През последните 3 години в света за подпомагане на производителите на земеделски продукти ежегодно са давани средно  $519 млрд, се казва в ежегодния доклад "Мониторинг и оценка на земеделската политика 2017", подготвян от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие  (ОЕСР). Основната част от тази сума, почти 60 на сто, се дава за поддържане на цените на вътрешния пазар. "Други форми, такива като подкрепа на ефективното производство и регулирането на търговските дисбаланси, като цяло са имали най-малка роля, но тяхното значение остава важно на определени пазари", се посочва още в доклада.
В документа са разгледани показателите на 52 страни, в повечето от тях делът на подкрепа на аграрния сектор в обема на БВП през последните 20 години е намалял. В страните от ОЕСР това съотношение е намаляло до 1,4 на сто през 1995-1997 г. до 0,6 на сто през 2014-2016 г. "Най-голямо е намалението в страните, където нивото на подкрепа на аграрния сектор по отношение на размера на икономиката е било най-високо, в това число Южна Корея, Турция, Швейцария и Исландия. Въпреки това, делът в тези страни остава висок - от 1,2 % до 1,7 % от БВП, въпреки факта, че селското стопанство продължава да има важна роля в икономиката само в Турция", се казва в обзора.
Освен това, съществено понижение във финансирането на агросектора е регистрирано в страни като Колумбия, Казахстан, Русия и ЮАР, докато в Китай, Индонезия, Коста-Рика и Филипините подкрепата се е увеличила. Сред различните отрасли най-голяма парична подкрепа от 2016 г. в света са получили производителите на ориз, памук и захар.
 
Публикувана в Бизнес

Най-после фонд „Земеделие“ преведе 8 156 495 лева по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. Общо 993 земеделски стопани с одобрени заявления по направление „Биологично растениевъдство“, както и за хората,  поели ангажименти за двете дейности „Биологичнo растениевъдство” и „Биологично пчеларство”, са получили подпомагане.

Заедно с изплатените до момента субсидии за биоземеделие, общата сума на подпомагането по мярка 214 „Агроекологични плащания“ и мярка 11 „Биологично земеделие” за 2016 година, достигна близо 67 милиона лева.

Финансовата помощ представлява годишно компенсаторно плащане, насочено към земеделски стопани, които доброволно извършват агроекологични практики. 75% от средствата се осигуряват от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а 25% са национално съфинансиране.

Публикувана в Бизнес

През четирите недели на юни ще се проведе Летен фермерски пазар, на който ще бъдат представени свежи и разнообразни продукти от цяла България. Пазарът ще бъде пред магазин ИКЕА, а на щандовете ще бъдат представени повече от 50 български ферми. Фермерският пазар ще бъде провеждат в часовия диапазон от 11 до 16 ч  в четири поредни недели.

Посетителите ще могат да избират между богат асортимент от чисти и качествени продукти, сред които и сезонни плодове и зеленчуци, месни и млечни стоки, сокове, оцети, ядки, чайове, подправки, бира, вина, гъби и други.

На пазара са предведени и кулинарни демонстрации, работилници, музикални изпълнения, дегустации и много други.
Пазарът на ИКЕА се организира в партньорство с Хранкооп-София.

Публикувана в Новини на часа
Много американски фермери са обезпокоени заради водената от президента Доналд Тръмп политика, която се различава сериозно от предизборните му обещания. Това коментира в анализ за Асошиейтед прес Пол Уайзман, цитиран от БТА. 
Авторът припомня че селска Америка  подкрепи Тръмп в борбата за президентския пост. Фермерите бяха привлечени от обещанията му да се намалят екологичните регулации и да се засили прилагането на закона. Но сега обещанието му за преразглеждане на търговската политика на САЩ, включително обявеното намерение да предоговори Северноамериканското споразумение за свободна търговия (НАФТА) с Канада и Мексико, всяват смут и недоволство сред стопаните.
Позицията на Тръмп, че НАФТА е "катастрофа", унищожаваща работни места, никога не е срещала силен отклик в селскостопанска Америка. НАФТА разшири достъпа на американските фермери до пазарите на Мексико и Канада, стимулира износа им и донесе преимущества на мнозина от тях.
 
Селскостопанска Америка внезапно се разтревожи миналия месец, когато изглеждаше, че Тръмп ще се стреми дори към пренаписване на НАФТА. Сътрудници на Белия дом сигнализираха, че той просто ще изтегли страната от пакта.
"Господин президент, американските фермери, отглеждащи царевица, помогнаха да бъдете избран. Оттеглянето от НАФТА ще бъде катастрофално за американското земеделие", предупреди в изявление Уесли Спърлок от Националната асоциация на производителите на царевица.
За броени часове Тръмп смекчи позицията си. Той заяви, че всъщност не иска да изостави НАФТА, а първо ще се опита да постигне по-изгодно споразумение с Мексико и Канада. Този процес официално бе започнат в четвъртък, когато търговският представител на САЩ Робърт Лайтхайзър обяви намерението на администрацията да предоговори условията.
Докато бе кандидат за президентския пост, Тръмп определяше позицията си "Америка на първо място" като средство за борба с нечестните чуждестранни конкуренти. Той обвиняваше несправедливите споразумения за увеличаващия се търговски дефицит на САЩ и "кражбата" на работни места в промишления сектор.
НАФТА и други търговски споразумения обаче бяха благоприятни за американските фермери, които ще понесат загуби, ако Тръмп изостави пакта или разпали търговска война
САЩ са имали излишък в търговията със селскостопански продукти поне от 1967 година, сочат правителствени данни. Миналата година износът на селскостопанска продукция е превишил вноса с 20.5 милиарда долара.
"Не започвате търговски преговори... с битки с търговските си партньори, които са напълно излишни", посочва Арън Лемън, пето поколение фермер в Айова, който произвежда царевица, соя, овес и сено.
Много фермери са разтревожени, че политиката на Тръмп ще застраши износа им точно в момент, когато се сблъскват с по-ниски цени на растителната и животинска продукция.
"Доста бързо се стига до тази тема в разговорите", казва Блейк Хърст, производител на соя и царевица от северозападната част на щата Мисури. Жителите на неговата област подкрепиха Тръмп с повече от 3 към 1 в изборите, но сега усещат: "Щеше да бъде по-добре, ако реториката (по търговските въпроси) не бе толкова рязка", отбелязва Хърст, който е президент на Фермерската организация на Мисури.
Основният аргумент на Тръмп срещу НАФТА и другите споразумения бе, че те излагат американските работници на неравностойната конкуренция на нископлатени работници в страни като Мексико и Канада.
НАФТА наистина подтикна някои американски производители да преместят заводите си и работните места в Мексико. От влизането в сила на споразумението през 1994 година и смекчаването на тарифите обаче годишният износ на селскостопански стоки за Мексико е скочил близо пет пъти до около 18 милиарда долара.
Мексико е третият по големина пазар за американската земеделска продукция и най-вече за царевица, соя и свинско. "Търговските споразумения, които имаме, са много благоприятни", твърди Стивън Ценски, главен изпълнителен директор на Американската асоциация на производителите на соя. "Трябва да се погрижим да не нанесем удар на значителните придобивки, които земеделието спечели", допълва той.
САЩ имат излишък по търговията със селскостопанска продукция с Мексико през 20 от 23-те години от влизане в сила на НАФТА. Излишъкът все пак премина в дефицит през 2015 и 2016 година, когато световните цени на земеделските култури и добитъка се понижиха и намалиха стойността на американския износ, отбелязва Джоузеф Глаубър от Международния институт за изследване на хранителната политика.
Мексико започна да търси алтернативи на американските храни, защото, както мексиканският министър на земеделието Хосе Ровироса посочи през март, коментарите на Тръмп за търговията "предизвикаха несигурност" в селскостопанския сектор.
След като се разпространи новината, че Тръмп обмисля да изтегли САЩ от НАФТА, Сони Пърдю, от дни министър на земеделието на САЩ, побърза да отиде в Белия дом с карта, показваща районите, които ще бъдат засегнати най-тежко от този ход, припокриващи се с териториите, където мнозинството жители гласуваха за Тръмп.
"Опитах се да му покажа, че в селскостопанския сектор понякога думи като "изтегляне" и "прекратяване" могат да имат големи последици на пазарите", каза Пърдю в интервю за АП. "Според мен президентът взе много мъдро решение в интерес на множество селскостопански производители в цялата страна", избирайки да запази НАФТА, допълни министърът.
Тръмп поднесе друго разочарование на земеделските организации в САЩ през януари, изпълнявайки обещанието си да изтегли страната от Транстихоокеанското партньорство, което администрацията на Обама договори с 11 страни от Азиатско-Тихоокеанския регион. Според Тръмп пактът щял да унищожи американски работни места заради конкуренцията с нископлатените азиатски работници.
 Сделката обаче също така щеше да даде на американските фермери по-широк достъп на пословично недостъпния японски пазар и лесно влизане на бързо растящия пазар на Виетнам. 
Филип Сън от Американската федерация на износителите на месо отбелязва, че оттеглянето на САЩ от ТТП е оставило Австралия с конкурентно предимство, тъй като Канбера вече е договорила по-ниски мита с Япония.
Тръмп заплаши също така да наложи мита върху вноса от Мексико и Канада, с което предизвика опасения, че двете страни ще отговорят със собствени санкции. Фермерите знаят, че често стават първите жертви в търговските войни.
Мнозина си спомнят търговския сблъсък през 2009 година, когато Китай отговори на американските мита върху автомобилните гуми, налагайки мита върху вноса на пилешки продукти от САЩ. Мексико пък въведе мита за редица американски стоки - от шунка до лук и коледни елхи - през 2009 година в знак на протест срещу забраната мексикански камиони да пресичат границата.
Белият дом отказа да коментира опасенията на фермерите, че търговската политика на Тръмп може да им навреди. Много фермери все още възлагат надежди на администрацията на Тръмп.
Някои например приветстват плановете му да намали регулациите за защита на околната среда, които според тях водят до оскъпяване на селскостопанската дейност. Някои се надяват също, че авторът на книгата "Изкуството на сделката" ще успее да договори начини за подобряване на НАФТА.
Една от възможностите може да включва Канада. НАФТА дава на Отава възможност да предпазва млекопроизводителите си от чуждестранната конкуренция чрез мита и регулации, но оставяше поне едно изключение - американският млечен протеинов концентрат, който се използва за производство на сирене. Когато канадските фермери се оплакаха от по-евтиния внос, Канада промени политиката си и чрез цените на практика изтласка американския млечен протеинов концентрат от пазара.
"Канада силно затрудни бизнеса на млекопроизводителите ни от Уисконсин и други гранични щати. Няма да търпим това. Внимавайте!", написа в "Туитър" Тръмп през април. Някои американски животновъди биха искали предоговореното споразумение да им даде нещо, което сегашната версия им отказва - правото да обозначават продуктите си като "Произведени в Америка". През 2015 година Световната търговска организация отхвърли подобно етикетиране като несправедлива спрямо Мексико и Канада. Мнозина се опасяват, че преразглеждането на американската търговска политика, планирано от Тръмп, има за цел да съживи промишленото производство, а селското стопанство е оставено на заден план. 
Публикувана в Бизнес

Служителите в областните дирекции „Земеделие“ - изкупителни жертви на недоразуменията на администрацията на МЗХ

Лили Мирчева

Веднага след Великденските празници започва очертаването на площите и подаването на заявления за субсидии в Кампания 2017 г. Това обяви за в. Гласът на фермера“ изпълнителният директор на националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Ася Гочева. По думите й след тревожното писмо на асоциацията до министъра на земеделието проф. Христо Бозуков, вече са взети мерки и процесът на зареждане на данните в Информационната система за администриране и контрол (ИСАК), върви с пълна сила. „Знаем че е създадена необходимата организация и е осигурена допълнителна техническа подкрепа. Надяваме се бързо да се отстранят грешките и неточностите, за да могат стопаните по места безпроблемно да подадат заявления за субсидии, а също и да очертаят обработваемите земи“, допълни Ася Гочева.

Дадени са указания на служителите в областните дирекции „Земеделие и гори“ да работят и по време на почивните дни. Така че те на практика ще се окажат изкупителната жертва на чиновническите недоразумения в МЗХ.

След като фермерите обявиха опасенията си за провал на Кампания 2017, все пак администрацията взе крайни мерки и се опита да влезе в час.

Стартът на кампанията трябваше да е на 1 март, а финалът - до 15 май. Сега времето се скъси драстично, но пък ако фермери и местна администрация не успеят да се вмесят в крайния срок, подлежат на санкции, тъй като срокът е регламентиран от европравилата.

Ще припомним, че причината е забавянето е обществената поръчка за фирма, която да направи софтуера за прехвърляне на данните за актуализиране на правното основание. Вместо в началото на март, поръчката стартира едва в края на месеца.

Нищо ново под слънцето, ще си кажат фермерите, защото и през миналогодишната кампания пак имаше опашки и напрежение. Но пък тогава ЕК позволи удължаването на кампанията, за да няма санкции за стопаните. Сега няма прошка. Реверансът на Брюксел към България бе направен защото за първи път бе въведено правно основание и имаше затруднения със стартирането на цялата система.

Да се стягат служителите на областните дирекции по земеделие, които още чакат парични компенсации за извънреден труд през празниците по това време на миналата година.

Публикувана в Бизнес

Традиционният Великденски фермерски пазар в центъра на София ще предложи пресни вкусни храни пряко от фермата, както и различни забавления. 
Пазарът ще се състои навръх Цветница, 9 април, от 11 до 19 часа на ул. „Оборище“, между храм-паметника „Александър Невски“ и бул. „Васил Левски“. 
Над 100 фермери и малки производители ще предложат сезонни зеленчуци, хляб и печива с квас, мед и пчелни продукти, млечни и месни продукти, сладка и конфитюри, сокове и сиропи, чайове, билки, подправки и още много вкусни предложения от всички краища на страната. Ще можете да заредите празничната трапеза с изцяло български продукти, да изберете великденска декорация за дома и подаръци, да се насладите на хубава храна и музика на място и да се позабавлявате.

По традиция фермери от зони по Натура 2000 в Централна и Западна Стара планина донесат сирене, кашкавал и кисело мляко от редки български породи, биологичен мед, сладка, яйца от свободно отглеждани кокошки… Производството им е подпомогнато по българо-швейцарския проект "За Балкана и хората", носител на престижната награда на Европейската комисия Натура 2000 – 2016, раздел Социално-икономически ползи. Фермерите от Балкана вече от няколко показват на практика успешния модел на малкия местен бизнес, който опазва природата и печели достойно.

Фермерите произвеждат храни от животни от традиционни български породи, отглеждани пасищно и на открито през по-голямата част от годината. Всички ферми са регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните за производство и директна продажба на млечни и месни продукти, яйца, мед и пчелни продукти, част от тях имат сертификат за биологично производство. Използват традиционни рецепти и занаятчийски методи. Посетителите на пазара познават добре кравето, овче, козе и биволско сирене на фермите “Под Балкана“ от с. Васил Левски, Карловско, „Угърчин“, „Чемерник“ край с. Бов, Врачанско, на Христо Василев от с. Нефела, биопчелините на семействата Начеви и Попови край Калофер…

И нали скоро е Великден, на пазара ще има и щандове с козунаци и сладкиши с високо качество и от български суровини. Две огромни великденски яйца очакват малките художници да ги нарисуват за забавление и настроение, а и за тренировка преди рисуването на яйца за празника.

Пазарът е организиран от Столична община, Общинско дружество "Пазари Юг" и Хранкооп София, както и от Фондация Биоселена и БДЗП, партньори по проекта „За Балкана и хората“.

Публикувана в Бизнес

През март 2017 г. Държавен фонд „Земеделие“-Разплащателна агенция преведе над 79 милиона лева (79 011 934 лв.) по схеми и мерки от ПРСР 2014-2020.

   В средата на миналия месец 27 833 земеделски стопани получиха близо 70 млн. лева по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР 2014-2020. Изплатената субсидия по подмярка 13.1 (НР1 – „Компенсационни плащания в планински райони“) е в размер на 52 584 266 млн. лева. По подмярка 13.2 (НР2 – „Компенсационни плащания за други райони, засегнати от значителни природни ограничения“) са разплатени 16 705 751 млн. лева. В рамките на месеца бяха преведени и 10 000 лева по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“.

  По подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ бяха платени почти 6.5 млн. лева по подадени заявки за плащане по 36 одобрени проекта. Сключените договори за месеца са 49, субсидията по тях възлиза на 18.5 млн. лева. Преведени бяха и 1.9 млн. лева по три заявки за инвестиции за преработка на селскостопански продукти по подмярка 4.2.

   Одобрените заявления за подпомагане по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства” са 700. Субсидията по тях е общо 20.6 млн. лева. В областните дирекции на Фонда продължава изготвянето и подписването на договори с одобрените кандидати. Половин милион са получили през март стопани, които вече са сключили договори по подмярката и са започнали реализация на проектите си.

  Фонд „Земеделие“ разплати през март и 455 000 лв. по подмярката за стартова помощ за млади земеделски стопани. По преходната мярка 223 за залесяване и поддържа от ПРСР 2007-2013 са преведени близо 49 000 лв., а по мярката за техническа помощ са платени почти 12 000 лева. По подмярка 19.1 „Помощ за подготвителни дейности“ разплатената сума е над 400 хиляди лева по подадени девет заявки от бенефициери с одобрени проекти по ПРСР 2014-2020=

  През март бяха одобрени и първите 25 проекта за ремонт и реконструкция на храмове на обща стойност над 11.3 млн. лева. Към момента са подписани 6 договора, по които одобрената субсидия е в размер на почти 3 млн. лева.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия предлага да се намали директната подкрепа за фермерите през финансовата 2018 г. Мярката се предприема, за да се създаде кризисен резерв, който може да бъде използван при спешна нужда,съобщиха от пресцентъра на Европейската комисия.

Всяка година Комисията определя финансовата дисциплина по Общата селскостопанска политика (ОСП) в частта на директните плащания, които се финансират от Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ). Така се заделят €400 (изчислени по цените за 2011 г.), които служат за резерв при криза на пазарите за селскостопанска продукция.

Предложението важи за сумата над €2 000, които през 2018 г. ще бъдат намалени с 1.388149%. Изключение прави Хърватия, където директните плащания все още се прилагат, защото държавата е от скоро член на ЕС. Спестените пари ще бъдат използвани за създаване на резерв от €459,5 млн. (по сегашни цени), които ще бъдат налични в бюджета за 2018 г. Ставката е малко по-висока в сравнение с 1.353905% през 2017 г., когато резервът бе €450,5 млн.

Според правилата за създаване на бюджета на ЕС всяка година Европейската комисия е длъжна да направи предложение за финансова дисциплина преди края на март. Съветът на ЕС и Европейският парламент сега имат срок до 30 юни 2017 г., за да фиксират ставката на финансова дисциплина. Ако споразумение не се постигне до 30 юни Европейската комисия ще трябва да фиксира ставка.

Освен за създаване на кризисен резерв всяка година, механизмът за финансова дисциплина може също да се използва, за да се направи така, че разходите по ЕФГЗ да не надхвърлят седемгодишната финансова рамка на ЕС (това е така наречената многогодишна финансова рамка). Въпреки това настоящите изчисления за директните плащания и разходите за пазарни мерки за 2018 г. показват, че те ще се вместят в договорените рамки. Поради това настоящето предложение за финансова дисциплина не предвижда намаляване на тези разходи.

Според законодателството за ОСП сумите, които се генерират от финансова дисциплина и които влизат в ЕФГЗ в края на финансовата година, включително тези от кризисния резерв, трябва да бъдат разпределени сред фермерите. От създаването на кризисния резерв през 2014 г. тези суми не са били използвани и заделените всяка година пари са изплащани на фермерите.

Публикувана в Бизнес

За втори път земеделските производители се събират днес пред сградата на министерството на земеделието, за да подновят протестите си. Въпреки очакванията служебният министър Христо Бозуков да отмени забраната за кандидатстване по двете мерки от селската програма - агроекология и биоземеделие, това не се случи. За пореден път ще изразят недоволството си и тютюнопроизводители, несъгласни с начина, по който се разпределят субсидиите за продукцията им. Към тях се присъединяват и животновъди, които още не са получили подпомагането си за миналата година.

Причината - все още не са изплатени дължимите средства по европрограмите на животновъдите, не е отменена и заповедта, която блокира мерките по линиите "Агроекология" и "Биологично земеделие".  Протестът ще бъде пред Министерството на земеделието и храните, а не на пътя за Гърция, увери тютюнопроизводителят Живко Желев. Миналата седмица протести имаше отново в София, а след това и на границата, както и по основните пътни артерии.

"Ще покажем на новите управляващи, които вече са избрани, че трябва да спрат кражбите и продажбите в Министерство на земеделието", заяви Живко Желев, представител на протестиращите тютюнопроизводители.

„Подиграват се с нас, а очакват послушно да мълчим и да се съгласяваме. Погледнете в какво състояние е кампанията за директни плащания”, риторично коментира Синапов.

Затова животновъди и растениевъди за втори път се събират от 11 часа пред сградата на агроминистерството на протест.  

Публикувана в Новини на часа

Министерството на земеделието разяснява условията, при които ще се налага така нареченият „жълт картон” при наддеклариране на площите, надхвърлящо 10 на сто от реално обработваемата земя. Този вид наказания бяха въведени от Европейската комисия през 2016 г., като самите санкции ще действат и през следващите години. Ако примерно при проверки се установи, че през миналата година сте имали само 3% наддеклариране над това, което реално обработвате, през 2017 г. няма да търпите наказание. Стопаните просто ще получат субсидиите, които им се полагат за точния не надписания размер на обработваната земя.

Ако наддеклариранат площ обаче нараства и е между 3 и 20 процента, тогава субсидиите ще се изчисляват като разлика между установената и удвоената наддекларирана площ.

При първо нарушение, ако сте надписали между 3% (или 2 ха) и 10%, вие получавате „жълт картон”. Самото помагане се изчислява като разлика между установената и намалената наполовина (1.5 пъти) наддекларирана площ.

Примерно, ако през 2016 г. реално сте работили 95 хектара, но сте декларирали 100, тогава наддекларираните 5 хектара се изчисляват като процент от тази площ по следния начин - (5*100/95)=5.26%. Т.е. вместо 5% вие имате над 5 процента наддеклариране.

Площта за санкциониране от 5 ха се умножава по 1,5 и се получават 7,5 ха. Намалената санкция съответно се изчислява по следния начин 7,5 ха се умножават по 50%, така че се получават 3,75 ха.

В резултат на това наказание субсидиите през следващата година ще се начислят вместо върху 95 ха върху 91,25 ха (95 – 3,75 ха=91.25 ха).

В случай, че нарушението ви е по-голямо и сте наддекларирали над 10% от обработваемата земя, тогава ще ви се налага и финансова санкция.

Дава се и трети пример с над два пъти наддеклариране на площите. Ако сте декларирали по СЕПП 100 ха, но при реално установената площ е 30 ха, тогава вие сте наддекларирали със 70 ха, или разминаването е с цели 233.33%. И ако за 100-те хектара сте поискали примерно 20 000 лв. (100 ха по 200 лв./ха). В този случай през следващите три години имате сериозно намаление на сумите и вместо по 20 хил. лева, то санкцията се изчислява по средния начин - 105 ха ( по 200 =20 000 лв.)-(30*200=6 000 лв.)=14 000 лв.

Ако се обобщи, ще видите, че при наддеклариране през 2016 межд 3% (или 2 ха) и 10%, през 2017 г. се налага жълт картон, като през следващите години ще се начислява нормална санкция.

Ако обаче наддекларирането през 2016 надхвърля 10%, тогава през 2017 г. няма жълт картон, като за 2016 и следващи години санкцията е нормална.

Ако през 2016 и 2017 фермерът спазва нормите, но наддекларира между 3% (или 2 ха) и 10%през 2018 г., тогава има жълт картон за 2018. За последващите години се налага нормална санкция.

Ако през 2016 г. има "жълт картон", административната санкция е намалена с 50% през 2016. Сумат а по "жълт ия картон" не подлежи на възстановяване заради спазването през 2017. За последващи години има нормална санкция.

Ако през 2016 има жълт картон и ново неспазване на декларирането през 2017., тогава през 2016 г. има намалена с 50% административна санкция, а през 2017 г. нормалната санкция се възстановява и сумата по "жълтия картон" . За последващите 2 години има нормална санкция.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 19

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта