Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство

Лъвски пай от парите за агроекология отиват в стопански субекти под крилото на общински кметове. Вестник „Гласът на фермера“ разкри схема, с която местни власти си разпределят европари без да влагат почти никакъв труд и отговорност

Лили Мирчева

В ходене по мъките се е превърнал всеки ден от седмицата за семейството на Анна и Мариян Костови от село Добротица, община Ситово, област Силистра. Причината – не могат да намерят паша за животните си. „Вече 4 -5 години имаме проблеми с общината, защото не ни дават да ползваме общински пасища“, разказва Анна. Разказва, че вече са натрупали дебела папка с документация, с която да удостоверят, че не са получавали реални пасища и мери, а имат стадо от 80 крави и 130 овце.

„От няколко години подавам заявления, за да ползвам общински пасища, но общината ми дава само чукари, камънаци и места, обособени за гробищен парк, където е невъзможно да пасат животните. Колеги-животновъди в района имат същите проблеми“, продължава разказа си Анна.

Тази година решили за първи път да сложат електропастир на общинско пасище и нещата станали нетърпими. „Дойде време, в което трябва да се коси тревата и отвориха електропастирите, дори ни поискаха да ги махнем, за да могат да окосят спокойно с косачките. Тогава в отчаянието си се обърнах към медиите. Публикувах снимки на отворените пастирите и големите машини, които окосиха всичката трева до земята, така че вече животните не могат да пасат там. Принудихме се ние да отворим електропастирите, защото иначе щяха са съборят всичко“, разказва жената.

Съпругът Мариан продължава разказа за ходенето но мъките. „Писахме писмо до бившия министър на земеделието Десислава Танева и я запознахме с проблема. Отговори ни, че не била компетентна по въпроса, защото за общински мери вземали решение местните власти. Аз попитах имам ли право да си паса животните, отговориха ми, че никой няма право да ми забрани да си паса животните, щом няма други стопани там. Проучихме как стоят нещата – ние не правим престъпление, но и това започна да ги дразни. Кметицата започна да снима когато правехме електропастирите, а ние отново подадохме заявление за пасища и мери, но отново ни беше отказано.“

В писмото от името на министър Танева ги посъветвали да се обърнат към общинския съвет. „Тогава отговорих, че вече съм го направила, но никой не ми обърна внимание, въпреки уверенията, че общината се разпорежда със земята и трябва да намери някакво решения на проблема. Доколкото разбирам, в други райони не е така – искат някакъв минимален наем, за да си сложиш пастири, а тук всеки мълчи. Има още няколко животновъди в района и те имат подобни проблеми. Дори в община Ситово има стопанин, който си държи кравите само във фермата, защото няма къде да ги пасе“, продължава Анна.

Кметът на община Ситово и новоизбран и мандатът му тече от тази година, но ситуацията е същата – властта се променя, но не и порядките. Препатилите стопани се обръщали към областната служба по земеделие и гори в областния град Силистра, но вече се отказали. От мъглявите обяснения на чиновниците станало ясно, че общината някак си кандидатствала за субсидии по агроекология и затова „обработвала“ реалните пасища.

„Юристът на общината ни каза, че по закон имат право да участват в търг за разпределяне на пасищата само тези субекти, които отглеждат животни. Ние се явяваме на търг, на който предложиха само 100 дка, а цялото общинско пасище е 2000 дка. Питаме къде са останалите земи до 2 хил. дка – не било наша работа. Вече съм вдигнал ръце – не мога да разбера дали това е частна собственост или държавна“, обяснява Мариан.

„Отивам при кмета, а той ме праща в общинския съвет – те направили общинско предприятие и ме разхождат насам -натам. Ходих да питам в Разплащателната агенция при каква височина на тревата трябва да се поддържат пасищата и хората ми казаха – до 30 см височина. А тук окосиха до земята, така че не мога да пусна животните да пасат“, разказва стопанинът, който от невъзможността да излезе от порочния кръг – пасища има, но общината ги коси „до нула“, се поболял и дори постъпил в болница.

Семейството потърсило помощ и от представител на животновъдите в общината – г-жа Запрянова, но и оттам нищо не последвало. Писали молби до общината, но досега нямат никакъв официален отговор. „Исках да заградя с електропастир и да плащам наем, колкото се полага, но дойдоха и окосиха и сега животните са без храна. Молих се да окосят на 30 см височина, но ми отговориха, че били минали на проверка и им казали, че трябва да се окосят до земята. Сега чакам да поникне пак трева. А тази трева я оставиха на място върху другата, тя изгнива и животните не я ядат“, продължава да разказва за неволите си Мариян. „Преди получавах земя и плащах наем по 10 лв. на дка, за да ползваме пасища, а сега ще пиша пак жалба. Бях в болницата и се уморих. Сагата продължава пета година Предлагат ни земи, които не стават за пасища – да съм ги бил изчистил и да взема субсидия. Не искам субсидия, а да ползвам земя и животните ми да пасат - от това да печеля“, описва битката си с местните чиновници Мариян Георгиев. Според него не от подпомагане – било европейско или държавно, ще забогатее. „А и тази субсидия няма да е вечна. Това е работа за мошеници“, смята фермерът.

Депутатът от ДПС и бивш заместник министър на земеделието Бюрхан Абазов коментира за в. „Гласът на фермера“, че когато е бил на ръководния пост в министерството, се е сблъскал с феномена общински фирми да получават много сериозни средства по мярката агроекология от Програмата за развитие на селските райони. Но те пък имали право да бъдат бенефиценти по ПРСР, защото били стопански субекти.

Кой ли хитрец се е сетил да направи тези законови „врати у поле“, та общински чиновници и кметове да си разпределят европари, без да влагат почти никакъв труд и отговорности. И кое депутатско лоби е прокарало незабелязано идеята -вратичката в закона да се отваря пред някои общини така, че чрез търговско предприятие да получават евросубсидии. Ще продължим да питаме.

СНИМКА

На снимката се вижда как тракторите на общината окосяват електропастирите на нашата читателка

Обещано

Проф. Светла Бъчварова, депутат от БСП:

Ще направя питане в парламента с какъв статут са общинските фирми

- Г-жо Бъчварова, има ли нещо нередно в това, общинска фирма да получава парите по агроекология и да отнема пасищата на реални животновъди?

  • Ако има общинска фирма и тя стопанисва ливадите и пасищата, това е допустимо.

  • А нормално ли е общинската фирма да окоси тревата до земята и да я остави да изгнива на място, но така че животните да не могат да я употребяват?

  • Окосили са тревата и не са я прибрали? Да, след това пасището става неизползваемо. Това го има и в други райони и е възможно най-евтиният начин да вземеш субсидия. Правиш една коситба и тъй като при проверката, каквато и да е тя, се отчита, че на терена няма храсти и е окосено, приема се, че всичко е наред. Вероятно в указанията на министерството трябва да има изискването да се докаже колко сено е прибрано. А в показания случай тревата се оставя на пасището, започват гнилостни процеси и на практика то става неизползваемо за животновъдите.

  • Известно ли е колко са тези общински дружества в България и какви средства по агроекология получават всяка година?

  • Общинските фирми могат да получават наистина много средства, но трябва да работят. Кметствата имат право да направят общинска фирма – както горите са техни, така и пасищата.

  • Но това не е ли изкривяване на философията на субсидирането, т.е. подпомагането на реалните фермери?

  • Изкривяване е. Но повечето кметства нямат общински фирми за земята.

  • А как един обикновен фермер с животни ще се бори срещу общинска фирма, която само коси тревата, но пък прибира парите за агроекология? Къде е истината?

  • Според закона първо трябва да дават пасища и ливади на животновъдите. Но тази подробност явно трябва да се пипне в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но пак са намерили вратички как да вземат пари без особено усилие – 4 лв. - 5 лв. на декар струва косенето и толкоз. Аз ще направя питане в Народното събрание с какъв статут са общинските фирми.

Публикувана в Животновъдство

С промени в наредба 3 за прилагане на директните плащания министерството на земеделието въвежда важни изисквания за животновъдите, подали заявления за подпомагане по обвързаната подкрепа в Кампания 2017 г. Измененията са свързани с решенията, взети на Съвета по животновъдство, и са свързани с регистрацията на новородените във фермите.

В предложения проект се създава текст, който урежда начина на разпределение на новородените (приплодите) в стопанството, в случаите когато земеделският стопанин е заявил за подпомагане едновременно животни под селекционен контрол и извън селекционен контрол (по чл. 20 и 21 от наредба 3).

В тази връзка фермерите ще подават декларация за разпределение на приплодите между заявените за подпомагане схеми, като декларациите ще се подават в периода от 5 до 30 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на фонд „Земеделие“.

Промените целят да се запази подходът, прилаган при отчитането на реализираните количества мляко за стопанството при схемите за обвързана подкрепа.

От кампания 2017 подпомагането за животни по схемите за директни плащания е обвързано с броя на приплодите в стопанството, родени в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. Съгласно наредба 3 фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) установява точният брой на новородените чрез проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните.

Проектът за промените в наредбата ще бъдат обсъждани с браншовите организации до 3 септември.

Публикувана в Животновъдство

По време на заседание на Консултативния съвет по животновъдство беше постигнат консенсус за разпределение на извънредната помощ за млякото от 11,3 млн. лв. Бяха предложени различни варианти за съотношение между едрите преживни животни - биволи и крави и дребните – овце и кози-майки. Представители на браншовите организации ги обсъдиха и изразиха мнение, като се обединиха съотношението едър–дребен добитък да бъде 1:7. Точните ставки за подпомагане ще бъдат определени с нова заповед на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. За получаването й от стопаните няма да бъде изисквано да подават заявления. Подпомагане ще бъде дадено за 398 хил. крави и биволи и за около 1,3 млн. овце и кози.

Освен извънредната помощ животновъдите ще получат и de minimis в размер на около 7,5 млн. лв. Беше прието предложението на браншови асоциации изплащането на извънредната помощ за подкрепа на млекопроизводителите от 11,3 млн. да стартира своевременно, за да бъде получена още през август и да не се чака одобрението на подпомагането по de minimis. То ще бъде разгледано на следващо заседание на УС на Държавен фонд „Земеделие“.

Финансирането се извършва с цел да подпомогне стопаните за преодоляване на ценовите диспропорции в млечния сектор и да даде възможност за осигуряване на фуража за изхранване на животните.

Публикувана в Животновъдство

Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от обявената порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер, казва Стоян Стоянов, главен експерт овцевъдство и козевъдство в Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Стоянов, според статистиката преди 30-40 години в България е имало 10 милиона броя дребен рогат добитък, а сега са един милион. Трагично ли е положението в овцевъдството в момента?

  • Чак трагично не е, но постепенно се възстановява.

  • Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството ли е посредникът между фермерите и Държавен фонд „Земеделие“ при определяне на кой-какви субсидии да получи?

  • Фермерите работят пряко с развъдните организации, които извършват дейности по съответните породи животни. Те подават към нас заявления за животни, които ние преглеждаме, включваме в Регистъра на разплодните животни, одобряваме тези, които отговарят на определените условия за развъдните стада, който се води от ИАСРЖ ги и пускаме към фонд „Земеделие“.

  • Какви субсидии получиха овцевъдите през 2016 г. за животни под селекционен контрол?

  • Два вида са субсидиите – животни под селекционен контрол и агроекологични плащания. През миналата година за овце и кози под селекционен контрол парите бяха от порядъка на 62 лв. на глава, а отделно автохтонните породи, които участват и по мярка 10 от ПРСР, или бившата 214 за агроекологичните плащания, получиха още една субсидия от порядъка на 22 евро. Но всяка сумата е различна.

  • Но дребните и средни фермери непрекъснато се оплакват, че са пред фалит. Това означава ли, че трябва да се увеличат помощите или нещо друго в системата трябва да се промени?

  • Особено трудно им е тази година, защото ако имат под 50 броя животни, не участват в схемите за субсидиране по Наредба 3. Това се прави с цел да се стимулира уплътняването на стадата. Наредбата би трябвало да влезе в сила за комерсиалните, млечни стада, които дават продукция за мандрите. За съжаление са засегнати и автохтонните породи.

  • Какво е поголовието на овцете в България сега?

  • Мога да кажа колко са под селекционен контрол. В България са към 1милион и 200 хил. общо поголовие, като майките са към 800 хиляди по статистика на Министерството на земеделието и храните. Под селекционен контрол овцете са 350 хиляди.

  • Много фермери ли изгубиха субсидии с влизането в сила на Наредба 3 за минимални 50 бройки овце или кози, които да се подпомагат?

  • Не са много такива фермери.

  • Какви са трудностите за фермерите, заели се с овцевъдство, освен постигането на минимума от 50 животни, които да отглеждат?

  • Овцевъдството е трудно занятие. От стопанина се искат дух и любов към животните, защото когато субсидиите отпаднат, той ще продължи да ги гледа. Но има фермери, които казват – няма ли субсидии, оставяме животните. Но пък има и такава, които са впрегнали цялото си семейство в работата, и те са предимно потомствени животновъди. За тях е доход и начин на живот.

  • Шмекеруват фермерите, за да получат субсидии?

  • О, да, най-вече с ветеринарните марки. Не ги подават за регистриране във ветеринарната система. Марката стои в торбичка, окачена на стената, а не на животното. Опитахме се още преди 2-3 години да изчистим този проблем. Бяхме получили сигнали, че в дадено стадо има животни, които не са от определена автохтонна порода, а са записани като такива. Затова комисии от ИАСРЖ се стараят да влязат във всяко стадо, където има животни под селекционен контрол, за да преценим и ние дали развъдната организация е подала точни данни. Случвало се е фермерът да свали марката, да продаде животното, а марката да сложи на друго животно, което няма нищо общо с предишното. Това е проблемът с маркирането, където собствениците най-много злоупотребяват. Но много фермери си изпатиха по мярката за агроекология. Ако се установи, че стопанинът е злоупотребил с 2 животни – няма ги при проверка, или не са от тази порода, той връща цялата субсидия в двоен и троен размер.

  • Колко са развъдните организации за овце и кози в България?

  • Развъдните организации за овце са общо 17, а четири са в козевъдството.

  • Не са ли много за малка страна като нашата и на какъв принцип се създават тези организации?

  • Създават се в зависимост от това каква развъдна програма са представили в земеделското министерство. Ако тя получи одобрение, организацията получава лиценз с кои породи животни има право да работи. Не може една асоциация да каже – утре ще работя с тези животни. Има право само за породата, за която е получила лиценз. Примерно има асоциации, които работят с 3 породи, максимумът в практиката е за 6 породи, но има асоциации и с една порода. Примерно, една порода може да бъде към три асоциации, но не може една асоциация да работи с два вида животни - овце и говеда. Трябва да бъде само овце. Не може също да са овце и кози.

  • Могат ли още да са увеличават развъдните организации?

  • Могат, но по-добре ще е ако за дадена порода бъде само една организация.

  • Повече организации за една порода не означава ли, че така се раздробяват парите, които държавата отпуска всяка година за развъдна дейност?

  • Сумата е една и когато са повече асоциациите, тя намалява.

  • Има ли опасност като спрат субсидиите, да останем без овце?

  • Има. Напълно няма да изчезнат овцете, защото ще останат тези, които са гледали овце и без субсидии.

  • Говори се, че сме изгубили породата Свищовска овца. Колко местни породи сме загубили досега?

  • Имало е Рило-манастирска овца, Свищовска, Странджанска, но във времето са изгубени. Те са били малко екземпляри. Отглеждани са и са Били типични в района, в който са отглеждани. Но пък за сметка на това сме възстановили поне 2-3 породи, като Цигайската например.

Публикувана в Животновъдство

Една пета от свиневъдите страдат от хроничен бронхит

Усещането, че сте болни от грип, но състоянието не се подобрява и след

седмица – кашлица, хрема, задух по време и след работа във фермата. Това са първите признаци на заболявания на дихателните пътища, които

впоследствие могат да преминат в хроничен бронхит или астма.

Всеки пети се разболява

Фермерите, в частност онези, които се занимават със свиневъдство, често страдат от заболявания на дихателните пътища. Те заемат първо място сред професионалните заболявания. Всяка година около 600 души от цяла

Германия се обръщат за медицинска помощ, като при всички симптомите са идентични. И това е само върхът на айсберга.

Изследвания показват, че от заболявания на дихателните пътища страдат над 18 на сто от работещите в свинефермите. Подробните разчети отчитат, че една пета от свиневъдите страдат от хроничен бронхит (за сравнение при говедовъдите са 13 на сто, птицевъдите – 19 на сто, а при всички останали фермери – общо 12%). Потвърдени са предположенията, че при хората, заети в селското стопанство, рискът от заболяване от хроничен бронхит е висок и съществува тенденция към нарастване на броя на заболелите.

Причината е прахът

В по-голяма част от случаите причина за заболяванията е прахът във въздуха във фермата. По състав той е дразнещ, токсичен, инфекциозно опасен или предизвикващ алергии фактор. Прахът е съставен от огромно количество различни субстанции, към които се отнасят:

* алергени от животните (козина на животните, люспи от кожата);

* съставни части от храната;

* кърлежи;

* бактерии и ендотоксини;

* гъбни спори (плесенни гъби);

* вируси;

* остатъци от почистващи и дезинфекциращи средства;

* минерална пепел;

* газове от оборския тор (например амоняк).

Когато дихателните пътища са подложени на вредното въздействие на праха и дразнещите газове, в зависимост от състава и размера на частиците това може да доведе до сериозни здравословни проблеми. Действително съществува механизъм за самопочистване, който извежда от организма чуждите вещества, които попадат в белите дробове. За съжаление, високото равнище на запрашеност и газове може да доведе до претоварване на организма. В тези случаи подвижните реснички в бронхите, които участват в очистването на организма, отмират.

Изключително опасен е най-финият прах

тъй като той не може да бъде изведена от организма, а прониква в алвеолите на белите дробове, откъдето не може да бъде изведен или откашлян. Така алвеолите буквално се затлачват и се нарушава кислородният обмен.

В свиневъдството особено значение през последните години имат заболяванията на дихателните пътища, описани по-долу:

* Хроничен бронхит

Това е чест проблем при работниците в селското стопанство, който води до

продължително възпаление на бронхите. Типични признаци на заболяването са кашлица и отхрачване на секрет. Когато под въздействие на възпалението имаме допълнително стеснение на дихателните пътища, вследствие на подуването на бронхите и имаме спазми, говорим за хроничен обструктивен бронхит. В началните стадии заболяването се лекува успешно. Болният трябва своевременно да се обърне към лекар-пулмолог.

* Алергична астма при фермерите

Това заболяване е реакция на свръхчувствителните бронхи към структурата и състава на вдишвания въздух. Представлява възпаление и подуване на стените на бронхите. Като резултат се образува жилава храчка. Отново имаме пристъпообразно и спазматично свиване на бронхите при кашлица. Причинителите за алергичната астма при фермерите са козината на животните, плесенни гъби, кърлежи или разпрашената суха храна. Най-разпространената причина за астма с неалергичен характер е амонякът.

* Инхалаторна треска се причинява от органичния прах

Ендотоксините, които се отделят от бактериите, причиняват инхалаторна треска (токсичен синдром на органичния прах). Често се наблюдават грипоподобни симптоми: задух, кашлица, температура. Те се проявяват 4-12 часа след приключване на работата във фермата и затова често се пропуска връзката с нея. Токсичният синдром на органичния прах може да бъде причина и за други хронични заболявания.

Как да се избегнат заболяванията

Вземането на различни мерки за безопасност изисква определена последователност и взаимозависимост.

Техническите мерки трябва да се разглеждат преди организационните, а те, от своя страна, да предхождат използването на индивидуални защитни средства. Към техническите и строителните начини на защита се отнасят добрата вентилация, редовното почистване на филтрите и техническото обслужване на вентилационните съоръжения. Повишените норми на обмен на въздуха подобряват значително неговото качество в помещенията. Трябва да се внимава с теченията и въздухообмена да не пречат на отглеждането на животните в свинефермата. Механизираното хранене предполага закрита система за подаване на храната и ниска степен на запрашеност. Освен това при отделянето на производствената от непроизводствената сфера при строителството на фермата могат да бъдат избегнати натрупванията на прах в помещенията.

Към организационните мерки се отнасят (където това е възможно) предлагането на храни, отделящи по-малко прах. Става дума за гранулирани и течни храни. Към сухите храни се прибавят растителни масла.

При почистването на помещенията трябва предварително подовете да се намокрят. Машинното почистване значително намалява натоварването на организма с прах в сравнение с почистването с метла. Използването на шлюзове за отстраняване на замърсяванията и разделянето на дрехите на работни и цивилни ще намалят преноса на прах от производствените помещения.

Как да защитите дихателните си органи

В някои сфери на работа и при извършването на определени дейности във фермата не трябва да се пренебрегват индивидуалните средства за защита на дихателните органи. Те трябва да бъдат подбирани според работата, която ще се извършва.

От твърдите частици в праха работниците се защитават чрез филтърни полумаски FFP (Filteringfacepiece) с клас на защита 2 и 3. Вентилът за изход на въздуха намалява овлажняването на въздуха в маската. При избора на маската трябва да се обърне внимание на размера. За да има нужното прилягане към лицето, всеки фермер трябва сам да пробва маски на различни производители и сам да избере най-подходящата. Само тогава ще се осигури нужната защита на дихателните органи.

Полумаските са за еднократна употреба и след завършване на работата (а когато се налага и по-често) трябва да бъдат подменяни. Те осигуряват защита от твърдите частици, но не защитават от газове и пари. За защита от пари се използват маски със сменяеми газови филтри. Всеки тип филтри предпазва от определени вещества. Възможни са и комбинации. Газовите филтри се прилагат за защита от дезинфекциращи и почистващи препарати, както и от изпаренията на оборския тор - амоняка. При продължително използване и при хора, които имат вече заболявания на дихателните пътища, се препоръчват прибори с въздух под налягане. При тях вентилатор всмуква въздух от околната среда и през филтър го насочва към маската. Тъй като при даденото оборудване налягането е леко завишено, то няма значение, когато херметизирането не е абсолютно. Важен момент при използването на филтриращи прибори е наличието на достатъчно количество кислород в околната среда. Ето защо те не са подходящи при работа в ями, канали и пр.

Да се избягва контакт с кожата

За индивидуална защита и избягване на контакт на кожата с праха във фермата се използват работни дрехи (например комбинезони), които покриват максимално тялото. Покриването на главата пречи на натрупването на прах в косата. Както прахът, така и почистващите течности могат да проникнат през кожата в организма. Ето защо е толкова важно да се използват средства за защита – например кремове. В зависимост от естеството на работата се препоръчва използването и на защитни ръкавици.

(По данни на Германската корпорация за социално застраховане в селското стопанство, ФРГ)

Публикувана в Животновъдство

Мъката да отглеждаш крави и овце в България не може да се

компенсира нито със субсидиите, които ни дават и после си ги вземат по малко, нито с изкупните цени на млякото, а да не говорим за проектите по селската програма, категорични са стопаните от брезнишкото с. Ребро

Лили Мирчева

Ние, животновъдите в България, с всичко си имаме проблеми – имаме животни, но пари нямаме. Дават ни субсидиите и после ни ги вземат по малко. Сега вече не ги получаваме накуп, а и със закъснение. Ние само се мъчим, казва фермерът Любомир Симов, който е по-известен с прякора си Муката. Стопанството му се намира в с. Ребро, на 3 км от главния път път между Брезник и Трън. Наследил е прякора, който на тукашния диалект означава „Мъка“, от дядо си, но го е предал и на своя син. Затова в този район хората ги знаят като Голямата Мука и Малката Мука. А на кокетната сграда в селото, където се намират минимандра и магазинче, има табела с надпис „Сирене от Муката“. Тук пристигат приятели и постоянни клиенти, които се отбиват, за да си купят от фермерското сирене и кашкавал, произведени „с извинение“ само от овче мляко, както ни казва Любомир. Започнал да се занимава с животновъдство с три овце в родното си село Ребро, след като се уволнил от казармата и постепенно увеличавал бройката. Сега отглежда към 200 крави и 160 овце на собствени и общински пасища.

Купил при ликвидацията сградите на ТКЗС-то и сега поправя покриви и гради нови постройки. Оплаква се, че няма хора, които могат и искат да работят на село. Като започнеш от строители, та до овчари и общи работници. „Всеки идва да те мами, а не да работи“, възмущава се Муката. След като „майсторите“ изкривили покрива, които градили, се наложило да ги изгони, но иди, та намери нови работници...

Синът му Светослав също е регистриран фермер и дори се е включил в мярката на селската програма, която би трябвало да стимулира младите в агросектора, но отдавна съжалява, че е тръгнал по мъките да се бори с чиновници и бюрократи.

„Държава, която се храни от данъци и акцизи, не е държава. Не виждам светлина в тунела – всички управници ни лъжат“, продължава разказа си Муката. „Вече две години се мотаем с проекта за нова ферма по мярката „Млад фермер“ и щом веднъж си се включил, започват мъките и неволите. Уж щяха да плащат 70% подпомагане, а после ги свалиха на 60%, но и с това лъжите не свършват. За „ВиК“ и за трафопост досега съм дал 15 хил. лв., а искат още толкова. Отделно дадохме 5 хил лв. на консултанти. Така започнаха другите грижи и тичане, тичане... Досега набутахме 30 хил. лв., а за тези пари щяхме да си направим обора сами. Това е мафия и е абсолютна глупост да се занимаваш с проекти по селската програма“, коментира фермерът. По думите му от европарите за земеделие печелят само чиновници и зърнопроизводители. „Животновъдите сме отхвърлени, защото не сме приоритет на държавата“, категоричен е Муката.

Цялото семейството на Любомир, по баща – Седефчов, се е включило в работата във фермата, но както казва той „очите пълни – ръцете празни“. Синът Светослав и съпругата му Сара ежедневно са при животните и на малката мандра, а дъщеря му Александра идва само през лятото, защото учи хореография в Пловдивския университет. Завършила е музикалното училище в Котел и вижда бъдещето си разпределено между танцовото изкуство и... фермата, когато има време. „Брат ми е работник за всичко, а съпругата му си почива, само когато я отменя“, разказва Александра.

В екофермата в с. Ребро животните се отглеждат пасищно и са под селекционен контрол. Дават около 600 л мляко на ден. Кравето мляко фермерът продава на мандра край Кюстендил, която го изкупува по 55 ст. на литър с ДДС.

„Овчето си го сиря за кашкавал и сирене. Хората идват тук да купуват. Имам право да продавам в област Перник и София област, защото съм регистриран по Наредба 26 за директни доставки, но предпочитаме да продаваме тук. Колкото пласираме, толкова правим“, обяснява Любомир. А че правят всичко с мерак, се вижда и с просто око. Около магазинчето с минимандра „естетски“ се разхожда красив паун, а редки породи петли гонят кокошките по двора. Черешово топче стои наблизо и не е само за украса, а може и да гръмне. Пасторалната гледка се допълва от магаренце, кобила, гълъби и каквото още може да види човек на село.

Кравите във фермата на Муката са от черно-шарена порода, а овцете са местни и строго охранявани от красиви каракачански кучета.

Както ни обясни краварят Тодор Иванов, който срещнахме на пасищата край селото, „голяма хигиена има тук и всичко е качествено“. Самият той идва от плевенското село Бъркач.

„Намирането на работници е най-трудното нещо, а на нас винаги ни трябват хора. Вчера дойдоха едни, а днес си отиват. Никой не иска да работи“, споделя Муката. Търси работници в цялата страна - от Велинград, от Ракитово, от Вършец... дори то съседния град Трън, известен с голямата си безработица, пак трудно намира мераклии да работят във фермата.

„Животновъдстното е най-неблагодарния труд. Всеки ден се сменят овчарите, кравите се травмират, заболяват от мастит и после циганите ги купуват по 300 лв. и това е – угоени крави, които струват по 1300 и 1700 лв., си отиват за по 300 лв. Няма пазар, на който да продадеш месото, никой не го изкупува. Мизерията е голяма – няма къде да продадеш овце, нито крави, нито телета, а ако дойдат прекупвачи, искат да ги вземат без пари. Те изкарват повече, отколкото аз съм вложил в животните“, споделя още Любомир. По изчисленията му – едно теле на 3 месеца е изяло фураж за минимум 500 лв., а прекупвачите дават само 300 лв. „Трудът не може да ни се плати по никакъв начин. Да не говорим за нервите и така ще си гинем като круши“, образно завършва разказа си Голямата Мука.

Денят му започва в 5 часа сутринта и „цял ден съм в лайна. Мириша на обор отдалече, колкото и пъти да се къпя“. Продължава работата си на полето, където сега усилено коси сам, а после търси хора, за да събират балите със сено. Работата свършва, щом се стъмни, но пък винаги намира време и за приятелите си.

Така в землището на село Ребро, недалеч от пътя Брезник – Трън, семейството на Муката упорито продължава поминъка на дедите си. Малко известен факт е, че в горите на близкия хълм Чеверлюга са намерени кости от животно, чиято древност датира от преди 10 000 г. А самото село, чийто кмет сега е съпругата на Муката, е разположено в подножието на връх Любаш (1398 м), като надморската му височина е 888 м. Построено е върху средновековно селище, вписано под същото име "Бебро", "Рабро" в списъците на джелепкешаните от 1576 г. към каза Изнебол. Наблизо са открити и други артефакти - заедно с праисторическата керамика, има фрагменти от късноантична строителна и битова керамика и шлака, които разкриват, че над праисторическата крепост е имало и късноантична. В землището на село Ребро са открити останки от две селища процъвтявали през Античната епоха.

В Пернишкия музей днес се пази оловна плочка с дунавските конници, намерена в местността Въртоп. Плочката е рядък артефакт на античната религия, пряко свързана с източните, ирански култове.

Има данни, че с. Ребро е било обитавано още през късната каменномедна епоха - в землището на селото е открита медна брадва-копач, която е от синхронично селище, следите от което обаче се губят под днешното селище.

Но в древната земя, наситена с история, хората продължават и днес да оцеляват с „мука“, както биха се изразили сами, независимо, че сега са част от „голямото европейско семейство“.

Публикувана в Животновъдство

В горещите летни дни високопродуктивните крави пият до 150 л в денонощие

Водата е задължителен елемент от хранителната дажба на млечната крава, тъй като е незаменим компонент при обмяната на веществата на животното. Тя постъпва в организма основно с дажбата по време на хранене и при водопой. Съдържанието на вода във фуражите е от 3 до 90 на сто в зависимост от типа фураж (зелен, груб, сочен или концентриран). Водата играе съществена роля в процеса на производство на мляко от животното. Известно е, че за образуването на 1 л мляко са необходими около 4 6 л вода. При воден дефицит млечната продуктивност на практика се понижава още същия ден и може да достигне до 1520 процента от обикновения млеконадой.

Обикновено когато се изчислява дажбата, не се отделя достатъчно внимание на наличието на вода в нея, тъй като фермите са оборудвани с индивидуални (най-вече при вързано-оборното отглеждане) или с групови поилки (предимно при свободното отглеждане на кравите).

Фактори,които влияят на количеството вода, поемана от кравата,са следните:

* процентното съотношение на сухо вещество в дневната дажба (колкото е по-високо, толкова повече вода е необходима на животното);

* млечната продуктивност - високопродуктивните крави се нуждаят от повече вода, затова животните трябва да се приучават към обилен водопой;

* температурата на околната среда.

През горещите летни дни високопродуктивните крави се нуждаят от близо 150 л за денонощие.

При температура 27 градуса за 1 денонощие са необходими около 70 л вода, а за кравите с 30 л млеконадой за денонощие – количеството е около 150 л.

Препоръчва се температурата на водата да съответства на температурата на тялото на кравата следователно недопустимо е поене

с ледена вода дори в най-горещите летни дни.

Недостигът на вода в дажбата може да се определи по:

* твърдите екскременти;

* намаленото уриниране;

* понижената млечна продуктивност;

* възбуденото състояние на животното.

Инвентарът за поене трябва да отговаря на следните изисквания:

* Височината на стените на поилките трябва да е около 30 см и краищата им не бива да пречат на пиенето.

* Широчината трябва да позволява на кравите да пият от двете страни (това ще намали конкурентната борба и стресовия фактор).

* За всяко животно трябва да се предвидят около 10 см водна повърхност.

* През зимата да не се допуска замръзване на водата (да се осигури постоянна циркулация или подгряване).

* При установяване на поилките навън трябва да се направи заземяване.

* Поилките да се поддържат винаги чисти.

Водата за пиене трябва да е качествена, с неутрален вкус и да не съдържа странични примеси. При задоволяване на потребностите на кравите от вода фермерите ще получат максимална усвояемост на фуражите и максимална млечна продуктивност.

Публикувана в Животновъдство

Ремонтните животни - мъжки и женски, също трябва да получават субсидии, коментира Георги Йорданов Йорданов, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Йорданов, изпълнителната агенция по репродукция на животните е реален посредник между фермерите и държавата, защото в крайна сметка давате насоките кое животно – каква субсидия да получи. Трябва ли да се смени нещо в модела и политиката на животновъдството в България,з а да има справедливост в субсидиите? Факт е, че дребните и средни животновъди са почти на изчезване. Какво може да се направи, за да изчезнат напълно?

  • Има какво да се промени при разпределението на субсидиите и то засяга философията на целия проблем. Трябва да се направи добър анализ – с какво разполагаме и какво искаме да постигнем. Субсидиите, които получават фермерите, не са толкова малко. Говорим за мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР, която обхваща около 30 породи овце. Те получават по 26 евро на глава годишно. А животните под селекционен контрол за 2016 г. са получили около 60 лв. Смятате ли, че тази сума е нищожна спрямо технологичните разходите, които се извършват за животно? Ще дам следния пример - през 1989 г. страната е имала 10 млн. овце-майки, а сега не можем да достигнем до 1,5 млн. овце-майки.

  • Какво може да се направи?

  • На България й е необходима собствена философия на субсидиране на животновъдството. Необходимо е за фермерите да има устойчивост. Трябва да се търси тази организация на работа, която носи пари и печалба.

  • Има ли анализ, който да показва какъв е социалният ефект от съществуването на автохтонните породи?

  • Не е пряк предмет на нашата дейност, нашите функции са контролиращи. Необходим е мониторинг, но и анализ на ефекта от субсидиите.

  • Овцевъдите се оплакват, че получават субсидии само за майките, а хранят и отглеждат всички животни в стадото.

  • Вярно е, че само овцете -майки получават субсидии, но ние говорим за подпомагане, а не за изхранване на стадата. Според мен към мерките, които трябва да променим, е тази да се включат за подпомагане и ремонтните животни - мъжки и женски. Но ключът на проблематиката не е в субсидиите. Трябва да мислим колко животни имаме и какво можем да произведем като продукция. Трябва да направим анализ с какъв ресурс разполагаме, от този ресурс какво можем да произведем и какъв пазар ще имаме – на живи животни и на продукцията им като мляко, месо.... За вълната не говорим, защото досега няма пазар.

  • В България в момента има 46 развъдни организации – не са много и ефективно ли работят всички?

  • Специалистите в тях полагат сериозни усилия. Има организации, които работят много успешно и качествено. Може да се каже, че могат да се редуцират и да не бъдат толкова на брой.

  • А имат ли капацитет всички те да извършват селекция на модерно ниво?

  • В момента имаме 360 хил. овце под селекционен контрол. При положение, че около 1,5млн. са общо овцете в страната, не е необходимо 100% популацията да е под селекционен контрол.

  • Какъв процент от животните се контролира?

  • Около 30% са контролираните животни и това е добър резултат за нас.

  • Развъдните организации ли са реалната връзка между фермера и фонд „Земеделие“, т.е. към подпомагането и субсидиите?

  • Като връзка – да, защото това е органът, който извършва на практика селекционния процес. Това нито е лесна, нито елементарна работа. Зоотехниката е наука, а ние я свеждаме до фермерски разбирания и начин на работа. Това не е само изхранване и доене на животните. Развъдните организации получават средства от фонд „Земеделие“ по схемата за държавна помощ, част от средствата идват и от фермерите, които заплащат услуги. Има два компонента, по които се плаща. Единият е за водене на родословна книга, а другият е за контрол на продуктивните и генетични качества на животните. Докато при родословната книга държавата субсидира до 100% от дейността, при контрола на генетичните качество подпомагането е до 70 процента.

  • Какво плащат фермерите?

  • Разликата от 100% разходи. Фонд „Земеделие“ гласува всяка година каква сума ще се отпусне и въз основа на това се прави коефициент не редукция. Така се определя каква е частта на държавата и колко струва всяка дейност. Преди беше точно определено колко се получава на глава животно. А сега развъдната организация подава информация в агенцията - какви дейности извършва. По тази информация изчисляваме парите, които получава развъдната организация. Така държавата доплаща услугите към фермерите.

  • Каква е разликата в субсидирането между животни под селекционен контрол и автохтонните породи?

  • Примерно при овцете, автохтонните породи получават по 26 евро на глава и това е справедливо, защото те са нископродуктивни животни, отглеждат се на специфични места и така хората се мотивират да останат в определени региони. Докато конвенционалните породи получават субсидии за животни под селекционен контрол и за 2016 г. подпомагането е по 62 лв. на глава. Автохтонните породи вземат един път по агроекология и втори път- директни плащания. Така им се връзват към 60 евро за една овца, докато конвенционалните вземат по 30 евро на година. Според мен, трябва да се субсидират и дзвиските, т. е. младите животни под селекционен контрол, защото те са бъдещето на популацията.

  • До 1999 г. само агенцията извършваше селекция на животните , а сега - развъдните организации. Това подобри ли работата в животновъдния сектор?

  • Промяната стана според законодателството в България, което пък е хармонизирано с европейското. Ние приехме модела според директивите на ЕС. Но в Европа има развъдни организации с над 200-годишна история. А това означава традиции, навици, умения, капацитет и т.н. Ние сага стартираме. Първите наши организации са започнали работа от 1999 г., но големият прилив на развъдни организации е от 2000 г. насам.

  • Откъде дойде този интерес?

  • Защото започна финансово подпомагане от държавата.

  • Как се финансира селекционният процес в България?

  • Принципът или схемата е следната - развъдните организации работят с определен капацитет хора, които са техни членове и са регистрирани земеделски производители. През ноември или в началото на декември развъдните организации подават списък със земеделските производители и животните по номера, с които ще кандидатстват за подпомагане за предходната година. Държавен фонд „Земеделие“ определя една сума, която се разпределя между бройките животни и дейностите, които държавата субсидира.

  • По колко мерки се субсидират селскостопанските животни?

  • Подпомагането става по няколко мерки – животни под селекционен контрол, другата е мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР и национални доплащания. Животните, които са под селекционен контрол, вземат субсидия, а тези, които са включени в списъка на автохтонни, получат пари и за агроекология. Животните, включени в селекционния процес, не вземат средства по националните доплащания. Агенцията контролира само животните под селекционен контрол, а националните доплащания не са предмет на контрола.

  • Може ли да очакваме промени в тази схема?

  • Схемата е утвърдена и промени не се очакват.

  • Какво според Вас трябва да остане и да не променя в подпомагането на селскостопански животни след 2020 г., когато ще влезем в следващия период на Общата аграрна политика на ЕС?

  • Според мен две неща най-малко трябва да останат – подпомагане на животните под селекционен контрол и на автохтонните породи, защото тези две мерки оказват динамично влияние на пазара. Ако те се премахнат, ще има сериозен отлив на фермери, които сега проявяват интерес към селекционната работа. Ако автохтонните породи изчезнат, ние няма как да ги възстановим. Те дават поминък на хората в конкретни региони. При това те боледуват по-рядко, защото са приспособени към климата на съответния регион. При това произвеждат чиста и екологична продукция.

  • Колко пъти зоотехниците от развъдните организации трябва да посещават всяко стопанство и да наблюдават животните под селекционен контрол?

  • Няколко пъти в годината, а не да се правят една или две контроли годишно. Примерно при някои породи има до 11 контроли на месец. Но това изисква работа и от страна самите фермери. Животните под селекционен контрол трябва да се субсидират, защото генетичния прогрес и повишаване продуктивността идва от селекционната работа. За да повишаваме произвежданата продукция развъдните организации трябва да работят с науката, да използват селекционните мероприятия, за да произведат качествен продукт. Трябва да се подпомагат и автохтонните породи животни, защото това са специфични животни, създадени в определени географски райони на страната и носят специфична генетика. Тя трябва да бъде съхранена, защото ако настъпят някакви катаклизми, автохтонните породи ще оцелеят. При това тяхната продукция има специфични качества и от тях се произвеждат бутикови продукти. Не бива да забравяме, че автохтонните породи са и по-ниско продуктивни и трябва се подпомагат икономически. Но субсидиите не решават изцяло въпросите. Трябва да наблегнем на производството. Необходимо е още много работа с фермерите. Те не се доверят все още на развъдните организации и на малките кооперативи на място. Където и да отидете по света, ще видите, че фермерите се сдружават, включително и за отглеждане на автохтонни породи. Примерно в Швейцария държавата проучва пазара и всяка година им казва колко количество от даден продукт да произведат, така че да не пада цената му, т.е. има регулация. Нещо такова трябва да се случи и в България.

  • Какво е участието на Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“?

  • Участието на агенцията в този проект е организирането на изложения на местни породи животни, а най-голямата ценност, която агенцията извлече от проекта, е ДНК-лабораторията в София.

  • Тя работи ли вече, след като бе официално представена?

  • В момента работи на експериментална основа. Обучаваме двама специалисти. Взети са над 3 хил проби, с които се извършват експерименти за доказване произхода на животните.

  • От какви животни са пробите?

  • От четири вида селскостопански животни - овце, кози, говеда и биволи.

  • Кога да очакваме да заработи реално лабораторията?

  • Смятам, че в края на тази година или в началото на 2018 г. лабораторията ще заработи с пълна натовареност.

  • Какви са основните задачи пред агенцията в момента?

  • Първа и основна задача е агенцията да подпомага дейността на министъра на земеделието. От това произтичат и специалните ни задачи като административно участие в работни групи при подготовка на закони и нормативни документи. Второто е мониторинг на породите селскостопански животни в страната. Същевременно контролираме и дейността на развъдните организации.

  • Вие сте специалист в областта на коневъдството. Само за богати хора ли е тяхното отглеждане?

  • Не, аз смятам, че всички ние трябва да създаваме условия за бизнес, независимо дали за крави, овце или за всички селскостопански животни. Конят също е селскостопанско животно, тъй като се ползва за дърводобив и за работа на високопланински пасища.

  • Какви субсидии получават животновъдите са отглеждане на коне и за какви породи?

  • В България имаме над 25 породи коне и само за пет от тях има подпомагане по мярка 10 за агроекология.

  • А останалите породи по никакъв начин ли не се подпомагат?

  • Само когато има де минимис.

  • А тази година ще има ли де минимис?

  • За конете досега е имало само два пъти – през 2014 г. и 2015 г. За 2016 г. конете не получиха подпомагане по де минимис. За тази година не мога да кажа.

     

Публикувана в Животновъдство

Фермерът трябва да обработва земя, да имаи зърнопроизводство, ако гледа животни0 В противен случай кравите се "самоизяждат"

Висока рентабилност има само с производство на краен продукт, твърди Христо Друмев

Рая Петрова,

с. Гостилица,

Дряновска община

Няма отрасъл в земеделския сектор, в който

някой друг да ти определя продажната цена

Това е най-големият проблем на животновъдството, така започва разговорът ни с Христо Друмев за състоянието на млекопроизводството у нас. И пояснява с пример от своята практика на животновъд: поради проблеми в стадото в началото на пролетта миналата година няма мляко от кравите и май месец, когато започват отелванията,

себестойността на млякото му е 62 ст., а го продава на 50 ст./л

Без да си математик, ти става ясно, че се работи на абсолютна загуба. Какво се случва по-нататък: като дойде субсидията, с нея фермерът покрива загубата, за да не е задлъжнял. И пак нищо, пак е на нула. Затова най-правилното е фермерът да съчетае обработка на земя и зърнопроизводство с отглеждане на животни. Опитът на много от българските фермери показва, че само с отглеждането на животни не става, не излиза сметката. И ако нямаш собствена земя или под аренда, наистина животните се "самоизяждат". Субсидията ти покрива само загубите, но си на нулата. И тогава всичко се обезмисля, защото процесът не се развива. Ти стоиш на едно място и нищо не се случва, обяснява г-н Друмев.

На дневен ред обаче има вече и друг, не по-малко сериозен проблем:

Какво става, ако общините нямат земя за животновъдите

В Гостилица, например, имат само 17 дка от Държавен поземлен фонд. Общински земи има, но са останали само недостъпни, каменисти, гористи склонове и сипеи, които на практика за нищо не може да се ползват. Пасищата ги няма - земята или е разорана, или се е превърнала в гора. Г-н Друмев е в район, в който земята не достига. По документи земя има, но реално няма, обяснява фермерът, и допълва: Сега се говори, че общините ще направят пасищни планове, но каквото и да се направи, пасищата ги няма. И отново конкретен пример: Г-н Друмев има тежък терен земя и биволите и кравите вървят нагоре по стръмното, защото самите животни са си направили стъпала. Но има още двама негови колеги в района, чиито животни няма къде да пасат. Така че и те пасат върху неговата земя. В същото време общината отдава пасища под аренда, на които се садят лешници. И така де факто пасища отново липсват. Как може да се реши проблемът?

Трябва да има баланс между обработваеми площи и зелена площ

категоричен е г-н Друмев. Затова и когато пътуваш из страната, не виждаш животни да пасат по тучните ни ливади. Защото фермерите нямат правно основание да ги изкарат на паша на тези терени. Добре че у нас животновъдството се развива пасищно-оборно. А е така, защото нямаме пасищно животновъдство в чистата му форма, тъй като никъде в програмите не е заложено като приоритет.

Следващ проблем:

Губи се връзката между хората на терена и администрацията

Изключително много бумащина, а при изготвянето на проект една грешка в десетките страници и пропускаш срока за кандидатстване.

Проблемите в млекопроизводството непрекъснато се натрупват - след пасищата идва цената на млякото, а след това е проблемът за малките количества на качественото мляко у нас. Затова задължително трябва да се търсят показателите на млякото от всеки млекопроизводител, е позицията на г-н Друмев.

И още:

У нас се наблюдава процес на окрупняване на фермите, което е характерно за индустриалното производство. А програмата, по която са всички плащания и субсидирани проекти, е за развитие на селските райони. Какво ще стане, ако се закрият всички малки ферми, те ще взривят окончателно селските райони. По този начин не се подпомагат селските райони, не се създава поминък.

И не на последно място е

сивият сектор в млекопроизводството - той нанася най-много щети

Продажбата на мляко в бутилки от багажници и по тротоари трябва да се прекрати. Вярно е, че тези дребни млекопроизводители "изпаднаха" от системата и вече нямат кой знае какви възможности. И резултатът стана сериозен социален проблем. Но той трябва да се реши по начин, който да не "подкопава" качеството на млекопроизводството. Затова трябва да се огледат слабите звена по веригата и да се вземат правилните решения.

И когато говорим за качество и пари, за съжаление не можем да подминем факта, че

у нас скъпият продукт не е гаранция за качество

Ето, идеята за фермерските пазари е много добра, а в основата й е Наредба 26, която регламентира специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Христо Друмев е участвал в създаването й. Може би с тази наредба животновъдите ще наберат малко смелост и повече производители ще започнат да излизат на тези пазари. Новият проблем, който се заформя, е че

фермерските пазари ще намерят своите потребители в големите градове

Истината е, че в малък град няма потребители, които ще платят цената, която желаят да получат фермерите за своите продукти. Остава надеждата, че с направената промяна да се продава в две съседни области, ще се увеличи възможността животновъдите да намерят своята пазарна ниша. Въпреки всичко обаче програмата трябва да се доразвива. Но за съжаление у нас много бавно се развиват нещата и ни трябва време. Надявам се, че няма да дойде момент, в който българинът да изгуби вкуса към истинските български млечни продукти - различните видове млека и млечните продукти от тях, споделя г-н Друмев. Така е, защото ние винаги сме били земеделска страна, имаме ги дадености и нещата трябва да се случат. Ако, разбира се, и европейските субсидии не спрат. Но случи ли се, целият сектор трябва да разчита единствено на държавата, а тя не е в много добро състояние, всички знаем.

В дългата верига от проблеми, идва ред и на

селските райони, а те са са обезлюдени

Самият Христо има проблеми с работниците. Принуждава се да намали стадото биволи, за да може да се оправи. Сега с подрастващите са 39, а са били 136. Има и още 30 крави от породата Симентал - за мляко и за месо, от които получава изключително качествено мляко. И с всичко това се справя цялото семейство. Имат само един пастир. А работниците са много ценен кадър в животновъдството. Освен битовите условия и заплатата, и то сравнително добра, най-често фермерът и ги обучава. Заплатата за гледачи на животни в сектора от години не е под 500 лв. И това не е ниска заплата, защото те нямат разходи за вода, ток, храна, отопляване и т.н. Така заплатата автоматично надхвърля 500 лв. Но въпреки това много трудно се намират качествени хора за гледачи на животни.

В държавата се изляха много пари

за животновъдите под формата на държавни плащания и европейски субсидии. Но това не доведе до желаните резултати за периода 2007-2014. Например по програмата "Млад фермер" се дадоха огромни средства и няма нищо налице. Голяма част от т. нар. млади фермери от предишния програмен период отдавна вече не са фермери. След 5-ата година на контрол няма нищо налице. Ако бяха приели предложението ни да се прави типов проект за ферма и младият фермер да не се занимава с нищо друго освен с отглеждането на животните, може би нямаше да е така, разсъждава г-н Друмев. Защото логично е, ако има нещо изградено, всяка сериозна инвестиция ще те ангажира. Особено когато след 5-ата година вече има възвращаемост, ти ще продължиш да се развиваш.

Но независимо от неразборията в животновъдството, Христо Друмев е оптимист за бъдещето. Защото вижда, че за момента се прави всичко възможно нещата да потръгнат.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 26

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта