Плодовете на ягодите извличат много хранителни вещества и след беритба растенията се изтощават. За да възстановят сили и да заложат следващата реколта, след беритба растенията трябва да се подхранят.

Затова след прибиране на плодовете, ако сте използвали мулчиращи материали те се събират, изнасят и изгарят. Почистете ягодите от застарели и болни листа, след това направете поливка, ако е необходимо.

Няколко дни след това се прави и първото окопаване след беритба. Дълбочината трябва да е на 6-8 см в междуредията и на 4-5 см вътре в реда. Преди това подхранете растенията със 7-8 кг на декар амониева селитра. Ако през пролетта не е торено с фосфор и калий, тогава използвайте комбиниран тор, съдържащ и трите елемента. В този случай торенето трябва да се направи задължително преди окопаването.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Паяжинообразуващите акари причиняват сериозни повреди по листата на ягодата. На местата на повредата се появяват малки светли точковидни петна и листът придобива мраморен вид. По-късно петната стават кафяви, сливат се и обхващат целия лист. Паяжинообразуващите акари са дребни по размери, трудно забележими. Обитават долната повърхност на листата под паяжина.

При ягодата вследствие на повредите се наблюдава деформиране на листата изразено в накъдряне и куполообразно извиване на петурите. Силно повредените листа пожълтяват и впоследствие опадват. Плодовете на повредените растения остават дребни и безвкусни. Борбата с паяжинообразуващите акари е успешна, когато се проведе в началото на появата. За целта е добре периодично се наблюдават листата за поява и да се следи плътността на неприятелите.

Отглеждането на устойчивите сортове “Редгаунтлет”, “Горела”, “Покахонтас”, “Зенга Зенгана”, “Хоней секвоя” и “”Виста” може да изключи или намали броя на химичните третирания срещу тях.

Борбата с химически средства трябва да се проведе във фенофазите преди зреенето на плодовете или след приключване на прибиране на реколтата, като строго се спазват карантинните срокове.

Няма регистрирани акарициди за борба с тетраниховите акари при ягодата.

През вегетационния период, борбата се конкретизира, в зависимост от преобладаващия стадий. При наличие на повече яйца и млади ларви се използва Аполо 50 СК – 0,04 %, ако преобладават нимфи и възрастни, се третира с контактни акарициди като Санмайт 10 СК – 0.14% и др.)

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Ягодовият акар е неприятел, който в последно време се намножи доста в насажденията с ягоди. Напада младите полуразтворени и неразтворени листа, богати на хранителни вещества и вода. При по-слабо нападение листата са дребни, деформирани, растението е със слабо развитие и залага по-малко цветни пъпки . При по-висока плътност листата изостават в развитието си и придобиват жълтеникъв цвят.

За бързото развитие на акара благоприятства относителна влажност на въздуха - 85% и температура 17-20°С. Поради това неприятелят се намножава значително по-бързо в ягодовите насаждения, отглеждани във влажни места или при редовни поливки. През настоящия период със чести превалявания и висока влажност повредените листа загниват.

Ако обаче годината е суха то листата изсъхват. Нападнатите плодовете от акара са дребни, безвкусни.

С трайното затопляне на времето акарите могат да се открият по връхните пъпки и по неразтворените още млади листенца. Той избягва светлината и предпочита високата влажност.

През вегетацията борбата с ягодовия акар може да се изведе с акарициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Хладното време и високата влажност във фаза цъфтеж на ягодите са благоприятни за заразяване с болеста сиво гниене по ягодите. Честите дъждове и вятъра помагат за интензивното развитие на болеста. Гъбата напада развиващите се плодове и води до загниването им, но поврежда и узряващите и зрелите плодове. Сивото гниене напада също листата, дръжките, цветните пъпки, венчелистчетата и стъблата. Влажността е най-важния фактор за развитието на болестта.

Сортове със сравнителна степен на устойчивост срещу сивото гниене са Горела, Покахонтас, Кембридж, Фаворит, Белруби и Биляна.

През вегетацията развитието на болеста се контролира с третиране с фунгициди с контактно и системно действие в началото на цъфтеж и непосредствено след цъфтежа. От първостепенно значение е редуването на фунгицидите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 19 Април 2017 12:38

Ягоди под полиетилен

Един от първите пресни плодове след дългата зима е ягодата. За ускоряване началото на вегетацията ягодите се покриват със светъл найлон - той повишава температурата и подобрява условията за растежа и развитието им. Освен това отглежданите под найлон ягоди узряват по-рано до две седмици и по-малко се нападат от сиво гниене.

Използват се метални или пласмасови дъги за поддръжка на тунела с височина до 0,8 м, а ширината също трябва да бъде 0,8 м. Плътността на прилягане трябва да е такава, че температурата вътре в тунела да не превишава 25-30 градуса С, при необходимост през лятото се проветрава. По време на цъфтежа е необходимо в топлите дни растенията да се откриват, за да се опрашват от насекомите. В топли дни тунелът може да се остава открит и през ноща.

По време на растежа на ягодите тунелът се държи постоянно затворен, а когато ягодите започнат да зазряват покритието от найлон може да се свали изцяло.

Значително облекчение е използването на перфориран найлон. В този случай отпада необходимоста от вдигане на покритието срещу прегряване и за опрашване от насекоми. Ако не може да закупите такъв найлон може сами да го перфорирате, като на всеки квадратен метър се перфорират около 40 дупки с диаметър 2,5 см.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Сряда, 19 Април 2017 12:37

Листни петна по ягодите

Причинител на белите листни петна по ягодата е гъбата Mycosphaerella fragariae, която заразява листата и дръжките им, столоните, съцветията, чашелистчтата. При силно развитие на болестта асимилацията на листата намалява, вследствие на което и добивите са малки. Признаците на болестта са изразени най-ясно по листата - бели кръгли петна с червеникава периферия. Повредите по дръжките, столоните и чашелистчетата са подобни на тези, които се появяват и по листата. Напролет болестта започва развитието си от инфекция, съхранявана върху живите листа на ягодата. Патогенът се разпространява чрез дъждовните капки, поради което интензивните дъждове провокират силното му развитие. Симптомите най-силно се проявяват при температура 20-25°С.

Устойчиви са сортовете - Зенга Зенгана, Белруби, Мадам Муто, Ранна на пазара, Редгаунтлед, Горела, Покахонтас, Кембридж фаворит, Холидей, Шарплес, Бяла ананасова и др.

Срещу листните петна се провежда пръскане до показване боята на цветовете с медсъдържащи препарати.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Борбата срещу сивото гниене по ягодите включва агротехнически и химични средства за борба.

Мулчирането на почвата и редовното унищожаване на растителните остатъци спомагат за намаляване степента на поява на болестта. Ограниченото използване на азотни торове също допринася за ограничаване на сивото гниене. За да се избегне инфектирането на стъблата, разсадът трябва да се засажда на оптимална дълбочина, а не твърде дълбоко.

Химични мерки включват третиране с подходящи фунгицциди в определени фази от развитието на ягодите:

. първо пръскане - в началото на цъфтеж;

. второ пръскане - непосредствено след цъфтежа.

Броят на пръсканията зависи от конкретните агрометеорологични условия.

Установена е появата на устойчивост на сивото гниене както към системните, така и към контактните фунгициди, затова те трябва да се редуват.

Разрешен за борба със сивото гниене по ягодата е Шавит Ф 72 ВДГ- 0,2 % .

Спазвайте стриктно карантинният срок на използваните препарати. Пръсканията се прекратяват две седмици преди узряване на ягодите.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Сивото гниене е икономически най-важната болест по ягодите. Болестта се изразява обикновено в загниване още на зелените плодове, но щетите се установяват по узряващите и зрелите. Сивото гниене напада също листата, дръжките, цветните пъпки, венчелистчетата и стъблата.

Гъбата презимува в растителните остатъци, и при благоприятни условия през пролетта причинява първични заразявания. Най-голямата инфекция се осъществява през периода на цъфтеж на ягодите. В този период гъбата се развива много бавно и не дава видими признаци на болни растения. След това, при влажни условия, гъбата напада развиващите се плодове. Само след няколко дни тя започва вторично заразяване със спори, което осигурява постоянно наличие на зараза през периода на плододаване и зреене. Най-важният фактор за развитието на болестта е влажността.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Преди цъфтежа на ягодите тези два неприятеля излизат от мястото на зимуване. И двата хоботника - ягодовото хоботниче и стъбления ягодов хоботник са тъмно сини, почти черни, с дълъг хобот и размери 2-4 мм. Те надупчват първо листата, листните дръжки, и пъпките. Предизвикват пречупване на дръжките и окапване на частите над тях.

Ягодовият стъблен хоботник предизвиква пречупване на всички (листни и цветни) дръжки и ларвите се хранят с вътрешността им.

При ягодовото хоботниче се пречупват само дръжките на цветните пъпки - ларвите се хранят във вътрешността на пъпките, над пречупването. Женската прогризва цветната пъпка в периода на бутонизация и снася по едно яйце. По- силно се нападат сортовете с по- дълги цветни дръжки. Най-силно страдат ранните сортове и бедата е в това, че се повреждат първите цветни пъпки, които дават най- ранните и най- едрете плодове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Не се мъчете да ги откриете, сега малко преди цъфтежа на ягодите те излизат от мястото на зимуване – под опадали листа, бучки пръст, повърхностния почвен слои. Това са малки до 3 мм тъмно кафяво до черно хоботниче. Да се видят е почти невъзможно, но те са там не се съмняваите. Една част са зимували във вашата градина, а други са прелетели от съседите. Тези дребни хоботничета надупчват листата, листните дръжки, и пъпките. Това не е голямата беда.

Проблема идва със снасянето на яйцата в периода на бутонизация. Женската прогризва цветната пъпка и снася по едно яйце. След няколко дни цветната пъпка опадва. По- силно се нападат сортовете с по- дълги цветни дръжки. Най – силно страдат ранните сортове и бедата е в това, че се повреждат първите цветни пъпки, които дават най- ранните и най- едрите плодове.

Борбата се извежда по време на бутонизацията при 15% нападнати растения. Няма официално регистрирани препарати. Може да се използват контактни инсектициди от всички групи.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 9

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта