При поливни условия българските сортове пшеница не падат у нас под един тон добив от декар, заяви Кемал Юзтюрк, собственик на Добруджанска семепроизводителна фирма и агроконсултант, г. Коня, Турция

Интервю на
Лили Мирчева
- Г-н Юзтюрк, към кои сортове от листата на Добруджанския земеделски институт, Генерал Тошево, проявявате интерес и защо?
- От 2013 г. съвместно с Добруджанския земеделски институт усилено работим върху зимни сортове пшеници, твърди пшеници и бобови култури. Успехите ни са сериозни. Първо възпроизводство получиха сорт Мерилин и сорт Лазарка, които от 2013 г. бяха на изпитване при нас, и от 13 април 2017 г. се утвърдиха в националната листа на Република Турция. Благодарим на научния колектив с ръководител проф. Иван Панайотов, който е създател на сорт Мерилин. На практика от 2017 г. двата сорта пшеница на института – Мерилин и Лазарка, получиха официално лиценз за най-малко 10 години възпроизводство в Турция.
- Защо проявявате интерес тъкмо към тези сортове?
- В областта Коня, Турция, 80% от площите са поливни и от тези сортове, в поливни условия, получаваме над 1 тон семена от декар. При изпитването на сорта Мерилин получихме 1138.9 кг от декар, а при Лазарка – 1292 килограма. Това са официалните данни, с които двата сорта се утвърдиха пред държавната комисия. Тези сортове са много пластични, от „А“ група са и не преминават към „В“ група, производителни са, качествени са, но най-вече - студоустойчиви и издържливи на измръзване.
- Всъщност, откога работите съвместно с Добруджанския земеделски институт?
- Неофициално от 20 години, а официално – от 10 насам. Аз съм родом от Силистра, завършил съм Учителския институт в Ямбол и 20 години съм даскалувал, така да се каже. През 2009 г. се пенсионирах като учител-специалист и оттогава работя в областта на семепроизводството.
- Само към сортовете пшеница ли проявяват интерес?
- Фирмата ни произвежда и ечемик, ръж, твърда пшеница. Аз работя сериозно и с Института по полски култури в Чирпан, с Института по земеделие в Карнобат, с Института край Генерал Тошево. Сериозно работим и с Института по земеделие и семезнание „Образцов чифлик“ в Русе. Там изпитвахме два сорта грах и фий, които вече са внедрени за възпроизводство при нас. Ечемикът на Карнобатския институт се изпитва сега, както и 7-8 сорта твърди пшеници. Имаме възпроизводство само на един сорт твърда пшеница на Чирпанския институт. Очакваме при твърдите пшеници да утвърдим най-малко още два сорта.

- Говорите за български сортове семена, които изпитвате. Какви резултати отчитате при производството им в Турция?
- Областта Коня е житницата на Република Турция. На полето там пшеницата, ечемикът, слънчогледът се отглеждат поливно. Турция произвежда между 22 млн. до 26 млн. тона пшеница, от които 12 млн. се създават само в Коня. От тях 8 млн. тона са хлебна пшеница, 4 млн. тона твърда пшеница. 80% от твърдите пшеници в страната, предназначени за производство на макарони, са от Коня. При поливни условия българските сортове не падат под един тон. При други почви в Турция и при обикновени, т.е. неполивни условия, резултатите варират от 460 кг до 850 кг от дка. Зависи много от технологията на отглеждане и от специалистите. Има добри стопани, които правилно използват и спазват технологията. Те получават високи добиви и при неполивни условия.
- Защо избрахте българската селекция семена, при условие че западните компании предлагат много примамливи оферти?
- Като собственик на семепроизводителна фирма казвам, че западните семена в Турция не могат да прогресират. Участвах в отворените дни на институтите в Чирпан и Карнобат и знам какво предлагат западните семенарски компании. Казват, че предлагат семена за хлебна пшеница. Но не е така, защото хлебна пшеница с глутен под 30, под 80 число на хлебопекарната сила и протеин - под 15, не може да се каже, че е такава. И почва в Турция няма да намери. Там се гледа качеството и производителността на сорта, неговата устойчивост на студ и на суша. Работя предимно с български сортове и съм много доволен. Вече съм купил лиценза за сорта Рада, Ками, Пчелина, както и на два сорта боб. Пет твърди пшеници, пак на селекционери от института край Генерал Тошево – Мирела и Мелина, сега се изпитват. Много съм доволен от сорта Виктория на Чирпанския институт.
- Как става подпомагането на фермерите в Турция?
- Подпомагането е чрез държавни субсидии на декар обработваема площ. Плаща се за горивото, използвано за селскостопанска дейност. Сумата за подпомагане на семепроизводителите е примерно около 100 хил. лири, при произведени 1000 тона семена.
- Изплаща ли застраховки държавата в различни ситуации, следствие на агрометеорологични условия?
- Има система, в която са включени всички селскостопански производители. Чрез регистрация в нея те получават документ за използване на кредити, субсидии и други помощи. Няма ли такъв документ, фермерът не може да получава никакви субсидии, никакви привилегии.

Публикувана в Растениевъдство

Благодарение на Систива първото третиране с фунгициди през вегетацията може да се забави във времето и да бъде с продукт от икономичен клас

Агр. Петър Кръстев

На демонстрационната платформа на БАСФ в с. Михалци, Великотърновско, фермерите бяха разделени на групи по култури – така те можаха да се запознаят детайлно с приложените продукти и технологии, както и да задават въпроси към специалистите на компанията. Основната житна култура – пшеницата, беше презентирана от Мария Неделчева – търговски мениджър на БАСФ за Българияи Любомир Трифонов, търговски представител за региона .

Какво видяха фермерите при пшеницата?

Приложението на Систива в пшеница- Систива е уникален фунгицид, тъй като се прилага върху семената заедно с обеззаразител а пази растенията от сеитба до пролетта благодарение на мобилността на най-качествения SDHI –xemium от БАСФ.

За контрола беше оставена парцелка, третирана само с обеззаразител, без никакво друго третиране. След това фермерите видяха приложение на Систива плюс Премис без никакви вегетационни пръскания с фунгициди. „Още от есента имаше наличие на септория, а на българския сорт – и брашнеста мана”, коментира пред фермерите Любомир Трифонов състоянието на контролата, нетретирана със Систива. Следваше парцелка, третирана единствено със Систива без вегетационен фунгицид, – в контролата всички листа бяха повредени от болести, докато третираните с продукта бяха почти напълно опазени.

Действие на Систива заедно с вегетационни продукти: тук Систива е приложена в доза 75 мл на 100 кг семена. По време на вегетацията има два вегетационни фунгицида – единият е Танго Супер, фунгицид в икономичен клас с доза от 80 мл/дка. Благодарение на дълготрайната защита на Систива, доста по-късно от обичайното за приложение на фунгициди време, може да се включи икономичен фунгицид, който държи посева чист до флагов лист-изкласяване. Тогава вече трябва да приложим втори фунгицид, за да защитим флаговия лист и класа. Приложението на Систива в тази доза осигурява превантивна защита, което е изключително важно от сеитбата наесен до пролетта, когато времето ще позволи да се влезе с фунгицид, т. е. първо фунгицидно третиране може да бъде леко закъсняло във времето. Това е благодарение на Систива, която продължава да пази посевите и позволява да се използва икономичен клас фунгицид. Във фаза флагов лист специалистите на БАСФ препоръчват прилагането на фунгицид от висок клас, за да има и физиологичен ефект върху растенията.

Кинто Плюс предпазва от кореново и базично гниене

При почти всички опитни варианти (с изключение на тези със Систива) фунгицидната технология е започната с обеззаразителя Кинто Плюс. Много важна стъпка е изборът на обеззаразител, който често се подценява от фермерите – подчерта Мария Неделчева. А всъщност обеззаразителят дава чистия старт на културата. Освен широкия спектър срещу болести, пренасяни със семената, Кинто Плюс е първата стъпка и в борбата с базично и кореново гниене. Тук, на опитното поле в Михалци, фермерите видяха следи от задържана влага и преовлажнени почви, което е сериозна предпоставка за развитие на тези болести. Това обуславя и избора на специалистите от БАСФ да третират семената с Кинто Плюс.

Следващите стъпки в борбата с болестите е продължаване на вегетационните третирания с подходящи продукти, какъвто в случая е Капало.

Разбрахме, че полето с опитните парцели с пшеница е повторка, което още повече утежнява условията и прави още по-важен избора на правилния обеззаразител.

.

Фунгицидна технология през вегетацията

„Заедно с хербицида Биатлон 4D приложихме първия фунгицид през вегетацията в пшеницата -Танго Супер на 80 мл/дка в началото на април“, каза Любомир Трифонов.

Много ясно се виждаше отсъствието на фунгицид в контролата – листата на растенията бяха силно нападнати от болести. След третиране с Танго Супер, благодарение на дългия период на действие от 6 седмици, продуктът бе опазил културата от септорията. „Във фаза изкласяване, за борба с фузариум е приложен Дует Ултра в доза 60 мл/дка. Той е универсален фунгицид на БАСФ както в Т1, така и в Т2 за контрол на фузариум, видове ръжди и брашнеста мана на по-късен етап”, поясни специалистът. Ясна беше разликата за действието на фунгицид и нетретираната контролна парцелка.

Следващата парцелка в Т1 бе третирана с Капало – любимия фунгицид на немските, а вече и на българските фермери, а като втори фунгицид бе приложен Диамант Макс от концепцията AgCelence. Капало с уникалната си комбинация Stick&Stay перфектно се справя с болестите и благодарение на дългото си последействие. Третирането с Диамант Макс в доза 120 мл/дка от AgCelencve концепцията прави растенията по-наситено зелени и по-толерантни към стресовите фактори.

На всички опитни парцели с пшеница е бил приложен най-новият хербицид на БАСФ – Биатлон 4D. В нетретираната контрола много добре се виждаше плевелният състав – най-драстично над посева се открояваше лепката, която не само че бе оцеляла в конкуренцията на култура, но бе развила хабитус над 1 метър. Докато в третираните с Биатлон 4D парцели, продуктът доказа своята изключителна ефикасност срещу този упорит и създаващ големи проблеми при жътвата плевел.

Мария Неделчева подчерта, че Биатлон 4D е подходящ за използване във всяка фаза от вегетация, но през 2017 година той носи поне три допълнителни ползи, за които специалистката се аргументира с факти.

Биатлон 4D е изключително гъвкав за приложение

В условията на хладна и дъждовна пролет като отминалата, широката регистрация на Биатлон 4D – от трети до флагов лист, позволява да се влезе тогава, когато има максимално поникнали екземпляри от лепка и други широколистни плевели, които могат да бъдат унищожени без фермерът да се съобразява каква е фазата на културата. Гъвкавостта в избора на време позволява да се влезе в посева, когато времето е подходящо и има достатъчно поникнали плевели. Втората причина, поради която Биатлон 4D е подходящ за 2017 година, е, комбинацията му с Деш. Тук аджувантът, от една страна, подобрява прилепването и бързото усвояване от плевелната растителност, а от друга, позволява дори в студено време да се разчита на ефикасен контрол срещу широколистните плевели, което беше напълно доказано от контролната парцелка. И третото предимство на продукта е, че фермерът има пълна свобода да го смеси с каквито и да било необходими продукти за третиране на посева – противожитен хербицид, фунгицид, инсектицид или листен тор. Тази свобода на смесимост във всеки един момент е голямо предимство на продукта.

Медакс Топ върши отлична работа на преовлажнени площи

Вторият общ продукт във всички опитни парцелки е третиране с растежния регулатор на БАСФ Медакс Топ.

Полягането зависи от много условия. Възможно е да сме опазили посева почти до края и класът вече да е натежал, но ако изведнъж падне огромно количество дъжд, посевът поляга, даде пример Мария Неделчева. С Медакс Топ този риск е преодолян напълно

Публикувана в Растениевъдство

Запасите от пшеница у нас към 16 юни са 273, 4 хил. тона, показват оперативни данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). За сравнение, към 9 юни те са били в размер на 342,9 хил. тона. Общото потребление е 5 852 223 тона, от тях – потребление в страната в размер на 1 738 600 тона, напусналите количества са 4 113 623 тона. До края на реколтната година (30.06), количеството пшеница необходимо за потребление се оценява на 42 000 тона. Преходният запас се прогнозира да бъде 230 000 тона.

Общият ресурс от пшеница за стопанската 2016/2017г. е 6 125 636 тона. Производството за 2016 г. е в размер на 5 662 721 тона зърно, преходен остатък от миналогодишна реколта 2015 г. – 420 000 тона, влезлите количества са 42 915 тона.

При ечемика разполагаме със 718 408 тона, от които произведени 697 787 тона в т.ч. 7 937 тона пролетен ечемик, преходен остатък – 4 900 тона и внос 15 721 тона.

Потреблението на ечемик е 684 696 тона, от тях за вътрешно потребление в – 310 900 тона и напуснали количества в размер на 373 796 тона. Запасите се оценяват на 33 712 тона.

Публикувана в Бизнес

В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за нашите семена от слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях, коментира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт

Лили Мирчева
- Проф. Киряков, Вие неведнъж алармирате обществото, че българската селекция, а заедно с нея – и родните сортове семена, изчезват безвъзвратно. Няма ли светлина в тунела?
- Приключихме с българската селекция. Кажете ми в производството на една култура в България, в която се вкарва поне 10% българско производство. Не казвам повече. Говоря за производството на зърно, домати, краставици... Каква е картинката у нас сега: торовете – чужди, машините – чужди, сортовете –чужди, препаратите – чужди. А къде е българското земеделие?
- Тогава кой и как успя да глътне тези 5.5 милиарда лева, отпуснати досега от Европейския съюз за агросектора у нас?
- Според официални информации от статистиката за тази година, потреблението на хлебна пшеница в България е спаднало до 1,5 млн. тона. Но не цифрата е важна тук, а коментарът - че този спад на потребление е бил вследствие на емигриралите българи в чужбина. Не беше казана истината, че е в резултат на унищожаване на животновъдството.
- Да се върнем на българската селекция. Как се стигна дотам, че обявихте нейния край?
- Няма кадри, няма селекционери. Добре подготвените се пенсионираха или заминаха в чужбина, или са други фирми. Сега злато да ни дават, пак няма да върнем селекцията. Това масово навлизане на западната селекция в България е в резултат на нехайството на държавата ни. Преди се казваше, че на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево не му е работа да продава семена, а да се занимава с наука. Уволниха ме като директор защото съм продавал семена на чужди фирми, за да ги разпространяват.
- Няма ли надежда в бъдещите специалисти - сегашните студенти в агроспециалностите?
- Аз от осем години преподавам в Техническия университет във Варна и мога да ви кажа, че това е единственото оръжие, с което можем да съсипем останалия свят. Студентите, които идват в момента, са толкова неуки, че са абсолютна атомна бомба. Вече не останаха и кандидати за образование. Сега ще ги вземаме от Факултета, от циганската махала. Наскоро попитах ректорката на Пловдивския аграрен университет как са студентите там, а тя отговори, че вече няма деца, които да кандидатстват. На въпроса ми: „А не питахте ли за кандидати в пловдивския Факултет?“, отговори: „Видяхме се с Мешарето, обаче оттам поискаха техните хора да учат само аграрна икономика. Други специалности не искат.“
- Твърдите, че българската пшеница изчезва. Може ли да се противопоставим на тази тенденция?
- Няма сила, която да се противопостави, освен икономическият резултат.Ще се върнат обратно към нашата пшеница, при няколко условия. На първо време, когато маржът между качествени и т. нар. фуражки, което е другото име на некачествената пшеница, стане повече от 70 лв. Не искам да съм лош пророк, но българската пшеница започна да изчезва. Ще дам пример – когато преди години произвеждахме по 7 млн. дка слънчоглед, цената за посадъчен материал беше по 3 лв. за дка. Сега цената е около 15-20 лв. В момента в нашия институт все още продаваме базови семена под 1000 лв.за дка. Доколкото имам ,информация, чуждата селекция върви на 1500 лв. Когато обаче българската селекция изчезне изцяло, цената може да стигне 1500 евро, т.е. българинът трябва да го удариш по джоба, за да се усети. Второ – трябва да има финансов стимул, така че фермерите да предпочитат да изкарват 700 кг качествена пшеница от дка, вместо по 900 кг от дка некачествена пшеница, както е сега.
- Кой може да въведе подобен механизъм?
- Това е работа на държавата. Аз твърдя, че все още има доста известни бизнесмени, на които умственият багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат, и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена. Но същите тези земеделски производители си купиха джиповете именно благодарение на българската пшеница. После самите те ще плащат. От 1991 г. се води целенасочена политика за съсипване на българското производство. В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за семената на нашия слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях. И ни говорят за иновации и че трябва да правим нови сортове! Какви нови сортове - западняците се учеха от нас! Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, не означава, че ние няма да правим иновации. Политиката е ясна – сега около 3 млн. дка от общо 7 млн. дка са засети с български семена, което означава, че едва 30% е пшеницата - българска селекция. В добричкия регион нивите, засети със семена - собствено производство, са едва 10 процента. В същото време чуваме коментарите, които се водят от депутати и членове на земеделската комисия в парламента, че Добруджанският земеделски институт нямал хубави пшеници. Всичко това води към други мисли. Задавам следния въпрос към всеки фермер - щом вкараш финансов ресурс за скъпи семена, с какво избиваш – с добив ли? Няма лошо. Но български производители, които са станали такива благодарение на нашите сортове, и хора, които навремето са използвали протекцията на земеделското министерство и лично на министъра, за да си купят сорта „Енола“, сега да твърдят, че той не става за нищо! Не може турците да чакат всеки ден и да искат да купуват, а нашите български производители да не искат. Не е причината в сортовете, а в политиката на плащане на качествена пшеница.
- Какво трябва да се промени?
- На първо място - маржът между качествени и некачествени семена. До 2013 г. маржът между двете категории беше 80 лв. От 2014 г. започна да навлиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса –дали тези, които купуват и изнасят зърно, не са вързани с тези, които вкарват нови сортове… Това не е конспирация, а въпрос към всички зърнопроизводители. Ние няма да можем да продаваме така, както продават чуждите фирми, по простата причина, че нямаме опити в Тенерифе, Барселона, Рим, Канарските острови. Ние не сме търговци и таргетмени, а се занимаваме с наука. Направили сме едни продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г., откакто е създаден нашият институт. Най-лошото от цялата работа е, че и депутати, и видни бизнесмени твърдят, че българската пшеница не е качествена. Питам как така стана некачествена за една година?
- В този контекст – какво е бъдещето на Добруджанския земеделски институт?
- Институтът ще го има, защото Европейският съюз иска да има наука и иновации. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезвомислещи хора за България, отколкото в България.
- Какво политика препоръчвате да предприемат управляващите?
- Може да се регулира чрез субсидиите. Ако фермерите искат да получат подпомагане по определени европейски програми - да засяват с български семена. През миналата година институтът успя да се регистрира като средно предприятие, защото намали числеността си. По този начин държавата му опрости дълг и сега за нейна сметка се прави апробацията на семената, т.е. държавата поема апробациите. Преди институтът даваше около 80-90 хил. лв. годишно за тях. Но това важи за всички семепроизводители. Това не са пари от Европейския съюз, а на българския данъкоплатец. Няма лошо да се подпомагат семепроизводителите, но защо не казаха – само за българска селекция. И какво направихме – сега 90% от семепроизводителите правят западна селекция и България в момента плаща апробациите на западната селекция.
- Как се стигна до това положение?
- Приеха закон, според който държавата подпомага апробация на посевния материал на малки и средни семепроизводители. Това са малки и средни предприятия до 250 човека численост и около 40 млн. оборот. Тъкмо тогава се вмъкна възможността държавата да субсидира семепроизводители на чужди селекции. Повечето семепроизводителни компании в България са малки и така получиха възможност за субсидиране. На практика държавата налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция. Ниски изкупни цени на качествената продукция и субсидиране на чуждата селекция – това е картинката.

Публикувана в Растениевъдство

Началото е в качествените семена, но културите трябва да се отглеждат по всички правила – твърди управителката на „Сортови семена 2002“Анита Гешевска, която показа пред фермери опитните си парцели с пшеница, тритикале и ечемик

Агр. Петър Кръстев

с. Радишево, Плевенско

Прецизно подреден стопански двор, където всяко нещо беше намерило точното си място. Високопроизводителна техника от най-престижните марки трактори, комбайни и почвообработващи машини бе старателно измита и подредена като в шоурум, а зад тях се извисяваха огромни силози за съхранение на зърно. Модерна административна сграда, която по нищо не остъпва на сградите на най-престижни фирми в големите градове, заобиколена от перфектно озеленен двор... Всичко това прави приятно впечатление още щом прекрачиш портала на фирма „Сортови семена 2002“ ЕООД Плевен, в с. Радишево. Посреща ни любезно собственичката и управител на фирмата Анита Гешевска. Жената, която не се плаши от трудности, а ги приема като предизвикателство и винаги намира решение.

Денят на посещението ни, разбира се, не беше случайно избран. Бяхме поканени на Открития ден на полето, организиран от Анита Гешевска заедно с партниращи фирми, занимаващи се с търговия на семена и торове.

Събитието уважиха много фермери от Северозападна и Централна Северна България, повечето от които клиенти на „Сортови семена 2002“ от самото й създаване преди повече от 15 години. Анита Гешевска е спечелила тяхното доверие, защото познава отлично продуктите, които им предлага, и никога не подвежда клиентите си. Освен това тя е не само производител на висококачествени семена, а осъществява производство и на стокова продукция.

Съвсем близо до стопанския двор, на полето бяха стриктно подредени опитни парцели с пшеница, ечемик и тритикале от известната австрийска фирма ЗААТБАУ Линц. Освен житни култури, компанията предлага и рапични хибриди, слънчоглед от всички технологии, царевица, всички бобови култури, пролетен фуражен високопротеинов грах за зърно, който не поляга и дава много високи добиви. Австрийската селекция се слави с високото си качество, затова Анита Гешевска се е спряла именно на нея, за да популяризира и прави семепроизводство на нейните сортове и хибриди, които задължително тества предварително. Пшениците, които тя предлага, са висококачествени, защото знае, че в България зърнопроизводителите имат традиция да изискват не само количество, но и качество.

Технологични детайли в опитните парцели

Извършена е предсеитбена обработка на площите и предсеитбено торене с 30 кг/дка троен суперфосфат. „Идеята е да покажем тези семена, които са направени върху сиви горски почви, за да се види потенциалът на сортовете от тази селекция“, каза пред колегите си Анита Гешевска. И продължи: „След торенето сме засели семената, валирали сме и при височина на посевите 8-10 см сме внесли калциево-амониев нитрат, тъй като освен глинести, почвите ни са и кисели. След това сме направили още две подхранвания с по 10 кг азот – едното през февруари, а другото през април. Пролетта сме приложили хербицид срещу житни и широколистни плевели, като заедно с него сме внесли и фунгицид срещу болестите. Ползвали сме и листни торове, съдържащи аминокиселини. Това е приложената технология при тези семена“, запозна подробно гостите си Анита Гешевска.

Земеделските производители с интерес наблюдаваха опитните парцели с всеки внесен сорт от висококачествената австрийска селекция на тритикале, ечемик и пшеница.

Домакинята на събитието уточни, че всичко това е направено не на плодородна почва, а на сиви горски почви, които преобладават в района. Те се характеризират с по-слаба продуктивност, по-трудно се обработват, защото са глинести и имат кисела реакция. Въпреки това не маловажно условие обаче, ако се използват качествени семена, подходяща техника и агротехника, резултатите са налице. Доказва го състоянието на посевите в опитните парцели., подготвени от професионалистката.

Стана ясно, че тритикалето Калориус, което видяхме в опитните парцели, в семепроизводното стопанство на Анита Гешевска дава добив над 1200 кг/дка.

Грахът от селекцията на ЗААТБАУ Линц е висок, но не поляга, а добивите от него са над 600 кг/дка, ечемиците пък дават 800-1000 кг/дка. Премиум пшениците Албертус и Антониус, освен че са високодобивни, са с отлични хлебопекарни качества и с много висок протеин, което ги превръща в търсена стока за производството на специални брашна. Как се постига всичко това? Анита Гешевска не крие тънкостите в професията от своите клиенти, а добронамерено ги споделя. Според нея всички детайли са важни – началото, разбира се, е в качествените семена, но те трябва да се отглеждат по всички правила.

Публикувана в Растениевъдство

Над 5 милиона тона се очаква да е реколтата от пшенично зърно тази година, заяви днес заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев в Карнобат при откриването на жътвената кампания 2017. Оперативните данни за засетите площи са над 11 милиона дка пшеница и 1 300 000 дка ечемик. Те сочат, че и през тази година се очаква да имаме една добра реколта, която да гарантира зърнения баланс на страната, подчерта заместник-министър Добрев. Прогнозата за ечемика е в рамките на миналогодишното количество. Добрев допълни, че има засети и 62 000 дка ръж, 153 хиляди дка тритикале и над 1 650 000 дка маслодайна рапица. Заместник-министърът уточни, че това са прогнозни данни на база на състоянието на посевите през месец май и с оглед развитието им през последния месец. Той информира, че пълен обзор на състоянието на посевите и хода на жътвата ще бъде направен по време на предстоящото в началото на юли т.г. заседание на Консултативния съвет по зърното към министъра на земеделието, храните и горите.

Заместник-министър Добрев обясни, че данните от пълното обследване на културите, проведено в средата на месец май 2017 г. показват, че общото състояние на посевите от пшеница и ечемик е много добро. Развитието на културите през май и началото на юни протече с ускорени темпове при наднормени температури, а в по-голяма част от страната - и при наличие на добри и много добри почвени запаси от влага, вследствие падналите значителни валежи, което е предпоставка за добра реколта и в качествено отношение, подчерта заместник-министърът.

Към настоящия момент остатъкът от пшеница от миналогодишната реколта е около 343 хиляди тона, като се очаква към 30 юни 2017 г. преходният остатък от пшеница от реколта 2016 да бъде 270 000 тона с приспаднатото потребление дотогава и това е добра база за старта на новата реколта, посочи зам.-министър Добрев. Той допълни, че преходният остатък от ечемик към 9 юни 2017 г. е 39 200 тона, а наличната рапица - 32 600 тона. Наличните количества царевица в страната към 9 юни 2017 г. са 930 000 тона, а от черен маслодаен слънчоглед има запас малко над 1 милион тона.

„Ние, като ръководен екип на Министерство на земеделието, храните и горите имаме сериозен ангажимент и отговорност към хляба на България и към тези, които с труда си го създават. Затова и днес сме заедно с вас, за да зажънем заедно и да засвидетелстваме уважение към сектора и към неговата най-важна грижа в годината - прибирането на зърното от новата реколта”, заяви заместник-министърът. Той пожела богата жътва и берекет на стопаните и потвърди готовността на ръководството на министерството за поддържане високото доверие на бранша.

Събитието беше организирано от Националната асоциация на зърнопроизводителите и на него присъстваха кметът на град Карнобат Георги Димитров и заместник-областният управител на Бургас Владимир Крумов. Заместник-министърът подчерта високият над 65% дял на есенните култури сред цялото земеделско производство в областта, което изгражда на Бургас и региона авторитет на една от житниците на България.

Публикувана в Растениевъдство

Падналите валежи до средата на третото десетдневие на май бяха неравномерно разпределени. На места в полските райони на страната и Югозападна България те надвишиха 20-25 l/m² (Плевен – 48 l/m², Свищов – 30 l/m², Ново село – 24 l/m², Кюстендил – 25 l/m²) и доведоха до подобряване на почвените влагозапаси в 50 и 100 сm слой. В някои райони на Североизточна (Царев брод, Главиница) и Южна България (Благоевград, Сандански, Пазарджик) почвените влагозапаси са незадоволителни – под 65% от Пределната полска влагоемност.

През повечето дни от предстоящия седемдневен период земеделските култури ще се развиват с ускорени темпове при температури около и над нормите. При пшеницата и ечемикаще протичат фазите цъфтеж и млечна зрялост. При слънчогледа, засят в агротехнически срок, ще се наблюдава фаза образуване на съцветие, а при царевицата продължава листообразуването. При лозата ще се осъществява масово отделяне на реса, а в районите на Южна България (Сандански, Карнобат) ще се наблюдава начало на цъфтеж – фаза критична за заразяване от мана и оидиум. При овошките, незасегнати от късните пролетни слани и градушки, продължава наедряването на завръзите.

Очакваните валежи в началото на предстоящия седемдневен период ще поддържат благоприятни условията за развитието на гъбни болести - мана по лозата, мани по зеленчуковите култури, фузариоза по класовете на пшеницата и ечемика, струпясване при семковите овощни видове, късно кафяво гниене – при костилковите овощни видове.

През втората половина от периода, когато се прогнозира повишение на температурите и по-малка вероятност от валежи, ще се наблюдава увеличение на вредоносната дейност от червен овощен акар и листни въшки при овощните култури. При пшеницата и ечемика се очаква увеличение на повредите причинени от пшеничен трипс. При доматите от съществено значение е провеждането на комбинирано третиране срещу листните въшки (преносители на икономически важни вирусни болести) и картофената мана.

По-подходящи условия за провеждането на агротехническите и растителнозащитни мероприятия ще има през втората половина от периода.

Петя Григорова

Агрометеоролог в НИМХ – БАН

Публикувана в Агропрогноза

На 25 май Международният съвет по зърното (International Grains Council) публикува актуализираната си оценка за състоянието на световния зърнен баланс през 2016/17 маркетингова година и прогнозата за следващия сезон 2017/18. Оценката е увеличена с 1 млн. тона в сравнение с данните от края на  април. Очакванията на експертите са за нов исторически връх в реколтата от 754,3 млн.т, а това е с 16,6 млн.т повече спрямо предходния сезон и с 24,1 млн.т повече спрямо 2014/15 г.

За текущия сезон е характерно изпреварващото развитие на производството в сравнение с потреблението, което предполага  натрупване на рекорден преходен запас от 240,6 млн.т към 1.07.17 г., увеличение с 16,1 млн.т спрямо 2015/16 г.

Перспективи за новата 2017/18 маркетингова година

В новата редакция на баланса за 2017/18 г. виждаме леко редуциране на прогнозата за глобалния добив от пшеница спрямо данните от предходния месец – от 736,3 млн.т до 735,9 млн. т, с 18,4 млн.т по-малко от резултата очакван за настоящия сезон. 

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

Прогноза

2017/18

Прогноза - април

2017/18

Прогноза - май

Общо Света

717,4

730,2

736,5

753,4

736,3

735,9

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

50,2

49,6

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

25,6

25,6

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

28,1

28,1

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,7

150,3

149,9

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,4

141,3

141,2

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

67,0

67,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

24,5

24,5

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,3

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

128,3

128,3

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

95,5

95,5

*По данни на  IGC  от  25 май 2017 г.

Както вече коментирахме в предишния ни обзор, очертаващият се спад в световното производство на пшеница се дължи на очакваното рязко намаление на производството й  в САЩ и Австралия, а също така  и по-слабите реколти в Аржентина и черноморския регион (Русия, Украйна и Казахстан).

Съветът прогнозира увеличение на производството на  пшеница в ЕС с 5,2 млн.т, спрямо настоящия сезон – до 149,9 млн.т. Прави впечатление, че тази цифра е с 400 хил. тона по-малка спрямо очакваното в края на април. Редуцирането на прогнозните данни е следствие на сушата в Испания.

В майския доклад на Съвета виждаме макар и минимално, но  все пак увеличение на прогнозата за обема на световното потребление през  2017/18 г , което логично води до намаление на оценката  за размера на преходните запаси от пшеница в света в края на 2017/18 г. до 238,6 млн.т, или с близо 2 млн.т по-малко спрямо очакваното равнище в края на текущия сезон. 

Според нас специално внимание заслужава факта, че в новата редакция на баланса за 2017/18 г. общият обем на преходните запаси в основните страни-износителки в края на 2017/!8 г. е намален  до 68 млн. т, а това е най-ниското равнище от три години насам и е предпоставка за по-твърдо развитие на цените през 2017/18 г.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (12-18.05.17 г.) цените на пшеницата на международните пазари продължиха да се плъзгат надолу под пресата на рекордните глобални запаси и подобрение на агрометеорологичната обстановка на Стария континент и в Щатите. Според първата официална прогноза на Министерството на земеделието на САЩ (USDA) производството на пшеница в ЕС през новата 2017/18 маркетингова година ще нарасне с 5,5 млн.т - до 151,0 млн.т. Възстановяването на производството след спада през текущия сезон позитивно ще се отрази върху износа – 31 млн.т, с 4 млн.т повече спрямо 2016/17 г.

Впрочем най-коментираната новина за пазара в Европа бяха резултатите от мащабния египетски търг за внос на мелничарско зърно, в който отново основният дял (61%) извоюва черноморската пшеница. На 18 май Държавната египетска компания GASC информира за покупката на 295 хил. тона пшеница, в това число:

60 хил. т руска пшеница по $ 198,00 /т FOB ($208,49/т C&F);

60 хил.т украинска пшеница по $ 197,05 /т FOB ($208,74 /т C&F)

60 хил.т румънска пшеница по $ 197,49 /т FOB ($207,18/т C&F)

55 хил. т пшеница от САЩ по $ 185.40/т FOB ($207.90/т C&F)

60 хил. т пшеница от САЩ по $ 186.75FOB ($207,25/т C&F)

Специално внимание заслужава и първото успешно от 2014/15 г. насам участие на американска пшеница в търга за Египет. Този факт безспорно допринесе за понижение на цените на борсата в Париж, от EUR 170/т до EUR 165,75/т в края на седмичния период. С 4 евро спаднаха и експортните котировки на мелничарското зърно на френския пазар – до EUR 166/т FOB Руан за френска пшеница (11-12,5% протеин), но в същото време цените на германската пшеница 12,5% протеин останаха почти непроменени – около EUR173/т СРТ Хамбург (EUR156/т и EUR159/тсъответно на 18.05.16 г.).

Експортните котировки на царевицата също бяха подчинени на низходящия тренд. На 18-19 май френската царевица се предлагаше за износ по EUR 172/т FOB Бордо, в сравнение с EUR 176 в края на предходната седмица и EUR 167/т FOB Бордо на 18.0516 г.

. Със слаб тон на развитие през изминалите седем дни бяха цените на пшеницата (12,5% протеин) на руския и украинския пазар $182- 186/т FOB черноморско пристанище.Анализаторите отбелязват рекордните темповете на износа на зърнени храни от Украйна – 39,14 млн.т (1.07.16 г. – 17.05.17 г.), в това число: 16,28 млн.т пшеница; 17,5 млн. царевица и 5,14 млн.т ечемик.

Публикувана в Бизнес

 През следващия седемдневен период развитието на земеделските култури ще протича с умерени темпове, при температури близки до обичайните за третото десетдневие на май.

Падналите валежи през изтеклия период и очакваните – през следващия ще подобрят почвените влагозапаси в 50 см. слой. Те ще бъдат от изключително важно значение за пшеницата и ечемика, при които ще протича формиране и наливане на зърното, особено за посевите в част от крайните източни и югозападни райони на страната (агростанциите Кюстендил, Сандански), където почвените влагозапаси са незадоволителни за сезона (под 65% от ППВ). До средата на третото десетдневие ечемикът на места в Южна България ще встъпи в начало на фаза млечна зрелост.

При царевицата и слънчогледа ще протича листообразуване. На отделни места в Южна България при слънчогледа, засят в агротехнически срок, през последната седмица на май ще се наблюдава начало на образуване на съцветие.

През периода наедряването на завръзите на овошките ще протича при повишен инфекциозен фон от гъбни болести: струпясване (Venturia inaequealis - ябълка, Venturia pyrina - круша), сачмянка (Stigmina carpophila) по костилковите видове. Високата атмосферна влажност ще бъде предпоставка за развитие на късно кафяво гниене (Monilinia fructigena) по зреещите плодове на по-ранните сортове череши, на сиво гниене по ягодите (Botrytis cinerea). При лозата ще протича отделяне на реса. В южните райони при някои десертни сортове (Болгар) ще се наблюдава и начало на фаза цъфтеж, която е критична за заразяване с мана (Plasmopara viticola) и оидиум (Uncinula necator).

През третото десетдневие на май черешовата муха нанася сериозни щети на средноранните и по-късните сортове череши. Първото третиране срещу този неприятел трябва да се провежда, когато плодовете започват да порозовяват с някои от следните инсектициди: Калипсо 480 СК – 0,02%, Вазтак Нов 100 ЕК - 0,015%, Суми алфа 5 ЕК /Сумицидин 5 ЕК/ – 0,02%, Децис 2,5 ЕК – 0,03%, Фюри 10 ЕК-0,0125%, Нексид 015 КС – 0,03% и др. При късните сортове череши се извършва второ пръскане, след 8-10 дни, с инсектициди с кратък карантинен срок.

През повечето дни от следващия период очакваното неустойчиво време, с чести превалявания, ще ограничава възможностите за провеждане на сезонните агротехнически мероприятия. По-подходящи условия за извършване на растителнозащитните пръскания ще има в средата на периода.

Дукена Жолева

агрометеоролог при НИМХ-БАН

Публикувана в Агропрогноза
Страница 1 от 31

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта