България да поиска отсрочка от Европейската комисия относно подаването на заявления за европейска защита на традиционните храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“. Това поиска Комитетът за защита на потребителите в писмо до председателите на парламентарните комисии по земеделие и по икономическа политика - Десислава Танева и Петър Кънев, както и до ресорните министри Румен Порожанов и Емил Караниколов.

Искането им е във връзка с проекта за изменения в Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Отсрочката е необходима, защото на българските производители с регистрация в Патентното ведомство тепърва им предстои да подават искания за защита на наименованията пред ЕК.

"Ние искаме българското правителство и Народно събрание да защитят наименованията на българските традиционни храни и да не допускат прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“, пише в писмото на Комитета, подписано от председателя Пейо Майорски. Той предупреждава, че "в противен случай ще загубим традиционните си храни".

Публикувана в Бизнес

След 14 часов маратон, преговарящите от името на Европейския парламент и българското председателство на Съвета на ЕС (което представлява страните членки) се договориха, че ЕС като цяло трябва да достигне 32% дял на възобновяемата енергия в крайното си енергийно потребление към 2030 г. Досега целта беше 20% дял на зелената енергия към 2020 г. За България бяха заложени 16%, които бяха постигнати през 2015 г., коментира в. Капитал.

Компромисът предстои да бъде формално одобрен от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

За разлика от досегашното законодателство, новите цели не са задължителни за страните членки, които нямат да има индивидуална цел. Европейската комисия обаче ще има право да следи дали те използват пълноценно ресурсите си. Как ще става това ще бъде тепърва договаряно. През 2023 г. ще има преглед на постижението и ако страните членки вървят по-бързо от очакваното, целта ще може да бъде повишена.

Страните членки се бяха договорили още през 2014 г., че новите цели за възобновяема енергия ще бъдат 27%. Позицията на Европейския парламент беше за 35%, тъй като според евродепутатите цените на зелените технологии падат стремително, а с по-ниски амбиции ЕС не може да изпълни поетите по Парижкото споразумение за климата ангажименти за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с поне 40% към 2030 г. (спрямо нивата им от 1990 г).

В понеделник обаче, германският министър на икономиката Петер Алтмайер заяви по време на срещата на енергийните министри на 28-те, че страната му няма да приеме нови цели, надвишаващи 32%. "Поставянето на неизпълними цели ще отчужди още повече избирателите от политиците", каза тогава Алтмайер. Германия, която годишно плаща над 25 млрд. евро (без допълнителните съпътстващите разходи) за възобновяема енергия отдавна охладня към зеления енергиен ентусиазъм.

За разлика от предишните цели, приети през 2007 г., които изискваха постигане на 20% дял на зелената енергия към 2020 г., сега дялът от 32% се отнася за целия ЕС и страните членки нямат да имат индивидуални цели. Европейската комисия обаче ще може да следи дали страните използват пълния си потенциал, като механизмът за този контрол тепърва предстои да бъде приет. През 2023 г. ще се проведе и преглед на изпълнението, и ако страните членки се движат по-бързо, целите могат да бъдат завишени (но не и занижени)

В новата директива за възобновяемата енергия е заложен и дял от 14% възобновяема енергия в транспорта. Досега този дял беше 10%, като само Австрия и Швеция са достигнали този показател. По-високата цел, която беше договорена днес, цели да насърчи развитието на електрическия транспорт.

Какво означава това за България?

През 2007 г. делът на възобновяемата енергия в крайното енергийно потребление (т.е. не само в производството на електроенергия) в България е бил 9.2%. През 2016 г. (оттогава са последните официални данни за целия ЕС) този дял е нараснал на 18.8%.

Голяма част от този ръст обаче се дължи на т.нар. възобновяема енергия за отопление и охлаждане. Под това енигматично име в българския случай основно се крият дървата за огрев (и много малка част геотермална и слънчева топлинна енергия). Ако през 2007 г. техният дял е бил 13.9%, то през 2016 г. той достига 30%. България е безпрецедентен рекордьор по този показател в ЕС, което кара много зелени организации да подозират правителството в манипулация на данните, за да може страната да изпълни заложените й цели с по-малко инвестиции.

Ако се изолира възобновяема енергия за отопление и охлаждане, то, за да постигне България през 2030 г. дял от 32%, ръстът на използването на зелена енергия трябва да е двойно по-висок, отколкото е отбелязан за периода 2007-2018 г.

За ценовия периода 2017/2018 г. Комисията по енергийно и водно регулиране е предвидила 393.3 млн. евро като субсидии за производителите на възобновяема енергия. По-голяма част от инсталираните вятърни мощности ще спрат да получават субсидии през 2021-2022 г. Приблизително 70% от фотоволтаичните инсталации пък ще се лишат от субсидиите си през 2032 г.

В областта на транспорта за България е важен и постигнатият компромис за дела на биогоривата. Подкрепата за т.нар. биогорива от първо поколение (които използват хранителни земеделски култури) се замразява на нивото й от 2020 г. Тогава ще се наложи и таван на внасяното в ЕС палмово масло, което пък ще насърчи местното производство на биогорива от второ поколение (които не използват хранителни култури).

Публикувана в Бизнес

ЕС планира да намали с 30 млрд.  евро . финансирането на проекти в Източна и Централна Европа, съобщава UkrAgroConsult, позовавайки се на проектодокумент от ЕК. Тези средства ще се преразпределят между Италия, Гърция и Испания. Вчера евробюрократите трябваше да представят своята политика за сближаване на регионите в периода между 2021 и2027 година на стойност 330 млрд. евро. Тази политика ще е насочена към реализирането на проекти с цел преодоляване на различията между отделните региони.

Според определените нови категории ще се отчита степента на младежката безработица, нивото на образование и миграцията в периода до 2027 година и обема на изхвърлените в атмосферата вредни газове.

Подобно решение от ЕК аргументират с факта, че източно и централноевропейските страни са получили доста непропорционално високи финансови изгоди след разширяване на съюза през 2004 година. По отношение политиката на сближение например Полша трябва да получи с 19,5 млрд. евро по-малко средства, което е с 23% по-малко в сравнение с полученото в текущия период. Полският министър на развитието Йежи Квечински определи подобно разпределение като несправедливо, като то ще допринесе за задълбочаване на напрежението между Изтока и Запада.

Предполага се, че най-голямо намаление от 24% на средствата по политиката за сближение ще има за Полша, Чехия, Литва и Естония, докато южноевропейските страни които бяха засегнати от финансовата криза могат да разчитат на увеличение на средствата. Така финансирането на Испания ще се увеличи с 5%, на Гърция- с 8%, а за Италия с 6,4%. В информацията се припомня изказване на шефа на ЕК Жан Клод Юнкер от по-рано тази година, според който финансовата програма за спасяване на Гърция ще може да бъде реализирана през тази година без отпускане на допълнителни кредити.

 
Публикувана в Бизнес

Комисията по земеделие на ЕС гласува предложението да се даде възможност на държавите-членки да предприемат по-индивидуален подход към политиките в селскостопанския сектор

Комисията по земеделие на ЕС, която се срещна в Страсбург, прие редица предложения за реформа на общата селскостопанска политика за периода след 2020 г. с 32 гласа (против 5 и въздържали се 6).
Депутатите от Европейския парламент заявиха, че признават: държавите-членки на ЕС трябва да имат възможност да адаптират селскостопанската политика на евросъюза към техните потребности, но отхвърлят всякакви реновации в АПК, които могат да изкривят конкуренцията на единния пазар.
Докато земеделската политика в ЕС трябва да се основава на общ набор от цели, държавите-членки са задължени на тази основа да разработят своите национални стратегии и да изберат мерките, които считат за най-подходящи за тях.
Бъдещата политика на ЕС в областта на селското стопанство трябва да допринесе за повишаване на ефективността и спазването на най-високите европейски стандарти, нарушенията на които ще бъдат наказвани със санкции, казаха депутатите от Европейския парламент.
Стратегията за развитие включва осигуряване на устойчивост на селскостопанския сектор, привличане на иновации в земеделските стопанства, подпомагане на научни изследвания. Други мерки включват по-малко средства за големите ферми и повече за млади и начинаещи фермери.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия (ЕК) предложи да бъдат забранени на цялата територия на ЕС еднократно използвани пластмаси като сламки, прибори за хранене и клечки за уши, като същевременно настоява за събирането на повечето от бутилките от напитки до 2025 г., съобщава "Франс прес", цитирана от news.bg.

Наборът от предложения е част от нарастващия стремеж на ЕС да избави околната среда от пластмасовите отпадъци, които започнаха да се появяват в хранителната верига.

"Пластмасовите отпадъци са безспорно голям проблем и европейците трябва да действат заедно, за да се справят с този проблем", изтъкна заместник-председателят на ЕК Франс Тимерманс, като допълни: "Днешните предложения ще ограничат пластмасите за едногратна употреба на рафтовете на нашите супермаркети чрез редица мерки."

Предложенията призовават за забрана на пластмасовите клечки за уши, прибори за хранене, чинии, сламки, бъркачки и пръчки за балони, но не се определя краен срок.

Вместо това тези артикули трябва да бъдат направени от устойчиви материали, съгласно плана, който трябва да бъде одобрен от 28-те страни членки и от Европейския парламент.

Страните членки трябва да намалят употребата на пластмасови кутии за храни и чаши за напитки, като насърчават алтернативни варианти за продажба или гарантират, че не се предлагат безплатно.

Съгласно плана производителите трябва да участват в разходите за управление на отпадъците и ще им бъдат предложени стимули за разработване на по-малко замърсяващи алтернативи.

Например, призовава се производителите на пластмасови риболовни принадлежности да покриват разходите за събиране на отпадъци от пристанищните съоръжения за приемане.

Според плана страните членки трябва да събират 90 процента от пластмасовите бутилки за еднократна употреба до 2025 г., например чрез схеми за възстановяване на депозити.

Планът призовава производителите да етикетират ясно продуктите и да информират потребителите къде трябва да бъдат изхвърляни отпадъците.

Европейската комисия също така ще насърчи компаниите от ЕС да развият икономии от мащаба и да станат по-конкурентноспособни в "процъфтяващия" световен пазар за устойчиви продукти.

Предложенията на ЕК следват решението на Китай да забрани вноса на чужди отпадъци за рециклиране.

ЕС понастоящем изнася половината от събраните и сортирани пластмаси, като 85 процента от тях отиват в Китай. 

Публикувана в Новини на часа

По данни на Световната асоциация на производителите на круши и ябълки (WAPA) считано от 1 април, 2018 г. около 38% от общите резерви на ябълки в ЕС са на сорт Златна превъзходна (Golden Delicious).

Според анализаторите, в хранилищата на европейските компании се съхраняват 446 хил. тона ябълки от този клас, което е с 41% по-малко от април на предходната година.
Второ и трето място в рейтинга се разделя между Granny Smith и Idared, които са 7% от съхранените в хранилищата. Запасите от трите сорта са 82 000 тона, като Грени Смит е с 21% повече от предходната година, докато ябълките айдаред са с 55% по-малко, отколкото предходната година.
Общо тази година на съхранение в ЕС на 1 април са останали 1,171,000 тона ябълки, което е с 43% по-малко от същата дата през 2017 г., което се дължи на значителния спад в производството на тези плодове в ЕС в сезон 2017 /18.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Многогодишната финансова рамка да е в размер на 1,279 трилиона евро за периода 2021-2027 г., включително и Фонда за регионално развитие. Товае предложението на Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия (ЕК) за бюджета на общността.
„Бюджетът се равнява на 1,11 % от брутния национален доход на ЕС-27. Ако не бяхме променили политиките, ако бяхме запазили Фонда за регионално развитие, ако не бяхме отчели факта, че 15 млрд. евро ще липсват след напускането на Великобритания, щяхме да стигнем до 2% от БНД и това предложение щеше да бъде отхвърлено от много държави членки. Решихме да вървим напред и това да бъде с един по-гъвкав бюджет“, коментира Юнкер. По думите му охраната на границите, отбраната, миграцията и цифровизатация, са новите  приоритети в политиката на ЕС.
 
„Бюджетът, който предлагаме е бюджет, в който искаме разходите да доведат до по-добри резултати, акцентирайки върху европейската добавена стойност. Да имаме съвременна политика, съчетана с кохезионната. Бюджет, който е новаторски и ни дава възможност да изпълним своите приоритети. Бюджет, който съответства на амбициите на икономически съюз“, добави председателят на ЕК.
 
Еврокомисарят по бюджетната политика Гюнтер Йотингер коментира, че новата МФР цели да има икономии, но от друга страна и да предостави повече възможности за инвестиции на държавите членки.
 
„Някои програми ще си останат на същото място, други ще бъдат увеличени, а трети - съкратени. Кохезионната политика ще бъде съкратена със 7%, Общата селскостопанска политика (ОСП) с 5%, а преките плащания с около 4%. Ще бъдат финансирани добре фермерите в новите държави членки. Искаме да финансираме и нови проекти. Искаме да удвоим и броя на младите хора, които да участват в програмата Еразъм +“, съобщи Йотингер. По думите му има голяма конкуренция от всички страни и затова трябва да се инвестира в иновациите. Много страни вече го правят, но има и такива, за  които това не е приоритет. Програми като Хоризонт 2020 за иновации ще бъдат стимулирани с допълнителни 60%. Задачата им е да внедрят иновации в страните-членки и да се създадат нови работни места.
 
„Общият брой на програмите ще бъде намален на 37. Ще има опростяване на програмите. 5% повишение ще има във всички политики за въвличането за справяне с климатичните промени“, каза Йотингер. 
„До 50% ще можем да покрием липсата от Брекзит чрез нови приходоизточници като корпоративен данък, нови мерки като рециклиране на пластмасови отпадъци и други. След тях се надяваме да не трябва да се увеличат националните вноски“, каза още Йотингер. Той обясни още, че е изключително важно да има нови източници, които да носят приходи, за да могат вноските на страните-членки в ЕС-27 да намалеят.
 
 
Публикувана в Новини на часа

Експертите от Oil World прогнозират, че производството на рапично семе в страните от Европейския съюз през 2018 г. може да достигне максималната стойност за последните 3 сезона - 22,22 милиона тона (21,95 милиона тона през последната година), въпреки спада в прогнозите на площите при маслодайни в ЕС.

Площта с рапица в ЕС може да достигне 6,62 млн. ха, което е малко по-малко от миналата година (6,7 млн. хa). Анализаторите отбелязват, че площите засети с маслодайни култури са намалени в Германия - до 1,27 (1,31) млн. ха и в Полша - до 0,77 (0,89) млн. ха.
Благодарение на високите добиви, които се очакват от маслодайните култури при средно 3,36 (3,28) т/ха, производството им в Германия може да достигне 4,55 (4,29) милиона тона, във Франция – 5,25 (5,2) милиона тона, във Великобритания - 2,2 (2,13) милиона тона, в Чехия - 1,4 (1,14) милиона тона, в Румъния - 1,98 (1,8) милиона тона.
Заслужава да се отбележи, че прогнозите за увеличаване на производството на рапица в ЕС през 2018 г., заедно с високи те доставки на маслодайни от Украйна и рапица от Австралия и Канада, както и прогнозата за рекордно високи запаси на тези култури в ЕС, в дългосрочен план ще окажат натиск върху цените на европейската рапица.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия ще проведе предварително гласуване на страните-членки на ЕС, относно забраната на неоникотиноидите до 27 април, 2018 г., така че до тази дата те ще вземат окончателно решение.
Предполага се, че забраната за употребата на трите неоникотиноида (клотинидин, имидаклоприд и тиаметоксам) на открито, предложена от Европейската комисия, ще бъде окончателно приета от държавите-членки на ЕС през април.
В края на февруари Европейският орган по безопасност на храните (EFSA) представи преработена оценка, според която трите неоникотиноида представляват висок риск за дивите и медоносните пчели. Ако забраната мине, употребата на тези неонекотиноиди ще бъде ограничена до семената от цвекло и картофи, а вече е ограничена до голяма степен при царевица, рапица и зимни зърнено-житни култури.

Европейската комисия изрази мнението си, че използването на тези неоникотиноиди трябва да бъде забранено за всички растения.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия (ЕК) предлага да забранят особено вредните нелоялни търговски практики по веригата на предлагане на храни, за да се осигури по-справедливо участие на малките и средните предприятия от хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Освен това предложението включва разпоредби за ефективно прилагане, като националните органи могат да налагат санкции за констатирани нарушения, съобщи пресслужбата на ЕК.

По-малките оператори във веригата за предлагане на храни, сред които са и земеделските стопани, не са защитени от нелоялните търговски практики на партньорите по веригата преди тях. Нерядко те нямат възможности за договаряне, нито друг начин да предлагат продуктите си на потребителите.

Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: Съществува неравенство на позициите за водене на преговори по веригата за предлагане на храни. С това предложение Комисията се изправя решително срещу нелоялните търговски практики. Предприемаме конкретни мерки, защото нелоялното поведение в бизнеса заплашва икономическата жизнеспособност на операторите по веригата. Чрез определянето на минимални стандарти и ефикасно прилагане на правилата искаме да гарантираме, че всички работят в условия на справедлива конкуренция, тъй като това повишава ефективността на цялата верига. Предложението ни е израз на категорична подкрепа за лоялно корпоративно поведение.

Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган заяви: Колко здрава е една верига, личи от най-слабото ѝ звено. Веригата за предлагане на храни не може да функционира добре и резултатно, ако няма равнопоставени, почтени условия. Представеното днес предложение е в защита на справедливостта - да бъде чут гласът на тези, които не по своя вина се оказват жертва на слабата си позиция за договаряне. Инициативата за забрана на нелоялни търговски практики има за цел да утвърди позициията на производителите и на МСП във веригата за предоставяне на храни и да осигури стабилно и ефективно прилагане. Стремим се да отстраним и фактора „страх"с помощта на процедура за поверителност на данните, когато се подават жалби.

Забраната

Ще бъдат забранени следните нелоялни търговски практики: забавени плащания за нетрайни продукти, анулиране на поръчки в последния момент, едностранни промени по договори или промени с обратна сила и принуждаване на доставчика да плаща за похабени продукти. Други практики ще бъдат допустими само ако са включени в предварително споразумение между страните при ясни и недвусмислени условия: когато купувач връща на доставчика непродадени хранителни продукти; когато купувач принуждава доставчика да плати такса, за да сключи или

да не изгуби договор за доставка на хранителни продукти; когато доставчик плаща за рекламата или за пускането на пазара на хранителни продукти, продавани от купувача.

Кой ще следи нарушителите

Съгласно предложението на Комисията държавите членки трябва да определят публичен орган, отговарящ за прилагането на новите правила. При доказано нарушение отговорният орган ще бъде компетентен да налага пропорционална и възпираща санкция. Той ще може да започва разследвания по своя собствена инициатива или въз основа на подадена жалба. В тези случаи страните, които подават жалба, ще могат да изискат поверителност и анонимност, за да защитят позицията си спрямо търговския си партньор. Комисията ще създаде механизъм за координация между прилагащите органи за обмен на най-добри практики.

Предложените мерки допълват съществуващите в държавите членки мерки и кодекса за поведение на доброволната инициатива за веригата на предлагане на храни. Държавите членки могат да вземат допълнителни мерки, които счетат за необходими.

Предложението на Комисията е за законодателен акт на ЕС (директива) и заедно с оценка на въздействието ще бъде представено на двамата съзаконодатели - Европейския парламент и Съвета, където са представени правителствата на държавите членки.

Предистория на инициативата

В работната програма на Комисията за 2018 г. се посочва, че Комисията ще предложи мерки за подобряване на функционирането на веригата за предлагане на храни, за да се помогне на земеделските стопани да утвърдят своите позиции на пазара и да се подобри защитата им от бъдещи сътресения.

Тази инициатива е следствие от констатациите относно хранителната верига в речите на председателя на Комисията Юнкер за състоянието на Съюза от 2015 и 2016 г. Тя е и политически отговор на резолюцията на Европейския парламент, приета през юни 2016 г., с която Европейската комисия се приканва да представи предложение за законодателна уредба на равнището на ЕС относно нелоялните търговски практики. Освен това през декември 2016 г.

Съветът призова Комисията да извърши оценка на въздействието с цел да се изготви предложение за законодателна уредба или за други, незаконодателни мерки на равнището на ЕС, за да се намери решение за нелоялните търговски практики.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 34

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта