България е единствената страна в ЕС, в която няма мониторинг за състоянието на земеделските земи Избрана

Тежката земеделска техника съсипва плодородието на почвата, казва проф. д-р Светла Русева, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „ Никола Пушкаров“

Интервю на Лили Мирчева
– Проф. Русева, на 5 декември всяка година учените от цял свят отбелязват „Световния ден на почвата“. Какъв е приносът на българската наука в този стратегически сектор, свързан с основни екологични и икономически проблеми?
– Институт „Пушкаров“ е партньор в международния проект „Глобално партньорство за почвите“ и разработва в него много задачи. През следващата година ще участваме в разработки, свързани с изграждане на глобална цифрова база данни за почвените ресурси. В момента тя е в процес на идейно форматиране, а до края на 2021 г. трябва да бъде изградена. Друга важна задача, свързана с глобалното партньорство за почвите, е „Глобалната карта за запасите от органичен въглерод“, която бе представена на 5 декември миналата година в седалището на ФАО в Рим. Следващата година се предвижда създаване на глобална карта на потенциала на почвите да задържат въглерод. Това е изключително важно от гледна точка на борбата с климатичните промени.
– Какво означава това, обяснено на достъпен език?
– Обяснено по-кратко, означава, че ние ще представим данни какъв е потенциалът за основните почви у нас да задържат въглерод, защото все повече се говори за търговия с емисии на парникови газове. Ако фермерите съумеят да използват мерки, за да задържат по-голямо количество и да намаляват емисиите от въглероден диоксид и натриев оксид в атмосферата, те ще получават някакви облекчения или допълнителни субсидии. Това все още е в сферата на добрите пожелания и идеите за следващия програмен период на Общата селскостопанска политика (ОСП). Но все повече се говори за навлизането на търговията с емисии на парникови газове и в земеделието, а не само в индустрията, както е понастоящем. От 2021 г. много скъпо ще стане на страната ни производството на енергия от фосилни горива, т.е. топлоелектрическите централи на въглища ще станат много скъпи заради това, че трябва да плащат емисиите от парникови газове, които излъчват в атмосферата.
– Поне досега фермерите бяха изключени от отговорността за емисиите от парникови газове. Какво предстои в тази посока?
– Фермерите вече няма да са изключени и това е една от темите, по които ще се водят разговорите. Знае се, че ще бъде променен начинът на заплащане на субсидиите, които ще бъдат обвързани със специфичните цели на ОСП на ЕС.
– Сега са формулирани 9 цели на новата селскостопанска политика. Кои са основните сред тях?
– Част от тях са свързани с подпомагане на доходите на земеделците и устойчивостта в целия ЕС с цел подобряване на продоволствената сигурност, т.е. няма да се иска от фермерите просто да обработват земята, но и да гарантират определени добиви от определени култури, с определено качество. Друга цел е засилването на пазарната ориентация и повишаване на конкурентоспособността. Поставя се акцент върху научните изследвания, нещо, което нашата страна не съумя да направи през настоящия програмен период. Друга важна цел е приносът към смекчаване на последиците от изменение на климата и адаптация към него. Във връзка с това се предвижда развитие на биоикономиката, а основата на биоикономиката е грижата за почвите като един от основните ресурси, които дават базата за земеделските производители. Затова се залага на прилагане на производствени практики с ниски емисии на парникови газове. За такива практики учените в ЕС работят още от средата на първото десетилетие на този век. От 2005 г. до 2008 г. бяха разработени много проекти, които приключиха с конкретни предложения за земеделски практики за намаляване на емисиите от парникови газове, както и използването на иновативни технологии, на екологосъобразни практики. Започваме да говорим и за прецизното земеделие, което отдавна е факт в някои от развитите страни. Необходимо е също и насърчаване на устойчивото развитие за ефективно управление на природните ресурси.
– Какво точно означава това за фермерите?
– Природните ресурси са вода, въздух и почви. Не трябва да забравяме никога за почвите, а сред основните проблеми в тази област са ерозията на почвата, замърсяването на водите и уплътняването на почвата. За съжаление, с използването на тежката едрогабаритна земеделска техника почвите се уплътняват на дълбочина до един и над един метър.
– Какво препоръчват учените – че земеделците трябва да преминат към по-различен клас машини ли?
– Това е въпрос, по който между 1990 г. и 2002 г. колектив от нашия институт участва в голям европейски проект за уплътняването на орния и подорния слой на почвата. Тогава нашите колеги от Германия и Франция ми казаха, че техните фермери отказват да използват тежка техника, защото са видели от собствен горчив опит какви последствия върху тяхната земя има използването й. Тогава те ни съветваха да предпазим нашите фермери. Но нашите стопани не искаха да чуят това и продължиха да използват тежката техника.
– Какви щети носи тежката техника за земята?
– Нейното използване се свързва с това, че се получава сериозно уплътняване на почвата не само в орния, но и в подорния почвен слой, което води до намаляване на проводимостта на почвата, дори на запасите от почвена влага. Променя се изцяло хранителният и водно-въздушният режим на почвите. Казано на най-понятния език – плодородието на почвите намалява, защото се влошава структурата им, намалява порьозността, т.е. голяма част от почвения въздух се изтласква от зоната на корените, като порите, заети с въздух и вода, силно намаляват. Проблемите наистина са много сериозни, но нашите предупреждения не стигат до земеделските производители.
– Какво ще препоръчате на фермерите за използваната земеделска техника?
– Аз бих забранила със закон използването на тежка земеделска техника на терени, които са с по-голяма уязвимост към уплътняване, а това са сивите горски почви. За съжаление, и карбонатните черноземи са склонни към образуване на сериозно уплътняване на подорния почвен слой от 25 – 30 см до 50 – 60 см, който се получава като водоупорен и водата не може да проникне в по-голяма дълбочина. Това намалява запасите в еднометровия почвен слой и знаете, че това води до реални загуби на земеделска продукция.
– А какво ще кажете за опустиняването на почвите?
– Това е друг проблем, който някои си мислят, че не засяга България, но наши и на колеги данни от Института по метеорология и хидрология показват, че има поне два района в страната, където сериозно са намалели годишните количества на валежите.
– Кои са тези райони?
– Това са крайните югоизточни и крайните югозападни райони. България е в такъв климатичен пояс, в който годишното количество на валежите е по-ниско от годишното изпарение на влага от почвите и от растителността. Това означава, че все по-належащо става прилагането на поливното земеделие, което ние, за съжаление, успяхме да унищожим през 90-те години.
– Каква е картината на плодородието на почвите в България?
– Това е въпрос, на който като представител на Института по почвознание не мога да дам отговор, основан на наши данни.
– Защо?
– Оказва се, че България е единствената страна в ЕС, в която няма мониторинг за състоянието земеделските земи. Има единствено екологичен мониторинг, които се поддържа по Закона за почвите от Изпълнителната агенция за околна среда и той е по методиката на Евростат. Извършва се в 16-километрова зона, т.е. в зони на 16 км една от друга периодично се вземат проби за наблюдение на най-основните параметри. Но това обследване на състоянието на почвите не може да даде точна информация за техния хранителен статус. Аз наскоро направих анализ на състоянието на околната среда според данните в годишните доклади на Изпълнителната агенция по околна среда. От тях става ясно, че почвите са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с азот, фосфор, калий и органичен въглерод, въпреки тенденцията към ежегодно повишаване на употребените количества минерални торове в земеделието. Все още у нас съществува небалансирана употреба на торовете. През последните години се забелязва тенденцията към постепенно увеличаване на площите, торени с оборска тор, което е положителна тенденция.
– Как се отразява на почвите пренаторяването им?
– Както прекаленото използване на тор, така и недостатъчното не е добре за почвите.
– До какво води едното и до какво – другото?
– Прекаленото използване на тор може да доведе до пълното насищане на т. нар. почвен поглъщателен комплекс с определени елементи. Тогава почвата не е в състояние да ги отдава повече на растението. А когато се получи твърде високо съдържание на торове – азот, фосфор и калий в почвата, те биват измити с повърхностните и с вътрешно почвените води. Получава се замърсяване на повърхностните и подземните води, т.е. вреди се отново върху здравето на хората. Има култури, които са изключително чувствителни и към високите съдържания на азот в почвите. Неслучайно напролет започваме да говорим, че маруля, лук, репички, имат високо съдържание на нитрати. А те са вредни за здравето на хората, защото в хода на биологичната трансформация в човешкото тяло могат да добият форми с доказано канцерогенни качества.
– По време на нападението на НАТО над Сърбия през 1999 г. бяха пускани бомби с обогатен уран. Изследват ли се последиците от тези бомбардировки върху българските земи в западните покрайнини?
– Най-северозападните части от страната ни са били с временно замърсяване, но за това се замълча и повече информация няма. В нашия институт има изследвания за замърсяване с тежки метали и металоиди в региона между Видин и устието на р. Тимок. Колегите не са публикували още резултатите, но там има замърсяване с тежки метали и металоиди и то заради бомбардировките.
– Аз съм говорила с местни хора от Трънския край и те също смятат, че земята им е заразена, още повече че обогатеният уран има дълъг период на разпад...
– Зависи от това кои от радиоактивните елементи са използвани. Нашият институт изпълнява сериозна програма за състоянието на радиоактивността на водите и почвите в България, т.е. осъществява радиоекологичен мониторинг. Наблюдават се почви и води.
– Има ли нещо обезпокоително в този мониторинг?
– Нямаме нищо, което да безпокои хората. В този мониторинг сме включили и зоната около Козлодуй, около София и районите, където е имало уранови мини.

– А какво ще кажете за уран във водата на Велинград и Хасково?
– Напоследък проблемът с уран във водата доби известна публичност. Той се появи по простата причина, че преди няколко години се промениха изискванията за пределно допустими концентрации. Хора с не особена компетентност взеха най-ниските дози от европейските стандарти и ги приложиха в България, след като им бяхме казали, че у нас фоновото равнище в някои райони е по-високо и то си е от естествените скали.
– Това означава ли, че жителите на Велинград и Хасково няма от какво да се тревожат?
– Ни би следвало, но там е все още трудно да се каже. Не ни беше разрешено да направим специално проучване до каква степен е влиянието на бившите уранови мини върху водите в този регион.
– Как фермерите могат да ползват услугите на институт „Пушкаров“, ако искат да им се направи почвен анализ?
– Могат да се обадят по телефона. Може да изпратим наши специалисти, които да вземат почвени или водни проби. Можем да обясним по какъв начин те сами да вземат проби и да ги донесат в института. На интернет страницата на института е достатъчно ясно показано. Много хора не знаят, че само в нашия институт има лаборатория за изследване на почвите. Наскоро ни потърсиха от Софарма, които използват в производството си вещества с лекарствени субстанции. Обърнаха се към нас с въпрос – дали остатъци от такива вещества могат да се използват. Ние им предложихме да направят един вегетационен експеримент, в който да им докажем как могат да се използват. На интернет страницата на института има „Бюро за трансфер“ и като се кликне в него, се виждат цените на услугите за почвени проби, методически указания, радиологичните показатели на водата и други. Който се интересува, може да се обърне към нас.
– Търсят ли ви много фермери?
– Да, търсят ни главно по две причини – от една страна, да направим препоръки за торене, като носят почвени проби. Ние определяме какво е съдържанието на основните хранителни елементи, Ph на почвата и органичен въглерод. Даваме препоръки в зависимост от това какви култури възнамеряват да отглеждат, както и най-подходящите торови норми. От друга страна, се обръщат към нас, търсейки препоръки за най-подходящи култури в техните земи. Правим оценки за риск от ерозия на почвите, както и за почвозащитни и противоерозионни мерки, които се изискват в последните години за лозя и овощни градини. Почвите са един от ресурсите, който е недооценяван. Не се разбира важността им за живота на хората, за земеделието, а от друга страна – подценява се необходимостта от грижи за тях. Учените от института по почвознание имат технологични решения за опазване на почвите от всички деградационни процеси и за провеждане на устойчиво земеделие. Ако ние не съумеем да опазим нашите почви в хода на земеделското производство, няма да успеем със задачите през следващия програмен период.

Прочетена 1461 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта