Четвъртък, 14 Февруари 2019 13:10

Предложиха ни много лош вариант на закон

Трябва да има сериозен анализ на процесите на ползването на земята, особено след 2007 г., за да се стигне до модел на земеползване и защита на собствеността, който да задоволява всички страни, коментира Светла Бъчварова, депутат от БСП

Интервю на Лили Мирчева

-Г-жо Бъчварова, има ли шансове скоро да бъде изработен и приет Закон за земята. Както всички знаем, доста пари на данъкоплатците отидоха в адвокатската фирма, която изготви неуспешния Кодекс на земята. Приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи също пропадна и бе решено да се отложи приемането му. Тепърва ще се създават работни групи... Има ли шанс различните икономически интереси към земеделската земя в България да постигнат консенсус?

- Приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи бе втори опит и много лош вариант на закон. Доколкото мога да се ориентирам, няма да се изпълни срокът, който е до 28 февруари, законопроектът да се представи в Народното събрание. Разбираме, че сега предложеният на обществено обсъждане текст ще бъде оттеглен и ще започне нова работа по него.

–   Каква е причината?

–    Причината да се стигне до такива движения наляво – надясно е, че с решение на Народното събрание бе отложено приемането на първия вариант на закона през 2017 г. Тогава бе предложено да се направи първо анализ на поземлените отношения в България и да се даде идея в каква посока искаме да ги развиваме - дали в защита на собственика, подкрепа на ползвателите и т.н. Ако този анализ беше направен и се каже, че с този законопроект искаме да решим тези и тези въпроси на база на анализа, може би нямаше да се стигне дотук. Продължавам да смятам, че трябва да има много сериозен анализ на процесите на ползването на земята, особено след 2007 г., за да се стигне до модел на земеползване и защита на собствеността, който да задоволява всички страни.

Публикувана в Бизнес

Ще бъде създадена работна група със земеделските асоциации по Закона за земята. Това съобщи земеделският министър Румен Порожанов по време на Седмата национална среща на земеделските производители в България. „Вече сме пуснали писма до всички асоциации, които са изразили мнение в публичното обсъждане в закона. Ще направим работна група, защото нещата са много деликатни. Когато става дума за пари интересите са абсолютно разнопосочни“.

В момента няма нужда от бързане, имаме законова рамка, която работи, категоричен бе Порожанов. „Настоящата 2019 г. и стопанската година, която е в ход ще си върви в тази рамка. Ние не можем да вкараме два режима едновременно. За да не се политизира темата ще вкараме в дебат всички заинтересовани страни и ще поискаме удължение на сроковете за приемане“.

Коментирайки ОСП Порожанов каза, в момента има много документи, които са на дневен ред в Брюксел. Първия и най-важен е многогодишната финансова рамка, която като документ в момента е в обсъждане от Европейския съвет. Очакването е в рамките на късна есен – октомври, ноември – да има решение по нея. Това ще даде параметрите по бюджетите на всяка страна- членка по двата фонда – гаранционния и ПРСР. „В многогодишната финансова рамка с много труд  сме поставили елементи на ОСП, които автоматично ще се пренесат в регламентите. Това например са таваните на плащанията“, каза Порожанов.

По-дългият въпрос е трите регламента, които са част от ОСП, допълни министърът. Те бяха представени като проект в края на мандата на българското председателство и тогава стартира същинския дебат. Този дебат е много подробен, детайлен и всички страни-членки разглеждат и предлагат своите бележки по тях. Няма ревизиран вариант на нито един от трите регламента. Същевременно, с това ЕП е в процес на доклад, изготвен от ресорната комисия по земеделие и той ще бъде внесен за одобрение в рамките на този ЕП. Според бележките, които ще се върнат от ЕП, ще стартира тристранен диалог. „Ние имаме много искания – позиции по директните, таваните, бюджета. Дебатът по самите регламенти и тяхното одобрения очакваме да продължи извън тази година“.

Публикувана в Бизнес
Публикуваният за обществено обсъждане втори проект на нов Закон за земята, наречен Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, няма да бъде внесен в Народното събрание, а подготовката му ще тръгне съвсем отначало.
 Работата по проекта ще започне наново, след като по представените от аграрното министерство текстове бяха заявени отрицателни становища от много неправителствени организации. Това съобщи председателят на парламентарната Комисия по земеделието и храните Десислава Таневана среща с фермери и представители на земеделски кооперации в Добрич, предаде БТА.
 Целта е да бъде постигната справедливост и равнопоставеност в поземлените отношения.
 По думите на Танева от 1991 г., когато е приет общият Закон за земята, са направени повече от 60 поправки. Според нея сега е необходимо законодателните решения да се обединят в един закон, текстовете да се синхронизират и да се осъвременят законодателните актове.
 „Пазарът на земя и на ползването на земеделска земя е изключително атрактивен“, коментира Десислава Танева. Тя допълни, че се вършат и измами, на които засега не може да се реагира бързо по реда на Наказателния кодекс.
 С проектозакона трябва да постигнем визионерство как да се развива секторът, каза Танева. Тя поясни, че, за да бъде внесен проектът в Народното събрание, трябва да бъде постигнат консенсус в общественото обсъждане. По думите й всички досегашни законодателни норми ще важат през започналата стопанска година.
 Председатели на стопанства поискаха на срещата да бъде подготвен и нов закон за земеделските кооперации. По-късно днес председателят на парламентарната комисия ще се срещне и със земеделски производители от региона.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 04 Февруари 2019 12:22

Закон за земята по български

Във фермерските западноевропейски държави, включително от Скандинавието, министърът на земеделието обикновено се назначава от влиятелните структури на селскостопанското общество. Тоест от самите земеделци, работещи собствена или арендована земя. И в повечето случаи министърът е един от тях. В буквалния смисъл на думата той е принуден да слезе от трактора или да напусне обора, за да се заеме с административни задължения. Но това не означава, че изоставя фермата си. Когато свърши срокът на новите му отговорности, че и по време на министерстването си, много често той отново облича работните дрехи. 

Има ли съмнение, че такъв човек познава отлично земеделския труд, нуждите и потребностите на своите колеги? Немислимо е да се предположи, че някой в тези държави ще дръзне да прави закон, който да не отразява мнението на земеделските организации и на самите фермери, не познава тънкостите на земеделието и още повече – дори да пречи на работата им. Та нали и на самия министър след изтичането на мандата ще му се наложи да работи според законовите постулати.

Припомням сиза всичко това, което съм видяла при нееднократните ми посещения в тези държави сега, когато в България се обсъжда новиятЗакон за земеделските земи. И нещо повече поставя се краен срок за неговото приемане.

Всички фермерски организации поставят с особено възмущение въпроса, че се работи върху документ, който е значително по-лош от съществуващия досега и за който под никаква форма не е поискано тяхното мнение.

Според Националната асоциация на зърнопроизводителите например, проектът трябва изцяло да бъде преработен. „Самата концепция на целия проектозакон ни притеснява. Искаме той да се преразгледа и да се направи нещо стойностно. Мога да кажа, че предният вариант на закона беше по-добър от този, който се предлага сега“, каза Костадин Костадинов, председател на асоциацията.

Асоциацията на земеделските производители в България заяви категорично, че „не подкрепя предложения проект, предварителната оценка на въздействието, както и начина на настоящия процес на обществено обсъждане, без провеждането на каквато и да било експертна дискусия със заинтересованите страни“. 

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи също настоява някои неща да останат, а други да бъдат променени. “Разбира се, че ще има различни мнения по темата, но точно заради това трябва да се съберем и да работим заедно. Само така накрая ще се постигне закон, който да е оптимален и да удовлетворява всички. Закон, който да работи за бранша, а не да ни пречи, казва Костадин Костадинов. Ние не искаме да се ограничаваме времево. Срокът, поставен от Народното събрание, няма как да бъде спазен. Няма как да се справим за месец, два или три. Просто за такъв основополагащ акт, с който искаме да работим 10-15 години, без да го пипаме и преправяме, трябва време, за да се изработи и да стане нещо наистина стойностно“, категоричен е той.

Представителите на всички браншови организации в земеделието са за задълбочено преразглеждане на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, което означава кардинално прекрояване на проекта, предложен от министерството на земеделието. Това становище е изразено от ръководствата на представителните съюзи и асоциации при срещата им в земеделското министерство в края на миналата седмица.

„Всички ние имаме сериозни забележки към този проект, който, ако бъде приет, би довел до сериозни нарушения, включително и до противоречие с член 17 от Конституцията, гарантиращ неприкосновеността на частната собственост“, посочи Стайко Стайков, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя.

Според хората от бранша сегашното законодателство, въпреки своите несъвършенства, е далеч по-приемливо за земеделските стопани от това, което предлага администрацията с новия закон. „Именно затова е важно да не се бърза, още повече че нямаме яснота и по бъдещата Обща селскостопанска политика на ЕС след 2020 г.", каза Стайков. И добави в случай че таваните на плащанията бъдат сериозно намалени, каквито са някои от очакванията, поземлените отношения в България би трябвало да претърпят и значително по-сериозни промени.

Сегашното положение устройва повече фермерите и администрацията, защото проблемите със Закона за арендата, с отчуждаването и белите петна са познати и при конкретни казуси биха могли бързо да се превъзмогнат. С новия закон ситуацията би станало толкова заплетена, че земеползването би предизвикало хаос в системата, предупреждават хората от бранша.

Според фермерите е редно да се изчакат европейските избори, за да има яснота по новото развитие на земеделието. Това е становището на зърнопроизводители, биофермери, градинари, малки и средни производители. 

Чудя се защо е това бързане. Отново ли ще бъде изработен документ, който на практика ще бъде неприложим? Спомням си, че след създаването на сегашния Закон за земята един от неговите автори самокритично ми сподели – този закон едва ли ще може да бъде приложен, тъй като в него има взаимноизключващи се и противоречащи си текстове. Но какво ли толкова се учудвам, след като никой от ръководствата на МЗХГ и ДФЗ не е и помирсвал земеделски труд. Чиновникът винаги е политическа креатура и единствено се интересува от партийните указания. Докога ли ще продължаваме така, не знам. Но едно е сигурно докато земеделци не оглавят органите, които се занимават със селското стопанство, едва ли ще се получи някакъв пробив.

Самият министър Румен Порожанов изрази притеснението си пред депутатите от парламентарната комисия по земеделие, че „повечето от уважаваните от нас по-големи асоциации, искат да се разглежда по-подробно този закон“, който по думите му „едва ли е неработещ“. Обяснението на министъра е, че в него се преплитат много интереси - на собственици на земеделски земи, на ползватели, на арендатори и е много трудно да се намери баланс между тях. Както обясни министър Порожанов, засега приемането на Закона за земята се отлага.

В заключение само ще припомня, че най-добрите специалисти в България изработиха стратегии за развитие на земеделието, дори получиха хонорари за това, но всичко написано от тях си остана на книга и неприложено в практиката. Парадоксално е, но е факт – въпреки че някои от създатели на сега действащия Закон за земята не вярваха, че той може да проработи, българските земеделци успяваха да се приспособят към него дълги години. Така че и новият закон, който им подготвят сега, едва ли ще ги сплаши – те са свикнали да се справят с всичко...

Ася Василева

Публикувана в Бизнес

Може да има удължаване на срока за работа по Закона за земята. Това става ясно от думите на земеделския министър Румен Порожанов вчера по време на блиц-контрола в Комисията по земеделие и храни в Парламента. Информация за заседанието публикува в социалните мрежи председателят на комисията Десислава Танева. „В момента се анализират всички становища, свързани със Закона за поземлените отношения и собствеността. Предстоят и още разговори с големите асоциации“, казва още министърът. Той е обяснил, че са получени много становища и Законът за земята е надграден след първоначалния вариант. „Може би някои регулации, които са заложени на експертно ниво са подразнили повече бранша. В момента анализираме всички становища. Има различни интереси, свързани със собственици на земеделски земи, на ползватели и на арендатори. Много е труден балансът в цялото това отношение. Може да поискаме удължаване на срока за работа по този закон“, заявил още Порожанов.

Наредбата за обвързано производство е качена за обществено обсъждане на страницата на МЗХГ, за да може да бъде приета до края на месец февруари. Това е казал още Порожанов по време на блиц-контрола. За първи път схемите за обвързаното подпомагане при зеленчуци се разделят с отделни бюджети, промени има и в изискването за броя на животните при предстоящото подпомагане. Зеленчуците са разделени на три групи по сходство на себестойността, като целта е ставките да покриват еднакъв относителен дял на тези култури. За плодовете е запазена една единна ставка, казва още министърът. Предвидено е доказване чрез приплод 50% и 50 на сто чрез продадено мляко. Заместник – министрите Вергиния Кръстева и Лозана Василева са обяснили, че по схемите за обвързано подпомагане за плодове и зеленчуци няма отпаднали или добавени нови култури, а прегрупиране в три групи, за да се доближи до реалната себестойност на всяка култура. По отношение на схемите за животни е добавена реализацията на месо.

Публикувана в Бизнес

Новият закон ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, коментира икономистът Въто Христов

Интервю на Лили Мирчева

Г-н Христов, вече няколко години усилено се работи за подготовка на проект за Кодекс за поземлените отношения. Какво наложи Законът за земята да бъде толкова пъти доработван?

  • От септември 2017 г. работата по закона се ускори и след обществено обсъждане през юли и август 2018 г., в началото на октомври, проектът беше внесен в парламента. На 10 октомври Комисията по земеделие го обсъди и реши той да бъде доработен. На 12 октомври миналата година, по предложение на Десислава Тaнева, проектът бе върнат отново и срокът за доработка и внасяне в Народното събрание се удължи до 28 февруари 2019 г. Основните мотиви за връщането бяха, че са засегнати недостатъчно въпросите за собствеността на земята, арендните отношения, опазване на земята и земеделското имущество, и как да се избегне наказателната процедура срещу България, предприета от ЕК поради забраната чужденци да купуват земя. МЗХГ се зае с изпълнение на тези указания и на 17 декември 2018 г. бе обявено обществено обсъждане на допълнения проект с краен срок 17 януари 2019 г. Наименованието на новия документ е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазване на земеделските земи. Проектът е придружен с мотиви за внасяне и цялостна предварителна оценка на въздействието. В проекта са направени значителни промени и допълнения, целящи подобрението на законодателния документ. Извършена е огромна по своите мащаби работа. Качеството на закона е несравнимо по-добро от предложения в началото на 2017 г. закон от адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко", по който имаше над 300 забележки, но бяха платени авансово 100 хил. лв. и в края на краищата отиде да отлежава в прокуратурата.

  • Какво, според Вас, липсва в законопроекта и и трябва да се добави в текста на документа, регулиращ собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи?

  • Аз имам съвсем конкретни предложения. Смятам, че трябва да се вземе под внимание резолюцията на ЕП от 27 април 2017 г., отнасяща се до актуалната концентрация на земеделска земя в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тя беше подмината и при разискванията в НС на 19 септември 2017 г. За приемането на тази резолюция са изложени над 40 мотива, превърнати в 42 регламента. Когато човек я прочете, остава с впечатление, че тя се отнася за нас. Това е така, защото сме в групата от няколко страни, където концентрацията на земя като собственост и ползване е взела застрашителни размери. ЕП се тревожи, че едва 3,1% от земеделските стопанства в ЕС през 2013 г. са контролирали 52,2% от земеделската земя в Европа, а 76,2% от стопанствата са ползвали едва 11,2% от земеделската земя. Посочва се, че тази тенденция върви в разрез с устойчивия многоотраслов европейски модел на земеделие, който се основава на семейните земеделски стопанства. При нас тези проценти са съответно 2,4% и 80% при едрите и 91% и 7% - при дребните. Системата за земеделска счетоводна информация за 2015 г., която обхваща 114 410 стопанства, отчита, че 1,1% от стопанствата (1310) са произвели повече от половината от брутната продукция от земеделието. За 29 г. след промените не можахме да прочетем, а камо ли да научим и приложим европейския модел на едно цветущо земеделие. Явно е, че не желаем.

  • Каква е причината у нас картината да е толкова крайна?        

  • Фундаментът на поземлените отношения са размерът на собствеността и използваната земя. Тези показатели при нас са взели застрашителни размери. Имаме вече собственици на десетки и стотици хиляди декара земя. Същото е положението и с ползваната земя. В България има арендатори, ползващи целите землища на населени места. Други са се разпрострели на земя в няколко общини, трети - в няколко области. Това е една от причините за обезлюдяване на много селища и райони. Няма защо да се чудим, че през 2017 г. 64 милионери са получили 135,52 млн. лв. субсидии, средно по над 2 млн. лв. Най-крупният ползвател на земя е получил повече от 24 млн. лв. субсидии. Разликата между дребните и средните ползватели на земя, от една стана, и едрите ползватели е зашеметяваща.

  • Значително място в проектозакона е отделено на арендните отношения. Смятате ли, че те са регулирани добре?

  • Нашето земеделие е арендаторско. Около 80% от обработваемата земя се арендува. При затревените площи, които са предимно държавни и общински, този процент е още по-голям. Много пъти е поставян въпросът да се ограничи размерът на арендуваната земя. Това беше направено в Закона за арендата в земеделието от 1996 г., но беше отменено през 1999 г. и тогава се отприщи стихията на крупното арендаторство. 

  • Предвижда ли се ограничаване на размера на арендата и доколко?

  • Прекомерно обтекаеми са сроковете за арендуване на земята - от 5 до 10 г., а за наемане - от 1 до 4 г. Във Франция срокът за арендуване е 9 години и нищо повече. Сегашната практика е арендаторът да подготвя и предлага договора с всички негови клаузи, а арендодателят е принуден "доброволно" да го подпише. Разумно е предложението в закона да има типов договор, който да се конкретизира в частта за размера на рентата от областните дирекции и общинските служби.

  • Ще доведе ли новият закон до намаляване на земята на крупните арендатори?

  • Предвидена е възможността за преарендуване на земята. Това дава възможност на крупните арендатори, когато са застрашени от намаление на субсидиите, да прехвърлят част от арендуваната земя на фирми, свързани с тях. Тази възможност трябва да отпадне, както това е направено за държавните и общинските земи, отдавани под аренда. Изключително е усложнена процедурата по регистрирането на арендните договори.

  • Как са регламентирани поземлените отношения при търговията със земеделска земя?

  • Това не е засегнато в предлагания закон. Търговията е оставена на пазарната стихия. Всеки, който желае, купува - арендатори, фондове за недвижими имоти, земеделски кооперации, чужденци (някои с поставени лица) и др. Не се поучихме от опита на много европейски страни, които добре регулират този процес. Германският Конституционен съд още на 12 януари 1967 г. е постановил, че търговията със земеделска земя не следва да бъде толкова свободна, колкото търговията с всеки друг капитал. В предлагания закон трябва да се оформи раздел или глава "Търговия със земеделска земя" и как държавата да я регулира.

  • Европейският парламент призовава страните членки да създадат подходящи институции с държавно участие и публичен надзор за управление на земята. Защо у нас това се прави при доста неясни правила, създадени от земеделското министерство?

  • Този въпрос е обсъждан много пъти, но досега не е намерил решение. Във Франция през 1960 г. са създадени т.нар. Дружества за земеделско настаняване и комасация (САФЕР). Те са много подходящи за нас, когато ни предстои да възраждаме села чрез настаняване на нови земеделски стопани и намаляване размера на крупните ползватели на земя. В Унгария имат Министерство на поземлените отношения. В предлагания закон е добре да се регламентира създаване на подходяща институция по примера на Франция.

  • В резолюцията на ЕП е отделено сериозно внимание на малките земеделски стопанства с цел привличане на млади хора и жени в агросектора. Предвиждат ли се конкретни механизми в това отношение в законопроекта за земята?

  • Илюзия и мираж е записаното в чл.172, че с предоставянето без търг на земеделски земи от Държавния поземлен фонд на лица до 40 г., ще се постигне голям ефект. Такива земи почти няма, тъй като вече са заграбени или са останали малко и на неподходящи места. Ако искаме да привлечем млади хора и възродим селата, погледите и действията трябва да бъдат насочени в друга посока - към едрите ползватели на земя и тези, които са се разпрострели на землищата на цели села, в няколко села, общини и области.

  • Какво определя законопроектът относно покупката на земя от чужденци?

  • Успокояващо звучи записаното в чл.4 (ал.5): "Граждани и юридически лица от държави членки на ЕС и на държавите по Споразумението за европейско икономическо сътрудничество могат да придобиват право на собственост върху земеделски земи при условията на този закон." Надеждата е, че с тази разпоредба ще избегнем предприетата към нас наказателна процедура, което сигурно ще стане. Но при положение, че със закона не ограничаваме размера на собствеността на българските граждани, това не можем да направим и за тази категория чужденци. Тогава ще излязат на светло собственици като Марк Жирардели, които вече са купили земя с подставени лица. Ще се появят нови купувачи, а фондовете за недвижими имоти и крупни собственици това и чакат. Едните ще се сдобият със сравнително евтина земя, а продавачите ще спечелят някой и друг милион. Търговията на земя ще се засили, тъй като ще бъде подпомогната от комасацията на земя на едрите собственици. Двигатели на този процес са фондовете за недвижими имоти и фирми, които закупиха и продължават да купуват на безценица дребни парчета земя. Искат комасация, за да продават скъпо.

  • Досега Законът за собствеността и ползването на земеделските земи, приет през 1991 г., е променян 67 пъти. С новия закон се правят още промени. Може ли да се получи някакво объркване в правната материя?

  • Много често има съвпадения и повторения на цели раздели в текста, което не трябва да се допуска.

  • Как регулира законът наследяването на земя?

  • В закона не се взема отношение към продължаващото раздробяване на земята при наследяване. Това е една от причините за незавършената реституция, където наследниците са много. Оттук произтичат и много конфликти при арендуването, наемането на земя и изплащането на рентата. Много европейски страни със закон са стопирали този процес. Нужно е това да стане и у нас и то тъкмо с този законопроект.

  • Проектът на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е на финалната права. Очаквате ли още обществени дебати?

  • Предстои да бъде внесен в Народното събрание, но не очаквам да има много участници при неговото обсъждане, както нямаше и при обсъждането през август и септември миналата година. Ако има, те ще са едри собственици и ползватели на земя. Имам усещането, че се бърза и се прави всичко възможно той да бъде приет в предложения вид. Така подготвеният закон ще изпълни замислите на управляващите, обявени преди 3 г. при сключването на договорите с адвокатското дружество "Георгиев, Тодоров и Ко". Но той ще постигне и една друга важна, скрита и опасна цел.

  • Каква е тази цел?

  • Да се бетонира статуквото в българското земеделие. Нещо повече, той ще осигури и гарантира по-нататъшното развитие на отрасъла в същата посока - още по-едри собственици и ползватели на земя, които потискат дребните фермери, диктуват пазара и арендуването на земите, ще спъват желаещите да се занимават със земеделие. Младите ще напуснат страната, селата ще продължават да опустяват и изчезват. Земеделието ще продължава да бъде монокултурно - производство главно на зърно и маслодайни семена, с най-малко брутна продукция от декар, равняваща се на 80 евро. Ще изнасяме суровини и внасяме хранителни продукти с висока добавена стойност. Ще продължаваме да изнасяме още работна ръка за земеделието в Европа. Тези въпроси не се третират в мотивите и цялостната предварителна оценка на въздействието на закона.

  • Какво предлагате Вие?

  • Позволявам си да направя следното предложение - преди да започне обсъждането на закона в парламента, той да бъде предмет на дискусия на най-висок форум с участието на лидерите на парламентарно представените партии, както и някои извънпарламентарни, на омбудсмана и българските евродепутати. На този форум да се търси решение на проблемите, поставени в резолюцията на Европейския парламент от 27 април 2017 г., които да залегнат в подготвения закон.

Публикувана в Бизнес

При хаотичния пазар земята днес служи като средство за прикриване на криминално придобития капитал и за т.нар. рентиерство от времето на пещерният капитализъм, коментира Кирил Боянов, председател на Общото събрание на земеделските кооперации в Силистра

Лили Мирчева

Каква е съдбата на Кодекса на земята, който трябва да начертае новото българско законодателство? Това е един от основните въпроси, който ще бъде обсъждан по време на семинара на Земеделските кооперации от Североизточна България, който ще се проведе в дните от 16 до 18 януари в хотел ”Интернационал” край Варна. Според обещанията, на него ще присъства и министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Представителите на кооперациите вече са подготвили въпросите си към него и разчитат на сериозен и откровен разговор за Ахилесовата пета на нашето земеделие – собствеността и ползването на земята.

„Новият Закон за земята, поземлените отношения и опазването на земеделските земи донякъде ще регулира досегашните пропуски, но генезисът на тези сложни поземлени отношения може би 1000 години ще мутира в различни варианти. Това се породи от погрешната поземлена реформа с възстановяването на земята в нови реални граници и с ликвидацията на селскостопанския капитал, вместо да беше възстановена като акционерен капитал. Така имуществото днес нямаше да има нужда от възникването на тези сложни поземлени отношения и постоянното, да не кажем непрекъснато раздробяване на земята по наследници“, коментира Кирил Боянов, председател на Общото събрание на земеделските кооперации в Силистра. Той поставя въпроса: “Докога у нас ще говорим за комасирано земеползване, а не комасиране на собствеността на земята?“

В изложение, което ще бъде представено на семинара, Кирил Боянов коментира, че българската земя е национално богатство, национална сигурност и продоволствен комплекс. „Време е да се спре този порочен либерален пазар на земята чрез изграждане на Агенцията за земята. Днес земята, при този хаотичен пазар, служи като средство за прикриване на криминално придобития капитал и за т.н. рентиерство от времето на пещерният капитализъм. В тази празнота, в пазара на земята се намесиха частни фирми като „Агрион”, които правят безплатни услуги, ипотекират земята срещу кредит, а това е в дълбочина алгоритъм чрез който да изкупят земята впоследствие“, допълва Боянов и задава поредния въпрос: Ще има ли ограничения за закупуване на българска земя от чужденци?

„Досегашното отчуждаване на земеделски земи се извършва по доста стари цени, несъобразени с днешната ценова конюнктура на пазара. Може би това удължава срокът за отчуждаване чрез водене на съдебни дела, особено при строеж на магистрали, водни съоражения и други строителни обекти”, допълва председателят на Общото събрание. По думите му всички искат млади хора да се върнат на село, да се занимават със земеделие, но откъде млад човек ще вземе 2000 лева, за да си купи земя и да прави земеделие. Затова предлага на управляващите да приемат закон, който ще позволи на млади хора и на безимотните да се оземляват, да им се отпускат безлихвени кредити, така както го е правил цар Борис III.

„Крайно време е да се въведе поземлен данък върху земята. Не може отделни физически лица, нотариуси, депутати да притежават стотици и хиляди декари собствена земя и да не плащат данък, а бедният селянин с 0.500 кв.м. в урбанизирана територия да плаща данък. Стига с тези лобистки закони! Навремето АПК ”Дръстър” Силистра внасяше 12 лева рентен данък в бюджета за 1.5 млн. дка“, обяснява Боянов.

„В проекта на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи е предвидено комасация на собствеността да става по искане на собственика, притежаващ минимум 25% от земята в дадено землище“, добавя Боянов и отново пита това не е ли лобистко предложение за тези, които изкупиха българската земя?

„У нас над 2.8 млн. дка е изкупена от чужденци. В Румъния над 500000 дка е изкупена от Обединените арабски емирства, а към нашата земя афинитет имат Китай, Саудитска Арабия, ОАЕ. Как тогава се съхранява това национално богатство? Вярно е, че има директива на ЕС за движение на хора, стоки и капитали, а за Унгария и страните от Вишеградската четворка не важи ли тази директива?“

Според Кирил Боянов досегашните субсидии по СЕПП, които трябва да са насочени към инвестиции и иновации, и въпреки че са около 60% от европейската помощ за земеделието у нас, икономическият им ефект е минимален. Коментарът му е, че тези субсидии се използват потребителски за ежегодно увеличаване размера на рентите. „Време е да се въведе икономически регулатор по-отношение тяхното ефективно целево използване и размера на рентата“, предлага Кирил Боянов. В подкрепа на тезата си той представя сравнителни данни от статистиката. Според тях производителността на труда на един зает човек в земеделието е 2800 лв. Брутна добавена стойност (БДС), в индустрията е 7800 лв., а при услугите - 7600 лв.

По данни от статистиката на земеделието се дължат 4-5 % от БДС в държавния бюджет, на индустрията - 30-32 %, а услугите добавят цели 64 процента. Това е един от най-явните признаци, че схемите на подпомагане в агросектора не работят както трябва.

„Потребността от арендуването на земя расте и ще расте, защото по мярка 121 нашите земеделски кооперации и арендаторите се оборудваха с нова енерго-

наситена техника. В резултат земята, която обработват, не е достатъчна за пълната заетост и натоварване на тази скъпо струваща техника, а тя ще започне да дефектира и ще увеличава себестойността на продукцията. На този етап структурата на машинния парк в земеделието е в диспропорция със структурата на културите“, казва още Боянов. По думите му нарушено е съотношението на мощностите, които обработват съответните декари земя. И дава пример: не може един комбайн, който струва 600 хил. лв. да се използва само 10 дена в година и да има икономическа възвращаемост.

Според председателя на Общото събрание арендаторите със законни и незаконни прийоми и средства правят всичко възможно, за да превземат съществуващите кооперации.

„Има ли Национална стратегия на земеделието у нас, съобразена с приоритетите на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз“, пита още Боянов. Задава и следващ въпрос: Кога ще имаме Закон за браншовите организации, който да легитимира браншовите съюзи и тяхното участие в международната браншова организация „КОПА-КОДЖЕКА” в преговорите за бъдещето на ОСП в Европа?

„Земеделските кооперации, като икономическа, социална и организационна производствена структура на този етап задържат до известна степен демографския срив и имунната система на живот в селата. Според мен правителство или партия, която успее да съхрани селото и българската земя, ще съхрани и България“, прогнозира Боян Кирилов и дава пример с работата на ЗК ”Нива-93” в село Професор Иширково, област Силистра.

Темата на тазгодишния Национален семинар с председатели и счетоводители на земеделски кооперации и „Оптимизиране на разходите - условие за нарастване ефективността на зърнопроизводството“. Форумът ще бъде съпътстван с изложба, където водещи компании в семепроизвдството, почообработката, растителната защита и модерните технологии в земеделието ще представят своите последни продукти и услуги.

Очерта се семинарът да стане арена на горещи спорове и ползотворен диалог за българското земеделие.

 

ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПО НОВАТА ОСП-2021/2027 г.

1. Да се обмисли добре трябва ли да се налага таван на субсидиите за земеделските кооперации

2. Да се предвиди мярка „Изграждане на поливни площи и иригационни съоръжения с локални кладенци”

3. Освен данък градушка да се въведе и данък мелиорации

4. Субсидиите по СЕПП и обвързаното подпомагане да се диференцират според размера на обработваемата земя

5. Да се помисли дали е по-добре субсидията да бъде на база реализирана продукция или на площ

  1. Да се предвидят субсидии за пчелно семейство, с оглед опрашването на културите

  2. Субсидията за биоземеделие да се дава за реализирана продукция

Публикувана в Бизнес

На 16 януари приключва общественото обсъждане на новия проект на Закона за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи

Лили Мирчева

Броени дни остават до приключването на общественото обсъждане на новия проект на Закон за земята, чието пълно име е Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. На сайта на агроминистерството са публикувани проектът и мотивите на правителството за приемането му. 16 януари е крайният срок, в който неправителствени организации и заинтересовани лица могат да участват с предложения към проектозакона, заемащ общо 185 страници. Това е второто публикуване за обществено обсъждане на този закон, известен като един от най-често допълваните и преправяни текстове в нашето законодателство.

„Трябва да се работи върху Закона за арендата в земеделието и

отчуждаването на имоти, което в момента се прави на цени отпреди 30 години“

– заяви пред БНР Стайко Стайков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи. Очаква се скоро асоциацията да внесе своите предложения в МЗХГ във връзка с обсъждания законопроект.

„Отчитаме трудността при създаването на подобен тежък закон, затова вече и не настояваме да се бърза. Особено след септември миналата година, когато депутатите предложиха в него да залегнат и клаузи от законите за арендата и за опазване на селскостопанското имущество, искаме наистина да се създаде добър закон, който да обхване изцяло поземлените отношения“, коментира Костадин Костадинов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Той допълни, че в подготовката на проекта активно са участвали и представители на браншовите организации.

На практика

законопроектът обхваща материята на няколко закона, които досега бяха преправяни на парче

но въпреки това съдържат и безнадеждно остарели текстове.

В допълнения проект са присъединени уредбата на собствеността върху земеделските земи и на договорите за възмездно ползване на земеделските земи – за аренда, за наем и за съвместно обработване. Добавена е и осъвременена регламентация на опазването на селскостопанското имущество. Съответно се предлага отмяната на Закона за арендата в земеделието и на Закона за опазване на селскостопанското имущество. Изготвен е нов проект на Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи“, се казва в мотивите на правителството. По-нататък се обяснява, че в новия закон са определени субектите на правото на собственост върху земеделски земи съобразно разпоредбите на Конституцията на Република България и Закона за собствеността.

„Предвидени са

ограничения за придобиването на земеделски земи от чуждестранни физически и юридически лица

включително и за лицата, в обхвата на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици.

Създаден е механизъм за защита на земеделските земи като ограничен ресурс и национално богатство, като се предвижда след придобиването на право на собственост върху земеделски земи приобретателите да не могат да променят тяхното предназначение за срок от седем години, като се предвиждат и изключения“, се посочва в текста, подписан от премиера Бойко Борисов.

Новият законопроект

обхваща 25 глави, плюс преходни и заключителни разпоредби

В него са включени редица новости, свързани с доброволната комасация, правно уреждане на белите петна, средно рентно плащане, ограничаване на продължителността на договорите за ползване на земеделски земи и още доста правната материя от двата действащи сега закона - Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за опазване на земеделските земи.

В първия раздел на закона се уточняват правните положения на собствеността върху земеделска земя

учредяването на земеделски имоти по собственост, промяната на трайноползване на земеделските имоти

както и договорите за възмездно ползване на земеделска земя, включително и договорите за аренда. Уточнено е как да се извършва регистрацията на актове за ползване на земеделски земи.

Специална глава е отделена на комасацията и създаване на масиви за ползване на обработваеми земи и трайни насаждения, масиви за ползване на пасища, мери и ливади, както и правилата за определяне на суми за средно рентно плащане.

Две глави – осма и девета са отделени за работа със специализирани карти и регистри, както и за обмен на данни с Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Десета глава на законопроекта обхваща правната уредба на земите от държавния и общински поземлен фонд. Уточнени са правилата за провеждане на търгове за отдаването им под наем или аренда, както и

начините за ползване на земеделските земи от държавния и общинския поземлен фонд без провеждане на търг

Въвеждат се правила за предоставяне под наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд без провеждане на търг. Тази възможност се дава и на земеделски стопани на възраст до 40 години. Изброени са специалните случаи за безвъзмездно ползване на държавни и общински земи.

В главата „Ограничени вещни права“ са написани правилата за учредяване на ограничени вещни права с изработване на подробен устройствен план, предварително съгласие за започване на процедура за изработване на подробен устройствен план, както и учредяване право на ползване за устройване на

постоянни пчелини върху пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд

Специален текст определя кой и как има право да купи държавни или общински земи, заети с овощни насаждения, как става продажба на свободни земи от ДПЗ чрез търг на притежателите на компенсаторни инструменти.

Въведени са правила за разпореждане със земеделска земя, върху която е извършено строителство преди влизането в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, както и за бившите стопански дворове на прекратени организации като ТКЗС, ДЗС, частни кооперации и др. Указва се какви са правата върху неразпределени сгради и/или съоръжения от имуществото им.

„Собствениците и ползвателите на земеделски земи са длъжни да ги

опазват от ерозиране, замърсяване, засоляване, вкисляване, заблатяване и други увреждания и да поддържат и повишават продуктивните им качества“

се казва в глава „Опазване на земеделските земи от увреждане“. Уточняват се конкретни правила при обработката на земята и забрани като палене на стърнища, ползване на нелицензирани препарати за растителна защита, унищожаване или промяна на изградени противоерозионни и хидромелиоративни съоръжения без изрично съгласие на регионалните структури на МОСВ и на областната дирекция „Земеделие“ по местонахождение на имота.

В отделни глави на законопроекта са вписани правила за опазване на земеделските земи от увреждане, рекултивиране на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт.

Както и министър Румен Порожанов уточни, в новия законопроект

за първи път се дава възможност неземеделска земя да стане земеделска

Уточняват се конкретни случаи на промяна на предназначение, както и съответните такси, които стопаните трябва да платят на държавата или общините. Указан е срокът на валидност, отмяна и изменения на решенията на Комисията при промяна на предназначението на земята.

Предпоследната глава на проекта уточнява кой и как трябва да се грижи за опазването на селскостопанското имущество и дървесна растителност, как се установяват вреди, как се осигурява право на преминавана през имота. Освен административнонаказателни и допълнителни разпоредби, в заключение се казва, че законът влиза в сила една година след обнародването му в „Държавен вестник”.

По-рано министър Румен Порожанов заяви, че правителството вероятно ще внесе проекта за разглеждане от Народното събрание преди изтичането на определения за това срок - 28 февруари 2019 г.

Така дългата сага на Закона за поземлените отношения може да приключи в пленарна зала, където отново го очакват разгорещени дискусии. Но дано не повтори съдбата на проекта за Поземлен кодекс, който би платен щедро от държавата, но пък браншовите организации категорично го отхвърлиха.

Публикувана в Бизнес

Проектът е качен на страницата на министерството и по него ще се приемат предложения за корекции и допълнения до 16 януари 2019 г.

С новия закон са предвидени ограничения за придобиването на земеделски земи от чуждестранни физически и юридически лица, включително и за лицата, попадащи в обхвата на Закона за икономическите и финансовите отношения с дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим, контролираните от тях лица и техните действителни собственици, се посочва в мотивите към закона.

Създаден е механизъм за защита на земеделските земи като ограничен ресурс и национално богатство, като се предвижда след придобиването на право на собственост върху земеделски земи, притежателите да не могат да променят тяхното предназначение за срок от седем години, като се предвиждат и изключения.  

Поземлените отношения за ползването на земеделските земи се поставят в нова регулативна рамка. Формулирани са общи правила за договорите за възмездно ползване на земеделските земи. Ограничена е продължителността на договорите за ползване - предвижда се тя да не превишават десет години, съответно тридесет години – за земи, заети с трайни насаждения. Целта е  да се постигне по-добър баланс в отношенията между собствениците и ползвателите на земеделските земи чрез избягване на дългосрочна обвързаност с неизгодни договори включително, които са сключени от съсобственици с незначителен дял, каквато негативна практика бе широко разпространена. Подходът за уеднаквяване на режима за ползване на земеделските земи е съчетан със запазване на характерните особености на отделните видове договори, които масово се прилагат в практиката.

Изискването за минимален 5-годишен срок на арендните договори и за сключването им от съсобственици, притежаващи повече от половината от общата вещ, се запазва. За договорите за наем и за съвместно обработване не е въведено правило за минимален срок - те могат да се сключват от съсобственици, притежаващи повече от 25 на сто от собствеността върху земята, като за неуредените случаи се препраща към разпоредбите на Закона за собствеността.

Същевременно специалният режим на договорите за наем на земеделска земя и за съвместно обработване на земеделска земя, предвижда допълнителни административни и нормативни гаранции, произтичащи от специфичния им предмет – земеделска земя, в отклонение от общата уредба на тези видове договори,  чиято уредба е в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и в Закона за кооперациите.

Прилагането им като основна правна форма на поземлените отношения изисква ясна правна регламентация, която ще спомогне за възстановяване на доверието и ще насърчи сключването им, за разлика от неспецифични, включително финансови договорни инструменти.

Включена е уредбата на земеползването, за която основен метод на регулиране е този на власт и подчинение, характерен за административното право. Това са административните процедури за създаване на масиви за ползване, без да се засяга правото на собственост, доброволната комасация на земеделските земи с промяна на правото на собственост, регистрацията на актовете за ползването на земеделските земи за целите на подпомагането по схемите за плащане на площ, специализираната карта и регистри. 

С оглед на регулиране на обществените отношения по повод на земеползването като основа на селското стопанство в националните законодателства на страните от ЕС се прилагат основно четири вида мерки: насочени към защита на ползвателя, на собственика -ползвател, на собственика и за предотвратяване на раздробяването на земеделската земя. 

В проекта е уредена доброволната комасация на земеделските земи с промяна на правото на собственост. Уедряването представлява обединяване на земеделски  имоти по споразумение на собствениците въз основа на план за уедряване с цел да се преодолее раздробеността на поземлената собственост и се създадат предпоставки за повишаване на ефективността на ползването и опазването на земеделските земи.

Предвидено е уедряването на земеделските имоти по собственост да се подпомага от държавата чрез оказване на методическо ръководство от Министерството на земеделието, храните и горите и безвъзмезден обмен на данни между органите по поземлени отношения и Агенцията по геодезия, картография и кадастър и службите към нея.

Общинската служба по земеделие въз основа на одобрения план за уедряване издава решения и скици за уедрените поземлени имоти. В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Собствеността върху уедрените поземлени имоти се придобива от влизане в сила на решението на общинската служба по земеделие, което, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на нотариален акт.

В проекта е предвидено задължение за общинските служби по земеделие да регистрират в информационна система на МЗХГ представените актове за ползване на земеделските земи (договори, административни, съдебни и други правни актове, които доказват притежаването на право, включващо в съдържанието си правомощие за ползване на земеделската земя), както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване, сключени при спазване на изискванията за форма. Регистрацията се извършва по искане на собствениците или на ползвателите на земеделските земи, въз основа на представени от тях копия от актовете.

Проектът на закон включва административни процедури за създаване на масиви за ползване на обработваеми земи и трайни насаждения за съответната стопанска година, както и на масиви за ползване на пасища, мери и ливади за съответната календарна година. 

Въведен е нов подход за гарантиране правата на собствениците на т. нар. „имоти - бели петна“, а именно – задължение за всеки участник в процедурата, на когото със заповедта на директора на областната дирекция „Земеделие“, с която са одобрени масивите за ползване, са определени „имоти - бели петна“ или части от тях, да представя запис на заповед за дължимата сума. Когато участникът не е представил запис на заповед в определения срок, директорът областната дирекция „Земеделие“ изменя заповедта, като изключва участника от процедурата, освен ако е заплатил дължимата сума в определения срок.

Предложен е ред за изплащане на сумите за ползваните „имоти - бели петна“ на техните собственици.

В проекта е уреден редът за определяне на размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината. Предвидено е средното годишно рентно плащане да се определя от комисия за областта, назначена със заповед на директора на областната дирекция „Земеделие“, в левове на декар, според начина на трайно ползване на имотите. Средната стойност на средното годишно рентно плащане се изчислява на база всички договори за периода от 20 януари на предходната година до 20 януари на текущата година, регистрирани в общинската служба по земеделие, за съответното землище.

Предвижда се промяната на начина на трайно ползване на имоти, включени в обхвата на специализиран слой "Постоянно затревени площи", да може да се извършва само след тяхното изключване от слоя със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по реда на чл. 33б, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

С оглед ускореното преобразуване на картата на възстановената собственост в кадастрална карта и кадастрални регистри, МЗХГ ще създава и поддържа специализирана карта и регистри и информационни системи за ползването на земеделски земи и земи в горски територии, необходими за изпълнение на определените му със закон функции. Специализираната карта и регистри са необходими за управлението и развитието на поземлените отношения в България. Целта е гарантиране и успешното усвояване на средства от Европейските фондове и националните доплащания при провеждането на съответните кампании.  

Предвижда се обменът на данни между МЗХГ и Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) да се осъществява чрез отдалечен достъп, като АГКК   запазва основните и допълнителните кадастрални данни за имоти и собственици, налични в картата на възстановената собственост и регистрите към нея, включително и историята на имотите, към момента на тяхното предаване по реда на чл. 35 и § 33 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър (ДВ, бр. 57 от 2016 г.).

Публикувана в Бизнес

Огромна заплаха тегне над дребните и средни арендатори и собственици на земя, които ще бъдат изтикани от хубавите си парцели, ако отпадне 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация

Лили Мирчева

Наскоро бе публикувано кратко съобщение, което хвърли в смут дребни и средни собственици на земя, както и болшинството арендатори в страната. В него се казва, че по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) отпада 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По кой начин отпада - дали в бъдеще, след приемането на поредните кръпки в закона, или просто в някаква наредба, не става ясно. От текста не се разбира кога точно ще стане това, а се внушава, че поправката вече е в ход. За хората, които не са наясно с хаоса в българското законодателство, касаещо управлението на земеделските земи, съобщението може да мине между капките. При това остава неясно какво трябва да се промени, щом оставал досегашният режим, според който споразумението за комасация влиза в сила, когато се разпише от минимум 2/3 от ползвателите на земеделски земи.

Но да продължим по текста на неясната публикация. Освен, че експертите на земеделското министерство приели старото – ново предложение на АЗПБ, в нея се казва, че за тези, които не са подписали споразумението за комасация, т.е. недоволните от дадено решение за разпределение на обработваемата земя, ще се прави служебно разпределение. „Водещо в такива случаи

ще бъде правното основание, районите и местностите, в които е то“, обяснява пред „Агрозона“ Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Нещо повече – постигнат бил консенсус между асоциацията и агрочиновниците за отпадане  възможността едновременно да бъдат в споразумение и да работят в реални граници. „Деклариращите, че ще работят в реални граници, ще трябва да  се откажат от участието си в споразумения“, категоричен е Върбанов. По думите му

не трябва да се развалят моделите, които са се доказали през годините, а да се подобрят... Само дето не е ясно за кого – за шепата лобисти или за болшинството собственици на ниви, дръзнали да се занимават със земеделие у нас.

Какво обаче означава това за различните собственици и ползватели на земя? Според някои – това е поредният опит да се издърпа килимчето под краката на малките и средни фермери.

„Тихомълком искат да прокарат тази поправка, която ще обслужи само големите в земеделието. Ако тя мине и бъде приета, означава, че огромна част от гласоподавателите ще оттегли доверието си от това правителство“, коментира фермер, поискал да остане анонимен. По думите му не би трябвало Законът за собствеността и ползването на земеделските земи да се политизира, но „плачът“ за двойното увеличение на осигуровките за фермерите е нищо, в сравнение с тази лобистка поправка в закона. По думите му ако предложението на АЗПБ се приеме, когато отидат да си видят земите, фермерите ще останат изненадани, че вече не са тези, които са имали. Просто ще бъдат натикани да работят ниви по баири, жълтопръстници, чукари и т. н.

„Имам проблеми от две – три години с комасацията на земята“, разказва млад фермер от Разградско. Семейството му решило да се занимава със земеделие преди 6-7 години и започнало да купува неголеми, но плодородни парцели земеделска земя. Вложили всичките си семейни спестявания, като плащали по над 1600 лв. на декар, но в точно определени местности, които са по-плодородни, с убеждението, че тръгват на сигурна основа в новото начинание. Тогава се сблъскали с фирмите, който обработват поне от 20 години насам огромни площи в региона.

Само който е работил земя в България знае, че от нива до нива има огромна разлика. От една можеш да изкараш два тона царевица, а от съседната – едва стотина килограма. И тъкмо тук се крие разковничето на проблема с комасацията – кой ще грабне тлъстата хапка и кой ще работи за този, дето клати гората. Тъкмо затова от години се води война на терена на българското законодателство. Ако решението за комасация трябва да е подписано от всички фермери, т.е. важи 100-процентовото правило  при доброволно споразумение, тогава собствениците на добри парцели ще могат да ги защитят и в последствие да ги обработват. Но ако бъде върнато старото правило, за което АЗПБ сега настоява отново – решението за дадено землище да се взема с 2/3 мнозинство, тогава ще се чува думата само от едрите ползватели, а малките и средните ще останат безгласна буква. Казано образно - няма значение дали Иван, Петкан или Драган са недоволни. Щом останалите 2/3 от арендаторите са съгласни, (а това са предимно монополните фирми), ще си направят споразумение, а недоволните ще бъдат изтикани в неплодородните терени.

Според мнозина фермери споразуменията няма да се правят дори в службите по земеделие , а в офисите на големите фирми, които ще казват къде-кой ще работи земята.“ Законът е много добър, но искат да го променят, само защото не е удобен за тях.Те вече виждат проблеми, защото малките фермери се усетиха и започнаха да плащат повече пари, само и само да наемат по-добра земя, но оттам нататък решават управляващите“, коментират фермери с опит.

Не остава никакъв шанс за малките и средни стопани, които притежават плодородните блокове. Те просто няма как да ги обработват, защото при комасацията те ще бъдат изхвърлени настрани. Както разказва наш читател, купува най-скъпата и плодородна земя, за която плаща скъпо, а на практика обработва ниви, които струват тройно по-евтино.

От АЗПБ искат да отхвърлят изискването за 100% съгласие на участниците в комасацията. Защото само един човек да не подпише – няма споразумение, но пък така ще бъдат защитени правата на всички собственици и ползватели на земя. Ако остане обаче предложението на асоциацията бъде прието, хората с плодородни ниви остават извън земите си, които едрите фермери ще обработват. „Те ще работят в най-добрите масиви, в които ние не можем да влезем“, коментира нашият читател. По думите му в момента се обсъжда тази „поправчица“ в закона. Просто добавят една - единствена дума - отпада 100%-овото съгласие. „Приемат ли това нещо като закон, а аз силно се надявам, че няма да стане, означава, че всички по веригата приключваме – малки и средни стопани. Но истинските последствия ще се видят след 2-3 години, когато тези фермери ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Това ще се отрази и на цените на земята, и на рентите, дори на целия кръг от търговия с машини, семена, торове и препарати“, коментира читателят ни, пожелал да остане анонимен.

Единствената му надежда е малките и средните фермери, които са многобройна общност, да се съюзяват и кооперират.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 2

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта