Огромна заплаха тегне над дребните и средни арендатори и собственици на земя, които ще бъдат изтикани от хубавите си парцели, ако отпадне 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация

Лили Мирчева

Наскоро бе публикувано кратко съобщение, което хвърли в смут дребни и средни собственици на земя, както и болшинството арендатори в страната. В него се казва, че по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) отпада 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По кой начин отпада - дали в бъдеще, след приемането на поредните кръпки в закона, или просто в някаква наредба, не става ясно. От текста не се разбира кога точно ще стане това, а се внушава, че поправката вече е в ход. За хората, които не са наясно с хаоса в българското законодателство, касаещо управлението на земеделските земи, съобщението може да мине между капките. При това остава неясно какво трябва да се промени, щом оставал досегашният режим, според който споразумението за комасация влиза в сила, когато се разпише от минимум 2/3 от ползвателите на земеделски земи.

Но да продължим по текста на неясната публикация. Освен, че експертите на земеделското министерство приели старото – ново предложение на АЗПБ, в нея се казва, че за тези, които не са подписали споразумението за комасация, т.е. недоволните от дадено решение за разпределение на обработваемата земя, ще се прави служебно разпределение. „Водещо в такива случаи

ще бъде правното основание, районите и местностите, в които е то“, обяснява пред „Агрозона“ Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Нещо повече – постигнат бил консенсус между асоциацията и агрочиновниците за отпадане  възможността едновременно да бъдат в споразумение и да работят в реални граници. „Деклариращите, че ще работят в реални граници, ще трябва да  се откажат от участието си в споразумения“, категоричен е Върбанов. По думите му

не трябва да се развалят моделите, които са се доказали през годините, а да се подобрят... Само дето не е ясно за кого – за шепата лобисти или за болшинството собственици на ниви, дръзнали да се занимават със земеделие у нас.

Какво обаче означава това за различните собственици и ползватели на земя? Според някои – това е поредният опит да се издърпа килимчето под краката на малките и средни фермери.

„Тихомълком искат да прокарат тази поправка, която ще обслужи само големите в земеделието. Ако тя мине и бъде приета, означава, че огромна част от гласоподавателите ще оттегли доверието си от това правителство“, коментира фермер, поискал да остане анонимен. По думите му не би трябвало Законът за собствеността и ползването на земеделските земи да се политизира, но „плачът“ за двойното увеличение на осигуровките за фермерите е нищо, в сравнение с тази лобистка поправка в закона. По думите му ако предложението на АЗПБ се приеме, когато отидат да си видят земите, фермерите ще останат изненадани, че вече не са тези, които са имали. Просто ще бъдат натикани да работят ниви по баири, жълтопръстници, чукари и т. н.

„Имам проблеми от две – три години с комасацията на земята“, разказва млад фермер от Разградско. Семейството му решило да се занимава със земеделие преди 6-7 години и започнало да купува неголеми, но плодородни парцели земеделска земя. Вложили всичките си семейни спестявания, като плащали по над 1600 лв. на декар, но в точно определени местности, които са по-плодородни, с убеждението, че тръгват на сигурна основа в новото начинание. Тогава се сблъскали с фирмите, който обработват поне от 20 години насам огромни площи в региона.

Само който е работил земя в България знае, че от нива до нива има огромна разлика. От една можеш да изкараш два тона царевица, а от съседната – едва стотина килограма. И тъкмо тук се крие разковничето на проблема с комасацията – кой ще грабне тлъстата хапка и кой ще работи за този, дето клати гората. Тъкмо затова от години се води война на терена на българското законодателство. Ако решението за комасация трябва да е подписано от всички фермери, т.е. важи 100-процентовото правило  при доброволно споразумение, тогава собствениците на добри парцели ще могат да ги защитят и в последствие да ги обработват. Но ако бъде върнато старото правило, за което АЗПБ сега настоява отново – решението за дадено землище да се взема с 2/3 мнозинство, тогава ще се чува думата само от едрите ползватели, а малките и средните ще останат безгласна буква. Казано образно - няма значение дали Иван, Петкан или Драган са недоволни. Щом останалите 2/3 от арендаторите са съгласни, (а това са предимно монополните фирми), ще си направят споразумение, а недоволните ще бъдат изтикани в неплодородните терени.

Според мнозина фермери споразуменията няма да се правят дори в службите по земеделие , а в офисите на големите фирми, които ще казват къде-кой ще работи земята.“ Законът е много добър, но искат да го променят, само защото не е удобен за тях.Те вече виждат проблеми, защото малките фермери се усетиха и започнаха да плащат повече пари, само и само да наемат по-добра земя, но оттам нататък решават управляващите“, коментират фермери с опит.

Не остава никакъв шанс за малките и средни стопани, които притежават плодородните блокове. Те просто няма как да ги обработват, защото при комасацията те ще бъдат изхвърлени настрани. Както разказва наш читател, купува най-скъпата и плодородна земя, за която плаща скъпо, а на практика обработва ниви, които струват тройно по-евтино.

От АЗПБ искат да отхвърлят изискването за 100% съгласие на участниците в комасацията. Защото само един човек да не подпише – няма споразумение, но пък така ще бъдат защитени правата на всички собственици и ползватели на земя. Ако остане обаче предложението на асоциацията бъде прието, хората с плодородни ниви остават извън земите си, които едрите фермери ще обработват. „Те ще работят в най-добрите масиви, в които ние не можем да влезем“, коментира нашият читател. По думите му в момента се обсъжда тази „поправчица“ в закона. Просто добавят една - единствена дума - отпада 100%-овото съгласие. „Приемат ли това нещо като закон, а аз силно се надявам, че няма да стане, означава, че всички по веригата приключваме – малки и средни стопани. Но истинските последствия ще се видят след 2-3 години, когато тези фермери ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Това ще се отрази и на цените на земята, и на рентите, дори на целия кръг от търговия с машини, семена, торове и препарати“, коментира читателят ни, пожелал да остане анонимен.

Единствената му надежда е малките и средните фермери, които са многобройна общност, да се съюзяват и кооперират.

Публикувана в Бизнес

Предложеният от земеделското министерство вариант трябва да се допълни с цели раздели, решиха депутатите от ресорната комисия в парламента

Лили Мирчева

На редовното заседание на парламентарната комисия по земеделие в сряда подготвеният за внасяне в Министерския съвет законопроект за поземелените отношения отново се върна в изходна позиция. „,Не трябва да бързаме с приемането на този ключов и много тежък закон, който трябва да обедини в себе си различното сега законодателство в сектора и да реши редица проблемни въпроси с управлението на земята“, коментира Десислава Танева, председател на комисията по земеделие. Затова депутатите решиха текстовете да се допълнят и доработят, а крайният вариант на проекта да е готов през януари догодина.

Очаква се окончателното решение за това да бъде гласувано в пленарната зала през тази седмица

Земеделското министерство представя проекта на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, изготвен върху предварителен анализ на материята, уреждаща поземлените отношения. Анализът е внесен в Народното събрание в края на декември миналата година и проектът бе изготвен в МЗХГ в10-месечен срок“, съобщи заместник министър Вергиния Кръстева пред депутатите в Комисията по земеделието, храните и горите. По думите й в проекта са уредени теми като bползването на земеделските земи, държавния поземлен фонд, както и опазването на земеделските земи.

Новост е въвеждането на отделен търг за млади земеделски стопани при разпределението на държавния и общинския поземлен фонд

Във връзка с призива на еврокомисаря Фил Хогън, който каза, че сектор земеделие е застаряващ не само в България, а в цяла Европа, във връзка с бъдещата обща селскостопанска политика, от съществено значение е да се предвидят различни процедури, които да дадат предимство, така че земеделието да стане сектор, интересен за младите хора“, обясни намеренията на законотворците ни Вергиния Кръстева. Според нея текстовете уреждат варианти за споразуменията за комасирано ползване, в които се предвижда доброволно и служебно споразумение, ясни правила при разпределението на пасищата от общинския и държавен поземлен фонд, заплащането на белите петна, уреждане на собствеността на стопанските дворове, опазването на земеделските земи и ред още болни за земеделието ни теми.

Предстои текстовете от новия закон, който надхвърля 200 страници, да бъдат отново допълвани, поправяни и съгласувани. С една дума – общественото обсъждане продължава. Стана ясно, че в проекта на земеделското министерство изцяло липсва законодателството, разписано в момента в Закона за арендата в земеделието, както и предложения по ключови теми, като например какво да се прави със забраната за покупка на земя от чужденци и започналата в Брюксел наказателна процедура срещу България.
Според текста, предложен от експертите в земеделското министерство, се предвижда

Отдържане на 20% от рентата, която държавата събира от арендаторите за т.нар. бели петна с идеята да я възстанови на собственика, когато той я потърси

Тази сума трябва да бъде внасяна в държавния бюджет с мотив, че държавата има административни разходи по процедурата. По линия на управлението на държавните земи е предвидена и нова възможност за размяна на парцели между държавата и общините с цел реализация на инвестиционни проекти на местните власти, предвиждат още предложенията.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения. Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

Ще припомним, че за изготвянето на цялостен кодекс за поземлените отношения упорито се говори от няколко години. Дори това бе основно предложение в управленската програма на предходния кабинет на ГЕРБ. Мнозина си спомнят и скандала с наемането на адвокатската кантора „Георгиев, Тодоров и ко“, която трябваше да изготви правен анализ на законодателството в сферата и да предложи нов поземлен кодекс. След това поръчката стигна до прокуратурата, но още няма публична информация дали е открита нередност в процедурата.
Министър Румен Порожанов нарече предложения кодекс „изключителна боза“ и „абсолютна нула“, а от думите му стана ясно, че ведомството ще изработи собствен проект. Тъкмо този обещан проект се обсъжда сега в парламента, като работата по него ще продължи до края на януари 2019 г. Но като се съди колко нерешени проблеми има дори около реституцията на земеделската земя, заради която бе написан първият вариант на сегашния закон, нещата може още да се отложат.

Вестник „Гласът на фермера“ ще представи с подробности новите предложения на екипа на земеделското министерство, но е отворен за мненията на читателите. Ако имате идеи – пишете ни. В момента се кове най-важният закон за земята и общественото обсъждане тепърва предстои.

Публикувана в Бизнес

Таксата за нотариална заверка на договори за аренда и наем на земеделска земя да е 10 лева, гласуваха депутатите от земеделската комисия при разглеждане на второ четене на промените в закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия между депутатите се разгоря по предложението, през нотариална заверка да минават освен договори за аренда и наем на земеделски земи, и такива за съвместно ползване на земята. Според проф. Бъчварова ако се приеме подобна промяна  това  ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, дейността на които  както е известно е регламентирана по специален закон според който те са регистрирани в съда със съответните контролни и управленчески органи и са на светло.

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само  че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.

Публикувана в Бизнес

14,6 % ръст в цената на земеделската земя през 2017 г., спрямо година по-рано. Това показват данни на НСИ. Средната стойност на декар  достига 872 лв. Увеличение се отчита и стойността на  на нивите – с 13.0%. Постоянно затревените площи пък поевтиняват с 3.4%.

За миналата година най-висока e цената в Североизточния район – 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение спрямо предходната година пък е отчетено в Югозападния район – с 83.4%. През 2017 г. намаление  в цената на един декар има в Северния централен район – с 13.0%.

Средно рентата на декар достига 46 лв., което е с 4.5% по-скъпо. При нивите има ръст с 6.8%, а при постоянно затревените площи – с 6.7%.

Най-скъпо декарът се наема в Североизточния район – 67 лева, като увеличение има във всички статистически райони.

Публикувана в Бизнес

Дяловият капитал на 2 хиляди земеделски кооперации, които фалираха, изчезна в частни джобове, коментира Иван Добрев, председател на земеделска кооперация „16 декември“ в Силистренското село Гарван

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Добрев, къде се намира кооперацията, чийто председател сте от години насам?

  • Намира се в силистренското село Габър, което е под габърчето на картата. Дори в някои карти го няма, но пък кооперацията ни отдавна е известна с това, че дава по 100 лв. на декар рента на своите член-кооператори. Печелим в класация на кооперациите в България за най-висока рента, най-високи добиви по култури, най-висок процент дивиденти, за най-много инвестиции и т.н. По тази класация сред първите 15 най-добри кооперации в България, 10 са в Силистренския край.

  • Защо според Вас в Североизточна България има много повече земеделски кооперации, отколкото в северозападната част на страната?

  • Според мен манталитетът на хората в тези две части на България е коренно противоположен. В Североизточна България са кротки, работливи и сговорчиви хорица. Докато Северозападна България е бунтарски край. Оттам е минала Ботевата чета, от там е бунтовният поп Андрей и съвсем не е вярно, че Северозападна България е най-бедна. Селата там са много по-благоустроени отколкото са селата в Североизточна България. Може би и заради румънското робство и непрекъснатото мачкане, хората от Южна Добруджа са склонни много повече да се кооперират, да се съюзяват, да се сдружават. Докато врачани имаха Врачански партизански отряд, в Монтана – също партизански движение, а това означава повече пари и помощи по времето на социализма. Когато моите родители са работили за 60-70 стотинки по 14 часа на ден, там се е плащало по 6 лв. надник.

  • Само в народопсихологията ли виждате причината за съществуването на кооперациите?

  • Бяхме на семинар преди няколко години и един председател на кооперация ме попита нямам ли намерение да приватизирам кооперацията. Отговорих му, че съм се борил за тази кооперация четири години, докато излезе от мизерията, защото председателят преди мен я беше подготвил за приватизация. Абсурд, му казвам, невъзможно е, а той ми отговори, че няма невъзможни неща. Управителният и Контролният съвет при тях са си преразпределили капитала на кооперацията. Оказа се, че са изкупили дяловия капитал на една от последните врачански кооперации. В Закона за кооперациите трябва да има повече изисквания за качествата, на които би трябвало да отговаря един председател, за да оглави този важен пост. Земеделската кооперация продължава да бъде една от най-демократичните структури, с най-много социални дейности в селата - видими и не толкова явни, мълчаливо признавани от хората, но доста неглижирани от пресата.

  • Не е тайна обаче, че някои от председателите на кооперации купуват машини, семена, препарати и торове, за които са получили най-голяма комисионна, а не тези, от които има нужда стопанството?

  • Пикът на кооперативното движение в България е през 1997 г., когато имаше 3140 кооперации. От тях в момента има 800, които са „на крака“. Едни от най-силните и жизнеспособни кооперации са тези, които имат над 10 хил. декара обработваема земя. Европейската комисия забеляза преди 7-8 години, че 70% от евросубсидиите се усвояват от 3% от земеделските производители у нас, т.е. 97% фермери усвояват останалите 30% от субсидиите. Тогава ЕК направи скала за санкциониране - до 150 хил. евро субсидия без санкции, от 150 хил. до 200 хил. евро – санкцията е 20% от горницата, от 200 хил. до 250 хил. евро - 40% и над 300 хил. евро – без никаква субсидия. Идеята бе много добра, така че дребните фермери да имат достъп до подпомагане, а не субсидиите да се излапат от най-големите. Какво направиха нашите управляващи в милата ни татковина? - Дадоха срок от една година на всички, които обработват големи площи земя, да си измислят как да разроят и редуцират крупните стопанства. Те ги намалиха до 9 999 дка и сега удвояват европейските субсидии чрез шурея, жената, тъщата, децата и всички от семейството. Касата остана обща и няма санкция за това. Това обаче не можеше да се случи при кооперациите.

  • Защо и кооперациите не се възползваха от промяната?

  • Те са една тромава структура и обяснението е, че решенията се вземат от Управителния съвет, а Контролният съвет трябва да е в течение дали решението е законно. Накрая и Общото събрание трябва да каже тежката си дума. Но Общото събрание си има регламенти и обикновено все се намира някаква слабост или противоречие със закона. В крайна сметка решението се отлага за друг път или се отменя. Но най-лошото е, че земята са раздроби на наследници – внуци и правнуци. Те обаче са във Франция, в Англия, в Америка и нехаят за наследството от дядо им. В събранията останаха немощни хора, които си доизживяват дните. Болшинството от тях са интелигентни, но не са активни. За сметка на това има съсловие, които агресивно се бори за председателския пост. Има и друго съсловие - граждани на село раждани, които са се върнали след пенсионирането си в родния край. Те не крият мерака си да бъдат фактор и да им се чува думата, а горките дори не са прочели „Винету“.

  • Какво е бъдещето на нашите земеделски кооперации?

  • В първите години на т. нар. преход към пазарна икономика около два милиона и 300 хиляди българи се оказаха наследници на земеделска земя. Впоследствие в държавата се случиха такава мизерии - от Закона за поземлените отношения, през Закона за арендата и ред още …Случи се така, че нотариуси, адвокати, дребни търговци, станаха крупни земевладелци с по хиляди декари земя, купена по 60-70-80 лв. на декар. Един квадратен метър балатум струва 19-20 лв. Следователно един декар балатум струва 19-20 хил. лв., а един декар земеделска земя, която ни храни и се е образувала в течение на милиони години, никой не би трябвало да ни казва колко може да струва. Но в мизерията хората бяха принудени да продават на безценица. Позволено бе на собственици - латифундисти да диктуват правилата, да определят цената на рентата, да я спазаряват индивидуално, да извиват ръце… И ние в кооперацията няма какво да правим, щем – не щем приемаме условията им, защото сме инвестирали в зърнопроизводство, правили сме силози, строили сме складова база и сме купували техника…Но и този балон с наддаването за ренти ще се спука. Както знаем, най-големият разход на един земеделски производител е рентата. Ако разходите непрекъснато нарастват – значи летиш към фалит. Не е светло бъдещето на земеделските кооперации.

  • Може ли да се каже, че арендаторите имат сериозен апетит за завладяване на кооперации?

  • Все едно че гледаме филм по телевизията - хиени разкъсват бременна антилопа, а останалите от стадото наблюдават пасивно, въпреки че могат да помогнат на жертвата. Това се наблюдаваше и при ликвидирането на толкова много земеделски кооперации.

  • Какво се случи при ликвидацията?

  • Никой не си направи труда да опише процеса. Етапите на ликвидация и фалит на всяка една земеделска кооперация са едни и същи, то е щампа, без значение дали се намират във врачанския или в силистренския край, няма значение как са превзети. Обикновено става чрез предателство отвътре. Още от Троя се знае, че крепостни стени се превземат с Троянски кон отвътре. Купува се председателят, купува се Управителният съвет с тлъсти пачки. Но тези пачки са една хилядна от това, което арендаторът ще завладее после. Затова за поста председател и за членовете на Управителния съвет в кооперациите трябва да има посочени морални критерии, какви хора биха могли да ги заемат. Гледах филм по телевизията за няколко малки градчета в Австрия и Швейцария, които приличаха на райски градини. Кметовете там кметуват от 30 години - нямат мандат и определен срок, но пък имат пълното доверие на местните хора.

  • Защо европейският модел на коопериране се различава от модела на българските кооперации? Докато Европа призовава да се кооперираме, тук кооперациите загиват? Къде се разминаваме?

  • Ние с Европа сме се разминали още в първите години от „демократичния“ преход. Говореше се по времето на Филип Димитров за ликвидиране на всичко, което е остатък от социализма. Изклаха се бременни животни, всичко се разруши и разграби – такъв вандализъм нито една държава не си позволи. След това дойдоха Орсовките, а на старите кооперации гледаха като на социалистически придатък. В днешна Унгария 60% от земята се обработва от кооперативи. А в днешна България едва ли обработваме 16-17% от земята. Кооперациите вече не са този мощен фактор, който може да диктува и променя нещо.

  • Защо кооперациите изгубиха битката с арендаторите?

  • Кооперациите въобще не могат да се мерят с арендаторите по много неща. Кооперациите нямат лобита като арендаторите - в парламента, във фонд „Земеделие“, в агроминистерството, в Комисията по земеделие…нищо нямат. Докато арендаторите имат. Благодарение на лобита-марионетки, отсрочиха им с година времето, за да си редуцират стопанствата, като примерно от 200 хил. декара ги направят на 20 по 9 999 дка. Кооперациите са примамлива хапка за всеки арендатор, защото имат комасирана земя, обработвана много добре. Нещо друго – в България има много държавна земя. Държавата е най-големият собственик на земеделска земя и на гори. За да отрежат кооперациите от възможността да участват в търгове за държавна земя, приеха една наредба – кооперации и арендатори могат да участват в търгове за Държавен поземлен фонд ако имат по-малко от 10 хил. декара земи и гори. Това устройва всички редуцирани стопанства на големите арендатори, както и кооперациите, които берат душа и са под 10 хил. декара. Отрязани са обаче жизнеспособните кооперации.

  • Следователно от години върви покушението срещу кооперациите?

  • Голямата анархия започна през 1998 г. и около 1000 кооперации загинаха само за три години. Имаше едни мафиотски сделки за търговия със зърно с банков кредит. Изкупиха зърното, произведено от кооперации и стопани, а после търговецът не плати, защото банката не му дала кредита. Държавата наблюдава безучастно, дори когато се стигне до съдебно дирене на задължения. Аз заварих в кооперацията щети за 821 хил. лв. – външни и вътрешни задължения. Имаше и неплатили суми от контрагенти. Заведох дела и ходих на 34 съдебни заседания заедно с една от най-добрите юристки в Силистра. Спечелихме всички дела, които водехме, но оттам нататък – нищо не ни бе върнато. Питам се - кой го е измислил този ред. При това имахме допълнителни разходи за съда. Като свършиха делата на две инстанции, трябваше да заведем изпълнително дело. Но този, когото търсихме за погасяване на над 200 хил. лв. задължения, се сприятелил със съдия-изпълнителя и след като бил предупреден, замина в чужбина. Години наред си живее с парите, за които го дирим. Скръбна история и мафиотизирана държава. Кооперациите са нещо много добро, но вижте какъв е съставът им сега – аз съм на 70 години. При арендатора има приемственост, а в кооперацията – не, защото тези над 2 хил. кооперации, които фалираха, лепнаха такова петно върху председателската длъжност, че няма измиване. То е страховит катран. Това петно тежи и над най-добрите кооперации. Преди години мой приятел, който вече не е сред живите, присъствал на събрание на крупни собственици на земя в Добрич. Когато се представил на събранието като председател на кооперация „Мотор“ в село Бабово, един човек му казал: “ А-а, ти си от тези, дето крадете много“. Моят приятел не му отговорил нищо, но ако бях аз, щях да му докажа кой краде наистина.

  • С какви аргументи ще докажете?

  • Примерно нашата кооперация има 19 хил. дка, а землището в селото е 22 хил. дка. Когато ме избраха за председател през 2000 г., имаше около 21 хил. дка обработваема земя и двама арендатори с по 250 дка. Кооперацията беше в реанимация, но когато купихме машини по 400 к.с. - високопроизводителна техника и когато 23% от земята е 3-та категория, но започна да дава по един тон царевица от декар и по 800 кг пшеница, нападнаха ни като марокански скакалци разни арендатори. Един имал мандра, друг – фурна, защото най-лесно се перат пари в земеделието, в зърнопроизводството. В момента има 18 ползватели на земя около нас. Когато боксувахме на една място и давахме едва 8 лв. рента на декар, закъсали в мизерията хора се принудиха да си продадат земята на безценица. Тогава кооперацията не беше в състояние да купува земя. А хора със свободни пари има в България колкото искаш, незнайно как са ги акумулирали, но не е с миньорски труд. Те накупиха земя и сега са крупни собственици. Във Франция има държавна агенция, която изкупува земя и я предоставя на този, който ще я обработва, а не на адвокати и банкери. Ние бяхме първата кооперация в Силистренска област, която построи силози за 3 хил. тона зърно. Когато кандидатстваме с проект по САПАРД, в София ми казаха, че няма лимит, т.е. средства, но може да ни помогнат да направим проект и чрез фонд „Земеделие“ да ни плащат 6-процентната лихва по инвестиционния кредит. Това се случи през април месец 2005 г. На 16 май обаче са одобрени два проекта на двама души за строеж на силози по 10 хил. тона. Ние кандидатстваме за 3 хил. тона силози, като в предишната година отчетохме, че сме произвели 14 хил. тона стокова продукция. Аз кандидатствах за да съхраняваме зърното, което произвеждаме. Единият от спечелилите проекти беше на виден наш агробизнесмен, а после и политик, на когото хитреци бяха подсказали, че трябва да има и преработвателни мощности. Тогава той купи машина за пакетиране на жито за 6 хиляди долара и така получи огромния подарък от САПАРД – силози за 10 хил. тона зърно. Другият проект бе на бизнесмен от Силистра, който вече имаше изградени силози за 50 хил. тона. За нашата кооперация обаче нямаше проект и пари. С една дума - парите на са там, където трябва да бъдат. Хората с пари сега диктуват техните си условия. Върнахме се в мрачните години, описани от Димитър Димов в романа „Тютюн“. Там пише: „Над околийския началник стоеше областния, над областния стоеше министъра, над министъра стоеше правителството, а над правителството стоеше мафията - жестока и безмилостна в своята алчност“.

  • Не е ли парадоксално, че един арендатор е по-силен от цял колектив, съставляващ кооперацията?

  • Арендаторът лъже собствениците на земята един път при калкулацията на разходите, които е направил за отделните култури, лъже и за среден добив на година. Калкулацията на разходите на арендаторите край нас е с 15-20 лв. по-висока, отколкото е нашата. Ние даваме на член кооператорите по реална себестойност, без да изчисляваме печалба. Ако някои собственик иска сам да отглежда нещо, даваме му до пет декара да си ги обработва. Но ако иска да ползва повече от 5 дка, трябва да плаща на кооперацията с 40% повишена калкулация. Нещо друго - средният добив при нас, в сравнение с арендатора, е с 200-300 кг повече при пшеницата, а видима разлика в реколтата не се вижда. Значи лъже хората и за средния добив. Третото е рентата, която даваме на собствениците на земя. При арендатора е с 20-30 лв. по-ниска на декар, откакто е стъпил през 2007 г. в землището. В две съседни села се вижда добре кой как работи и кой краде.

  • А как стана така, че тъкмо председатели на кооперации изкупиха дяловия капитал на член-кооператорите и се превърнаха в арендатори?

  • Твърде късно някои председатели видяха благоденствието и благополучието на големите арендатори и им завидяха. Сега не могат да спят спокойно заради мисълта как да станат арендатори. А то става като ликвидираш дяловия капитал или го приватизираш. Може да се изкупи на безценица или се разпредели между свои хора, които са в Управителния или в Контролния съвет. Това са непочтените начини. Колко дялов капитал на хората изчезна, за какви пари в национален мащаб става дума. Във всичките 2 хиляди фалирали кооперации дяловият капитал се е изпарил и е трансформиран в ръцете на новите арендатори. Да не говорим за стопанските дворове, които бяха приватизирани с целия инвентар, кантар, сграден фонд и машини, които бяха дялов капитал на хората. Арендаторите изкупиха на безценица земята на собствениците. Хората продават наследствени земи в критичен за тях момент - за операция, за детето, продават от зор и арендаторът използва този момент. Законът го позволява, но този закон е неморален. Не може да отидеш с ръце в джобовете и да излезеш след това с 1000 дка земя. Много от кооперациите бяха купени от хищници –председатели, които от алчност са взели по 30 сребърника от далновидни арендатори. Затова казвам, че трябва да има специални изисквания към морала на председателите на земеделски кооперации. А с лесните пари се обяснява и това, че при арендаторите има приемственост, а в кооперациите няма.

  • Повечето земеделски кооперации в България се хвалят и със социалната дейност в селата.

  • Докато социалната дейност на огромната част от арендаторите е нулева. Ние поддържаме в читалището две фолклорни групи и в тях участват хората, които работят в кооперацията. Ако я няма, край и със селото, а 50 къщи трябва да хлопнат капаци. Поддържаме пенсионерски клуб, кметството, църквата, цялото село. Кооперацията се грижи и за пътищата.

Публикувана в Бизнес

Във връзка с получени сигнали за преотдаване на земеделска земя, на несобствени имоти чрез договори за наем, за да се защитят интересите на собствениците, включително и на тези, които не управляват активно имотите си, придобили известност като „бели петна“, и се предоставят по административен ред за възмездно ползване, Министерството на земеделието, храните и горите реагира своевременно и категорично още след първите констатирани опити в общинските служби по земеделие да се регистрират договори за наем от лица, които не са собственици на имотите или не са упълномощени от тях.  Това се казва в съобщение, публикувано от Министерството на земеделието.

Със свое писмо на 19.07.2017 г. министърът на земеделието, храните и горите нареди на областните дирекции „Земеделие“ всички договори, представяни в общинските служби по земеделие за регистрация да бъдат проверени за връзката на наемодателя със собствеността на имота или наличието на пълномощно от собственик.

В случаите, в които тази връзка не е установена, служителите на общинска служба земеделие уведомяват лицата, вносители на договора за регистрация, за предоставяне в срок на допълнителни доказателства по отношение на правата за сключване на договори.

Ако поисканата информация не е предоставена, общинска служба земеделие не регистрира договорите и уведомява районната прокуратура.

Към момента такива действия са предприети за 79 случая в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Добрич, Монтана, Разград, Русе, Силистра, Смолян, Шумен и Ямбол, като са уведомени съответните районни прокуратури.

Информираме, че МЗХГ не само не допусна регистриране на такива договори, но и показа, че такива опити са несъстоятелни и тези случаи се предават на компетентните органи. Освен това с тези си действия се предотвратиха случаи, в които биха се създали изкуствени условия за спор за право на ползване между договори, сключени със собственици и такива с неоправомощен наемодател.

Всички останали имоти, „бели петна“, включени в тези договори ще се администрират по реда на чл. 37 в от ЗСПЗЗ за изготвяне на споразумения за масиви за ползване на земеделски земи за стопанската 2017/2018 г. и ще се предоставят чрез заповеди на директора на съответната ОД „Земеделие“.

Подготвят се предложения за законодателни промени, които ще бъдат публикувани за обществено обсъждане. Промените са насочени към предотвратяване на злоупотребите, свързани с ползването на „белите петна“ и защита интересите на собствениците на земеделски земи. Предвижда се възможност общинските служби по земеделие да проверяват по служебен път правата на собственост по всеки представен договор за аренда или наем.

На 21 август темата беше обсъдена между министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов и омбудсмана на България г-жа Мая Манолова. Двете институции изразиха солидарна позиция и виждания по решаване на проблемите. Те ще си сътрудничат при подготовката на законодателните промени.

 

Публикувана в Новини на часа

Чрез търг ще бъдат отдадени под аренда свободни земеделски земи от държавния поземлен фонд в община Брезник с начин на трайно ползване „нива“. Това съобщиха за Zapadno.com от Областна дирекция „Земеделие“-Перник.

Търгът ще се проведе с тайно наддаване. Право на участие в търга имат физически лица, кооперации, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, които: са регистрирани като земеделски стопани, не са лишени от правото да упражняват търговска дейност, не са обявени и не се намират в производство за обявяване в несъстоятелност, не се намират в ликвидация, нямат парични задължения към държавата, нямат прекратени договори за ползване на земи от държавния поземлен фонд поради неиздължаване на паричните задължения по тях и нямат просрочени задължения към Държавен фонд „Земеделие“, нямат качеството на „свързани лица“ по смисъла на Търговския закон с лице, което не отговаря на изискването по точки 5 и 6 и сами или чрез свързани лица по смисъла на Търговския закон и свързани предприятия по смисъла на Закона за малките и средните предприятия, извършващи стопанска дейност, обработват не повече от 10 000 декара земеделска земя, независимо от формата на стопанисване или вида собственост.

Четири са имотите от държавния поземлен фонд в община Брезник с начин на трайно ползване „нива“. Два от тях се намират в землищата на град Брезник, а другите два в селата Бабица и Завала. Срокът за отдаване под аренда на земеделските земи е 5 години. Началната тръжна цена за четирите имота е 40 лева на декар. Освен земеделски земи от държавния поземлен фонд в община Брезник се отдават имоти и в общините Перник и Радомир.

Първата тръжна сесия ще се проведе на 30 август от 10:00 часа в сградата на Областна дирекция „Земеделие”-Перник. В случаите, когато от няколко участници е предложена една и съща цена за даден имот, между тях се провежда търг с явно наддаване с начална цена – предложената от кандидатите цена. Стъпката за наддаване е в размер на един лев от началната тръжна цена. При отказ за участие в наддаването търгът се прекратява.

Публикувана в Новини на часа

Николай ЧАПАНСКИ

Жътвата в община Раковски е в разгара си, обобщават от общинската земеделска служба. От засетите 36 000 дка с пшеница и ечемик са ожънати 22 000 дка. В селата Болярино и Момино кампанията е приключила до вчера, а в Секирово, Стряма, Шишманци и Ген. Николаево все още се жъне. От ожънатите 16 000 дка с пшеница е отчетен среден добив 450 кг., а при ечемика най-висок добив са регистрирали в Болярино 540 кг.

Въпреки позакъснялата със седмица жътва в района, прибирането на реколтата е в нормални срокове и без поражения от градушки, както в някой райони на страната. От 13 хил. декара с рапица 5 хил. са пропаднали, а при останалите добивът е 182 кг от декар.

С 8 комбайна от най-висок клас прибира реколтата дружеството „Гранд Агро“ на Йосиф Делгянски, което стопанисва над 80 хил. декара земя в Пловдивска и Старозагорска област. От тях 43 хил. са засети житни, а добива за сега е по-слаб от миналогодишния под 500 кг. от декар, пояснява Делгянски. – Докато не ожъна всичко не искам да правя сметки, защото нашият завод е на отрито. При добро време се надяваме че до 15-16 юли ще приключим с жътвата, допълва той.

В селищата на община Раковски дори завърши и раздаването на рентата. Фирмата, която стопанисва най-много земя в Момино село „Тракия РМ“ вече преустанови раздаването на рентата по 60 кг. за нает декар. Тези от арендодателите, които са закъснели ще трябва да ходят до офиса на фирмата в Пловдив, за да получат дължимото. И тази година повечето предпочитат рентата си в пари – 0,30 лв. за кг. жито. Тази седмица приключва жътвата в Борец, Златосел и Чоба, Брезовска община.

Публикувана в Бизнес

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 761 лв., ĸoeтo e c 4% пoвeчe в cpaвнeниe c 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa yвeличeниe e oтчeтeнo в цeнaтa нa вcичĸи ĸaтeгopии зeмя пo нaчин нa изпoлзвaнe. Цeнaтa нa пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи ce yвeличaвa c 19.4%, нa oвoщнитe нacaждeния - c 11.3%, нa лoзятa - c 9.1%, и нa нивитe - c 1.2%. Toвa пoĸaзвaт дaннитe нa Haциoнaлния cтaтиcтичecĸи инcтитyт нa бaзa нa cдeлĸитe cъc зeмeдeлcĸa зeмя в Бългapия пpeз минaлaтa гoдинa. Haй-виcoĸa е цeнaтa нa зeмeдeлcĸaтa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 1 157 лв. нa дeĸap, ĸъдeтo e oтчeтeнo и нaй-гoлямo yвeличeниe нa цeнaтa нa eдин дeĸap зeмeдeлcĸa зeмя cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa - c 11.3%.

Πpeз 2016 г. cpeднaтa цeнa нa peнтaтa нa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя дocтигa 44 лв., ĸoeтo e c 4.8% пoвeчe cпpямo 2015 гoдинa. Cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa нaй-гoлямo e yвeличeниeтo нa peнтaтa зa oвoщнитe нacaждeния - c 28.1%. Oт нaблюдaвaнитe ĸaтeгopии зeмя пoнижeниe нa цeнaтa ce нaблюдaвa пpи пocтoяннo зaтpeвeнитe плoщи - c 16.7%, и пpи лoзятa - c 13.9%. Πpeз 2016 г. нaй-виcoĸa e цeнaтa зa eдин дeĸap нaeтa/apeндyвaнa зeмeдeлcĸa зeмя в Ceвepoизтoчния paйoн - 64 лeвa. Увeличeниe нa цeнaтa нa peнтaтa cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa ce нaблюдaвa във вcичĸи cтaтиcтичecĸи paйoни, c изĸлючeниe нa Южния цeнтpaлeн paйoн, ĸъдeтo e oтчeтeнo нaмaлeниe c 3.7%.

Публикувана в Бизнес

Документи се събират до 21 април в офисите на фирмата в цялата страна

agrion fermera2Тази година все повече арендатори се включват в наддаването за земя под наем на търгове. За активните играчи на пазара излиза много по-изгодно да участват със собствена оферта за желаните парцели, вместо да чакат пряко договаряне със собственика. Инициативата с търговете за земя е на водещото дружество в сектора Агрион. Българската компания за втора поредна година разчита на този пазарен инструмент за отдаване на портфолиото си. Документи се събират до 21 април в офисите на фирмата в цялата страна.

Процедурата е опростена до четири лесни стъпки.

Фермерът посещава офис на Агрион, където безплатно получава тръжната документация за желания парцел, попълва документите, внася необходимия депозит и пуска предложението си в запечатан плик в специално подготвените за целта прозрачни урни в офиса.

agrion fermera3Експертите отчетоха интерес към парцелите както от фермери, които имат сериозни намерения за увеличаване или по-ефективното окрупняване на стопанствата си, така и от нови играчи на пазара. Запитвания има и от по-дребни земеделци, които искат да влязат в различни землища. Прави впечатление, че в някои райони арендаторите направо са тръгнали да се надскачат, за да си гарантират най-атрактивните парцели. Обяснението е, че искат да бъдат спокойни за субсидиите си догодина и за съответното планиране на площите, семена, торове и препарати. Североизточна България остава сред най-атрактивните региони – там конкуренцията за наемане на земя е най-ожесточена. Освен големите арендатори в битката се включват и големи производители от Централна Северна България, които искат да се разрастват.

Агрион е сред най-бързоразвиващите се и динамични дружества в сектора за управление на поземлени активи. През 2014 г. компанията откри официално верига от офиси в цялата страна като към момента тя включва 21 търговски точки. От миналата година компанията предлага и кредити за земеделие и лизинг за покупка на земеделска земя. Финансовите продукти са специално разработени по опростена процедура за агробизнеса и изискват много по-малък брой и обем документи.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 4

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта