Огромна заплаха тегне над дребните и средни арендатори и собственици на земя, които ще бъдат изтикани от хубавите си парцели, ако отпадне 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация

Лили Мирчева

Наскоро бе публикувано кратко съобщение, което хвърли в смут дребни и средни собственици на земя, както и болшинството арендатори в страната. В него се казва, че по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) отпада 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По кой начин отпада - дали в бъдеще, след приемането на поредните кръпки в закона, или просто в някаква наредба, не става ясно. От текста не се разбира кога точно ще стане това, а се внушава, че поправката вече е в ход. За хората, които не са наясно с хаоса в българското законодателство, касаещо управлението на земеделските земи, съобщението може да мине между капките. При това остава неясно какво трябва да се промени, щом оставал досегашният режим, според който споразумението за комасация влиза в сила, когато се разпише от минимум 2/3 от ползвателите на земеделски земи.

Но да продължим по текста на неясната публикация. Освен, че експертите на земеделското министерство приели старото – ново предложение на АЗПБ, в нея се казва, че за тези, които не са подписали споразумението за комасация, т.е. недоволните от дадено решение за разпределение на обработваемата земя, ще се прави служебно разпределение. „Водещо в такива случаи

ще бъде правното основание, районите и местностите, в които е то“, обяснява пред „Агрозона“ Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Нещо повече – постигнат бил консенсус между асоциацията и агрочиновниците за отпадане  възможността едновременно да бъдат в споразумение и да работят в реални граници. „Деклариращите, че ще работят в реални граници, ще трябва да  се откажат от участието си в споразумения“, категоричен е Върбанов. По думите му

не трябва да се развалят моделите, които са се доказали през годините, а да се подобрят... Само дето не е ясно за кого – за шепата лобисти или за болшинството собственици на ниви, дръзнали да се занимават със земеделие у нас.

Какво обаче означава това за различните собственици и ползватели на земя? Според някои – това е поредният опит да се издърпа килимчето под краката на малките и средни фермери.

„Тихомълком искат да прокарат тази поправка, която ще обслужи само големите в земеделието. Ако тя мине и бъде приета, означава, че огромна част от гласоподавателите ще оттегли доверието си от това правителство“, коментира фермер, поискал да остане анонимен. По думите му не би трябвало Законът за собствеността и ползването на земеделските земи да се политизира, но „плачът“ за двойното увеличение на осигуровките за фермерите е нищо, в сравнение с тази лобистка поправка в закона. По думите му ако предложението на АЗПБ се приеме, когато отидат да си видят земите, фермерите ще останат изненадани, че вече не са тези, които са имали. Просто ще бъдат натикани да работят ниви по баири, жълтопръстници, чукари и т. н.

„Имам проблеми от две – три години с комасацията на земята“, разказва млад фермер от Разградско. Семейството му решило да се занимава със земеделие преди 6-7 години и започнало да купува неголеми, но плодородни парцели земеделска земя. Вложили всичките си семейни спестявания, като плащали по над 1600 лв. на декар, но в точно определени местности, които са по-плодородни, с убеждението, че тръгват на сигурна основа в новото начинание. Тогава се сблъскали с фирмите, който обработват поне от 20 години насам огромни площи в региона.

Само който е работил земя в България знае, че от нива до нива има огромна разлика. От една можеш да изкараш два тона царевица, а от съседната – едва стотина килограма. И тъкмо тук се крие разковничето на проблема с комасацията – кой ще грабне тлъстата хапка и кой ще работи за този, дето клати гората. Тъкмо затова от години се води война на терена на българското законодателство. Ако решението за комасация трябва да е подписано от всички фермери, т.е. важи 100-процентовото правило  при доброволно споразумение, тогава собствениците на добри парцели ще могат да ги защитят и в последствие да ги обработват. Но ако бъде върнато старото правило, за което АЗПБ сега настоява отново – решението за дадено землище да се взема с 2/3 мнозинство, тогава ще се чува думата само от едрите ползватели, а малките и средните ще останат безгласна буква. Казано образно - няма значение дали Иван, Петкан или Драган са недоволни. Щом останалите 2/3 от арендаторите са съгласни, (а това са предимно монополните фирми), ще си направят споразумение, а недоволните ще бъдат изтикани в неплодородните терени.

Според мнозина фермери споразуменията няма да се правят дори в службите по земеделие , а в офисите на големите фирми, които ще казват къде-кой ще работи земята.“ Законът е много добър, но искат да го променят, само защото не е удобен за тях.Те вече виждат проблеми, защото малките фермери се усетиха и започнаха да плащат повече пари, само и само да наемат по-добра земя, но оттам нататък решават управляващите“, коментират фермери с опит.

Не остава никакъв шанс за малките и средни стопани, които притежават плодородните блокове. Те просто няма как да ги обработват, защото при комасацията те ще бъдат изхвърлени настрани. Както разказва наш читател, купува най-скъпата и плодородна земя, за която плаща скъпо, а на практика обработва ниви, които струват тройно по-евтино.

От АЗПБ искат да отхвърлят изискването за 100% съгласие на участниците в комасацията. Защото само един човек да не подпише – няма споразумение, но пък така ще бъдат защитени правата на всички собственици и ползватели на земя. Ако остане обаче предложението на асоциацията бъде прието, хората с плодородни ниви остават извън земите си, които едрите фермери ще обработват. „Те ще работят в най-добрите масиви, в които ние не можем да влезем“, коментира нашият читател. По думите му в момента се обсъжда тази „поправчица“ в закона. Просто добавят една - единствена дума - отпада 100%-овото съгласие. „Приемат ли това нещо като закон, а аз силно се надявам, че няма да стане, означава, че всички по веригата приключваме – малки и средни стопани. Но истинските последствия ще се видят след 2-3 години, когато тези фермери ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Това ще се отрази и на цените на земята, и на рентите, дори на целия кръг от търговия с машини, семена, торове и препарати“, коментира читателят ни, пожелал да остане анонимен.

Единствената му надежда е малките и средните фермери, които са многобройна общност, да се съюзяват и кооперират.

Публикувана в Бизнес

Работата по единното законодателство за земеделските земи ще продължи поне до края на януари 2019 г., стана ясно на заседание на парламентарната земеделска комисия.

Днес пред депутатите проектът на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи беше представен от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Новият нормативен акт трябва да обедини различните сега действащи закони за земите, да изчисти противоречията и остарелите норми.

Депутатите обаче решиха, че проектът е непълен и ще предложат да бъде доработен, за което има консенсус между различните политически групи, заяви пред журналисти председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева. Тя предлага експертите на министерството да доработват проекта до края на януари. 

Един от спорните моменти в новия кодекс е предложението на агроминистерството собствениците на бели петна (земи, за които няма сключени договори за ползване, но са с ясна собственост) да получават 80% от сумите за обработване на нивите, които фермерите плащат в специални сметки в общините. Останалите 20% от тези средства ще отиват в държавния бюджет.

Собствениците не се грижат за тези имоти, администрацията отговаря за тяхното добро утправление, аргументират се от МЗХГ.

Срещу предложението възрази депутатът Бюрхан Абазов (ДПС), който изтъкна, че в такъв случай агроминистерството трябва да се прекръсти на агенция за недвижими имоти.

Йордан Апостолов (Обединени патриоти) обаче подкрепи идеята, като заяви, че в Добруджа собственици на земи нарочно не сключват договори, тъй като им е по-изгодно имотите да се водят бели петна и да си приберат парите от общината. Някои купуват земите като инвестиция и се получава „каша“ сред тези, които искат да ги работят, обясни той.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения.

Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

 
 
 
Публикувана в Бизнес

До 26 септември ще продължи общественото обсъждане на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи. С решение на Парламента от края на миналата година бе възложено на земеделския министър да предложи на депутатите в срок от десет месеца единен законодателен акт, уреждащ обществените отношения в земеползването. Предвижда се в него да бъде обединена материята от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ). По този начин един общ законодателен акт ще урежда един ефикасен режим от правила за притежаване, ползване, управление и опазване на една специална категория недвижими вещи – земи със земеделско предназначение. Това става ясно от мотивите на министър-председателя Бойко Борисов към закона.

В глава „Уедряване на земеделските земи по собственост“ е предвидена възможност картата на възстановената собственост и кадастралната карта и кадастрални регистри да могат да бъдат изменени за създаване на уедрени поземлени имоти със заповед на министъра на земеделието, храните и горите. Заповедта се издава въз основа на писмено споразумение с нотариално заверени подписи на собствениците на земеделски земи и одобрен план за уедряване, а когато в плана за уедряване са включени земеделски земи – държавна или общинска собственост, споразумението се подписва от министъра на земеделието, храните и горите, съответно от кмета на общината или от оправомощени от тях лица.

Общинската служба по земеделие въз основа на одобрения план за уедряване издава решение, придружено със скица, което удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт.

В глава „Промяна на начина на трайно ползване“ е регламентирана процедурата, по която всеки собственик или упълномощено от него лице, може да промени начина на трайно ползване на земеделските си имоти или на части от тях за други земеделски нужди.

Предвижда се промяната на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой „Постоянно затревени площи“, да може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Глава „Актове за ползване на земеделски земи“ съдържа два раздела – регистриране на актовете за ползване на земеделски земи и раздел, в който е уреден редът за сключване на договорите за ползване на земеделски земи – наем, аренда и съвместна обработка по чл. 31, ал. 4, т. 3 от Закона за кооперациите.

Предвидено е задължение за Министерството на земеделието, храните и горите да поддържа специализиран софтуерен продукт за всяко землище, в който общинските служби по земеделие са длъжни да регистрират представените актове за ползване на земеделските земи (договори, административни, съдебни и други правни актове, които доказват притежаването на право, включващо в съдържанието си правомощие за ползване на земеделската земя), както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени при спазване на изискванията за форма. Регистрацията се извършва по искане на собствениците или на ползвателите на земеделските земи, въз основа на представени от тях копия от актовете.

В глава “Поддържане на картата на възстановената собственост “ се определят условията и редът за поддържане на картата на възстановената собственост за земеделските и горските територии и регистрите към нея.

Проектът предвижда създаване на глава „Създаване и поддържане специализирана карта“. С оглед ускорено преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта и кадастрални регистри, МЗХГ ще организира и поддържа специализирана карта и регистри върху кадастрална основа, които да съдържат и поддържат актуални текстови и графични данни, необходими за изпълнение на възложените задачи – регистрация на ползването; изготвяне на споразумения за масиви за ползване; подаване на информацията за нуждите на подпомагането, поддържане на специализирани данни, които не са предмет на кадастралната карта и регистър и др. Специализираната карта и регистри са необходими за управлението и развитието на поземлените отношения в Р. България. Целта е гарантиране и успешното усвояване на средства от Европейските фондове и националните доплащания при провеждането на съответните кампании.

Публикувана в Бизнес

Фермери и общински служители втори ден са в пълно неведение по декларирането на дългогодишните договори за наем, които с последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от май тази година трябваше да бъдат приключени до 30 юни тази година. Преди седмица парламентът за пореден път прекрои този закон, така че сроковете да бъдат удължени до 31 юли 2018 г., но поправките още не са обнародвани в „Държавен вестник“ и работата по места напълно е блокирала.

Очаква се текстовете да бъдат обнародвани на 3 юли, вторник. Но дори и с утрешното узаконяване на последните поправки фермерите са изумени от законодателната каша, която ще настъпи с презаверката на някои от старите договори.

Причината е в новите текстове, свързани с валидирането на онези договори, които по принцип трябва да се уреждат със законите за арендата (арендните договори) и за задълженията и договорите (договорите за наем), а не със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вместо това в закона за собствеността беше записано, че „договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. Става въпрос за договорите, които се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице“.

Само да припомним какво наложи законът за земята да се коририга два пъти, след като в края на декември 2016 г. депутатите тихомълком въведоха поправки в този закон, в резултат на което всичките „бели петна“ станаха обществено достояние и това доведе до скалъпването на схема за кражба на имоти, развихрила се през лятото на миналата година, след като с тълкувателно решение на Върховния касационен съд по Закона за задълженията и договорите беше отворена врата за преотдаване под наем на вещи, дори и на земеделски земи от хора, които не са техни собственици.

В резултат на това две русенски фирми спретнаха чудна схема за пренаемане на „бели петна“ с фалшиви договори за собственост, които впоследствие са преотдавали на нови арендатори. Веднага след като наемателите са превеждали парите за наем за три години напред, фирмите им изчезвали от правното пространство и новите арендаторите оставали излъгани. Така земеделците остават без земя и без рента, която вече са превели на мнимите собственици на тези "бели петна". И всичко това стана напълно законно, както коментират юристи.

Схемата беше засечена от службите по земеделие през лятото на 2017 г., установявайки, че измамниците са действали чрез свързани фирми и то в региони, където има най-много „бели петна“ ( непотърсени от собствениците им парцели), а именно – Монтанско, Ямболско и Великотърновско.

Законно действащите арендатори и собствениците на земя не биха влезли никога в подобна схема, защото по този начин губят всичко – доходи от ренти, европейски и национални субсидии. Именно затова вместо да прекрояват наново закона за земята, администраторите можеха да блокират измамниците, които бяха установени бързо чрез справки в търговския регистър.

Старите арендатори са против поредните промени, тъй като чрез тях отново са прокарани корпоративни интереси от крупни стопани, възнамеряващи лесно да придобият нови „бели петна“. Подозренията са неслучайни, тъй като последните корекции в закона за земята минаха през парламента отново без съгласуване с браншовите организации. И което е още по-странно, в преходните и заключителните разпоредби на Закона за рибарство и аквакултури беше направена нова кореция в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с поставен нов срок за валидиране на договорите първи октомври 2018 г.

Публикувана в Бизнес
Собственици и/или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, могат да създават масиви за ползване на пасища, мери и ливади по споразумение, с изключение на лицата, които ползват пасища, мери и ливади над нормата, определена по реда на чл. 37и, ал.4. Това е записано в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделската земя, който МЗХ вече публикува .В проекта е записано още, че животновъди имат право да създават масиви за ползване на пасища, мери и ливади по споразумение. Споразумението се сключва и актуализира всяка година до 1 октомври за следващата стопанска година. Собствениците на пасища, мери и ливади декларират в общинската служба по земеделие по местонахождението на имотите формата на стопанисване и начина на трайно ползване на всеки от имотите. Декларацията се подава в срок до 31 юли лично или чрез пълномощник по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните, и важи за следващата стопанска година. 
 
Площта на пасища, мери и ливади, за които няма сключени договори и не са подадени декларации от собствениците им по ал. 2, се разпределя между ползвателите, с изключение на имотите от държавния и общинския поземлен фонд.
Сключването на споразумението се ръководи от комисия за всяко землище, за което има подадени декларации по ал. 2 и заявления и по ал. 3, определена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие" в срок до 15 септември. В проекта на закона е премахнато изречението в проблемния за животновъди член 37в, ал. 2, изречение 6 с думите „пасища, мери, ливади и трайни насаждения“.
 
Създава се нов член 37 ж, който определя условията и реда за кандидатстване за ползване напасища, мери и ливади.
 
 
Публикувана в Бизнес

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта