Който садил - садил лавандула. Балонът ще изгърми съвсем скоро Избрана

Първите пострадали ще са хората в традиционните райони, които са намерили препитание на земя, където нищо друго не става, коментира д-р Ангел Конакчиев, експерт в Лаборатория за екстракция на природни продукти и синтез на биоактивни съединения към София Тех Парк.

Интервю на Лили Мирчева

- Д-р Конакчиев, чувала съм фермери да сравняват лавандулата с плевел. Какви уникални свойства притежава този „плевел“ и толкова лесно ли се отглежда ценната етеричномаслена култура?

  • Това не е истина. Налага се мнението, че лавандулата се отглежда на нископлодородни почви, на които дори и ръж не вирее. Вярно е, че лавандула може да вирее на такива терени, но когато става въпрос за добиви, там се радват, когато получат 3 кг масло от декар. Докато на дълбокия чернозем се сърдят на 15 -18 кг от дка и в това е цялата разлика.

  • Това обяснява и защо цяла Добруджа стана лилава от засадената през последните години лавандула.

  • Да, но напоследък масово се приема, че е най-добре да се използва вегетативен посадъчен материал. Почти напълно е зачеркнат семенният посадъчен материал.

  • Каква е разликата при тях?

  • При вегетативния посадъчен материал се запазват характерните свойства на сорта - количество и качество на етеричното масло. При семенния посадъчен материал, който е малко разнороден, тъй като има кръстосано опрашване и разпадане на сорта, е малко по-ниско съдържанието на масло. Но основната разлика е, че семенният материал пуска дълбока коренова система, докато при вегетативния материал кореновата система е плитка. Ако се случат една-две сушави години, ще пропаднат много от растенията, от което броят им на декар намалява, а оттам и количеството на маслото от декар. В по-дългосрочен отрязък от време може да се окаже, че в даден район е по-добре да се отглежда семенен материал, отколкото вегетативен.

  • А кои са тези райони на страната?

  • Зависи от почвата, зависи от терена, но тези показатели почти никой не отчита и почти всички фермери търсят вегетативен материал, защото прихващаемостта е по-голяма.

  • Доколкото разбрах, вие имате специално научно изследване върху лавандулата. Какви са целите му?

  • Започнах тези изследвания преди повече от 15 години, защото тогава се получиха запитвания от чужбина дали сме сигурни, че изнесеното от страната масло е българско лавандулово масло. Навремето, говоря за годините, когато още имаше ТКЗС-та, масово се районираха сортовете – в коя част на България кой сорт вирее най-добре. Двата основни сорта тогава бяха -„Дружба“ и „Хемус“. Те формираха качеството на маслото, което се произвеждаше и изнасяше. През 90-те години навлязоха нови сортове - „Рая“, „Севтополис“, „Юбилейна“ и още няколко, но те са с малко по-различен количествен и качествен състав и оттам идва промяната в аромата. Когато те започнаха за изместват старите сортове, изведнъж характерът на аромата на маслото се промени.

  • Има ли нещо характерно за българското лавандулово масло или зависи от какви сортове лавандула е произведено?

  • Не може да се каже нещо характерно за българското лавандулово масло като цяло. Има големи фирми в България, които се стремят да поддържат близко качество в годините – като химичен състав и като аромат, подбирайки съответните сортове и смесвайки ги в съответните количествени съотношения.

  • В България е масова практика самите фермери да произвеждат разсад, но много от стопаните се оплакват, че не могат да различат сортовете само по резниците. Има ли начин да се разбере какъв е сортът още при покупката?

  • Срещу съответното заплащане в лаборатория – да, но тъй като никой не иска да даде 50 -100 лв. за генетично доказване на сортовия произход на материала, не знам по какъв друг начин може да стане.

  • Имате ли поглед върху пазара на лавандулово масло през последните години?

  • Тази година все още нямаше ексцесии по простата причина, че годината не бе добра за лавандулата. Беше мокро по време на цъфтежа и стопаните не успяха да приберат големи количества, като някои я ожънаха дори прецъфтяла. Това се отрази и на количеството, и на качеството на добитото масло, и донякъде спаси нещата. В момента статистиката за ползваните площи с лавандула е на базата на регистрираните земеделски производители. А колко площи има от нерегистрирани производители – може само да гадаем. По неофициална информация в момента в България има над 80 хил. дка с лавандула.

  • Аз дори предполагам, че са повече, защото има много примери за хора с различни професии, които засяват с лавандула наследствени земи и дори селски дворове от няколко декара, но никъде не обявяват това. Колко лавандулово масло се произвежда в страната годишно?

  • В Добруджа добивите се движат между 15 кг и 20 кг от декар, докато в традиционни райони като Розовата долина, в Разлог и в Банско са около 5 кг от дка, и ако приемем среден добив от 10 кг от дка, това означава производство на лавандулово масло от порядъка на 800 тона в България. Годишната консумация в световен мащаб е не повече от 450-500 тона. Разбирате за какъв взрив говоря! Тази година земеделският министър Румен Порожанов ходи да гаси пожари покрай розите, но когато дойде да прави това за лавандулата, ще бъде още по-страшно. Същата истерия, но в по-ограничени размери беше при розите. Говориха им, предупреждаваха ги, че ще гръмнат, че няма кой да поеме такова количество цвят за преработка без твърди договорни отношения с преработвател, но не – продължиха да садят рози.

  • Хората се надяваха, че износът ще върви във възходящ тренд. Защо тъкмо сега се случи обратът?

  • Около 2.5 тона е годишният износ на България на розово масло. Ако годишното производство е под 2.5 тона, цената расте. Ако е над това количество, първо - цената пада, второ – остава преходен остатък за следващата година. Този остатък допълнително натиска цената надолу през следващата реколтна година. Добре – търговецът ще плати цвета, ще произведе маслото, но после как ще се разплати с банката, ако не може да го продаде. Същото ще стане и с лавандулата.

  • В какъв срок предвиждате да се случи?

  • Това трябваше да стане преди 2-3 години. Просто няколкото лоши години задържат спукването на балона. И другата трагедия, която в момента се случва, особено в Добруджа, е, че вкараха лавандин.

Цялото интервю четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

етикети:
Прочетена 2581 пъти
Оценете
(0 гласа)

1 Response Found

  • Връзка на коментара
    gogo Понеделник, 17 Декември 2018 13:55

    Вече са не над 50 000, а над 100 000 дка. в цяла България. Само в Добруджа по справка от областна дирекция земеделие са 45000 дка в началото на 2018г.

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта