът вече не е само в развиващите се страни – той се среща по целия свят, дори в развитите страни. Това тъжно състояние на нещата се обяснява до голяма степен с отношението на земеделските стопани към земята.

Експертът по ерозия на почвата в ЕС и Великобритания проф. Джон Бордмън от Института по проблемите за изменение на околната среда в Оксфорд отбелязва, че във Великобритания ерозията на почвата е започнала чувствително да нараства след 70-те години на миналия век. Сега най-големи загуби се наблюдават на полетата със зеленчукови и овощни градини. Ерозията не ощетява много фермерите – щетите на един фермер са не повече от няколко стотин паунда годишно и то само на почвите, подложени на ерозия. За мащабите на страната обаче загубите са стотици пъти повече. Добивите намаляват средно с 10%, а щетите са за милиони лири стерлинги годишно. И с течение на времето загубите продължават бавно, но сигурно да се увеличават.

Erozia 1

Според изследванията на Джон Бордмън до края на 90-те години британските фермери не са считали ерозията за голям проблем и правителствените програми за борба с това явление са били ограничени до издаването на брошури. Експертите са убедени, че това положение се дължи главно на небрежното отношение на земеделските стопани и държавниците към земята. Единствено благодарение усилията на ЕС за намаляване на субсидиите за селското стопанство (включително червената кошница според класификацията на Световната търговска организация, т.е. директните производствени субсидии) и опазването на околната среда през последните години, британските фермери вече са се загрижили за опазването на почвата.

Една от главните причини за ерозията на почвата в световен мащаб е интензификацията на селското стопанство и масовото изкореняване на горите. И резултатите не закъсняват. Поради обезлесяването, площта на горските пояси за защита на почвата, необходима за поддържане на нормалното състояние на земята, бързо намалява. А интензивното селско стопанство, в това число използването на монокултури, недостатъчното или пък обратно, прекомерното внасяне на торове, злоупотребата с препарати за растителна защита и желанието да се получи максимална изгода тук и сега още повече усложняват проблема. Не е тайна, че в преследването на печалба много фермери предпочитат да не мислят за това каква щета нанасят на своите полета и какви сериозни загуби ще настъпят само след няколко години интензивно използване на почвата.

Erozia 2

Впрочем има и друг проблем: неподдържане плодородието на почвата просто защото не достигат средства. Затова намаляването на реколтата с 25 − 30%, както изчисляват експертите, е в резултат на изтощителното земеползване, пред което всички си затварят очите.

Без оглед на наличието или не на законодателната база, доказването на факта, че деградацията на почвата е по вина на фермерите е достатъчно сложно. Дори да се въведат глоби за "вреда на земята", те едва ли ще покрият щетите, защото стойността на работата по възстановяване на почвата е значителна.

Ясно е, че не трябва да се допуска ситуацията да стигне до критичната. В края на краищата връщането на плодородието на деградираните почви никак не е просто. Независимо от това, добре познатите и доказани методи на "дядо" за поддържане на плодородието на почвата, като например спазване на системата за редуване на културите (с оптимално съотношение на едногодишни култури и многогодишните треви), далеч не се използват от всички. Работата е там, че при такъв подход за възстановяване на почвата могат да минат години, а в същото време много фермери нямат възможност да се откажат от отглеждането на монокултури и обилно използване на химия. Прогресът даде много на земеделските стопани, но в същото време ги вкара в задънена улица по отношение опазването на техния основен ресурс – земята. Проблемите се задълбочават с всяка изминала година. Все по-необходимо е въвеждането на щадящи земята технологии, които подпомагат нейното възстановяване и по-нататъшно опазване.

етикети:
Прочетена 1020 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта