Подходяща подложка за отглеждане на ябълка във високите места и при неполивни условия е семенната. Върху семенна подложка ябълката расте силно и образува голяма корона - до 10 м в диаметър и 7-8 м височина. В отделни месторастения, но при поливни условия може да се засаждат и дръвчета върху вегетативна подложка, която придава умерен или слаб растеж и ранно встъпване в плододаване.

Подходящи за хълмистите, предпланинските и планинските места са ранните и средноранните сортове. Такива са Виста бела, Молиз делишес, Английска ренета, Джонатан, Прима, Бернска розова, Златна превъзходна и вариететите й (Смути, Белголден, Голден сан расетинг, Морспър голден), но не и на места, по-високи от 700-800 м над морското ниво.

Червена превъзходна и вариететите й (Старкримсон й Купър) обаче не трябва да се засаждат на места, по-високи от 700-800 м над морското ниво,

Канадска ренета, Златна пармена - за места до 1000 м над морското равнище, Айвания - за полупланинските по-топли райони, Златна дицова ренета, Карастоянка – в припланинските райони, Либърти (високите температури през август предизвикват преждевременно узряване на плодовете му, които не придобиват оптималните вкусови качества, а съхранението им се влошава), Зимна бананова, Примруж, Джьрсимак и други.

Широката гама от сортове дава възможност при засаждането на дръвчета в дворната градина да се избират най-подходящите за съответните месторастения ябълкови сортове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

За да не направим грешка за години напред при разполагането на видовете и сортовете трябва предварително да си изготвим план, къде кои видове ще разположим. Този план трябва да е съобразен с изискванията на отделните видове и техните характеристики. Това значи, че трябва да се съобразим с техните изисквания към светлина, устойчивост на вятър, големината на короните според формировките, които ще изберем, силата на растежа и др.

Като правило се използва засаждането на по-дребноплодните и силно растящи видове да започва от северната страна. Такива са сливи, бадеми, череши и др. Плодовете им по-трудно се събарят от вятъра, а по-високите им корони не засенчват по-нискорастящите /на вегетативна подложка/, едроплодни и чуствителни към вятъра ябълки, круши, дюли и др., които се засаждат от към южната страна на мястото.

Освен това отново трябва да се вземе предвид опрашването на отделните видове и сортове и те да се разположат, така че взаимно опрашващите се сортове да са един до друг.Тогава процентът на опрашване и завърза е най-голям. Ако засаждате самостерилни видове трябва да засадите поне по два сорта от тях.Не разчитайте на това, че съседът има от същите видове – няма голяма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В малкото дворно пространство на всеки му се иска да има от всички овощни видове и затова на такива площи преобладават смесени овощни градини. Това разбира се е нормално, но при създаването трябва да се съобразим с основните характеристики на отделните видове и сортове, за да ги разположим така, че те да не си пречат едни други. Това изисква да знаем предварително какъв е растежът на различните видове и сортове, за което трябва да се информираме при покупката на посадъчния материал. Трябва да знаем, че дръвчетата на семенни подложки имат изразен силен растеж, а тези на вегетативни подложки много по-слаб. Освен това един и същи овощен вид може да е самоопрашващ, но може и да е самостерилен, което значи че сам себе си не може да оплоди. За тази цел при купуване на такива сортове, задължително трябва да ги комплектоваме с друг сорт, който да служи за опрашител. Нещо повече при някой овощни видове има дори група от сортове, които не се самоопрашват, но не се опрашват и помежду си. Такива сортове има при ябълката, черешата, крушата и бадема, а частично и при някой сортове от другите видове – сливи, дюли, вишниджанки и орехи.

Освен всички тези неща предварително трябва да сме решили и какви сортове ще засаждаме по отношение на времето на тяхното узряване. Почти всички видове имат голямо разнообразие от ранни, средно ранни и късни сортове. Това зависи от личните предпочитания на собственика. Като и тук е характерно за личното стопанство е, че всеки иска да има зрели плодове почти през цялото лято.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести – с една дума, те са по-ефективни от чуждестранните

Иван Панайотов, селекционер

Професор по генетика и селекция на растенията

Опитна станция по земеделие – Дунав, клон с. Царевец, общ. Свищов

Повече от 10 хиляди години човекът използва житните растения за храна, главно за получаване на хляб и хлебни изделия. Обект на събиране и отглеждане е било растението обикновена, хексаплоидна пшеница. Майката Природа е създала това растение чрез съчетаване на три родителски компонента – еднозърнест лимец (Тритикум монококум и неговите разновидности, с геном А), Егилопс спелтоидес, с геном В, полученият от тяхната хибридизация двузърнест лимец (Тритикум дикокум, с двойния геном АВ) и третият родител Егилопс скуароза, с геном Д. От тяхното съчетание произлиза обикновената пшеница с комплексен геном АВД, като всеки родител внася по 7 хромозома в единично състояние, общо 21, и след удвояване хромозомите в хексаплоидната пшеница стават 42. Така че обикновената пшеница съдържа еднозърнестия, двузърнестия лимец и първоначалната хексаплоидна пшеница спелта в едно растение. След няколко мутации от спелта е получена обикновената пшеница, с нечупливо вретено и лесно отделящо се зърно.

Само тези житни растения притежават белтъчната съставка глутен

основен компонент за производство на хляб. Съдържанието на глутен в зърното на обикновената пшеница варира от 10 до 42% от белтъчната съставка на зърното. Изтъкнатият изследовател на качеството на пшеницата Йордан Христов проучва наличните пшеници в България през 40-те години на миналия век и установява, че сорт №14 е най-качествен от всички изследвани чуждестранни и български пшеници. Сорт №14 е селекциониран от местната пшеница Разградска червенка през 1920 година от един от ветераните на българската селекция проф. Иван Иванов и негови колеги, процесът е дълъг, повече от 15 години. През следващите години на усилена и плодотворна селекция са изпитвани или внедрени в производството много български и чуждестранни сортове пшеница. През 60-те години на миналия век масово навлязоха италианските сортове – Сан Пасторе, Продуторе и др. Това бяха продуктивни сортове с получени добиви тогава 650-750 кг/дка, високи добиви за времето. Моята дипломна работа с ръководители доц. Радка Димова и проф. Христо Коеджиков беше върху сорт Сан Пасторе, великолепен сорт като добив и структура на растението, но с ниско качество на зърното и слаба студоустойчивост. И изведнъж, през 1967 и 1968 година, тези сортове изчезнаха от българските полета, измръзнали през студената безснежна зима. Най-продуктивните западни сортове – Пернел – Франция, Норман – Англия, редица италиански и мексикански сортове също бяха изпитани, но всички постепенно отпаднаха поради ниско качество на зърното и силно променливите условия на континенталния климат на страната ни. Студ и суша, съчетана със суховей (чалгън), това са основните причини за пропадането на чуждите сортове. Тези сортове са създадени при съответните благоприятни условия на влага и температура, но българските условия са често сурови и непредвидими, а по качество на зърното изобщо не могат да се сравняват с българската селекция. Като компоненти за хибридизация са много подходящи, тъй като притежават ниско стъбло, продуктивна братимост и устойчивост на болести. Подобни показатели притежават и сега масово използваните и рекламирани сортове – западна селекция. Една особеност за тях е особено рискова – пролетното братене. Българските сортове братят през есента и зимата, така че пролетното засушаване не е проблем за тях. Те развиват силна коренова система и мощна надземна маса, така че слабо се влияят от студ или суша. Всички тези споменати чуждестранни сортове бяха изместени за кратък срок от сорта Безостая 1 – качествен и устойчив на различни стресови фактори, този сорт е в основата на повече от българската селекция. Добре, но времето върви, хората работят, а ние правим реформи и

селекцията ни изостана, тя загива от липса на кадри и финанси

Тя изостана не само за пшеницата, а за всички култури, с които страната ни беше на първите места в света. И сега се хвалим, че сме получили високи добиви с чуждите сортове. Казват, че и качеството било добро. Препоръчвам на тези, които казват подобно нещо, да си направят хляб с брашно от тези сортове, но без подобрители, и да направят хляб от българските сортове и тогава да се види разликата. Давам на кучето от купения хляб, а то не го яде, защо, какво има в него? Оставиш го един-два дни и този купен от магазините хляб става ронлив или лепкав. Къде е тук тази Комисия за контрол на храните, да провери какви добавки – избелители, набухватели, сухи глутени и т.н. се прибавят към брашно и тесто? Защо кучето не иска да яде от подобен хляб? И защо домашно приготвеният хляб с качествено брашно има съвсем друг вкус, мирис, качество на средата и кората, повишена трайност? Какво зърно получихме през последните 2-3 години,

пшеницата е хлебна култура, а не фуражна

Преди време четем, че в Нова Зеландия получили над 1600 кг/дка пшеница от 100 декара, която щели да използват за храна на кравите. Добре, но и животните не предпочитат зърно с глутен, дайте на кокошките зърно от пшеница и царевица и те ще предпочетат едрите зърна на царевицата. С тези примери искам да изтъкна, че зърното на пшеницата е създадено от Майката Природа за храна на човека, а не на животните, за тях има други храни, по-добивни и ефективни. Селекцията доказа, че плато (граница) на добива при пшеницата няма, продуктивността е без лимит, но това става с бавно натрупване и в съчетание с качеството на зърното. Тук препоръчвам на министъра на земеделието, сега и в бъдеще, да намери възможност да се отдели част от европейските фондове, а защо не и български субсидии, за подпомагане на семепроизводството на качествените български сортове и производството на зърно от тях. Размерът на подпомагане трябва да бъде не по-малко от 25% от цената на обикновеното зърно. От тези 11 милиона декара, засявани с пшеница, половината трябва да се засява с качествени сортове пшеница, тези, признати за група А. Тук искам да изтъкна, че българската селекция в научните институти и частните фирми несъмнено ще създадат продуктивни и качествени сортове и това време ще дойде скоро. Сега

българската пшеница е известна като фуражна, срам и позор за нас!

Това трябва да се промени, българската пшеница трябва да се търси и оценява високо на международния пазар и в страната. В момента разликата между фуражна и качествена пшеница е около 10 долара, а трябва да бъде не по-малко от 25-30 долара. Вярно е, че тази година е рекордна в производството на пшеница в Русия и Украйна, общо над 110 млн. тона, толкова, колкото получава Китай. Но качествената пшеница се търси, главно от Северна Америка, Казахстан, Австралия. Част от нашата, българската пшеница, не е по-лоша от тази, получена в тези страни. Освен това нашите качествени сортове са устойчиви на различните стресови условия, изискват по-ниски торови норми и минимално третиране срещу болести, с една дума те са по-ефективни от чуждестранните. Вярно е, че в последните години изостанахме, все по-малко се признават нови сортове, но това скоро ще бъде преодоляно.

С тази накратко изложена история и настоящо състояние на селекцията на пшеницата в страната бих искал да върна вярата на производителите на пшеница в българската селекция и особено в новите сортове, които са вече официално признати или ще бъдат признати в скоро време. Трябва да има повече производители на хляб, да има конкуренция по отношение на качеството, качественото зърно да получи своята справедлива оценка. В това отношение отговорността е на селекцията и на контрола и помощта на държавата. Националната селекция трябва да бъде издигната на високото ниво на което е била, за да бъде производството независимо, ефективно и желано във всяко отношение.

Снимка без текст: Panajotov

Отделен БОКС:

Новите български сортове пшеница не отстъпват по продуктивност на западните

Новите български сортове притежават положителното от чуждата и отличния клас и зърно от нашата селекция. Но слабите страни остават – старата семечистачна и пакетираща техника, липсата на маркетинг и реклама. Генетичният материал е налице, но пазарната ни система е почти никаква. Ето, на този фон тук

предлагам на производителите три нови сорта пшеница

– Младен, Нове и Роки 2. Разбира се, това не изключва сортовете на институтите в Генерал Тошево и Садово, а също и частните селекционни фирми.

Сорт Младен е вече значително известен в страната и чужбина като един от най-качествените сортове в Европа. Показателите му за качество са високи и стабилни – протеин 14-16%, глутен – 28-38%, W – над 300, отлични хлебопекарни показатели. Продуктивните му възможности са между 650 и 820 кг/дка, с минимални разходи при отглеждането му. Засега това е един от сортовете, от които трябва да се приготвя хлябът на народа – без подобрители и различни химически добавки.

Сорт Нове е сравнително по-слабо познат в производството, но по продуктивност той не отстъпва на западната селекция. В Добруджа добивът му достигна 920 кг/дка, а в районите на Монтана, Враца и Видин – 650-680 кг/дка, което за техните условия е много добре. Най-важното условие за отглеждането на този сорт е торенето с ниски торови норми, до 12 кг/дка активен азот.

Селекцията и семепроизводството на тези два сорта се извършва в района на Свищов, в земеделската кооперация на с. Царевец. Това е част от Дунавската равнина, силно изложена на променливите температурни и валежни условия, така характерни за тези заоблени хълмове. Тези условия определят и високата пластичност на сортовете, селекционирани тук, пригодни за използване в цялата страна, а също и в чужбина. Преди седмица получихме писма от Хърватия и Чехия с молба за семена за изпитване. При това без никаква рекламна дейност.

Сорт Роки 2. Това е продуктивен, пластичен сорт от втора група – Б, по качество на зърното. Отличава се с добра устойчивост на полягане, отлична толерантност към комплекс от болести, студове и суша, с потенциална продуктивност 900 кг/дка. Семепроизводството му се извършва в района на г. Лозница, Разградско, от земеделския производител Стефан Пенев. В продължение на 3-4 години резултатите от него са много добри. Тази година, след силна градушка, от този сорт е получено над 500 кг/дка зърно при по-ниски добиви от останалите изпитвани сортове. Това се дължи на здравото класово вретено и глуми (външните плеви). Стъблото е устойчиво и еластично, листната система е отлично развита, тези особености са предпазили сорта от силната градушка.

Публикувана в Растениевъдство

За да не направим грешка за години напред при разполагането на видовете и сортовете овощни дръвчета в градината, трябва предварително да си изготвим план, къде кои видове ще разположим. Този план трябва да е съобразен с изискванията на отделните видове и техните характеристики. Това значи, че трябва да се съобразим с техните изисквания към светлина, устойчивост на вятър, големината на короните според формировките, които ще изберем, силата на растежа и др.

Като правило се използва засаждането на по-дребноплодните и силно растящи видове да започва от северната страна. Такива са сливи, бадеми, череши и др. Плодовете им по-трудно се събарят от вятъра, а по-високите им корони не засенчват по-нискорастящите /на вегетативна подложка/, едроплодни и чуствителни към вятъра ябълки, круши, дюли и др., които се засаждат от към южната страна на мястото.

Задължително трябва да се вземе предвид опрашването на отделните видове и сортове и те да се разположат, така че взаимно опрашващите се сортове да са един до друг. Тогава процентът на опрашване и завърза е най-голям. Ако засаждате самостерилни видове трябва да засадите поне по два сорта от тях. Не разчитайте на това, че съседът има от същите видове – няма голяма гаранция, че неговите дръвчета ще опрашват вашите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 15 Септември 2017 11:17

При ремонтантните сортове малини

При ремонтантни сортове плододаване има още на първата година. Тук вече има и разлика в резитбата. След плододаването се изрязват всички надземни части на растенията. При тях през пролетта ще израснат нови стъбла. Между тях ще има и доста слаби. Тогава е нужно да се направи прореждане. И отново след плододаването е нужно да се изреже всичко, което е израсло през сезона. Така при ремолтантните сортове се получава не двугодишен, а едногодишен цикъл на плододаване.

Всяка година храстите наремонтантни сортове се оздравяват. Няма натрупване на болести и неприятели. През зимата няма измръзване на стъблата защото просто ги няма. Работата е проста и удобна.

Възможно е да се прави резитба както при обикновените малини. Едногодишното стъбло даже и да е плододавало, няма да изсъхне. След като презимува ще се развие и отново ще плододава. През това време ще се развият и другите стъбла и те ще плододават. През есента те ще дадат допълнителен добив. Ще се получат два добива, и периода с пресни плодове от малини ще се удължи.

Не оставяйте пънчета при резитбата на стъблата!

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Отделните ябълкови сортове се нападат различно от кръвната въшка. Тази реакция зависи от биохимичния състав на ябълковия сок. Най-силно се нападат сортовете Златна превъзходна, Златна дицова, Белфльор, Ландсбергска ренета и др. По устойчиви са Айвания, Канадска ренета, Онтарио и др.

Борба

Може да се приложи механично унищожаване на колониите по стъблото и клоните. Самостоятелна химична борба се провежда рядко. За предпочитане е да се използват системни инсектициди, които действат и чрез парите си, за да проникнат под памукообразния налеп.

Пръскането да е насочено към стъблото и скелетните клони, при по-голямо налягане, за да може силната струя да разкъса восъчния налеп, който предпазва въшките.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Институтът по фуражни култури – Плевен е единственият, произвеждаш семена от национални, високоадаптирани към местните условия сортове фуражни култури. Перспективата за развитието на сортопроизводството и цялостното развитие на института бяха обсъдени по време на работна среща на колектива на ИФК – Плевен с председателя на Селскостопанска академияпроф. д-р Васил Николов.

Oбсъдeни бяха основните направленията на работа на колектива, приоритетите и проблемите. Проф. д-р Николов отбеляза, че е необходимо разработването на единна скала за определяне на основното възнаграждение на различните категории служители в системата, която да бъде обвързана с минималната работна заплата за страната. За допълнително възнаграждение, получено от реализиране на научни продукти- сортове, хибриди, производствени технологии, препарати и т.н. „таван“ не трябва да има. Формирането на възнагражденията на колектива по този начин, ще стимулира творческия процес, търсенето на научно – приложния ефект, което ще е от ползва за земеделските производители и цялото общество.

При обсъждане на растежа на кадрите, беше поставен въпросът за липсата на кадри и желание сред младите хора за се занимават с научна работа. В тази връзка се обсъди възможността за осигуряване на стипендии на студенти, които след това да започнат научната си кариера в институтите на ССА.

Обсъдена беше и необходимостта от назначаване на научен работник по селекция на животните, тъй като Институтът по фуражни култури – Плевен, е единствения в страната, който работи с едно от националните ни богатства в животновъдството – Плевенската черноглава овца.

Заедно с директора на института – доц. Аналия Кътова, проф. Николов посети опитните полета и овцефермата.

Публикувана в Новини на часа

Институтът по лозарство и винарство – Плевен притежава най – голямата генбанка на лозя в България с близо 1900 сорта. Това стана ясно по време на работната срещата на председателя на Селскостопанска академияпроф. д-р Васил Николов с колектива на ИЛВ – Плевен. Тези изключително ценни за страната ни сортове се отглеждат на площ от 120 дка.

Кратка презентация за дейността на института представи неговият директор- проф. д-р Иван Пачев. Проф. д-р Васил Николов представи своето виждане за развитието на Академията, формирано и от срещите с научните колективи на институтите, които е посетил и подчерта, че Академията трябва да работи като единно звено. „Необходимо е обединяване на специалистите от системата в общи екипи за решаване на общите проблеми, които в научно-приложната си част трябва да се планират съвместно със земеделските производители и браншовите организации“, добави той.

Проф. д-р Николов е категоричен, че е необходимо по- „агресивно“ представяне на създадените в системата на ССА сортове и породи, да се лансират, да се покажат предимствата им „Да се постави акцент върху „българското. Научната институция има много ценни продукти, които съхраняват автентичността на българските сортове и породи“, добави той. „Ние може да притежаваме уникални ценности, да работим по най- важните световни проблеми – но ако не ги представяме постоянно пред обществото – нямаме нищо, не работим“. Професорът изтъкна, че за устойчивото развитие на ССА от основополагащо значение е развитието на кадрите, както сега заетите, така и привличането на млади учени.

Според него при работа по фундаментални проблеми- а без развити на фендаментална наука е невъзможно развитието и на приложна- трябва да са се търси международно сътрудничество и проекти.

Учените от Института, демонстрираха на Председателя на Академията своите лаборатории, приложението на нови съвременни биотехнологични методи в лозарството.

Демонстрирана беше винарската изба, с колекция на уникални вина от 1892 г.

Заедно с директора на института, проф. Николов направи оглед на лозовите масиви на Института.

Публикувана в Растениевъдство

Почти във всяка градина се отглеждат по-няколко сорта домати. Неизменно там присъстват и сортовете известни като гиганти – едроплодни домати. Характерно за тях е, че младите върхове нарастват интензивно и са по-нежни. През топлите часове на деня те изглеждат, като леко повяхнали и тревожат стопаните.

Повяхването не се дължи на болест, а е сортова особеност на едроплодните сортове домати. Достатъчно е само да установите, че наблюдавате това явление именно по тях и да ги сравните с останалите сортове, при които няма да видите подобна картина. Това ще е условието, което ще ви даде верният отговор.

Наблюдава се също характерно разцепване на долната част (дъното) на плода на доматите. То също е особеност на едроплодните сортове, като най-често то се проявява при плодовете от първите цветни китки. Дължи се на факта, че тези плодове са многокамерни и част от семената не са оплодени. При нарастване на плода по-силно напрастват камерите с оплодени семена за да ги изхранят. Неравномерното нарастване води до разцепване на дъното, като в повечето случаи се получава характерен ръбец от зарастнала (кафяво оцветена) тъкан. Плодовете не са болни и са годни за консумация.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта