300x250

При всеки случай на нарушение в изискванията за биологично отглеждане на мед за пазара ще се отнема сертификатът на биофермера или на оператора, търгуващ с подобни продукти. Това е записано в проектонаредбата за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, съобщиха от агроминистерството.

Проектът е качен на страницата на ведомството и до 28 юли по него се приемат предложения или корекции.

Поправките включват изменения и в състава на постоянната междуведомствена консултативна комисия по биопроизводство, която досега включваше експерти от Министерството на земеделието, храните и горите, Българската агенция по безопасност на храните и фонд „Земеделие“. Със сегашните промени в тази комисия ще бъдат включени още Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството и  Центърът за оценка на риска по хранителната верига.

С новите поправки се въвежда последващ надзор върху контролиращите лица. Ето какви нови мерки трябва да прилагат те към операторите – фермери и търговци.

Трябва да издават предписание за предприемане на корективнидействия от страна на оператора при установени пропуски или нередности, които не засягат биологичното състояние на продукта, с определяне на срок не по-дълъг от 10 дни, в който предписанието следва да бъде изпълнено (за стопанства в преход и стопанства, преминали периода на преход).

Налагане на забрана за пускане на определена партида на пазара като биологична и премахване или забрана за позоваване на термините, указващи биологичен метод на производство в етикетирането й, до отстраняване на несъответствието, при установена нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното производство само за определената партида. Мярката се налага в случаите, когато засегнатата партида не е пусната на пазара.

За стопанства в преход ще се прилага засилен контрол на цялото стопанство чрез допълнителни проверки. Допуска се временно ограничаване (частично или пълно) на документа (сертификата) за биопроизводителите на мед и налагане на забрана за предлагане на съответната партида на пазара като биологична и премахване на термините, указващи биологичен метод на производство в етикетирането и рекламата на цялата партида или продукция, при установена нередност по отношение на съответствието с изискванията на биологичното производство.

Контролиращото лице писмено уведомява компетентният орган, Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и другите контролиращи лица за наложената мярка в срок от 3 дни.

За стопанства в преход се дава начало на нов преходен период, който започва да тече от датата на установяване на нарушението. Контролиращото лице писмено уведомява компетентния орган Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция и другите контролиращи лица за наложената мярка в срок от 1 работен ден от установяване на нарушението.

В случай на мотивирано съмнение, че даден оператор възнамерява да пусне на пазара продукт, който не е в съответствие с разпоредбите на биологичното производство, но има позоваване на метода на биологичното производство, контролиращото лице има право да наложи:

Временна забрана за продажба на продукт като биологичен за определен от контролиращото лице срок до доказване/отстраняване на съмненията.

С поправките в наредбата се урежда и биологичното производство на зайци, като се дават и съответните стандарти за този тип отглеждане.

Площта за дейност на открито трябва да бъде не по-малка от 1,8 квадратни метра за едно животно. При отглеждане в помещения, зайкините майки трябва да разполагат с 0,4 квадратни метра площ, мъжки зайци или бременни зайкини – 0,3 кв. м, а зайците за угояване – 0,2 кв. метра.

Ако са в клетка на тревна площ, размерът за едно животно трябва да бъде 5 квадратни метра, а ако са в подвижни клетки, които се местят през деня, тогава зайците за угояване могат да ползват площ от 0,4 кв. м, а останалите – 2,4 кв. м.

В случаите, когато няма достатъчен брой  биологично отглеждани зайци, въвеждането на небиологични животни  в стопанството е възможно при спазване на следните условия:

А) при създаване на стадо за първи път до 100 % от животните могат да бъдат с небиологичен произход, като се отглеждат в съответствие със стандартите за биологично производство.

Б) при въвеждане на животни в биологично стадо могат да бъдат закупени небиологични нераждали женски зайци до 20 % и мъжки до 5 % от броя на възрастните зайци в стадото. Този процент може да се въвежда всяка година при уведомление на контролиращото лице. Мъжките и женските  зайци за развъждане трябва да са по-млади от навършена четири месечна възраст.

В) в съответствие с чл. 9, параграф 4 от Регламент (ЕО) 889/2008 процентът на нераждалите женски зайци може да се увеличи до 40 % при издадено от компетентния орган разрешение, в следните случаи:

- ако стопанството ще се разширява значително;

- ако се сменя порода;

- в случай на висока смъртност (над 40 %), причинена от болест или бедствие;

При въвеждане на небиологично отглежданите животни в стопанството, те трябва да преминат преходен период от най-малко три месеца при отглеждане съгласно общите принципите за биологично производство и настоящите правила.

Публикувана в Бизнес

Искаме да нотифицираме подпомагане, насочено основно към производителите в биологичното земеделие, в това число и биологичното пчеларство, обяви Атанас Добрев, заместник – министър на МЗХГ

Лили Мирчева

Ще има нови държавни помощи за биопчеларите и производителите в биологичното земеделие, обяви Атанас Добрев, заместник-министър на МЗХГ по време на редовното заседание на аграрната комисия в Народното събрание.

По думите му сега са предвидени 300 млн. лв. за държавна помощ на биопроизводството и те ще бъдат напълно достатъчни за стопаните. Причините според него са следните: „Първо - държавните помощи, които се изплащат на тютюнопроизводителите, са с падащ таван и всяка година намаляват с 5%. Имайки предвид техния размер, който е около 100 млн. лв., тези 5% са сериозен ресурс“, изчисли Добрев.

Като втори източник на средства зам.-министърът обясни, че голяма част от държавните помощи, предимно в растениевъдния сектор, са вече с изтекла необходимост и затова може да се трансформират. Добрев даде за пример помощта за миниращия молец при доматите, от която зеленчукопроизводителите вече нямали нужда, тъй като 6-7 години е била прилагана. Считало се, че вредителите са намалели или са на ниво, което не пречи на бизнеса. „Следствие на това ние искаме да нотифицираме нови помощи, които да са насочени основно към производителите в биологичното земеделие, в това число и биологичното пчеларство“, заяви зам.-министърът. По думите му методите, с които биофермерите се борят срещу болести и вредители, са много по-трудни, изискват повече време и съответно повече пари. „Така че нашите усилия са насочени в този сектор“, обясни мотивите за прехвърлянето на средства за държавни помощи от един бранш на друг.

„В момента работим и считаме, че след Нова година, поне тези средства за биологичното земеделие, ще бъдат нотифицирани“, обеща заместникът на Порожанов.

Публикувана в Бизнес
Вторник, 14 Ноември 2017 12:58

Вървят проверки на биопрозводители

Министерството на земеделието пое инициативата за изменение на законодателството за биопродукти, обяви Антон Величков, директор на Дирекция „Растениевъдство и биологично производство“

Два основни документа определят законодателството в биологичното земеделие. Това са Закона за общата организация на пазарите и Наредба № 1 от 7 февруари 2015 г., която разписва правилата за производство. В момента земеделското министерство пое инициативата за изменение на законодателството. Създадена е работна група в министерството за изменение на общата организация на пазарите като дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ ще допълни текстове. Вече са написани писма за създаване на нова наредба за биологично производство.

Контролиращи лица извършват преки проверки на земеделските производители. За пряк контрол са одобрени 16 лица, които упражняват контрол.

Тъй като идват писма от биофермерите с оплакване от работата на някои от контролиращите лица дирекция „Растениевъдство и биологично производство“ в МЗХГ налага мерки. Предлагаме чрез новата наредба експертите от дирекцията да се включат в контрола. Досега отделът не е бил активен. Направена е контролна книга, но нещата стигнаха дотам. Затова предлагам да се направи верификация на контролиращите лица.

В момента върви кампания при биопроизводителите. От дирекцията проверяваме доколко контролиращите лица правят ефективен контрол при земеделските производители. Първите проверки са при биопчеларите, следват плодове и зеленчуци, а накрая и преработвателните предприятия.

Ако погледнем статистиката ще разберем, че в света сега около 55,9 млн. ха са площите, които са за биологично производство.

Водеща е държавата Океания с 22.8 млн ха

Страната владее 47% от световната биологична земеделска земя.

Европа бележи постоянен растеж на площите за биопродукция. През последните години отчита 12.7 млн. ха или 2.7% от земеделската земя се контролира като за биопродукти. Старият континент държи ¼ от световната биологична земя. Следват Латинска Америка, Северна Америка и Африка.

В световен мащаб, освен биологична обработваема земеделска земя, съществуват и сертифицирани площи в екологично чисти райони. Там се добиват диворастящи билки, гъби, плодове и други. Към 2015 г тези площи в световен мащаб възлизат на 39.7 млн. ха.

През 2015 г. в Европа площите са се увеличили над 8% и има регистрирани близо 350 хил. биопроизводители. В момента в ЕС над 6.2% от използваната земеделска земя е за биопродукция, включително и площите в преход.

От 2011 г до 2016 г. биопроизводството в

България бележи значителен ръст

Само през 2015 г. се отчита увеличение от 7.8% на земята и близо 270 хил. биологични производители.

Статистиката показва, че в България през тази година около 3.5% от използваемата площ е в системата на контрол, т.е. е регистрирана за био или в преход. Страната ни с нейните уникални природни дадености, които позволяват да се отглеждат биопродукти, бележи трайна тенденция за увеличаване на площи и на производители.

Към 2016 г. операторите в системата за контрол са 7 262. Близо 7 пъти се е увеличил броя им в сравнение с 2011 година. Докато през 2011 г. са регистрирани 26 622 ха земя, а през 2016 г. площите достигат 160 652 ха, включително пасища и ливади.

В страната ни сега по биологичен начин се отглеждат зърнено-житни култури на над 30 хил. ха - ориз, пшеница, овес, царевица тритикале. От техническите култури най-предпочитани са слънчоглед, все повече и маслодайна роза, ароматни и медицински растения, както и подправки.

Към екологичната палитра се прибавят плодовете и зеленчуците в цялото им разнообразие. Сред зеленчуците най-предпочитани са домати, краставици, броколи, лук, карфиол, грах, но и артишок, и култивирани гъби.

През 2016 г. са регистрирани 80 хил дка угари

които са под контрол. При ливади и пасища се отчита увеличение и към момента са регистрирани към 38 хил. ха.

Динамика има и в биологичното животновъдство. От 2011 г. насам близо 6 пъти се е увеличил броят на овцете, отглеждани по биологичен начин и сега възлизат на близо 27 хил. животни.

Общо 236 462 пчелни семейства през 2016 г. са в биологичното производство. От общо 714 хил. броя, под биологичен контрол са 31% от всички пчелни семейства.

Площите с диворастящи гъби, билки, плодове и др., варират и тук се отчита 3 пъти спад до 900 хил. ха на контролираните площи.

Публикувана в Бизнес

„В продължение на повече от три години предложението за регламент относно биологичното производство се обсъжда на експертно и политическо ниво, като са проведени и множество тристранни срещи с Европейския парламент. България оценява усилията и е за продължаване на диалога, за да се даде още един шанс за намиране на компромис“. Това заяви министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на заседанието на Съвета на Европейския съюз по земеделие и рибарство, което се проведе на 12 юни 2017 г. в Люксембург.

Сериозен проблем за България си остават разпоредбите относно неразрешените вещества в биологичните продукти. Поддържаме изразяваната до момента позиция за недопускане на неразрешени вещества в биологичните продукти, независимо от причините - случайно или по вина на оператора. 

„Според нас най-важният фактор, който стимулира потреблението и нарастването на производството и дистрибуцията на биохрани е доверието на потребителите. В България интересът към това производство е огромен, но биологичните производители настояват за сигурност“, коментира още министър Порожанов. 

Както България, мнозинството от страните-членки на ЕС се обявиха за продължаване на диалога по регламента за биопроизводството, а не за оттеглянето му. На заседанието в Люксембург ЕК информира Съвета на министрите за настоящата ситуация на селскостопанските пазари.

Публикувана в Новини на часа

23 препоръки е отправила генерална дирекция „Здраве и безопасност на храните“ на Европейската комисия към страната ни по отношение на системата за контрол в биоземеделието, стана ясна на семинар „Перспективи за развитие на биологичното земеделие в страните от Югоизточна Европа“, който се проведе в края на юни в София. Докладът е получен преди няколко дни, като одитът е започнал през ноември миналата година. Една от най-сериозните препоръки е свързана с премахване на всички противоречия между български нормативни документи и регулациите на Европейския съюз, пример за това е Наредба №1 за прилагане правилата на биологично производство. От министерството са отговорили, че в рамките на общността правната норма е при разминаване между националното законодателство и регламент на ЕС, с по-голяма тежест да е европейската регулация. Заради препоръките от Брюксел обаче ще бъдат направени промени в документацията на национално равнище.

Публикувана в Бизнес

Влиянието на неправителствения сектор трябва да се засили и той да работи заедно с контролиращите органи, за да може биопроизводството да се наложи в страната, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, цитиран от пресцентъра на аграрното ведомство. Той припомни, че в новия програмен период по Програмата за развитие на селските райони са предвидени 151 млн. евро за подотрасъла, което е петкратно увеличение на средствата в сравнение с ПРСР 2007-2013 година.
Биологичното производство отбелязва постоянен ръст през последните години, а Министерството на земеделието и храните се стреми да помогне на биопроизводителите, за да могат да заемат достойното си място и да развият своя потенциал като бизнес, каза още Грудев. Той уточни, че екипът на аграрното ведомство и неправителственият сектор водят добър диалог помежду си показателно, за което е ръста в биоземеделието.

Публикувана в Растениевъдство

Българските биопроизводители са около 4000 при общо регистрирани около 130 хил. земеделски производители. Това каза в пред БНР Албена Симеонова от Българската асоциация "Биопродукти".

Повече от 2/3 от тези 4000 са такива фермери, които се занимават само с грижа за ливади. От останалите биопроизводители най-много са биологичните растениевъди. Една малка част, може би съвсем нов сектор – биологично животновъдство. Около 500 са биологичните пчелари. Преди 5 години бяхме 25 биологични производители, когато създадохме асоциацията. Броят на биологичните производители расте наистина много бързо в последните години.

Асоциация "Биопродукти" и Фондация "Биоселена" организират днес семинар на тема "Развитието на биоземеделието през следващия програмен период". Симеонова подчерта:

Следващият програмен период ще бъде много важен фактор не само защото броят на биологичните производители нараства, а и защото консуматорите на биологична продукция нарастват. /…/ За съжаление, става въпрос за разпределение на средствата за отделните програми, за отделните мерки. Единственото хубаво нещо е, че ще има отделна мярка "Биологично производство". Няма да бъдем под шапката на мярката "Агроекологични плащания", както беше досега. Ще имаме собствена мярка, която няма да засяга само биологичните растениевъди, а ще се отнася и за биологичните животновъди и пчелари. Средствата обаче, които са отделени от правителството преди служебното, са само 102 млн. евро, които според нас може би ще стигнат за не повече от година – година и половина, а периодът е 7-годишен. Когато са разпределяни тези средства, не е предвиден темпът на растеж на биологичните производители. Разчитаме на това, че новото ръководство на Министерството на земеделието ще обърне сериозно внимание.

Според Симеонова не е късно бъдещото правителство да внесе необходимите корекции, така че да има защита и подпомагане на биопроизводството.

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия предложи да затегне режима на сертифициране на органичното земеделие в ЕС, за да се засили борбата с фалшивото биопроизводство, което се развива на фона на засиленото търсене, предава Монитор, цитирайки АФП. Брюксел си поставя няколко цели – да сложи край на многобройните изключения, които обезсмислят етикетите „био” в ЕС, да се отвори секторът за малките производители, да се засили износът и да се попречи на вноса на фалшиви биопродукти. Сред мерките на комисията, чиято цел е да се постигне 100% био, е забрана на смесени експлоатации, съчетаващи биопродукция и конвенционални насаждения, което ще принуди производителите да направят избор. За да има етикет „био”, месото също трябва да бъде от животни, хранени изцяло с биофуражи (при сегашен праг от 95 на сто), като нивото на разрешените остатъци от пестициди ще бъде намалено. В Евросъюза секторът използва 5,4% от обработваемите площи.

Предстои проектоизмененията да бъдат одобрени от страните членки и Европейския парламент.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия публикува ново предложение за нов регламент относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, съобщиха от представителството на ЕК у нас.
 
Споделените от потребителите и производителите притеснения са залегнали в основата на това ново предложение, чиято цел е да се отстранят недостатъците в действащата система. През последните десет години пазарът на ЕС за биологични продукти е нараснал четирикратно, което налага съответното актуализиране и приспособяване на правилата, така че секторът да може да продължи да се развива и да се справя с предизвикателствата в бъдеще.
 
Дачиан Чолош, комисар по въпросите на селското стопанство и развитието на селските райони, заяви днес: "Бъдещето на сектора на биологичното производство в ЕС зависи от качеството и реалните биологични характеристики на продуктите, продавани с логото на Европейския съюз за биологично производство. Комисията се стреми да насърчи и подобри биологичното производство в ЕС, като увеличи доверието на потребителите в биологичните продукти и премахне пречките пред развитието на биологичното земеделие. Този пакет от документи е в услуга както на потребителите, така и на земеделските стопани.
 
За потребителите ще има повече гаранции за качеството на биологичните храни, произвеждани и продавани в ЕС, а земеделските стопани, производителите и търговците на дребно ще имат достъп до по-голям пазар както в ЕС, така и извън него."
 
Предложението има три основни цели: да се запази доверието на потребителите, да се запази доверието на производителите и да се улеснят земеделските стопани, когато решат да започнат да произвеждат биологични продукти.
 
Стремежът е биологичното земеделие да не се отдалечава от принципите и целите си, така че да бъдат посрещнати нуждите на обществеността по отношение на опазването на околната среда и качеството. Конкретните предложения на Комисията са следните: да се укрепят и хармонизират правилата както в Европейския съюз, така и по отношение на внасяните продукти, като се премахнат редица от съществуващите изключения по отношение на производството и контрола; да се укрепи контролът, като той се базира на принципа за оценка на риска; да се улесни преминаването на малките земеделски стопани към биологично производство, като се въведе възможността за включването им в система за групово сертифициране; да се обърне по-задълбочено внимание на международния аспект на търговията с биологични продукти, като се добавят нови разпоредби за износа; и не на последно място; да се опрости законодателството, за да се намалят административните разходи за земеделските стопани и да се повиши прозрачността.
 
За да помогне на земеделските стопани, производителите и търговците на дребно на биологични продукти да се приспособят към предложените промени в политиката в тази област и да се изправят пред бъдещите предизвикателства, Комисията също така одобри план за действие за бъдещето на биологичното производство в Европа. В плана се предвижда земеделските стопани да бъдат по-добре информирани за развитието на селските райони и за инициативите по селскостопанската политика на ЕС, с които се насърчава биологичното земеделие; да се укрепи връзката между проектите на ЕС в областта на научноизследователската дейност и иновациите, от една страна, и биологичното производство, от друга, и да се насърчи предлагането на биологични храни - например в училищата.

Публикувана в Бизнес

Премахват нулевата година за биоземеделците с нови промени в новата Наредба 11. Това обясни държавният експерт Александър Атанасов от Дирекция РСР в МЗХ по време на конференция за биоземеделието в София днес с домакин в. „Сега“. Атанасов се опита да успокои потърпевшите 270 биоземеделци, на които им изтече 5-годишният агроекологичен ангажимент и тази година трябваше да го подновят с нов 5-годишен. Според Наредба 11 на МЗХ, която излезе днес в Държавен вестник, обаче годината е обявена за нулева, което ги обрича на невъзможност да получат субсидии за 2014 г. Става дума за 3,700 млн. лв, необходими за тези биопроизводители. След като въпросът предизвика медийни и обществени скандали, МЗХ спешно започна да търси решение на проблема. В крайна сметка се стигна до единствения възможен вариант по думите на Александър Атанасов, а именно отново да бъде променена Наредба № 11 , така че старият петшогиден период да бъде удължен на 6-годишен само за тези 270 производители и годината да не бъде нулева. В момента се очаква Брюксел спешно да потвърди искането на България за това и се очаква през месец май биопроизводителите да могат да очертаят площите си. Нови 5-годишни агроекологични ангажименти няма да бъдат сключвани тази година. Това ще стане през 2015 г. със средства по новата ПРСР, уточни Александър Атанасов

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 2

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта