Темпото на сеитба на пшеницата в основните производствени региони в САЩ е най-слабото в историята, главно заради неблагоприятните метеорологични условия, съобщи електронното издание Agrimoney. По данни на министерството на селското стопанство на страната към 1 октомври с пшеница са засети едва 36% от планираните площи. Макар че само за седмица показателят е нараснал с 12 процентни пункта, той остава под миналогодишните 41% и под дългогодишния среден показател от 43%.
Причините за забавянето на сеитбата на пшеницата по-конкретно са недостатъчната влага в почвата и ниската температура на въздуха, което според експерти неминуемо ще се отрази и върху развитието на посевите. Падналите дъждове в част от регионите обаче понижиха опасенията за последиците от извънредно сухото време, което се задържа над САЩ през последните няколко седмици. Но в американския Среден Запад сушата се задържа.
Прогнозите на метеоролозите сочат, че в ключовите региони за отглеждане на червена пшеница се очакват дъждове, което може допълнително да забави сеитбата, но пък ще подобри състоянието на почвата с оглед на бъдещата реколта.

Публикувана в Бизнес

По информация на Съвета на производителите на зърнени храни в щата Тексас, вследствие на урагана Харви, най-мощният в САЩ през последните 10 години, могат да бъдат осуетени доставките на пшеница от пристанищата на Хюстън и Корпус Кристи.
Пристанищата в Тексаския залив осигуряват около 25% от всички доставки на пшеница в САЩ, както и част от износа на царевица и соя. Освен това, ураганът може да създаде проблеми при работата на пристанищата на река Мисисипи, което също ще има отрицателни последици върху износа на царевица и соя.
Съобщава се, че ураганът не е навредил на посевите с пшеница в Тексас, възможно е обаче да има последствия върху посевите със соя и памук.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

През есента най-известният американски фермер - Джоел Салатин, пристига за първи път за среща с българската публика, сред която има и последователи на методите му в земеделието. Салатин е създателят на прочутата ферма Полифейсвъв Вирджиния, САЩ, която снабдява с чиста храна 4000 фамилии, 10 магазина и 50 ресторанта. Има световна слава за своята иновативна, интегрирана животновъдна система. Известен е от участието си във филмите “Корпорация Храна (Food Inc.) ”, “Американско месо (American Meat)”, “Прясно (Fresh)”, съобщава ИнтелиАгро.

Програмата на Салатин в България включва майсторски клас в гр. Сандански на 28 и 29 септември за начинаещи и действащи фермери и собственици на земя, както и лекция в София за всички, за които е важно да знаят откъде идва храната им, кой я произвежда и как да я приготвят сами. Американецът ще сподели какво трябва да се знае през първите пет години и как се проектира, създава и бюджетира фермата. Ще покаже как могат да се интегрират различните животински системи за максимален ефект, плодородие и добиви и как се компостира във фермата. Салатин ще даде и ценни съвети за маркетинг, създаване на кооперативи и изграждане на успешна клиентска мрежа, както и за развитието на човешкия потенциал във фермата.

На 29 септември от 20:00 часа в Social Club вечерята с Джоел Салатин в в Центъра за дизайн, култура и иновации - Генератор, в Бизнес център Витоша на бул. Черни връх 47, София, почитателите на Салатин ще чуят историята и новаторските идеи на „най-добрия фермер в света" в неформална обстановка и в много приятнакомпания, храна и вино.

Лекцията в София е на 30 септември в 10:30 ч. сутринта,. На лекцията всеки желаещ може да срещне и зададе въпросите си към гуруто на свободните земеделци по света и владетел на техниките за възстановяващо се земеделие.

“Горди сме, че успяхме да убедим Салатин да ни даде част от своето кратко време в Европа и да сподели своите методи на терена на напълно неизвестната за него Източна Европа”, казва Филип Харманджиев, собственик на Чифлик Ливади - българската ферма, която използва методите на Джоел Салатин и по чиято инициатива той е в България.

Местата за събитията с Джоел Салатин в България са ограничен брой и достъпът до тях е срещу вход, който може да бъде заплатен през специалния сайтwww.salatinbulgaria.com, съобщават организаторите.

Публикувана в Новини на часа

Световното производство на пшеница през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли, ще достигне 743,2 млн. тона, се посочва в ежемесечния доклад на министерството на селското стопанство на САЩ, цитиран от електронното издание АПК-Информ. Прогнозата е завишена с 5,4 млн. тона спрямо направената от експертите на ведомството през юли, но остава с 11,7 млн. тона под реколтата от сезон 2016-2017 г.

Положителната корекция е за сметка на държавите от Черноморския регион – в Русия вече се очаква реколта от 77,5 млн. тона пшеница при предвиждани 72 млн. тона през юли и ожънати 72,5 млн. тона през миналия сезон, за Украйна новата оценка е завишена с 2,5 млн. тона спрямо юлската до 26,5 млн. тона, макар да остава с 300 хил. тона под резултата от миналия сезон, а за Казахстан положителната корекция е с 1 млн. тона спрямо предвиждането от миналия месец до 14 млн. тона, но с 900 хил. тона под показателя за сезон 2016-2017 г. За Европейския съюз и САЩ прогнозите са занижени – с 400 хил. тона до 149,6 млн. тона в ЕС, макар това да означава по-силна реколта от прибраните през миналия сезон 145,6 млн. тона пшеница, и с 500 хил. тона до 47,8 млн. тона за САЩ, задълбочавайки още повече катастрофалното изоставане от резултата за миналия сезон от 62,8 млн. тона.

Оценката на експертите на министерството за световния износ на пшеница през сезона е повишена с 1,5 млн. тона спрямо оповестената през юли до 182,3 млн. тона и ако се оправдае, ще надхвърли и показателя за миналия сезон с 500 хил. тона. Предвижданият ръст е за сметка на Русия (с 1 млн. тона спрямо очакванията през юли до 31,5 млн. тона при изнесени 27,8 млн. тона през миналия сезон), Украйна (с 2 млн. тона до 16 млн. тона, макар това да означава спад с 2 млн. тона спрямо сезон 2016-2017 г.) и на Казахстан (с 500 хил. тона до 7,5 млн. тона, което би било със 750 хил. тона повече спрямо изпратените за чужбина през миналия сезон).

От министерството прогнозират и ръст на крайните запаси в света през сезона с 4,1 млн. тона спрямо юлската оценка, като те се очаква да достигнат 264,7 млн. тона. Ако предвиждането се оправдае, количествата ще надхвърлят и запасите в края на миналия сезон, които бяха 258,6 млн. тона. Увеличаване на запасите от пшеница се очертава в Русия, Китай и ЕС, а спад – естествено – в САЩ.

Публикувана в Бизнес

Според анализаторите Oil World, продължителното сухо време в САЩ влошава перспективите за производство на соя реколта 2017/18 г, което доведе до понижаване на прогнозите от експерти на маслодайна култура с 2 милиона тона в сравнение с предишната прогноза - до 113 милиона тона, което също е с 4,2 млн. тона по-ниско от рекордните показатели през 2016 г.

Анализаторите не изключват възможност за допълнително понижаване на прогнозното производството, ако метеорологичните условия не се подобрят.

Търсенето на продукцията на американски маслодайни култури 2017/18 г, според експерти, ще е доста ниско и общия обем на превозите извън страната се очаква да достигне 56 млн. тона при 56,9 млн. тона през 2016/17 г. Тази тенденция се дължи както на високата конкуренция от южноамерикански продуктите , така и от намаленото търсене от страна на Китай, който досега е сформирал рекордни запаси соя.

В резултат запасите в САЩ през 2017/18 г. на маслодайни семена може да достигне истори чески максимум от около 13 млн. тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

На 29-30 юни цените на  пшеница на най-голямата зърнена борса в света – Чикагската, избиха нагоре под натиска на паническите нови покупки и покриването на къси позиции на фючърсния пазар. Всъщност  поводът за рязкото активизиране на спекулативното търсене на борсата  бяха  информациите за задълбочаване на  „екстремалната суша” в районите засети с пролетна пшеница в САЩ (най-вече в Дакота  и Монтана).  На 28 юни в  Минеаполис цената на пролетната пшеница проби поредната психологическа  бариера от $7,00 за бушел ($257/т), а на 30 юни  юлският контракт затвори на равнище $7,68 за бушел ($282/т) , покачване с 43 на сто в рамките само на  месец и половина.

Нова порция адреналин Чикаго получи вечерта на 30 юни,   след като USDA излезе с  шокиращи данни за рекордно  редуциране на  площите засети с пшеница в САЩ – само 18,5 млн. ха – най-ниският показател за цялата история на наблюденията от 1919 година насам.  Само за един ден (30.06.) юлският контракт пшеница поскъпна в Чикаго с 11,30 долара – до $187,75/т ($5,11 за бушел.).

Публикувана в Бизнес
От началото на 90-те години на миналия век американските фермери получават средно по 50 млрд. щатски долара годишно. През 2013 година тази сума е намалена до 20 млрд. долара поради повишаването на рентабилността в отрасъла. Въпреки че подкрепата на фермерите в ЕС и САЩ като сума е почти еднаква, то подходът за нейното разпределяне е доста различен. Ако в Европа подкрепата се ориентира повече към социална стабилност, то в Америка се стъпва на състоянието на самата икономика.
В кризисните години нивото на субсидиране на американските фермери се увеличава, а в печелившитге - намалява. Държавното регулиране на аграрния сектор в САЩ предвижда използването на такива критерии като заеми, кредити, данъци, субсидии, цени, осигуряване на вериги за реализиране на продукцията със срокове на доставка, обеми и цени, определяне на пътища за реализиране на продукцията. Конкурентноспособността на международните пазари се осигурява по пътя на правителственото влияние върху обема на произвежданата земеделска продукция, стабилната политика за ценообразуване и доходи на фермерите. Това е основата на американското земеделие.
През 2014 г. интензивните ферми в САЩ са получили 48 на сто от правителствените помощи. И въпреки, че малките стопанства получават малка част от държавната подкрепа, тя все пак им позволява да останат в бизнеса. Активно се използва и още един пазарен механизъм за подкрепа на фермерите - в САЩ съществуват два вида цени - целеви (гарантирани) и заложни (ставки). Първите гарантират на фермерите достатъчно ниво на доходите за самофинансиране на растящото производство. Земеделската продукция се реализира по пазарни цени, които могат да са по-високи, по-ниски или равни на целевите, а в края на годината производителят получава разликата между целевата и продажната цена, ако последната е по-ниска. По фиксираната заложна цена (ставка) фермерът предава продукцията си в стоково-кредитните кооперации в залог в случай, когато пазарните цени са по-ниски от заложните. Заложената продукция в течение на 9 месеца може да бъде откупена от фермера, в противен случай става собственост на стоковата кооперация, а фермерът получава парична компенсация по залоговата цена (ставката) , намалена с цените за съхраняване.
Също през 2014 г. привичната за страната бюджетна помощ бе заменена на законодателно ниво с други инструменти - застраховка на рисковете. Американският конгрес прие Закон за селското стопанство, които предвижда в продължение на няколко години заделяне на $956,4 млрд за стартирането на редица програми, в частност в областта на търговията, научните изследвания в земеделието, възобновяемата енергия и продоволствената помощ. А директните плащания са заменени със застрахователни. Тоест, най-важният критерий за помощ е застраховането на реколтата, като концепцията за застраховането е разширена и в други отрасли като производството на хранителни продукти.

 

Публикувана в Бизнес

Президентът на САЩ Доналд Тръмп предлага 21% съкращаване на разходите за селско стопанство в проектобюджета 2018 г., съобщи електронното издание Milknews. 

Предвижда се намаляване с 230 млрд. долара на средствата за агенциите, обслужващи селското стопанство в страната, както и за програмите за подкрепа на фермерите, заложени в Закона за селското стопанство.  Със 191 млрд. долара се очаква да се намалят и средствата за програмата, която осигурява храни по занижени цени за хора с ниски доходи.  За застраховане на реколтата са предвидени с 29 млрд. долара по-малко, за програмата за опазване на околната среда – с 6 млрд. долара,  а за останалите програми в подкрепа на фермерите – с общо 3 млрд. долара.

„Бюджетът, предложен от президента, е обида за хората, които предлагат важни услуги и изследвания и дават сигурност на американските фермерски семейства, на жителите в селските местности и на потребителите”, коментира председателят на Националния фермерски съюз на САЩ Роджър Джонсън. Той подчерта, че предложението за свиване на бюджета идва след кризисни години за селското стопанство в страната, 4-годишен спад на цените и понижаване с 50% приходите на фермерите. Според Джонсън обаче одобрението на такъв бюджет ще доведе до няколко пъти понижаване на приходите на стопаните в САЩ . 

Припомняме, че финансовата година в САЩ започва на 1 октомври. Очаква се проектобюджетът да срещне силна съпротива от страна на демократите и неодобрение сред част от републиканците.

Публикувана в Бизнес
Много американски фермери са обезпокоени заради водената от президента Доналд Тръмп политика, която се различава сериозно от предизборните му обещания. Това коментира в анализ за Асошиейтед прес Пол Уайзман, цитиран от БТА. 
Авторът припомня че селска Америка  подкрепи Тръмп в борбата за президентския пост. Фермерите бяха привлечени от обещанията му да се намалят екологичните регулации и да се засили прилагането на закона. Но сега обещанието му за преразглеждане на търговската политика на САЩ, включително обявеното намерение да предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) с Канада и Мексико, всяват смут и недоволство сред стопаните.
Позицията на Тръмп, че НАФТА е "катастрофа", унищожаваща работни места, никога не е срещала силен отклик в селскостопанска Америка. НАФТА разшири достъпа на американските фермери до пазарите на Мексико и Канада, стимулира износа им и донесе преимущества на мнозина от тях.
 
Селскостопанска Америка внезапно се разтревожи миналия месец, когато изглеждаше, че Тръмп ще се стреми дори към пренаписване на НАФТА. Сътрудници на Белия дом сигнализираха, че той просто ще изтегли страната от пакта.
"Господин президент, американските фермери, отглеждащи царевица, помогнаха да бъдете избран. Оттеглянето от НАФТА ще бъде катастрофално за американското земеделие", предупреди в изявление Уесли Спърлок от Националната асоциация на производителите на царевица.
За броени часове Тръмп смекчи позицията си. Той заяви, че всъщност не иска да изостави НАФТА, а първо ще се опита да постигне по-изгодно споразумение с Мексико и Канада. Този процес официално бе започнат в четвъртък, когато търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър обяви намерението на администрацията да предоговори условията.
Докато бе кандидат за президентския пост, Тръмп определяше позицията си "Америка на първо място" като средство за борба с нечестните чуждестранни конкуренти. Той обвиняваше несправедливите споразумения за увеличаващия се търговски дефицит на САЩ и "кражбата" на работни места в промишления сектор.
НАФТА и други търговски споразумения обаче бяха благоприятни за американските фермери, които ще понесат загуби, ако Тръмп изостави пакта или разпали търговска война
САЩ са имали излишък в търговията със селскостопански продукти поне от 1967 година, сочат правителствени данни. Миналата година износът на селскостопанска продукция е превишил вноса с 20.5 милиарда долара.
"Не започвате търговски преговори... с битки с търговските си партньори, които са напълно излишни", посочва Арън Лемън, пето поколение фермер в Айова, който произвежда царевица, соя, овес и сено.
Много фермери са разтревожени, че политиката на Тръмп ще застраши износа им точно в момент, когато се сблъскват с по-ниски цени на растителната и животинска продукция.
"Доста бързо се стига до тази тема в разговорите", казва Блейк Хърст, производител на соя и царевица от северозападната част на щата Мисури. Жителите на неговата област подкрепиха Тръмп с повече от 3 към 1 в изборите, но сега усещат: "Щеше да бъде по-добре, ако реториката (по търговските въпроси) не бе толкова рязка", отбелязва Хърст, който е президент на Фермерската организация на Мисури.
Основният аргумент на Тръмп срещу НАФТА и другите споразумения бе, че те излагат американските работници на неравностойната конкуренция на нископлатени работници в страни като Мексико и Канада.
НАФТА наистина подтикна някои американски производители да преместят заводите си и работните места в Мексико. От влизането в сила на споразумението през 1994 година и смекчаването на тарифите обаче годишният износ на селскостопански стоки за Мексико е скочил близо пет пъти до около 18 милиарда долара.
Мексико е третият по големина пазар за американската земеделска продукция и най-вече за царевица, соя и свинско. "Търговските споразумения, които имаме, са много благоприятни", твърди Стивън Ценски, главен изпълнителен директор на Американската асоциация на производителите на соя. "Трябва да се погрижим да не нанесем удар на значителните придобивки, които земеделието спечели", допълва той.
САЩ имат излишък по търговията със селскостопанска продукция с Мексико през 20 от 23-те години от влизане в сила на НАФТА. Излишъкът все пак премина в дефицит през 2015 и 2016 година, когато световните цени на земеделските култури и добитъка се понижиха и намалиха стойността на американския износ, отбелязва Джоузеф Глаубър от Международния институт за изследване на хранителната политика.
Мексико започна да търси алтернативи на американските храни, защото, както мексиканският министър на земеделието Хосе Ровироса посочи през март, коментарите на Тръмп за търговията "предизвикаха несигурност" в селскостопанския сектор.
След като се разпространи новината, че Тръмп обмисля да изтегли САЩ от НАФТА, Сони Пърдю, от дни министър на земеделието на САЩ, побърза да отиде в Белия дом с карта, показваща районите, които ще бъдат засегнати най-тежко от този ход, припокриващи се с териториите, където мнозинството жители гласуваха за Тръмп.
"Опитах се да му покажа, че в селскостопанския сектор понякога думи като "изтегляне" и "прекратяване" могат да имат големи последици на пазарите", каза Пърдю в интервю за АП. "Според мен президентът взе много мъдро решение в интерес на множество селскостопански производители в цялата страна", избирайки да запази НАФТА, допълни министърът.
Тръмп поднесе друго разочарование на земеделските организации в САЩ през януари, изпълнявайки обещанието си да изтегли страната от Транстихоокеанското партньорство, което администрацията на Обама договори с 11 страни от Азиатско-Тихоокеанския регион. Според Тръмп пактът щял да унищожи американски работни места заради конкуренцията с нископлатените азиатски работници.
 Сделката обаче също така щеше да даде на американските фермери по-широк достъп на пословично недостъпния японски пазар и лесно влизане на бързо растящия пазар на Виетнам. 
Филип Сън от Американската федерация на износителите на месо отбелязва, че оттеглянето на САЩ от ТТП е оставило Австралия с конкурентно предимство, тъй като Канбера вече е договорила по-ниски мита с Япония.
Тръмп заплаши също така да наложи мита върху вноса от Мексико и Канада, с което предизвика опасения, че двете страни ще отговорят със собствени санкции. Фермерите знаят, че често стават първите жертви в търговските войни.
Мнозина си спомнят търговския сблъсък през 2009 година, когато Китай отговори на американските мита върху автомобилните гуми, налагайки мита върху вноса на пилешки продукти от САЩ. Мексико пък въведе мита за редица американски стоки - от шунка до лук и коледни елхи - през 2009 година в знак на протест срещу забраната мексикански камиони да пресичат границата.
Белият дом отказа да коментира опасенията на фермерите, че търговската политика на Тръмп може да им навреди. Много фермери все още възлагат надежди на администрацията на Тръмп.
Някои например приветстват плановете му да намали регулациите за защита на околната среда, които според тях водят до оскъпяване на селскостопанската дейност. Някои се надяват също, че авторът на книгата "Изкуството на сделката" ще успее да договори начини за подобряване на НАФТА.
Една от възможностите може да включва Канада. НАФТА дава на Отава възможност да предпазва млекопроизводителите си от чуждестранната конкуренция чрез мита и регулации, но оставяше поне едно изключение - американският млечен протеинов концентрат, който се използва за производство на сирене. Когато канадските фермери се оплакаха от по-евтиния внос, Канада промени политиката си и чрез цените на практика изтласка американския млечен протеинов концентрат от пазара.
"Канада силно затрудни бизнеса на млекопроизводителите ни от Уисконсин и други гранични щати. Няма да търпим това. Внимавайте!", написа в "Туитър" Тръмп през април. Някои американски животновъди биха искали предоговореното споразумение да им даде нещо, което сегашната версия им отказва - правото да обозначават продуктите си като "Произведени в Америка". През 2015 година Световната търговска организация отхвърли подобно етикетиране като несправедлива спрямо Мексико и Канада. Мнозина се опасяват, че преразглеждането на американската търговска политика, планирано от Тръмп, има за цел да съживи промишленото производство, а селското стопанство е оставено на заден план. 
Публикувана в Бизнес

На пазара на царевица се наблюдава трудна ситуация. Поради излишъците цената на зърното пада. Към това се добавя и друг проблем - в проби от миналогодишната реколта е установено наличието надеоксиниваленол(DON). Сега, земеделските производители, които купуват зърно за храна на свине и птици, трябва да проверяват всяка партида.

Токсинът в царевицата причинява заболяване при животните, а може да повлияе и на здравето на човека. В миналото, в няколко щата на САЩ имаше огнища с DON. Сега заразата е разпространена основно в щатите Индиана, Охайо, Уисконсин, Айова и отчасти в Мичиган.

Търсенето на царевица е паднало значително, а най-големите производители на месо и птици не купуват родна продукция. През май, в западните пристанища се очаква кораб с царевица от Парагвай.
Фирма за производство на фураж от Кентъки казва, че е открила токсина в повече от 70% от продукцията. Други компании потвърждават същото. Като резултат, цените на тестовете за определяне на съдържанието на токсини се увеличават с почти 30%.
Проблемът с микотоксините е резултат от проливните дъждове през последната година, а зърното се съхранява влажно. Едва тази пролет са видни последствията от това неправилно съхранение.
Заразеното зърно се изпраща за преработка и за производство на етанол.
Земеделските производители притежаващи чиста от токсини царевица, използват ситуацията в своя полза. Те вдигат цената на зърното например една от компаниите на Индиана с 10 цента за бушел.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта