Фондация „Хайнрих Бюл” съвместно със Германския съюз по околна среда и опазване на природата издадоха нов аграрен атлас, включващ актуална информация за подпомагането по ОСП. Това съобщава topagrar.com. Те настояват Брюксел да преразпредели премиите към фермерите. Освен това те изискват един по-силен втори стълб на подпомагане, като фермерите трябва да получават подпомагане, ако покажат постижения в опазване на животните, климата и околната среда. Колко би струвало това на ЕС, издателите на новия атлас не съобщават.

Дупка от 1 млрд. евро

Авторите на аграрния атлас предлагат едно радикално преразпределение на аграрните субсидии, което дори би довело до увеличаване с 1 млрд. евро на сега планирания за Германия бюджет от 4,8 млрд. евро. Това заяви Удо Хемерлинг от Германския съюз на земеделските производители. В така публикувания атлас обаче не е посочено, кой ще плати по-високите разходи за субсидии.

Предложения

Разходи евро/ха

Годишни разходи за Германия в млн. евро

Мерки за преразпределение в областите по НАТУРА 2000

-

1,4

Очертавания на площи без растителна защита и наторяване, 5 м ширина на всеки 50 метра върху 50% от площи => 0,6 млн. ха

От 700 до 900

0,4 до 0,5

Отглеждане на зърно, царевица и рапица без използване на химикали за растителна защита на 50% от площи => или около 4,9 млн. ха

250 до 300

1,2 до 1,4

Биоземеделие върху 20% от площите при сегашно ниво от 7%

275

0,5

Задължително отглеждане на междини култури или покриване на почвата върху още 15% от площите

75

0,12

Повече временни угари и бобови растения

-

0,5

Добавки само за малки стопанства 30% вместо 7% в първи стълб

-

1,44

Общо преразпределение на средствата от новите субсидии

-

5,4-5,7

По-високи разходи за опазване на животните и околната среда

Хемерлинг е изчислил, колко биха стрували посочените в аграрния атлас разходи за субсидии. Той е преизчислил посочените в него субсидии, съпоставяйки ги със сегашното им ниво. Така например загубите при отказ от третиране на обработваемите площи със средства за растителна защита по сметките му биха възлизали на 300 евро на хектар, което за общия обем на обработваемите площи в ЕС би означавало- 1,4 млрд. евро. (виж таблицата). Освен това той е изчислил, какви биха били разходите по изпълнение на мерки за опазване на животните и климата. За целта в атласа се предлага например преминаване към пасищно отглеждане на животните и преустройство на оборите чрез увеличаване на пространството за свободно движение на животните. Според научни оценки, въвеждането на подобни мерки годишно би струвало между 3 и 5 млрд. евро, разходи, които според авторите на атласа трябва да се поемат от федералния бюджет на Германия.

Директните плащания възмездяват фермерите заради високите европейски стаnдарти

Авторите на атласа смятат, че Брюксел трябва цялостно да премахне директните плащания от първи стълб на финансиране на ОСП. Досега земеделските производители в Германия получаваха директни плащания по първи стълб в размер на 4,8 млрд. евро или средно по 288 евро на хектар. Според изследване на HFFA Research Institut разходите за покриване на високите европейски стандарти в германското земеделие по отношение опазването на животните и околната среда възлизат на 5,1 млрд. евро респективно като се вземе предвид важните стандарти за конкурентноспособност-4,1 млрд. евро. При това падат разходите за зелени плащания и за кръстосани проверки. Ето защо директните плащания според тях биха могли в това отношение да послужат за покриване на тези разлиîq в по-голяма част от разходите. Вторият стълб на подпомагане трябва да остане на разположение за развитие на селските региони. В това число влизат общо 2,4 млрд евро – средства от федералния бюджет, от бюджетите а отделните провинции и от ЕС (0,95 млрд. евро). Така парите за земеделие по двата стълба на подпомагане за Германия годишно биха възлезли на 5,8 млrд. евро. При това има и други национални доплащания. „Чрез отпадане на плащанията на площ гермаnските фермери биха имали много по-високи разходи за вече съществуващите европейски екологични стандарти, които сами ще трябва да поемат, което би довело до разпадане на структурата на земеделието ни”, казва Хемерлинг. Според него предложената в този атлас концепция на разходите за земеделие не е възможно да се реализира практически.

Публикувана в Бизнес

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес
Четвъртък, 10 Януари 2019 13:02

Уроците на европредседателството

Румъния пое диригентската палка на Съвета на ЕС с противоречиви напътствия и злобни коментари

Лили Мирчева

Докато нашите управляващи не могат да се нахвалят и нарадват на българското председателствона Съвета на министрите на Европейския съюз, което приключи с фанфари и сериозни бонуси за администрацията, в началото на 2019 година щафетата на ръководството на общоевропейската  аграрна политика премина от Виена в Букурещ. От началото на тази година Румъния пое диригентската палка в изпълнението на „Одата на радостта“, която всички страни членки на общността трябва да пеем ако не в един глас, то поне без фалшиви нотки.

В края на декември австрийският министър на земеделието и устойчивото развитие  Елизабет Кьостингер за последен път ръководи Съвета на аграрните министри от ЕС, на който бе разгледан доклад за  напредъка на Общата селскостопанска политика (ОСП). „По време на австрийското председателство се занимахме с всички предложения на комисията, като взехме под внимание и различните предложения на отделните страни членки”, заяви Кьостингер, цитирана от euractiv.de. В представения от нея доклад се казва, че е постигнат известен напредък по отношение на ОСП, но все още има теми, които изискват интензивна работа. Кьостингер подчерта принципната готовност на страните членки за едно по-силно обвързана система на субсидиите с производителността, при която се предвижда доста по практично прехвърляне на средства между стълбовете на финансиране.

Само три дни преди началото на председателството на Румъния, в интервю за германско издание, Жан-Клод Юнкер заяви, че се съмнява, че правителството в Букурещ осъзнава напълно какво означава да председателстваш европейските държави, макар да е добре подготвено на техническо ниво. В пълен контраст с неговото изказване все пак беше посланието на председателя на Европейския съвет Доналд Туск. А официалните български медии се надпреварваха да тълкуват думите на Жан-Клод Юнкер, който се оказа най-дълго управлявалия правителствен ръководител на ЕС със стаж от 18 г. 10 мес. 14 дни като висш еврочиновник.

Нашите медии единодушно цитираха думите на Р. Везер в коментар за „Франкфуртер алгемайне цайтунг“: „Прав е Жан-Клод Юнкер да се съмнява в способността на Румъния да председателства ЕС през следващите 6 месеца. За общността е опасно точно това правителство да я води точно сега - във времето на Брекзита. Това, че председателят на ЕК изразява съмнения в способността на една страна-членка да председателства ЕС, е не само звучен шамар, а истински ъперкът. Но критиката на Жан-Клод Юнкер към румънското правителство е напълно оправдана. Можем да я формулираме и много по-ясно: сегашното правителство в Букурещ нито е пригодно, нито е достойно да води ЕС в продължение на шест месеца. Въпреки че в това отношение нищо не може да се промени“. По-нататък в коментара се отчита, че това не е присъда срещу Румъния, а срещу двете партии, които сега управляват северната ни съседка. Тъкмо те демонстрирали, че най-важният им приоритет е да предпазват корумпираните политици от влизане в затвора. В уточнение се допълва, че дееспособността на Букурещ е под въпрос, защото правителството и президентът се намират в един вид състояние на война, а това засилвало и без това непредвидимите рискове, които може да предизвика един некоординиран Брекзит.

Все едно, че у нас няма война на институциите и всичко е мирно и тихо, а европредседателството ни се превърна във венец на единството, защото „Съединението прави силата“. Да, ама не. През цялата изминала година страната ни се люлееше от протести. Хорото поведоха животновъдите, но към тях се присъединиха и градинари, и розопроизводители, и пчелари… А финалът настъпи с общонационалния протест срещу поскъпването на горивата и недостойното заплащане на труда на „редовия български гражданин“.

Статистиката официално отчита, че средната работна заплата у нас е 1125 лв., докато в съседна Румъния едва от началото на 2018 г. стана 1900 леи, т.е.797,70 лв. Но да не забравяме, че тъкмо на основата на средната работна заплата получават тлъстите си „трудови възнаграждения“, без да броим бонусите, хората в управлението на страната.

На всичкото отгоре се оказва, че земеделската земя в България се търгувала почти тройно по-скъпо от румънската. По думите на Стайко Стайков, председателят на Асоциацията на собствениците на земеделски земи, казани пред БНР, за 2000 лв. се търгува декар в Добруджа. Според него цените у нас са доста по-високи отколкото в Румъния, която разполага с три пъти повече земя. Там парцелите, близо до България, вървят от 100 до 300 евро на декар. Докато от наша страна, по поречието на Дунава, декар се търгува за около 500 евро.

Има нещо сбъркано в картината и е задължително да разберем къде да търсим изкривяването. Нашите управляващи винаги са твърдели, че сме „едни гърди напред“ от Румъния на европейската писта, а изненадващо се заговори за приемане на съседката ни в Шенген, но без нас. Въпреки това продължават да твърдят, че сме по-, по-, най-, в сравнение със съседите зад Дунава.

Да не забравяме, че Румъния вече излъчи свой еврокомисар по земеделиеи това беше ексминистърът на земеделието Дачиан Чолош. И тогава, и сега румънците настояват за опростяване на аграрната политика или т.нар. намаляване на административната тежест и за изравняване на евросубсидиите. На думи нашите управляващи настояват за същото, но 11-те години на еврочленство на двете държави показват различни резултати.

Ако се поразходите в земите от двете страни на Дунава, ще видите съвсем различни неща. Докато румънските села са изпълнени с живот и кипи истинско земеделие, от нашите села вее запустение и разруха, но огромните (и скъпи) масиви земя се обработват с най-модерна техника от фермери, които могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Част от отговорите ще открием след приключването на румънското европредседателство, още повече, че то ще протече с предстоящите избори и формирането на новия Европейски парламент.

Публикувана в Бизнес

Изключително важният SWOT-анализ за резултатите от досегашното европейско подпомагане, без който не би могло да се подготви националният стратегически план и стратегията за интервенция в българското земеделие след 2020 година ще бъде изработен от институтите към Селскостопанска академия и от администрацията в министерството на земеделието. Това съобщи министърът на земеделието Румен Порожанов в отговор на депутатски въпрос по време на днешния парламентарен контрол. Ще припомним, че в. "Гласът на фермера" наскоро зададе същия въпрос към Румен Порожанов. Сега той соъбщи пред депутатите, че малка част от този анализ ще бъде възложен и на външни изпълнители, като целта е  анализът да се свери с погледа на страничния наблюдател, каквито биха били икономисти извън сферата на земеделието“, посочи още министърът.

Въз основа на статистиката от икономическите ползи от прилагането на директните плащания и политиките на селската програма икономистите от Института за аграрна икономика и отрасловите институти към Селскостопанска академия би трябвало да изработят основните тези в SWOT анализа. Трябва да се види как ще се променят политиките по отношение на подпомагането чрез директните плащания и как ще се компенсира липсата на бюджет за политиките по втория стълб. Целта е страната ни да има готовност до края на този Европейски парламент с документите за бъдещото прилагане на ОСП в страната, коментира още Порожанов. Той изрази желание пред депутатите законодателството за бъдещата ОСП да бъде подготвено преди изтичането на мандата на този Европарламент.

Експертите вече са пред приключване на заданието за SWOT анализа. Идеята е чрез него да се изведат основните приоритети по 9-те основни цели, заложени в проекторегламента за националните стратегически планове и стратегията за интервенция, която ще начертае целевите направления за бъдещото подпомагане. Експертите ще започнат своята работа от началото на следващата гоидна.

Публикувана в Бизнес

Представителят на Испания в Европейския парламент г-жа Естер Еранс Гарсия публикува изготвения от нея Проект на Доклад относно предложения от Европейката комисия Регламент за стратегическите планове за ОСП. С доклада се предлагат 448 изменения в предложените от ЕК текстове. Едни от най-интересните изменения касаят тавана на директните плащания и размера на обвързаната подкрепа.

По отношение на таваните предложението на Европейският парламент е всяка една Държава-членка сама да определи праг, над който да се намалява размерът на директните плащания. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.

Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено средствата по чл.27 и 28, а именно плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа, ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Обосновката на Европейския парламент за тези изменения са следните: Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията, предвидени в член 6, параграф 1.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

За разлика от Европейската комисия, Европейският парламент предлага да се запазят текстовете от сега действащия Регламент 1307/2013 г. относно въвеждането на национални правила, с които да не се допуска заобикаляне на правилата за тавана и изкуственото разделяне на стопанства с цел облагодетелстване от преразпределително плащане, но без да се упоменава референтна година.

По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г. Представена обосновка за това в текста засега няма.

Представеният днес доклад е част от процеса на заложената в Договора за функционирането на Европейския съюз обикновена законодателна процедура. Съгласно тази процедура всеки европейски законодателен акт следва да бъде едновременно одобрен и от Съвета на Европейския съюз (в конкретния случай формат министри на земеделието) и от Европейския парламент. За да се стигне до това всяка една от тези две институции провежда своя собствена процедура по одобрение.

В Съвета на министрите предложението на Европейската комисия се разглежда в съответните работни групи, ръководени от ротационната държава-членка председател. Тези работни групи подготвят свой документ с изменения, който след като се одобри от Съвета на министрите става негов мандат за преговори.

В Европейския парламент процедурата започва с избор на евродепутат, член на Комисията по земеделие и развитие на селските райони. Той се нарича докладчик и неговата роля е на база проведените дискусии да обособи мнението на евродепутатите в единен документ наречен Доклад. Този доклад след неговото гласуване в пленарно заседание се превръща в мандата на Европейския парламент за преговори. Съгласно процедурните правила на Европейския парламент, ако този доклад бъде одобрен преди неговото разпускане през март 2019 г., то следващия избран Европейски парламент трябва да се съобрази с този мандат. Ако това не се случи обаче, следващият парламент няма да бъде длъжен да се съобрази с предложенията в този доклад.

Материалът е предоставен от Институт за агростратегии и иновации, по информация на Европейския парламент.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 12 Ноември 2018 14:38

Несигурност за бъдещето на агросектора

Опростяване, модернизация и производителност са основните цели на новата Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, но изясняването на детайлите крие много неизвестни

Лили Мирчева

Тъй като бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз все още се обсъжда и се внасят допълнителни промени, това внася и допълнителна несигурност за бъдещето на агросектора. Това споделиха част от участниците в международния научен форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института за аграрна икономика.

„С някои от основните предложения за промени в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз ще бъде направен опит за опростяване и модернизиране на политиката. Дали това ще се случи успешно, ще видим през следващите години, но доброто в това е, че се набляга на модернизацията, заяви д-р Руул Йогениил от университета Wageningen, Холандия. По думите му втората важна промяна е в отношението между ЕС като цяло и отделните страни членки, като основната идея е да се даде повече независимост на отделните държави да модернизират своите политики.

„Може да се каже, че всички държави-членки посрещат това радушно. Много естествено, с по-голямата свобода идва и по-голямата отчетност, т.е. всяка държава членка трябва да обясни пред ЕК избора за своите политики. За целта страните трябва да направят предварителен анализ на въздействието на своите политики. Именно затова различни независими институции трябва да участват в съставянето на политиките на отделните държави“, обясни холандският учен.

Третият фактор набляга на производителността

т. е. повече да се търсят резултати, е не да се спазват административни изисквания. Това означава, че държавите членки трябва да обяснят ясно какви резултати очакват да бъдат постигнати в бъдеще.

Четвъртата точка е да се създаде по-честно разпределение на плащанията от страна на Европейския съюз. „В момента 80% от плащанията на ЕС отиват в около 20% от стопаните и това най-често не са най-иновативните стопанства“, обясни д-р Руул Йогениил. Затова в бъдеще ще бъдат отделени повече пари за иновации не само на научно ниво, но и за иновации на ниво стопанство. „Смятам, че това е много важно, защото ако искаме да постигнем дългосрочни ползи от това развитие, иновациите именно са решението. Ако не направим това, ще имаме тенденции на развитие, които няма да помогнат на хората, да се изправят на краката си, образно казано“, допълни ученият.

По думите му Комисията поставя акцент върху значението на природната среда и климата. Политиката по отношение на климата се засилва, но засега все още всичко е много неясно.

Друг аспект на тази политика е да се вземат предвид притесненията на потребителите и здравните проблеми.

Какво ще се промени за отделните държави-членки?

Вече няма да има преки отношения между ЕК и преките получатели на помощите, т.е. стопаните няма да бъдат наблюдавани директно от Комисията. Това ще се извършва на ниво държава-членка и след това диалогът ще се води между тази държава и ЕК, т.е. ще

има пренасяне на отговорности

„ОСП има нов набор от цели, които доста приличат на тези в досегашната политика. Първата от тези цели е да се създаде устойчив растеж, с добри и стабилни доходи на фермерите, като стабилността да се подпомага чрез инструмент за управление на риска“, коментира д-р Йогениил.

Втората основна цел се отнася до околната среда и климатичните промени, като по отношение на околната среда правилата са по-ясни, за разлика от правилата за климатичните промени.

Последната важна цел е

стимулирането на жизнеността на селските райони

Тези основни цели са разработени от ЕК в 9 подмерки. Те включват осигуряване на добър доход, увеличаване на конкурентноспособността, като част от политиката за осигуряване на достойни цени и изравняване на силите по хранителната верига. Следват действия в областта на климата и околната среда, запазване на биоразнообразието. Предвидени са специални мерки за предаване на знания и опит от поколение на поколение, подкрепа за селските райони и живота на отделните хора в тях.

„Няма голяма промяна в целите. Те съществуват и настоящата ОСП, но има известни приоритети, като околната среда, която става по-важна, отколкото беше досега“, коментира д-р Руул Йогениил.

Извън тези конкретни цели има няколко по-общи и това са засилване на знанието и иновациите, стабилно развитие и опростяване на политиката. Ученият обясни още, че най-

значителни ще са промените в т. нар. зелена архитектура

„В настоящата обща политика има правила за по-зелена икономика, които ще бъдат променени. Ще останат

изискванията за запазване на постоянните пасища,

но ще нараства броят на условията, т.е. действията ще трябва да бъдат извършвани от фермерите, но без да очакват допълнително заплащане. Това означава, че за да получат някакви плащания, ще трябва да правят нещо повече от това, което досега са правили. Освен това

навлиза нещо ново, наречено екосхеми

като всяка държава членка трябва да определи една такава схема, която ще прилага. Това може да бъде определянето на буферни зони, например. Стопаните имат свободата да приемат или не приемат тези схеми, но на ниво държави членки те ще бъдат задължителни. За изпълнението на ангажиментите по тези мерки ще се плаща по Първия стълб на ОСП или с директните плащания. Следователно няма да има задължение за национално съфинансиране. Но от друга страна означава, че ако държавите отделят повече средства за екосхемите,

средствата за директните плащания ще намалеят

Посланията за околната среда и управление на климата остават сравнително непроменени в сравнение с настоящата политика. Но се насърчават страните членки да помислят за нови мерки срещу климатичните промени.

„Нещо важно за екосхемите е правилото за извършване на плащанията. Ако прочетете текстовете на директивите, ще видите, че може да бъдат увеличени плащанията към стопаните, така че тези екосхеми да са полезни за зелената икономика, докато по отношение на климатичните мерки е постигнато по-голямо равновесие, т.е. има плащания срещу резултати“, казва д-р Руул Йогениил. По думите му важно е да се наблюдават постиженията на тази политика и за целта са въведени някои показатели. Те са общо

три вида – за производство, за резултати и за въздействие.

Показателите за производство са доста елементарни, като един от тях може да бъде броят на стопаните, получаващи плащания. Показателите за резултати могат да се отнесат доколко и какви резултати постигат стопаните от получените плащания. „Всъщност това са показателите за въздействие - дали тези мерки подпомагат за по-голямата стабилност и жизненост на стопанствата. Държавите членки ще се занимават основно с показателите за производство и резултати. Примерно ако един показател за резултати е по-нисък от целевата стойност, т.е. ако няма достатъчно резултати, Комисията може да задържи част от плащанията, което означава, че всяка държава трябва да направи много добър предварителен анализ за показателите за въздействие. Оценката на политиката т.е. на показателите на въздействие, ще се извършва основно от еврокомисията.

Какво ще бъде въздействието на новата ОСП върху пазарите?

Както всички знаем, през 1992 г. бе основан Общият пазар на Европейския съюз и миналата година отбелязахме неговия 25-годишен юбилей. Идеята е да бъдат изравнени възможностите на всички участници в този пазар. Друга цел е да се позволи специализиране в производството и повишаване на ефективността, т. е. повече ефективност с по-малко разходи. „Докато държавите членки имат сравнително голяма свобода при определянето на своите политики, грижа на Комисията ще бъде именно осигуряване на равни възможности за всички. Тъй като държавите членки имат голяма свобода, съществува риск да започнат да подкрепят най-различни сектори. Затова е много важно познаването на пазара и на различните тенденции в него. Когато България предлага своя план, тя трябва ясно да обясни на Комисията, че този план не застрашава пазара“, обясни д-р Йогениил. Според него в тези нови предложения е скрит потенциален риск. „Първите проблеми могат да възникнат от това, което наричаме основни, изходни разлики. Възможно е една държава членка да постави повече условия от друга, което би създало известно неравенство.

Вторият проблем е свързан с екосхемите, защото ако плащанията по дадена екосхема надвишават необходимите усилия за постигане на резултати, това може да създаде

скрито държавно подпомагане за определени сектори

Третата точка са свързаните с доходите плащания. Според експерта свързани плащания означава, че ще се подкрепят конкретни сектори по конкретен начин. „По принцип е разрешено и в сега действаща обща политика, но ако погледнем начина, по който се прилагат в момента, ще забележим, че това по някакъв начин нарушава пазара“, обясни той. По думите му има известни проблеми в секторните намеси и при схемата за млади стопани.

Ученият предупреди, че може да възникнат проблеми, включително със Световната търговска организация, а не само с нелоялната конкуренция на Общия пазар. За да илюстрира риска от нелоялна конкуренция, той даде примери за финансиране на различни сектори. „Около 41% от бюджета се отделя за сектора говеждо и телешко месо, а тази схема се прилага от 23 държави членки. По отношение на захарното цвекло само 10 държави прилагат подкрепа. Видно е, че съществуват разлики в обема на подпомагане и в броя на държавите, които прилагат различните схеми. По този начин се създава нелоялна конкуренция, което води да изкривяване на пазара. Освен подкрепата за иновациите, подкрепата на всички останали сектори трябва да се регулира“, категоричен е холандският експерт.

Какви са основните промени, заложени в новата ОСП?

Ще се промени организацията на отношенията между ЕК, държавите членки и отделните фермери. „Това може да се счита за положително, защото отделните стопани вече няма да се налага да защитават своята дейност пред Брюксел, а в собствената си държава“, обясни д-р Руул Йогениил.

По думите му относно зелената икономика и т. нар. зелена архитектура, постепенно се засилват приоритетите на околната среда и климата. По отношение на използваните инструменти обаче няма съществени промени.

Какво е потенциалното въздействие на ОСП върху пазара?

Нарастват заплахите за равните възможности за участие на производителите в него. „Очакваме Комисията в разговорите с отделните държави членки да зададе сериозни въпроси в тази насока. Смятам, че в следващите години все по-важен ще става въпросът за климата, който ще окаже съществено въздействие върху животновъдството, въпреки че в момента не е ясно видимо. Някои държави членки ще се ориентират по-бързо в тази насока, а други вероятно ще отложат. Това е свързано с техните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове“, коментира д-р Руул Йогениил по време на научния форум.

Публикувана в Бизнес

Приехме доклад в ЕП за пчеларския сектор, но смятам, че ние трябва да продължим и това да бъде финансово подплатено в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Предлагам да има директно плащане на пчелно семейство за опрашване.“ Това заяви снощи евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на бъдещата ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Евродепутатът обърна внимание на своите колеги и експерти, да се вземе под внимание липсата на финансова подкрепа за опрашването в бъдещата ОСП.

Близо 80% от растителните видове отглеждани в Европа имат нужда от опрашване, затова смятам, че е съвсем естествено да има директни плащания за опрашване“, коментира Неков.

При обсъждане на новата ОСП, евродепутатът се обяви за целенасочена политика към подпомагане на напояването. „Необходимо е да има развойна дейност в областта, както и финансово подпомагане на държавите-членки, за да може селското стопанство в страните да бъде осигурено с воден ресурс.“, заяви Момчил Неков.

Той постави и въпроса за перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС.

Какво правим с чувствителни сектори, като овцевъдството в Европа ?“, попита колегите си Неков.

При условие, че се отваряме към целия свят, сключваме споразумения с трети страни, и премахнем квотите, това означава, че ще има голям натиск към животновъдите в определени държави-членки и така ние обричаме на фалит цели отраслови сектори, които са били традиционни за тези държави. Смятам, че тук трябва да има много ясна и обоснована политика за подпомагане“, подчерта Момчил Неков.

Публикувана в Бизнес

Какво ще стане с говедовъдството, влизайки  се в новия период на ОСП.

Михаил Михайлов

 Не участвам пряко в работните групи, но следя техните прояви. Освен това не мога да бъда и анализатор, защото не съм учил и работил това.
Ще споделя това, което чувствам и това, което съм видял и прочел в тази връзка и разбира се, това за което знам, че което става на терена.

Хубаво е, че действат два „отбора”, което означава, че има конкуренция и всеки гледа да направи повече, за да се налучка вярната формула. Все пак това не са случайни специалисти – екипите на Светлана Боянова и този на НАЗ. Имаме и още един на МЗХГ, който в повечето случай се явява, като балансьор между исканията на фермерите и изискванията на ЕО.

На въпроса за говедовъдството ни е ,  че в момента  нещата не са добре. Няма какво да се залъгваме, че сме получили няколко десетки хиляди тона мляко, повече от миналата година.
Всъщност това мляко го е имало, но просто не е било фактурирано, платено под масата или продадено в пластмасови шишета.
По важното в случая, че малките и средни ферми, нямат никакво развитие през последните години – нито като материална база /изключвам някой друг трактор или гребло/, нито като селекция.
Това не означава, че в тези ферми не се поддържа нужната хигиена и не се спазват всички изисквания. Става дума за това, че не е направено нищо за облекчаване труда на фермера /сега не говорим за причините за това, това са само констатации/. И както става в „приказките” работниците във фермите взеха да мигрират. Средната продуктивност от крава, така и не иска да прескочи 4-те тона. С други думи, всичко това – много ръчен труд, липса на работници /дори вече не казваме добри/, ниска средна продуктивност, болести колкото искаш, и не на последно място – страхотен натиск от страна на административните служби.
Нормално е проверките да са толкова на често – от над 50 000 ферми, на терена сега  има не повече от 5-6 000 ферми, отговарящи на изискванията, а броя на проверяващите, ако не се е увеличил поне се е запазил.

Последните новини от ЕО са, че може да бъде спряна преходната национална помощ.
Субсидиите да се дават, не само при спазването на някакви изисквания, а по-скоро за постигане на резултати. Всяка година трябва да се вижда напредъка, не само от гледна точка на усвояване на средства, но и какво точно е постигнато, и какво въздействие е имало върху земеделието и селските райони.

Какво прави впечатление в дебата по ОСП.Как мислите, нашият говедовъд ще се справи ли с всичко това. Това упражнение го играем вече повече от десет години. Забравих да кажа също, няма кой да дойде след старите крави. Какъв ремонт ще правим на 350 000 бр крави с по-малко от 50 000 юници, и то не бременни всичките.  Картинката, която ще „нарисуваме” следващите години, с тези „боички” /в момента няма други/ по отношение на говедовъдството, води до  фалит.

Отново се „хвърля” за обсъждане името на фермера – активен, неактивен, малък, голям,  но май сега отиваме на истински. Определянето на името  и след това, какво се крие зад него, ще отнеме също много време, но няма как. То ще е свързано и с получаването на субсидиите. Затова е ясно, че в момента нямаме готовност. Анализаторите казват, че трябва да се направят изследвания и изводи.

Веднага бих цитирал в тази връзка и г-жа Боянова: -“Какво ще се случи като вземем от големите и дадем на малките, и това добре ли е за българското земеделие, нямаме категоричен отговор, за или против таваните сме. Ние трябва да решим, какви да са критериите за малък фермер – по декари ли, по доходи ли, или по обем работа? В противен случай това е политически въпрос, защото звучи много хубаво: Дайте да вземем от големите и да дадем на малките! Но въпросът е чисто икономически”. 

Вече казах – ще трябва да се пишат доклади, с колко е увеличена производтелността на фермата, вероятно щом нямаш увеличение на продукцията, няма да има и увеличение на субсидията. Но за да стане това, трябва да се направи нещо.
Не случайно министър Порожанов на последния Съвет по животновъдство постави задача за изготвяне стратегия за развитието на животновъдството ни. Човекът ги вижда тези неща в бъдещето, затова и му плащат да е министър, и действа съвсем правилно. Някои браншови организации вече започнаха работа по този въпрос. Миналата година НСГБ внесе своите предложения, сега това прави и НОКА.

И сега идва един от въпросите, по който през последните месеци фермерските формации изразходваха много енергия.

Става дума за тавана на плащанията.

Това трябва да си го реши всяка страна.
Как ще го реши най-правилно, може да каже само стратегията за развитие на животновъдството, но както се разбра, ние все още нямаме такава.

Едно обаче е ясно. Тези, които произвеждат много, ще се борят за голям таван или въобще да няма таван.
Защо, това е ясно.
Първо, като участници в производство, което е предназначено за изхранване на населението, имат право на субсидия.
Второ, това е  предложението на комисаря Хоган, за новия програмен период за отпадане на текст, според който обвързаната подкрепа не трябва да води до увеличаване на производството.
Това е добре за бизнеса. Ако обаче част от средствата отпускани досега за големите се преразпределят на по-малките земеделски стопанства,  няма данни и анализ как това ще се отрази цялостно на производителността на сектор „Земеделие” в България и в частност, как това ще се отрази на конкурентоспособността на българския земеделски производител, спрямо тази на останалите фермери в ЕС.

В тази връзка, никъде в дебата не се чувства присъствието на малките фермери.
Имат ли представители, ходят ли на тези работни срещи, имат ли визия какво трябва да искат.
Само с писане в социалната мрежа – тръгваме към София, ограбиха ни, никои не мисли за нас  и подобни лозунги, просто няма да постигнат нищо и пак ще обират трохите. 
Би било добре именно тези фермери да използват всяка възможност за да изложат аргументирано  позицията си по проблема.

Ние от сайтовете  www.Govedovad.com  и www.ovce-kozi.com сме готови да дадем трибуна на всеки, който иска да изкаже мнението си, по всички въпроси свързани с нашето земеделие, животновъдство и в частност – говедовъдство и овцевъдство.
Защото –
Сега е времето за това.
След една година ще е късно, и ще продължават да си пишат по форумите, за да разтоварят адреналина.

На тези хора трябва да им се даде не сламка, а здрава ръка, за да бъдат измъкнати от „тунела”. В следващ материал ще ви кажа нещо и за стратегиите.

Михаил Михайлов

Източник  

Статията е част от съвместното сътрудничество между сайтовете www.Govedovad.com  и www.ovce-kozi.com и www.fermera.bg 

Публикувана в Животновъдство
Сряда, 26 Септември 2018 11:38

Кой е истински и кой - фалшив фермер

По-голям контрол за разграничаване и пресяване на реалните стопани от измислените заради усвояване на земеделски субсидии. Това обмисля Европейската комисия през следващия програмен период на Общата селскостопанска политика след 2020 г. 

Лили Мирчева

Може ли с промяна на една дефиниция да се спрат измамите при усвояването на европарите за земеделие в Европейския съюз? Според Брюксел – може, но самите държави членки трябвало да си я измислят тази дефиниция, за да е ясно кой ще има право на заветните субсидии. Така с един замах ще отпаднат измамниците, а останалите „реални“ стопани ще продължат спокойно работата си.

„Истински фермери“ са тези, които създават стопанства само за целите на някоя мярка от ПРСР или схема от директните плащания, за да получат финансиране. „Неистинският фермер“ не получава субсидии, но продължава да работи, докато другите /истинските/ след 5-6 години ликвидират стопанствата като изтече програмата!“ Такова обяснение направи в интернет пространството неизвестен стопанин.

„Упражнение за чиновници“, нарече цялата работа полският проф. Анджей Ковалски в интервю за в. „Гласът на фермера“  и уточни, че тепърва ще се обмисля дефиницията. Сега усилията на учени, на агроадминистрацията, на браншовите и още куп неправителствени организации, са впрегнати в измисляне на заветната дефиниция. А извън дискусиите хората си казват: Ха дано, схемите с тикви, зайци, калифорнийски червеи, наемане на пасища и ливади от хора без животни и т.н. да спрат, ама надали, като знаем колко изобретателен е българинът. „Всичко е въпрос на информация“, ще каже чиновникът, който контролира парите и знае цената на информацията.

А представяте ли си какво ще стане, когато всяка държава членка представи своята дефиниция и после тя се преведе на брюкселски език?

  Според ЕК проблемът ще се реши с промяна в дефиницията „активен фермер“. След 2020 г. това определение ще носи името „истински фермер“. Как ще стане това, по какви признаци ще бъде определян и разграничаван истинския от фалшивия фермер обаче все още никой не знае.

Този път фермерите имат думата. Вижте какво трябва да бъде определението за „истински фермер“ според Димитричка Търпанова, председател на Добруджански овощарски съюз, Павел Стоименов, зърнопроизводител и член на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) и съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) Янка Попова.

„Първо трябва да се реши на национално ниво как ще се формулира понятието „истински фермер“.  В предишния програмен период тези фирми, които имаха по-голям дял на приходи от други дейности – неземеделски, отпаднаха от подпомагане. Първо би трябвало да се определи кои са малките. Така че те да са по други схеми и да бъдат по-облекчени по отношение на подпомагането. Тогава да се прецени кой ще бъде финансиран като реален производител“, коментира Търпанова.

Според Павел Стоименов истинските фермери се познават като отидеш на полето. 

„Истински фермер значи сутрин да става, да вижда изгрева на слънцето, да ходи на полето, да си гледа работата – растенията, обработките, и да бъде иновативен. Истинските фермери се познават като отидете на полето“, каза той.

На въпроса какви трябва да са нормите и правилата, по които да се разграничава „истинския“ от „фалшивия“ фермер, той също има отговор.

„Правилата са на полето, на нивите, всичко се вижда там, а също така могат да се видят и по декларациите за доходите. Там всичко пише, просто е, вижте и ще разберете кой е истински и кой не е“, категоричен е Стоименов.

По думите на Димитричка Търпанова тази дефиниция ще определи какво ще бъде подпомагането за различните земеделски производители, като заедно с това ще се изчистят и изкривяванията в бранша. 

От своя страна Янка Попова каза: 

„В първия програмен период – 2007 -2014 г.,  дори го нямаше понятието „активен фермер“. Това беше напълно разграден двор. Кой ли не беше бенефициент, включително и летища.  После обръчът беше свит и влезе понятието „активен фермер“. Явно сега още повече трябва да го свием. Този активен фермер явно не е достатъчно обстоятелствено понятие и трябва да се мисли в още по-тесни граници. Още не мога да кажа какво точно трябва да влиза в това понятие, но може би трябва да е ясно, че този бенефициент реално се занимава със селско стопанство.  В „активен фермер“ имаше едно условие – 1/3 от доходите му да са от селско стопанство, но може би тук трябва да се задълбае от каква точно селскостопанска дейност, защото пак наблюдаваме бенефициенти, които не са реални. Да си зададем въпроса „Какво благо създава този бенефициент?“. Със сигурност понятието „активен фермер“ трябва да бъде редактирано". 

По този начин го вижда и ЕК, но до колко едно определение може да има подобна тежест у нас. Ще има ли заобикаляне на определението и с какво по-различно ще бъде това за „истински фермер“ от „активен фермер“ предстои да разберем.

Публикувана в Бизнес

Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент за Общата селскостопанска политика приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към своята специфична дейност, казва проф. Анджей Ковалски, директор на Институт по икономика на селското стопанство и продоволствие (IERiGŻ-PIB), Варшава

Интервю на Лили Мирчева

  • Проф. Ковалски, сега в повечето европейски държави кипи дебат за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Как ще изглежда тя в контекста на променящите се условия в Европа и света?

  • Още от самото начало на дебатите за бюджета на Европейския съюз през следващия програмен период бяхме наясно, че икономиката на селското стопанство ще бъде предмет на най-тежки преговори. Неведнъж съм предупреждавал за подводните камъни, които се крият във финансирането на селското стопанство и опасностите, които носи ОСП за развитието му. Моето усещане е, че от време на време дискусиите в Европейския парламент приличат малко на пазар и всеки тегли чергата не само към своята страна, но и към специфичната си дейност. Но това ни пречи да се съсредоточим върху глобалните проблеми. Разглеждаме фактите в новата карта на света все едно, че нищо не се случва и нищо не работи на добре. Ще се опитам да обобщя – възникват нови консуматорски центрове, за които се говори във връзка със световната прехрана, но от друга страна не се говори достатъчно за създаването на нови производствени центрове. Преди 25-30 години над 60% от световното производство се произвеждаше в развитите страни, а в рамките само на едно поколение нещата се промениха така, че над 60% от световното производство вече се прави в страните от Третия свят, в развиващите се или в по-бедните страни. Сега само 36%-37% от производството се случва в богатите страни. Традиционно гладуващи държави станаха износител на хранителни продукти и нямам предвид само и единствено Китай. Можехме ли доскоро да допуснем, че Индия ще се превърне във втори – трети износител на пшеница в света, че само за 4 години ще увеличи производството на мляко с 25% и ще стане един от най-големите производители на мляко в световен мащаб. Доскоро само ни разсмиваше предположението, че Русия може да има мощна хранителна индустрия. По време на посещението в Япония на президента Путин една от основните теми на разговорите бе възможността за експорт на суровини и храни за японския пазар. Дори няма да говоря за конкуренцията от страна на Украйна в хранително-вкусовия пазар. С една дума - свършва фазата на трактатите.

  • Какво имате предвид?

  • След изборите в демократични страни като Франция, Германия, Холандия, Италия, може да се види, че в никоя от тези държави не се изпълни мрачният сценарий, но тези страни вече не са същите, каквито бяха преди изборите. А преди години никой не се интересуваше кой ще спечели изборите в САЩ – републиканец или демократ, почти нямаше значение. Дали Америка след победата на Тръмп е същата? Нещо повече - президентът на САЩ вече обмисля страната му да излезе от Световната търговска организация (СТО). Сега най-голямото икономическо споразумение НАФТА практически не работи. Неотдавна разбрахме, че нито в САЩ, нито в Канада са предвидени средства в бюджета, предназначени за това споразумение. Френският президент Манюел Макрон заяви, че трябва да бъде преосмислено и отново обсъдено съучастието на Канада и САЩ в търговските взаимоотношения с Европа. Още по-далеч отиде външният министър на Германия, който заяви, че трябва да се създаде противотежест срещу Съединените щати. Можем още дълго да изброяваме факти като този как едно решение на Путин доведе до ембарго, което промени изцяло картината на пазара. Има наблюдатели, които казват, че вече се води Трета световна война или ако не – тя тепърва предстои. Аз не бих отишъл толкова далеч, но съм съгласен с твърдението, че всички военни конфликти започват с война на цените. След като Великобритания напусне ЕС трябва да се помисли откъде ще се вземат сумите, които бяха нейната вноска в съюза. За мен това не е най-важното. В края на краищата до 2027 г. в бюджетите на най-богатите европейски страни тези пари ще се намерят. Много по-сериозни са според мен предизвикателствата, които стоят пред международната търговия и сътрудничеството. В случая с Полша, Великобритания беше вторият по големина адресат на продукти от хранително-вкусовата промишленост. Един от обсъжданите варианти е Великобритания да създаде свой собствен пазар, подчинен на изцяло нови правила.

  • Какво означава брекзит - дали това е само началото на разпада на Европейския съюз или е само инцидентна случка, която никой не очакваше?

  • Само година преди референдума във Великобритания проучване сред населението показваше, че англичаните са сред най-доволните хора от мястото си в Евросъюза. Именно това задоволено общество изведнъж гласува, че би било по-щастливо ако излезе от ЕС.

  • Какво предвиждате, че ще се промени във финансирането на селскостопанската политика след 2020 г.?

  • В различните страни по различен начин се предвижда бюджетът за селско стопанство спрямо предходния период. За Полша се смята, че ще бъде близо 20% по-малък. С това се приема, че достъпът до средства както от Първия, така и от Втория стълб на ОСП, ще бъде по-труден. Ще продължават да се поддържат двата основни стълба. За първи път в разглежданата проектодиректива се обръща внимание на неизпълнението на критерии и създаване на съответни структури за контрол.

  • Какво имате предвид?

  • До този момент, ако в някаква ситуация проверяващите органи установят неизпълнение или несъответствие на условията, започва дълга процедура по доказване дали има неизпълнение и какво е то. А сега би трябвало да има ясно определяне в какво се състои дадено неизпълнение на условията, какви структури на контрол трябва да има. Ще бъде ясно определено в какви ситуации плащанията ще бъдат спирани, т.е. като първо условие страната членка трябва да изработи и предостави декларация за изразходваните средства. Ако не предостави такава, те ще бъдат спирани. Но няма да е достатъчно само да се представи план „на хартия“. Трябва да бъдат посочени всички цели, които ще се изпълняват. Ще се следи дали те са изпълнени, но ако няма успех в изпълнението им, плащанията също може да бъдат спрени. Същото ще бъде и ако има ситуация, в която създадените структури не работят или дадената организация не върши своята работа.

  • Какви още нови идеи за финансирането пред следващия програмен период се лансират сега?

  • Всяка държава ще трябва да изработи собствен стратегически план.

  • Но и досега имаше такива планове, ако може да се нарече така Програмата за развитие на селските райони, където парите се разпределят по дадени мерки.

  • Да, по Втори стълб бе задължително да се изработят стратегически планове. Но сега наличие на стратегически план ще е задължително както по Втори (ПРСР), така и по Първи стълб (директните плащания). Много важна новост, свързана с международните отношения, е създаването на комисия, която ще следи дали всяка страна в ЕС работи съгласно правилата на Световната търговска организация (СТО) и дали се ангажира с тях. Въвежда се и наличие на четири показатели за производство. Първият ще е за качеството на продукта, за резултата, за въздействието му върху икономиката, околната среда или други обществени аспекти. Всички тези показатели ще бъдат доказвани в текущ режим. Ще бъдат вземани предвид взаимоотношенията между общата политика на ЕС и съответната локална политика на всяка държава членка. Сред промените е и премахването на износните мита. Ще се постави акцент върху качеството и гаранцията в хранителната промишленост.

  • Свикнахме да мислим, че директните плащания са „едни сигурни пари“. Достатъчна е да се попълни съответната документация, за да се получат субсидиите. Какво ще се промени в плащанията по Първи стълб?

  • В проекта на ЕК се предвиждат пет вида директни плащания, като е посочен и какъв дял ще има всяко едно от тях в общия бюджет на Първи стълб. Превес ще има за преките плащания, свързани с опазването на околната среда. Подкрепата, свързана с производството, също подлежи на нова трактовка. За пореден път, за радост на бюрократите, ще се търсят нови дефиниции на земеделски стопанин. Имахме досега различни тълкувания, но сега той ще бъде „истински“.

  • Какво точно ще означава това?

  • Предстои да бъде дефинирано в близко бъдеще. По същия начин стои въпросът за плащанията на хектар. Но към тези предложения за промени трябва да се гледа в контекста на досега прилаганите практики в съответните страни. Оценката на тези промени може да е различна в различните държави, но най-важното е, че най-накрая ще настъпи отдалечаване от историческия поход, какъвто съществува в Полша.

  • Исторически разрешителни в Полша притежаваха стопани, които отдавна не обработват земята, но по исторически причини имат право на това. Засега ЕК си отваря малка вратичка, за да види дали този вид разрешителни ще бъдат използвани или не.

  • Каква е визията на Полша относно дефиницията реален фермер?

  • Това е за бюрокрацията. Ако питат мен, трябва да се вземат предвид две неща. Първо е, че фермерът трябва да работи в своето стопанство, а вторият показател е той да има доходи от дейността си.

  • Съществува ли в Полша таван на директните плащания?

  • Да, имаме такива тавани и те са два – горен и долен. Засега не е ясно дали ще има горен таван, какъвто у нас вземат само няколко процента от стопанствата. Става въпрос за долния – от 3 ха до 30 ха, каквито са повече полски ферми. Обикновено като ме питат колко стопанства има в Полша, аз не мога да отговоря. Всеки се чуди как професор по икономика на селското стопанство не знае цифрите. Тези фермери, които имат нотариален акт, са около 2 милиона в Полша. А право да получават директни плащания имат само 1.4 млн. от тях. От тях 700 хиляди имат продукция, която продават на пазара. А едрите фермери, които оказват значително влияние в изхранването на обществото, са около 300 хиляди. Кой трябва да е верният отговор – дали да има тавани? Дали тези, които притежават 2 хиляди с нотариален акт или тези 300 хил., които са едри фермери. Съществуват въпроси и като тези – ако даден фермер няколко години не е продавал продукция или не се изхранва от селското стопанство, дали има право на субсидии? Според мен – не трябва. Но другите, които остават, трябва да получават плащания, свързани с обществената политика, а не със социалната. Преди години имах среща с професор от Финландия. В разговора ни стана ясно, че един от най-важните показатели за ефективността на труда в селското стопанство показва, че в Полша е много по-нисък в сравнение с Финландия. Това ни озадачи много, още повече, че тогава още бяхме кандидат член на Европейския съюз. В Полша се отглежда добре пшеница и ръж, и тъй като те определяха показателя за ефективност въз основа на площи, където се отглеждат тези зърнени култури, и броя на селските стопанства, се получиха много ниски резултати. Просто разделиха площта на 2 млн. селски стопанства и затова получиха нисък коефициент. Във Финландия климатът е по-студен и там просто не се отглежда пшеница. Искам да кажа, че няма общ аршин, по който да измерваме ефективността.

  • Какви мерки за контрол предлагате да има в Полша след 2020 г.?

  • До този момент действа контролът на място, т.е. определен брой стопанства се проверяват през определен срок. А в новите перспективи този контрол ще се упражнява без предварително известие и по всяко време може да се види как даден земеделски стопанин върши работата си и как действа неговата система.

  • Сега говорим, че икономиката през XXI век трябва да се развива чрез иновации, че трябва да се прилага принципът за устойчиво развитие. И това ли са относителни понятия?

  • Не знам как в България първоначално бе превеждан терминът „устойчиво развитие“, но в Полша се превеждаше като дълготрайно развитие. Целта е публични средства да се дават така, че те да оставят дълготрайна следа, т.е. резултатът да надхвърля периода на тяхното предоставяне, но политиците мислят в кратки периоди – от избори до избори. Затова ние, учените, тепърва трябва да обясним какво означава устойчиво развитие. Обикновено казваме, че акцентът трябва да е разпределен между развитието на околната среда, обществото и икономиката. Но опитайте се да намерите една дефиниция за това. Има над 20 дефиниции какво е това устойчиво развитие. Ще се окаже, че не сме в състояние да кажем кои типове стопанства са устойчиви и кои – не. Що се отнася до иновациите, чудя се дали сега да въведем дефиниция или да изчакаме 20-30 години? Дали земеделието и селското стопанство трябва да е иновативно или традиционно? Вече съществуват храни, които са принтирани на 3D принтери, но не само това. Има и такава на 4D принтери, които се развиват с хода на времето. Има роботи, които са в състояние да събират меки и крехки плодове, като разпознават степента на тяхната зрялост. От друга страна сме предупредени. Може би всеки един от нас е гледал поне един филм, в които е показан бунтът на роботите. Когато бях млад светът се вълнуваше от шахматна партия между робот и човек, но вече това не се прави, защото предварително се знае, че машината ще спечели, дори в отборни игри, каквато е бриджът. Ако се окаже, че роботите са в състояние да комуникират помежду си, да се разбират, може би е време за тяхното ограничаване.

  • Какви иновации можем да очакваме в областта на генетиката?

  • Що се отнася до генно модифицираните организми, въпросът е дали те са иновация, която ще помогне на хората или са заплаха за човечеството. Дали на някой учен няма да хрумне да създаде човек с рибешка опашка или с крила, както е в античната митология. Що се отнася до средствата за защита на растенията, все по-често се надигат гласове, че трябва да се ограничават в земеделието. Дали иновациите са извор на напредък или са заплаха? Ако са заплаха – защо да ги финансираме? Аз лично съм за финансиране на иновациите.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 15

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта