Таксата за нотариална заверка на договори за аренда и наем на земеделска земя да е 10 лева, гласуваха депутатите от земеделската комисия при разглеждане на второ четене на промените в закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия между депутатите се разгоря по предложението, през нотариална заверка да минават освен договори за аренда и наем на земеделски земи, и такива за съвместно ползване на земята. Според проф. Бъчварова ако се приеме подобна промяна  това  ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, дейността на които  както е известно е регламентирана по специален закон според който те са регистрирани в съда със съответните контролни и управленчески органи и са на светло.

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само  че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.

Публикувана в Бизнес

14,6 % ръст в цената на земеделската земя през 2017 г., спрямо година по-рано. Това показват данни на НСИ. Средната стойност на декар  достига 872 лв. Увеличение се отчита и стойността на  на нивите – с 13.0%. Постоянно затревените площи пък поевтиняват с 3.4%.

За миналата година най-висока e цената в Североизточния район – 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение спрямо предходната година пък е отчетено в Югозападния район – с 83.4%. През 2017 г. намаление  в цената на един декар има в Северния централен район – с 13.0%.

Средно рентата на декар достига 46 лв., което е с 4.5% по-скъпо. При нивите има ръст с 6.8%, а при постоянно затревените площи – с 6.7%.

Най-скъпо декарът се наема в Североизточния район – 67 лева, като увеличение има във всички статистически райони.

Публикувана в Бизнес

Дяловият капитал на 2 хиляди земеделски кооперации, които фалираха, изчезна в частни джобове, коментира Иван Добрев, председател на земеделска кооперация „16 декември“ в Силистренското село Гарван

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Добрев, къде се намира кооперацията, чийто председател сте от години насам?

  • Намира се в силистренското село Габър, което е под габърчето на картата. Дори в някои карти го няма, но пък кооперацията ни отдавна е известна с това, че дава по 100 лв. на декар рента на своите член-кооператори. Печелим в класация на кооперациите в България за най-висока рента, най-високи добиви по култури, най-висок процент дивиденти, за най-много инвестиции и т.н. По тази класация сред първите 15 най-добри кооперации в България, 10 са в Силистренския край.

  • Защо според Вас в Североизточна България има много повече земеделски кооперации, отколкото в северозападната част на страната?

  • Според мен манталитетът на хората в тези две части на България е коренно противоположен. В Североизточна България са кротки, работливи и сговорчиви хорица. Докато Северозападна България е бунтарски край. Оттам е минала Ботевата чета, от там е бунтовният поп Андрей и съвсем не е вярно, че Северозападна България е най-бедна. Селата там са много по-благоустроени отколкото са селата в Североизточна България. Може би и заради румънското робство и непрекъснатото мачкане, хората от Южна Добруджа са склонни много повече да се кооперират, да се съюзяват, да се сдружават. Докато врачани имаха Врачански партизански отряд, в Монтана – също партизански движение, а това означава повече пари и помощи по времето на социализма. Когато моите родители са работили за 60-70 стотинки по 14 часа на ден, там се е плащало по 6 лв. надник.

  • Само в народопсихологията ли виждате причината за съществуването на кооперациите?

  • Бяхме на семинар преди няколко години и един председател на кооперация ме попита нямам ли намерение да приватизирам кооперацията. Отговорих му, че съм се борил за тази кооперация четири години, докато излезе от мизерията, защото председателят преди мен я беше подготвил за приватизация. Абсурд, му казвам, невъзможно е, а той ми отговори, че няма невъзможни неща. Управителният и Контролният съвет при тях са си преразпределили капитала на кооперацията. Оказа се, че са изкупили дяловия капитал на една от последните врачански кооперации. В Закона за кооперациите трябва да има повече изисквания за качествата, на които би трябвало да отговаря един председател, за да оглави този важен пост. Земеделската кооперация продължава да бъде една от най-демократичните структури, с най-много социални дейности в селата - видими и не толкова явни, мълчаливо признавани от хората, но доста неглижирани от пресата.

  • Не е тайна обаче, че някои от председателите на кооперации купуват машини, семена, препарати и торове, за които са получили най-голяма комисионна, а не тези, от които има нужда стопанството?

  • Пикът на кооперативното движение в България е през 1997 г., когато имаше 3140 кооперации. От тях в момента има 800, които са „на крака“. Едни от най-силните и жизнеспособни кооперации са тези, които имат над 10 хил. декара обработваема земя. Европейската комисия забеляза преди 7-8 години, че 70% от евросубсидиите се усвояват от 3% от земеделските производители у нас, т.е. 97% фермери усвояват останалите 30% от субсидиите. Тогава ЕК направи скала за санкциониране - до 150 хил. евро субсидия без санкции, от 150 хил. до 200 хил. евро – санкцията е 20% от горницата, от 200 хил. до 250 хил. евро - 40% и над 300 хил. евро – без никаква субсидия. Идеята бе много добра, така че дребните фермери да имат достъп до подпомагане, а не субсидиите да се излапат от най-големите. Какво направиха нашите управляващи в милата ни татковина? - Дадоха срок от една година на всички, които обработват големи площи земя, да си измислят как да разроят и редуцират крупните стопанства. Те ги намалиха до 9 999 дка и сега удвояват европейските субсидии чрез шурея, жената, тъщата, децата и всички от семейството. Касата остана обща и няма санкция за това. Това обаче не можеше да се случи при кооперациите.

  • Защо и кооперациите не се възползваха от промяната?

  • Те са една тромава структура и обяснението е, че решенията се вземат от Управителния съвет, а Контролният съвет трябва да е в течение дали решението е законно. Накрая и Общото събрание трябва да каже тежката си дума. Но Общото събрание си има регламенти и обикновено все се намира някаква слабост или противоречие със закона. В крайна сметка решението се отлага за друг път или се отменя. Но най-лошото е, че земята са раздроби на наследници – внуци и правнуци. Те обаче са във Франция, в Англия, в Америка и нехаят за наследството от дядо им. В събранията останаха немощни хора, които си доизживяват дните. Болшинството от тях са интелигентни, но не са активни. За сметка на това има съсловие, които агресивно се бори за председателския пост. Има и друго съсловие - граждани на село раждани, които са се върнали след пенсионирането си в родния край. Те не крият мерака си да бъдат фактор и да им се чува думата, а горките дори не са прочели „Винету“.

  • Какво е бъдещето на нашите земеделски кооперации?

  • В първите години на т. нар. преход към пазарна икономика около два милиона и 300 хиляди българи се оказаха наследници на земеделска земя. Впоследствие в държавата се случиха такава мизерии - от Закона за поземлените отношения, през Закона за арендата и ред още …Случи се така, че нотариуси, адвокати, дребни търговци, станаха крупни земевладелци с по хиляди декари земя, купена по 60-70-80 лв. на декар. Един квадратен метър балатум струва 19-20 лв. Следователно един декар балатум струва 19-20 хил. лв., а един декар земеделска земя, която ни храни и се е образувала в течение на милиони години, никой не би трябвало да ни казва колко може да струва. Но в мизерията хората бяха принудени да продават на безценица. Позволено бе на собственици - латифундисти да диктуват правилата, да определят цената на рентата, да я спазаряват индивидуално, да извиват ръце… И ние в кооперацията няма какво да правим, щем – не щем приемаме условията им, защото сме инвестирали в зърнопроизводство, правили сме силози, строили сме складова база и сме купували техника…Но и този балон с наддаването за ренти ще се спука. Както знаем, най-големият разход на един земеделски производител е рентата. Ако разходите непрекъснато нарастват – значи летиш към фалит. Не е светло бъдещето на земеделските кооперации.

  • Може ли да се каже, че арендаторите имат сериозен апетит за завладяване на кооперации?

  • Все едно че гледаме филм по телевизията - хиени разкъсват бременна антилопа, а останалите от стадото наблюдават пасивно, въпреки че могат да помогнат на жертвата. Това се наблюдаваше и при ликвидирането на толкова много земеделски кооперации.

  • Какво се случи при ликвидацията?

  • Никой не си направи труда да опише процеса. Етапите на ликвидация и фалит на всяка една земеделска кооперация са едни и същи, то е щампа, без значение дали се намират във врачанския или в силистренския край, няма значение как са превзети. Обикновено става чрез предателство отвътре. Още от Троя се знае, че крепостни стени се превземат с Троянски кон отвътре. Купува се председателят, купува се Управителният съвет с тлъсти пачки. Но тези пачки са една хилядна от това, което арендаторът ще завладее после. Затова за поста председател и за членовете на Управителния съвет в кооперациите трябва да има посочени морални критерии, какви хора биха могли да ги заемат. Гледах филм по телевизията за няколко малки градчета в Австрия и Швейцария, които приличаха на райски градини. Кметовете там кметуват от 30 години - нямат мандат и определен срок, но пък имат пълното доверие на местните хора.

  • Защо европейският модел на коопериране се различава от модела на българските кооперации? Докато Европа призовава да се кооперираме, тук кооперациите загиват? Къде се разминаваме?

  • Ние с Европа сме се разминали още в първите години от „демократичния“ преход. Говореше се по времето на Филип Димитров за ликвидиране на всичко, което е остатък от социализма. Изклаха се бременни животни, всичко се разруши и разграби – такъв вандализъм нито една държава не си позволи. След това дойдоха Орсовките, а на старите кооперации гледаха като на социалистически придатък. В днешна Унгария 60% от земята се обработва от кооперативи. А в днешна България едва ли обработваме 16-17% от земята. Кооперациите вече не са този мощен фактор, който може да диктува и променя нещо.

  • Защо кооперациите изгубиха битката с арендаторите?

  • Кооперациите въобще не могат да се мерят с арендаторите по много неща. Кооперациите нямат лобита като арендаторите - в парламента, във фонд „Земеделие“, в агроминистерството, в Комисията по земеделие…нищо нямат. Докато арендаторите имат. Благодарение на лобита-марионетки, отсрочиха им с година времето, за да си редуцират стопанствата, като примерно от 200 хил. декара ги направят на 20 по 9 999 дка. Кооперациите са примамлива хапка за всеки арендатор, защото имат комасирана земя, обработвана много добре. Нещо друго – в България има много държавна земя. Държавата е най-големият собственик на земеделска земя и на гори. За да отрежат кооперациите от възможността да участват в търгове за държавна земя, приеха една наредба – кооперации и арендатори могат да участват в търгове за Държавен поземлен фонд ако имат по-малко от 10 хил. декара земи и гори. Това устройва всички редуцирани стопанства на големите арендатори, както и кооперациите, които берат душа и са под 10 хил. декара. Отрязани са обаче жизнеспособните кооперации.

  • Следователно от години върви покушението срещу кооперациите?

  • Голямата анархия започна през 1998 г. и около 1000 кооперации загинаха само за три години. Имаше едни мафиотски сделки за търговия със зърно с банков кредит. Изкупиха зърното, произведено от кооперации и стопани, а после търговецът не плати, защото банката не му дала кредита. Държавата наблюдава безучастно, дори когато се стигне до съдебно дирене на задължения. Аз заварих в кооперацията щети за 821 хил. лв. – външни и вътрешни задължения. Имаше и неплатили суми от контрагенти. Заведох дела и ходих на 34 съдебни заседания заедно с една от най-добрите юристки в Силистра. Спечелихме всички дела, които водехме, но оттам нататък – нищо не ни бе върнато. Питам се - кой го е измислил този ред. При това имахме допълнителни разходи за съда. Като свършиха делата на две инстанции, трябваше да заведем изпълнително дело. Но този, когото търсихме за погасяване на над 200 хил. лв. задължения, се сприятелил със съдия-изпълнителя и след като бил предупреден, замина в чужбина. Години наред си живее с парите, за които го дирим. Скръбна история и мафиотизирана държава. Кооперациите са нещо много добро, но вижте какъв е съставът им сега – аз съм на 70 години. При арендатора има приемственост, а в кооперацията – не, защото тези над 2 хил. кооперации, които фалираха, лепнаха такова петно върху председателската длъжност, че няма измиване. То е страховит катран. Това петно тежи и над най-добрите кооперации. Преди години мой приятел, който вече не е сред живите, присъствал на събрание на крупни собственици на земя в Добрич. Когато се представил на събранието като председател на кооперация „Мотор“ в село Бабово, един човек му казал: “ А-а, ти си от тези, дето крадете много“. Моят приятел не му отговорил нищо, но ако бях аз, щях да му докажа кой краде наистина.

  • С какви аргументи ще докажете?

  • Примерно нашата кооперация има 19 хил. дка, а землището в селото е 22 хил. дка. Когато ме избраха за председател през 2000 г., имаше около 21 хил. дка обработваема земя и двама арендатори с по 250 дка. Кооперацията беше в реанимация, но когато купихме машини по 400 к.с. - високопроизводителна техника и когато 23% от земята е 3-та категория, но започна да дава по един тон царевица от декар и по 800 кг пшеница, нападнаха ни като марокански скакалци разни арендатори. Един имал мандра, друг – фурна, защото най-лесно се перат пари в земеделието, в зърнопроизводството. В момента има 18 ползватели на земя около нас. Когато боксувахме на една място и давахме едва 8 лв. рента на декар, закъсали в мизерията хора се принудиха да си продадат земята на безценица. Тогава кооперацията не беше в състояние да купува земя. А хора със свободни пари има в България колкото искаш, незнайно как са ги акумулирали, но не е с миньорски труд. Те накупиха земя и сега са крупни собственици. Във Франция има държавна агенция, която изкупува земя и я предоставя на този, който ще я обработва, а не на адвокати и банкери. Ние бяхме първата кооперация в Силистренска област, която построи силози за 3 хил. тона зърно. Когато кандидатстваме с проект по САПАРД, в София ми казаха, че няма лимит, т.е. средства, но може да ни помогнат да направим проект и чрез фонд „Земеделие“ да ни плащат 6-процентната лихва по инвестиционния кредит. Това се случи през април месец 2005 г. На 16 май обаче са одобрени два проекта на двама души за строеж на силози по 10 хил. тона. Ние кандидатстваме за 3 хил. тона силози, като в предишната година отчетохме, че сме произвели 14 хил. тона стокова продукция. Аз кандидатствах за да съхраняваме зърното, което произвеждаме. Единият от спечелилите проекти беше на виден наш агробизнесмен, а после и политик, на когото хитреци бяха подсказали, че трябва да има и преработвателни мощности. Тогава той купи машина за пакетиране на жито за 6 хиляди долара и така получи огромния подарък от САПАРД – силози за 10 хил. тона зърно. Другият проект бе на бизнесмен от Силистра, който вече имаше изградени силози за 50 хил. тона. За нашата кооперация обаче нямаше проект и пари. С една дума - парите на са там, където трябва да бъдат. Хората с пари сега диктуват техните си условия. Върнахме се в мрачните години, описани от Димитър Димов в романа „Тютюн“. Там пише: „Над околийския началник стоеше областния, над областния стоеше министъра, над министъра стоеше правителството, а над правителството стоеше мафията - жестока и безмилостна в своята алчност“.

  • Не е ли парадоксално, че един арендатор е по-силен от цял колектив, съставляващ кооперацията?

  • Арендаторът лъже собствениците на земята един път при калкулацията на разходите, които е направил за отделните култури, лъже и за среден добив на година. Калкулацията на разходите на арендаторите край нас е с 15-20 лв. по-висока, отколкото е нашата. Ние даваме на член кооператорите по реална себестойност, без да изчисляваме печалба. Ако някои собственик иска сам да отглежда нещо, даваме му до пет декара да си ги обработва. Но ако иска да ползва повече от 5 дка, трябва да плаща на кооперацията с 40% повишена калкулация. Нещо друго - средният добив при нас, в сравнение с арендатора, е с 200-300 кг повече при пшеницата, а видима разлика в реколтата не се вижда. Значи лъже хората и за средния добив. Третото е рентата, която даваме на собствениците на земя. При арендатора е с 20-30 лв. по-ниска на декар, откакто е стъпил през 2007 г. в землището. В две съседни села се вижда добре кой как работи и кой краде.

  • А как стана така, че тъкмо председатели на кооперации изкупиха дяловия капитал на член-кооператорите и се превърнаха в арендатори?

  • Твърде късно някои председатели видяха благоденствието и благополучието на големите арендатори и им завидяха. Сега не могат да спят спокойно заради мисълта как да станат арендатори. А то става като ликвидираш дяловия капитал или го приватизираш. Може да се изкупи на безценица или се разпредели между свои хора, които са в Управителния или в Контролния съвет. Това са непочтените начини. Колко дялов капитал на хората изчезна, за какви пари в национален мащаб става дума. Във всичките 2 хиляди фалирали кооперации дяловият капитал се е изпарил и е трансформиран в ръцете на новите арендатори. Да не говорим за стопанските дворове, които бяха приватизирани с целия инвентар, кантар, сграден фонд и машини, които бяха дялов капитал на хората. Арендаторите изкупиха на безценица земята на собствениците. Хората продават наследствени земи в критичен за тях момент - за операция, за детето, продават от зор и арендаторът използва този момент. Законът го позволява, но този закон е неморален. Не може да отидеш с ръце в джобовете и да излезеш след това с 1000 дка земя. Много от кооперациите бяха купени от хищници –председатели, които от алчност са взели по 30 сребърника от далновидни арендатори. Затова казвам, че трябва да има специални изисквания към морала на председателите на земеделски кооперации. А с лесните пари се обяснява и това, че при арендаторите има приемственост, а в кооперациите няма.

  • Повечето земеделски кооперации в България се хвалят и със социалната дейност в селата.

  • Докато социалната дейност на огромната част от арендаторите е нулева. Ние поддържаме в читалището две фолклорни групи и в тях участват хората, които работят в кооперацията. Ако я няма, край и със селото, а 50 къщи трябва да хлопнат капаци. Поддържаме пенсионерски клуб, кметството, църквата, цялото село. Кооперацията се грижи и за пътищата.

Публикувана в Бизнес

Във връзка с получени сигнали за преотдаване на земеделска земя, на несобствени имоти чрез договори за наем, за да се защитят интересите на собствениците, включително и на тези, които не управляват активно имотите си, придобили известност като „бели петна“, и се предоставят по административен ред за възмездно ползване, Министерството на земеделието, храните и горите реагира своевременно и категорично още след първите констатирани опити в общинските служби по земеделие да се регистрират договори за наем от лица, които не са собственици на имотите или не са упълномощени от тях.  Това се казва в съобщение, публикувано от Министерството на земеделието.

Със свое писмо на 19.07.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите нареди на областните дирекции „Земеделие“ всички договори, представяни в общинските служби по земеделие за регистрация да бъдат проверени за връзката на наемодателя със собствеността на имота или наличието на пълномощно от собственик.

В случаите, в които тази връзка не е установена, служителите на общинска служба земеделие уведомяват лицата, вносители на договора за регистрация, за предоставяне в срок на допълнителни доказателства по отношение на правата за сключване на договори.

Ако поисканата информация не е предоставена, общинска служба земеделие не регистрира договорите и уведомява районната прокуратура.

Към момента такива действия са предприети за 79 случая в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана, Разград, Русе, Силистра, Смолян, Шумен и Ямбол, като са уведомени съответните районни прокуратури.

Информираме, че МЗХГ не само не допусна регистриране на такива договори, но и показа, че такива опити са несъстоятелни и тези случаи се предават на компетентните органи. Освен това с тези си действия се предотвратиха случаи, в които биха се създали изкуствени условия за спор за право на ползване между договори, сключени със собственици и такива с неоправомощен наемодател.

Всички останали имоти, „бели петна“, включени в тези договори ще се администрират по реда на чл. 37 в от ЗСПЗЗ за изготвяне на споразумения за масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2017/2018 г. и ще се предоставят чрез заповеди на директора на съответната ОД „Земеделие“.

Подготвят се предложения за законодателни промени, които ще бъдат публикувани за обществено обсъждане. Промените са насочени към предотвратяване на злоупотребите, свързани с ползването на „белите петна“ и защита интересите на собствениците на земеделски земи. Предвижда се възможност общинските служби по земеделие да проверяват по служебен път правата на собственост по всеки представен договор за аренда или наем.

На 21 август темата беше обсъдена между министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и омбудсмана на България г-жа Мая Манолова. Двете институции изразиха солидарна позиция и виждания по решаване на проблемите. Те ще си сътрудничат при подготовката на законодателните промени.

 

Публикувана в Новини на часа

Чрез търг ще бъдат отдадени под аренда свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд в община Брезник с начин на трайно ползване „нива“. Това съобщиха за Zapadno.com от Областна дирекция „Земеделие“-Перник.

Търгът ще се проведе с тайно наддаване. Право на участие в търга имат физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които: са регистрирани като земеделски стопани, не са лишени от правото да упражняват търговска дейност, не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност, не се намират в ликвидация, нямат парични задължения към държавата, нямат прекратени договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд поради неиздължаване на паричните задължения по тях и нямат просрочени задължения към Държавен фонд „Земеделие“, нямат качеството на „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон с лице, което не отговаря на изискването по точки 5 и 6 и сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 10 000 декара земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост.

Четири са имотите от държавния поземлен фонд в община Брезник с начин на трайно ползване „нива“. Два от тях се намират в землищата на град Брезник, а другите два в селата Бабица и Завала. Срокът за отдаване под аренда на земеделските земи е 5 години. Началната тръжна цена за четирите имота е 40 лева на декар. Освен земеделски земи от държавния поземлен фонд в община Брезник се отдават имоти и в общините Перник и Радомир.

Първата тръжна сесия ще се проведе на 30 август от 10:00 часа в сградата на Областна дирекция „Земеделие”-Перник. В случаите, когато от няколко участници е предложена една и съща цена за даден имот, между тях се провежда търг с явно наддаване с начална цена – предложената от кандидатите цена. Стъпката за наддаване е в размер на един лев от началната тръжна цена. При отказ за участие в наддаването търгът се прекратява.

Публикувана в Новини на часа

Николай ЧАПАНСКИ

Жътвата в община Раковски е в разгара си, обобщават от общинската земеделска служба. От засетите 36 000 дка с пшеница и ечемик са ожънати 22 000 дка. В селата Болярино и Момино кампанията е приключила до вчера, а в Секирово, Стряма, Шишманци и Ген. Николаево все още се жъне. От ожънатите 16 000 дка с пшеница е отчетен среден добив 450 кг., а при ечемика най-висок добив са регистрирали в Болярино 540 кг.

Въпреки позакъснялата със седмица жътва в района, прибирането на реколтата е в нормални срокове и без поражения от градушки, както в някой райони на страната. От 13 хил. декара с рапица 5 хил. са пропаднали, а при останалите добивът е 182 кг от декар.

С 8 комбайна от най-висок клас прибира реколтата дружеството „Гранд Агро“ на Йосиф Делгянски, което стопанисва над 80 хил. декара земя в Пловдивска и Старозагорска област. От тях 43 хил. са засети житни, а добива за сега е по-слаб от миналогодишния под 500 кг. от декар, пояснява Делгянски. – Докато не ожъна всичко не искам да правя сметки, защото нашият завод е на отрито. При добро време се надяваме че до 15-16 юли ще приключим с жътвата, допълва той.

В селищата на община Раковски дори завърши и раздаването на рентата. Фирмата, която стопанисва най-много земя в Момино село „Тракия РМ“ вече преустанови раздаването на рентата по 60 кг. за нает декар. Тези от арендодателите, които са закъснели ще трябва да ходят до офиса на фирмата в Пловдив, за да получат дължимото. И тази година повечето предпочитат рентата си в пари – 0,30 лв. за кг. жито. Тази седмица приключва жътвата в Борец, Златосел и Чоба, Брезовска община.

Публикувана в Бизнес

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 761 лв., ĸoeтo e c 4% пoвeчe в cpaвнeниe c 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa yвeличeниe e oтчeтeнo в цeнaтa нa вcичĸи ĸaтeгopии зeмя пo нaчин нa изпoлзвaнe. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи ce yвeличaвa c 19.4%, нa oвoщнитe нacaждeния - c 11.3%, нa лoзятa - c 9.1%, и нa нивитe - c 1.2%. Toвa пoĸaзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт нa бaзa нa cдeлĸитe cъc зeмeдeлcĸa зeмя в Бългapия пpeз минaлaтa гoдинa. Haй-виcoĸa е цeнaтa нa зeмeдeлcĸaтa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 1 157 лв. нa дeĸap, ĸъдeтo e oтчeтeнo и нaй-гoлямo yвeличeниe нa цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa - c 11.3%.

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa peнтaтa нa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 44 лв., ĸoeтo e c 4.8% пoвeчe cпpямo 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa нaй-гoлямo e yвeличeниeтo нa peнтaтa зa oвoщнитe нacaждeния - c 28.1%. Oт нaблюдaвaнитe ĸaтeгopии зeмя пoнижeниe нa цeнaтa ce нaблюдaвa пpи пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи - c 16.7%, и пpи лoзятa - c 13.9%. Πpeз 2016 г. нaй-виcoĸa e цeнaтa зa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 64 лeвa. Увeличeниe нa цeнaтa нa peнтaтa cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa ce нaблюдaвa във вcичĸи cтaтиcтичecĸи paйoни, c изĸлючeниe нa Южния цeнтpaлeн paйoн, ĸъдeтo e oтчeтeнo нaмaлeниe c 3.7%.

Публикувана в Бизнес

Документи се събират до 21 април в офисите на фирмата в цялата страна

agrion fermera2Тази година все повече арендатори се включват в наддаването за земя под наем на търгове. За активните играчи на пазара излиза много по-изгодно да участват със собствена оферта за желаните парцели, вместо да чакат пряко договаряне със собственика. Инициативата с търговете за земя е на водещото дружество в сектора Агрион. Българската компания за втора поредна година разчита на този пазарен инструмент за отдаване на портфолиото си. Документи се събират до 21 април в офисите на фирмата в цялата страна.

Процедурата е опростена до четири лесни стъпки.

Фермерът посещава офис на Агрион, където безплатно получава тръжната документация за желания парцел, попълва документите, внася необходимия депозит и пуска предложението си в запечатан плик в специално подготвените за целта прозрачни урни в офиса.

agrion fermera3Експертите отчетоха интерес към парцелите както от фермери, които имат сериозни намерения за увеличаване или по-ефективното окрупняване на стопанствата си, така и от нови играчи на пазара. Запитвания има и от по-дребни земеделци, които искат да влязат в различни землища. Прави впечатление, че в някои райони арендаторите направо са тръгнали да се надскачат, за да си гарантират най-атрактивните парцели. Обяснението е, че искат да бъдат спокойни за субсидиите си догодина и за съответното планиране на площите, семена, торове и препарати. Североизточна България остава сред най-атрактивните региони – там конкуренцията за наемане на земя е най-ожесточена. Освен големите арендатори в битката се включват и големи производители от Централна Северна България, които искат да се разрастват.

Агрион е сред най-бързоразвиващите се и динамични дружества в сектора за управление на поземлени активи. През 2014 г. компанията откри официално верига от офиси в цялата страна като към момента тя включва 21 търговски точки. От миналата година компанията предлага и кредити за земеделие и лизинг за покупка на земеделска земя. Финансовите продукти са специално разработени по опростена процедура за агробизнеса и изискват много по-малък брой и обем документи.

Публикувана в Бизнес

Анализ показва, че плодородието на почвите у нас се понижава с драстични темпове през последните 20 години. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години, коментира Борислав Петков, земеделски производител

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Петков, в момента се представяте като земеделски производител, но сте известен и с анализите за цената на земеделската земя, които правехте в качеството си на председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Какво предстои на пазара на земя у нас през близките години?

  • За мен темата - ренти и пазар на земята, е болна. Това са пазарни елементи, които се регулират по определен начин. В момента на пазара има силни корпоративни интереси. Едните казват – цената на земята ще пада, другите твърдят обратното – че ще се качва. Ясно е, че има силно надценена земеделска земя в България. Благодарение на субсидирането, имаме изкуствено създадени ренти и това през следващите 3-4 години няма как да не се коригира. Когато се вдигне цената на земята, тя пада доста трудно, в смисъл, че цената пада с 4 или 5 пъти по-бавно темпо, отколкото се е вдигнала. Това е закономерност. Мога да кажа, че 12 или 13 години съм бил на този пазар и прогнозирам какво ще се случи след пет години. Пазарът на земята и пазарът на рентите са следствие от определени фактори, които се случват в самото земеделско производство. Много е важно да накараме земеделският производител да добави стойност към произвежданата от него продукция, да направи диференциация на културите вътре в стопанството си. Да не произвежда пшеница, ечемик и рапица сам. Това са нетно износими култури и нищо повече. Той трябва да произвежда други продукти, които може да преработи там, където се намира.

  • За целта обаче трябва да се кооперира с други фермери.

  • Да, ще кажа, че през миналата година бях няколко месеца в Холандия, за да проучвам как се прави сдружение на фермери. Там един стопанин със 150 дка земя, отглежда различни култури – зеленчуци, цветя и т.н. Но той не прави консерви от зеленчуците, а ги опакова така, че да ги продава на кооперативния магазин, създаден от всички производители в региона. Тази година фермерът кара домати, другият кара картофи и т.н. На следващата година правят ротация на културите - този, който е карал домати, кара картофите и т.н.

  • Защо не върви кооперирането у нас?

  • Имаме поговорка – двама човека – дружина, трима – дружина с предател. Манталитетът на българина обаче може да се пречупи и това ще стане чрез интереса. Трябва да се даде възможност и да се каже на хората - ако се кооперирате и продавате продукцията си общо, ще получите повече пари. Сдружаването е много трудна мярка за земеделските производители, докато директните плащания са най-лесното нещо – задраскваме квадратчето, очертаваме едни декари, молим се някой да не дойде на проверка, и получаваме едни пари. А какво се случва с тези пари? По-голямата част от тях отива в автомобилната индустрия, другата отива в туроператорите и третата част – в скъпите ресторанти. Ако някой иска да ме обори – аз ще му докажа с цифри за какво става въпрос.

  • Какво земеделие трябва да има в България?

  • Силно семейно, фамилно, прерастващо в регионално. Аз в момента имам фамилно стопанство и искам да го направя регионално, т.е. да обединя около себе си още 3-4 земеделски производители. Заедно можем да направим преработвателно предприятие за остатъците от растениевъдството – слама, биомаса и т.н., да направим гранулиран фураж за животните, от другата част – да направим дървесни пелети и с това да се затвори целия цикъл, а стопанството да няма отпадъци. Оттам натам татък може да се започнат други неща – да се добави животновъдство и съответната преработка. Така може да се изгради една обща кланица, която да обслужва фермерите в района, а може да се мисли и за преработвателен цех, примерно. Всичко трябва да върви поетапно, но земята е първичното.

  • Всичко това звучи с лек привкус на фантастика. Как може да се прави успешно земеделие, като няма напояване

  • Непрекъснато говорят, че Световната банка ни направила стратегия за напояването, но не ни казват къде ги прави тези хидромелиорации – на земята или във въздуха? Харчат се едни пари, включително и за Поземления кодекс. Сега прокуратурата разнищва случая, но преди 15 години се водеше процес за източването на Държавния резерв. Помните ли го? Делото приключи съвсем скоро, но виновни... няма. Някой източи 250 хил. тона зърно и какво от това?

  • Сега усилено се обсъжда Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Как според Вас, трябва да се субсидира агросектора?

  • Според мен подпомагането на земеделските производители след 2020 г. задължително трябва да се обвърже с производството на продукция, и то не просто подкрепа на каквото и да е количество, а да се стимулира все повече и повече продукция. Така произвеждайки повече продукция, фермерът ще получи и повече субсидия. Но все пак той ще търси вариант, какво да прави със земеделската продукция. Единият от начините е да удовлетвори преработвателните предприятия, които вече са изградени. Друг вариант е самият той да изгради преработвателно предприятие за своята продукция, така че да може да прибави добавена стойност към суровината. Освен това, той ще може да обедини и други производители на суровини. Това са елементарни механизма на пазарната икономика и лостовете, с които разполага държавата под формата на субсидията, е да накара земеделските производители да отиват към обединяване и към добавена стойност. Това са двата елемента, които ще помогнат на агросектора. Много бих искал някой да натисне бутона на субсидиите и да ги спре.

  • Какво ще се случи тогава?

  • Ще има отрезвяване в сектора. Сега 40% от себестойността на зърнените култури е субсидия. Предлагам начинът на усвояване на парите да се промени коренно.

  • С какво се занимаваш сега?

  • Обработвам около 15 хил. дка в необлагодетестван район на границата с Турция, като около 2 хил. дка от общата площ са за биоземеделие. Отглеждам тритикале, пшеница, ечемик, грах, нахут, ръж, боб и други. Някои от тях продавам директно в Турция и Гърция. От тази година започвам производството на гранулиран фураж. Инвестирах в малка преработвателна инсталация, която може да поеме капацитета на собственото ми производство и евентуално на още двама колеги. Започнах да прилагам No Till земеделие. Обиколил съм двете основни държави, които прилагат тази система – Аржентина и САЩ. Самата технология е позната в България. Тя е експериментирана и дори прилагана у нас, но си има своите особености. Трябва да се прилага по определена схема. Минималната обработка на почвата предполага определени култури, които да структурират почвата и да извеждат хранителните вещества в горния й слой. Това не е само да сееш и да жънеш, а още куп други неща. Анализ показва, че плодородието на българските почви пада с драстични темпове през последните 20 години. Анализът е неофициален, но ако той излезе успоредно с мой анализ за пазара на земеделските земи, ще изскочат някои истини. Има огромна корелация с това каква земя купуваш и какви са нейните качества. Защото досега тази земя носеше еди-колко си лева на декар, разбирайте директното плащане, респективно и рентите се определяха от това.

  • Каква е причината за резкия спад в плодородието на земята ни?

  • Множеството минерални торове, които се вкарват, са пагубни за микрофлората на почвата. Ефектът, който се постигат с гранулиран тор, е моментен. Оттук нататък химията слиза надолу в почвата и убива бактериите. Затова биопроизводство трябва да се прави на земя, която 20 години не е обработвана. Там да започнеш да отглеждаш култури, но без никакви пестициди. За какво биоземеделие с 5-годишен преходен период говорим, при положение, че някои торове имат остатък в почвата от 12 до 15 години. 

Публикувана в Бизнес

Разликите между договора за наем и договора  за

            аренда на земеделска земя са многобройни. Тези два договора се уреждат от различни закони. Договорите за наем се уреждат в Закона за задълженията и договорите /чл.228-чл.239/, а договорите за аренда се уреждат в специалния  Закон за арендата в земеделието /ЗАЗ/. Последният закон урежда отдаването под аренда само на земеделски земи и недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Законът за задължението и договорите /ЗЗД/ урежда отдаването под наем на всякакви движими и недвижими вещи, включително на земеделски земи и недвижимите и движимите вещи за земеделско производство. Следователно, ЗЗД има по-широко приложение спрямо ЗАЗ по отношение предмета на договорите за наем , т.е. за земеделската земя могат да се сключват както договори за аренда, така и договори за наем.

                        Какви са по-основните разлики в двата вида договори:

                        При  наема няма минимален срок на договора, а при арендата има – 5 години. При наема има максимален срок на договора – 10 години или 3 години /чл.229 от ЗЗД/, а при арендата няма максимален срок. Той може да се сключи и пожизнено.

                        Договорът за аренда се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните и се вписва в службите по вписванията и се регистрира в съответната общинска служба по земеделие. При прекратяване на договора за аренда процедурата е същата. За договора за наем няма такива изисквания.

                        При арендата се дължи арендно плащане, което може да бъде в пари или в натура, докато при наема се дължи определената цена, т.е. плащането е в пари. Начинът за определяне размера на арендното плащане е уреден в ЗАЗ –чл.8, ал.2, докато наемната цена се договаря свободно.

                        Обикновено арендаторите се стремят да сключат договори за аренда по ЗАЗ, тъй като имат интерес по-дългосрочно да ползват земята / минималния срок на аренднаия договор, както беше посочено по-горе е 5 години/. Освен това, ЗАЗ защитава в по-голяма степен интересите на арендаторите, отколкото на наемателите по ЗЗД. В обратния смисъл, някои от собствениците на земеделска земя предпочитат да сключват договори за наем за една година, които да подновяват всяка година, а не да се обвързват с договори за аренда за най-малко пет и повече години. Една от причините за това е, ако собственикът реши да продаде земята, купувачите предпочитат земята да не е отдадена под аренда за продължителен период от време, защото в тези случаи арендаторът за разлика от наемателя имат доста права спрямо новия собственик.

Адвокат Виолета Андрейчина

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта