Животът в почвата излъчва акустични емисии, които могат да се използват за по-ефективно производство

Учени от Швейцарското висше техническо училище в Цюрих и Френския национален институт по селскостопански изследвания са разработили иновационен метод за мониторинг на растежа на културите.

Здравата почва е жива – това е принцип, който важи както за естествените, така и за култивираните почви. Обаче голяма част от това, което се случва под земята, остава скрито за изследователите. По-широкото проучване и познаване на явленията, свързани с почвата, би било полезно за по-доброто разбиране на взаимоотношенията в тази сложна екосистема.

Това, което не може да се види, понякога може да бъде чуто

За тези цели швейцарските и френските учени използват пиезоелектрични сензори за изследване на акустичните излъчвания на различните почви.

Резултатите от научната работа са довели до заключението: когато корените растат или земните червеи копаят тунели, те създават специфичен шум, чрез който може да се проследи растежът на корените и активността на червеите. Изследователите първо са доказали, че биологичната активност в почвата може да се измерва с помощта на акустични сензори.

Слушането на почвата открива нова област за науката. „Ние можем да разберем кога корените растат най-интензивно. До този момент не знаехме дали това става през деня или през нощта, във влажни или сухи условия. Новият метод позволява да намерим отговор на тези въпроси относително лесно и то без да копаем в почвата“, казват учените. За да проверят тази хипотеза, изследователите сравнили визуалните наблюдения с акустичните. Те поставили в стъклени съдове с пясъчна почва млади царевични растения и в други – с глинеста почва – земни червеи. Пиезоелектрическите сензори регистрирали акустични емисии под формата на променливи вълни с честота 1 – 100 килохерца. Звукови вълни от такъв род възникват например, когато малки зърна се търкалят и се трият едни в други, или когато в почвата се образуват малки пукнатини. Тези звуци са неуловими за човешкия слух.

През седем дни (за земните червеи) и деветнадесет дни (за корените на царевицата) изследователите съпоставяли наблюдавания растеж на корените и наличието на тунелите с регистрираните шумове – те били много последователни. Контролните измервания потвърдили, че звуците възниквали в резултат на активността на корените и дъждовните червеи.

Участникът в изследването Дани Ор вече има опит в успешното проучване на почвените шумове при ранни признаци на свлачищни процеси.

Работата го е научила да различава и интерпретира редица акустични параметри. Той казва: „Шумовете в почвата имат много ниска сила, но факт е, че те винаги се дължат на конкретни източници. Червеите например се движат по-бързо, отколкото корените, но в същото време акустичните им излъчвания са много по-нередовни“. Той се надява, че новият метод в определен момент ще му позволи да направи количествени оценки по отношение на растежа на корените и скоростта на растеж. Така също методът може да хвърли светлина върху взаимодействието на земните червеи и образуването на почвените структури.

Изследването е дало възможност на учените да демонстрират, че биологичната активност на почвата може да бъде измерена акустично поне в лабораторни условия. Следващата стъпка от проекта включва полски тестове. В перспектива учените се надяват, че техният метод за развитието на културите може да се прилага от земеделските производители заедно с други средства за анализ на почвата.

Публикувана в Растениевъдство

Хранителните елементи се набавят с различни видове торове

Агр. Петър Кръстев

За съжаление, не всеки има възможност да притежава големи парцели земя за създаване на градина. Затова често притежаваното неголямо парче земя е засадено толкова гъсто с различни овошки и зеленчуци, че в края на сезона почвата е много бедна и изтощена. Без намесата на стопанина за следващата година става невероятно сложно да се отгледа каквото и да е растение. Все пак има решение на проблема, което всички, които отглеждат растения, познават – торене на почвата. Затова ще ви запознаем с разнообразните торове, които помагат за поддържане и подобряване плодородието на почвата. Чрез тях земята не се изтощава, а растенията и дърветата продължават да дават отличен добив.

Torene

Видове торове

Всички торове, които се използват в градината, глобално могат да се разделят на два вида: органични и минерални.

Органични торове

По самото название можем да разберем, че органичните торове са получени по естествен път, било то от гниене на растения или от отпадни продукти от животните. Но във всички случаи това са екологично чисти продукти, които нямат никакво отношение към химикалите и са абсолютно безопасни. Много от органичните продукти се внасят есента, тъй като до пролетта те „съзряват“ и са в състояние да осигуряват храна за растенията.

Тези торове имат и редица недостатъци:

  • Подготовката на много от тях е доста трудоемък процес;

  • практически всички органични торове имат много неприятна миризма;

  • за торенето на голяма градина се изисква голямо количество органика, докато при използването на минерални торове количеството се измерва дори в грамове.

Въпреки това главното достойнство на органиката е в нейната натуралност и отсъствието на невинаги достатъчно проучената химия, която все по-често е причина за странични вредни действия.

Torene2

Компост

Компостът, както и оборският тор, трябва да се подготви отрано, за да е готов за края на активния сезон. За целта на подходящо място в градината, желателно е да е сенчесто, се прави квадратно или правоъгълно заграждение от налични дъски с произволна височина. Всички корени, листа и ненужни растения се складират там и отгоре се покриват със слама. Компостът е готов за една година. Отличителна черта на компоста е, че той не подобрява значително плодородието на почвата, но подобрява нейното качество и структура.

Оборски тор

С този тор трябва много да внимаваме, защото, ако е пресен, много растения могат да загинат от него. Затова оборският тор се внася след прибиране на реколтата, прекопава се и през зимата той прегаря, а напролет там без притеснение могат да се садят всякакви растения. Преди всичко оборският тор се нуждае от време (не по-малко от година, най-добре две), за да ферментира и угние, за да се нарече прегорял. В такова състояние всеки органичен тор е напълно готов и безвреден за използване.

 

Torene3

Птичи тор

Сложно е да се намери по-богат на полезни вещества органичен тор. Птичият тор може да се използва в различна консистенция, размит във вода става за поливане както за зеленчукови, така и за овощни и ягодоплодни растения. Може също да се слага и в сух вид в дупките, които се копаят за засаждане на различни растения. Птичият тор притежава способността да действа много бързо, поради което резултатите са видни веднага.

Торф

Практически е невъзможно сами да приготвим торф, затова го купуваме в готов вид. Това удоволствие, разбира се, не е съвсем евтино, затова се ползва и с най-малка популярност сред другите подобрители на почвата. А на тези, които решат все пак да подобрят структурата на градината с торф, припомняме, че това трябва да се направи есента, след което е необходимо да се направи дълбока обработка на почвата.

Дървесна пепел

Дървесната пепел е достъпна там, където домът се отоплява с дърва. При всяко почистване на печката или камината пепелта се събира и съхранява в затворени съдове. Разхвърля се наесен, преди основната обработка на почвата. Недостатъкът на този органичен продукт е, че той действа добре в съвкупност с други подхранващи материали, например оборски тор.  

Минерални торове

Тези торове са резултат от работата на човека. Това са неорганични съединения, които съдържат хранителни вещества във вид на минерални соли. Разбира се, органиката не може да се сравнява с тях по удобство. Тези торове са лесни за използване, при покупката им може да се разбере точната доза, а най-важното е, че приготвянето на такъв субстрат съвсем не е сложно.

Повечето хора са против използването на тези торове в собствените си градини, но трябва да признаем, че за промишлени цели те са незаменими.

Азотни торове

По-често тези торове се продават във вид на селитри, които се използват в различни дози за първо пролетно подхранване. Тогава азотът дава на растенията силен и бърз растеж. С този вид торове трябва да бъдем много внимателни, защото най-неприятното, което може да се случи, е неправилната дозировка, от която растенията могат да загинат.

Калиеви торове

В периода на бутонизация и цъфтеж калиевите торове са незаменими. Доста често те се комбинират с фосфорното подхранване. От тези торове много зависи количеството и качеството на прибраната реколта.

Фосфорни торове

Фосфоритното брашно и суперфосфатите са основни фосфорни торове. Те се внасят няколко пъти в сезон. Особено важни са тези макроелементи в этапа на формиране на реколтата.

Комплексни торове

Това са универсални торове, които съвместяват всички гореописани торове, като съдържат голям набор от макро- и микроелементи. Продават се в различни съотношения между елементите, което позволява възможно най-точен избор на продукт при различните видове растения и фази на развитие.

Публикувана в Растениевъдство

Почвата деградира само за няколко десетилетия, а за възстановяването й са нужни хилядолетия

Агр. Петър Кръстев

В природата текат много процеси, които са независими от човека и той не може да им противодейства. Но със своята дейност човекът е в състояние да промени природата най-често в негативен план. Земята, която ни храни, е най-пряко засегната от човешката дейност. Неразумната експлоатация на плодородните земи, без спазване на природните закони, водят до бързо изчерпване на най-важната им качествена характеристика – плодородието. Възстановяването на деградиралите почви е бавен и много продължителен процес, което не може да се реализира през много поколения. За да могат да се използват благата на този ресурс, който осигурява прехраната на човечеството, той трябва да използва разумно, като се спазват природните закони. Те са обобщени и формулирани от професор Ратан Лал от Центъра за управление и секвестрация на въглерода към Държавния университет на щата Охайо в Кълъмбия, САЩ. Добре е всеки, който използва земята като средство за производство, да се запознае с тези закони и да се стреми да ги спазва.

Закон 1. Почвените ресурси са неравномерно разпределени между биомите (природни зони, екосистеми) и географските региони. Високопродуктивните почви, намиращи се в благоприятни климатични условия, са в ограничено количество. Те често са разположени в региони с висока плътност на население и вече са превърнати в управляеми екосистеми – селскостопански земи, ливади, пасища, горски и енергийни плантации.

Закон 2. Повечето почви са склонни към деградация в резултат на неправилно използване и управление на земята. Антропогенните фактори, водещи към деградация на почвата, възникват в резултат на безизходни ситуации и безпомощност на бедните и малките фермери и са причинени от алчността, недалновидността, лошото планиране и жаждата за бърза печалба на големите търговски предприятия.

Закон 3. Ускоряването на ерозията и понижаване качеството на почвата в резултат на други процеси на деградация зависят много от това как, а не какви култури се отглеждат. Продуктивният потенциал на фермерските системи може да се реализира, само в случай че се прилагат възстановителни и препоръчителни методи на управление на почвата и водата заедно. Устойчивото използване на почвата зависи от разумното управление на ресурсите както във фермата, така и извън нея. Недиференцираното и прекомерното прилагане на механични обработки, напояване и торене могат да доведат до такова (или още по-голямо) ниво на деградация, както и при отсъствие или минимално използване на тези технологии.

Закон 4. Степента на уязвимост на почвата от деградация се увеличава с повишаване на средната годишна температура и намаляване на средните годишни валежи. При всички други еднакви фактори, почва в горещи и сухи климатични условия е по-склонна към деградация и опустиняване, отколкото почва в хладни и влажни региони. Въпреки това, неправилно управление може да доведе до опустиняване дори в арктически климатични условия, например в Исландия.

Закон 5. В зависимост от използването и управлението на земята, почвата може да бъде източник или депо на парникови газове като CO2, CH4. Почвата е източник на радиоактивни газове при изтощаващо земеделие, което създава отрицателен запас на хранителни вещества и влошава нейното качеството. Тя е и депо – при възстановително земеползване и разумни методи на управление, които създават положителен запас на хранителни вещества, съхраняват водата и почвата, подобряват нейната структура и плодородния слой.

Закон 6. Почвите не се възстановяват в рамките на времевите скали на човечеството (десетилетия или поколения), а се възстановяват за геоложки мащаби (векове/хилядолетия). При ръст на населението на планетата, което към 2100 година ще бъде 10 млрд. души, възстановяването на деградиралите и опустинени почви за столетия или хилядолетия ще бъде невъзможно. Поради високото търсене на ограничения ресурс на почвата, тя се смята за невъзстановяем ресурс.

Закон 7. Устойчивостта на почвата към природни и антропогенни нарушения зависи от протичащите в нея физични, биологични и химични процеси. Благоприятните химични и биологични процеси усилват устойчивостта й само при оптимални физични свойства (например структура на почвата и плодородния слой), процеси (например аерация, пропускане и задържане на влага) и почвена среда (например температура на почвата).

Закон 8. Скоростта на възстановяване запасите на органичните вещества в почвата е много ниска, докато скоростта на изтощаване обратно – много висока. За възстановяване на почвата са нужни хилядолетия, а тя деградира само за няколко десетилетия. Скоростта за възстановяване и деградация се различава в пъти.

Закон 9. Структурата на почвата, аналогично на архитектурна сграда, зависи от стабилността и дължината на макро-, мезо- и микропорите, които са местата за протичане на физичните, химичните и биологични процеси, поддържащи жизнените функции на почвата. Системите за устойчиво управление, разработени за конкретни почви, увеличават стабилността и дължината на порите и кухините с течение на времето и в различни условия на земеползване.

Закон 10. Устойчивото управление на селскостопанските системи предполага увеличаване на нетната първична производителност на единица ресурс, внесен извън стопанството, успоредно с подобряване качеството на почвите и спомагателните функции като увеличаване на масива С (въглерод) в екосистемата, подобряване качеството и увеличаване количеството запаси на прясна вода и биологичното разнообразие. Почвените ресурси никога не бива да се възприемат като даденост. Изчезналите някога процъфтяващи цивилизации – Маи, Инки, Инди, Месопотамия, са игнорирали своите почвени ресурси. Качеството на почвата трябва да се подобрява и възстановява, защото тя е много важна за оцеляване на човечеството, от нея зависи всеки живот на земята. Почвата трябва да се предаде на следващите поколения в по-добро състояние, отколкото сме я получили от предшествениците си.

Публикувана в Растениевъдство
Вторник, 16 Октомври 2018 13:25

Има ли лек срещу ерозията на почвата?

Макар и бавно, деградацията настъпва и по нашите полета, нека не докарваме ситуацията до критична

Агр. Петър Кръстев

В масовото съзнание опустиняването все още се свързва с Африка и Азия, където Сахара продължава да атакува доскоро плодородни райони. Там почвата е просто издухана от вятъра поради липсата на растителност, която е унищожена за изчистване на селскостопански полета.

В същото време в докладите на ФАО се отбелязва, че засоляването, вкисляването и опустиняването са настъпили далеч зад пределите на бедните страни в Африка. В Европа ситуацията е малко по-добра – ерозия се наблюдава при 46% от почвата. Общо в света според ФАО, една трета от култивираните почви е обект на умерено или високо разрушаване. Тази тенденция е едновременно и опасна, и разорителна за държавите: в близка перспектива деградацията може да причини многомилионни загуби, а по-късно изцяло да постави човечеството на границата на оцеляването. Според проучване на “Джойнт рисърч център” ерозията у България е засегнала малко над 7% от земите. Но тя не е спряла, продължава да напредва. Все по-чести са облаците земна маса, които вятърът отнася от голите полета.

Проблемът вече не е само в развиващите се страни – той се среща по целия свят, дори в развитите страни. Това тъжно състояние на нещата се обяснява до голяма степен с отношението на земеделските стопани към земята.

Експертът по ерозия на почвата в ЕС и Великобритания проф. Джон Бордмън от Института по проблемите за изменение на околната среда в Оксфорд отбелязва, че във Великобритания ерозията на почвата е започнала чувствително да нараства след 70-те години на миналия век. Сега най-големи загуби се наблюдават на полетата със зеленчукови и овощни градини. Ерозията не ощетява много фермерите – щетите на един фермер са не повече от няколко стотин паунда годишно и то само на почвите, подложени на ерозия. За мащабите на страната обаче загубите са стотици пъти повече. Добивите намаляват средно с 10%, а щетите са за милиони лири стерлинги годишно. И с течение на времето загубите продължават бавно, но сигурно да се увеличават.

Erozia 1

Според изследванията на Джон Бордмън до края на 90-те години британските фермери не са считали ерозията за голям проблем и правителствените програми за борба с това явление са били ограничени до издаването на брошури. Експертите са убедени, че това положение се дължи главно на небрежното отношение на земеделските стопани и държавниците към земята. Единствено благодарение усилията на ЕС за намаляване на субсидиите за селското стопанство (включително червената кошница според класификацията на Световната търговска организация, т.е. директните производствени субсидии) и опазването на околната среда през последните години, британските фермери вече са се загрижили за опазването на почвата.

Една от главните причини за ерозията на почвата в световен мащаб е интензификацията на селското стопанство и масовото изкореняване на горите. И резултатите не закъсняват. Поради обезлесяването, площта на горските пояси за защита на почвата, необходима за поддържане на нормалното състояние на земята, бързо намалява. А интензивното селско стопанство, в това число използването на монокултури, недостатъчното или пък обратно, прекомерното внасяне на торове, злоупотребата с препарати за растителна защита и желанието да се получи максимална изгода тук и сега още повече усложняват проблема. Не е тайна, че в преследването на печалба много фермери предпочитат да не мислят за това каква щета нанасят на своите полета и какви сериозни загуби ще настъпят само след няколко години интензивно използване на почвата.

Erozia 2

Впрочем има и друг проблем: неподдържане плодородието на почвата просто защото не достигат средства. Затова намаляването на реколтата с 25 − 30%, както изчисляват експертите, е в резултат на изтощителното земеползване, пред което всички си затварят очите.

Без оглед на наличието или не на законодателната база, доказването на факта, че деградацията на почвата е по вина на фермерите е достатъчно сложно. Дори да се въведат глоби за "вреда на земята", те едва ли ще покрият щетите, защото стойността на работата по възстановяване на почвата е значителна.

Ясно е, че не трябва да се допуска ситуацията да стигне до критичната. В края на краищата връщането на плодородието на деградираните почви никак не е просто. Независимо от това, добре познатите и доказани методи на "дядо" за поддържане на плодородието на почвата, като например спазване на системата за редуване на културите (с оптимално съотношение на едногодишни култури и многогодишните треви), далеч не се използват от всички. Работата е там, че при такъв подход за възстановяване на почвата могат да минат години, а в същото време много фермери нямат възможност да се откажат от отглеждането на монокултури и обилно използване на химия. Прогресът даде много на земеделските стопани, но в същото време ги вкара в задънена улица по отношение опазването на техния основен ресурс – земята. Проблемите се задълбочават с всяка изминала година. Все по-необходимо е въвеждането на щадящи земята технологии, които подпомагат нейното възстановяване и по-нататъшно опазване.

Публикувана в Бизнес

Ново лозе може да създадете през ноември и в началото на декември,но дневната температура не трябва да пада под 5-10 градуса, а почвата не трябва да е замръзнала. Това е така, защото корените на младите вкоренени лозички са много чувствителни на ниските температури и много лесно измръзват.

С какви лозички да засадите в лозето?

Ако наистина искате да отгледате качествени сортове - винени или десертни, винаги прибягвайте до саденето на облагородени вкоренени лозички!

Вкореняването на резници от директни сортове, които не се нападат от болести, не дават качествено грозде.

Вкореняването пък на резници, взети от облагородени културни сортове, не води до получаване на силни и жизнени растения на собствен корен. И резултатите също са незадоволителни.

След като сте наясно какви сортове желаете да отгледате - десертни или винени, потърсете лицензирани разсадници, от които да си купите облагородени вкоренени лозички от търсения сорт.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Луковичните цветя - нарцис, лале, декоративен лук, ирис, минзухар, кокиче, зюмбюл и др. се засаждат сега. Луковиците могат да издържат на отрицателни температури и спокойно могат да зимуват на открито в почвата, в градината.

Преди засаждането всички луковици трябва да бъдат внимателно прегледани за механични повреди, повреди на дънцето, болести и др. Добре е да се потопят преди засаждане за 30 минути в 0,1% разтвор на калиев перманганат.

В края на август - началото на септември се засаждат малките луковици на синчец, мускари, пушкиния, хианодокса, минзухари.

Дълбочината на засаждане на луковичните растения (с редки изключения) е равна на три диаметъра на луковиците (т.е. за луковици с диаметър 3 см оптималната дълбочина на засаждане е 9 cм).

Дълбочината също зависи и от механичния състав на почвата: при леки почви луковиците се засаждат малко по-дълбоко, а при тежки, по-плитко.

В началото на второто десетдневие на септември се засаждат нарцисите. Ако ги засадите по-късно, луковиците не образуват достатъчно корени и те загиват. Различните размери луковици се засаждат отделно, така те се развиват по-добре.Около една седмица след засаждането на нарцисите идва времето на зюмбюлите. През последната десетдневка на септември се засаждат и лалетата.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Добре е мястото предвидено за засаждане на зимен чесън да се подготви 10-15 дни преди самото засаждане. Преди обработка на почвата, площта се тори с комбиниран минерален тор, съдържащ всички необходими хранителни вещества – азот, фосфор, калий. Количеството е 3-4 кг за 100 кв. м. Най-добре е да са обогатени и със сяра и магнезий, както и някой микроелементи. Може да се внесе и оборски тор в доза 400-500 кг на 100 кв.м, но той трябва да бъде много добре угнил.

Важна предпоставка за получаване на качествена продукция от зимен чесън е предварителната, основна обработка на почвата. Мястото трябва да е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели. В случай, че има такива е нужно предварително да се третира с хербицид , например раундъп . В този случай плевелите трябва да са зелени, в активна вегетация и след пръскането да изчакаме 20-ина дни.

В случай, че мястото е чисто от многогодишни коренищни и кореновоиздънкови плевели обработката трябва да се извърши на дълбочина 20-25 см. Това може да стане както с мотокултиватор, така и с права лопата или вила. Ако мястото е много сухо, предварително трябва да се полее с по 20-30 литра вода на кв.м. Това освен, че ще улесни обработката, ще подпомогне и дружното и навременно поникване на чесъна. След основната обработка мястото се подравнява, ако има буци те се разтрошават.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

През август започват и подготвителните работи за засаждане на нови овощни дръвчета в градината. Овощните растения изискват по-леки и топли почви, които са добре аерирани, влагоемни и богати на хранителни вещества. Оптималната почвена реакция (рН) за повечето овощни видове е в границите от 4,6 до 6-6,5.

Ябълката, крушата, прасковата и орехът виреят най-добре при рН 5,1 - 6,5. На по-алкални почви (рН 6,3 - 7,5) може да се отглежда бадем, череша и вишня на махалебкова подложка и праскова на подложка GF 677. На по-кисела почва (рН 4,6 - 5,6) черешата и вишнята се отглеждат върху семеначета от череша и вишня. При рН 4,6 - 5 могат да вирят добре слива, касис, малина и къпина. Почви с рН по-ниско от 4,5 са неподходящи за отглеждане на овощни растения.

При съдържание на активен калций до 4-5% е възможно отглеждането на повечето видове овощни култури с изключение на прасковата и дюлята, при които неговото съдържание трябва да е под 1,5%.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Кореновата система на ягодите не е дълбока – до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата да е на по-голяма дълбочина. Много важна мярка е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна и слабо резултатна.

За бедни почви е препоръчително внасянето на 3-4 т оборски тор, при богати почви е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5-2,5 т.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор тогава внасянето на минерални торове е абсолютно необходимо. При есенно засаждане е добре да се използват комбинирани торове NPK. Съотношението на елементите трябва да е1:1:2,5. Количеството за внасяне на минералния тор също зависи от типа почва – при бедни почви са нужни 20-30 кг/дка, а при по-богати 10-15 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Иван Иванов се занимава със земеделие от 20 години, обработва 5 000 декара земя, но въпреки че прави големи инвестиции в нови машини и оборудване, печалбите му намаляват осезаемо през последните години. Причината не е само в ниските изкупни цени на зърното, по-конкурентоспособните производители или лошите климатични условия. Почти 10% от земята, която Иван обработва, вече е негодна за употреба поради ерозия в резултат на прекомерните дълбочинни обработки в продължение на десетилетия. В преследване на краткосрочни резултати, той пренебрегва дългосрочния ефект върху почвата и околната среда. Или с други думи, изтощената от обработка почва му се отплаща по логичен начин – с все по-слаби добиви.

Иван е събирателен образ на българския фермер. Агресивната обработка на почвата и последващите ерозия и загуба на органично вещество в нея са повсеместен проблем за земеделците в страната. Според множество изследвания почвите в България деградират толкова бързо, че след 20 години на някои площи няма да могат да се отглеждат култури като царевица и слънчоглед.

Проектът „Опазване на почвите в България“ цели да трансформира отношението към почвите, като демонстрира нови практики за опазване и обработка на почвата и обучи фермери от Североизточна България как да ги внедрят успешно. Целта на програмата е да насърчи прилагането на щадящи почвата обработки при отглеждането на полски култури, които не само опазват почвите, но и поради подобрените почвени свойства имат висока възвръщаемост за производителите.

„От една страна, по-пестеливите обработки са свързани с по-ниски разходи; от друга, минималната обработка прави почвата по-здрава, което води до устойчиво добри добиви в дългосрочен план. Тоест колкото по-добре се грижим за почвата, толкова повече ни се отплаща тя“, обобщава концепцията на проекта Златина Балева, програмен експерт във Фондация „Америка за България“.

Проектът се ръководи от екип преподаватели от Русенски университет „Ангел Кънчев“ (РУ) в сътрудничество с изследователи от университета „Корнел“ в САЩ, който е известен с опита си в научните изследвания и обучението в практически техники за опазване на почвата в много региони на САЩ. Проектът се подкрепя от Фондация „Америка за България“ от 2014 година и работата по него продължава до септември 2018 г. 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 13

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта