Кореновата система на ягодите не е дълбока – до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата на по-голяма дълбочина. Много важна мярка е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна и слабо резултатна.

За бедни почви е препоръчително внасянето на 3-4 т оборски тор, а за богати е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5-2,5 т.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор, то внасянето на минерални торове е абсолютно необходимо. При есенно засаждане е добре да се използват комбинирани торове NPK. Съотношението на елементите трябва да е1:1:2,5. Количеството за внасяне на минералния тор също зависи от типа почва – при бедни почви са нужни 20-30 кг/дка, а при по-богати 10-15 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Често в градината тора просто се разпръсква по реда и се заравя в почвата с греблото. При това хранене растенията не поглъщат по-голямата част от хранителните вещества.

За да се подхранят доматите най-добре торове да се подават в течна форма по предварително направени бразди между редовете. Преди това, важно е да не се забравя да се полеят редовете.

При доматите нараства два пъти нуждата от калий. Подхранете растенията с дървесна пепел (1 чаша на всеки 10 литра вода) или калиев тор (10-12 г на 1м²).

Ако листата на доматите са изсветлели - има липса на азот (1 супена лъжица на 10 литра вода). При липса на фосфор (листата са с лилаво-виолетов оттенък) внесете суперфосфат (2 супени лъжици на 10 литра вода).

За да не изостават доматите в растежа подхранете с птичи тор: 0,5 кг сух тор за 10 литра вода, покрийте плътно съда и го оставете така за 3-5 дни. След това разредете 1:20 с вода и на всяко растение полейте по 1 литър.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да има максимална възвращаемост от внасянето на оборски тор, фермерите трябва да знаят точното количество на елементите в него

Д-р Кристиан Роберт Фидлер,

Германия

В развитите западноевропейски страни – Италия, Германия, Франция, използването на торова течност и твърд оборски тор за торене на земеделските култури е отдавна наложена практика, която е високо ценена от фермерите. Нещо повече, внасянето на оборски тор там се прави след прецизен анализ на хранителните елементи с оглед икономия на средства от закупуване на минерални торове. У нас на този материал се гледа по-скоро като на отпадък, отколкото като на ценна храна за растенията и торенето с оборски тор все още не е залегнало в плановете на фермерските стопанства. Органичното торене е екологосъобразна практика, която предпазва околната среда и водите от замърсяване. В същото време то не само повишава плодородието на почвата, но я обогатяват с хумус и значително подобряват нейната структура. (Бел. ред.)

Немските земеделски производители знаят, че в повечето региони на Германия торовата течност и твърдият оборски тор не са отпадъци от жизнената дейност на селскостопанските животни, а ценен органичен тор. Той се извозва на полето не за да се освободи място в торохранилището, а за да се внася в почвата целенасочено и екологично грамотно.

В действителност органичните торове в значителна степен влияят на биологичните особености на хранене на отглежданите култури, на климатичните, почвените, агротехническите и други фактори. За сметка на внесените органични торове в оптимални дози може да се достигне до висока агрономическа ефективност. С тази цел на всеки фермер се препоръчва редовно извършване на анализ за съдържание на наличните хранителни вещества, влизащи в състава на органичния тор.

Подходяща концентрация

Органичните торове имат в своя състав необходимите за селскостопанските култури хранителни вещества – азот, фосфор, калий, калций и магнезий. Въпреки това, в зависимост от вида на животните, тяхната възраст, условията на отглеждане, продуктивността, изхранването, използвания тип постеля и съхранението на торовете, химичният състав на органиката може значително да се колебае. Концентрацията на елементите в състава на органичния тор са определящ фактор при изчисляване на нормата на внасяне, доколкото тя способства максимално използване на веществата за хранене на културата. Определянето на състава на хранителните вещества трябва да става редовно. Това помага да се оцени действителната потребност на отглежданата култура от хранителни вещества и защитата на подпочвените води от замърсяване.

Точното значение на стойностите на съдържащите се елементи в органичните торове позволява не само осигуряване на посевите по най-добрия начин с хранителни вещества, но и достигането на икономически ефект, в частност икономия за покупка на минерални торове. Ако отчетем, че разходите за придобиване на азотни торове представлява 1 – 1,2€ на кг активно вещество, фосфорни – 0,7 – 0,8€ и калиеви – 0,8 – 0,9€, то пълният анализ на една проба органичен тор, който струва 60 – 60€, бързо се отплаща.

Освен това икономическите предимства на анализа позволяват на фермерите да контролират годишния баланс на хранителни вещества от торове от животински произход. Това е особено важно за земеделските стопанства, които са задължени да спазват тази нормативна величина (170 кг). В техен интерес е редовно да анализират химическия състав на органичния тор, за да могат да използват възпроизвеждащите значения при сравняване на хранителните вещества. Реалните показатели на внасяната органика са по-ефективни, отколкото ориентировъчните. Съгласно Предписанието по използването на торове установената норма на съдържание на азот в получената от млечни крави торова течност с 8,5% сухо вещество, съставлява 0,45 кг азот/центнер, Р2О5 – 0,1кг/ц. Предприятия, които не разполагат с точни собствени данни, трябва да използват ориентировъчни показатели при съставяне на баланса на хранителните вещества. Това неволно води до формиране на неправилни резултати – нежелателно високи значения на съдържание на азот и фосфор.

Екологичните стопанства, които могат да използват само органични торове, трябва да бъдат заинтересовани от извършването на анализ на собствените си органични торове, за да могат целенасочено и екологично да внасят тези извънредно важни, но ограничени ресурси от хранителни вещества. 

 

Цялата статия четете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Доматите са култура, която е застъпена в най-големи размери в личните стопанства. За да дадем необходимите хранителни вещества на културата е нужно да познаваме нейните потребности и характеристиката на почвата, в която ще я отглеждаме. Недостатъчните количества от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий още от самото начало на развитие на доматите водят до негативни последици, които се отразяват до края на вегетацията.

В ранните фази от своето развитие (до фаза първа цветна китка), доматите се нуждаят от повече азот и фосфор. Ако в този период те не са обезпечени с тези елементи кореновата система остава недоразвита, от там растенията растат бавно, листата са бледозелени, а цветните пъпки пожълтяват и окапват. Калият пък е най-необходим на доматите при масово плододаване. Ако тогава той липсва плодовете не са месести, не узряват равномерно и окапват скоро след като узреят. Но както недостатъка, така и излишека на някой от елементите води до лоши резултати. Ако например азота е в излишък се получава буен растеж на листната маса, но се подтиска развитието на цветни китки или цветчетата в тях опадват.

При доматите през през вегетацията се прави двукратно подхранване с амониева селитра, като първото се прави след образуване на завърза на първата цветна китка с 150-200 г на 10 кв.м., а второто след около 1 месец (при масово плододаване), също с 150-200 г на 10 кв.м.

При изразени симптоми на недостиг от определени микроелементи, както и за повишаване качеството на доматите, през вегетацията могат да се използват различни листни торове.

Всички те се прилагат от 3 до 5 пъти, като първото третиране е след прихващане на разсада, а следващите през 10-15 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всички, които са направили основно торене през есента или рано напролет, нека не мислят, че са дали всичко на дръвчетата. Листното подхранване с торове съдържащи комплекс от макро- и микроелементи ще въздействат като десерт на растенията.

Не бързайте с първото листно подхранване

Времето за първото листно подхранване, насочено за подобряване качеството на плодовете е около средата на юни. То се прави след като приключи естественият физиологичен процес, наречен юнско оподване на плодовете. Тогава дръвчетата сами регулират плодовия си товар. Ако той е в повече отколкото могат да изхранят, те се разтоварват като част от плодовете опадват. За да знаете с какво да подхранвате през вегетацията и кой елемент за какво е нужен на дръвчетата трябва да познавате признаците от липсата на макро и микроелементи, както и липсата на основните азот, фосфор и калий.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Калцият заздравява клетъчните стени на плодовете

Желязото гарантира фотосинтезата

  • При калциев недостиг върховете на леторастите засъхват, листата се завиват и некротират по периферията. По плодовете на ябълката, дюлята и по-рядко на крушата се развиват сравнително едри, повърхностни, леко хлътнали, тъмнокафяви петна, разположени най-често в чашечната област. При дюлята петната са многобройни и значително по-дребни. Повреденото плодово месо придобива гъбеста консистенция поради умъртвяване на тъканите. Тези симптоми са известни като горчиви петна или горчиви ядки. Те се появяват силно в овощни градини с големи колебания на почвената влага, в периода на интензивно нарастване на плодовете и при преждевременната им беритба.

  • Железният дефицит се появява като хлороза на листата, намиращи се по върховете на леторастите. При силен дефицит на желязо листата побеляват напълно, а по краищата им се образуват некротични петна. При още по-силен дефицит могат да засъхнат цели леторасти. Дюлевата подложка при някой крушови сортове засилва признаците на хлороза, особено когато растенията се отглеждат върху карбонатна почва.

  • Дефицитът на цинк предизвиква дребнолистие и розетъчност по върховете на леторастите при ябълката.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Овощните дръвчета растат и плододават, като използват хранителни вещества от ограничен обем почва през целия си живот. Този обем не е в състояние непрекъснато да поддържа необходимото количество елементи за нормалния им живот. Затова се налага периодично почвените запаси да бъдат обогатявани чрез торене.

Торенето на овощните дръвчета се прави по два начина:

. Почвено- почвеното торене е основно.

Основното торене е внасянето на хранителни елементи в почвата. Обикновено то се прави в началото или края на вегетацията на дръвчетата. С него се внасят и трите основни макроелемента – азот, фосфор и калий.

. Листно- листно торене през вегетацията

Листното торене се прави във вид на подхранване на дръвчетата през вегетацията. То може да включва както основните макроелементи, така и микроелементи. Листното торене не може да измести основното. То е само допълнение към основното хранене.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При производството на ранни картофи се съчетава органично и минерално торене. От органичните най-добри резултати дава разложеният оборски тор, който съдържа почти всички необходими за растението макро- и микроелементи. Той подобрява структурата на почвата и влияе положително на водния, въздушния и температурния й режим.

Оборският тор се внася напролет с обработката на почвата при леки почви и в количество 2-5 т на декар, а при свързаните глинесто песъчливи - с есенната оран.

Фосфорните и калиевите торове се внасят еднократно с есенната оран или рано напролет. При картофите не се препоръчва употребата на калиев хлорид. Азотните торове се дават еднократно или двукратно. Ако производителят планира да изважда картофите през май, цялото количество на азота се внася при засаждането. Ако картофите стават през втората половина на юни, по-ефективно е 2/3 от нормата на азотните торове да се внесе при засаждането и 1/3 - с първото окопаване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За тези от любителите-овощари, които не са успели есента да направят основно торене на почвата под дръвчетата, компромисно могат да го направят и сега, непосредствено преди началото на вегетацията. Условието е веднага след разпръскване на твърдите торове, да се направи окопаване на подкоронното пространство под дръвчетата. Дозите са съобразени отново с възрастта на дръвчетата и са посочени в табличката.

Норми на внасяне на твърди торове за основно подхранване според възрастта на дръвчетата на 1 кв. м в акт. в-во

Възраст на дървото

Оборски тор

Азот

Фосфор

Калий

Млади неплододаващи

-

6 грама

-

-

В начало на плододаване

1 кг

9 грама

6 грама

9 грама

Плододаващи

1,5 кг

12 грама

9 грама

12 грама

Дръвчета след обилно плододаване

2 кг

15 грама

12 грама

15 грама

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Окопаването се извършва накрая, след като дръвчетата са изрязани, напръскани и наторени.

Това е основна обработка на почвата - извършва се в междуредията на дълбочина 20-25 см, а в близост до стъблото на дърветата не повече от 10-12 см.

Ако тя е направена през есента, рано напролет междуредията се култивират или дисковат на дълбочина 15-17 см.

С основната обработка на почвата се извежда борбата с плевелите, подобрява се структурата на почвата, а от там и микробиологичната дейност, аерацията, влагозадържащата способност и др.

С нея се постига и механично унищожаване на зимуващите в почвата неприятели и неблагоприятна среда за развитие на болестите.

Ако не изпълните тези ранни мероприятия сега, през вегетацията на дръвчетата ще сте безсилни да се справите с:

  • къдравостта по прасковата, кривулите по сливата, загиване завръзите по дюлята, огненият пригор по круша, дюля и ябълка, ранното кафяво гниене, щитоностните въшки, крушовата бълха, листните въшки, акарите и др.

За голяма част от посочените болести и неприятели лек през вегетацията няма! Затова е важно да ги прогоните от градината преди да са я нападнали и унищожили. Залагайте главно на профилактиката и не допускайте тяхното развитие и размножение.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта