От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес

От името на нашата асоциация настояваме БАБХ и Лозаро-винарската камара са направят проверки за съдържанието на конвенционалните вина, заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар

Лили Мирчева

Ние тръбим много отдавна, че по начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят поне двойно повече субсидии. Това заяви Албена Симеонова, председател на Асоциация „Биопродукти“ и потомствен лозар по време на празника на лозаря, на който посрещна много гости на собственото си лозе в с. Любеново, община Никопол. По думите й около 300 млн. лв. са необходими за биосектора през целия програмен период. „Жалкото е, че свършват парите за мярка 214 от ПРСР в периода 2007-2013 г. и тези, които завършват ангажиментите си по тази мярка, няма да могат да кандидатстват по мярка 11 от новата Програма за развитие на селските райони. А по мярка 214 са утвърдените биопроизводители, доказали се във времето. Последните, които се записаха и хванаха влака, повечето от тях го направиха, за да получат допълнително точки при кандидатстване с проекти“, коментира председателят на асоциацията. Не престава да се чуди как са свършили парите за мярка 10 от ПРСР /2007-2013/, щом са били предвидени средства за прословутите зимуващи гъски. „Политиците хем твърдят, че техни приоритети са биологичното земеделие, малките, средните и фамилните фермери, хем парите за тях първи свършват или никога не се намират“, коментира Албена. Според нея има и добра новина – докато преди от агроминистерството казваха, че липсват 85 млн. лв. и след допълнителен анализ се оказа, че липсващите пари са около 50 млн. лв., сега твърдят, че около 25 млн. лв. не достигат. Тези послания на агрочиновниците биопроизводителите разбират като опити да се търсят още средства, но напразно.

В същия ден, в който Албена Симеонова коментира това, от курорта „Златни пясъци“ край Варна, където се провеждаше Шестата национална среща на земеделските производители, долетя новината, че над 50 % от заявените за подпомагане площи и животни по биомерките 10 „Агроекология и климат“ и 11 „Биологично земеделие“ ще бъдат санкционирани. Това съобщи Мустафа Карабельов, директор дирекция „Развитие на селските райони“ в МЗХГ. Той допълни, че тази година по мярка 11 не се предвижда поемането на нови ангажименти. Отказ на финансиране ще има и при предоставяне на неверни сведения с цел получаване на подпомагане, както и при отнемане на документ по смисъла на чл. 29, параграф 1 от Регламент (EО) № 834/2007. Възможно е да има и преразглеждане на ставките по мярка 10, мярка 11 и мярка 12, поради задължение към ЕК и изменения на изисквания по чл. 43 от Регламент 1307/2013 г. (приложими след 01.01.2018 г.), съобщи още Карабельов.

Биопроизводителите имат доста несъгласия относно наредбата на земеделското министерство за изкуствено създадените условия, която сега се обсъжда. В работната група за изработването на наредбата участва Веселина Ралчева, която е в ръководството на асоциация „Биопродукти“ и тя представя позицията на бранша. Биопроизводителите се надяват проектонаредбата да претърпи промени.

„Можете да си представите – ако един биофермер произвежда лавандула, съпругата му произвежда рози, синът - картофи, а дъщеря им– лимец. И четиримата производители се намират в един и същи офис, което е нормално, защото става въпрос за едно и също семейство, имат един и същ счетоводител, а доставчикът на посадъчен материал е един, по простата причина, че в България има само един производител на биопосадъчен материал. Тази наредба за изкуствено създадени условия трябва да претърпи промени. Първите, които ще изгърмят, са малките биопроизводители. Тези, които се опитват да хванат, те отдавна са си „прехвърлили“ бизнеса на други, а не на роднини“, обясни Албена.

„По начина, по който расте биологичното производство в България, трябва да се предвидят двойно повече субсидии“, коментира Албена Симеонова по повод ограниченията в бюджета на мерките за биопроизводителите към Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). По думите й няколко изби в България произвеждат биовино и не използват генномоидфицирани лози, нито пестициди и химически торове, спазват строго регламента за биологично производство и за влагане на определено количество сулфити във вината. Те използват само син камък и сяра при обработката на лозята си.

„Но като посетиш изложението „Винария“ първият щанд, който те посреща до входа, е отрупан с кубчета – бульончета с вкус на мерло, каберне, има специален чипс с мирис на дъбови бъчви и т.н. От името на асоциацията предлагам на БАБХ и Лозаро-винарската камара най-сетне да попитаме – какво съдържат конвенционалните вина. Много ми е интересно как тези хубави, меки и прекрасни вина се правят без грозде, коментира Албена, която заряза лозичките от собственото си биолозе. На 290 декара тя е използвала италиански посадъчен материал – Совиньон блан, Шардоне, Мускат отонел и Каберне совиньон. Сортовете са избрани след анализ на почвата и препоръки на учени и експерти.

„Моите баща и дядо бяха земеделци, а аз станах зелен функционер“, обяснява Албена политическите си пристрастия, родени от заплахата за подновяване на строежа на АЕЦ Белене, която е само на 10 километра от село Любеново. Затова не бе изненада, че на празника присъстваха много“зелени“ активисти. Гостите не се уплашиха от дъжда, мъглата, студа и смело нагазиха в калните поля.

Лозичките, които бяха зарязани с традиционния ритуал и освещаване от свещеник, са вече на две години и сега трябва да родят грозде, дори се очаква първото вино от тях. Влажната и снежна за никополския край зима, предвещава засега добра реколта. Затова и лозарите от района сипожелаха „виното да прелива през праговете“, а Албена не скри мечтата си с. Любеново да стане първото биосело в България.

Въпреки старата поговорка, че лозето не ще молитва, а мотика, всички дошли на Трифон Зарезан край младото лозе, дружно казаха молитвата на лозаря:

„Ще обичам лозята, както обичам децата си, ще уважавам човека, който се грижи за лозята, както уважавам себе си, няма никога да разреждам виното с вода, няма никога да използвам виното за нечисти цели.

Ако пристъпя клетвата, нека остана завинаги без вино на трапезата, да ми изсъхнат и мухлясат бъчвите, никога да не се наслаждавам на божествената винена ласка. Амин!“

Тази година Албена връчи знаците и титлата „Цар на лозето“, която досега е носил нейният баща, на Борислав Сандов, с когото водят обща борба на екологичния фронт. Ще припомним, че той бе съучредител на партия Зеленитеи неин съпредседател в продължение на три години. Той е координатор на кампаниите за Фондация за околна среда и земеделие. В тържеството участваха и деца от района, известен с винопроизводството си от незапомнени времена.

„Лозето се намира върху старото лозе на дядо ми и прадядо ми, а тази местност се наричаше Върбанов дол по името на нашата фамилия“, спомня си Албена. Почвата тук е льосова, а местните хора я наричат жълтопръстница или излужен чернозем. Цялото никополско плато се е занимавало с отглеждането на лозя, разказват местните.

Тъкмо този забравен вече поминък на дедите си иска да възроди Албена Симеонова. Нищо, че за биолозето си получава субсидия от 100 лв. на декар, а колегите й от Гърция получават по 200 евро на дка. В Италия, Испания и Португалия пък получават по 300 евро, а във Франция – 350 евро на дка. Независимо, че сме на опашката в подпомагането, българските биовина не отстъпват най-реномираните чуждоземни марки. Затова и площите със сертифицирани за биопроизводство лозя постоянно се увеличават, както и винарните, които са членове на Българската асоциация „Биопродукти“.

„Независимо че непрекъснато сме в устата на политиците, че приоритет са биопроизводителите, след това – малките и средните фермери, градинарите, животновъдите и пчеларите… Превесът отново е на големите, предимно зърнопроизводители, които диктуват правилата за субсидиране“, коментира с горчивина Албена. По думите й съществуват възможности дребните фермери да станат средни, но в България това не се случва. „Има механизми и не само пазарни, но нашата държава не използва необходимите инструменти. Има специализирани мерки, ние няма да измислим колелото, просто трябва да се учим от Австрия, Швейцария, Германия“, казва председателят на асоциацията на българските биофермери и напук на февруарския студ обещава пак на същото място, но по гроздобер, да организира празник „Вино и звезди“. Участниците хем ще берат грозде, хем ще се любуват вечер на звездите и щурците, а за виното е ясно – то ще се лее…

.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта