Характерно за вирусните болести е, че те не се лекуват. Препаратите и другите средства, които се използват срещу гъбните болести не са ефикасни срещу тях.

По костилковите видове има няколко вирусни болести, но най-опасни са шарка по сливата и некротични пръстеновидни петна. Шарката напада слива, праскова и кайсия, а некротичните пръстеновидни петна слива, череша и вишна, праскова, кайсия и бадем.

Вирусът се пренася при присаждане

Източник за заразяване са и няколко вида листни въшки

Шарката е основната причина за ограниченото отглеждане на разпространеният в миналото наш сорт Кюстендилска синя слива.

Съществува възможност, която на практика често се случва, дръвчетата да са заразени със шарка още при купуване от разсадниците.

В зависимост от сорта, болните от шарка дървета могат да не загинат независимо, че са носители на вируса. Има две групи сортове – силно чувствителни и устойчиви или толерантни към вируса. Ако се прилагат грижи на добър стопанин – торене, поливане, резитба, толерантните сортове са в състояние нормално да изхранват плодовете.

. Силно чувствителни сливови сортове – Кюстендилска синя слива, Италианска слива, Кралица Виктория, Дряновска, Поп Харитон, Граф Алтан.

. Толерантни сливови сортове - Стенлей, Ажанска, Жълта едра, Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Опал, Септемврийска слава, Хубава лувенска, Чачанска найболя, Онтарио, Софийско чудо, Кехлибарена слива.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Бялата ръжда по череша и вишня всяка година нанася големи щети по черешовите и вишневи дръвчета в цялата страна. Вредата от нея е особено голяма при влажно време и неизвеждане на борба.

Признаците

По горната страна на листата се появяват множество дребни точици, които в началото са пурпурни, а по-късно некротират (покафеняват и прегарят). Лесно може да познаете болестта след дъжд – от високата влажност по долната страна на листата в местата на петънцата се забелязва налеп от белезникави купчинки. Подобни признаци се наблюдават още по дръжките и зелените плодове на по-чувствителните сортове, като Бинг, Наполеон, Козерска и Ламберт от черешите и Сенчеста морела, Облачинска от вишните.

Заразените листа започват да пожълтяват от мястото на повредата, докато пожълтеят и изсъхнат целите, след което опадват. Това става преждевременно още в средата на лятото и картината е често срещана в малките градини, където след беритба стопаните не пръскат.

При чести летни валежи, каквито наблюдаваме на много места в страната тази година, бялата ръжда се развива в най-голяма степен около и след прибиране на реколтата. Това изисква пръскания и през този период дори и през август в случай, че има валежи.

Само така ще опазите листната маса на дръвчетата и ще си гарантирате добра реколта за следващата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Запазването и възстановяването на горите ще бъде финансирано по две подмерки от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), чиито прием вече тече. До 22 август ще се приемат документи по подмярка 8.3 „Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“, а до 20 август по подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ от ПРСР 2014-2020 г. Кандидатстването ще се извършва единствено чрез електронно подадено проектно предложение в информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) на адрес: eumis2020.government.bg.

ДОПУСТИМО Е ИЗГРАЖДАНЕТО НА ВОДОИЗТОЧНИЦИ ЗА БОРБА С ПОЖАРИ

По подмярката за предотвратяване на щети от горски пожари бенефициентите ще могат да разходват средства по ПРСР за създаване, подобряване и поддръжка на противопожарна инфраструктура. Допустими са дейности като изграждане или подобряване на водоизточници за борба с огъня, строителство/подобряване на наблюдателни пунктове за борба с пожарите, закупуване на комуникационно оборудване и средства за наблюдение на горски пожари, вредители и болести, изграждане и подобряване на горски пътища, както и предотвратяване и ограничаване на разпространението на вредителите и болестите.

PRSR02Средства за възстановяване на щетите ще се отпускат за почистване на площи в пострадали гори с цел тяхното изкуствено възобновяване. Презалесяването на пострадалите гори също е допустима дейност и то включва изготвяне на технологичен план за залесяване, почвоподготовка, закупуване на залесителен материал, транспорт и временно съхранение на залесителния материал, както и засаждане на фиданките или засяване на семената.

ВИСОКИЯТ РИСК ОТ ОГНЕНО БЕДСТВИЕ НОСИ НАЙ-МНОГО ТОЧКИ

Три са дейностите по подмярка 8.3, които ще носят максимален брой точки – по 30. Едно от условията е превантивните дейности да се осъществяват на територия, която е класифицирана с над 50% висок риск от горски пожари. Отново 30 точки ще се присъждат, когато проектното предложение предпазва от пожари или вредители над 2 000,01 ха. Последният приоритет е за проекти с 4 и повече противопожарни дейности, заложени по утвърден горскостопански план или програма. Mаксималният брой точки, които може да бъдат присъдени на проект e 100.

По подмярка 8.4 максималният брой точки за определена дейност също е 30. Условие за това е степента на увреденост на горския потенциал да бъде от 75.01% до 100%.

ПРЕДВИДЕНИ СА СРЕДСТВА ЗА ПОСТРАДАЛИТЕ ГОРИ КРАЙ КРЕСНА И СИМИТЛИ

Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по подмярка 8.3 възлиза на 33 363 992 лв. От тях 8 801 100 лв. са предназначени за общините Симитли и Кресна, както и за „Югозападно държавно предприятие“. 24 562 892 лв. са за кандидати различни от посочените. Максималният размер на разходите е левовата равностойност на €1. 5 млн.

15 646 400 лв. ще бъде помощта по подмярка 8.4, а 3 129 280 лв. ще бъдат насочени за специфичните райони. Максималният размер на разходите за едно проектно предложение е левовата равностойност на € 1 млн.

PRSR03

Публикувана в Бизнес
Петък, 08 Юни 2018 13:37

Вирусни болести по фасула

Фасулът, както и другите растения се напада от много вируси. Инфекцията от семена служи като първоизточник , а за по-нататъшното разпространение се грижат листни въшки, акари, бръмбари. Поради това борбата с вирусните заболявания е насочена главно към техните преносители.

При нападение от вирусни болести фасулевите растения остават дребни, хлоротични, деформирани,закържавели. По растенията може да се наблюдава скъсяване на междувъзлията, със забавен цъфтеж, чушките са с дребни семена,прошарени. Може да се наблюдват и ръждиви петна.

Борбата с вирусните болести при фасула е трудна, тъй като няма средства за лечение на вирусите,борбата трябва да бъде насочена към предпазване от инфекция. Мерките за контрол са:

  • ранно засяване, за да се избегне летежа на листните въшки;
  • унищожаване на болни растения и плевели;
  • ограничаване разпространяването на вируса от вектори (листни въшки) чрез третиране с инсектициди;
  • устойчиви и толерантни сортове на някои вируси.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Направените досега инвестиции за формиране на добър и качествен добив трябва да се защитят с последните операции при културата

Агр. Петър Кръстев

През вегетацията на пшеницата, в зависимост от нейните конкретни фази, грижите за посевите с културата имат своите особености. Основната задача за производителя на зърно още в есенния период е да подготви добре посева за презимуване. Пролетта, след възобновяване на вегетацията, пшеницата трябва да е в състояние колкото се може по-бързо да формира вегетативна маса и генеративни органи. Сега е времето да се направи всичко за съхраняване на продуктивния потенциал на културата, да се подобрят качествените показатели на бъдещата реколта до последната фаза от вегетацията и до нейното прибиране.

В късни фази от вегетацията вече е невъзможно да се постигне увеличаване на добива на пшеницата чрез внасяне на торове. Както е известно, в този период торовете повишават само качествените показатели на зърното. При добиви от пшеницата от порядъка на 500 – 600 кг/дка основна и допълнителна продукция се изнасят от 0,350 до 0,450 кг азот – неговият дефицит, както и този на други хранителни елементи в късни етапи на вегетацията, се отразява негативно на наливането на зърното. Пшеницата притежава висока способност към реутилизация на азотсъдържащите вещества от вегетативните органи, но като правило, този азот не е достатъчен за формиране на зърно с високо съдържание на протеин и суров глутен.

Основен начин, който повишава качествените показатели на зърното на пшеницата, е листното подхранване с азот

Установено е, че ефективността на листното подхранване на пшеницата се повишава благодарение на азотното хранене на растенията в началните фази на вегетацията. Затова задачата за повишаването на добива и получаването на качествено зърно от пшеницата с показатели за първа-втора група е невъзможно да се реши единствено чрез листно подхранване. Следователно трябва да се търси оптимално съотношение между дозата на азота при кореновото и листното подхранване. При внасянето с първото и второто подхранване съответно на 3,5 и 5,0 кг/дка активно вещество азот желаните резултати са налице при листно подхранване с N4,0. Такова разпределение на азота през вегетацията позволява да се получи достатъчно висок добив с високи качествени показатели на зърното. Оптималният срок за листно внасяне на карбамид в посевите с пшеница е периодът от края на цъфтежа до началото на фаза млечна зрелост на зърното. Прилагането на листно подхранване в стадий млечна зрелост води до намаляване съдържанието на глутен, тъй като се скъсява периодът за образуване на пластични вещества и тяхното натрупване в зърното.

В края на вегетацията за получаване на висок и качествен добив от пшеницата трябва да се отделя внимание не само на минералното хранене, но и на защитата на посевите от неприятели, болести и плевели. Обикновено в този период в зимните посеви няма проблеми с плевелите, защото културата е силно конкурентна към нежелана растителност.

Контролът над развитието на болести и неприятели в този период е изключително важен. Като повечето съвременни сортове, пшениците от високоинтензивен тип са устойчиви и средноустойчиви на брашнеста мана и кафява листна ръжда. Но въпреки това мощната биомаса, която вече е формирана за завършване на вегетацията, се нуждае от надеждна защита както от многобройните причинители на болести, така и от неприятели.

Нежелана и значителна вреда върху вече формирания добив често нанася фузариумът по класа на пшеницата

Причинителят на фузариума – Fusarium culmorum, и останалите гъби от този род са способни да проникнат в растенията още в ранни стадии на развитие (братене). Развитието на конидиоспорите на гъбите става в основата на стъблата на пшеницата. При топло и влажно време този процес често завършва във фаза изкласяване и цъфтеж. По време на продължителни дъждове зрелите конидии се разнасят от дъждовните капки от ниските етажи на посева към по-високите етажи и класа.

Ако това се случи в периода на цъфтеж, конидиите попадат на прашниците на цветчетата, които съдържат голямо количество хранителни вещества. При повишена влажност и топло време спорите бързо прорастват. Гъбата поразява първо цветните плеви, след което прониква в самото зърно. При по-нататъшното разпространение причинителят на болестта (мицелът на гъбата Fusarium) попада във вретеното на класа и препятства придвижването на асимилати към зърната. Затова в посевите се появяват класове с бели върхове – в зависимост от степента на поражение от гъбата, класът става наполовина или дори напълнобял (известно като белокласие). В такива класове зърното не се развива. Фузариумът по класа води не само към значително намаляване количеството на зърното, но уврежда и неговото качество, замърсявайки го с редица микотоксини. Интензивното развитие на фузариум по класа се благоприятства от температура над 20°С и повишена влажност на въздуха – над 70%. В рискова зона от масово нападение от фузариум по класа са посеви, разположени в низини, долини, по бреговете на реки или на други водоеми. Вследствие на масово нападение от фузариум по класа загубата на зърно достига до 70%.

Цялата статия четете само в хартиеното или електронното издание на вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 31 Май 2018 11:38

Ъгловати петна по краставиците

Основна болест, причинявана от бактерия, от която най-често страдат краставиците са ъгловатите петна.

Симптомите на заразените растения са появата на хлоротични (жълти) ъгловати петна по листата, ограничени от нерватурата. При влажно време (обикновено сутрин) по долната страна на листата, там където са петната се образуват дребни, блестящи капчици от бактериален ексудат, които през деня при повишаване на температурите изсъхват и стават като блестящи люспици. По-късно петната некротират, като изсъхналата тъкан опадва и листата стават като надупчени. Освен листата се нападат и стъблата, листните дръжки и плодовете, като на мястото на повредата се появяват воднисти петна, предизвикващи загниване.

За борбата с бактериалните болести по краставиците решаващо значение има комплексът от профилактични мерки, който започва от обеззаразяването на семената и всички останали мероприятия.

При поява на заболяването се провеждат пръскания с мед съдържащи препарати (без бордолезов разтвор).

Предпазните пръскания срещу кубинската мана с тези препарати имат ограничаващо действие и срещу ъгловатите петна.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За успешното отглеждане на краставици освен спазването на всички агротехнически изисквания се налагат и чести третирания за извеждане на борбата с болести и неприятели. Новите сортове краставици са високопродуктивни с много добри вкусови качества, но са слабо устойчиви към причинителите на болести, най-често гъби или бактерии. По растенията не трябва да се допуска развитие на листни въшки, трипсове, белокрилки и цикади,тъй като някой от тези насекоми са преносители на вирусни болести.

Борбата с болестите включва комплекс от мерки, като основни са:

  • Опазване на растенията от плевели – най-често те са гостоприемници на насекоми, пренасящи вирусни и микоплазмени болести;

  • Оптимално балансирано торене с комбинирани и листни торове. Едностранчивото азотно торене изнежва растенията и ги прави податливи на заболявания;

  • Предпазване на растенията от вредители чрез пръскане с инсектициди;

  • Предпазни пръскания с контактни фунгициди преди да са се развили болестите.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Доматите се нападат от голям брой вируси. Болестите причинени от тях не могат да се лекуват.

Заразяването на растенията с вируси става по различни начини - чрез присаждане, чрез транспорт на инфектирани растения, сеитба на семена от болни растения и др. Основният начин за пренасянето им по растенията обаче е чрез насекомите. Освен че вредят, смучейки сок от растенията, те са преносители и на вирусите. Такива са листните въшки, трипсите и цикадите. Затова борбата срещу вирусните болести е насочена срещу техните преносители. С дейността си в градината човекът също може да пренася вирусите от болно на здраво растение чрез различните операции при отглеждане на доматите – култучене, връзване, окопаване и др.

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най – общите симптоми по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са :

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.

  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по форма и размер, ламелите на листата са изтънели, нишковидни, некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу (типично за леталната некроза по доматите), втрънчване.

  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдават и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновенно е при плодовете от 1-ва-2-ра китка.

Борбата с вирусните болести е много трудна, поради което загубите от тях са големи. За предпазване на доматите от заразяване с вируси през вегетацията се препоръчва:

  • Дезинфекция на работния инвентар и ръцете при връзване, култучене и др. манипулации. Това намалява разпространението на болестта, ако евентуално има заразени растения.

  • Ограничаване на ръчни манипулации

  • Своевременното и качествено третиране с инсектициди и особено с минерални масла срещу векторите на вирусите – листни въшки, цикади, трипси.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Най-голяма вреда при доматите и картофите причинява картофената мана, която се причинява от гъба. Болестта се развива особено силно през години с хладно и влажно време. Благоприятни условия за развитие на маната по доматите и картофите е хладна нощ с наличие на роса, последвана от умерено топъл и облачен ден.

Първоначално тя се появява по най-долните листа на двете култури, които се допират до почвата във вид на петна. Те са воднистозелени и най-често започват от периферията. Постепенно се разрастват и обхващат по-голямата част от листната петура. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. Гъбата причинител напада и стъблата, листните и плодни дръжки. Повреда в по-късен стадий се наблюдава и по зелените плодове на доматите във вид на кафяви петна с твърда, сбръчкана повърхност. Зазряващите плодове на доматите са устойчиви на патогена.

Борбата по химичен път преди да се появи болеста е с контактни (предпазни) фунгициди, които са ефективни при сухи условия за 7-8 дни. Такива са бордолезов разтвор 1%, Дитан М 45 в концентрация 0,2%, Шампион ВП - 0,15 %, Купроксат ФЛ - 0,3% и др.

При влажно време и поява на болестта, до 2 дни след заразяването се използват фунгициди със системно (предпазно и лечебно) действие. Подходящи са Ридомил голд МЦ 68 ВГ - 0,25%, Верита ВГ – 0, 15%, Акробат плюс ВГ - 0,2 %, Куадрис 25 СК – 0,075%, и др. Поради риска от поява на устойчивост на гъбата към системните препарати и поради това, че са по-скъпи, те трябва да се прилагат само в най-критичните моменти.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Четвъртък, 31 Май 2018 11:14

Мерки срещу болестите по ореха

Профилактиката има ограничаващо действие

Орехът се напада от два вида болести, които имат различни причинители – гъбни и бактериални. Понякога и двата вида патогени присъстват едновременно върху дървото, а признаците им са сходни и трудно се различават. Хубавото в случая е, че и двете болести се контролират с едни и същи препарати. Разликата е в периодите за третиране, които по-късно съвпадат.

Борбата с болестите по ореха през вегетацията се извежда по химичен път чрез пръскане с фунгициди. Действително, пръскането е затруднено поради големите размери на дърветата, но с подходящи дюзи на пръскачката то може да се направи качествено.

Двете най-разпространени болести по ореха запачват да се развиват още рано напролет при подходящи условия. Това определя и първото пръскане, което трябва да се направи много рано напролет, преди набъбване на листните пъпки с 2% бордолезов разтвор .То е насочено главно срещу бактериазата, която се развива рано.

Второ пръскане е в средата на май, когато женските цветове прецъфтяват. Това пръскане вече е и срещу антракнозата, която се развива при по-топло време. Тогава може да се използва 1% бордолезов разтвор - 100 г син камък и 150 г гасена вар за 10 литра вода. Освен него могат да се използват и други медни фунгициди. Това пръскане се повтаря след 12-15 дни.

При влажни условия през юни може да се наложи и четвърто пръскане. Препоръчително е то да е със системен фунгицид.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 20

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта