През август започват и подготвителните работи за създаването на нови овощни насаждения. За успешния растеж и постиганетто на висока продуктивност е необходимо да осигурите оптимални почвени и климатични условия. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН в калиев хлорид) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6- 6,5. Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения. При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури, с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%. Подпочвените води трябва да са на 2,5 - 3,0 м дълбочина за костилковите и на 1,5 - 2 м за семковите овощни видове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Високите температури през лятото причиняват прегряване на почвата. В резултат на това се стига до силно обезводняване и набръчкване на нежната кора на младите леторасти на дръвчетата, което понякога води дори до изсъхване. Нагрятата почва пък угнетява растежа на корените и също може да предизвика тяхното засъхване.

В дни с високи температури е добре сутрин рано или привечер дръвчетата да се поливат обилно. Оптималната влага регулира температурния режим на почвата, като охлажда корените и подкоронното пространство. Така високите температури стават по-лесно поносими за дръвчетата.

Дръвчета присадени на слабо растящи вегетативни подложки са по-уязвими към високи температури и ниска влажност на почвата, защото развиват кореновата си система по-плитко. Затова при сухи периоди поливките при тях трябва да са по-обилни и по-чести.

Охлаждането на дръвчетата може да става и като в подкоронното пространство се постави маркуч с фин дъждовален накрайник (разпръсквач). Той се пуска в хладните часове на деня, като единственото условие е водните капки да падат под короната без да мокрят листата на дръвчетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При интензивна слънчева радиация и ниска атмосферна влажност е възможно плодовете да пострадат от топлината. Малко необичайно е, че наблюдавате това точно през тази година, когато има чести валежи. За повечето видове поражения от топлинен стрес се появяват при температури около и над 40 градуса, но интензивността на повредите зависи от продължителността на действие.

ПРИЗНАЦИ НА ТОПЛИНЕН СТРЕС

Първоначаланите признаци на топлинен стрес са увяхване и просветляване на тъканите на листата, които започват от върха. По-късно те могат да се покрият с черни точки от некротирала (загинала) тъкан. По плода некротирали петна се появяват от южната и югозападна страна на короната

При силен топлинен пригор, пригорни петна могат да се явят и по зелената кора на младите леторасти.

Сливата е най-чувствителна на високи температури, особено ако са придружени с вятър. Тя придобива некротично прошарване по листата, после може да загинат цели листа, клони, че дори и дървета, а по плодовете се развива шийно завяхване в периода на зазряване

БОРБАТА Е ОГРАНИЧЕНА

За да спасите дръвчетата от повреди от високи температури (над 35 градуса), дъждувайте и поливайте подкоронното пространство. Това разбира се трябва да правите само късно вечер или рано сутрин, когато температурите не са високи.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не оставяйте без надзор прихванатите калеми от пролетното облагородяване. Когато от трите пъпки на присадника леторастите се развиват буйно може да се наложи лека намеса. Направете я не по-късно от края на август. При нея се премахват горните 2 силно развиващи се летораста или се прищипват (пензират). Ако не се направи това, целият калем може да се отчесне.

КОНТРОЛИРАЙТЕ УСЛОВИЯТА НА РАСТЕЖ НА МЛАДИТЕ ПИТОМЦИ

През лятото с високи температури и ниска атмосферна влажност се забелязва набръчкване на нежната кора на младите филизчета и подсъхване в резултат на обезводняване. Добре е привечер те да се освежат, като се напръскат с вода или да се полеят.

Присадените подложки на преоблагородените дървета трябва да се окопават, поливат и пръскат, за да се опазят от болести и неприятели. Младите филизи се нападат често от листните въшки, срещу които също трябва да се води борба.

петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Засадените миналата есен или тази пролет дръвчета вече са в края на интензивен растеж. От грижите полагани за тях, зависи и състоянието в което се намират. Растежът на отделните видове и сортове е различен, защото това зависи от специфичните им особености, подложката на която са присадени и др.

Дръвчетата присадени на вегетативна подложка по правило имат по слаб растеж. Но в същото време по-бързо преминават младенческия период и встъпват в плододаване. За да ускорите този процес, сега е момента да направите малка интервенция. Ако дръвчетата са развили много разклонения е напълно възможно голяма част от тях да са слабо развити, тъй като се засенчват едни други.

НАЛЕЖАЩА НАМЕСА

С лятна резитба направите корекция, като отстраните излишните леторасти. За да узреят до есента тези, които ще оставите, добре е да пензирате (прищипете) връхната им нарастваща част с един-два недоразвити листа. Тази операция ще подпомогне изхранването и узряването на леторастите до есента, както и ще насочи хранителни вещества към пъпките в основата на листните дръжки. Някой от тях ще с превърнат в плодни и има шанс още на следващата година да получите плод. Тази практика е особено полезна при ябълки и круши присадени на слаба подложка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Склонност към повторен цъфтеж имат и семковите и костилковите видове, но най-често се наблюдава при череши, сливи, круши и ябълки. Познато е и при някой декоративни и горски видове, като люляк, акация и др.

СЛУЧВА СЕ КАКТО ПРЕЗ ЛЯТОТО, ТАКА И ПРЕЗ ЕСЕНТА

Необичайният цъфтеж може да се наблюдава както през лятото, така и наесен. Ако това се случи през лятото, дори може да се формират и плодчета, които разбира се няма да узреят.

ЯВЛЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ДЪЛЖИ НА ДВЕ ПРИЧИНИ:

. Първата причина е стрес от климатичните условия през лятото. Това се случва както от продължително засушаване, така и от прекомерна влага. Това е вид реакция, с която някой растения реагират на факторите на средата.
. Другата причина е в развитието на органите растенията, в случая на плодните пъпки. Някои цветни пъпки формирани от предходната година по някаква причина не са успели да завършат развитието си и да цъфнат през пролетта, а са стигнали до тази фаза по-късно – през лятото или наесен.

НЯМА НИЩО ЗНАКОВО И ОПАСНО

Независимо каква е причината за летния цъфтеж на крушата, това не бива да ви безпокои. Това не е масов цъфтеж, а са цъфнали само малък брой закъснели цветчета, които в никакъв случай няма да засегнат реколтата за следващата година.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Слабо растящите дръвчета са по-подходящи за райони в които няма рекордно ниски температури през зимата. Места с голяма надморска височина и тези изложени на студ и вятър не е подходящо за тях. Задължително условие е да има осигурена вода за поливане. Не са подходящи за вилни места с голяма надморска височина.

СЛАБАТА КОРЕНОВА СИСТЕМА ИСКА ПОВЕЧЕ ГРИЖИ

При слаборастящите сортове ябълки са необходими малко повече грижи от останалите дръвчета. Почвата трябва да се поддържа рохкава, за да не се напуква и да изпарява влагата. Плевелите също нямат място под короната на дръвчетата, защото ще конкурират дръвчетата по отношение на хранителните елементи и водата. Редовните поливки са абсолютно задължителни, тъй като корените са разположени в повърхностния почвен слой – до 70 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 20 Юли 2017 16:27

“Джуджетата” имат предимство

През последните години все повече в овощарството се обръща внимание на плодните дървета, присадени върху слабо растящи подложки – „джуджета”. Интересът започна от професионалното овощарство, където на единица площ се засаждат по-голям брой дръвчета, но постепенно той премина и в любителския сектор.

Дърветата присадени на подложки със слаб растеж имат редица ПОЛОЖИТЕЛНИ КАЧЕСТВА:

. те много бързо (често още на втората година след засаждане в градината) започват да плододават;

. плодовете на тези дървета са много по-големи и по-ярко оцветени, като това е съчетано и с по-добри вкусови качества;

. не на последно място – грижите за тях със сигурност са улеснени и по-удобни, особено резитбата, борбата с неприятелите, контролът на болестите и прибиране на плодовете.
Но нискорастящите дръвчета имат и някой

НЕДОСТАТЪЦИ:

. те са с по-кратък живот – продуктивността им е ограничена до 15-20 години;

. кореновата им система е по-слабо развита и се намира в близост до повърхността на почвата, което прави напояването задължително;

. през зимата се по-чувствителни към измръзване - както корените, така и надземната част.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За подпори се приготвят прътове с различна дължина, но не по-дебели от 4-5 см. На върха те трябва да имат естествено разклонение, но ако нямат може да добавите летви, които да го образуват. Натоварването с плод една на подпора не трябва да надвишава 8-10 кг, а това са приблизително 100 средно големи плода. Важно е да се предвиди, натоварената клонка да не се пречупи на мястото на съприкосновението с подпората.

В долния край подпорите се заострят и забиват в земята на 12-15 см. Забиването трябва да е във вертикално положение, а не под наклон, както често виждаме по вили и градини.

ПРЕДОТВРАТЕТЕ ОБРАЗУВАНЕТО НА РАНИ

На мястото на подпиране на клона с подпората е добре да се подложи мека подложка – слама, зеблен чувал, парцали и други подходящи материали. Това е наложително за да се избегне търкането и повреждането на клоните. Ако подпорите не са достатъчно устойчиви трябва да се закрепят допълнинелно напречно помежду им.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В години с добри добиви не трябва да оставяме дърветата без подпори, или други видове укрепвания на клоните. Липсата на тези предпазни мерки не само би довела до загуба на голяма част от добивите, а ще навреди и на самите дървета. Без подпори под напора на силните ветрове и бури, които наблюдаваме напоследък клоните на дърветата се блъскат едни в други, чупят се и се разцепват, а плодовете опадат по земята.

ПОДПОРИТЕ СЕ СЛАГАТ ПРЕДИ КЛОНИТЕ ДА УВИСНАТ

За да се избегнат нежеланите повреди много важно е навременното поставяне на укрепващите подпори на плодните дървета. Най-подходящото време за това е когато плодовете са с големина на орех. Ако сте пропуснали, направете го веднага щом забележите, че клоните започват да се огъват от тежеста на на плодовете.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 51

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта