Уроците на европредседателството Избрана

Румъния пое диригентската палка на Съвета на ЕС с противоречиви напътствия и злобни коментари

Лили Мирчева

Докато нашите управляващи не могат да се нахвалят и нарадват на българското председателствона Съвета на министрите на Европейския съюз, което приключи с фанфари и сериозни бонуси за администрацията, в началото на 2019 година щафетата на ръководството на общоевропейската  аграрна политика премина от Виена в Букурещ. От началото на тази година Румъния пое диригентската палка в изпълнението на „Одата на радостта“, която всички страни членки на общността трябва да пеем ако не в един глас, то поне без фалшиви нотки.

В края на декември австрийският министър на земеделието и устойчивото развитие  Елизабет Кьостингер за последен път ръководи Съвета на аграрните министри от ЕС, на който бе разгледан доклад за  напредъка на Общата селскостопанска политика (ОСП). „По време на австрийското председателство се занимахме с всички предложения на комисията, като взехме под внимание и различните предложения на отделните страни членки”, заяви Кьостингер, цитирана от euractiv.de. В представения от нея доклад се казва, че е постигнат известен напредък по отношение на ОСП, но все още има теми, които изискват интензивна работа. Кьостингер подчерта принципната готовност на страните членки за едно по-силно обвързана система на субсидиите с производителността, при която се предвижда доста по практично прехвърляне на средства между стълбовете на финансиране.

Само три дни преди началото на председателството на Румъния, в интервю за германско издание, Жан-Клод Юнкер заяви, че се съмнява, че правителството в Букурещ осъзнава напълно какво означава да председателстваш европейските държави, макар да е добре подготвено на техническо ниво. В пълен контраст с неговото изказване все пак беше посланието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. А официалните български медии се надпреварваха да тълкуват думите на Жан-Клод Юнкер, който се оказа най-дълго управлявалия правителствен ръководител на ЕС със стаж от 18 г. 10 мес. 14 дни като висш еврочиновник.

Нашите медии единодушно цитираха думите на Р. Везер в коментар за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“: „Прав е Жан-Клод Юнкер да се съмнява в способността на Румъния да председателства ЕС през следващите 6 месеца. За общността е опасно точно това правителство да я води точно сега - във времето на Брекзита. Това, че председателят на ЕК изразява съмнения в способността на една страна-членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Но критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана. Можем да я формулираме и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени“. По-нататък в коментара се отчита, че това не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват северната ни съседка. Тъкмо те демонстрирали, че най-важният им приоритет е да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора. В уточнение се допълва, че дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война, а това засилвало и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Брекзит.

Все едно, че у нас няма война на институциите и всичко е мирно и тихо, а европредседателството ни се превърна във венец на единството, защото „Съединението прави силата“. Да, ама не. През цялата изминала година страната ни се люлееше от протести. Хорото поведоха животновъдите, но към тях се присъединиха и градинари, и розопроизводители, и пчелари… А финалът настъпи с общонационалния протест срещу поскъпването на горивата и недостойното заплащане на труда на „редовия български гражданин“.

Статистиката официално отчита, че средната работна заплата у нас е 1125 лв., докато в съседна Румъния едва от началото на 2018 г. стана 1900 леи, т.е.797,70 лв. Но да не забравяме, че тъкмо на основата на средната работна заплата получават тлъстите си „трудови възнаграждения“, без да броим бонусите, хората в управлението на страната.

На всичкото отгоре се оказва, че земеделската земя в България се търгувала почти тройно по-скъпо от румънската. По думите на Стайко Стайков, председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, казани пред БНР, за 2000 лв. се търгува декар в Добруджа. Според него цените у нас са доста по-високи отколкото в Румъния, която разполага с три пъти повече земя. Там парцелите, близо до България, вървят от 100 до 300 евро на декар. Докато от наша страна, по поречието на Дунава, декар се търгува за около 500 евро.

Има нещо сбъркано в картината и е задължително да разберем къде да търсим изкривяването. Нашите управляващи винаги са твърдели, че сме „едни гърди напред“ от Румъния на европейската писта, а изненадващо се заговори за приемане на съседката ни в Шенген, но без нас. Въпреки това продължават да твърдят, че сме по-, по-, най-, в сравнение със съседите зад Дунава.

Да не забравяме, че Румъния вече излъчи свой еврокомисар по земеделиеи това беше ексминистърът на земеделието Дачиан Чолош. И тогава, и сега румънците настояват за опростяване на аграрната политика или т.нар. намаляване на административната тежест и за изравняване на евросубсидиите. На думи нашите управляващи настояват за същото, но 11-те години на еврочленство на двете държави показват различни резултати.

Ако се поразходите в земите от двете страни на Дунава, ще видите съвсем различни неща. Докато румънските села са изпълнени с живот и кипи истинско земеделие, от нашите села вее запустение и разруха, но огромните (и скъпи) масиви земя се обработват с най-модерна техника от фермери, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Част от отговорите ще открием след приключването на румънското европредседателство, още повече, че то ще протече с предстоящите избори и формирането на новия Европейски парламент.

етикети:
Прочетена 163 пъти
Оценете
(0 гласа)

Оставете коментар

Моля, попълнете всички полета означени със звездичка (*). Не се допуска HTML код.

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта