Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес

През селскостопанския сезон 2018-2019 г., започнал на 1 юли, в света ще бъдат произведени 733,5 млн. тона пшеница, сочи прогнозата в ноемврийския доклад на експертите на министерството на селското стопанство на САЩ, цитирана от електронното издание АПК-Информ. Спрямо октомври предвиждането е завишено с 2,6 млн. тона. Корекцията е основно за сметка на Китай, където вече се очаква производството да достигне 132,5 млн. тона пшеница при досега прогнозирани 128 млн. тона. Същевременно по-малко пшеница се очаква да бъде ожъната в Австралия (с 1 млн. тона до 17,5 млн. тона), Мароко ( с 900 хил. тона до 7,3 млн. тона) и Украйна (с 500 хил. тона до 25 млн. тона).

Оценката на експертите на министерството за глобалния износ на пшеница е преразгледана в посока на понижение с 1,7 млн. тона до 179,1 млн. тона, най-вече заради свиването на потенциала за износ от Австралия с 1,5 млн. тона до 11,5 млн. тона.

Прогнозата за крайните запаси от пшеница в света през сезона е повишена спрямо направената през октомври с целли 6,6 млн. тона до 266,7 млн. тона и отново за сметка на Китай, където те се очаква да набъбнат със 7,4 млн. тона до 143,5 млн. тона. По-слаб ръст се очертава в Алжир (със 700 хил. тона до 4,8 млн. тона) и Европейския съюз като цяло (с 200 хил. тона до 10,2 млн. тона. Предвиждането за САЩ обаче е слабо занижено – с 200 хил. тона до 25,8 млн. тона.

Публикувана в Бизнес

Агрометеоролозите от европейската служба по мониторинг на културите отново намалиха прогнозите си за средните добиви при зърнените култури, съобщава topagrar.com, позовавайки се на последния им докладд. Въз основа на оценките на климатичните данни от MARS очакват средните добиви от зърно да останат с 5% под средните за последните пет години. Най-голям спад според експертите се очакват в средните добиви от ръж, които се прогнозират да изостанат с 14% от средния показател за последните пет години. Средните добиви от пшеница ще изостанат с 4,5% спрямо същия показател, а пролетния ечемик- с 4,3%. При твърдата пшеница средните добиви се очаква да надминат средния показател за последните пет сезона с 2,3%. От MARS са редуцирали минимално и прогнозата си за средните добиви от царевица (-3,6%). Експертите са направили по-сериозни негативни корекции за производството в Централна Европа и Франция заради сушата, докато оценките за производството в страни като Румъния и България са коригирани нагоре заради благоприятните климатични условия в Източна Европа.

При производството на царевица за силаж, от MARS отчитат спад в средните добиви спрямо средния показател за последните пет години с 10%. При маслодайните култури агрометеоролозите прогнозират с 13% по-слаби средни добиви при рапицата в сравнение с дългосрочния показател, докато при слънчогледа заради благоприятните климатични условия, средните добиви ще надминат средния петгодишен показател с 16%.

Публикувана в Бизнес

Така започна днес чаровната синоптичка на Нова ТВ Гери Малкоданска прогнозата си за средващите дни на май, 2018 г. Да, едва ли някой се съмнява в този факт – ледените зърна вече нанесоха невъзвратими щети на реколтата в Пловдивско. На 11 май в с. Бенковски падна краткотрайна, но много интензивна градушка с големина на зърната колкото лешник. Ледената стихия не е отминала и Асеновград. Очевидци твърдят, че зеленчуковите насаждения в региона са вече само история – от тях стърчат само конструкциите от коловете, а растенията са на 100% унищожени. С това времето недвусмислено ни показа, че сме в сезона на градушките. Унищожена е реколтата от полски култури, зеленчуци, овошки, лозя и ягоди. Повредите са силно разкъсване на листата, счупване и нараняване на леторасти, клони, плодове. Възстановяването ще е трудно, за някой култури напълно невъзможно. Реколта от силно пострадалите зеленчуци, лозята, овошките и ягодите не може да се очаква.

Въпреки жестоките щети, стопаните нямат избор и трябва да търсят начин за преодоляванена повредите по овощните дървета и лозята, защото те са трайни насаждения и не могат да бъдат изоставени и преорани, както това ще се случи с унищожените зеленчукови растения.

При избора на възстановителни мерки трябва да се вземат под внимание възрастта на дърветата, фенофазите на развитие и степента на нанесените повреди.

Повредите от падналите в началото на вегетацията градушки дават по-добра възможност за възстановяване на овощните дървета до края на вегетационния период.Най-напред според възрастта, видовете и сортове овощни дървета се определя и целесъобразността от провеждане на резитбени операции. Счупените и силно наранени клони се отстраняват до здрава част. Всички вече знаят, че раните независимо от какво са причинени, от бури, градушки или резитби са врата за навлизане на различни болести причинени от гъби или бактерии. Затова е добре да се прецени дали повредите са довели до рзкъсване на кората. Ако се налага да се отстранят силно повредени части, направените големи рани трябва да се замажат с блажна боя.

Във всички случаи обаче е необходимо незабавно извършване на растителнозащитно пръскане на овошките. Ето защо първата грижа е незабавно пръскане на овошките (по възможност в първите 24 часа след градушката) с 2%- ов Бордолезов разтвор, шампион 0,3% или друг мед съдържащ фунгицид.

При нужда се извършват подхранвания с азотни торове и напояване с цел бързо калциране и зарастване на наранените места.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2,4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2,3% и 2,0%, съобщиха от ЕК, цитирани от БГНЕС. Икономическият растеж в България се очаква да остане стабилен, като Брутният вътрешен продукт нарасне с 3.7% през 2018 и 3.5% през 2019 благодарение на силното вътрешно търсене. Инфлацията в България се очаква да се покачи до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019 в резултат на увеличеното търсене и ръста на доходите. Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви, че европейската икономика се представя по-добре от очакваното, а интензивният растеж вероятно ще продължи и през следващата година. „Необходимо е да продължим усилията си, за да гарантираме, че ползите от този растеж ще бъдат усетени от всички европейци. Трябва да използваме сегашната възможност, за да увеличим устойчивостта на нашите икономики и да задълбочим Икономическия и паричен съюз”, добави Домбровскис. От своя страна Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви, че икономиката на Европа започва 2018 г. в много добро състояние. „В еврозоната не са отбелязвани такива темпове на растеж още от периода преди началото на финансовата криза. Безработицата и дефицитите продължават да намаляват, а нарастването на инвестициите най-сетне става в значим мащаб. Икономическият растеж е също така по- балансиран, отколкото беше преди едно десетилетие, и ако приложим подходящи структурни реформи и отговорни фискални политики, той може да бъде и по-траен. Тази възможност за извършване на реформи няма да продължи дълго време - сега е моментът да вземем необходимите амбициозни решения за укрепване на Икономическия и паричен съюз”, коментира Пиер Московиси. Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2,4 % надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 % в еврозоната и 2,3 % в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2,1 % на 2,3 % за текущата година и от 1,9 % на 2,0 % за 2019 г. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб. Силното търсене, високата степен на използване на капацитета и благоприятните финансови условия вероятно ще се отразят положително на инвестициите през прогнозния период. Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1,5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 %. Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики. Предвид текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, нашите прогнози за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с текущите преговори в рамките на процедурата по член 50.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия възлага големи надежди, коитоземеделците трябва да изпълнят до 2030 г.
В своя доклад "Перспективи на ЕС в областта на селското стопанство" Европейската комисия очаква земеделските производители в ЕС да увеличат добивите от площите с пшеница в близко бъдеще: от 141,5 милиона тона през 2017 г. до 160,7 милиона тона през 2030 година. В същото време обаче растежът на средния добив ще се забави за сметка на въвеждането на принципите на екологичното земеделие, което се очаква да бъде компенсирано чрез увеличаване на засятите площи.
Що се отнася до потреблението, консумацията на пшеница ще се увеличи с почти десет милиона тона до 126,6 милиона тона до 2030 г.; ечемик - до 54 милиона тона в сравнение с 50,4 милиона тона през 2017 г.; царевица - до 85 милиона тона в сравнение с 72,5 милиона тона през изминалата година. Растежът на царевицата е свързан главно с бързорастящия сегмент на производството на изоглюкоза, според Европейската комисия.
Що се отнася до външната търговия с трети страни, Брюксел е много оптимистичен. Особено за пшеницата има добри възможности в средиземноморските региони, Африка и Близкия изток, но конкуренцията с Черноморския регион няма да намалее. За конкурентите за износ на ЕС от САЩ, Канада и Австралия не се очакват сериозни промени.
Европейската комисия очаква пазарният дял на ЕС-28 в световната търговия с пшеница да нарасне от 17% през 2017 г. до 19% през 2030 г. Увеличението се очаква от почти десет милиона тона до 37 милиона тона, което е повече от предишния рекорд от 2014 г. - 33,3 милиона тона.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

В доклада си за октомври анализаторите от Strategie Grains намалиха прогнозата за производство на рапица в ЕС-28 през 2017/18 г. до 21,86 (21,89) млн. тона, което обаче, е с 7,5% над миналогодишните показатели. Обработваемата площ от маслодайна рапица е леко завишена - до 6,74 (6,73) милиона хектара, с 3,4% повече от предходния сезон, а оценката на средния добив е 3,25 т/ха (+4,2% годишно), съобщава Ройтерс.
Прогнозата за производство на слънчоглед се повиши до 8,96 (8,75) милиона тона, което е със 6,7% повече от предходната година. Засятата площт е 4,17 (4,16) милиона хектара, което е с 1,2% повече в сравнение с миналата година, а средният добив ще се увеличи с 3,4% до 2,12 (2,1) т/ха.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Петък, 29 Септември 2017 08:36

Отново ще бъде облачно и хладно

Времето ще се задържи почти без промяна, предимно облачно и хладно. Само на отделни места в южните и източните райони ще превали слаб дъжд. Главно над Западна България ще има временни разкъсвания и намаления на облачността. Ще духа до умерен, в източната половина от страната временно силен североизточен вятър. Минималните температури ще са между 7° и 12°, а максималните – между 13° и 18°.

Атмосферното налягане ще бъде по-високо от средното за септември. През деня слабо ще се понижи.

Над планините ще бъде предимно облачно, по високите части мъгливо. На отделни места ще превали слаб дъжд, над 2000 метра - слаб сняг. Ще духа умерен до силен североизточен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще е около 8°, на 2000 метра – около 2°.

Над Черноморието ще бъде предимно облачно и на отделни места ще превали слаб дъжд. Ще духа умерен до силен североизточен вятър. Максималните температури ще са 17-18°, температурата на морската вода е около 20-21°. Вълнението на морето ще бъде 4-5 бала.

Публикувана в Агропрогноза
Понеделник, 28 Август 2017 12:47

Агрометеорологична прогноза 28.08-04.09.2017

През повечето дни от следващия седемдневен период агрометеорологичните условия ще се определят от относително сухо време и температури близки до климатичните норми за края на август и началото на септември.

Падналите валежи през изтеклия период на места в Дунавската равнина и в североизточните райони на страната (Плевен - 28л/м², Разград - 22л/м², Русе - 15л/м² Силистра - 34л/м²) закъсняха за част от късните земеделски култури. Те ще се отразят благоприятно на късните хибриди царевица, при които в края на август ще протича фаза млечна зрелост. През периода при средно късните хибриди ще се наблюдава масово восъчна и пълна зрелост, при ориза ще преобладава млечна зрелост, при слънчогледа и захарното цвекло – техническа зрелост.

През периода условията ще бъдат подходящи за прибиране на слънчогледа, фасула, соята, на по-ранните хибриди царевица, за провеждане на дълбока оран и на предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенни култури. В края на август започват агротехническите срокове за сеитбата на зимна рапица

Прогнозираното сухо и топло време ще ограничава късните зарази с гъбни патогени по зреещата плодова и гроздова реколта, с изключение на брашнестите мани по зеленчукови култури от късното полско производство.

Силно чувствителни на брашнеста мана са краставиците и тиквичките. Поразените листни петури имат вид на посипани с брашно, а в последствие листата изсъхват. При констатиране на първите признаци на болестта краставиците трябва да се третират със системни фунгициди с подходящ карантинен срок; Домарк 10 ЕК – 0,05%(7 дни), Байфидан 250 ЕК - 0,02% (7 дни), Вивандо – 0,02% (3 дни), Куадрис 25 СК - 0,075% (3 дни), Колис СК – 0,05% (7 дни), Топаз 100 ЕК - 0,025%(14 дни), Шавит 25 ЕК - 0,02% (7 дни), Флинт Макс 75 ВГ – 0,02% (3 дни).

Дукена Жолева

Агрометеоролог при НИМХ-БАН  

Публикувана в Агропрогноза

Днес отново ще бъде слънчево, сутринта в повечето райони хладно. В Югоизточна България духа слаб до умерен вятър от изток-североизток. Дневните температури още малко ще се повишат и максималните ще са между 27° и 32°, в София около 27°. Такава е прогнозата за времето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) към БАН, съобщи за Агенция „Фокус” дежурният синоптик Мартин Славчев. Атмосферното налягане ще бъде по-високо от средното за месеца. През деня ще се задържи почти без промяна.
Над Черноморието ще бъде слънчево. Ще духа бриз. Максималните температури ще са 26-27°. Температурата на морската вода е 24°-25°. Вълнението на морето ще е около 2 бала.
Слънчево ще бъде и над планините. Ще духа слаб, само по най-високите върхове на Рила и Пирин умерен север-североизточен вятър. Максималната температура на височина 1200 метра ще бъде около 22°, на 2000 метра – около 15°.

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 6

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта