Институтът по фуражни култури – Плевен е единственият, произвеждаш семена от национални, високоадаптирани към местните условия сортове фуражни култури. Перспективата за развитието на сортопроизводството и цялостното развитие на института бяха обсъдени по време на работна среща на колектива на ИФК – Плевен с председателя на Селскостопанска академияпроф. д-р Васил Николов.

Oбсъдeни бяха основните направленията на работа на колектива, приоритетите и проблемите. Проф. д-р Николов отбеляза, че е необходимо разработването на единна скала за определяне на основното възнаграждение на различните категории служители в системата, която да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната. За допълнително възнаграждение, получено от реализиране на научни продукти- сортове, хибриди, производствени технологии, препарати и т.н. „таван“ не трябва да има. Формирането на възнагражденията на колектива по този начин, ще стимулира творческия процес, търсенето на научно – приложния ефект, което ще е от ползва за земеделските производители и цялото общество.

При обсъждане на растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на кадри и желание сред младите хора за се занимават с научна работа. В тази връзка се обсъди възможността за осигуряване на стипендии на студенти, които след това да започнат научната си кариера в институтите на ССА.

Обсъдена беше и необходимостта от назначаване на научен работник по селекция на животните, тъй като Институтът по фуражни култури – Плевен, е единствения в страната, който работи с едно от националните ни богатства в животновъдството – Плевенската черноглава овца.

Заедно с директора на института – доц. Аналия Кътова, проф. Николов посети опитните полета и овцефермата.

Публикувана в Новини на часа

В нашата страна се сеят предимно рози и от тази култура има около 40 хиляди декара насаждения. Лавандулата все още е нова култура и ние сме в процес на подбор на най-добрите сортове, казва Ниази Гиргин, член на Търговската камара на Турция

- Г-н Гиргин, на какво се дължи вашия интерес към България?

-Спрямо Турция вашата страна е много напред в отглеждането на етерично-маслени култури като лавандула, роза, лайка. Аз съм много доволен, че обменям опит с българските си колеги. Ние изкупуваме разсад от лавандула и го пласираме в Турция. Много съм доволен и от съвместната работа с Института по розата в Казанлък.

  • Какъв е интересът в Турция към отглеждане на етерично-маслени култури?

  • Много голям в последно време.

  • Как турската държава подпомага производителите, отглеждащи етерично-маслени култури?

  • В Турция това са все още нови култури. Държавна помощ в този сектор има, но не е голяма. Примерно на всеки декар се дават по 200 лири. Подпомагат се и разходите, направени от стопаните за гориво. Но когато една култура стане популярна, тогава държавата взема решение как да помогне фермерите. Примерно сега в Турция има силен износ на царевица и държавата се опитва да стопира производството й. Примерно сега се подпомага по-сериозно оризът и това е държавна политика за стимулиране на дадено производство.

  • Имате ли представа колко площи са засети с етерично-маслени култури в Турция през тази година?

  • Площите са много и непрекъснато се увеличават. Сеят се предимно рози и от тази култура има около 40 хиляди декара насаждения. Лавандулата все още е нова култура и ние сме в процес на подбор на най-добрите сортове, виреещи у нас. Но пак ще кажа – България е много напред в отглеждането на етерично-маслени култури, включително и като специалисти, и като машинен парк.

  • Само български семена за етерично-маслени култури ли купувате или търсите и в други държави?

  • Само български. Ние търсим все повече български производители на семена и разсад, за да сключваме договори.

  • Вероятно поддържате връзки с Българската стопанска камара и оттам също намирате контрагенти в бизнеса си?

  • Да, двете ни стопански камари работят съвместно много добре. Така намираме и нашите български съдружници. Стават 22 години откакто работим заедно с българския бизнес и засега сме много доволни от контактите си.

Публикувана в Бизнес

В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за нашите семена от слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях, коментира проф. Иван Киряков, завеждащ отдел „Зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт

Лили Мирчева
- Проф. Киряков, Вие неведнъж алармирате обществото, че българската селекция, а заедно с нея – и родните сортове семена, изчезват безвъзвратно. Няма ли светлина в тунела?
- Приключихме с българската селекция. Кажете ми в производството на една култура в България, в която се вкарва поне 10% българско производство. Не казвам повече. Говоря за производството на зърно, домати, краставици... Каква е картинката у нас сега: торовете – чужди, машините – чужди, сортовете –чужди, препаратите – чужди. А къде е българското земеделие?
- Тогава кой и как успя да глътне тези 5.5 милиарда лева, отпуснати досега от Европейския съюз за агросектора у нас?
- Според официални информации от статистиката за тази година, потреблението на хлебна пшеница в България е спаднало до 1,5 млн. тона. Но не цифрата е важна тук, а коментарът - че този спад на потребление е бил вследствие на емигриралите българи в чужбина. Не беше казана истината, че е в резултат на унищожаване на животновъдството.
- Да се върнем на българската селекция. Как се стигна дотам, че обявихте нейния край?
- Няма кадри, няма селекционери. Добре подготвените се пенсионираха или заминаха в чужбина, или са други фирми. Сега злато да ни дават, пак няма да върнем селекцията. Това масово навлизане на западната селекция в България е в резултат на нехайството на държавата ни. Преди се казваше, че на Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево не му е работа да продава семена, а да се занимава с наука. Уволниха ме като директор защото съм продавал семена на чужди фирми, за да ги разпространяват.
- Няма ли надежда в бъдещите специалисти - сегашните студенти в агроспециалностите?
- Аз от осем години преподавам в Техническия университет във Варна и мога да ви кажа, че това е единственото оръжие, с което можем да съсипем останалия свят. Студентите, които идват в момента, са толкова неуки, че са абсолютна атомна бомба. Вече не останаха и кандидати за образование. Сега ще ги вземаме от Факултета, от циганската махала. Наскоро попитах ректорката на Пловдивския аграрен университет как са студентите там, а тя отговори, че вече няма деца, които да кандидатстват. На въпроса ми: „А не питахте ли за кандидати в пловдивския Факултет?“, отговори: „Видяхме се с Мешарето, обаче оттам поискаха техните хора да учат само аграрна икономика. Други специалности не искат.“
- Твърдите, че българската пшеница изчезва. Може ли да се противопоставим на тази тенденция?
- Няма сила, която да се противопостави, освен икономическият резултат.Ще се върнат обратно към нашата пшеница, при няколко условия. На първо време, когато маржът между качествени и т. нар. фуражки, което е другото име на некачествената пшеница, стане повече от 70 лв. Не искам да съм лош пророк, но българската пшеница започна да изчезва. Ще дам пример – когато преди години произвеждахме по 7 млн. дка слънчоглед, цената за посадъчен материал беше по 3 лв. за дка. Сега цената е около 15-20 лв. В момента в нашия институт все още продаваме базови семена под 1000 лв.за дка. Доколкото имам ,информация, чуждата селекция върви на 1500 лв. Когато обаче българската селекция изчезне изцяло, цената може да стигне 1500 евро, т.е. българинът трябва да го удариш по джоба, за да се усети. Второ – трябва да има финансов стимул, така че фермерите да предпочитат да изкарват 700 кг качествена пшеница от дка, вместо по 900 кг от дка некачествена пшеница, както е сега.
- Кой може да въведе подобен механизъм?
- Това е работа на държавата. Аз твърдя, че все още има доста известни бизнесмени, на които умственият багаж е обратно пропорционален на джиповете, които карат, и които твърдят, че българската пшеница не е достатъчно качествена. Но същите тези земеделски производители си купиха джиповете именно благодарение на българската пшеница. После самите те ще плащат. От 1991 г. се води целенасочена политика за съсипване на българското производство. В Румъния, Русия и Украйна ще се избият за семената на нашия слънчоглед, а ние и един декар нямаме засят с тях. И ни говорят за иновации и че трябва да правим нови сортове! Какви нови сортове - западняците се учеха от нас! Това, че държавата е решила, че няма да има българска селекция и няма да я субсидира, не означава, че ние няма да правим иновации. Политиката е ясна – сега около 3 млн. дка от общо 7 млн. дка са засети с български семена, което означава, че едва 30% е пшеницата - българска селекция. В добричкия регион нивите, засети със семена - собствено производство, са едва 10 процента. В същото време чуваме коментарите, които се водят от депутати и членове на земеделската комисия в парламента, че Добруджанският земеделски институт нямал хубави пшеници. Всичко това води към други мисли. Задавам следния въпрос към всеки фермер - щом вкараш финансов ресурс за скъпи семена, с какво избиваш – с добив ли? Няма лошо. Но български производители, които са станали такива благодарение на нашите сортове, и хора, които навремето са използвали протекцията на земеделското министерство и лично на министъра, за да си купят сорта „Енола“, сега да твърдят, че той не става за нищо! Не може турците да чакат всеки ден и да искат да купуват, а нашите български производители да не искат. Не е причината в сортовете, а в политиката на плащане на качествена пшеница.
- Какво трябва да се промени?
- На първо място - маржът между качествени и некачествени семена. До 2013 г. маржът между двете категории беше 80 лв. От 2014 г. започна да навлиза чуждата селекция и маржът стана 20 лв. Задайте си въпроса –дали тези, които купуват и изнасят зърно, не са вързани с тези, които вкарват нови сортове… Това не е конспирация, а въпрос към всички зърнопроизводители. Ние няма да можем да продаваме така, както продават чуждите фирми, по простата причина, че нямаме опити в Тенерифе, Барселона, Рим, Канарските острови. Ние не сме търговци и таргетмени, а се занимаваме с наука. Направили сме едни продукти, които са наистина качествени и които хранят България от 1951 г., откакто е създаден нашият институт. Най-лошото от цялата работа е, че и депутати, и видни бизнесмени твърдят, че българската пшеница не е качествена. Питам как така стана некачествена за една година?
- В този контекст – какво е бъдещето на Добруджанския земеделски институт?
- Институтът ще го има, защото Европейският съюз иска да има наука и иновации. Най-големият проблем е, че в Европа има по-трезвомислещи хора за България, отколкото в България.
- Какво политика препоръчвате да предприемат управляващите?
- Може да се регулира чрез субсидиите. Ако фермерите искат да получат подпомагане по определени европейски програми - да засяват с български семена. През миналата година институтът успя да се регистрира като средно предприятие, защото намали числеността си. По този начин държавата му опрости дълг и сега за нейна сметка се прави апробацията на семената, т.е. държавата поема апробациите. Преди институтът даваше около 80-90 хил. лв. годишно за тях. Но това важи за всички семепроизводители. Това не са пари от Европейския съюз, а на българския данъкоплатец. Няма лошо да се подпомагат семепроизводителите, но защо не казаха – само за българска селекция. И какво направихме – сега 90% от семепроизводителите правят западна селекция и България в момента плаща апробациите на западната селекция.
- Как се стигна до това положение?
- Приеха закон, според който държавата подпомага апробация на посевния материал на малки и средни семепроизводители. Това са малки и средни предприятия до 250 човека численост и около 40 млн. оборот. Тъкмо тогава се вмъкна възможността държавата да субсидира семепроизводители на чужди селекции. Повечето семепроизводителни компании в България са малки и така получиха възможност за субсидиране. На практика държавата налива луди пари, за да субсидира чуждата селекция. Ниски изкупни цени на качествената продукция и субсидиране на чуждата селекция – това е картинката.

Публикувана в Растениевъдство

Началото е в качествените семена, но културите трябва да се отглеждат по всички правила – твърди управителката на „Сортови семена 2002“Анита Гешевска, която показа пред фермери опитните си парцели с пшеница, тритикале и ечемик

Агр. Петър Кръстев

с. Радишево, Плевенско

Прецизно подреден стопански двор, където всяко нещо беше намерило точното си място. Високопроизводителна техника от най-престижните марки трактори, комбайни и почвообработващи машини бе старателно измита и подредена като в шоурум, а зад тях се извисяваха огромни силози за съхранение на зърно. Модерна административна сграда, която по нищо не остъпва на сградите на най-престижни фирми в големите градове, заобиколена от перфектно озеленен двор... Всичко това прави приятно впечатление още щом прекрачиш портала на фирма „Сортови семена 2002“ ЕООД Плевен, в с. Радишево. Посреща ни любезно собственичката и управител на фирмата Анита Гешевска. Жената, която не се плаши от трудности, а ги приема като предизвикателство и винаги намира решение.

Денят на посещението ни, разбира се, не беше случайно избран. Бяхме поканени на Открития ден на полето, организиран от Анита Гешевска заедно с партниращи фирми, занимаващи се с търговия на семена и торове.

Събитието уважиха много фермери от Северозападна и Централна Северна България, повечето от които клиенти на „Сортови семена 2002“ от самото й създаване преди повече от 15 години. Анита Гешевска е спечелила тяхното доверие, защото познава отлично продуктите, които им предлага, и никога не подвежда клиентите си. Освен това тя е не само производител на висококачествени семена, а осъществява производство и на стокова продукция.

Съвсем близо до стопанския двор, на полето бяха стриктно подредени опитни парцели с пшеница, ечемик и тритикале от известната австрийска фирма ЗААТБАУ Линц. Освен житни култури, компанията предлага и рапични хибриди, слънчоглед от всички технологии, царевица, всички бобови култури, пролетен фуражен високопротеинов грах за зърно, който не поляга и дава много високи добиви. Австрийската селекция се слави с високото си качество, затова Анита Гешевска се е спряла именно на нея, за да популяризира и прави семепроизводство на нейните сортове и хибриди, които задължително тества предварително. Пшениците, които тя предлага, са висококачествени, защото знае, че в България зърнопроизводителите имат традиция да изискват не само количество, но и качество.

Технологични детайли в опитните парцели

Извършена е предсеитбена обработка на площите и предсеитбено торене с 30 кг/дка троен суперфосфат. „Идеята е да покажем тези семена, които са направени върху сиви горски почви, за да се види потенциалът на сортовете от тази селекция“, каза пред колегите си Анита Гешевска. И продължи: „След торенето сме засели семената, валирали сме и при височина на посевите 8-10 см сме внесли калциево-амониев нитрат, тъй като освен глинести, почвите ни са и кисели. След това сме направили още две подхранвания с по 10 кг азот – едното през февруари, а другото през април. Пролетта сме приложили хербицид срещу житни и широколистни плевели, като заедно с него сме внесли и фунгицид срещу болестите. Ползвали сме и листни торове, съдържащи аминокиселини. Това е приложената технология при тези семена“, запозна подробно гостите си Анита Гешевска.

Земеделските производители с интерес наблюдаваха опитните парцели с всеки внесен сорт от висококачествената австрийска селекция на тритикале, ечемик и пшеница.

Домакинята на събитието уточни, че всичко това е направено не на плодородна почва, а на сиви горски почви, които преобладават в района. Те се характеризират с по-слаба продуктивност, по-трудно се обработват, защото са глинести и имат кисела реакция. Въпреки това не маловажно условие обаче, ако се използват качествени семена, подходяща техника и агротехника, резултатите са налице. Доказва го състоянието на посевите в опитните парцели., подготвени от професионалистката.

Стана ясно, че тритикалето Калориус, което видяхме в опитните парцели, в семепроизводното стопанство на Анита Гешевска дава добив над 1200 кг/дка.

Грахът от селекцията на ЗААТБАУ Линц е висок, но не поляга, а добивите от него са над 600 кг/дка, ечемиците пък дават 800-1000 кг/дка. Премиум пшениците Албертус и Антониус, освен че са високодобивни, са с отлични хлебопекарни качества и с много висок протеин, което ги превръща в търсена стока за производството на специални брашна. Как се постига всичко това? Анита Гешевска не крие тънкостите в професията от своите клиенти, а добронамерено ги споделя. Според нея всички детайли са важни – началото, разбира се, е в качествените семена, но те трябва да се отглеждат по всички правила.

Публикувана в Растениевъдство

Почти 25% от семената, които продаваме, отпътуват за Република Турция. Там нашите сортове, които са характерни с екологична пластичност и високи технологични и хлебопекарни качества, са оценявани в последните години много по-добре. Както тук в страната намалява реализацията в последните няколко години на нашите сортове, по същия начин се увеличава реализацията им в Република Турция“. Това заяви пред журналисти директорът на Добруджанския земеделски институт (ДЗИ) доц. инж. Илия Илиев в Деня на отворените врати. По думит му ръководството на института ще се опита да запази досегашната цена на семената, която е 850 лв. за тон.

През последните години е намаляло значително количеството семена, които ДЗИ продава. В тези условия институтът ще подготви тази година по-малко количество семена за зърнено-житни култури, в зависимост от заявките, постъпили от земеделски производители. Доц. Илия Илиев коментира, че липсата на интерес от българска страна към семената, произвеждани в института, е заради това, че решаващи в избора са високите добиви, които пък носят по-големи печалби за земеделските производители.  „Ние ще се съобразим и ще произведем толкова семена, колкото можем да продадем на производителите, които оценяват нашите материали, защото заготвянето на два или три пъти повече количества семена, това са разходи за държавата“, допълни доц. Илиев. Той отбеляза също, че всяка година ДЗИ  остават семена от предходната година. 
Сега институтът разполага с около 400 тона преокачествени семена за зърнено-житни култури като пшеница, ечемик, тритикале. През 2016 година ДЗИ е разполагал с около 1000 – 1200 тона семена от предходната. Продадени са били около 350 тона семена за зърнено-житни култури. Тази година ДЗИ разполага с 400 тона от 2016-та и ще бъдат заготвени около 500 – 600 тона, в зависимост от постъпилите заявки. 
Цената на семената все още не е определена окончателно, тъй като ДЗИ очаква инструкции от Селскостопанската академия. "Ръководството на института ще се опита да запази досегашната цена, която е 850 лв. за тон", каза доц. Илиев. По думите му 650 лв. за тон се очаква да бъде цената за преокачествени семена, които също са с отлични качества. "Обмисля се възможност ако земеделски производители предплатят при заявката си между 10% и 15%, да получат 5% отстъпка от цената", каза още директорът на ДЗИ. В момента сортовете на ДЗИ се представят много добре на полето, коментират специалистите.
В Деня на отворените врати в ДЗИ бяха представени над 40 сорта зърнено-житни култури, създадени и отглеждани в опитните полета и производствените участъци на Добруджански земеделски институт. 
Публикувана в Бизнес

България в лицето на Изпълнителна агенция по горите кандидатства за членство в Схема за горски семена и растения към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Във връзка с това представители на международната организация ще оценяват  системата за сертификация на горски репродуктивен материал в страната и доколко е еквивалентна с тази на международната организация. Четиридневната мисия на международните експерти започва от днес с работна среща в ИАГ, на която присъстваха инж. Григор Гогов, изпълнителен директор на ИАГ, както и експерти от Агенцията.

През следващите дни представителите на международната организация ще посетят семепроизводствени градини и разсадници в страната.

Окончателният доклад от оценителската мисия ще бъде представен от Секретариата на Годишната среща на Схемата за горски семена и растения, която ще се състои  на 3 и 4 октомври 2017 г. в гр. Копенхаген, Дания. При постигане на консенсус на Годишната среща и одобрение от страна на Комитета по земеделие на Съвета на ОИСР, България ще стане пълноправен член на Схемата за горски семена и растения.

Присъединяването на България – ИАГ към Схемата ще даде възможност на държавните горски предприятия, общини и частни лица – доставчици на горски репродуктивен материал да търгуват с останалите страни – членки на Схемата (с по-голям интерес за нас са страните-членки - Сърбия, Турция, САЩ, Канада и др.). В същото време ще се намалят административните и финансови тежести за българските производители и търговци с горски репродуктивен материал. Ще бъде осигурен безплатен достъп до ръководства за производство на горски репродуктивни материали; наръчник за тестване на семена и най-добрите международни практики.

Публикувана в Бизнес

Цинията е цъфтящо многогодишно растение, което в нашите ширини се отглежда като едногодишно. Всеки може без проблем да отглежда това цвете самостоятелно. Цинията може да се размножава по два начина: чрез семена и чрез разсад.

Сеитбата на семената от циния може да се направи директно на открито, но това може да се направи, когато времето се затопли и позволява работа в градината. Тогава трябва да наприте следното:

  • Преди всичко направете отбор на семената от циния. За целта ги завийте във влажна кърпа и ги оставете така за няколко дни. Добрите семена трябва да покълнат.

  • След това изберете място и подгответе площта. Прекопайте почвата и направете малки браздички.

  • Засейте в тях семената и внимателно ги покрийте с пясък.

  • Отгоре на лехата може да поставите полиетиленово платно, за да създадете своеобразен парник, с който ще ускорите поникването.

  • В такива условия семената ще поникнат за около две седмици.

    Ако зимата е сурова и дълга, директната сеитба на семената не може да се направи. Затова тогава се търсят възможностите за другият начин на размножаване – чрез разсад.

    Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Според специалистите, периодът от засяването на семената на подправката, до появата на първите поници зависи не само от метеорологичните условия, но също така и от подготовката на семената. В стандартна ситуация, когато засяването на магданоз на открито място е със сухи семена, растенията се появяват през първите две или три седмици след сеитба.

Трябва да се отбележи, че магданозът е доста невзискателно растение, но най-добри добиви от тази култура могат да бъдат получени, когато се отглежда на слънчево и наторено с органични торове място. Семената на културата кълнят при температура на почвата 5 градуса, но най-благоприятни температури за растението са 15-18 градуса. Семената на магданоза ще покълнат при топло време и подходяща влажност на почвата.

Продължителният период на покълване на семената на магданоза се дължи на присъствието на етерични масла, които възпрепятстват поникването. Тези семена пречат на проникването на влага в семето.

За съкращаване времето на поникване на магданоза се препоръчва накисване на семената преди засяване за 24 часа във вода. За разтваряне на етеричните масла се препоръчва водата да е топла, но не гореща.

Друг метод за подобряване на кълняемоста на семената е да се поставят семената във водка или спирт. На дъното на чиния се налива малко спирт или водка, след това се поставя марля и се изсипват семената. След 20 минути семената се изплакват с вода и се просушават. При сеитба на такива семена магданоз първите кълнове се появяват след 7-10 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Добивът  от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през 2017 година в сравнение с предходния сезон, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL. Като основен фактор за прогнозирания ръст е посочено  увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар, в сравнение с  52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница в Евросъюза  ще нарасне с 7,2 на сто  до 144,8 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

За очертаващото се значимо увеличение на производството на мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. основният принос е на Франция, където производството се очаква да нарасне с 38 на сто – от 27,84 млн.т до 38,56 млн.т. Правят впечатление обаче по-слабите реколти очаквани за Румъния и Унгария – 7,80 млн.т и 4,66 млн.т, в сравнение с 8,41 млн.т и 5,22 млн.т, ожънати през миналата година.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишния резултат – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61,01 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

ЕС -28. Производство на мека пшеница в млн. тона 

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

124,55

136,32

148,27

152,10

135,08

144,81

Франция

35,77

36,74

37,45

40,91

27,84

38,56

Германия

22,33

24,87

27,81

26,41

24,42

25,06

Великобритания

13,31

11,92

16,51

16,45

14,41

14,34

Испания

4,60

6,72

5,65

5,45

6,88

5,94

Полша

8,37

9,59

11,48

11,12

        11,10

11,10

Унгария

3,92

5,04

5,23

5,26

5,22

4,66

Румъния

5,01

7,99

7,40

7,52

8,41

7,80

България

3,96

5,06

4,91

4,67

5,84

5,31

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Добив от царевица в основните страни производителки в ЕС, в млн. т

 

2012 г.

2013 г.

2014 г.

2015 г.

2016 г.

2017 г.

прогноза

             

Общо ЕС-28

56,30

63,18

73,84

58,07

60,62

61,01

Франция

15,50

14,50

17,03

13,13

11,97

13,50

Италия

7,58

7,11

8,50

6,93

6,53

6,26

Румъния

5,41

10,26

11,47

9,20

9,37

9,53

Унгария

4,60

6,72

9,05

6,38

8,45

6,85

Германия

5,14

4,07

5,23

4,04

3,95

4,09

Испания

4,30

4,74

4,41

4,30

3,85

4,09

Полша

3,63

3,65

4,19

2,52

4,20

4,00

Доклада на COCERAL от 23 март 2017 г.

Публикувана в Бизнес

Общата реколта от зърнени култури в държавите-членки на Европейския съюз ще нарасне с 3% през тази година в сравнение с миналата, достигайки 304,4 млн. тона, обявиха в първата си прогноза от асоциацията на европейските търговци със зърнени култури, фуражи за животновъдството, маслодайни семена, зехтин, масла и мазнини COCERAL, цитирани от електронното издание ZOL. Като основна причина за прогнозирания ръст е посочено очакваното увеличаване на добивите до 53,8 центнера от хектар от 52,2 центнера от хектар през миналата година.

От асоциацията предвиждат, че производството на мека пшеница ще нарасне до 144,1 млн. тона от 135,1 млн. тона през миналата година, докато при твърдата пшеница се очаква спад до 8,4 млн. тона от 9,7 млн. тона.

Оценката за реколтата от ечемик е оставена без промяна спрямо миналогодишната – 59,6 млн. тона, а при царевицата отклонението е минимално – 61 млн. тона при прибрани 60,6 млн. тона през 2016 г.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта