По време на посещението си у нас Мариам ал Мехаири, държавен министър на ОАЕ за продоволствената сигурност, заяви, че арабите търсят да купят земеделска земя в България

Лили Мирчева

Ние търсим плодородна земя, а да намериш такава по света, става все по-трудно (...) Затова смятаме, че бъдещият ни бизнес с вас може да се разглежда като успешен и за двете страни. Това заяви държавният министър на Обединените арабски емирства за продоволствената сигурност Мариам ал Мехаири в интервю за в. „24 часа“, направено по време на визитата й в нашата страна. По думите й арабската държава няма водни ресурси и обработваемата земя е малко. „Затова трябва да осигурим хранителните си запаси чрез достъп до такива, включително и зад граница“, обяснява тя.

Мариам ал Мехаири каза още, че компанията „Ал Дахра груп“ наскоро е купила 57 хил. декара земя в Румъния, в района на Браила. Има идея да направи същото и в България.

Както накратко съобщи и пресцентърът на земеделското министерство, госетнеката е дошла в България, за да проучва възможностите за инвестиции в земеделието и в производството на храни у нас. А земеделският ни министър Румен Порожанов услужливо се съгласи, че „имаме много възможности за сътрудничество в областта на земеделието с Обединените арабски емирства“.

В това време още по-услужливо известната компания за управление на земеделски активи „Агрион“ вероятно ще предложи на арабите апетитни парцели плодородна българска земя.

Обвити в благородните намерения за бъдещи бизнес контакти, двете страни правят конкретни стъпки към продажбата на ниви, нищо че Европейската комисия отдавна ни заплашва с наказания заради „рестриктивния закон за земята“.

Какъв закон, какви пет лева, ще попитате вие. Та нали отдавна апетитни парцели от тялото на България станаха притежание на китайски, арабски, израелски, руски, украински и други „инвеститори“. Само дето никой от управляващите не казва колко български земи вече не са притежание на българите. Това е тайна още от годините преди влизането ни в Европейския съюз, когато европейски „инвеститори“ вече купуваха запазени терени у нас.

А за да завършим коментара с ОАЕ, ще добавим, че имаме обещанието още в началото на следващата година да бъде организиран бизнес форум у нас. Тогава арабски фирми щели да разберат на място „какви са възможностите, земята, фермите“, да се срещнели с производители на шафран, розово масло и лавандула. С една дума – пак ще продаваме евтино суровини и работна ръка. А щом оставаме без земята си, те ще стават все по-евтини....

Публикувана в Бизнес

Огромна заплаха тегне над дребните и средни арендатори и собственици на земя, които ще бъдат изтикани от хубавите си парцели, ако отпадне 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация

Лили Мирчева

Наскоро бе публикувано кратко съобщение, което хвърли в смут дребни и средни собственици на земя, както и болшинството арендатори в страната. В него се казва, че по предложение на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) отпада 100-процентовото правило  при доброволно споразумение за комасация в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. По кой начин отпада - дали в бъдеще, след приемането на поредните кръпки в закона, или просто в някаква наредба, не става ясно. От текста не се разбира кога точно ще стане това, а се внушава, че поправката вече е в ход. За хората, които не са наясно с хаоса в българското законодателство, касаещо управлението на земеделските земи, съобщението може да мине между капките. При това остава неясно какво трябва да се промени, щом оставал досегашният режим, според който споразумението за комасация влиза в сила, когато се разпише от минимум 2/3 от ползвателите на земеделски земи.

Но да продължим по текста на неясната публикация. Освен, че експертите на земеделското министерство приели старото – ново предложение на АЗПБ, в нея се казва, че за тези, които не са подписали споразумението за комасация, т.е. недоволните от дадено решение за разпределение на обработваемата земя, ще се прави служебно разпределение. „Водещо в такива случаи

ще бъде правното основание, районите и местностите, в които е то“, обяснява пред „Агрозона“ Венцислав Върбанов, председател на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Нещо повече – постигнат бил консенсус между асоциацията и агрочиновниците за отпадане  възможността едновременно да бъдат в споразумение и да работят в реални граници. „Деклариращите, че ще работят в реални граници, ще трябва да  се откажат от участието си в споразумения“, категоричен е Върбанов. По думите му

не трябва да се развалят моделите, които са се доказали през годините, а да се подобрят... Само дето не е ясно за кого – за шепата лобисти или за болшинството собственици на ниви, дръзнали да се занимават със земеделие у нас.

Какво обаче означава това за различните собственици и ползватели на земя? Според някои – това е поредният опит да се издърпа килимчето под краката на малките и средни фермери.

„Тихомълком искат да прокарат тази поправка, която ще обслужи само големите в земеделието. Ако тя мине и бъде приета, означава, че огромна част от гласоподавателите ще оттегли доверието си от това правителство“, коментира фермер, поискал да остане анонимен. По думите му не би трябвало Законът за собствеността и ползването на земеделските земи да се политизира, но „плачът“ за двойното увеличение на осигуровките за фермерите е нищо, в сравнение с тази лобистка поправка в закона. По думите му ако предложението на АЗПБ се приеме, когато отидат да си видят земите, фермерите ще останат изненадани, че вече не са тези, които са имали. Просто ще бъдат натикани да работят ниви по баири, жълтопръстници, чукари и т. н.

„Имам проблеми от две – три години с комасацията на земята“, разказва млад фермер от Разградско. Семейството му решило да се занимава със земеделие преди 6-7 години и започнало да купува неголеми, но плодородни парцели земеделска земя. Вложили всичките си семейни спестявания, като плащали по над 1600 лв. на декар, но в точно определени местности, които са по-плодородни, с убеждението, че тръгват на сигурна основа в новото начинание. Тогава се сблъскали с фирмите, който обработват поне от 20 години насам огромни площи в региона.

Само който е работил земя в България знае, че от нива до нива има огромна разлика. От една можеш да изкараш два тона царевица, а от съседната – едва стотина килограма. И тъкмо тук се крие разковничето на проблема с комасацията – кой ще грабне тлъстата хапка и кой ще работи за този, дето клати гората. Тъкмо затова от години се води война на терена на българското законодателство. Ако решението за комасация трябва да е подписано от всички фермери, т.е. важи 100-процентовото правило  при доброволно споразумение, тогава собствениците на добри парцели ще могат да ги защитят и в последствие да ги обработват. Но ако бъде върнато старото правило, за което АЗПБ сега настоява отново – решението за дадено землище да се взема с 2/3 мнозинство, тогава ще се чува думата само от едрите ползватели, а малките и средните ще останат безгласна буква. Казано образно - няма значение дали Иван, Петкан или Драган са недоволни. Щом останалите 2/3 от арендаторите са съгласни, (а това са предимно монополните фирми), ще си направят споразумение, а недоволните ще бъдат изтикани в неплодородните терени.

Според мнозина фермери споразуменията няма да се правят дори в службите по земеделие , а в офисите на големите фирми, които ще казват къде-кой ще работи земята.“ Законът е много добър, но искат да го променят, само защото не е удобен за тях.Те вече виждат проблеми, защото малките фермери се усетиха и започнаха да плащат повече пари, само и само да наемат по-добра земя, но оттам нататък решават управляващите“, коментират фермери с опит.

Не остава никакъв шанс за малките и средни стопани, които притежават плодородните блокове. Те просто няма как да ги обработват, защото при комасацията те ще бъдат изхвърлени настрани. Както разказва наш читател, купува най-скъпата и плодородна земя, за която плаща скъпо, а на практика обработва ниви, които струват тройно по-евтино.

От АЗПБ искат да отхвърлят изискването за 100% съгласие на участниците в комасацията. Защото само един човек да не подпише – няма споразумение, но пък така ще бъдат защитени правата на всички собственици и ползватели на земя. Ако остане обаче предложението на асоциацията бъде прието, хората с плодородни ниви остават извън земите си, които едрите фермери ще обработват. „Те ще работят в най-добрите масиви, в които ние не можем да влезем“, коментира нашият читател. По думите му в момента се обсъжда тази „поправчица“ в закона. Просто добавят една - единствена дума - отпада 100%-овото съгласие. „Приемат ли това нещо като закон, а аз силно се надявам, че няма да стане, означава, че всички по веригата приключваме – малки и средни стопани. Но истинските последствия ще се видят след 2-3 години, когато тези фермери ще бъдат изхвърлени от бизнеса. Това ще се отрази и на цените на земята, и на рентите, дори на целия кръг от търговия с машини, семена, торове и препарати“, коментира читателят ни, пожелал да остане анонимен.

Единствената му надежда е малките и средните фермери, които са многобройна общност, да се съюзяват и кооперират.

Публикувана в Бизнес

Предложеният от земеделското министерство вариант трябва да се допълни с цели раздели, решиха депутатите от ресорната комисия в парламента

Лили Мирчева

На редовното заседание на парламентарната комисия по земеделие в сряда подготвеният за внасяне в Министерския съвет законопроект за поземелените отношения отново се върна в изходна позиция. „,Не трябва да бързаме с приемането на този ключов и много тежък закон, който трябва да обедини в себе си различното сега законодателство в сектора и да реши редица проблемни въпроси с управлението на земята“, коментира Десислава Танева, председател на комисията по земеделие. Затова депутатите решиха текстовете да се допълнят и доработят, а крайният вариант на проекта да е готов през януари догодина.

Очаква се окончателното решение за това да бъде гласувано в пленарната зала през тази седмица

Земеделското министерство представя проекта на Закона за поземлените отношения и опазването на земеделските земи, изготвен върху предварителен анализ на материята, уреждаща поземлените отношения. Анализът е внесен в Народното събрание в края на декември миналата година и проектът бе изготвен в МЗХГ в10-месечен срок“, съобщи заместник министър Вергиния Кръстева пред депутатите в Комисията по земеделието, храните и горите. По думите й в проекта са уредени теми като bползването на земеделските земи, държавния поземлен фонд, както и опазването на земеделските земи.

Новост е въвеждането на отделен търг за млади земеделски стопани при разпределението на държавния и общинския поземлен фонд

Във връзка с призива на еврокомисаря Фил Хогън, който каза, че сектор земеделие е застаряващ не само в България, а в цяла Европа, във връзка с бъдещата обща селскостопанска политика, от съществено значение е да се предвидят различни процедури, които да дадат предимство, така че земеделието да стане сектор, интересен за младите хора“, обясни намеренията на законотворците ни Вергиния Кръстева. Според нея текстовете уреждат варианти за споразуменията за комасирано ползване, в които се предвижда доброволно и служебно споразумение, ясни правила при разпределението на пасищата от общинския и държавен поземлен фонд, заплащането на белите петна, уреждане на собствеността на стопанските дворове, опазването на земеделските земи и ред още болни за земеделието ни теми.

Предстои текстовете от новия закон, който надхвърля 200 страници, да бъдат отново допълвани, поправяни и съгласувани. С една дума – общественото обсъждане продължава. Стана ясно, че в проекта на земеделското министерство изцяло липсва законодателството, разписано в момента в Закона за арендата в земеделието, както и предложения по ключови теми, като например какво да се прави със забраната за покупка на земя от чужденци и започналата в Брюксел наказателна процедура срещу България.
Според текста, предложен от експертите в земеделското министерство, се предвижда

Отдържане на 20% от рентата, която държавата събира от арендаторите за т.нар. бели петна с идеята да я възстанови на собственика, когато той я потърси

Тази сума трябва да бъде внасяна в държавния бюджет с мотив, че държавата има административни разходи по процедурата. По линия на управлението на държавните земи е предвидена и нова възможност за размяна на парцели между държавата и общините с цел реализация на инвестиционни проекти на местните власти, предвиждат още предложенията.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения. Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

Ще припомним, че за изготвянето на цялостен кодекс за поземлените отношения упорито се говори от няколко години. Дори това бе основно предложение в управленската програма на предходния кабинет на ГЕРБ. Мнозина си спомнят и скандала с наемането на адвокатската кантора „Георгиев, Тодоров и ко“, която трябваше да изготви правен анализ на законодателството в сферата и да предложи нов поземлен кодекс. След това поръчката стигна до прокуратурата, но още няма публична информация дали е открита нередност в процедурата.
Министър Румен Порожанов нарече предложения кодекс „изключителна боза“ и „абсолютна нула“, а от думите му стана ясно, че ведомството ще изработи собствен проект. Тъкмо този обещан проект се обсъжда сега в парламента, като работата по него ще продължи до края на януари 2019 г. Но като се съди колко нерешени проблеми има дори около реституцията на земеделската земя, заради която бе написан първият вариант на сегашния закон, нещата може още да се отложат.

Вестник „Гласът на фермера“ ще представи с подробности новите предложения на екипа на земеделското министерство, но е отворен за мненията на читателите. Ако имате идеи – пишете ни. В момента се кове най-важният закон за земята и общественото обсъждане тепърва предстои.

Публикувана в Бизнес

Работата по единното законодателство за земеделските земи ще продължи поне до края на януари 2019 г., стана ясно на заседание на парламентарната земеделска комисия.

Днес пред депутатите проектът на Закон за поземлените отношения и опазването на земеделските земи беше представен от Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). Новият нормативен акт трябва да обедини различните сега действащи закони за земите, да изчисти противоречията и остарелите норми.

Депутатите обаче решиха, че проектът е непълен и ще предложат да бъде доработен, за което има консенсус между различните политически групи, заяви пред журналисти председателят на парламентарната земеделска комисия Десислава Танева. Тя предлага експертите на министерството да доработват проекта до края на януари. 

Един от спорните моменти в новия кодекс е предложението на агроминистерството собствениците на бели петна (земи, за които няма сключени договори за ползване, но са с ясна собственост) да получават 80% от сумите за обработване на нивите, които фермерите плащат в специални сметки в общините. Останалите 20% от тези средства ще отиват в държавния бюджет.

Собствениците не се грижат за тези имоти, администрацията отговаря за тяхното добро утправление, аргументират се от МЗХГ.

Срещу предложението възрази депутатът Бюрхан Абазов (ДПС), който изтъкна, че в такъв случай агроминистерството трябва да се прекръсти на агенция за недвижими имоти.

Йордан Апостолов (Обединени патриоти) обаче подкрепи идеята, като заяви, че в Добруджа собственици на земи нарочно не сключват договори, тъй като им е по-изгодно имотите да се водят бели петна и да си приберат парите от общината. Някои купуват земите като инвестиция и се получава „каша“ сред тези, които искат да ги работят, обясни той.

Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи посочи като недостатък на проекта, че не урежда арендните отношения.

Десислава Танева го подкрепи и посочи други липсващи теми в проекта: собствеността и управлението й, опазването на селскостопанското имущество, градушките. Тя смята, че с проекта не трябва да се бърза, за да бъде изработен „в пълнота“.

 
 
 
Публикувана в Бизнес

Стойността на земеделските земи в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия продължава да расте, информира специализираният портал topagrar.

За година цената на хектар е отбелязала ръст с 8% до 48 085 евро. За последните 10 години земеделската земя е поскъпнала с 80%, показва статистиката.

През 2007 година цената за хектар е била 26 750 евро. През миналата година са продадени земеделски земи на обща стойност от 170 млн. евро, което е увеличение с 5% спрямо предходната година.

Според статистиката през 2017 година продадените парцели  използвани за земеделие са намалели до 2 356 с общ обем от 3 541 хектара, което е спад на годишна основа с 9,1%. Най-голям спад от 23,4% в продажбите е регистриран в региона около Дюселдорф.

Публикувана в Бизнес

Фермери и общински служители втори ден са в пълно неведение по декларирането на дългогодишните договори за наем, които с последните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи от май тази година трябваше да бъдат приключени до 30 юни тази година. Преди седмица парламентът за пореден път прекрои този закон, така че сроковете да бъдат удължени до 31 юли 2018 г., но поправките още не са обнародвани в „Държавен вестник“ и работата по места напълно е блокирала.

Очаква се текстовете да бъдат обнародвани на 3 юли, вторник. Но дори и с утрешното узаконяване на последните поправки фермерите са изумени от законодателната каша, която ще настъпи с презаверката на някои от старите договори.

Причината е в новите текстове, свързани с валидирането на онези договори, които по принцип трябва да се уреждат със законите за арендата (арендните договори) и за задълженията и договорите (договорите за наем), а не със Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Вместо това в закона за собствеността беше записано, че „договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключват в писмена форма с нотариално удостоверяване на съдържанието и подписите на страните, извършени едновременно. Става въпрос за договорите, които се сключва от съсобственик или съсобственици на земеделска земя, притежаващи повече от 25 на сто идеални части от съсобствения имот, или от упълномощено от тях лице“.

Само да припомним какво наложи законът за земята да се коририга два пъти, след като в края на декември 2016 г. депутатите тихомълком въведоха поправки в този закон, в резултат на което всичките „бели петна“ станаха обществено достояние и това доведе до скалъпването на схема за кражба на имоти, развихрила се през лятото на миналата година, след като с тълкувателно решение на Върховния касационен съд по Закона за задълженията и договорите беше отворена врата за преотдаване под наем на вещи, дори и на земеделски земи от хора, които не са техни собственици.

В резултат на това две русенски фирми спретнаха чудна схема за пренаемане на „бели петна“ с фалшиви договори за собственост, които впоследствие са преотдавали на нови арендатори. Веднага след като наемателите са превеждали парите за наем за три години напред, фирмите им изчезвали от правното пространство и новите арендаторите оставали излъгани. Така земеделците остават без земя и без рента, която вече са превели на мнимите собственици на тези "бели петна". И всичко това стана напълно законно, както коментират юристи.

Схемата беше засечена от службите по земеделие през лятото на 2017 г., установявайки, че измамниците са действали чрез свързани фирми и то в региони, където има най-много „бели петна“ ( непотърсени от собствениците им парцели), а именно – Монтанско, Ямболско и Великотърновско.

Законно действащите арендатори и собствениците на земя не биха влезли никога в подобна схема, защото по този начин губят всичко – доходи от ренти, европейски и национални субсидии. Именно затова вместо да прекрояват наново закона за земята, администраторите можеха да блокират измамниците, които бяха установени бързо чрез справки в търговския регистър.

Старите арендатори са против поредните промени, тъй като чрез тях отново са прокарани корпоративни интереси от крупни стопани, възнамеряващи лесно да придобият нови „бели петна“. Подозренията са неслучайни, тъй като последните корекции в закона за земята минаха през парламента отново без съгласуване с браншовите организации. И което е още по-странно, в преходните и заключителните разпоредби на Закона за рибарство и аквакултури беше направена нова кореция в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, с поставен нов срок за валидиране на договорите първи октомври 2018 г.

Публикувана в Бизнес

Таксата за нотариална заверка на договори за аренда и наем на земеделска земя да е 10 лева, гласуваха депутатите от земеделската комисия при разглеждане на второ четене на промените в закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Депутати разказаха за случаи, при които нотариуси злоупотребяват със земеделските производители, съставяйки договорите с по-едър шрифт, и събирайки такса от 10 лева на страница. Остра дискусия между депутатите се разгоря по предложението, през нотариална заверка да минават освен договори за аренда и наем на земеделски земи, и такива за съвместно ползване на земята. Според проф. Бъчварова ако се приеме подобна промяна  това  ще доведе до нарушаване правата на кооперациите, дейността на които  както е известно е регламентирана по специален закон според който те са регистрирани в съда със съответните контролни и управленчески органи и са на светло.

На второ четене не беше прието и предложението на Бюрхан Абазов от ДПС за изключване на маломерните земи обработвани в реални граници от доброволните споразумения. Сред мотивите на вносителя беше този, че се касае за земи от по няколко декара, обработвани от възрастни хора в труднодостъпни планински и полупланински райони, и тяхното изключване от доброволните споразумения няма да наруши процеса на доброволна комасация. От МЗХ контрираха, че много малка част от собствениците на земи в реални граници подават декларация, че ще ги обработват , и че в регистрите и кадастъра не излиза информация, дали тези земи в реални граници се обработват от собствениците си. От аграрното министерство се оправдаха също, че не разполагат с информация за броя на земеделските производители, които обработват маломерни земи в реални граници. Стана ясно само  че около 1/3 от земята у нас е върната в реални граници.

Публикувана в Бизнес

14,6 % ръст в цената на земеделската земя през 2017 г., спрямо година по-рано. Това показват данни на НСИ. Средната стойност на декар  достига 872 лв. Увеличение се отчита и стойността на  на нивите – с 13.0%. Постоянно затревените площи пък поевтиняват с 3.4%.

За миналата година най-висока e цената в Североизточния район – 1 401 лв. на декар. Най-голямо увеличение спрямо предходната година пък е отчетено в Югозападния район – с 83.4%. През 2017 г. намаление  в цената на един декар има в Северния централен район – с 13.0%.

Средно рентата на декар достига 46 лв., което е с 4.5% по-скъпо. При нивите има ръст с 6.8%, а при постоянно затревените площи – с 6.7%.

Най-скъпо декарът се наема в Североизточния район – 67 лева, като увеличение има във всички статистически райони.

Публикувана в Бизнес

Земеделското министерство и българските управляващи от 10 години насам имат дълбоко пазена тайна – кои чужденци купуват плодородни ниви в България

Лили Мирчева

„Много българска земя вече е изкупена от чужди фирми с незнайни собственици. Вярно е, че Октопода има един милион декара, но поне знаехме, че е български. Сега чужденци тровят земята ни и един ден ще я изгубим напълно“, коментира за в. „Гласът на фермера“ земеделец от Добруджа, който поиска да остане анонимен. По думите му смешни изглеждат отговорите на управляващите, че имало мораториум за покупка на земеделска земя от чужденци и въобще не било ясно кой вече си е напазарувал българска плодородна земя. Не се водел такъв регистър в земеделското министерство! Знаело се само, че има чуждестранни фирми, регистрирана в България, или пък с чуждо участие, но пък собствениците им били неизвестни. Едно нещо със сигурност не се знае – кой политик или чиновник – колко е получил от алъш-вериша с българските ниви.

Мафиотски фирми върлуват и в Словакия

Тези дни „Дойче веле“ публикува кратък филм под наименованието „Земеделската мафия печели милиони“. Става дума, че в източната част на Словакия мафиотски групировки са се специализирали в усвояването на аграрни субсидии от Европейския съюз. С насилие те прогонват стопани от нивите им, които обработват под аренда.

„На това място Юрай Береш е пребит брутално. Земеделецът е отпечатал снимки, направени със смартфон, като доказателство за нападението. Атаката е организирана от негов конкурент. Той не само е изпратил хора, които да пребият Юрай Береш – конкурентът унищожил целите му посеви с рапица и така прогонил 58-годишния земеделец от взетите под аренда ниви.

Береш обработвал държавната земя в продължение на 28 години. Въпросният конкурент изглежда е имал добри връзки с институциите. „Убеден съм, че тези хора имат само една цел – да се докопат до европейските субсидии“, казва фермерът пред „Дойче веле“.

Според Юрай Береш по този начин мафиотски банди отмъкват големи земеделски площи от стопаните, които ги обработват и така касират милиони от европейските фондове. Береш познава поне още 30 земеделци, пострадали по същия начин. Засега обаче той е единственият, намерил смелост да говори открито за това. Информирал е полицията и правосъдните органи, но до този момент властите не са предприели нищо.

„Те разполагат с огромна власт и могат да влияят на полицията, на администрацията и дори на агенцията, която раздава парите от фондовете“, коментира фермерът пред „Дойче веле“.

Мафията не прощава

Именно с тази тема са е занимавал и разследващият словашки журналист Ян Куцияк. Той и приятелката му бяха разстреляни през февруари. След това убийство словашкото общество сякаш се събуди от дълбок сън. В Кошице – най-големия град в Източна Словакия, всеки петък хората излизат на улицата в знак на протест срещу държавната корупция и подкупването на длъжностни лица. След убийството на 27-годишния журналист все повече случаи на корупция излизат на бял свят и все повече хора се осмеляват да говорят по темата. Разказът продължава с открита дискусия, организирана от университетски преподаватели. „Мнозина стигат да извода, че словашката икономика е в подем, но правовата държава отсъства почти изцяло“, коментират от „Дойче веле“.

„Трябва да се променят много неща. Искаме Словакия да стане държава, която уважава правата на хората и в която няма корупция“, казва Ото Худек, организатор на протест. А фермерът Юрай Береш не се е отказал да се бори за земеделската си земя и се надява, че сегашните протести могат да донесат промяна. Той обаче не се надява на помощ от Европейския съюз, защото борбата срещу корупцията си остава задача на държавата, отбелязват от „Дойче Веле“. 

Ще припомним, че пак същата германска медия преди по-малко от година публикува материал с въпроса: В чии ръце е земята на България? В него се припомня прогнозата на Уорън Бъфет, направена през 2012 г., че след 100 години земеделската земя ще е по-ценна от златото. „В Източна Европа, включително и в България, земята вече се превърна в обект на финансови спекулации. С тревожни последици“, предупредиха от „Дойче веле“. Авторите на материала съобщават, че в сърцето на Европа се извършва нещо като

тайна поземлена реформа

– финансови играчи изкупуват земеделски земи в източноевропейските страни. Ползите, които извличат, са големи, включително и благодарение на европейските субсидии. А вредите са най-вече за местните хора.

„На фона на международната финансова криза земята започна да се възприема като изгодна инвестиция, като конвертируема стока на пазара“, казва евродепутатът от ГЕРБ Владимир Уручев, член на Комисията по земеделие в Европарламента. По неговите думи, в страните от Централна и Източна Европа концентрацията на земя със спекулативна цел в малко на брой големи фирми и инвестиционни дружества вече е придобила сериозни размери.

Процесите там се засилиха допълнително поради по-ниските цени на хектар в сравнение със Западна Европа, но и покрай системата на европейските субсидии. Тези субсидии – между 150 и 200 евро на хектар – дават предимство на големите фирми, които развиват индустриализирано земеделие, обясняват немските журналисти.

Според техните наблюдения големите инвестиционни дружества и финансовите спекуланти постепенно изтласкват малките земеделски стопанства от пазара. И не само това – по правило те изтеглят печалбите си от региона и не плащат данъци в местните общини, нито пък се интересуват от опазването на околната среда или от защитата на биологичното разнообразие.

„В България има истински финансови акули със съответните фирмени обръчи около тях. Няколко големи фирми държат близо половината от обработваемата площ в страната“, казва брокер на земя от Варненско, който също държи да остане анонимен.

Системата на европейските субсидии осигурява на тези големи фирми и инвеститори приходи за милиони – и то само защото разполагат с огромни земеделски масиви. Приетата през 2013 г. реформа на Общата селскостопанска политика на ЕС въведе ограничение на максималните субсидии, изплащани на хектар. С това трябваше да се осигури по-справедливо разпределение на субсидиите и да се стимулира устойчивото земеделие чрез стопанства от семеен тип с разнообразна продукция, вместо агроиндустрии, залагащи на монокултури, коментират от „Дойче веле“. Според немската медия на практика обаче не са настъпили сериозни промени. Статистическите данни за 2015 г. показват, че 25 от най-големите земеделски дружества в България са получавали и най-много европейски пари – тоест тъкмо тези, които и преди реформата са имали най-големи ползи от преките европейски субсидии.

Ситуацията е сходна и в други части на Европа

като

най-лошият пример в това отношение е Румъния

посочва евродепутатът Владимир Уручев. В северната ни съседка най-голямото селскостопанско предприятие притежава приблизително 65 000 хектара земя, а около 30% от земята се стопанисват от чуждестранни инвеститори. В тази връзка румънският президент Клаус Йоханис пледира за допълнителни рестрикции при продажбите на земи на чужденци.

България, Словакия, Унгария, Литва и Латвия вече предприеха опити чрез протекционистки мерки да се защитят срещу разпродажбата на земеделски земи на чужденци. ЕС обаче заведе срещу тях наказателни процедури – заради ограничаване на свободната конкуренция, припомня „Дойче веле“.

Не всички експерти одобряват този подход: „По въпроса за земите Европейският съюз трябва да е готов на по-големи отстъпки по отношение на пазарните правила и на конкурентоспособността. Защото земеделската земя не е обикновена стока“, казва германската евродепутатка Мария Хойбух, член на Комисията по земеделие в Европарламента.

В края на март миналата година Комисията направи конкретни предложения за земеделската политика, като апелира към страните членки да осигурят на малките и средни селски стопани, както и на начинаещите фермери достъп до земеделски земи на нормални цени.

Мария Хойбух е на мнение, че въвеждането на горна граница за покупката на земи, каквато има в Литва например, е легитимно средство срещу прекомерната концентрация на собственост в ръцете на няколко големи фирми. Преди всичко обаче евродепутатката пледира за повече прозрачност при смяната на собствеността. Тя дава за пример съдбата на един бивш отличник от бранша – „КТГ Аграр“. Тази германска фирма беше изкупила огромни селскостопански площи както в Западна, така и в Източна Европа. Но след фалита, обявен миналата година, концернът премина в ръцете на нов инвеститор, без засегнатите общини да могат да окажат каквото и да било въздействие върху тази сделка. „Подобни примери не бива да се повтарят“, казва Хойбух. „Който източва печалбите от региона и взима решенията през главите на местните хора, вреди не само на земеделието, но и на цяла Европа“, предупреждава тя.

Накъде ще продължи злополучната поземлена реформа в България, както и приложението на Общата селскостопанска политика на ЕС, предстои да видим. Управляващите обаче трябва да знаят, че борбата срещу корупцията си остава задача на държавата. Топката е в техни ръце

Публикувана в Бизнес

Цените на земеделска земя продължават да се увеличават, показват офертите от специализирани сайтове за търговия в този сегмент на пазара.

Темповете на ръст не са както през 2012 година, но се усещат. Интересното за отминаващата си година е понижаване на темповете при най-търсените и скъпи райони като Добрич и запазване на ниво от 4-6% в останалите райони с активна търговия на земи.
 
Това означава, че сме близо до установяване на равновесна цена на земеделската земя, коментират експерти от фирмите на пазара.

Добрич остава най-скъпата област на България. Тук декар земеделска земя се продава твърдо над 2000 лева, като в отделни случаи се стига до 2500-3000 лева.

Цените в Пловдивски регион са по-раздвижени. Тук има оферти от 800 до 1700 лева за декар, като средната стойност е около 1100 лева. Малко по-ниски са пазарните стойности на декар в Стара Загора и региона, но и тук средната цена е съвсем близо до 1000 лева.

Прави впечатление постепенното доближаване в цените на земята в региони, смятани за най-евтините у нас от години- Видинско и Врачанско до средните равнища за страната.

Евтините предложения за продажба тук намаляват значително и са по-скоро изключение, ако са в диапазона 300-400 лева на декар. за сметка на това се увеличават офертите с цени от 1000 до 1500 лева за декар. Средната цена обаче в тези региони остава най-ниска за страната-около 650-700 лева.

Запазва се тенденцията купувачите да търсят и да плащат повече за по-големи парцели. Поради раздробеността на земеделската земя в България, при среден размер на парцел около 8 дка и липсата на закон за комасация трудно можете да намерите големи парцели, които да обработвате в реални граници, с изключение на тези, които в минали години са били предмет на замени с Държавния поземлен фонд и които, макар и рядко се предлагат за продажба.

Най-често се предлагат земи с площ между 3 и 30 дка.

Прогнозата за 2018 година е поскъпването на земеделската земя да продължи. Вероятно темповете ще са в рамките на тазгодишните- 4-6%, но ще ги има. Причините са поне две- българските ниви остават най-евтини в ЕС и обработването им е добър начин за получаване на доход. А при моментните  нива на аренда- и добра инвестиция, която се отплаща на собствениците.  
 
Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта