до 17 февруари се приемат становища за промените в наредбата за директните плащания за 2019 г., съобщиха от министерството на земеделието. За първи път схемите за обвързаното подпомагане при зеленчуци се разделят с отделни бюджети, промени има и в изискването за броя на животните при предстоящото подпомагане.

Според предложените поправки при подпомагането, обвързано с производството, схемите ще бъдат 16 - за млечни крави; за млечни крави под селекционен контрол, за млечни крави в планински райони (5 – 9 животни); за месодайни крави и/или юници; за месодайни крави под селекционен контрол; за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10 – 49 животни); за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол; за биволи; за плодове (основна група); за плодове (сливи и десертно грозде); за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан); за зеленчуци (пипер); за зеленчуци (картофи, лук и чесън); за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши); за оранжерийни зеленчуци и за протеинови култури.

След нотификациите от ЕК, приети на 1 август 2018 г., се въвеждат и следните промени в схемите за обвързано подпомагане за животни.

1. Промяна в модела на диференцирано подпомагане, която се изразява в отпадането му при Схемата за обвързана подкрепа за биволи и регламентирането в чл. 28 на прилагането на модулиран размер на подпомагането:

- за първите 30 (включително) допустими животни на всички стопанства и за над 30-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,1 към 1 по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол. Съответно модулацията по чл. 19, ал. 5 и чл. 20, ал. 5 се отменя, а в чл. 28, ал. 2 референцията към чл. 18, т . 8 се заличава;

-  за първите 100 (включително) допустими животни за всички стопанства и за над 100-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,1 към 1 по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол;

2. Промяна в начина на доказване на реализация при схемите за обвързана подкрепа на месодайни животни – досегашното изискване за наличие на новорегистрирани приплоди в стопанството на кандидата се заменя с изискването по чл. 20 за реализация на животни на пазара, съответстващи най-малко на 0,2 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, по чл. 21 за реализация на животни на пазара, съответстващи на най-малко на 0,25 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, както и по чл. 23, ал. 4, т. 2 за месодайни породи овце и кози за реализация на животни на пазара, съответстващи на най-малко 0.5 животни на допустимо животно, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. За целта се въвеждат и съответните дефиниции в §1, т. 15-19 от Допълнителната разпоредба;

3. Промяна в изискваните добиви от мляко от допустимо животно, респективно изискване за реализация на пазара на допустимо животно по отношение количеството мляко/брой животни и по отношение породите и предназначението на животните:

 – по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол се предвижда реализация от поне 1 500 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко за застрашените от изчезване породи и породите с комбинирано използване;

- по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол по чл. 23, ал. 4, т. 1 се предвижда реализация на пазара за млечни породи овце и кози най-малко на 70 кг. мляко и/или еквивалентни млечни продукти на допустимо животно, или най-малко на 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти и реализирани на пазара 0.2 животни на допустимо животно, а за автохтонните породи овце и кози по чл. 23, ал. 4, т. 3 - най-малко на 0.2 животни на допустимо за подпомагане животно или 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти.

В тази връзка се актуализират и списъците на застрашените от изчезване и комбинирани породи говеда под селекционен контрол по Приложение № 6 към чл. 19а, ал. 4, както и на млечните породи овце и кози под селекционен контрол и на породите овце и кози, ползвани за месо, под селекционен контрол по Приложение № 7 към чл. 23, ал. 4, т. 1, 2 и 3.

С изготвения проект на нормативен акт в чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 3, т. 2 се пояснява, че замяната на животни се заявява писмено от кандидата лично или чрез упълномощено с нотариално пълномощно лице с цел избягване на случаи, при които замяната се заявява по пощата.

Българската агенция по безопасност на храните следва да предоставя на ДФЗ – РА до 31 октомври в годината на кандидатстване актуална извадка от списъци и регистри за доказване на директните продажби, а Министерството на земеделието, храните и горите ще предоставя на ДФЗ – РА в гореуказания срок списък на земеделските стопани, регистрирани съгласно условията на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и подали декларация като производители на първични фуражи.

Определят се и допустимите документи за доказване реализация по схемите за месодайни животни. Съгласно ал. 1 от същия реализация по чл. 20, чл. 21 и чл. 23, ал. 4, т. 2 ще се доказва с:

- фактури, когато земеделските стопани са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;

- документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- приемно-предавателни протоколи между земеделския стопанин и кланица с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за клане на ишлеме и фактури за услуга, издадени от кланицата.

На основание ал. 2 гореизброените документи няма да се изискват при затворен цикъл на производство.

Алинея 3 от горецитираната разпоредба постановява при придвижване на животни на територията на страната включително при затворен цикъл на производство ДФЗ–РА да извършва проверка в интегрираната информационна система на БАБХ Ветис, а при търговия в ЕС и износ на живи животни да извършва проверка въз основа на сертификат за вътрешна търговия в ЕС и/или за здравословно състояние при износ, предоставен от кандидата.

С ал. 4 се предвижда изискването документите да бъдат издадени в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септемврина годината на кандидатстване.

Алинея 5 регламентира възможност документите да бъдат предоставени от страна на ДФЗ – РА на Националната агенция за приходите за проверка.

С проекта се създава чл. 27в, с ал. 1 от който се въвежда изискването кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави, за млечни крави под селекционен контрол, за месодайни крави и/или юници, за месодайни крави под селекционен контрол, за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол и за биволи да удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или реализираните на пазара животни, като към документите по чл. 27а, ал.1 и чл. 27б, ал.1 представят декларация и опис на документите по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

Когато земеделските стопани кандидатстват едновременно по повече от една от горепосочените схеми, следва да отбележат в декларацията по ал. 1 по коя схема представят всеки документ.

Алинея 3 от тази разпоредба постановява кандидатите по трите схеми за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, за месодайни крави под селекционен контрол и за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол да описват документите по ал.1, като към всеки документ посочат номер на ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на животни, за което документът се отнася.

Във връзка с промените в изпратената до ЕК към 1 август 2018 г. нотификация по схемите за обвързано подпомагане в сектор Плодове и зеленчуци с проекта се предлагат следните изменения и допълнения:

1. Променя се обхватът на културите в схемите за обвързана директна подкрепа за зеленчуци, без да се променят условията за подпомагане, като за кампания 2019 ще се прилагат Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, кромид лук и чесън) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши);

2 . Съгласно Приложение 5 се занижават изискваните добиви при част от схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци по чл. 29, чл. 29а и чл. 31, а именно изискваните за реализация на пазара добиви за ябълки, круши и вишни по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), изискваният за реализация на пазара добив за сливи по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде), както и изискваните за реализация на пазара средни добиви за домати и краставици по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци.

Анализът на прилагането на схемите за обвързано с производството подпомагане в сектор „Животновъдство“ показа необходимостта от насочване на субсидии по недискриминационни изисквания, произтичащи от обективните потребности на сектора. Прилаганите до 2018 г. схеми за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“ бяха обвързани с реализация на продукция (мляко или новородени животни, регистрирани в стопанството на бенефициента), с изключение на схемите за подпомагане на животни в планинските райони и овцете-майки и козите-майки под селекционен контрол от автохтонни породи.

От кампания 2019 се предвижда изискването за реализация на продукция да бъде въведено и за животните от автохтонни породи от рода на овцете и козите, които са под селекционен контрол, като по този начин се цели постигане на равнопоставеност на земеделските стопани, по отношение на изискванията към отглежданите от тях животни, независимо от породата и предназначението им.

Въвеждането на това изискване за подпомагане ще е приложимо за около 110 000 животни, които представляват около 30% от заявяваните животни по схемата. Същевременно поради факта, че автохтонните породи животни са националният генофонд на страната, формиращ биологичното разнообразие не само в страната, но и в ЕС, предвид локалното им адаптиране, технологията на отглеждане, ниската им млечна продуктивност и запазване на популацията, изискванията при определяне на критериите за доказване на реализация на продукция за този вид животни са по-облекчени от останалите породи.

От кампания 2019 са въведени по-гъвкави възможности за реализация на продукция от овце-майки и кози-майки под селекционен контрол, включително и от автохтонни породи, които дават възможност на земеделските стопани да докажат реализираната от тях продукция от месо и мляко, съобразно предназначението на животните, производствените програми на стопанствата и технологията на отглеждане на животните. През 2017 и 2018 г. за да получат подпомагане по Схемата за дребни преживни животни под селекционен контрол,  земеделските стопани, отглеждащи млечни породи овце и кози, трябваше да докажат реализация на пазара на мляко на най-малко 70 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко за всяко заявено за подпомагане животно.

От кампания 2019 земеделските стопани ще имат и опционална  възможност за доказване на реализация от млечни породи овце и кози, като трябва да докажат чрез определените в Наредба №3/2015 г. документи,  реализация на пазара на най-малко 35 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко от допустимо за подпомагане животно и 0,2 броя животни на допустимо за подпомагане животно. За животните от автохтонни породи тази възможност е алтернативно приложима, като ще имат възможност за доказване на реализация на продукция на мляко и/ или млечни продукти в еквивалент мляко от 35 кг. на допустимо за подпомагане животно или 0,2 реализирани на пазара животни. За животните от месодайни породи овце и кози под селекционен контрол необходимата реализация за едно допустимо за подпомагане животно е определена на 0,5 животни. Надграждането на подхода за реализация на животните от месодайни породи чрез замяна на критерия за отчитане на новородените животни в стопанството с пазарна реализация на животни е свързано с по-целенасочено подпомагане, ориентирано към резултати.

Предвижда се този вид реализация да се извършва и отчита в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни по Закона за ветеринарномедицинската дейност. С цел намаляване на административната тежест, за земеделските стопани се предвижда документите за придвижване на животни да се предоставят по електронен път от БАБХ на ДФЗ за извършване на необходимите административни проверки. Земеделските стопани ще имат задължението да предоставят единствено счетоводните документи (фактури, касови бележки и документите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството) за реализираните на пазара животни.

Въвеждането на изискването за реализация на пазара на животни ще бъде приложимо за около 26 000 броя животни, което представлява около 7 % от общия броя животни за месо, заявени по схемата през кампания 2018 и автохтонните породи животни с предназначение за месо.

Следвайки последователността на политиката за недопускане на дискриминационни условия за подпомагане на земеделските стопани от кампания 2019, се предвижда въвеждане на изискване за доказване на реализация на мляко от застрашените от изчезване породи говеда, заявявани за подпомагане по Схемата за млечни крави под селекционен контрол. За животните от тези породи се въвежда изискване за реализация на мляко, съответстващо най-малко на 1500 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко на едно на допустимо за подпомагане животно по схемата.

Същевременно се въвеждат облекчени условия за земеделските стопани, които отглеждат крави от комбинирани породи, за които земеделските стопани ще трябва да доказват реализация на мляко и/или млечни продукти от 1 500 кг. за едно допустимо за подпомагане животно, вместо изискваните през кампания 2017 и 2018 – 4000 кг.

Следвайки подхода за надграждане на изискванията за реализация, ориентирана към резултати, от кампания 2019 земеделските стопани, отглеждащи месодайни говеда, ще трябва да доказват реализация на пазара на животни, съответстваща най-малко на 0,25 животни за месодайните крави под селекционен контрол или 0,2 животни за месодайните крави и/или юници, които не са под селекционен контрол. Документите за реализация са идентични с тези по схемата за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. Промяната в начина на доказване на реализация от месодайни говеда е насочена към около 6 400 броя бенефициенти, които през 2018 година са заявили подпомагане 157 206 броя животни.

Във основа на изготвения анализ, на база на данните от кампания 2017 и 2018 по отношение на нивото на подкрепа на земеделските стопанства в сектор „Животновъдство“ по отделните схеми за обвързаното с производството подпомагане, беше адаптиран моделът на подкрепа, съобразно необходимостта от допълнително подпомагане до нивото на запазване  на устойчивостта на стопанствата.

При отчитане на новите условия и в търсене на възможности за по-балансирано подпомагане на земеделските стопанства и предвид структурните различия в животновъдния сектор, от 2017 г. България прилага различен размер подкрепа на земеделските стопанства, чрез въвеждане на модулирана ставка. Границата на модулацията е определена на база на общата структура на земеделските стопанства (брой стопанства с брой животни), като е съобразена с обхвата на схемите за обвързана подкрепа и минималния брой животни допустими за подпомагане по отделните схеми.

Коефициентът на завишение на подпомагането при определяне на модулираната ставка е базиран на факторите за ефективност и рентабилност на земеделските стопанствата в отделните структурни диапазони, с цел гарантиране на необходимото ниво на допълване на доходите на земеделските стопани за осигуряване на тяхната устойчивост.

Същевременно България преразгледа и нивото на подпомагане в отделните стопанства, като отчете постигнатата степен на устойчивост и в тази връзка преразгледа праговете на модулация и размера на подпомагането. Новият модел на прилагане на модулация при схемите за обвързана подкрепа за животни е изграден на база на необходимостта от насърчаване на малките и средни стопанства, чрез по-балансирано разпределение на подкрепата към тях.

Структурата, категоризацията и размерът на подпомагането на стопанствата, за които се предвижда по-високо ниво на подкрепа включва: завишен размер на подпомагането с 10% за първите 30 животни (говеда – млечни и месодайни) от всички стопанства, допустими за подпомагане по схемите за обвързана подкрепа, с изключение на животните в планинските райони, за които е обособена самостоятелна схема, чрез която се осигурява необходимото ниво на подкрепа. 

С цел намаляване на административната тежест от 2019 г. отпада ограничението за горен праг на подпомагане на животните по схемите за млечни крави и месодайни крави и юници, който през кампания 2017 и 2018 беше с таван на подпомагането до 250-тото животно. Анализът на данните показва, че през 2018 г. от това ограничение са засегнати едва 16 стопанства по двете схеми и 939 броя животни.

В резултат на адаптирането на нивото на подпомагане чрез промяна на параметрите на модулацията 62 % от земеделските стопани по Схемата за млечни крави и 80% от земеделските стопани по Схемата за месодайни крави и/или юници ще получат завишен размер на подпомагането за първите 30 животни, заявени за подпомагане по схемата.

При схемите за млечни и месодайни крави  под селекционен контрол промяната засяга по-малък брой земеделски стопани, но предвид факта, че голяма част от тях имат комбинирани стопанства, отражението на това решение се мултиплицира върху цялото стопанство.

Анализът на данните за подпомагането в сектор „Биволовъдство“дава основание за промяна на модела на модулирано подпомагане и въвеждане на еднакъв размер на подпомагането за всички заявени по Схемата за обвързано подпомагане за биволи. От кампания 2019 около 280 земеделски стопани, отглеждащи 12 500 бивола ще получат еднакъв размер на подпомагането.

От 2019 г. се въвежда и завишен размер на подпомагането с 10 % за  първите 100 животни (овце-майки и/или кози-майки – млечни и месодайни) от всички стопанства, допустими за подпомагане по Схемата за обвързано с производството подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол. Чрез адаптирането на модела на подкрепа 55 % от земеделските стопанства ще получат по-високо ниво на подпомагане. 

Изключение от тази възможност са животните в планинските райони, за които е обособена самостоятелна схема, чрез която се осигурява необходимото ниво на подкрепа.

Прагът и размерът на подпомагането са съобразени със структурата на стопанствата и необходимото ниво на подкрепа за запазване на прага им на устойчивост, при условията на обвързването им с пазарната реализация.

Публикувана в Бизнес
По време на блиц-контрол в парламента министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов отговори на въпрос за директните плащания, поставен от председателя на комисията Десислава Танева.
 „Графикът ще го публикуваме до края на другата седмица. Той няма да се различава съществено от това, което беше през миналата година“, обясни Румен Порожанов, цитиран от „Фокус“. 
 Публикуването на графика ще стане най-вероятно в сряда. Министърът припомни, че миналата седмица са били платени 50% от субсидиите за говеда, кози и биволи. Оценката на Румен Порожанов е, че през миналата година не е имало забавяне на директните плащания.
 Наредбата за обвързано производство е качена за обществено обсъждане на страницата на МЗХГ, за да може да бъде приета до края на месец февруари, добави Порожанов.
 "За първи път схемите за обвързаното подпомагане при зеленчуци се разделят с отделни бюджети, промени има и в изискването за броя на животните при предстоящото подпомагане. Зеленчуците са разделени на три групи по сходство на себестойността, като целта е ставките да покриват еднакъв относителен дял на тези култури. За плодовете е запазена една единна ставка", каза още министърът.
Няма отпаднали или добавени нови култури. По отношение на схемите за животни е добавена реализацията на месо. Предвидено е доказване чрез приплод 50% и 50 на сто чрез продадено мляко. 
Относно агроекологичните мерки от ПРСР, които се прилагат по време на кампанията за директни плащания, от няколко дни на сайта на МЗХГ са качени предложенията за изменение на наредбите.
 
Публикувана в Бизнес

До 17 февруари се приемат становища за промените в наредбата за директните плащания за 2019 г., съобщиха от министерството на земеделието. За първи път схемите за обвързаното подпомагане при зеленчуци се разделят с отделни бюджети, промени има и в изискването за броя на животните при предстоящото подпомагане.

Според предложените поправки при подпомагането, обвързано с производството, схемите ще бъдат 16 - за млечни крави; за млечни крави под селекционен контрол, за млечни крави в планински райони (5 – 9 животни); за месодайни крави и/или юници; за месодайни крави под селекционен контрол; за овце-майки и/или кози-майки в планински райони (10 – 49 животни); за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол; за биволи; за плодове (основна група); за плодове (сливи и десертно грозде); за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан); за зеленчуци (пипер); за зеленчуци (картофи, лук и чесън); за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши); за оранжерийни зеленчуци и за протеинови култури.

След нотификациите от ЕК, приети на 1 август 2018 г., се въвеждат и следните промени в схемите за обвързано подпомагане за животни.

1. Промяна в модела на диференцирано подпомагане, която се изразява в отпадането му при Схемата за обвързана подкрепа за биволи и регламентирането в чл. 28 на прилагането на модулиран размер на подпомагането:

- за първите 30 (включително) допустими животни на всички стопанства и за над 30-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,1 към 1 по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави, по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници и по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол. Съответно модулацията по чл. 19, ал. 5 и чл. 20, ал. 5 се отменя, а в чл. 28, ал. 2 референцията към чл. 18, т . 8 се заличава;

-  за първите 100 (включително) допустими животни за всички стопанства и за над 100-ото допустимо животно при спазване на съотношението между двата размера на подпомагане: 1,1 към 1 по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол;

2. Промяна в начина на доказване на реализация при схемите за обвързана подкрепа на месодайни животни – досегашното изискване за наличие на новорегистрирани приплоди в стопанството на кандидата се заменя с изискването по чл. 20 за реализация на животни на пазара, съответстващи най-малко на 0,2 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, по чл. 21 за реализация на животни на пазара, съответстващи на най-малко на 0,25 животни на допустимо за подпомагане по схемата животно по Схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол, както и по чл. 23, ал. 4, т. 2 за месодайни породи овце и кози за реализация на животни на пазара, съответстващи на най-малко 0.5 животни на допустимо животно, за периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. За целта се въвеждат и съответните дефиниции в §1, т. 15-19 от Допълнителната разпоредба;

3. Промяна в изискваните добиви от мляко от допустимо животно, респективно изискване за реализация на пазара на допустимо животно по отношение количеството мляко/брой животни и по отношение породите и предназначението на животните:

 – по Схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол се предвижда реализация от поне 1 500 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко за застрашените от изчезване породи и породите с комбинирано използване;

- по Схемата за обвързано подпомагане за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол по чл. 23, ал. 4, т. 1 се предвижда реализация на пазара за млечни породи овце и кози най-малко на 70 кг. мляко и/или еквивалентни млечни продукти на допустимо животно, или най-малко на 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти и реализирани на пазара 0.2 животни на допустимо животно, а за автохтонните породи овце и кози по чл. 23, ал. 4, т. 3 - най-малко на 0.2 животни на допустимо за подпомагане животно или 35 кг мляко и/или еквивалентни млечни продукти.

В тази връзка се актуализират и списъците на застрашените от изчезване и комбинирани породи говеда под селекционен контрол по Приложение № 6 към чл. 19а, ал. 4, както и на млечните породи овце и кози под селекционен контрол и на породите овце и кози, ползвани за месо, под селекционен контрол по Приложение № 7 към чл. 23, ал. 4, т. 1, 2 и 3.

С изготвения проект на нормативен акт в чл. 25, ал. 1, т. 2 и чл. 39, ал. 3, т. 2 се пояснява, че замяната на животни се заявява писмено от кандидата лично или чрез упълномощено с нотариално пълномощно лице с цел избягване на случаи, при които замяната се заявява по пощата.

Българската агенция по безопасност на храните следва да предоставя на ДФЗ – РА до 31 октомври в годината на кандидатстване актуална извадка от списъци и регистри за доказване на директните продажби, а Министерството на земеделието, храните и горите ще предоставя на ДФЗ – РА в гореуказания срок списък на земеделските стопани, регистрирани съгласно условията на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и подали декларация като производители на първични фуражи.

Определят се и допустимите документи за доказване реализация по схемите за месодайни животни. Съгласно ал. 1 от същия реализация по чл. 20, чл. 21 и чл. 23, ал. 4, т. 2 ще се доказва с:

- фактури, когато земеделските стопани са търговци по смисъла на чл. 1 от Търговския закон;

- документи с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството, когато земеделските стопани са лица по чл. 9, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

- приемно-предавателни протоколи между земеделския стопанин и кланица с реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството за клане на ишлеме и фактури за услуга, издадени от кланицата.

На основание ал. 2 гореизброените документи няма да се изискват при затворен цикъл на производство.

Алинея 3 от горецитираната разпоредба постановява при придвижване на животни на територията на страната включително при затворен цикъл на производство ДФЗ–РА да извършва проверка в интегрираната информационна система на БАБХ Ветис, а при търговия в ЕС и износ на живи животни да извършва проверка въз основа на сертификат за вътрешна търговия в ЕС и/или за здравословно състояние при износ, предоставен от кандидата.

С ал. 4 се предвижда изискването документите да бъдат издадени в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септемврина годината на кандидатстване.

Алинея 5 регламентира възможност документите да бъдат предоставени от страна на ДФЗ – РА на Националната агенция за приходите за проверка.

С проекта се създава чл. 27в, с ал. 1 от който се въвежда изискването кандидатите по схемите за обвързано подпомагане за млечни крави, за млечни крави под селекционен контрол, за месодайни крави и/или юници, за месодайни крави под селекционен контрол, за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол и за биволи да удостоверяват реализираните количества мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко или реализираните на пазара животни, като към документите по чл. 27а, ал.1 и чл. 27б, ал.1 представят декларация и опис на документите по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ – РА.

Когато земеделските стопани кандидатстват едновременно по повече от една от горепосочените схеми, следва да отбележат в декларацията по ал. 1 по коя схема представят всеки документ.

Алинея 3 от тази разпоредба постановява кандидатите по трите схеми за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници, за месодайни крави под селекционен контрол и за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол да описват документите по ал.1, като към всеки документ посочат номер на ветеринарномедицинското свидетелство за придвижване на животни, за което документът се отнася.

Във връзка с промените в изпратената до ЕК към 1 август 2018 г. нотификация по схемите за обвързано подпомагане в сектор Плодове и зеленчуци с проекта се предлагат следните изменения и допълнения:

1. Променя се обхватът на културите в схемите за обвързана директна подкрепа за зеленчуци, без да се променят условията за подпомагане, като за кампания 2019 ще се прилагат Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (пипер), Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (картофи, кромид лук и чесън) и Схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши);

2 . Съгласно Приложение 5 се занижават изискваните добиви при част от схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци по чл. 29, чл. 29а и чл. 31, а именно изискваните за реализация на пазара добиви за ябълки, круши и вишни по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група), изискваният за реализация на пазара добив за сливи по Схемата за обвързано подпомагане за плодове (сливи и десертно грозде), както и изискваните за реализация на пазара средни добиви за домати и краставици по Схемата за обвързано подпомагане за оранжерийни зеленчуци.

Анализът на прилагането на схемите за обвързано с производството подпомагане в сектор „Животновъдство“ показа необходимостта от насочване на субсидии по недискриминационни изисквания, произтичащи от обективните потребности на сектора. Прилаганите до 2018 г. схеми за обвързана подкрепа в сектор „Животновъдство“ бяха обвързани с реализация на продукция (мляко или новородени животни, регистрирани в стопанството на бенефициента), с изключение на схемите за подпомагане на животни в планинските райони и овцете-майки и козите-майки под селекционен контрол от автохтонни породи.

От кампания 2019 се предвижда изискването за реализация на продукция да бъде въведено и за животните от автохтонни породи от рода на овцете и козите, които са под селекционен контрол, като по този начин се цели постигане на равнопоставеност на земеделските стопани, по отношение на изискванията към отглежданите от тях животни, независимо от породата и предназначението им.

Въвеждането на това изискване за подпомагане ще е приложимо за около 110 000 животни, които представляват около 30% от заявяваните животни по схемата. Същевременно поради факта, че автохтонните породи животни са националният генофонд на страната, формиращ биологичното разнообразие не само в страната, но и в ЕС, предвид локалното им адаптиране, технологията на отглеждане, ниската им млечна продуктивност и запазване на популацията, изискванията при определяне на критериите за доказване на реализация на продукция за този вид животни са по-облекчени от останалите породи.

От кампания 2019 са въведени по-гъвкави възможности за реализация на продукция от овце-майки и кози-майки под селекционен контрол, включително и от автохтонни породи, които дават възможност на земеделските стопани да докажат реализираната от тях продукция от месо и мляко, съобразно предназначението на животните, производствените програми на стопанствата и технологията на отглеждане на животните. През 2017 и 2018 г. за да получат подпомагане по Схемата за дребни преживни животни под селекционен контрол,  земеделските стопани, отглеждащи млечни породи овце и кози, трябваше да докажат реализация на пазара на мляко на най-малко 70 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко за всяко заявено за подпомагане животно.

От кампания 2019 земеделските стопани ще имат и опционална  възможност за доказване на реализация от млечни породи овце и кози, като трябва да докажат чрез определените в Наредба №3/2015 г. документи,  реализация на пазара на най-малко 35 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко от допустимо за подпомагане животно и 0,2 броя животни на допустимо за подпомагане животно. За животните от автохтонни породи тази възможност е алтернативно приложима, като ще имат възможност за доказване на реализация на продукция на мляко и/ или млечни продукти в еквивалент мляко от 35 кг. на допустимо за подпомагане животно или 0,2 реализирани на пазара животни. За животните от месодайни породи овце и кози под селекционен контрол необходимата реализация за едно допустимо за подпомагане животно е определена на 0,5 животни. Надграждането на подхода за реализация на животните от месодайни породи чрез замяна на критерия за отчитане на новородените животни в стопанството с пазарна реализация на животни е свързано с по-целенасочено подпомагане, ориентирано към резултати.

Предвижда се този вид реализация да се извършва и отчита в съответствие с ветеринарномедицинските изисквания за придвижване, транспортиране, обмен, търговия, изнасяне или пускане на пазара на животни по Закона за ветеринарномедицинската дейност. С цел намаляване на административната тежест, за земеделските стопани се предвижда документите за придвижване на животни да се предоставят по електронен път от БАБХ на ДФЗ за извършване на необходимите административни проверки. Земеделските стопани ще имат задължението да предоставят единствено счетоводните документи (фактури, касови бележки и документите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството) за реализираните на пазара животни.

Въвеждането на изискването за реализация на пазара на животни ще бъде приложимо за около 26 000 броя животни, което представлява около 7 % от общия броя животни за месо, заявени по схемата през кампания 2018 и автохтонните породи животни с предназначение за месо.

Следвайки последователността на политиката за недопускане на дискриминационни условия за подпомагане на земеделските стопани от кампания 2019, се предвижда въвеждане на изискване за доказване на реализация на мляко от застрашените от изчезване породи говеда, заявявани за подпомагане по Схемата за млечни крави под селекционен контрол. За животните от тези породи се въвежда изискване за реализация на мляко, съответстващо най-малко на 1500 кг. мляко и/или млечни продукти в еквивалент мляко на едно на допустимо за подпомагане животно по схемата.

Същевременно се въвеждат облекчени условия за земеделските стопани, които отглеждат крави от комбинирани породи, за които земеделските стопани ще трябва да доказват реализация на мляко и/или млечни продукти от 1 500 кг. за едно допустимо за подпомагане животно, вместо изискваните през кампания 2017 и 2018 – 4000 кг.

Следвайки подхода за надграждане на изискванията за реализация, ориентирана към резултати, от кампания 2019 земеделските стопани, отглеждащи месодайни говеда, ще трябва да доказват реализация на пазара на животни, съответстваща най-малко на 0,25 животни за месодайните крави под селекционен контрол или 0,2 животни за месодайните крави и/или юници, които не са под селекционен контрол. Документите за реализация са идентични с тези по схемата за овце-майки и кози-майки под селекционен контрол. Промяната в начина на доказване на реализация от месодайни говеда е насочена към около 6 400 броя бенефициенти, които през 2018 година са заявили подпомагане 157 206 броя животни.

Във основа на изготвения анализ, на база на данните от кампания 2017 и 2018 по отношение на нивото на подкрепа на земеделските стопанства в сектор „Животновъдство“ по отделните схеми за обвързаното с производството подпомагане, беше адаптиран моделът на подкрепа, съобразно необходимостта от допълнително подпомагане до нивото на запазване  на устойчивостта на стопанствата.

При отчитане на новите условия и в търсене на възможности за по-балансирано подпомагане на земеделските стопанства и предвид структурните различия в животновъдния сектор, от 2017 г. България прилага различен размер подкрепа на земеделските стопанства, чрез въвеждане на модулирана ставка. Границата на модулацията е определена на база на общата структура на земеделските стопанства (брой стопанства с брой животни), като е съобразена с обхвата на схемите за обвързана подкрепа и минималния брой животни допустими за подпомагане по отделните схеми.

Коефициентът на завишение на подпомагането при определяне на модулираната ставка е базиран на факторите за ефективност и рентабилност на земеделските стопанствата в отделните структурни диапазони, с цел гарантиране на необходимото ниво на допълване на доходите на земеделските стопани за осигуряване на тяхната устойчивост.

Същевременно България преразгледа и нивото на подпомагане в отделните стопанства, като отчете постигнатата степен на устойчивост и в тази връзка преразгледа праговете на модулация и размера на подпомагането. Новият модел на прилагане на модулация при схемите за обвързана подкрепа за животни е изграден на база на необходимостта от насърчаване на малките и средни стопанства, чрез по-балансирано разпределение на подкрепата към тях.

Структурата, категоризацията и размерът на подпомагането на стопанствата, за които се предвижда по-високо ниво на подкрепа включва: завишен размер на подпомагането с 10% за първите 30 животни (говеда – млечни и месодайни) от всички стопанства, допустими за подпомагане по схемите за обвързана подкрепа, с изключение на животните в планинските райони, за които е обособена самостоятелна схема, чрез която се осигурява необходимото ниво на подкрепа. 

С цел намаляване на административната тежест от 2019 г. отпада ограничението за горен праг на подпомагане на животните по схемите за млечни крави и месодайни крави и юници, който през кампания 2017 и 2018 беше с таван на подпомагането до 250-тото животно. Анализът на данните показва, че през 2018 г. от това ограничение са засегнати едва 16 стопанства по двете схеми и 939 броя животни.

В резултат на адаптирането на нивото на подпомагане чрез промяна на параметрите на модулацията 62 % от земеделските стопани по Схемата за млечни крави и 80% от земеделските стопани по Схемата за месодайни крави и/или юници ще получат завишен размер на подпомагането за първите 30 животни, заявени за подпомагане по схемата.

При схемите за млечни и месодайни крави  под селекционен контрол промяната засяга по-малък брой земеделски стопани, но предвид факта, че голяма част от тях имат комбинирани стопанства, отражението на това решение се мултиплицира върху цялото стопанство.

Анализът на данните за подпомагането в сектор „Биволовъдство“дава основание за промяна на модела на модулирано подпомагане и въвеждане на еднакъв размер на подпомагането за всички заявени по Схемата за обвързано подпомагане за биволи. От кампания 2019 около 280 земеделски стопани, отглеждащи 12 500 бивола ще получат еднакъв размер на подпомагането.

От 2019 г. се въвежда и завишен размер на подпомагането с 10 % за  първите 100 животни (овце-майки и/или кози-майки – млечни и месодайни) от всички стопанства, допустими за подпомагане по Схемата за обвързано с производството подпомагане за овце-майки и/или кози-майки под селекционен контрол. Чрез адаптирането на модела на подкрепа 55 % от земеделските стопанства ще получат по-високо ниво на подпомагане. 

Изключение от тази възможност са животните в планинските райони, за които е обособена самостоятелна схема, чрез която се осигурява необходимото ниво на подкрепа.

Прагът и размерът на подпомагането са съобразени със структурата на стопанствата и необходимото ниво на подкрепа за запазване на прага им на устойчивост, при условията на обвързването им с пазарната реализация.

 
 
Публикувана в Бизнес

Аграрният комисар Фил Хоган защити предложението на Европейската комисия за тавани на директните плащания от 60 хил. евро на фона на продължаващите критики за това, че огромна част от субсидиите в момента отиват в ръцете на големите индустриални стопанства, информира topagrar.com. Според него подобен таван ще позволи по-справедливото и целенасочено разпределение на субсидиите за земеделие. Както е известно от ЕК предлагат постепенно нарастващ таван с минимална граница  60 хил. евро и максимална 100 хил. евро на стопанство и за година. Държавните и правителствени ръководители на страните членки ще трябва да решат през есента на тази година какъв да бъде таванът на директните плащания, като решението ще е обвързано с приемането на многогодишната финансова рамка за следващия програмен период.

Хоган изтъкна, че определянето на горна граница на таваните на плащанията ще спомогне за намаляване на обществената критика насочена към най-големите земеделски стопанства заради получаваните от тях огромни субсидии. Въвеждането на подобна скала на таваните ще трябва да доведе до намаляване на европейското подпомагане за  тези стопанства.

Средствата остават в страните членки

В същото време аграрният комисар подчерта, че трябва да се намали негативния ефект по отношение на заетостта в земеделския сектор, като за целта се предлага разходите за труд включително и за семейните стопанства да се вземат под внимание при определяне на горната граница на директните плащания. Хоган уверява, че спестените средства вследствие на въведените тавани ще остават в страните членки, и ше отидат за стабилизиране на сегашното ниво  на малките и средни фермери въпреки предвижданото съкращение на бюджета като цяло. „Целта е средства да получат „стандартните семейни стопанства”, подчерта комисарят по земеделие.

Както е известно по време на последното заседание на съвета на аграрните министри по-голяма част от тях се обединиха около даван на възможност за доброволно въвеждане на тавани на директните плащания.

Публикувана в Бизнес

Една от целите на новата ОСП е подобряването на екологичните параметри на земеделските земи чрез въвеждането на задължителен компонент „екологизиране“ на директните плащания, които ще подкрепят селскостопанските практики, благоприятни за климата и околната среда. Приносът на земеделието в поддържането на екологичния баланс на територията на България ще се извършва чрез прилагането на т. нар. „зелени директни плащания“.

Бюджетът, определен за зелени плащания, е в размер на 30% от тавана за директни плащания. Зелените плащания ще бъдат прилагани от кампания 2015.

Земеделските стопани, които имат право да получат плащане по СЕПП, трябва да спазват в рамките на всички свои хектари, отговарящи на условията за подпомагане, селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда. За целите на екологизирането тези практики могат да бъдат диверсификация на културите, запазване на постоянно затревените площи и поддържане на екологично насочените площи.

4.1. Диверсификация на културите - включва изискване за отглеждане на няколко различни култури в стопанството с цел избягване на монокултурното производство. Прилага се при стопанства с размер на обработваемата земя над 10 хектара.

  • Стопанства с обработваема земя между 10 ха и 30 ха трябва да отглеждат поне 2 култури, като основната култура да не заема повече от 75% от общата обработваема площ;
  • Стопанства с обработваема земя над 30 ха следва да имат поне 3 култури. Основната култура не следва да бъде на повече от 75% от обработваемата площ. Двете основни култури не трябва да заемат повече от 95% от обработваемата земя.

За целите на диверсификацията „култура“ означава всяко едно от следните определения:

  • Различните родове, определени в ботаническата класификация на културите;
  • Култура, от който и да е от видовете при Brassicaceae (Кръстоцветни/Зелеви), Solanaceae (Картофови) и Cucurbitaceae (Тиквови);
  • Земя, оставена под угар (без производство);
  • Tреви и други тревни фуражи;

Изключения от изискването за диверсификация на културите:

  • Когато повече от 75 % от обработваемата земя е оставена под угар или се използва за производство на трева и тревни фуражи, при условие че оставащата обработваема земя не надхвърля 30 хектара;
  • Когато повече от 75 % от отговарящата на условията за подпомагане земеделска площ е постоянно затревена площ или под вода през значителна част от цикъла за отглеждане на културите, при условие че оставащата обработваема земя не надхвърля 30 хектара.

Изчисляване на дяловете на различните култури за целите на диверсификацията:

Съобразно националната специфика и традиционните практики при отглеждането на различните видове култури и с оглед на спазване на изискването за наличието на всички заявени култури, за целите на диверсификацията е определен период на проверка – от 15 май до 15 юли на годината на кандидатстване.

4.2.Поддържане на съществуващи постоянно затревени площи

Държавата има задължение да определи екологично чувствителни постоянно затревени площи (ПЗП) в зоните по Натура 2000 и да въведе забрана за разораване на тези площи от земеделските стопани.

Земеделските стопани не трябва да преобразуват и/или разорават постоянно затревените площи, разположени в тези зони. Държавата трябва гарантира, че съотношението на ПЗП спрямо общата земеделска площ, декларирана от земеделските стопани, не намалява с повече от 5%.

Слой „Постоянно затревени площи“ е нормативно определен в Закона за подпомагане на земеделските производители и въвежда забрана за преобразуването и разораването от земеделските стопани на постоянно затревените площи, включени в слоя.

4.3.Екологично насочени площи (ЕНП)

Поддържането на екологично насочени площи ще се прилага от 2015 г. при стопанства с обработваема земя над 15 ха. Най-малко 5% от декларираната обработваема земя следва да е заета от екологично насочени площи. Съобразно националната специфика България ще прилага пълния списък ЕНП, които са установени в Регламент (ЕС) 1307/2013, с изключение на традиционните каменни стени, горско-земеделски системи и залесени територии. Като ЕНП ще се отчитат следните площи:

  • земя, оставена под угар;
  • тераси;
  • особености на ландшафта:
    • живи плетове или обрасли с дървесна растителност ивици с широчина до 10 м.;
    • отделни дървета с корона с диаметър, не по-малък от 4 м.;
    • дървета в редица с корона с диаметър, не по-малък от 4 м. и разстояние между короните – до 5 м.;
    • дървета в група, свързани от застъпващи се корони и полски горички с максимална площ и в двата случая - 0,3 хa;
    • синори (полски граници) с широчина между 1 и 20 м., върху които не се произвежда земеделска продукция;
    • езерца с размер до 0,1 хa с ивица крайречна растителност по протежение на водата с широчина до 10 м в размера на езерцата;
    • канавки с максимална ширина 6 м., включително открити водни течения за целите на напояването или отводняването. 
  • буферни ивици;
  • ивици от допустими хектари по протежение на горски територии;
  • площи с дървесни култури с кратък цикъл на ротация – (тополи, върби, черна елша, сребролистна липа, полски бряст, леска, източен чинар и черница – въведени в номеклатурата за наименованието на културите и техните кодове през капания 2014)
  • площи с междинни култури или зелена покривка;
  • площи с азотфиксиращи култури. Списъкът на определените култури включва: нахут, детелина, бакла, леща, лупина, грах, фий, еспарзета, звездан, соя, бурчак (горчив фий), фъстък, люцерна (алфалфа), боб (обикновен фасул), боб (апсержов боб, вигна).

За да се опрости администрирането и да се вземат предвид особеностите на различните видове ЕНП, съгласно изпратените нотификации, България ще използва коефициенти за преобразуване и/или тегловни коефициенти, посочени в приложение X от Регламент (ЕС) 1307/2013. В резултат от прилагането на коефициентите съобразно наличните за стопанството видове ЕНП площта на екологично насочените площи се преизчислява.

Публикувана в Бизнес

Европейският парламент предлага всяка една страна членка на ЕС да определя праг на таваните на директните плащания, над който да се намалява техния размер. Този праг не може да бъде по-нисък от 100 000 евро. Средствата, които надхвърлят този праг следва да се намалят по решение на Държавата-членка с най-малко 25% и най-много 100%.

Това става ясно о доклад  с предложения за промени по предложения регламент за стратегическите планове в ОСП, на испанската евродепутатка Естер  Гарсия. Тя е предложила общо 48 промени в текстовете, като най-интересните касаят освен директните плащания и обвързаната подкрепа.

Интересното е, че от обхвата на таваните Европейския парламент предлага да се изключат единствено  плащанията за допълване на доходите на млади земеделски стопани и плащанията за схемите за климат и околна среда. Всички останали плащания, включително обвързаната подкрепа  ще бъдат включени в калкулацията на сумите, на които ще се налага таван на плащанията.

Обосновката на Европейския парламент за тези изменения е:: Предлага се механизъм, който да се адаптира към производствените структури на всяка държава. От друга страна, намалението не следва да засяга подпомагането на екосхемите, тъй като това би било в противоречие с екологичните цели на настоящия регламент. Подпомагането на младите земеделски стопани също следва да бъде изключено. Тези два типа плащания трябва да се изключат от ограничаването (capping), за да се избегне ефект, който противоречи на целите в областта на екологията и приемствеността между поколенията.

По отношение на приспадането на разходите за труд Европейският парламент предлага да се добави възможността да се приспадат и реално направените трудови възнаграждения, а не само средната стойност. Предложението също така включва и възможността Държавите-членки да могат да използват и показатели за стандартни разходи за трудови възнаграждения за различните видове стопанства.

Промяна е направена и по отношение на остатъчния ресурс след налагането на тавана на плащането. Предложението на Европейската комисия предвиждаше този ресурс да се използва с предимство за преразпределителното плащане, като единственото ограничение беше неговия размер да не надвишава средното плащане на хектар за всяка една Държава-членка. Предложението на Европейския парламент казва, че този ресурс трябва да се използва приоритетно за необвързаните с производството плащания.

Интересното по отношение на преразпределителното плащане е, че Европейският парламент предлага размера на това плащане да не бъде по-висок от 25% от  основното подпомагане на доходите за устойчивост, съответстващо на средното на национално равнище. Предлага се също така да се предвиди финансов таван, над който стопанствата да не получават преразпределително плащане.

По отношение на обвързаното с производството подпомагане предложението на Европейския парламент е да се запази сегашния размер на това подпомагане, а именно 13%, като единственото изменение по отношение на обхвата на тази подкрепа е свързано с маслиновите насаждения.

По отношение на самите Стратегически планове Европейският парламент предлага те да започнат да действат от 2023 г. и да бъдат за пет годишен период, а не както Европейската комисия предлага да бъдат за седем годишен период от 2021 до 2027 г.

 

 
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 12 Ноември 2018 14:38

Несигурност за бъдещето на агросектора

Опростяване, модернизация и производителност са основните цели на новата Общата селскостопанска политика на Европейския съюз, но изясняването на детайлите крие много неизвестни

Лили Мирчева

Тъй като бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз все още се обсъжда и се внасят допълнителни промени, това внася и допълнителна несигурност за бъдещето на агросектора. Това споделиха част от участниците в международния научен форум, организиран от Центъра за икономически изследвания в селското стопанство – САРА към Института за аграрна икономика.

„С някои от основните предложения за промени в бъдещата Обща селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз ще бъде направен опит за опростяване и модернизиране на политиката. Дали това ще се случи успешно, ще видим през следващите години, но доброто в това е, че се набляга на модернизацията, заяви д-р Руул Йогениил от университета Wageningen, Холандия. По думите му втората важна промяна е в отношението между ЕС като цяло и отделните страни членки, като основната идея е да се даде повече независимост на отделните държави да модернизират своите политики.

„Може да се каже, че всички държави-членки посрещат това радушно. Много естествено, с по-голямата свобода идва и по-голямата отчетност, т.е. всяка държава членка трябва да обясни пред ЕК избора за своите политики. За целта страните трябва да направят предварителен анализ на въздействието на своите политики. Именно затова различни независими институции трябва да участват в съставянето на политиките на отделните държави“, обясни холандският учен.

Третият фактор набляга на производителността

т. е. повече да се търсят резултати, е не да се спазват административни изисквания. Това означава, че държавите членки трябва да обяснят ясно какви резултати очакват да бъдат постигнати в бъдеще.

Четвъртата точка е да се създаде по-честно разпределение на плащанията от страна на Европейския съюз. „В момента 80% от плащанията на ЕС отиват в около 20% от стопаните и това най-често не са най-иновативните стопанства“, обясни д-р Руул Йогениил. Затова в бъдеще ще бъдат отделени повече пари за иновации не само на научно ниво, но и за иновации на ниво стопанство. „Смятам, че това е много важно, защото ако искаме да постигнем дългосрочни ползи от това развитие, иновациите именно са решението. Ако не направим това, ще имаме тенденции на развитие, които няма да помогнат на хората, да се изправят на краката си, образно казано“, допълни ученият.

По думите му Комисията поставя акцент върху значението на природната среда и климата. Политиката по отношение на климата се засилва, но засега все още всичко е много неясно.

Друг аспект на тази политика е да се вземат предвид притесненията на потребителите и здравните проблеми.

Какво ще се промени за отделните държави-членки?

Вече няма да има преки отношения между ЕК и преките получатели на помощите, т.е. стопаните няма да бъдат наблюдавани директно от Комисията. Това ще се извършва на ниво държава-членка и след това диалогът ще се води между тази държава и ЕК, т.е. ще

има пренасяне на отговорности

„ОСП има нов набор от цели, които доста приличат на тези в досегашната политика. Първата от тези цели е да се създаде устойчив растеж, с добри и стабилни доходи на фермерите, като стабилността да се подпомага чрез инструмент за управление на риска“, коментира д-р Йогениил.

Втората основна цел се отнася до околната среда и климатичните промени, като по отношение на околната среда правилата са по-ясни, за разлика от правилата за климатичните промени.

Последната важна цел е

стимулирането на жизнеността на селските райони

Тези основни цели са разработени от ЕК в 9 подмерки. Те включват осигуряване на добър доход, увеличаване на конкурентноспособността, като част от политиката за осигуряване на достойни цени и изравняване на силите по хранителната верига. Следват действия в областта на климата и околната среда, запазване на биоразнообразието. Предвидени са специални мерки за предаване на знания и опит от поколение на поколение, подкрепа за селските райони и живота на отделните хора в тях.

„Няма голяма промяна в целите. Те съществуват и настоящата ОСП, но има известни приоритети, като околната среда, която става по-важна, отколкото беше досега“, коментира д-р Руул Йогениил.

Извън тези конкретни цели има няколко по-общи и това са засилване на знанието и иновациите, стабилно развитие и опростяване на политиката. Ученият обясни още, че най-

значителни ще са промените в т. нар. зелена архитектура

„В настоящата обща политика има правила за по-зелена икономика, които ще бъдат променени. Ще останат

изискванията за запазване на постоянните пасища,

но ще нараства броят на условията, т.е. действията ще трябва да бъдат извършвани от фермерите, но без да очакват допълнително заплащане. Това означава, че за да получат някакви плащания, ще трябва да правят нещо повече от това, което досега са правили. Освен това

навлиза нещо ново, наречено екосхеми

като всяка държава членка трябва да определи една такава схема, която ще прилага. Това може да бъде определянето на буферни зони, например. Стопаните имат свободата да приемат или не приемат тези схеми, но на ниво държави членки те ще бъдат задължителни. За изпълнението на ангажиментите по тези мерки ще се плаща по Първия стълб на ОСП или с директните плащания. Следователно няма да има задължение за национално съфинансиране. Но от друга страна означава, че ако държавите отделят повече средства за екосхемите,

средствата за директните плащания ще намалеят

Посланията за околната среда и управление на климата остават сравнително непроменени в сравнение с настоящата политика. Но се насърчават страните членки да помислят за нови мерки срещу климатичните промени.

„Нещо важно за екосхемите е правилото за извършване на плащанията. Ако прочетете текстовете на директивите, ще видите, че може да бъдат увеличени плащанията към стопаните, така че тези екосхеми да са полезни за зелената икономика, докато по отношение на климатичните мерки е постигнато по-голямо равновесие, т.е. има плащания срещу резултати“, казва д-р Руул Йогениил. По думите му важно е да се наблюдават постиженията на тази политика и за целта са въведени някои показатели. Те са общо

три вида – за производство, за резултати и за въздействие.

Показателите за производство са доста елементарни, като един от тях може да бъде броят на стопаните, получаващи плащания. Показателите за резултати могат да се отнесат доколко и какви резултати постигат стопаните от получените плащания. „Всъщност това са показателите за въздействие - дали тези мерки подпомагат за по-голямата стабилност и жизненост на стопанствата. Държавите членки ще се занимават основно с показателите за производство и резултати. Примерно ако един показател за резултати е по-нисък от целевата стойност, т.е. ако няма достатъчно резултати, Комисията може да задържи част от плащанията, което означава, че всяка държава трябва да направи много добър предварителен анализ за показателите за въздействие. Оценката на политиката т.е. на показателите на въздействие, ще се извършва основно от еврокомисията.

Какво ще бъде въздействието на новата ОСП върху пазарите?

Както всички знаем, през 1992 г. бе основан Общият пазар на Европейския съюз и миналата година отбелязахме неговия 25-годишен юбилей. Идеята е да бъдат изравнени възможностите на всички участници в този пазар. Друга цел е да се позволи специализиране в производството и повишаване на ефективността, т. е. повече ефективност с по-малко разходи. „Докато държавите членки имат сравнително голяма свобода при определянето на своите политики, грижа на Комисията ще бъде именно осигуряване на равни възможности за всички. Тъй като държавите членки имат голяма свобода, съществува риск да започнат да подкрепят най-различни сектори. Затова е много важно познаването на пазара и на различните тенденции в него. Когато България предлага своя план, тя трябва ясно да обясни на Комисията, че този план не застрашава пазара“, обясни д-р Йогениил. Според него в тези нови предложения е скрит потенциален риск. „Първите проблеми могат да възникнат от това, което наричаме основни, изходни разлики. Възможно е една държава членка да постави повече условия от друга, което би създало известно неравенство.

Вторият проблем е свързан с екосхемите, защото ако плащанията по дадена екосхема надвишават необходимите усилия за постигане на резултати, това може да създаде

скрито държавно подпомагане за определени сектори

Третата точка са свързаните с доходите плащания. Според експерта свързани плащания означава, че ще се подкрепят конкретни сектори по конкретен начин. „По принцип е разрешено и в сега действаща обща политика, но ако погледнем начина, по който се прилагат в момента, ще забележим, че това по някакъв начин нарушава пазара“, обясни той. По думите му има известни проблеми в секторните намеси и при схемата за млади стопани.

Ученият предупреди, че може да възникнат проблеми, включително със Световната търговска организация, а не само с нелоялната конкуренция на Общия пазар. За да илюстрира риска от нелоялна конкуренция, той даде примери за финансиране на различни сектори. „Около 41% от бюджета се отделя за сектора говеждо и телешко месо, а тази схема се прилага от 23 държави членки. По отношение на захарното цвекло само 10 държави прилагат подкрепа. Видно е, че съществуват разлики в обема на подпомагане и в броя на държавите, които прилагат различните схеми. По този начин се създава нелоялна конкуренция, което води да изкривяване на пазара. Освен подкрепата за иновациите, подкрепата на всички останали сектори трябва да се регулира“, категоричен е холандският експерт.

Какви са основните промени, заложени в новата ОСП?

Ще се промени организацията на отношенията между ЕК, държавите членки и отделните фермери. „Това може да се счита за положително, защото отделните стопани вече няма да се налага да защитават своята дейност пред Брюксел, а в собствената си държава“, обясни д-р Руул Йогениил.

По думите му относно зелената икономика и т. нар. зелена архитектура, постепенно се засилват приоритетите на околната среда и климата. По отношение на използваните инструменти обаче няма съществени промени.

Какво е потенциалното въздействие на ОСП върху пазара?

Нарастват заплахите за равните възможности за участие на производителите в него. „Очакваме Комисията в разговорите с отделните държави членки да зададе сериозни въпроси в тази насока. Смятам, че в следващите години все по-важен ще става въпросът за климата, който ще окаже съществено въздействие върху животновъдството, въпреки че в момента не е ясно видимо. Някои държави членки ще се ориентират по-бързо в тази насока, а други вероятно ще отложат. Това е свързано с техните ангажименти за намаляване на емисиите на парникови газове“, коментира д-р Руул Йогениил по време на научния форум.

Публикувана в Бизнес

До дни ще бъде платен и първия транш на подпомагането за овце и кози, а останалото- през януари, съобщи министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов на среща със земеделски производители в Търговище. Преди това той откри обновените офиси на общинската земеделска служба в гр. Омуртаг и на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище.
Тази година беше спазен индикативния график на разплащателната агенция, средствата на земеделците бяха изплатени регулярно до края на май, заяви още министър Порожанов. Той увери фермерите, че средствата за директни плащания през новия програмен период за България се запазват и дори има леко увеличение от 0,79%. Въпросът е как по-ефективно да бъде разпределен ресурсът в сектора, коментира Румен Порожанов. Според него трябва да отидат повече пари за биологично земеделие, а не за мерки като сеитбооборот и ерозия за агроекология. Стопаните задаваха въпроси за новия закон за поземлените отношения, подпомаганото на пчеларството, наредбата за горивата, тавана на плащанията в ОСП.

Новият офис на Областната дирекция “Земеделие” в Търговище е с площ от 340 кв. м и се намира на ул. “Христо Ботев”, 3. В откриването му участваха и областният управител Митко Стайков и директорът на главна дирекция “Земеделие и регионална политика” в министерството Николай Маринов

Публикувана в Бизнес

Приехме доклад в ЕП за пчеларския сектор, но смятам, че ние трябва да продължим и това да бъде финансово подплатено в новата Обща селскостопанска политика /ОСП/. Предлагам да има директно плащане на пчелно семейство за опрашване.“ Това заяви снощи евродепутатът от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане на бъдещата ОСП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.

Евродепутатът обърна внимание на своите колеги и експерти, да се вземе под внимание липсата на финансова подкрепа за опрашването в бъдещата ОСП.

Близо 80% от растителните видове отглеждани в Европа имат нужда от опрашване, затова смятам, че е съвсем естествено да има директни плащания за опрашване“, коментира Неков.

При обсъждане на новата ОСП, евродепутатът се обяви за целенасочена политика към подпомагане на напояването. „Необходимо е да има развойна дейност в областта, както и финансово подпомагане на държавите-членки, за да може селското стопанство в страните да бъде осигурено с воден ресурс.“, заяви Момчил Неков.

Той постави и въпроса за перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС.

Какво правим с чувствителни сектори, като овцевъдството в Европа ?“, попита колегите си Неков.

При условие, че се отваряме към целия свят, сключваме споразумения с трети страни, и премахнем квотите, това означава, че ще има голям натиск към животновъдите в определени държави-членки и така ние обричаме на фалит цели отраслови сектори, които са били традиционни за тези държави. Смятам, че тук трябва да има много ясна и обоснована политика за подпомагане“, подчерта Момчил Неков.

Публикувана в Бизнес

Едно рамо на противниците  на директните плащания удари специалният говорител по аграрните въпроси в парламентарната фракция на ХДС Алберт Щегеман, пише специализираният портал topagrar. „Аз съм срещу оценките за това, че първи стълб на финансиране в ОСП трябва да оцелее в сегашния му вид’, заяви в интерю експертът. Според него дори в сегашния им размер, директните плащания са решаваща предпоставка  за конкурентноспособност на фермерите. „Който смята, че това ще ее дна секира в бъдеще, означава да извади извън играта тукашното земеделие”, алармира той.

Местните депутати настояват за общоевропейска рамка по възможност с еднакво разпределение на средствата както към директните плащания обвързани обаче с по-големи агроекологични ангажименти, така и между двата стълба на финансиране като цяло. Щегеман се конкретизира, като допълва, че е възможно едно по-нататъшно преразпределение на парите в Първи стълб в полза на първите хектарир обработваема земя.  Освен това  той се произнесе и по първите оценки на научната общественост по отношение на земеделската политика в ОСП, които оцени  като „доста ценни”, и при изготвяне на съответните заключения политиците трябва да ги вземат предвид, защото носят своята отговорност. Щегеман потвърди, че сред коалиционните партньори във федералното правителство все още не е постигната единна позиция по отношение на основните въпроси на бъдещата аграрна политика.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта