Ръст от над 20% в производството на селскостопанска продукция в страната през последните пет години

„През 2017 година производството на аграрна продукция в страната е нараснало с над 20% спрямо 2012 г.”, заяви руският премиер Дмитрий Медведев, цитиран от „Зерно Онлайн”. Той изнесе своя годишен отчет пред депутатите от руската Дума. Според него страната успешно се е справила с наложените санкции, успявайки да намали зависимостта на икономиката от вносните продукти, като в селското стопанство е била събрана рекордна реколта от над 135 млн. тона през 2017 година. Това се дължи на колосалната държавна подкрепа за развитието на агропромишления комплекс, като само за последните шест години за целта  от държавния бюджет са били заделени над 1,3 млрд. рубли.

Отделните региони сами определят приоритетите за развитие на АПК

„Дадохме възможност на фермерите за достъп до кредити  с 5% лихва, а отделните региони получиха възможност чрез единните субсидии сами да определят приоритетите в развитието на АПК”, заяви още Медведев. Освен това държавата е увеличила размера на грантовете, отпускани като финансова помощ за фермерите.

По думите му те  са били подпомогнати не само финансово, защото се нуждаят и от земя. За целта през изминалата година  са били наложени поправки в законодателството на страната, които са позволили

обработваемите площи да надминат 80 млн. хектара

за пръв път от 15 години насам. Също така са били подкрепени 13 нови проекта, свързани със селекционната дейност за създаване на нови центрове за сортоизпитване, изцяло на държавна издръжка.

В изказването си Медведев обърна внимание на още една мярка за подкрепа на фермерите - въведените годишни тарифи за превоз на зърно по железопътната мрежа. Ще припомним, че миналата година фермерите в Русия имаха сериозни логистични проблеми заради рекордните добиви от зърнени култури. „Ние строим нови зърнени терминали в пристанищата си и

изграждаме нова мрежа от разпределителни центрове”

отбеляза още руския премиер.  

Русия изпитва необходимост от подобни центрове към настоящия  момент заради разширяването на експортния си потенциал към нови пазари в Азия и Латинска Америка. Само през миналата година експортът на селскостопанска продукция от страната е надминал 20 млрд. долара.  За първите три месеца на 2018 година транспортираните количества зърно по жп мрежата на страната са се увеличили с 31% спрямо същия период на  предходната година.

Мартин Иванов

Публикувана в Бизнес

Природните бедствия, от суша и наводнения, струват на земеделските производители в бедните страни милиарди долари на година - загуба на земеделски култури и животни. Поради изменението на климата ситуацията продължава да се влошава.
Според ФАО, загубите в селското стопанство от метеорологични явления в развиващите се страни са в размер на 96 милиарда долара за 10 години до 2015 г., като половината от сумата се отнася за Азия. В допълнение към проблемите свързани с климата, секторите на горите и аквакултурите са изправени пред рискове, свързани с такива проблеми като нестабилността на пазара, болестите и конфликтите.
"Това се превърна в" новата норма ", а въздействието на изменението на климата ще задълбочи още повече тези заплахи и предизвикателства", каза в свое изявление генералният директор на ФАО Жозе Грациано да Силва.
ФАО заяви, че природните бедствия стават по-чести и интензивни от 80-те години на миналия век, което създава проблеми за около 2,5 милиарда души, които зависят от селското стопанство. По данни на Римската организация, малките фермери, рибари и други общности по света произвеждат повече от половината от всички селскостопански продукти.
Според ФАО близо една четвърт от всички финансови загуби, причинени от природни бедствия през десетилетието до 2015 г., се понасят от селскостопанския сектор. Около 4% от потенциалното производство се губи в резултат на природни бедствия.
Според ФАО през 2005 г. в развиващите се страни ежегодно са възниквали 260 природни бедствия. Икономическите загуби от климатичните и метеорологичните събития са нараснали, и през 2017 г. се очакваше, най-силният сезон на ураганите в историята.
"Увеличаването на броя на екстремните климатични събития ще има все по-негативно въздействие върху селското стопанство", казват от ФАО. Катастрофите често имат дългосрочни последици за селското стопанство, включително загубите на селскостопански култури и животни, огнища от заболявания, повредена инфраструктура и напоителни системи.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Понеделник, 19 Март 2018 12:57

Третото око на модерния земеделец

Двама английски зърнопроизводители разказват за новата си придобивка, с която разрешават куп всекидневни проблеми по отглеждането на своите култури – репортаж на сп. Farmers Weekly

Безпилотните летателни апарати все още не са обичайна гледка над британските ферми, но те все повече земеделски стопани са наясно за реалните и потенциалните им ползи. Сред тях са фермерите от Североизточна Англия Уил Аткинсън и Хю Врангъм, които използват още едно око – от небето, за да се преборят с плевелите и рязко да снижат разходите си за растителна защита. За тях разказва сп. Farmers Weekly – въпросите и към двамата са аналогични, но пък в отговорите на всеки един ще откриете ползата и удовлетворението им от внедряването на тази техника в стопанството им.

1 1

1. Уил Аткинсън: Спестих средства в борбата с лисичата опашка

Стопанството на Уил Аткинсън се намира в равнината край селцето Скортън, на 10 мили южно от Дарлингтън, най-големия град на графство Дърам, Североизточна Англия. Фермерът обработва 465 ха глинеста орна земя с насаждения от зимна пшеница, маслодайна рапица, пролетен ечемик и зимна ръж, заедно с 260 ха пасища за крави и овце с бозаещи агнета и телета. Отглежда и прасета в закрити помещения. Проблем на английския стопанин създава лисичата опашка, навлязла в площите, засети с разновидни култури. Уил Аткинсън, подпомогнат от специалист агроном, предприема високотехнологично въздушно картографиране на плевелите на територията на своята ферма, като същевременно предлага безпилотни самолетни услуги и на други производители.

2. Hugh Wrangham

. Как се ориентирахте към използването на дрон?

Когато открих, че в насажденията ми има лисича опашка, предприех пръскания на участъците, за да предотвратя разпространението ѝ, но ту прекалявах дозите, ту пропусках някъде. Тогава започнах да изучавам методи, за да изключа човешкия фактор от уравнението и се спрях на дистанционното зондиране. Сателитните изображения бяха за големи площи и с малка резолюция. Така слязохме по-ниско и избрахме дрона. Купихме го от Швейцария, защото само техни фирми имаха лиценз за експорт за Великобритания.

3

. За какво е необходим дрон във фермата?

Когато се срещнете с плевел като лисича опашка, вие не можете да се борите с него от бюрото. Преди да картографираме площите, нашата хербицидна програма ни струваше около 100 паунда на хектар, така че харчовете бяха значителни. Ние изразходвахме тези средства за хербициди, като контролирахме 85% от площите, докато оптималната норма е 97%, така че изоставахме. Сега имаме цялостен подход с глифозат и задържаме лисичата опашка, използваме хербициди като дифлуфеникан и пендиметалин за борба с широколистните плевели, които обикновено избуяват в насажденията.

. Как ви улесняват данните, получени от дрона?

Идентификацията на бурените по места е действително много изгодно. Лисичата опашка например има своя специфика – това е начинът, по който плевелът отразява слънчевите лъчи в различни цветове в невидимия за окото спектър.

4. Wp crop Drone field map 1 cDrone2 AG

Излитанията с дрон позволяват да се локализират прецизно и да се картографират местонахожденията на бурените. Следва целенасочено третиране на бурените, като се подхожда индивидуално към всеки един вид. Така например аз оставям лисичата опашка да се разпростре и през пролетта фиксираните места от картата пръскам превантивно, преди още вредното растение да е избуяло. Опитвам се да открия точното място от картата, където може да се използва дрон, да определя оптималната доза спрей, заедно с нужния отвор на дюзата, за да бъде прецизна борбата с плевелите.

Какъв вид дрон използвате?

Можете лесно да похарчите 40 000 паунда, като закупили цялото програмно обезпечение, но можете да заплатите по-малко, без екстрите на високата технология. Ние използваме дрон с фиксирани крила, с тегло 750 г, лек, с разнообразни сензори, включващи светлините RBG (червено, синьо, зелено), мултиспектрален и с инфрачервени лъчи.

.5 Към бокса

. Какво се промени във вашата ферма?

Спестихме средства! Отнасяме се много внимателно към парите, които изразходваме за лисичата опашка. Напръскахме 20 ха този сезон и похарчихме 15 паунда/ха, вместо 100паунда/ха.

. Планирате ли още нещо, с което да разширите използването на дрона?

Със закупения софтуер могат да се извършват допълнителни дейности, като преброяване на растенията върху единица площ, събиране на данни за наторяване с азотни торове. Моите практически наблюдения са, че 90% от фунгицидите са за превантивно третиране на посевите и само 10% са с лечебна цел.

Лично аз смятам, че допълнителните приложения трябва да останат, но работата със сателитите и монтираните на трактора сензори не бива да се пренебрегват. Времето ще покаже къде още дроновете ще навлязат в производството.

2. Хю Врангъм: Вече ще разпръсквам пестицидите от въздуха

Неговата семейна ферма се намира на север от Дърам – в селцето Либърн, графство Нортъмбърланд, в Североизточна Англия. На площ от 2700 ха растат пшеница, зимен ечемик, рапица, боб и овес. Фермата е дом на стадо от 3500 овце и 150 млечни телета. Хю Врангъм е инженер и е работил заедно със своя брат Джак във фирма, специализирана за картографиране на местности с дронове. Оттук и амбицията му да въведе точни стандарти във всяка земеделска дейност.

Как се спряхте на използване на безпилотен самолет?

Брат ми Джак работеше в авиацията, така че бяхме в течение на UAV (безпилотни летателни апарати). След това узнахме за използването на дронове в селското стопанство и през октомври миналата година се сдобихме със собствен апарат. Първоначално смятахме да картографираме всички посевни площи, но скоро се убедихме, че информацията е огромна и стана невъзможна за проследяване. Съсредоточихме се в направления, в които желаем да постигнем резултати. Разбрахме, че качеството на данните и изпълнението на аграрните мероприятия са ключът за успеха, а не количествените показатели.

За какво използвате безпилотен самолет във фермата?

Най-напред бихме искали с помощта на дрона да създадем дигитална карта на полето. Но целта ни е да впрегнем апарата във всекидневната ни работа, като го интегрираме в изпълнението на текущите ни задачи – например проверка на посевните култури за плевели или заболявания.

По този начин ще избегнем събирането на банка от данни, които не ни ползват. Вече се придържаме към този подход във фермата.

Как се използват данните, получени от самолет?

Отнема ни половин час за подготовката на дрона, за облитане и картографиране на територия от 20 ха, като за тази площ той изразходва 50% от работно време на батериите си. Най-често го включваме за идентификация на плевелите и по-специално за бурена лисича опашка, който в момента се забелязва на малки петна в площите. Освен това се опитваме да открием площи с посеви в стрес, което трудно се открива по друг начин.

Нашият следващ фокус е да подхраним с данни системата с различни приложения, откъдето да ни връщат инструкции за по-ефективна борба с плевелите и за по-ефикасно управление на целия цикъл по отглеждане и прибиране на реколтата – в крайна сметка за спестяване на пари.

Какъв тип дрон използвате?

Избрахме квадрокоптер с дистанционни светлинни сензори. Предпочетохме го пред дрона с фиксирани крила, защото нашият се управлява по-лесно и има преимущества с вертикалното си излитане и кацане. Той е по-гъвкав, универсален, защото можете да го използвате за картографиране, разузнаване и нормална видеоработа.

 

С придобивката променихте ли пътя си за развитие?

Това наистина промени нашето схващане как точно и ефективно би трябвало да управляваме земята си. Вълнуващо е само като си помислим какво можем да достигнем с безпилотните самолети. В сравнение с други фирми не сме чак толкова напреднали, но сега пред нас се откриват възможности за използване на съвременна технология. С програмното осигуряване дронът вижда, предава данни и ни помага да прилагаме разнообразни методи при отглеждането на посевите. Ако имаме алгоритъм за плевелно настъпление при пшеницата например, то бихме могли да приложим конкретно указанията.

Имате ли планове за разширяване употребата на дрон?

В рамките на няколко години очакваме, че срещу подадена информация ще получим предписания и ще ги приложат там, където са най-необходими. Искаме да направим картиран запис на нашите полетата, така че да имаме цялостен поглед за вземане на качествени решения. Освен това в най-близко бъдеще ще разпръскваме от дронове пестициди и хранителни вещества.

Какво (не) знаете за дроновете

Дроновете са безпилотни летателни апарата (БЛА), които са най-новото попълнение в прецизното земеделие за събиране на масиви от ключови данни, използвани за вземане на агрономически решения. Устройствата позволяват заснемане на полето, безжично предаване на данни, картографиране и обработка на информацията с подходящ софтуер. Специализираният софтуер обработва веднага всички данни на заснетите изображения и изготвени карти на таблет, лаптоп или настолен компютър. Тази информация помага на стопаните да определят местата, които имат нужда от поливане, растителна защита или са готови за прибиране на реколтата. Системата увеличава ефективността на земеделските производители, като ги облекчава от чакане на бавни и с ниска резолюция сателитни изображения или от обикаляне на терена, за да се провери за плевели, болести, засушаване и дали реколтата може да се прибира. По-големите производители днес трябва да поддържат връзка с всички парцели от земеделската си земя, за да разчитат на прецизно селско стопанство, базирано на GPS и бази аналитични данни за увеличаване на добивите и приходите, например чрез намаляване на пестицидите и използване на точните количества вода. Тук дори опитното око не може да се конкурира с прецизността на новите технологични решения.

Един земеделски стопанин можете да закупи по-евтин БЛА и да направи няколко хубави снимки, но за да направи измервания, трябват камери с по-добро качество, например инфрачервени камери за мониторинг на растителността. Ще са нужни софтуер и други агрономически данни - като например за почвата, водата и времето, за да се получи общ модел на културата и да се вземат информирани решения.
Картите, събрани от безпилотни самолети, след това се превръщат в "рецепта за лечение" за областта. Те могат да се качат на трактора с GPS-навигация, който ще следи за доставяне на необходимото количество торове, пестициди или други ресурси.

Адаптиран превод Алекс Петров

Публикувана в Агротехника

Компанията преминава към въвеждането на технологията в практиката

От самия старт на концепцията за автономен трактор, Case IH постоянно развива технологията за автономност и става фактор в автоматизацията населскостопанската дейност.Консултирайки се с клиенти от цял свят, компанията задълбочено проучва най-адекватния и полезен начин за въвеждане на тази технология в експлоатация. В днешни дни, благодарение на програмата си за автономност и автоматизация, Case IH може да проучва и тества автономната технология в реални условия.

Case IH Categories of Autonomy Automation 1

"Още при представянето си през 2016 г. автономната машина, показа на света възможностите за автоматизация при работа в селското стопанство, но тогава това все още беше само концепция. Този работещ трактор ни даде основата да обсъдим с фермерите и индустрията необходимата технология за високоефективна работа в земеделието днес, и в бъдеще, споделя Робърт Земенчик, глобален продуктов мениджър на Case IH AFS. Ние сме готови да покажем как се прилага автоматизацията и автономията в селското стопанство и как може да се развият системите за прецизно земеделие, които нашите клиенти използват в момента в своите ферми".

Пет категории на автоматизация в селското стопанство

Разнообразните дейности в стопанствата по света изискват различни нива на автоматизация. Чрез задълбочено и насочено към ползите на фермерите изследване, Case IH установи, че настоящите и бъдещите нужди от технологии попадат в пет категории на автоматизация за селскостопански приложения. Категориите и свързаните с тях дейности, включват:

  • Управление

  • Координация & Оптимизация

  • Автоматично управление с асистиране от страна на оператора

  • Автономност с пряк контрол от оператора

  • Пълна автономия

Схема: Case IH определя нови категории на автономия и автоматизация в селскостопанските приложения.

"Вълнуващо е да проучваме възможностите за ефективност, които автоматизацията, и впоследствие пълната автономност, могат да донесат при всяка една земеделска операция, казва Земенчик. Причината да създадем категории е да можем да дадам по-пълна представа за всички възможности. А идадена машина би могла да се впише едновременно в повече от една категории.Днес много от нашите клиенти вече работят в категориите "Управление“ и/или „Автоматично Управление с асистиране от страна на оператора".

Петте категории, дефинирани от Case IH, започват с автоматизирането на конкретни задачи приопределени машини.Case IH дава старт на автоматизацията създавайки през 90-те години технологията с AFS AccuGuide™ система за автоматично водене и продължава и днес да предлага модерни решения, като системата за автоматично обръщане в края на блока AFS AccuTurn™ и сензорната технология за предсеитбена подготовка AFS Soil Command™.

Публикувана в Агротехника

 „Имах възможност да кажа на моите приятели, че ще ни се наложи да съкращаваме разходите за селското стопанство и кохезионната политика”, заяви на пресконференция след срещата на Европейския съвет председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер.

Лидерите та 27-те държави, които остават в Европейския съюз след напускането на Великобритания през 2019 г., обсъдиха дългогодишната финансова рамка за периода след 2020 г. Според Юнкер ако бюджетът за земеделие и кохезионна политика се запази, разходите за останалите трябва да бъдат намалени наполовина.

На свой ред председателят на Европейския съвет Доналд Туск съобщи, че лидерите на държавите-членки на ЕС са се съгласили, че е необходимо да бъдат увеличени разходите в бюджета на ЕС след 2020 г. за борбата с нелегалната миграция, както и за отбраната, сигурността и образованието.

Над половината от държавите-членки са изразили готовност да увеличат вноските си в бюджета на ЕС, за да бъде запълнена част от дупката от 10 млрд. евро, която се появява в годишния бюджетслед напускането на Великобритания.

Публикувана в Новини на часа

В днешния Европейски съюз исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко... Вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели, обяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер по повод финансовите проблеми на Общността и бъдещото финансиране на селскостопанската политика

Лили Мирчева

Колкото и пари да пръснем за европейски чиновници у нас и в Брюксел, за да се представим подобаващо като домакини на Съвета на ЕС, все някой ще ни напомни да си стоим в ъгъла и да не прекаляваме с мечтите. Въпреки еуфорията на управлящите, баварският финансов министър отсече: „Не на България в еврозоната!“
Финансовият министър на германската провинция Бавария Маркус Зьодер отхвърли каквато и да е възможност за разширяване на еврозоната към нови членове като България и Румъния, предава Ройтерс. Политикът, който е определен да стане следващият премиер на процъфтяващата германска провинция отбеляза, че неговата партия се е противопоставяла преди години на идеята за членство на Гърция в еврозоната.
„Не искаме още един подобен дебат и още мошеничества. Не желаем разширяването на еврозоната да включва страни като България и Румъния. Ние сме против общи еврооблигации и против въвеждането на европейски финансов министър“, добави той.

Холандците пък са неотклонни в позицията, че България и Румъния трябва да останат извън Шенген (не че вече няма бодлива тел по границите на почти всички европейски държави).

В такова време българските фермери въртят кристална топка и гадаят за бъдещето на Общата селскостопанска политика на евросъюза и ще има ли субсидии след 2020 г. Разбираемо е, че всеки вижда нещата от собствената си камбанария – едрите стопани искат да няма таван на субсидиите, дребните дърпат чергата към себе си с твърдението, че са в основата на европейското земеделие и трябва да получават повече помощи, а средните ... просто такива у нас почти няма.

След като Великобритания сътвори своя Брекзит, зейна огромна дупка в бюджета на ЕС, която някои изчисляват на 50 милиарда евро годишно. По-широкоизвестното твърдение е, че 12 млрд. евро ще трябва да се наваксват всяка година заради отказа на англичаните да пазаруват с евро и да участват в икономическия съюз, който преди 60 години изправи Европа на крака.

Сега се говори за членството на Западните Балкани, но колкото по-бедни страни влизат в общността, толкова тя е по-безпомощна. При това икономическите дисбаланси отдавна излязоха наяве и вероятно станаха причина за напускането на Великобритания.

Висшите европейски чиновници търсят решения за запълване на дупката в хазната, още повече, че тя се разшири неимоверно след неконтролируемото нашествие на бежанци, бягащи от глад, мизерия, войни и разрушение в родината си. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обясни в тази ситуацията, че „не говорим за счетоводство, а за приоритети и амбиции. Чрез тях нашето бъдеще намира израз в конкретни цифри. Така че нека първо поговорим за това каква Европа искаме. След това страните членки трябва да подкрепят амбициите си със съответните финансови средства. И въпреки че всички ние трябва да сме наясно, че обичайната практика не е сред вариантите, които ще се разглеждат в тази предстояща дискусия. Аз твърдо вярвам, че можем да постигнем невъзможното и да се споразумеем за бюджет, при който всички да бъдат нетни получатели“, заяви шефът на ЕК. Юнкер също така подчерта, че „в днешния ЕС исканията взимат превес над убежденията. Едните не искат да плащат повече, другите не искат да получават по-малко“. Както се казва – почти революционна ситуация.

Каквито и аритметики да правят в Брюксел, каквито и предложения за увеличаване на вноските на всяка страна членка на ЕС, или пък намаляване на парите за кохезионната политика и за земеделие, България все ще остава отвъд чертата – и на Шенген, и на еврозоната, и за адекватни субсидии на фермерите, както е в останалите европейски страни.

А статистиката сочи, че всяка година 20% от фермерите губят повече от 30% от доходите си заради природни бедствия, вредители и болести по реколтата. Това обяви зам.-директорът на Генералната дирекция АГРИ към ЕК Михаил Думитру по време на Националната среща на земеделските производители. Доста пожелателно прозвучаха думите му, че трябва да се повиши фокусът върху преразпределителното плащане, както и да се гарантира, че субсидиите се получават от реални фермери, които активно се занимават със селско стопанство. „Не искаме да плащаме на голф клубове и летища, искаме да плащаме на фермери“, каза Думитру. Познайте в коя държава в ЕС е най-разпространена тази практика!

А това че директните плащания стабилизират доходите, подобряват положението на земеделските производители и не трябва да се намаляват, си го мислят и желаят всички фермери.

Еврочиновниците пък вече признава своето безсилие. „Ние отидохме прекалено далеч в ликвидирането на механизмите на пазара, като изграждането на мрежи за безопасност, които не са до край ефективни. Знаем каква беше ситуацията в предишния период, що се касае за пазара на млякото. Този положение се стабилизира, но за млечните продукти е много важна ценовата стабилизация на пазара. Имаме прекалено малко промени, що се отнася до застъпването на поколенията и проблемът със застаряването на съсловието в Европа е цялостно наблюдение“, коментира Чеслав Адам Шекерски, председател на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към Европейския парламент. По думите му фермерите трябва да упражняват натиск върху министрите и депутатите за повече реформи на бюджета след 2020 г. Добри пожелания.

Публикувана в Бизнес

Американският гигант John 1 CхемаDeere закупи роботизирана компютърна техника, която може да вижда, диагностицира и изпълнява дейности на полето, New Holland лансира безпилотен трактор, автоматична ръка извършва деликатна беритба на плодове

 

Алекс Петров

Стартъп на агророботите

Роботизацията все по-настъпателно променя агросферата. Една от причините е, че за разлика от производителите в по-бедните страни, тези в развитите държави и от двете страни на Атлантика изпитват недостиг на работна сила. Така робототехниката в селското стопанство израства като перспективно и интензивно развиващо се направление. Създава се благоприятна инвестиционна среда за откриване на стартъпи и компании, занимаващи се с изследване, производство и развойна дейност в този отрасъл. Появяват се много нови разработки, които позволяват на селскостопанските производители да икономисат стотици милиони парични средства.

Достижения и проблеми

Основните направления в развитието на робототехниката в селското стопанство са: системи за животновъдни ферми, обработваща и прибираща техника, безпилотни трактори и дронове, средства за защита на растенията (СЗР) , наторяване и напояване. (Сх. 1) При разработването на роботи конструкторите трябва да се справят с ред трудности: нееднородност на природната и климатичната среда, специфични особености на селскостопанските процеси, осигуряване безопасността на персонала... „Техниката за селскостопанска работа трябва да бъде по-здрава и надеждна, отколкото роботите на автомобилните заводи. Роботите би трябвало да са способни да извършват няколко различни дейности, в противен случай те ще бездействат в хангарите без работа”, счита Дан Харбург от холандската научно-техническа компания Agtech Anterra Capital.

Едно крупно събитие през лятото на 2017 промени робототехниката

Това беше покупката на американския машиностроителен гигант John Deere на роботизираната компания Blue River Technologies за $305 милиона. Blue River Technologies разработва компютърна техника, която може да следи, диагностира и изпълнява определени действия на полето. Например – самостоятелно да взема решения за третиране на плевелите с хербициди, като избягва здравите посеви. Компанията нарече тази технология See & Spray (Гледай и пръскай). С покупката си John Deere не само придоби отбор специалисти в робототехниката, но и авангардната технология. „Много големи производители на селскостопанска техника вече прозряха, че робототехниката и изкуственият интелект ще завладеят пазара. В John Deere отчетливо разбраха тази тенденция и първи привлякоха талантливия екип с проверените продукти” – писа в коментара си Дан Харбург .

Програмираните за разпръскване на СРЗ и за плевене роботи икономисват огромни количества пестициди, съкращават разходите, създават екологично по-чист продукт и съхраняват здравето на почвата. От Blue River уверяват, че технологията може да съкрати внесените торове с 90%.

Други компании по роботизиране използват френската технология Naio. Роботите от тази система са снадени с лазери и камери за самостоятелно придвижване между редовете, могат да разпознават различни видове растения и да идентифицират плевелите. Naio е успяла да привлече 3,5 млн. евро от европейски инвеститори.

Роботите лидират в животновъдството

Според прогнозите на американската компания за изкуствен интелект Tractica стокооборотът на агророботите ще достигне $74,1 млрд. към 2024 година, като производството ще им се увеличи 19 пъти и ще надмине 500 000 бройки. Очаква се в близките няколко години много иновационни продукти, които в момента са в стадий разработка на прототипи, да влязат в серийно производство. Конструктивно, роботите трябва да бъдат леки, модулни и компактни.

Млечната промишленост заема лидираща позиция във внедряването на роботехниката. Вече активно се използват системи за разнасяне и подаване на храна, за почистване на обори. Обемът на пазара се оценява на $1,9 млрд., а след 5 години ще нарасне 4 пъти.

2. New Holland

Безпилотният трактор се управлява от компютър или таблет

За разлика от животновъдството, роботизацията на полето все още си пробива път. Оформят се две паралелни концепции – преходна и напълно автоматизирана. Т. нар преходна концепция се използва от New Holland – италианският тракторен клон на практика реши да запази кабината. Погледнат отвън, нищо не отличава тракторът от модел T8, освен липсата на шофьор зад волана.. Наречен NH Drive, безпилотният трактор може да функционира 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата. Комбинацията от радар, лазерна телеметрия (LiDAR) и камери RGB позволява да се открият всички препятствия в едно поле. Роботизираният T8 се управлява и контролира чрез компютър или таблет. Един от екраните следи траекториите на придвижването, друг предава образите директно от камерите, предлагайки до 4 изгледа в реално време. Трети екран служи за наблюдение и промяна на основните параметри на машината и на уредите, като режим на мотора, налягането и скоростта на работа. На полето траекториите се управляват автоматично от заложена програма, която е съобразена с размера и формата на участъка. Предимството на NH Drive в сравнение с конкуренцията е, че сложни дейности, които трудно могат да бъдат роботизирани, се изпълняват от оператор в кабината.

Според IDTechEx – фирма за бизнес разузнаване и нововъзникващи технологии, през 2016 са били продадени 300 000 трактори с автопилоти. Все още тракторите и комбайните се управляват от човек, но безпилотните вече ги следват „по петите”.

4. Plant Tape

Автоматизираната система Plant Tape

В завода Plant Tape в Испания е разработена автоматизирана система за засаждане на кълнове и филизи. От компанията са убедени, че системата е по-ефективна, отколкото обикновената, която използва блокчета земя. Процесът PlantTape (лента с растения в превод от английски) протича в два етапа на конструирани от тях машини. Първият е подготовката на разсада – използва се почва, която представлява комбинация от торфен мъх и вермикулит (екологичен, хидратиран магнезиево-алуминиев силикат от групата на хидрослюдите, който може да задържа до 20% вода – б.а.). Сместа се поставя между два слоя биоразграждащ се лентов материал, която преминава през машината. На всеки 6 секунди там попадат 630 семенца в предварително подготвени отвори. След това тази широка лента с почвата и семенцата се разрязва по дължина и всяка една ивица се навива в правоъгълни пластмасови табли, където след поливане растенията покълват. Всяка табла съдържа до 900 растения. Следва вторият етап: таблите с разсада се зареждат в сеялка, която засажда по 8 реда едновременно (вж част от лентите на снимката) Методът на PlantTape е подходящ за засаждане и отглеждане на броколи, салата, цветно зеле, лук, домати и зеле. (Процесът на подготовка на разсада и засаждането може да се види на видео в YouTubePlantTape )

Прибиране на реколтата

За разлика от жътвата на зърнените храни, събирането на плодове и зеленчуци си остава все още недостатъчно проучен за робототехниката. Прогресът тук се задържа от строги технически изисквания. Системата на видеофиксация трябва да определи плодовете и различната степен на тяхната зрелост. В същото време те трябва да се откъсват със сръчността на човека: бързо и внимателно, за да не се повреди плодът. В овощарството и зеленчукопроизводството отсъства универсалната приложимост. Работата е разнообразна, продукцията често се нуждае от неотложно сортиране и опаковане. „Роботът трябва да се научи деликатно да отрязва върховете на салатите, каква трябва да бъде тяхната правилна дължина и плътност, да ги складира в нужния отсек, да ги подготви за хранилището”– обяснява Брайън Ентъл, мениджър от калифорнийската компания Tanimura & Antle, специализирана в производство на плодове и зеленчуци. Крайната цел за създаване на роботи е те да не бъдат използвани само за прибиране на реколта, а да могат да внасят торове, да поливат, да осъществяват растителна защита. Независимо от трудностите, в това направление достиженията не са малко. По европейския проект ЕС Crops вече са създадени роботи за прибиране на селскостопански култури като ябълки, грозде и пиперки.

Публикувана в Агротехника
Четвъртък, 08 Февруари 2018 08:34

Нов доклад за земеделието в ЕС до 2030 г.

Земеделските площи, които се използват за отглеждане на основните култури в ЕС, ще бъдат намалени до 2030 г. Това обаче няма да повлияе на брутната продукция, отбелязва широко обсъждания доклад на ЕК за перспективите в селското стопанство – 2017-2030.

Производствените площи, които се използват за селскостопански цели в ЕС, ще бъдат намалени на 172 милиона хектара от сегашното ниво от 176 млн хектара.

Обработваемата земя ще бъде по-малко от 106,5 млн хектара през 2017 г. на 104 млн ха през 2030 г. Това е логично продължение на тенденцията, свързана с растящата урбанизация на Европа, както и с други приложения на земята.

Докладът отбелязва и че потреблението на захар в Европа ще се промени, тъй като потребителите избират по-естествени, екологосъобразни и по-здравословни храни

Потреблението на захар в ЕС ще продължи да намалява до 2030 г., въпреки общата тенденция към увеличаване на световното потребление.

Намаляването на консумацията на захар в ЕС вероятно ще бъде около 5%, от 18,5 милиона тона през 2017 г. до 17,5 милиона тона през 2030 г. Тази промяна ще увеличи търсенето на изоглюкоза и други подсладители, чиито продажби трябва да нараснат от 0,8 млн тона през 2017 г. до 1,8 млн тона през 2030 г.

Неотдавнашната промяна в разпределението на квотите за захар в ЕС вероятно ще доведе до увеличаване на общото производство на захар в Европа с около 12% до 2030 г. Очаква се европейските производители да намерят нови пазари в други страни.

Цените на захарта в ЕС ще продължат да падат, което ще намали разликата между цените на ЕС и световните цени и ще бъде 40 евро / тон.

Това трябва да доведе до намаляване наполовина на вноса на захар и до удвояване на износа до 2030 г.

Производството на зърно в ЕС ще продължи да нараства от 301 млн тона през 2017 г. до 341 млн тона през 2030 г., главно поради по-голямото търсене на фураж, по-специално на царевица. Търсенето на зърно в ЕС ще се увеличи с 10% до 2030 г.- от 283,5 млн тона през 2017 г. до 308,5 млн тона през 2030 г.

Повечето зърнени култури в ЕС все още се използват за пазара на фуражи.

Тази необходимост ще нарасне, във връзка с увеличаването на производството на мляко и месо.

Докладът дава и оптимистични прогнози за зърнените култури от ЕС на експортните пазари, където продажбите биха могли да се увеличат с 35%, в сравнение съссредно 38 млн. тона през последните пет години – до 52,8 млн тона през 2030 г.

Цените на зърнените култури в ЕС ще останат ниски през следващите няколко години, поради големите преходни запаси

Неблагоприятните метеорологични условия обаче могат да повлияят за увеличване на цените в бъдеще.

Напоследък отглеждането на протеинови култури нарасна значително, поради голямото потребление от животновъдния сектор.

Търсенето на продукти от животни, които не се хранят с генетично модифицирана храна, продължава да расте.

Това в бъдеще ще бъде от полза за производителите на протеинови култури в ЕС.

Очаква се обаче растежът на протеиновите култури да се забави, главно поради по-ниските цени на суровините и по-високите производствени разходи.

Значителна част от маслодайните култури, отглеждани в света, по-специално рапицата, се използват за биогориво.

Намаляването на търсенето на растителни масла за производство на биогорива може да засегне целия пазар

Докладът отбелязва, че производството на тези култури все още е тясно свързано с общата политика на ЕС за биогоривата.

Тъй като сега тази политика се преразглежда, е трудно точно да се предвиди как ще се развива пазарът и следователно всички прогнози са направени, при условие, че не се променя сегашната политика след 2020 г.

В момента движещата сила на производството на биогориво в ЕС е използването му в автомобилния транспорт.

Но в доклада се предвижда намаляване на използването на биогорива, бензин и дизелово гориво, във връзка с прехода към алтернативни енергийни варианти

Това не е единствената промяна, която би могла да повлияе на производството на рапица в ЕС.

Докладът също така предвижда увеличаване на производството на соя за сметка на намаляване на производството на рапица.

Очаква се производството на соя в ЕС да се увеличи от 2,7 млн тона през 2017 г. на 3 млн тона през 2030 г.

Производството на рапица, поради ръста на производството на соя, няма да се промени много – 51,3 млн тона през 2017 г. до 51,8 млн тона през 2030 година.

Публикувана в Бизнес

По първоначални оценки на НСИ, Брутната добавена стойност от земеделие през 2017 г. ще е около 3,4 млрд.лв., с 3% по-ниско отколкото през 2016 г. Окончателната оценка за БДС от земеделие за 2016 г. е 3 млрд лв. или втората оценка е с понижение от 14% в сравнение с първоначалната. По изчисления на САРА, БДС през 2017 г. може да се окаже по-високо отколкото през 2016 г. и очакванията, че БДС през изминалата година ще бъде по-ниска от 2016 г. да бъдат опровергани.

Брутната продукция от зеленчуци през 2017 г. по първоначална оценка се очаква да намалее в сравнение с 2016 г. През 2016 г. настъпи сериозна редукция между първоначалната и окончателната оценка на зеленчукопроизводството и от 345 млн.лв., тя бе сконтирана на 205 млн.лв. 
Положителните очаквания за по-висока БП от зеленчуците се дължи на по-високите цени през 2017 г., съпоставено с 2016 г, независимо от по- малките обеми. Цените при доматите +25%, краставиците +20% и при пипера +25%. 
Цените на дребно на зеленчуци през последните два месеца - декември-януари са по-ниски от 2013 г. за доматите, докато при краставиците са съизмерими с тези от предходни години, с изключение на миналата зима, когато са рекордно високи, заради лошата зима, коментират експерти.
Публикувана в Бизнес
Понеделник, 15 Януари 2018 11:49

Що е това иновация в земеделието?

Що е това иновация в земеделието? Може ли да се търси решение на даден проблем извън границите на България при кандидатстване по мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 г? Ще дам пример - през миналата година не успях да намеря биологични семена за царевица и се наложи да търся вносни.

Ели Илиева, биопроизводител от Монтана

Според Общата селскостопанска политика всяка страна членка сама определя понятието иновация, както и институциите или организациите, които могат да преценят дали нещо е иновативно или не. Най-общо за иновация се приема продукт, система или технология, която води до икономическа, социална или екологична печалба. Накратко това е идея, приложена с успех в практиката, а това прави иновациите винаги модерни и полезни.

В края на януари месец 2018 г. в Аграрния университет в Пловдив ще се проведе кръгла маса, на която ще стане ясно какви са възможностите за сертифициране на част от опитните станции в Селскостопанската академия за биологично производство и осигуряване на биологични семена за нашите производители. Това обяви проф. Васил Николов, председател на Селскостопанската академия. По думите му към 2020 г. фермерите ще могат да получават семена за биопродукти от ССА. Проф. Николов подчерта, че в последните години са наблюдава тенденция, не само в биологичното, но и в комерсиалното производство, фермери и потребители все повече да търсят бързоразвалящи се домати и краставици. Това се обяснява с желанието да се консумират плодове и зеленчуци с традиционен, български вкус.

„В Селскостопанската академия в момента има над 120 хиляди съхранени образци и това са наши, стари сортове, които можем да възстановим и да предложим, особено за биологично производство. Очакваме да бъдем потърсени от производителите“, коментира шефът на ССА.

„Въпросът не е да изчакваме, а да бъдем активни. Заедно да идентифицираме конкретни проблеми и да потърсим решения за фермерите“, обясни Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Според нея е необходимо да се направи план за действие, така че най-практичните идеи бързо да се внедрят в стопанствата на конкретни фермери.

„Земеделските стопани трябва да избягат от стереотипите“, коментира Владислав Цветанов, експерт от МЗХГ. „Има определения за иновации - теоретична, организационна, производствена, но ние говорим за иновативни решения. Първият ми съвет е след като идентифицирате проблем, вижте колко ваши колеги – земеделски стопани имат същия проблем. Свържете се с тях, или поне с хората, които отглеждат подобен тип култури или животни. След като се създаде група, потърсете науката и свързващите организации. Направете набор от решения, които са полезни за вас, т.е. това решение може да бъде в много посоки – за производство на семена, за внос на семена, някакво по-добро планиране на доставките и други.

Имате идентифициран проблем, но не го решавайте сами, търсете кооперативност с други земеделски стопани. Следвайте логиката на партньорството. Идеята на мярка 16 „Сътрудничество“ от ПРСР 2014-2020 г. не е да се разделят процесите, а науката и земеделските стопани да работят заедно.

Ако решението на даден проблем на наши фермери идва извън пределите на страната, това също ще се приема за иновация. Така в рамките на една оперативна грапа, която има и консултант, може да се търси решение и извън страната“, обясни Цветанов.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 32

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта