Евpoпeйцитe тpябвa дa ce cъбyдят, пpeди дa e cтaнaлo твъpдe ĸъcнo. Aĸo нe гo нaпpaвят, Eвpoпeйcĸият cъюз (ЕС) щe изчeзнe ĸaĸтo Cъвeтcĸия cъюз пpeз 1991 гoдинa. Това заяви милиapдepът Джopдж Copoc в cвoя пyблиĸaция в плaтфopмaтa Рrојесt Ѕуndісаtе, цитиpaн oт СNВС. 

"Ceгaшнoтo pъĸoвoдcтвo на ЕС нaпoмня нa пoлитбюpo, ĸoгaтo cъюзът бeшe пpeд ĸoлaпc, нo тo пpoдължaвa дa издaвa зaпoвeди, ĸaтo чe ли тe вce oщe ca aĸтyaлни", cмятa милиapдepът oт yнгapcĸи пpoизxoд.

Cпopeд Copoc EC e изпpaвeн пpeд "peвoлюциoнeн мoмeнт", a ĸpaйният peзyлтaт oт нeгo e "мнoгo нecигypeн". Copoc пpeдyпpeждaвa, чe нaй-лoшoтo ocтaвa ĸaтo pиcĸ.

"Πъpвaтa cтъпĸa нa Eвpoпa ĸъм зaщитa oт вpaгoвeтe й, ĸaĸтo външни, тaĸa и вътpeшни, e дa пpизнae cтeпeнтa нa зaплaxaтa, ĸoятo тe пpeдcтaвлявaт. Bтopaтa e дa cъбyдим cпящoтo пpoeвpoпeйcĸo мнoзинcтвo и дa гo мoбилизиpaмe дa зaщитaвa цeннocтитe, нa ĸoитo e ocнoвaн EC. B пpoтивeн cлyчaй мeчтaтa зa oбeдинeнa Eвpoпa мoжe дa ce пpeвъpнe в ĸoшмapa нa 21-ви вeĸ", ĸaзa Copoc.

Наскоро милиapдepът пpeдyпpeди, че CAЩ и Kитaй ca в paзгapa нa cтyдeнa вoйнa, ĸoятo cĸopo мoжe дa ce пpeвъpнe в гopeщa. Heгoвитe ĸoмeнтapи идвaт в пepиoд, ĸoгaтo инвecтитopитe ca вce пo-зaгpижeни зa cepиoзния cпaд нa иĸoнoмиĸaтa зapaди oчepтaвaщaтa ce дългoгoдишнa тъpгoвcĸa вoйнa мeждy CAЩ и Kитaй, ĸoятo paзĸлaщa бизнec и пoтpeбитeлcĸитe нacтpoeния.

Bизиpaйĸи peшeниeтo нa Дoнaлд Tpъмп дa oбяви Kитaй зa "cтpaтeгичecĸи" ĸoнĸypeнт в ĸpaя нa 2017 г., Copoc cмятa, чe тoзи пoдxoд e "твъpдe oпpocтeн".

"Eфeĸтивнaтa пoлитиĸa пo oтнoшeниe нa Kитaй нe мoжe дa бъдe cвeдeнa дo лoзyнг. Tя тpябвa дa бъдe мнoгo пo-cлoжнa, пoдpoбнa и пpaĸтичнa; и тpябвa дa вĸлючвa aмepиĸaнcĸи иĸoнoмичecĸи oтгoвop нa инициaтивaтa "Eдин пoяc, eдин път", cъвeтвa милиapдepът.

Джopдж Copoc e извecтeн ĸaтo гoлям cпoнcop нa дeмoĸpaтитe и ĸpитиĸ нa пpeзидeнтa Дoнaлд Tpъмп.

"Зa cъжaлeниe пpeзидeнтът Tpъмп oчeвиднo cлeдвa paзличeн ĸypc: дa пpaви oтcтъпĸи нa Kитaй и дa oбявявa пoбeдa, дoĸaтo пoднoвявa aтaĸитe cи cpeщy cъюзници нa CAЩ. Toвa мoжe дa пoдĸoпae пoлитичecĸaтa цeл нa CAЩ зa oгpaничaвaнe нa злoyпoтpeбитe и излишъцитe нa Kитaй. Peaлнocттa e, чe ниe cмe в Cтyдeнa вoйнa, ĸoятo зaплaшвa дa ce пpeвъpнe в гopeщa", твъpди още Copoc.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 11 Февруари 2019 11:45

Рейтинг на органичното производство в ЕС

По данни на Евростат общата площ по отглеждане на органична продукция в ЕС през 2017 година е била 12,6 млн. ха. От 2012 година органичните плантации в региона са се увеличили с 25% и днес вече заемат 7% от общата селскостопанска земя. Отбелязва се, че сред страните-членки в ЕС най-голям дял органични територии има Австрия, в която 23,4% от селскостопанската земя се обработва на принципа на органичното земеделие. На второ и трето места са Естония (19,6%) и Швеция (19,2%), след тях следват Италия (14,9%), Чехия (14,1%), Латвия (13,9%) и Финландия (11,4%).

Към страните, в които делът на органичните земи е по-малък от 10% са: Словакия (9,9%), Словения (9,6%), Испания (8,7%), Дания (8,6%), Литва (8%), Гърция (8%) Португалия (7%), Германия (6,8%), Хърватия (6,5%), Белгия (6,3%) и Франция (6%).

Страни с най-малък дял органично земеделие са Кипър (4,6%), Люксембург (4,2%), Унгария (3,7%), Полша (3,4%) и Нидерландия (3,1%).

Евростат подчертава, че в тази класация са включени участници, които вече са получили сертификат за органично производство, а също и тези площи, които се намират на „преходен“ етап. Преходния етап е с продължителност 2-3 години в зависимост от културите.

Петър Кръстев

 

Публикувана в Растениевъдство

След общата дискусия за въздействието на агрохимикалите върху околната среда в ЕС се взе решение проучванията за пестицидите да бъдат достъпни за широката общественост. Депутатите от Европарламента гласуваха процедурата за разрешаване на пестициди в ЕС да стане по-прозрачна.
В доклада на специалния комитет по пестицидите се посочва, че на обществеността следва да се предостави достъп до научните изследвания, включително всички данни и свързаната с тях информация.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Метоксифенозидът е инсектицид, използван при различни култури за профилактика и контрол на широк кръг от неприятели от сем. Lepidoptera. 
Комисията на ЕС предлага да се разреши използването на метоксифенозид само при отглеждане на зеленчуци от семейство Solanaceae в оранжериите (домати, патладжан, пипер и др).
В същото време, при подаване на заявление, държавите-членки на ЕС трябва да обърнат специално внимание на опазването на подпочвените води, рисковете от натрупване в почвата, защитата на нецелевите членестоноги и водните организми. Условията за употреба следва да включват мерки за намаляване на риска, когато е уместно.
Заявителят трябва да предостави на Комисията, държавите-членки и Органа допълнителна информация:
1. Сравнително проучване на метаболизма на метоксифенозид in vitro до 1 февруари, 2020 г.;  
2. Въздействието на процесите на пречистване на водата на природните остатъци, намиращи се в повърхностните и подпочвени води, когато повърхностните или подпочвените води се приемат за питейна вода; 
3. Ендокринният деструктивен потенциал на метоксифенозид по отношение на функциите на щитовидната жлеза до 10 ноември 2020 година.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Възможно е, погледнато отстрани, държавите от ЕС да изглеждат като някакво райско кътче за земеделците. Но това съвсем не е така, особено когато става въпрос за внедряване на иновации, смята един от експертите Ерик Сфилигодж, редактор в croplife.com.

„При обща численост на население над 500 милиона човека ЕС е важна част от глобалната верига за доставка на селскостопанска продукция. Фактически, след САЩ следващите три големи страни-износители на селскостопанска продукция в света включват Нидерландия, Германия и Франция – всички те членки на ЕС.

Без оглед на традиционната привързаност и поддръжка на селскостопанския отрасъл, страните от ЕС демонстрират решително нежелание да прилагат в агропрактиката много съвременни селскостопански иновации. Това най-вече се проявява в почти всеобщия отказ на страните от ЕС за отглеждане на биотехнологични култури. Дори при отглеждането на биотехнологични култури на голяма част от земното кълбо и тяхната потвърдена ефективност в повишаване на добивите, повечето страни-членки на ЕС не разрешават отглеждането или разпространението на тези култури в своите страни.

Аз помня, как още преди десет години този въпрос се обсъждаше с един европейски представител на компания по растителна защита и семепроизводство. „Поради негативното отношение към генетичномодифицираните (ГМО) култури в Европа ние решихме да пренесем всички наши изследвания и разработки в тази област в САЩ, вместо в ЕС“, каза той.

Много поддръжници на селското стопанство се надяваха, че новите методи за редактиране на гени на селскстопанските култури (т. нар. CRISPR), би било възможно да се „преживее“ от ЕС. Но през юли 2018 година Европейският съд постанови, че генноредактираните култури трябва да се подчинят на същите правила, както и обикновените ГМО. Следователно, разработки по подобряване на агрокултурите с помощта на CRISPR също ще се правят извън границите на ЕС.

И не само биотехнологичните култури „изпитват трудности“ в страните от Евросъюза.

Продуктите за растителна защита също попаднаха под по-жестоко регулиране. Скоро на отраслева среща представителят на BASF съобщи някой цифри.

„През 2001 година са били регистрирани 905 активни вещества, които фермерите в страните от ЕС можеха да използват“, каза той. - Днес от тях останаха само 338 и към 2021 година тази бройка вероятно ще намалее до 111. По този начин вариантите, които европейските фермери ще могат да използват, за да защитават селскостопанските си култури, ще бъдат много по- ограничени“.

Във встъпителното си слово на друго отраслево мероприятие президентът на CropLife America, Джей Врум, също обрисува мрачна ситуация на европейския пазар на продукти за растителна защита.

„За последните две години нито една компания не е регистрирала нови продукти за защита на растенията в Европа“, казва Врум. „Европа сега е зона извън иновации, когато става въпрос за селско стопанство. Струва ми се, че в бъдеще на европейските земеделци ще им се наложи да се върнат към 40-те акра земя и мулетата!“

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Прогнози за развитието на селското стопанство на Европейския съюз по отрасли през следващото десетилетие и перспективите за реализацията на продукцията на вътрешния и световния пазар – отзвук от Конференцията Agricultural Outlook в Брюксел

Мария Нецова,

наш. спец. пратеник в Брюксел

Европейската комисия публикува доклад с прогнози за производството в най-важните селскостопански отрасли в Европейския съюз, както и за перспективите на основните пазари на селскостопански стоки и на фермерските доходи в Общността до 2030 г.Обемистият документ от 128 страници е колективен труд на експерти от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ в ЕС и на Съвместния изследователски център (JRC). За неговото изработване бяха събрани и обобщениценни информации от политици на високо равнище, анализи и оценки на европейски и международни експерти по моделиране и пазари, на частни компании и на авторитетни международни организации като ОИСР и ФАО. Основни аспекти от този прогнозен доклад за периода 2018-2030 бяха разисквани през втория ден на Международната конференция на ЕС Agricultural Outlook (Перспективи на селското стопанство), която се състоя на 6 –7 декември в Брюксел м. г. с участието на над 600 заинтересовани участници от Европа, а така също от Африка и Азия. (За дискусиите на форума по проблемите на цифровизацията и иновациите в селскостопанския сектор ви информирахме от първа ръка в предишния брой на в. „Гласът на земеделеца” – бел. а.)

В обръщението си към делегатите на конференцията Комисарят на ЕС по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган подчерта, че прогнозният доклад на ЕС е призван да служи като база за анализ и оценка на селскостопанската политиката и пазара, като се основава на съществуващата политическа рамка и очакваните тенденции в макроикономическата среда. Той направи важното уточнение, че предложената пазарна перспектива не би трябвало да се възприема като безусловна прогноза за бъдещето; „вместо това тя обрисува картината на това, което може да се случи при вероятен набор от предположения и обстоятелства”.

0 Конференцията

Ето основни моменти и изводи от прогнозния доклад:

. Селското стопанство ще продължи да играе значителна роля в обществото на Европейския съюз в перспектива 2030 година, с незначително намаляване на земеделските площи и допълнителен отлив на работна сила.

. Потребителите в ЕС и извън него ще проявяват по-голяма взискателност към храната, нейните източници и въздействието върху околната среда и изменението на климата. Докладът отчита промяната в нагласата в избора на храни от страна на потребителите през следващите години.

. За производителите това ще означава по-високи производствени разходи, но също възможност за отличаване на техните продукти, като прибавят добавена стойност и същевременно намаляват отрицателните климатични и екологични въздействия. Това ще се отрази в алтернативни производствени системи; местни, биологични и други сертифицирани продукти ще станат все по-търсени.

. Потреблението на месо, хляб и захар ще продължи да намалява. Повишената консумация на богати на протеин растителни храни илюстрира тази промяна в нагласата на потребителя. Месото от домашните птици е единственото, което ще регистрира силно увеличаване и в производството, и в потреблението. Натискът от изменението на климата и ангажиментите по опазване на околната среда ще бъдат компенсирани отчасти от напредъка в управлението и технологиите, като прецизното земеделие, което води до увеличаване на добивите, макар и с по-бавни темпове в сравнение с миналото.

. По-голямата част от производството на ЕС ще се консумира на вътрешния пазар. ЕС ще спечели дялове на някои експортни пазари (например за млечни продукти) и същевременно ще се сблъсква с допълнителен натиск от страна на вноса на определени продукти (например говеждо).

В прогнозния доклад на ЕК за развитието на селскостопанския сектор за периода 2018-2030 г. е представена широка гама от хранителни продукти, включително полски култури, мляко и млечни продукти, месо, плодове и зеленчуци... Ще ви представим конспективно някои от тях.

1 а green nature

Полски култури

Полските култури (зърнено-житни, технически и фуражни) обхващат трите най-големите групи култури, които се отглеждат традиционно в целия свят, заемат най-големи площи поради особеностите и характеристиките си и са основни за изхранването на населението на Земята.

Земеделието си остава главният ползвател на земята, независимо от конкуренцията си с други браншове, се подчертава в доклада на Европейската комисия. Очаква се лек спад в използването на общата земеделска земя в ЕС, макар и с по-бавни темпове, отколкото през последното десетилетие – от 178 млн. ха през 2018 г. до 176 млн. ха през 2030 г.
В съответствие с тази тенденция площта с основните зърнени култури, постоянните пасища и трайните насаждения ще продължи да намалява в периода до 2030 г. За разлика от това, използването на земята за фуражни култури леко ще се увеличава, достигайки 22 милиона хектара през 2030 г. Изрично се подчертава – независимо че общите селскостопански площи намаляват, че използването на новите технологии ще се отрази позитивно на реколтата и общата земеделска продукция като цяло ще се увеличи.

Производството на зърнени храни в ЕС се очаква да продължи да нараства и да достигне 325 милиона тона към 2030 г. (в сравнение с 284 милиона тона за 2018 г.). Този растеж ще се дължи на леко повишеното търсене на храни (по-специално на царевица), на макар и умерено увеличени перспективи за износ и на нарастващото значение на промишлената им употреба. По-големият растеж се възпира от ограничената възможност за разширяване на посевните площи и от по-бавното увеличаване на реколтата в ЕС. Цените се очакват да останат стабилни и близки до 170 евро/тон в края на разглеждания период.

2 Залата за доене

Мляко и млечни продукти
Според доклада на Европейската комисия повишеното световно търсене, обусловено от растежа на населението, особено в Африка, и нарастващите доходи ще доведат до по-високо потребление на млечни продукти през прогнозния период. Европейският съюз би могъл да се възползва от "очевидното си конкурентно предимство", като се съсредоточи върху "продукти с добавена стойност". Освен това предпочитанията на потребителя към диференцирани продукти (биологични, без ГМО, базирани на пасбища, със защитен произход и др.) ще стимулират развитието на алтернативи на конвенционалните производствени системи.

Европейският съюз би могъл да задоволява 35 на сто от глобалното търсене на млечни продукти през разглеждания период. Очаква се европейският износ на сирене, масло, обезмаслено мляко на прах, пълномаслено мляко на прах и суроватка на прах да нараства средно с около 330 000 тона (течен млечен еквивалент) на година.
В същото време ЕС ще се нуждае от допълнителни 900 000 тона мляко годишно, за да посрещне растежа на вътрешното потребление на млечни продукти (главно на сирена). Но според прогнозите консумацията на течно мляко "вероятно ще продължи да пада".
Въпреки очакваното повишено световно и вътрешно търсене на млечни продукти, Европейската институция е предпазлива относно развитието на този пазар. Тя прогнозира сравнително скромно увеличаване на производството на мляко в ЕС, средно с 0,8% годишно, за да достигне 182 млн. тона към 2030 г.

Паралелно се очаква средният млеконадой да се стабилизира и да достигне 8240 кг/крава, което е със 17% повече в сравнение с 2017 г.

4 В обораl

Месо– прогноза за спад в потреблението

До 2030 г. се очаква производството на месо в ЕС да достигне почти 48 млн. т кланично тегло. Но пазарът ще бъде ограничен от промените в предпочитанията на потребителите, експортния потенциал, ниската рентабилност и преструктурирането на млечния сектор (за говеждото). Очаква се общото потребление на месо в ЕС да спадне от 69,3 кг на глава от населението през 2018 г. до 68,6 кг през 2030 г. Въпреки че в целия ЕС консумацията на месо ще отбележи в спад, все пак 90 на сто от месната продукция ще се консумира в рамките на Общността.

Относителният оптимизъм на Европейската комисия по отношение на млечния пазар контрастира с опредeлено негативните перспективи за пазара на говеждо месо. Производството на говеждо месо в ЕС се оценява на 8,2 милиона тона през 2018 г. В доклада се прогнозира, че през следващото десетилетие производството на говеждо ще намалява, в резултат на стопяващите се кравешки стада, спада в търсенето и силната експортна конкуренция въпреки отварянето на нови пазарни ниши. Комисията очаква цените да паднат през първата част на прогнозния период, преди да се стабилизират около 2030 г.

Що се отнася до овчето и козето месо, благодарение на подобрената възвращаемост за производителите, подпомагането от страна на ЕС и устойчивото вътрешно търсене производството ще се увеличи, достигайки 950 000 тона през 2030 г. в сравнение с 903 000 тона през 2018 г.

Потреблението на свинско месо в ЕС ще се намали от 32,5 кг на глава от населението през 2018 г. на 31,7 кг през 2030 г. Този спад ще бъде компенсиран от по-големия износ, като световното търсене ще продължи да расте с темп от 0,7% годишно през периода 2018-2030. Очаква се ЕС да увеличи износа си за Китай (най-големия производител на свинско месо в света), въпреки силната конкуренция от САЩ и Бразилия.

Птичето месо е единственото месо, което ще регистрира значително увеличение по производство и потребление в ЕС в прогнозния период (и по двата показателя с ръст от 4 на сто между 2018 и 2030 г.). През 2030 г. производството на ЕС следва да достигне 15,5 милиона тона в сравнение с 14,2 милиона тона през 2018 г. Глобалното търсене на птиче месо също ще се увеличава, което ще стимулира износа му от ЕС.

Лозаро-винарски сектор

Общото производство и потреблението на вина в ЕС се очаква да се стабилизират, след като имаше лек спад през предишното десетилетие. . През прогнозния период се очаква леко намаляване на потреблението от 26 литра на глава от населението през 2018/2019 г. до 25,3 литра през 2030 г. По отношение на износа се прогнозира, че ЕС ще поддържа постоянен растеж главно с продуктите си с географски указания и пенливите вина.

5 Sheeps

Доходите на селските стопани
Авторите на доклада дават оптимистични прогнози за това как пазарните тенденции в селскостопанския сектор ще се отразят на доходите на земеделските производители. Анализът показва стабилизиране на дохода на едно средно стопанство (или на годишна работна единица) в реално изражение през целия прогнозен период. Това може да се обясни със значителното увеличаване на стойността на селскостопанската продукция (+ 17% през периода), което надвишава паралелното повишаване на производствените разходи, главно поради по-високите цени на енергията и амортизационните отчисления. Отчита се също непрекъснатият отлив на работна сила от селското стопанство поради структурните промени в Европейския съюз.

Публикувана в Бизнес
От днес Румъния официално е новият ротационен председател на Съвета на ЕС. Северната ни съседка поема щафетата в сложен момент – на фона на остри политически скандали, рекорден срив на местната валута, а и след критики от страна на Брюксел за неразбиране на същността на председателството. 
 
Стартът му бе даден снощи на церемония в Букурещ, на която по традиция присъстваха лидерите на Блока, в това число председателят на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, председателят на Европейския съвет Доналд Туск и председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. 
 
Междувременно политическият конфликт в страната е толкова непримирим, че председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер се видя принуден да даде две отделни пресконференции – една с президента Клаус Йоханис и втора с премиера Виорика Дънчила, предава БНТ. 
 
„Европейската комисия е приятел на Румъния, колкото и да се съмняват някои страни. Ние ще ви подкрепяме през тези 6 месеца със същата енергия, която усещам в тази зала. За да сме сигурни, че първото румънско председателство ще бъде велик момент в историята на Румъния и на Европейския съюз”, каза в речта си снощи Юнкер.
 
Именно той в края на декември посочи, че „румънското правителство не разбира смисъла на председателството”, а думите му посолиха отворената политическа рана. Любопитно е да се проследи дали през следващите 6 месеца, докато трае европредседателството, страстите в страната ще се уталожат, или площад „Викторией” ще се изпълни отново с хиляди протестиращи. 
 
Публикувана в Новини на часа

През 2018 година площите със сорго в страните от ЕС са се увеличили със 6% и са достигнали 145640 ха, т. е. става въпрос за увеличение с 9000 ха. Най-голямо е увеличението в Румъния и Унгария и в по-малка степен във Франция и Италия.

През 2018 година производството в страните от ЕС е нарастнало с 14%- почти 829000 тона. Това значително увеличение се обяснява както от увеличаване на посевните площи, така и от много добрата реколта. В Италия средните добиви надвишават 700 кг/дка, което е довело до увеличаване на производствотос 22%. В Румъния, благодарение на значителното увеличаване на площите в съчетание с добрата реколта (над 500 кг/дка), производството е превишило 80 000 т, което прави увеличение с 50%. Унгария също получи добри резултати с увеличение на производството с 58% в сравнение с миналата година. Във Франция, без увеличаване на площите производството е нараснало с 1% в сравнение с 2017 година, поради намаляване на добивите средно с 20кг/дка. Производството в Испания е останало без промяна.

Тези резултати са много въодушевяващи и са добро предзнаменование за кампания 2019 година, с по-нататъшно увеличение на площите, както се надяват от Европейската асоциация Sorghum ID, и добри резултати за производителите.

В България сорго 2018 беше пълен провал, за което производителите нямаха вина

В България соргото все още не е достатъчно популярна култура и площите с него са незначителни. Трудно е да се посочат и добиви, защото масово миналата година посевите бяха нестандартни - тези, които се осмелиха да го сеят, попаднаха на некоректен търговец на семена, който им продаде смесени партиди със семена от сорго за зърно и сорго за зелен фураж.  В резултат както на разликите в хабитуса, така и в сроковете на зрелост, производителите трябваше да изчакват до късна есен узряването на зърното, за да ожънат странните посеви. В резултат на това, доста дълго в полето можеше да се наблюдава комбинацията от ниски и високи растения сорго. А картината, меко казано, изглеждаше доста непрофесионално. Пострадалите от некоректния търговец земеделци едва ли ще дръзнат отново да рискуват площите си. Въпреки това, културата сорго има бъдеще в Европа, както доказват останалите страни и ще намери място и на полетата в нашата страна. Важното е да се намерят и коректни търговци на семена, в които производителите могат да имат пълно доверие, за да не търпят провал.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Птичето месо е единственото, при което се прогнозира растеж на производството и консумацията в ЕС в дългосрочен план. Силното световно търсене ще стимулира производството. Оценките на САРА са през 2019 г. цените в ЕС да бъдат по-ниски от 2018 г. заради високите достигнати ценови равнища на фона на нарастващия по-евтин натиск от Бразилия.

Очаква се към 2030 г. общото производство на месо в ЕС да се задържи стабилно – около 48 млн. тона. Близо 90% от произведеното количество ще задоволява вътрешните потребностите, но на човек от населението се прогнозира спад - от 69 кг през 2018 г. до 68 кг през 2030 г. 
Под влияние на повишената осигуреност със свинско месо, консумацията в ЕС през 2018 г. нарасна до 32,5 кг на глава от населението. Към 2030 г. се прогнозира потреблението в рамките на европейските държави да намалява слабо до 31,6 кг. 
За дванадесетте месеца от октомври 2017 г. до септември 2018 г. стойностният размер на износа на свинско месо от ЕС отбелязва намаление от 7% на годишна база. За същия период количеството на износа нараства слабо, но конкурентния натиск на по-ниските цени от САЩ, Бразилия и Канада задържа ниско равнището на експортните цени на европейските производители.
Публикувана в Животновъдство

Според проекция в доклад на ЕК за средносрочните перспективи пред селското стопанство, производството на краве мляко ще нарасне с 16 милиона тона до 2030 г., съобщават от САРА -Центъра за икономически изследвания в селското стопанство. ЕС ще заема водеща позиция при експорта на млечни продукти за растящия световния пазар (с дял близо 35%), дължащо се основно на търсенето от страните в Азия и Африка. Очаква се Китай да остане най-големият вносител, но повишението на вътрешните цени и забавянето на икономическия растеж, ще се отразят негативно на нарастването на вноса в следващите 1-2 години. Фокусът при производството в Съюза ще бъде върху продуктите с добавена стойност, при които преработвателите имат конкурентно предимство. 

Износът на млечни продукти в света е над този от м.юли на предходната година. Търсенето на сирена е стабилно, с потенциал за растеж в Азия, при силна конкуренция от САЩ. Търговията с масла нараства умерено, като износа на ЕС бележи намаление поради по-високите цени. Украйна се изявява, като значителен износител. Ситуацията на световния пазар е относително балансирана, с умерен ръст на производството и нарастване на търсенето. Цените на протеина и мазнините се движат заедно.
Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 37

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на земеделеца"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта