Голяма част от експертите и анализаторите прогнозират през тази година значителен спад в производството на зърно в Русия. Това пише в анализ Олаф Цинке от специализирания портал agrarheute. Въпреки по-ранния старт на кампанията и очакваните по-слаби добиви, руският експорт на зърно върви много добре и местните търговци се очаква да имат достатъчни количества  зърно, които да предложат на международните пазари.

Според последните съобщения на руското аграрно министерство към 16 юли са прибрани 29,5 млн. тона зърно от 7,9 млн. ха при 14,4 млн. тона от 3,2 млн. ха за аналогичния период на предходната година. Това прави 2,5 пъти повече обработени площи в сравнение с миналата година, но в същото време се отчита спад с 16% в средните добиви до 3,75 тона от хектар. По оценки на руското аграрно министерство от юли, зърнената реколта в страната се очаква през настоящия сезон да достигне до 100 млн. тона.

По-малко обработваеми площи с пшеница

До средата на юли са обработени 6,9 млн. ха с пшеница, което е три пъти повече в сравнение с аналогичния период на миналата година като са прибрани 26,7 млн. тона пшеница при 10,7 млн. тона преди година. Заради по-малкото обработваеми площи обаче средните добиви от пшеница бележат  годишен спад с 16% до 3,87 т/ха. В последния си доклад експертите от американския департамент по земеделие (USDA) оценяват тазгодишната реколта от руска пшеница на 67 млн. тона, което е с 18 млн. тона под нивото от 2017 година при обработваеми площи от 25,5 млн. ха спрямо 27,3 млн. ха през 2017 година. Върху общия обем  на обработваемите площи се е отразил основно спада в площите с пролетна пшеница от 12,7 на 11,5 млн. хектара  в източните части на страната. В същото време е отчетено леко увеличение на площите със зимни сортове пшеница от 0,6 млн. ха до 14,6 млн. ха.

Слаба реколта и много високи експортни цени на ечемика

Кампанията по прибиране на ечемика в Русия също върви по-бързо от миналата година, като са прибрани към средата на юли 2,3 млн. тона ечемик от 0,7 млн. ха спрямо 2,4 млн. тона от 0,5 млн. ха за същия период на 2017 година. Средните добиви през 2017/18 стопанска година обаче са били с ¼ по-високи. По оценки на USDAреколтата от ечемик през текущата година може да достигне до 17 млн. тона, което е с 3,1 млн. тона под миналогодишното ниво при обработваеми площи от 7,85 млн. ха (7,9 млн. ха през 2017/18 г.).

В същото време новата маркетингова година започва с доста силен експорт и по оценки на руския превозвач „Русагротранс” само за юли 2018 година страната е предложила на международните пазари 3,1 млн. тона зърно, в това число 2,1 млн. тона пшеница, 0,75 млн. тона ечемик и 0,35 млн. тона царевица. От американския департамент по земеделие прогнозират, че през 2018/19 година Русия ще изнесе 34 млн. тона пшеница след рекордната минала година, когато експортният потенциал на страната достигна до 41 млн. тона. При ечемика се очаква спад в износа с 0,6 млн. тона до 4,8 млн. тона. Към момента цената на ечемика на руските експортни пристанища достига до 205 долара на fob, докато пшеницата се продава при 200 долар за тон. За сравнение цените на хлебната пшеница и ечемика на френските пристанища са съответно 216 и 206 долара на тон.

Публикувана в Бизнес

С това песимистично заглавие в края на миналата седмица излезе „Кратък преглед на търсенето и предлагането на зърно” на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО). След Международния съвет по зърното (IGC) и тази авторитетна  международна организация редуцира своята прогноза за производството и предлагането на зърнени храни през 2018/19 г.

Като се има предвид сегашното състояние на посевите, ФАО прогнозира, че дори при благоприятни климатични условия през периода на вегетация, производството на зърнени храни в света (включително ориз в еквивалент на бланширан ориз)  през 2018/19 г. ще спадне с 2,4 на сто (64,5 млн.т) 2,57 млрд. т. „Това намаление  се дължи на очаквания спад в производството на царевица, а освен това през 2018 г. и производството и предлагането на пшеница се очаква да намалее”, коментират водещите експерти. Ако през 2017 г. обемът на производството на зърнени култури в света надхвърли дори по-оптимистичните предварителни разчети, то сега ситуацията е обратна и вече няколко поредни месеца прогнозните данни само се  влошават.

В новата редакция на световния баланс виждаме, че прогнозата за глобалния добив от зърнени храни през 2018/19 г.  е намалена с 24 милиона тона, в сравнение с данните отпреди един месец. Основните фактори за тази негативна корекция са очакваното намаляване на производството на пшеница в  ЕС, както и влошените изгледи за реколтата от царевица и ечемик в Русия и Украйна.

Световен баланс на зърнени храни (в млн.т)

2014/15 г.

2015/16 г.

2016/17 г.

2017/18 г.

2018/19 г. прогноза

оценка

Юни

Юли

Общо зърно

Производство

2570,2

2543,8

2612,7

2650,8

2610,0

2586,2

Предлагане

3204,1

3258,6

3356,0

3429,8

3426,6

3384,2

Потребление

2492,2

2512,2

2571,3

2614,9

2646,6

2641,4

Търговия

377,9

392,1

405,3

410,9

409,6

412,1

Крайни запаси

714,8

743,3

779,0

807,9

772,1

748,9

Запаси/потребление

28,5

28,9

29,8

30,6

27,8

27,7

Пшеница

Производство

732,2

734,4

757,2

756,8

754,1

736,1

Предлагане

929,4

951,5

994,0

1013,1

1031,6

1009,5

Потребление

712,6

709,5

734,8

738,2

743,5

741,1

Търговия

156,7

167,1

176,4

173,5

175,0

175,0

Крайни запаси

217,1

236,8

256,3

273,4

283,4

264,2

Запаси/потребление

30,6

32,2

34,7

36,9

35,4

34,9

Обемът на потребление на зърно в света се очертава да възлезе на 2,641 млрд. тона, 26,5 млн. тона  повече в сравнение с 2017/18 г.

Основната характеристика на 2017/18 г. беше превишаване на нивото на производството (2,65 млрд.т) над обема на потреблението (2,61 млрд.т)  и натрупване на рекордни преходни запаси от хлебно и фуражно зърно в глобален мащаб, което обуслови запазване на ниските цени на основните зърнени култури на международния пазар.

Потвърждение на сегашната прогноза на ФАО означава промяна на основното съотношение в зърнения баланс през 2018/19 г. – превишаване на потреблението над равнището на производството, което води до стопяване на преходните наличности от зърно.

При така прогнозираните параметри  на баланса, съотношението на глобалните запаси към потреблението ще намалее от 30,6% през сезона 2017/18 г. до 27,7% през сезона 2018/19 г.  Това ще бъде първият такъв спад през последните четири години, въпреки че той не изглежда  толкова голям, в сравнение с ниските стойности от 2007/08 г. - 20,4%.

Въпреки спада в производството, търговията със зърно през сезона 2018/19 г.  ще продължи на доста високо равнище  и дори ще надвиши обемите от предходния сезон – 412,1 млн.т спрямо 410,9 млн.т. Според ФАО това се обяснява с очаквания ръст в световната търговия с пшеница – 175,6 млн.т в сравнение с 173,5 млн.т през 2017/18 г.

Всъщност увеличението на търговията е за сметка на рекордния начален запас (273,4 млн.т), като в края на 2018/19 г. глобалните преходни наличности от пшеница се стопяват до 264,2 млн.т  (283,4 млн.т очаквани само допреди  един месец).

Публикувана в Бизнес

Сирия планира да внесе около 1,5 милиона тона пшеница тази година, тъй като се очаква местното производство да е около половин милион тона, съобщи министърът на вътрешната търговия Абдула ал Гарби, цитиран от БТА.

Вносът ще бъде предимно от Русия, но Сирия може да купи пшеница и от Румъния и България, каза Гарби. Все още сме в началото на сезона на изкупуване на местната пшеница. Минали са около 20 дни от началото, но очакваме местните покупки да бъдат между 500 000 тона до 600 000 тона тази година, допълни той.
Гарби също така посочи, че страната има стратегически зърнени резерви за над осем месеца.
По думите му Египет разполага с резерви за само три месеца, а Алжир – за четири.

В Сирия, която някога задоволяваше сама нуждите си от пшеница, производството на зърно рязко спадна от началото на въоръжения конфликт в страната. Сирия произвеждаше 4 милиона тона пшеница годишно и можеше да изнася 1,5 милиона тона. Спадът на производството засили натиска върху правителството на Башар Асад да внася зърно.

Хлябът е субсидиран в Сирия, където в резултат на боевете са убити стотици хиляди души, а милиони са принудени да напуснат домовете си.

От своя страна Гарби обеща да няма увеличаване на цената на хляба. Това си е тежест за правителството, разбира се, особено на фона на по-високите цени на пшеницата, които плащаме на фермерите, но ще продължим да ги субсидираме, каза той, цитиран от БТА.

Недостигът ще бъде попълнен чрез международни търгове за покупка на пшеница, обявени от държавната агенция да изкупуване на зърно Hoboob. Ведомството вече обяви търг с краен срок 2 юли за 200 000 тона руска, румънска или българска пшеница. На няколко пъти по-рано службата не успя с няколко търга, като изтъкна високите цени.

Публикувана в Бизнес

След Министерството на земеделието на САЩ, COSERAL и StrategieGrains авторитетната световна организация „Международен съвет по зърното” (International Grains Council - IGC) също влоши прогнозата си за добива от пшеница в Евросъюза през новия 2018/19 г. маркетингов сезон, който стартира на 1 юли.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Оценка

2018/19

Прогноза

02.07.18

24.05.18

02.07.18

Общо Света

730,2

735,8

752,4

758,1

742,3

736,8

САЩ

55,1

56,1

62,8

47,4

46,5

48,2

Австралия

23,1

22,3

31,8

21,2

24,3

23,5

Аржентина

13,9

11,3

18,4

18,5

18,6

19,0

Канада

29,4

27,6

32,1

30,0

31,2

31,2

ЕС общо

156,1

159,6

144,2

151,2

149,2

147,3

ЕС мека п-ца

148,5

151,1

134,4

141,8

140,2

138,4

Русия

59,1

61,0

72,5

84,9

74,5

70,9

Украйна     

24,7

27,3

26,8

27,0

26,7

26,2

Казахстан

13,0

13,7

15,0

14,8

13,7

13,7

Китай

126,2

130,2

128,9

129,8

128,7

126,7

Индия

95,9

86,5

86,0

98,5

92,0

95,5

* По данни на  IGC  от 2 юли 2018 г.

В доклада за състоянието на глобалния зърнен баланс, оповестен на 2 юли, IGC редуцира прогнозата си за производството на мека пшеница в ЕС през 2018/19 г. почти с 2 млн.т, в сравнение с данните отпреди един месец  – от 140,2 млн.т на 138,4 млн.т, а това е с 3,4 млн.т под резултата от предходния сезон. Влошената перспектива за европейското производство е преди всичко следствие на неблагоприятните агрометеорологични условия във Франция и Германия. Ново значимо редуциране на прогнозните данни виждаме и в руския баланс. Оценката за добива от пшеница в Русия през новия сезон е сведена до 70,9 млн.т, което  е с 3,6 млн.т по-малко спрямо посоченото в майския доклад и с 14 млн.т под равнището на миналогодишното производство. Впрочем, за участниците в зърнената търговия най-важният параметър  е обема на руския износ, а този показател е коригиран най-много в новата редакция на баланса, в сравнение с данните  от м. май от 37,0 млн.т до 33,7 млн.т или с 16 на сто (6,5 млн.т) под рекордното равнището на предходния сезон. 

Публикувана в Бизнес

Международните зърнени пазари през изминалите седем дни (22-28.06.) се характеризираха със запазване на висок ценови волаталитет предвид силното влияние на климатичния фактор и несигурността в износа, свързана с търговската политика на САЩ. Бързият напредък в прибирането на реколтата от пшеница в Щатите, много доброто състояние на посевите от царевица в САЩ, валежите в засегнатите от суша територии на Австралия и продължаващата се търговска конфронтация между САЩ и Китай бяха основните фактори за предимно низходящото развитие на цените на основните зърнени култури в САЩ и на Стария континент.На 26 юни котировките на мека зимна пшеница на борсата в Чикаго и на експортния пазар ерозира до най-ниското равнище от два месеца насам - $172,50/т и $205FOB съответно. Ниските ценови стойности повлияха за раздвижване на експортния фронт и седмичният период пшеницата завърши в Чикаго на равнище - $176,20/т, а на експортния пазар – около $208 FOB($196/т FOB – 28.06.18 г. ). Въпреки по-твърдия тон в развитието на пазара през последните няколко дни седмичния период все пак завърши с отрицателно ценово отклонение от 5-6 долара за тон.

С 2-3 евро през същия период поевтиня и мелничарската пшеница на борсата в Париж - до EUR 174,00 за тон (EUR 169,75/т – 28.06.17 г.). На 28 юни френска мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин)се предлагаше за износ от Руан по EUR177FOB, в сравнение с EUR180/т FOB на 21 юни 2018 г. (EUR 167FOB– 28.06.17 г.). Търговците коментират, че основната причина за понижението на цените през миналата седмица са разочароващите данни за развитието на европейския експорт – 20,1 млн.т мека пшеница натоварени за износ от ЕС за трети страни през периода 1 юли 2017 г. – 26 юни 2018 г., което е с 16 на сто по-малко, в сравнение с предходния сезон. Френската пшеница не можа да се пребори с конкурентите и в последния египетски търг, който беше спечелен от руското мелничарско зърно – 120 хил. тона при средна продажна цена $201,95 /т ($/217,50 т C&F).Понижението на цените на френската пшеница вероятно можеше да бъде и по-голямо, но низходящият тренд беше ограничен от очертаващите се по-слаби добиви от пшеница в Русия и Украйна. Производството на пшеница в Русия през новия сезон в момента се оценява на 67-69 млн.т, в сравнение с рекордните 85 млн.т, ожънати миналата година. На 12 юни в доклада за състоянието на световния зърнен пазар Министерството на земеделието на САЩ (USDA) прогнозира, че през 2018/19 г. добивът от пшеница в Украйна ще спадне с минималните 0,5 млн.т, в сравнение с текущия сезон. На 28 юни европейските агроспециалисти (Agritel)след обиколка в Украйна, очертаха по-песимистична перспектива – 24,7 млн.т. Анализаторите отбелязват, че в известна степен влиянието на тези песимистични нагласи беше компенсирано от данните за големите запаси от пшеница в РФ и решението на руското правителство да продължи срока на действието на „нулево експортно мито” при износа на пшеница до 1 юли 2019 г. Според търговски източници в момента руска мелничарска пщеница 12,5% протеин реколта 2018 г. се предлага за износ по $198FOB, а украинска – по $194/т FOB($185-190FOB – 28.06.17 г.).

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

По настоящи оценки на Център за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), общото производство на пшеница може да се понижи до 5,2 млн.т (6,1 млн.т. през 2017 г.). При ечемика, прибраното количество се очаква да възлезе на 493 хил.т (586 хил.т година по-рано). При рапицата потенциалното производство се оценява на 440 хил.т. (479 хил.т. през 2017/18). Въпреки очакванията за по-слаба реколта от есенните култури, те ще останат водещи в експортната структура. Потенциалните количества за износ на пшеница се прогнозират на 3,6 млн.т, 280 хил.т при ечемика и 446 хил.т. да бъдат изнесени при рапицата. 

По текущи оценки на САРА, реколтираните площи с царевица през тази година могат да възлязат на 433 хил.ха. При слънчогледа се очаква да има сериозно намаление на площите и те да бъдат около 727 хил.ха. 
Изкупните цени в този период се очаква да се задържат на подобни нива от предходната година. Очаквания за развитието на производството и търговията със зърнени и маслодайни.
Текущите оценки на USDA за световната реколта от пшеница през 2018/19 година вървят надолу и вече са за 744 млн.т. – 2% под това от предходната година. В Русия производството се очаква да падне до 68 млн.т. от 84 млн.т. преди година. Потенциалните износни количества от бившите съветски републики ще намалее с около 10%. 
В резултат на започналата жътва на пшеницата в северното полукълбо, FOB цените в Черноморския басейн падат от средата на м.юни. Те вече са около 187 USD/т за фуражна пшеница и ечемик и 197 USD/т за хлебна пшеница. 
Световното производство на ечемик се очаква да се увеличи в сравнение с 2017/18 г. до 147 млн.т. или 2%. Стоковите запаси обаче ще останат на минимум за последните години около 12% от производството. Това ще подкрепя цените още повече ¼ от световната търговия ще идва от ЕС, пазар със сравнително по-високи цени. 
За първи път, Бразилия се очертава да надмине САЩ, като световен лидер в производството на соя през настоящата година - 119 млн.т. срещу 116 млн.т. за САЩ по данни на USDA. Световното производство на соя ще достигне исторически връх от 355 млн.т., което ще дърпа цените на целия маслодаен и шротов комплекс надолу. 
В последните седмици цената на слънчогледовото олио върви надолу и FOB цената от Украйна възлиза на 740 USD/т, 2% нагоре на годишна база. Износната цена на украинско олио за 2017/18 година се очертава да възлезе на 760 USD/т.
Съществен ръст има в цените на слънчогледов шрот заради засилено търсене от Китай, като FOB цената от Украйна възлиза на 290 USD/т и посоката ще зависи от последващия развой на търговския спор между САЩ и Китай.
Публикувана в Бизнес

Иновативните фунгициди Систива и Приаксор показаха впечатляващи резултати и на „Международни дни на полето България 2018“

Агр. Петър Кръстев

Наш спец. пратеник в Пловдив

За първи път у нас в учебно-опитната база на Аграрния университет – Пловдив, се проведоха „Международни дни на полето България 2018“. Организатори на събитието бяха немската компания DLG чрез дъщерното си дружество в България, IFWexpo и АУ- Пловдив, а генерален спонсор на събитието – БАСФ. В опитните парцели и изложбени площи на открито участваха над 40 фирми, осигуряващи на агропазара у нас препарати за растителна защита, семена, торове и земеделска техника. Своите нови сортове представиха и няколко научни земеделски института от страната.

Впечатляваща беше изложбената площ на БАСФ – мащабна по размери, с прецизно оформени опитни парцели. В тях компанията нагледно показа на посетителите изведените опити в различни варианти с нови и иновативни продукти за растителна защита при основните полски култури – пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и рапица. За да получат земеделските производители възможно най-точна и изчерпателна информация, екипът от висококвалифицираните специалисти на компанията беше в непрекъснат режим на посрещане и презентиране на продуктите. Експертите бяха на разположение за отговор на всички въпроси на гостите.

Нашето посещение съвпадна с презентация на специалиста от БАСФ Цветан Личев на иновативните продукти, които компанията ще предложи на зърнопроизводителите за есенната кампания. Аудиторията се състоеше от земеделски производители, специалисти агрономи и научни работници. Представянето на богатата гама на БАСФ започна с фунгицида Систива, който от миналата година е на българския пазар.

Какво представлява Систива?
Систива е фунгицид за третиране на семена, който работи по време на вегетацията, поради което не може да бъде категоризиран като стандартен обеззаразител. Той дава 360° защита, която се изразява в няколко аспекта – контрол върху болестите, по-добра физиология и изключително последействие – от есента до късна пролет.

Систива защитава растенията още от есента до ранна пролет, поради което отпада или се отлага необходимостта от внасяне на първи вегетационен фунгицид. Той е първият и единствен фунгицид срещу листни заболявания, който се прилага върху семената заедно с обеззаразителя. Иновативният продукт е комбинация от най-новия SDHIКсемиум, и стробилурин с много специална високотехнологична формулация, за да може да работи през този дълъг период. Установено е, че 200 дни след третиране със Систива, Ксемиум е открит в растението, което дава своите преимущества и защитава растенията от болести.

Специалистът обясни, че миналата есен в България са заложени опити на 35 полета на производствени площи, където са приложени различни дози на Систива, за да се установи ефектът на продукта. На снимковия материал, показан на екрана, ясно се виждаше безспорният му ефект срещу септория (в с. Бели бряг, обл. Стара Загора), брашнеста мана (в гр. Долна Митрополия, обл. Плевен) и др. Очевидна бе категоричната защита на Систива срещу брашнеста мана спрямо нетретирания участък и спрямо стандартния обеззаразител.

В показаните на екрана опитни парцели от гр. Съединение, Пловдивско, освен защитата от болести, ясно се виждаше и AgCelence ефектът от приложението на Систива – с по-добрата физиология, в случая – измерена в кореновата система. Кореновата система на третираните със Систива растения беше с 1,5 см по-дълга от тази на нетретираните, което е предпоставка за по-добро изхранване и по-добро развитие на посева. Освен това Систива дава физиологично подобрение и в братимостта, и в дебелината на стъблото. Дебелината на стъблото при стандартния обеззаразител е 19 мм, а при третираните със Систива растения е 22 мм, като освен това то е и по-здраво.

В нетретирания участък показаните растения бяха с 3 – 4 братя, със стандартни размери, докато третираните парцели със Систива бяха с много по-добра братимост и по-компактни, което е предпоставка за по-добро презимуване и по-добро развитие на растенията напролет.

Приаксор – фунгицидът с уникална мобилност

Представен бе и фунгицидът Приаксор – първият SDHI и стробилурин на БАСФ – Ксемиум с пираклостробин. Ксемиум се съдържа и в Систива, и в Приаксор, но в различна формулация.

Специалистът подчерта, че Ксемиум има своите предимства поради уникалната си мобилност, която се дължи на молекулата му. Той мени своите връзки, за да достигне до SDH-ензима на патогените.

Патогените в растенията имат хидрофилни и липофилни бариери, които затрудняват фунгицидите да достигнат до проблемния ензим. Пръскайки Ксемиум върху листа на растението, той се разпространява върху цялата повърхност и чрез своята мобилност започва да преодолява липофилните и хидрофилни бариери, достигайки до крайната цел – SDH-ензима. По този начин растенията могат да бъдат както опазени от болести, така и да бъдат излекувани от вече попадналите в тях патогени. Изключителната мобилност на Ксемиум му позволява да достигне и до нетретираната повърхност, включително от долната страна на листата. По този начин активното вещество се разпределя в цялото растение и му гарантира пълна защита.

Резултатите от опитите са красноречиви

Специалистите от БАСФ са обединили данните от 16 опита в Европа от две поредни години. Цветан Личев представи получените резултати, които бяха доста показателни. Първата година в нетретираната контрола полученият добив е бил 617 кг. При конкурентен продукт, с който е сравнен Приаксор, добивът е бил 663 кг или +46 кг в сравнение с нетретираната контрола. Там, където е третирано с Приаксор, добивът е +111 кг спрямо нетретираната контрола , т.е.728 кг.

През втората година получените добиви са били аналогични спрямо първата година, с лека разлика. Там, където е третирано с Приаксор, добивът е бил +128 кг спрямо нетретираната контрола, а при конкурентния продукт добивът е бил 663 кг.

AgCelence ефектът защитава растенията от стресови фактори

Освен уникалното си фунгицидно действие, Приаксор дава и своя AgCelence ефект на растенията. Защитава от стресови фактори, намалява количеството на етилен в тях, като по този начин удължава вегетацията и придава видимо наситения зелен цвят. Подобряват усвояването на хранителни вещества и вода и доколкото е възможно, ги предпазват от климатичните условия – силното слънцегреене или от други стресови фактори.

В края на презентацията на г-н Личев за продуктите в есенници с допълнение се включи и Върбан Върбанов. При обзора на условията в Южна България специалистът уточни, че тази година те са били неспецифични – пшениците са подгорели, на земеделците се е наложило доста рано да мислят и за жътва. Но там, където зърнопроизводителите са приложили Систива (което можеше да се види и в опитните парцелки на полето в Пловдив) и особено в парцелките, където е последвало третиране с Приаксор, AgCelence ефектът, натрупан от двата продукта, е доста силно изразен. Този зелен ефект бе очевиден и на територия на опитното поле на БАСФ в Пловдив. В третираните с двата продукта участъци от парцелките пшеницата беше все още зелена с възможност да изхранва класа, за разлика от тази в контролите.

Заключението на специалиста бе, че към момента резултатите от приложението на Систива и Приаксор са отлични, дори в тежките климатични условия, каквито в момента са в Южна България за пшениците. Но предстоят анализи и наблюдения, обобщи г-н Върбанов.

Публикувана в Растениевъдство

През изминалите седем дни (9-14 юни) наблюдавахме изключително динамично и противоречиво развитие на зърнените пазари в Европа и САЩ. Най-динамичният елемент във фючърсната търговия отново беше пшеницата. В Чикаго, котировките на мека зимна пшеница се колебаеха в много широк диапазон от $183 до $198/т. В Париж движението на ценовата крива беше в границите от EUR178 до EUR184 за тон. На 12 юни Министерството на земеделието на САЩ (USDA) оповести редовния си месечен доклад за състоянието на глобалния зърнен баланс. Веднага след оповестяването на новите данни котировките избиха нагоре. Масираните покупки на борсови контракти бяха провокирани от драстично влошената перспектива за добива от пшеница в Русия – само 68,50 млн.т, с 3,50 млн.т по-малко от майския доклад и с 16,5 млн.т под резултата от предходната година. Леко намаление на прогнозните данни виждаме и в раздела за ЕС. Оценката за производството на пшеница в Евросъюза през новия сезон е сведена до 149,4 млн.т, в сравнение с 150,4 млн.т, очаквани допреди един месец и 151,6 млн.т ожънати през 2017 г. Пиковите ценови седмични стойности в Чикаго и Париж бяха регистрирани на 12 юни - $198/т и EUR184/т, но ралито не продължи дълго. Анализаторите коментират, че след преминаване на първоначалния шок от рязкото намаление на руското производство „ участниците в зърнената търговия по-задълбочено препрочетоха актуализираната глобална прогноза и не откриха значимо влошаване на световния баланс”. Наистина, USDA в юнския си доклад редуцира оценката си за добива от пшеница в глобален мащаб през 2018/19 г. от 747,8 млн. т на 744,7 млн.т, но това намаление до голяма степен се компенсира от увеличението на началния запас.

На 13-14 юни векторът на ценовото развитие отново рязко се промени и седмичният период пшеница завърши в Чикаго с отрицателно отклонение от 6,80 долара, на равнище $184,25/т, в Париж - с минус 2 евро на равнище EUR 180,25/т. Експортните котировки също отстъпиха от пиковите стойности и сутринта на 15 юни френската пшеница (11,5-12,5% протеин) вече се предлагаше за износ от Руан по EUR182/т, в сравнение с EUR186/т на 7.06.18 г. и EUR164/т – 15.06.17 г.

Една от най-коментираните теми в Европа са резултатите от последния мащабен египетски търг. На 12 юни Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 420 хил. тона мелничарска пшеница за товарене 15-25 юли 2018 г., в това число 300 хил. тона руска пшеница по около $209,50 - 210,00 за тон FOB и 120 хил. тона румънска пшеница – по $ 210,00 за тон FOB.

Пазарът на фуражното зърно в ЕС също беше слаб. В рамките на седмичния период цената на френската царевица се понижи с 2- 3 евро до EUR 167/т на борсата в Париж и EUR 166/т FOB Бордо (ЕUR172-173/т на 15.07.16 г.).

Експортните котировки на руската и украинската мелничарска пшеница 12,5% протеин реколта 2017 г. през миналата седмица се задържаха в границите $206-212FOB черноморско пристанище, а офертните цени за пшеницата реколта 2018 г. - $200-203FOB.

Игор Валентович

Публикувана в Бизнес

Трябва да залагаме на български сортове, каза за читателите на „Гласът на фермера“ Ганчо Ламбев – председател на ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов

Агр. Петър Кръстев

ППОК „Изгрев 93“ в с. Царевец, общ. Свищов обработва 20 000 дка. Основни са зърнено-житните култури – пшеница, царевица, слънчоглед, рапица, както и 1000 дка люцерна. Характерно за района е, че почвите са плодородни и подходящи за зърнопроизводство, недъстатък е, че е доста засушлив. На Открития ден на пшеницата, разговаряхме с председателя на кооперацията г-н Ганчо Ламбев.

  • Г-н Ламбев, какво е характерно за вашето производството през последните няколко години?

  • Всичко зависи от годината – за последните 4 години рапицата и слънчогледът дават среден добив 270 кг от декар, при пшеницата от 8400 дка средно сме прибирали по 470 кг/дка, миналата над 500, но сме имали и добиви от около 250 кг. Средният добив при царевицата за последните 4 години е 600 кг от дка.

  • Освен селекцията, която прави вашето стопанство с проф. Панайотов, вие изпитвате и сортовете на западната селекция. Какви са ви впечатленията от едната и от другата?

  • През последните години западната селекция се наложи в България, най-вече с това, че се получават значително оп-високи добиви от българските сортове и земеделските производители на 80% се ориентираха към нея, главно заради високите добиви. Но българската селекция също полага усилия да догонва и да стане конкурентна. Пшениците, които се създават тук от проф. Иван Панайотов в землището на с. Царевец и с наша подкрепа, заслужават внимание. Имаме два регистрирани сорта – Нове и Младен, Нове е по-високо добивен, а Младен по-качествен, но като цяло имат потенциал и на големи площи от тях сме постигали добив над 700 кг/дка, който догонва западната селекция. Има много нов генетичен материал и професорът продължава да работи в тази посока.

  • Какви са прогнозите ви за представянето на сортовете тази година?

  • В тази сушава година условията не са много благоприятни за западната селекция. Българските сортове може да ги изпреварят по добив, но ще видим като ожънем.

  • Какъв е съветът ви към зърнопроизводителите?

  • Българската селекция не трябва да се избягва. Рискът трябва да се разпределя и не само заради него, а и затова, че е българско трябва да залагаме на наши сортове, защото не се знае, какво ще стане с чуждата селекция след някои друга година. Българската наука трябва да се развива и ние трябва да съдействаме за това. Ръждите в последните години създават все по-голям проблем. Държавата се оттегли от науката, българските институти нямат достатъчно средства, за да развиват науката и поизостанаха. Имаме инициативни хора като проф. Панайотов, които с малко подкрепа се мъчат да правят нещо българско и дано успеят.

  • Във вашата коопероция какви са процентите на българска и чужда?

  • До мналата година аз държах изцяло на българската селекция, като нямах доверие на западната, защото е създадена за отглеждане при други условия и очаквах, че ще има сериозни провали. Затова основно залагах на българските сортове и сеех 70% български, 30% западни. Но от тази година размених местата, защото през последните години те показаха добри добиви и ние не можем да изоставаме. В крайна сметка парите са в добива. Патриотизмът си е патриотизъм...

  • От кога не е валял?

  • Откакто се е стопил снега не са валяли количества над 4-5 литра на квадратен метър. Само веднъж валяха 13 литра. Всички останали валежи бяха без стопанско значение.

  • Ще се отрази ли това засушаване на добивите при есенниците и кога виждате, че ще започне жътвата?

  • Със сигурност ще се отрази и поне с 20% добивът ще е по-надолу от миналата година, което е над 100 кг/дка. Жътвата ще е поне със 7-8 дни по-рано от нормалното.

  • Какво е състоянието на пролетните култури?

  • Пролетните култури засега са в добро състояние, държат се. Имаме и 200 декара нахут. Все още имаме надежда, че ако завали нещата за пролетниците не са загубени. Въпреки късната сеитба царевицата и сънчогледа са в много добро състояние, но докага...

Публикувана в Бизнес

Според изтъкнатия наш селекционер проф. Иван Панайотов тази година ще бъде триумфална за българската селекция

Агр. Петър Кръстев,

спец. пратеник в Свищов

Кооперация „Изгрев 93”, в с. Царевец, Свищовско, и тази година остана вярна на новаторския си дух и на стремежа към подобряване и усъвършенстване на земеделското производство. За 21-ви пореден път стопанството, което е достоен пример за подражание, организира Открит ден на пшеницата. Събитието е организирано от Регионалния съюз на кооперациите, Земеделската кооперация в с. Царевец и Опитната станция по земеделие „Дунав”, чийто представител е проф. д-р Иван Панайотов. Внушителна аудитория от арендатори и фермери от Централна Северна и Северозападна България, представители на кооперации, фирми, научни работници и селекционери от земеделски институти в страната, специалисти агрономи бяха дошли в Царевец, за да видят новостите в селекцията на българската и чужда пшеница.

Този път обаче имаше нещо различно. Организаторите с болка споделиха, че последните няколко години винаги на този ден е валяло дъжд и те са имали надеждата, че с насрочване на събитието ще предизвикат времето да ги дари с крайно необходимата влага. Но уви, това не се случи. Жестока суша е обхванала региона и дъжд със стопанска стойност там не е валял от месец април. Спорадичните валежи от по 3-5 литра са недостатъчни и по-скоро нанасят вреда, отколкото полза. Това се видя и на опитните парлцели в полето, където септория и ръжди бяха силно нападнали пшеничните сортове. И това, което беше много очебийно и фрапиращо, – силно пострадали от болестите бяха пшениците чужда селекция, докато българските сортове и линии бяха в доста добро състояние.

Целта на това събиране, както разбрахме от организаторите, е да се популяризират селекционните постижения при пшеницата и другите култури, да се видят новостите в технологиите и др.

В кратката си реч на Открития ден на пшеницата проф. д-р Иван Панайотов припомни хронологично условията, при които са се развивали есенниците тази пролет. „През ранната пролет имахме влага, валежи и хладно време, благоприятно за развитие на житните култури. Късната пролет бе характерна със суша и високи температури – идеални условия за развитие на българските сортове пшеница“– каза специалистът. Той сподели, че през миналите 2-3 години е имало залитане по западната селекция, но тази година производителите може би ще останат малко излъгани. Проф. Панайотов увери, че българската селекция през тази и в близките години ще покаже своята сила. А основанието си той разкри като „тайна“ – когато се съчетае българската със западната селекция, се получават прекрасни сортове, прекрасни материали. „Това ще видят гостите на събитието, когато отидем на нивата“, заяви гордо селекционерът.

Специалистът покани присъстващите през есента да дойдат тук, в кооперацията в с. Царевец, и да си вземат семена от сортовете, които имат качествата за хлебно производство, а добивният им потенциал не е по-нисък от този на западните сортове.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 40

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта