Кевин и Жонатан Астру от френското селце Сералонг в Западни Пиренеи тръгнаха от нулата, създадоха стопанство с млечни крави там, където никой дотогава не се осмели, и получиха национална награда

Мила Иванова

Двамата братя Астру – Кевин, на 28 години, и Жонатан – на 29, не се изживяват като герои или авантюристи, но успяха да създадат стопанство с млечни крави там, където никой преди тях не бе дръзнал да го стори. Фермата им „Мули Бенк” (MoulyBenc) се намира в селцето Сералонг, в Южна Франция, на 25 км от испанската граница, в сърцето на Източните Пиренеи, в декор от обрасли с гори планински върхове и хълмове. За да стигнеш до фермата, се изкачваш по тесен 3-килиметров път, обграден от дъбове, акации и кестени. Именно там, над речна долина, на края на света, където се чува само далечният бумтеж на дърворезачки, братята Астру решиха да създадат стопанството си през 2012 година.

За първи път в този планински район, където дотогава са се отглеждали само кози, защото единствено тези скокливи същества могат да се катерят нависоко, бяха докарани крави и бе създадена мандра за сирене, която работи успешно. За своя труд и предприемчивост, за риска да облагородят пущинака с производство, двамата братя Кевин и Жонатан Астру бяха отличени тази година с Националната награда за динамично селско стопанство в конкуренция със 110 техни колеги. Призът се присъжда ежегодно от Народната банка за постижения на фермери в различни категории от цялата страна. Цялото село Сералонг с 262 жители отпразнува високото признание на братята Астру, едни от шестимата лауреати на годината.

2Жонатан и Кевин в цеха за сирене

Братята тръгват практически от нулата

Жонатан и по-малкият му брат Кевин създават стопанството над родното им селце Сералонг през 2012 година, като увличат в авантюрата си и своите родители. „Ние обичаме тази част на планината, тук идвахме, когато бяхме деца” – разказва Кевин, който първи се ентусиазира за фермерството и получава професионално свидетелство за управител на селско стопанство. Брат му Жонатан се заитересува на свой ред. Така през 2009 г. те откриват една стара, изолирана и изоставена къща, надвиснала над речна долина. За да я купят, родителите продават своята къща в селото. „Баща ми Жан-Клод е мечтал да стане овчар, когато е бил млад. Така че той не се поколеба да изостави занаята си бояджия на сгради и смята да се захване тук с лесничейство” – обяснява Жонатан.

Юридически проблеми забавят продажбата на къщата и договорът за продажба се проточва до края на 2011-а. „През тези две години ние имахме възможност да изработим с подробности нашия проект и да получим специализация по преработка на мляко. Знаехме какво искаме да постигнем” – разказва уверено Кевин.

Така с помощта на родителите си двамата млади и здрави братя изграждат стопанството със собствените си ръце – от А до Я, както уточняват те. Най-напред надграждат къщата, разчистват храстите и гористите пътеки, ограждат пасбището, а после построяват обора и залата за производство на сирене, като я обзавеждат, без да броят часовете на усилен, тежък труд. За да осигурят вода на животните, те прокопават кладенец. Инвестират общо 200 000 евро, от които 80 000 са субсидии и заеми, които се отпускат по програма на младия животновъд – уточняват братята.

1 а

Крави в царството на козите

През април 2012 г. братята организират стопанството си, тип GAEC(Аграрно сдружение за колективна експлоатация – специфична френска колективна форма от семеен тип – б. ред.) И още същия месец започват да доят първите 6 крави, да преработватмлякото и да го продават на пазара. Стадото се увеличава, като в същото време Кевин и Жонатан разширяват с нови ливади стопанството си. Производството на мляко достига 50 000 литра през 2015 г. и 60 000 през 2016-а. Сега отлеждат 13 крави от породата Кафява алпийска, известна катоБрюн, и Монбелиард в район, който от векове се смята за царство на козите.

Затворен цикъл на производство

Кевин и Жонатан още в самото начало на авантюрата си, бяха решили, че ще създадат стопанство от затворен тип. „Тук произвеждаха сирена само от кози и овце – разказва Жонатан. – Така че когато предложихме нашите висококачествени и екологични чисти краве сирена, ние веднага ги пласирахме.” Днес 95 на сто от продукцията им на сирена се продава на локални пазара, които се посещават през цялата година. Останалите 5 на сто се предлагат на бакалници и ресторанти.

Младите животновъди разнообразиха гамата си от сирена, за да отговорят на нарасналото им търсене. Заедно с 6-те вида меки сирена с различен срок на зреене, те предлагат и йогурти. „Още когато строяхме сградата за животните, ние предвидихме и зала за преработка на млякото – уточнява Кевин. – Оборудвахме я с два пастьоризатора и сушилня.” Освен това като помощничка в производството те наемат и майка им Мари, на половин работен ден. Сега в Сиренарницата MoulyBenc се произвеждат от 800 до 1000 йогурта седмично за всеки вкус.

 

За да вържат бюджета си, братята си правят точни сметка за разходите, които са много високи в тази планинска област. Не само защото в тази част на Източни Пиренеи водата е недостатъчна, Ливадите са в близост до

гората, която гъмжи от дивеч

„Глиганите разравят почвата и унищожават тревата, както и сръндаците. Тази година трябваше да обявим щетите”, обяснява Кевин, като допълва, че срещите с глиганите по пътеките са и опасни. – Освен това дивите свине рушат оградите, а кравите се възползват от това, за да бягат. Около 80-те декара ливади, които току-що купихме, ние инсталирахме огради с големи остриета и електрически жици HighTensile. Струваха ни скъпо, но се надяваме да устоят.” Цените на сирената им са по-ниски от тези на козите и овчите, но са достъпни, а и дават възможност за добър маркетинг. „През 2013 и 2014 г. ние реинвестирахме всичко в стопанството и живеехме благодарение на двете дотации за млади животновъди по 24 000 евро. От 2015 година насам ние успяваме да си заделяме по 1500 евро за всеки отнас на месец” – уточнява Кевин Астру.

Братята искат да облекчат интензивната си работа.Те изчисляват, че си трудят по 80 часа седмично, 52 седмици годишно. Ето защо те пристъпиха към едно издояване на кравите на ден, за да си освободят вечерта за приготвяне на сеното. Вярно е, че така производството на мляко се е намалило, но пък с увеличаване на ливадите братята могат да отглеждат няколко крави повече, за да компенсират. „Искаме да намерим най-добрия баланс, за да отделяме време и на семейния ни живот” – казват те. По-малкият брат Кевин вече е семеен и има малко синче, а на баткото Жонатан тепърва предстои да се задоми.

БОКС

СТОПАНСТВОТО В ЦИФРИ

. Височина: 600 м

. Площ: 1000 декара

. Разбивка:

200 дка ливади за сено

100 дка пасбища

200 дка пътеки сред храсталаци, оградени в парк от 20 дка

500 дка гора

. Стадото

13 крави Брюн и Монбелиард

6 юници

. Производство на мляко:

50 000 – 60 000 л годишно

Работна ръка:

Двамата братя и майка им на половин работен ден

Публикувана в Животновъдство

Това е първото изложение, което се прави от организация на производители, коментира Рангел Матански, председател на организацията на млекопроизводителите „Фермерски мляко“ и съпредседател на Националния съюз на говедовъдите в България

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Матански, каква е целта на изложението „Фермер Експо Раковски 2017“?

  • Целта на изложението е да покажем връзката между селскостопански животни, фермерски продукт и в крайна сметка – потребител. Това е първото изложение, което събира на едно място селскостопански животни и фермерски храни, т.е. това са две изложения в едно.

  • Може ли да се каже, че с това изложение искате да покажете затварянето на веригата от фермата до чинията, от суровината до крайния продукт – нашата храна?

  • Ние показваме продуктивните породи животни, защото искаме хората да знаят откъде идва суровината, която впоследствие се влага в производството на основните храни. Тук визирам мляко, месо и пчелни продукти, и е важно да споменем, че на изложението основна таргет група са фермерите. Те ще видят какво са постигнали колегите им в собствените си ферми, в каква посока да се развиват. Освен от фермите, на изложението ще присъстват и животни от селскостопанските институти, т.е. ще видим какво се случва и там, как върви селекцията. Тези животни са потенциален генетичен потенциал. Фермерите ще могат да се срещнат с колеги, които вече са затворили веригата, започнали са да преработват суровината и да я продават на крайния потребител. Има една сложна схема, сложно представяне и реално за всеки има по нещо.

  • Стремите ли се срещите между фермерите на изложението да се превърнат в бъдещи споразумения и дори сдружения между тях?

  • Естествено, аз винаги съм бил парламентьор на сдружаването, най-малкото защото изложението се организира от организация „Фермерско мляко“. Това е първото изложение, което се прави от организация на производители, а не от развъдните асоциации, както обикновено е при подобни събития. От една страна, развъдните организации имат капацитет, опит и хора, които умеят да организират подобни прояви, но за първи път има изложение, което се осъществява от организация на производители.

  • Каква е разликата между изложението в Раковски и останалите животновъдни изложения или пък от фермерските пазари, които вече са традиция за столицата и големите градове на страната?

  • Разликата е, че не целим единствено и само да продаваме. Искаме потребителите да се докоснат до фермерските храни, както и да видят животните от които се получават тези храни. Реалната разлика е че показваме на фермерите накъде трябва да се развиват. От една страна - да подобряват селекцията на животните, така че да получават повече с по-малко ресурси, т.е. да имат по-добри доходи и печалби, а от друга страна – как да стигнат до преработката на суровината, която произвеждат в техните стопанства.

  • Ще има ли възможност фермерите да получат по време на изложението и специализирана, консултантска помощ по въпроси, които ги интересуват?

  • Както казах, на изложението ще участват фермери с доказан опит в животновъдството, но и представители на селскостопанските институти. Аграрните университети също ще имат щандове, за да представят с какво се занимават, какви магистърски и бакалавърски курсове на обучение предлагат. Ще участват и фирми, които предлагат услуги и стоки за животновъдството. Целта ни е всеки да научи как може да получи добавена стойност към труда си.

  • Какъв ще е акцентът на събитието при тази разнообразна палитра от участници?

  • Акцентът е да покажем връзката между фермера и потребителя, тяхната зависимост един от друг. В днешната конкурентна европейска среда, трябва да търсиш начини да развиваш своето стопанство, за да оцелееш. Който не се развива, изостава и конкуренцията бързо го поглъща. В европейски мащаб конкуренцията е безмилостна и затова наблюдаваме толкова фалити на фермери в България. Оставайки на едно място, стопанинът започва да произвежда все по-скъп продукт и в един момент става неконкурентен.

  • В такъв случай, изложението ще търси ли отговора – що за бизнес е животновъдството?

  • Ние от говедовъдния съюз винаги сме търсили икономическата логика. За нас фермерството не е хоби и нашата идея е да покажем продуктивните породи, които изграждат гръбнака на българското животновъдство. От тях се произвеждат и качествените български храни.

  • Какви животни ще могат да се видят на изложението?

  • Имаме над 20 бокса, пълни с животни от различни породи – овце, кози, крави – месно и млечно направление, биволици, коне и кучета. Затова казвам, че това са две изложения в едно и това новото, и различното. Идеята е за всеки да има нещо полезно, да се срещне с колеги и да обмени опит.

  • Вие бяхте победител в конкурса за европейска награда за млади фермери. Успяхте ли вече да посетите Брюксел или пък свои колеги от други европейски страни?

  • Това пътуване е предвидено два дни след като приключи нашето събитие и на 17 октомври тръгвам за Брюксел. Подготвихме видеоматериал и презентации на проекта. Всички държави в ЕС са излъчили по едни победител в конкурса на Европейския конгрес на младите фермери, но не на всички бе дадена възможност да презентират. На България се предоставя възможността да представи своя проект. Предстои журито да направи финалната оценка.

  • Така изложението излиза извън рамките на страната и участва в по-голям европейски проект. Какви други планове за бъдещето имате?

  • Плановете за месец октомври са такива, а в по-голям мащаб – очаквам отварянето на Мярка 9 от Програмата за развитие на селските райони. С колеги от различни животновъдни и развъдни асоциации коментираме сдружаването по Мярка 9, защото това е последния шанс за тези, които са решили да се сдружат, да се възползват от финансиране. Както знаете, подмярка 4.1 приключи, подмярка 4.2 за преработка предстои да се отвори, но там проектите са по-тежки, изискват по-сериозни финансови средства и една организация или група на производители може да се бори. Аз подкрепям всяка организация на фермери, защото това е пътят. Предстои отварянето и на мярка 16 за иновации. Водим разговори с научни институти и фермери, за да предложим иновация, полезна за всички колеги в съответния сектор. Това са приоритетите сега – иновации и сдружаване.

  • Как виждате българското животновъдство в следващия програмен период на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Разбира се, всичко зависи от бюджета на Общността, но все пак – какъв бихте искали да бъде този сектор в България?

  • Ние от говедовъдния съюз нееднократно сме заявявали, че ще оцелеят тези, които спазват икономическата логика на пазара. Субсидиите са начин за оцеляване, но те не са и не трябва да бъдат цел. Те вероятно ще намаляват във времето, а фермерите ще трябва да отговарят на все повече изисквания, за да ги получат. Пак се връщам на изложението – трябва да търсим селекцията, по-ниските разходи за производство, достъпа до крайния потребител, за да гарантираме оцеляване на стопанството. Разбира се - при намаляване на работната ръка чрез механизация. Тази цел трябва да се преследва, без значение в този или в следващия програмен период. Моята идея е, че ние не сме конкуренция вътре в бранша. Конкуренцията ни е в Европа и ако сме слаби като държава, всички губим.

  • Каква според Вас е разликата между старото и младото поколение животновъди? Има ли приемственост в бранша?

  • За мен няма ново и старо поколение. Може би младите хора не са се сблъсквали и не са падали толкова много, както старите, опитни животновъди, но пък са склонни да рискуват и експериментират. А това в крайна сметка е развитие и там е бъдещето на целия бранш.

Публикувана в Животновъдство
Те оказват негативен ефект както по отношение на количество, така и на качеството на получаваното мляко
 
В случаите, когато продължават проявите или дори се усилват симптомите на мастит при кравите, най-често става дума за все по-широко разпространените т.нар дрождеви мастити. Обострянето настъпва най-често след третия ден от лечението, съгласно предписанията на ветеринарния лекар. Заболяването се предизвикваот специфични причинители - дрожди, най-чести от които са тези от рода Candida. Докато в миналото случаите на дрождеви мастити бяха рядкост и според различни литературни източници възлизаха средно на 2-3% или до 10 на сто от всички случаи на мастит, то през последните години както по света, така и у
нас обезпокоително зачестяват случаите на тези форми на мастити. Често те имат съществен негативен ефект, както по отношение на количество, така и на качеството на получаваното мляко. Дрождевите мастити все по-често неприятно изненадват фермерите и ветеринарните специалисти точно в момента, когато се очаква постигането на така желания благоприятен ефект от терапията.
Допълнително усложняващо преценката и терапията на дрождевите мастити е обстоятелството, че те се проявяват обикновено след или независимо от провеждането на специфично лечение на кравите с антибиотици, насочени към обичайните бактериални причинители на мастит. Важен и усложняващ терапията факт е, че в повечето от срещащите се на пазара и използвани за третиране на мастити шприцове с антибиотични средства не се съдържат специфични субстанции, насочени срещу проблемните дрожди.
Кои са най-честите причинители на дрождевите мастити 
Кандидите са разновидности на дрождите, които при понижаване на защитните сили на организма често могат да предизвикват проблеми. Заболяванията, предизвикани от тези причинители, се наричат кандидози. Те се провокират обикновено от хронични форми на заболявания с извърш-
вана продължителна терапия с лекарствени средства. Най-честите случаи на кандидози обикновено възникват след или независимо от лечението на заболявания с антибиотици. Клетките на кандидите са по-големи от бактериалните, под микроскоп показват овална топчеподобна форма, а в специални хранителни среди за лабораторно изолиране имат характерен бял цвят, кръгла изпъкнала форма, като развилите се колонии могат да се  оприличат на големи бели сметаноподобни капчици.
Какви са признаците на дрождевите мастити
Често пъти общото състояние на животните, страдащи от дрождеви мастити, не е съществено нарушено. В повечето случаи промените са основно във вида на млякото, което е воднисто, като в него могат да се забележат тънки белезникави парцалчета и по-рядко слаби червеникави повлекла.
Какво трябва да се предприеме в случай на съмнение за дрождеви мастити? Важно изискване с оглед гарантиране на ефикасността на терапията в случай на доказани от специализирана лаборатория дрождеви мастити е изискването за продължително прилагане на специфични лекарствени средства. Докато при останалите форми на мастит прилагането на обикновените антибиотични шприцове в рамките на няколко дни при останалите форми на мастит обикновено води до позитивен ефект от лечението, то при дрождевите мастити
третирането със специфични лекарствени средства трябва да продължи задължително 10 дни
при спазване на изискването болните животни да се доят последни, ръчно или с отделени само за тях доилни агрегати. Трябва да се спазват и карентните срокове за отстраняването на използваните препарати от млякото след последното третиране. В противен случай или при смесване на мляко от лекувани и от нетретирани животни, млякото е негодно и не се изкупува и трябва да се унищожи. 
С цел пълното ликвидиране на вредните дрожди след краят на лечението задължително се прави микробиологично изследване на млякото в специализирана лаборатория.
За да се организира правилно борбата с дрождевите мастити е важно фермерите да знаят и спазват основните изисквания, улесняващи доказването им. От първостепенно значение е стриктното спазване на високи критерии към стерилността на съдовете, в които ще се поставя пробата мляко. Най-добри по отношение на гаранциите за стерилност при вземане на проби мляко са стерилните контейнери, които могат да се купят от ветеринарните аптеки. При липса на подобни контейнери могат да се използват и добре измити стъклени шишета, които предварително са изварявани във вряща вода за 5 минути заедно със запушалките, и веднага щом са добре изсушени, се използват за напълване с пробите. Преди да  се пълнят контейнерите мляко е нужно цицките добре да се почистят, измият и дезинфекцират. Препоръчва се отделни проби да се вземат от всяка от млечните четвъртини чрез ръчно издояване. Вземащият пробата трябва да е с измити и дезинфекцирани ръце. Задължително условие при
вземането на пробата е първите струйки мляко от всяка цицка да се отстранят и следващите около 20 мл да се издоят директно в съда за проби. Транспортирането на надписаните контейнери с проби, съпроводени с писмо от страна на ветиринарния лекар, се извършва по най-бързия начин до съответната специализирана лаборатория, като за предпочитане е те да се поставят в хладилна чанта или в съд с натрошен лед за охлаждане. В случай на съмнение за дрождеви мастити, заради предварителната подготовка на специфични хранителни среди за тяхното доказване, лабораторията трябва да се уведоми предварително за изпращането на пробите. 
Най-добри резултати от терапията на дрождевите мастити се получават само въз основа на получените специфични резултати относно чувствителността на причинителите. Лечението на животните изисква прилагането на специфични антидрождеви средства и трябва да се прилага само по указанията на специалист въз основа прецизен анализ на причините за възникването им. Специалистът може да даде и допълнителни указания на фермерите за специфичната терапия и мерките за недопускане на тези все по-разпространяващи се форми на мастит при кравите.
Публикувана в Животновъдство

Приемът на заявления по мярка 14„Хуманно отношение към животните“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. започва на 25 септември и ще продължи до 31 октомври 2017 г. Документи ще се приемат в областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“.

Бюджетът по мярката възлиза на 56 859 510,50 евро, съобщиха от фонда.

Документите за ползване на сградите и помещенията, използвани за нуждите на животновъдния обект, трябва да са за срок не по-малко от 6 години, считано от датата на подаване на заявлението за подпомагане. Земеделските стопани, които заявяват подпомагане за свободно отглеждане на открито трябва да са регистрирани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и да осигуряват възможност за паша на заявените животни.

Заявленията за подпомагане трябва задължително да бъдат придружени от удостоверение за регистрация на животновъден обект по чл. 137 от Закона за ветеринарната дейност, което се издава от Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ). Животните, обект на подпомагане по мярката, трябва да са идентифицирани и въведени в системата за идентификация и регистрация на животните по чл. 30, ал. 2, т. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители и в информационната система на БАБХ.

Субсидиите се получават под формата на ежегодни компенсаторни плащания за една животинска единица. Помощта се предоставя за максимален срок от пет години при условие, че стопаните изпълняват коректно дейностите и ангажиментите посочени в план-програмата, която е неразделна част от заявлението за подпомагане.

Финансова помощ ще се предоставя на земеделски стопани, които се задължават да спазват доброволно петгодишни поети ангажименти. Те могат да бъдат както за една, така и за комбинация от няколко дейности по мярката, допринасящи за хуманното отношение към едрите и дребни преживни животни.

Подробните изисквания и наборът документи за кандидатстване по мярката са разписани в Наредба № 4 от 8 август 2017 г. за прилагане на мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ от ПРСР 2014 – 2020 г. Допълнителна информация и образци на изискуемите документи за участие в мярката ще бъдат публикувани на интернет страницата на ДФ „Земеделие“.

Публикувана в Животновъдство
Вторник, 19 Септември 2017 15:03

Подгответе качествен силаж за зимата

Така ще осигурите незаменим източник на суров протеин,

витамини и минерали за животните през есенно-зимния сезон

Предимството на силажирането е, че в зелените и сочните фуражи, съхранявани като силаж, загубите на някои хранителни вещества и витамини са по-малки. Силажите съдържат стимулатори и градивни елементи за поддържането и растежа на организма на животните. Например

при изсушаването на сеното загубите на каротин (провитамин А) са големи

След окосяването в зависимост от климатичните условия – силно слънце, дъждове, влага, развитие на плесени и др., те варират от 40 до 95 на сто.

Освен това при изсушаване при по-висока температура в някои белтъчини настъпват необратими промени и те се усвояват трудно от животинските организми.

При силажите каротинът се запазва

понякога дори се увеличава за сметка на другото багрилно вещество ксантофил, който се разпада и образува каротин. Белтъчните вещества, или по-точно многото аминокиселини, които ги изграждат, се запазват почти напълно. В много страни с дъждовни пролет и лято до силажиране се прибягва и когато не се разполага с достатъчно сушилни за сеното. Силажирането на пролетните фуражни култури е много разпространено.

При силажирането промени претърпяват въглехидратите

– захарите и скорбялата, които в резултат на настъпилата ферментация се трансформират в млечна киселина. Тя играе ролята на консервант и потиска развитието на много микроорганизми, които причиняват оцетно- кисела и пропионовокисела ферментация.

Силажирането се извършва в иззидани от камък или бетонови силажовместилища траншеи с лек наклон на пода и тръба за изтичане на случайно попаднала в тях вода. Силажираните фуражи се притъпкват много добре с трактор, за да се изкара навън намиращият се между тях въздух.В силажа започват да се развиват различни ферментационни процеси. Поради липсата на въздух постепенно взема превес млечнокиселата ферментация и блокира развитието на микроорганизмите, които предизвикват другите ферментации.

Стойността на киселинност се измерва с химичен показател, известен като рН. Колкото показателят рН е с по-ниска стойност, толкова киселинноста е по-силно изразена. При достигане на рН около 4,04,2 се развиват само млечнокисели бактерии. За разлика от маслено-киселите бактерии, които издържат до рН около 4,54,7 (след което действието им се прекратява),млечно-киселите бактерии продължават да са активни до рН 3,5-3,0. Стойността на рН или образуването на млечна киселина зависи от съдържанието на захар във фуражите.

Богатите на захар се силажират по-лесно и по-бързо

Например при зелената царевица на кочани и зърна във восъчна зрялост се получават силажи с повече млечна киселина. Тогава те стават много кисели и животните не ги ядат с охота.

Животните предпочитат леко кисели фуражи

с киселинност 4,2. Това означава, че захарното съдържание в силажите трябва да се регулира. Това се постига чрез смесване на фуражи с по-високо съдържание на въглехидрати (захари и скорбяла) с други с по-ниско съдържание на такива.

В практиката е възприет терминът "захарен минимум", който показва възможно най-ниския праг за съдържание на въъглехидрати и гарантира получаване на качествени силажи с рН около 4,2.

В зависимост от захарното съдържание отличаваме три вида фуражи.

лесносилажиращи:

* царевица на кочани;

* захарна метла;

* варени тикви и картофи;

* кореноплоди;

* запарени брашна и др.

трудносилажиращи:

* детелина;

* стъблата на много зеленчукови растения.

несилажиращи се самостоятелно растения:

* люцерна;

* коприва;

* еспарзета;

* комунига и др.

Трудно- и несилажиращите се фуражи се смесват с лесносилажиращи се растения, меласа, запарени брашна, картофи, тикви, цвеклови резенки и други в съотношение, което осигурява необходимия захарен минимум за правилното силажиране.

Колкото повече се увеличава участието на лесносилажиращите се фуражи (с по-високо съдържание на въглехидрати), толкова повече се намалява и захарният минимум. Съотношението на фуражите, които участват в силажа, се определя по

готови схеми за приготвяне на силаж

предлагани от наши и чуждестранни изследователи. Приготвяните първоначално силажи само от царевица на кочан са много кисели и при млечните крави не се изхранват добре.

Препоръчителен вариант е

комбинация на царевица на кочан, стъбла без кочани и малко люцерна, в резултат на което се получават силажи с приятен вкус на туршия. Участващите в силажите кореноплоди трябва да са наразяни ситно – на 5-10 мм, а още по-добре да бъдат смачкани във фуражомелка. При това третиране захарните сокове се смесват по-лесно и по-бързо с трудносилажиращите се фуражи, поддържат млечно-киселите бактерии, благодарение на което те се размножават по-бързо. Освен това се постига и по-добро сцепление между компонентите в силажа и максимално намаляване на количеството въздух (кислород), което стимулира оцетно киселата ферментация.

В някои страни при силажирането се използват различни препарати за повишаване на киселинността, антибиотици и други препарати срещу развитието на плесени.

Освен необходимостта от създаване на безвъздушна среда, голямо влияние при силажирането оказва и

водното съдържание на суровината

То може варира в границите на 65 – 75 на сто. При по-ниска влажност суровината се притъпква по-трудно иостава въздух, който спомага за образуване на плесени. Наличието на повече вода може да намали захарното съдържание. Ако суровината е с по-високо водно съдържание, водата поема част от хранителните вещества и така се намалява хранителната стойност на силажа, тъй като тя изтича навън.

Ако водата не може да изтече, силажът става прекалено кисел

и се приема от животните с неохота, а и сокът се разваля по-лесно.

При силажирането на някои тревни култури, предимно бобовите, които са по-сочни, те трябва след окосяването да завехнат малко на слънце в продължение на 2-3 часа, след което да бъдат извозени и нарязани. По-продължителното изсушаване е вредно, защото при недостатъчна влажност може да доведе до мухлясване.

Съдържанието на повече вода може да се определи ориентировъчно, като нарязаният фураж се стисне силно с двете ръце. Ако се появи влага между пръстите или суровината остане като компактна топка, това означава, че е твърде мокра. Ако топката се разпада постепенно след стискането, може

да се приеме, че водното съдържание е нормално. А ако се разпръсква и пада настрана, тя е по-суха от нормалното.

Водното съдържание може да се намали, като се добави сено, царевичак,

сенно брашно, чиста слама или плява. За да се постигне по-добро сцепление, се препоръчва силажирането де се извършва бързо, като на ден се напластява не по-малко от 3 м дебел пласт. След напълване на силажовместилището то се покрива плътно с полетиленово платно, след което се покрива с пласт слама и върху нея се насипва 20-30 см пласт от пръст. За по-добро запазване на силажите от вода и сняг върху силажните ями се прави покрив от черна мушама. Сламата и пръстта предпазват силажите от замръзване.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Пепи Борисов от с. Гигинци е доволен от занаята си, но ниските изкупни цени на млякото го принуждават сам да пласира продукцията си в близките села

Христо Райков

Животновъдът Пепи Борисов се занимава с отглеждане на крави от началото на 90-те години на миналия век. Фермерският занаят в рода му се предава от поколение на поколение – баща му е бил фермер, дядо му също. Въпреки малкия си брой крави в стопанството – 18 и 5 телета, той е доволен от животновъдството. Неотдавна – на 21 август, се родило най-младото теле в стопанството – Лиляна.

Стопанството на фермера се намира в брезнишкото село Гигинци, откъдето е и баща му. Пепи започнал да развива своята дейност с 2 крави, които отглеждал в имота си в столичния квартал "Горна баня". Заради съседите си и амбициите да увеличава броя на кравите, той се принудил да намери нов дом за своята ферма.

Така започнала историята на стопанството в Гигинци

където фермерът живее от 10 години. В селото има още един животновъд, но той отглежда по-малко крави от Пепи. "Животновъди сме няколко поколения. Баща ми гледаше овце. Той имаше по 70 – 80 овце във времето на т. нар. комунизъм. Кошарата е в планината край селото, където отглеждаше овцете лятно време, а зимата идваше в Гигинци. В семейството бяхме четирима братя, двама вече са покойници. Само аз наследих занаята от баща ми", разказва Пепи Борисов. Преди години той е отглеждал и коне, защото просто обича животните. С фермерския занаят се захванал, след като дошла демокрацията и започнали съкращенията в предприятията. Пепи също бил съкратен, но веднага намерил своята ниша.

"През 1995 –1996 година вече имах 8 крави. В село Гигинци пристигнах с 24 крави. На всички животни съм дал имена, защото когато викаш някое от тях, то трябва да знае, че се отнася за него. Добри са ми кравите, които са смесена порода – черно-шарени и симентал. Най-много ми харесват кравите симентал. Най-възрастната крава в момента е на 6 години, гледам много да не остаряват", споделя още Пепи. За продукцията казва, че трудно се пласира заради ниската изкупна цена на млякото. Животновъдът е принуден да кара млякото си по близките села, където го продава на местните жители. Каквото остане от непродаденото мляко, го дава на мандра от радомирското село Стефаново.

Мандрата взима млякото за 50 стотинки на литър

"Коректни са хората, не са излъгали нещо с пари, но слабо го плащат. Една минерална вода е по-скъпа от млякото", каза Пепи Борисов. Той призна, че не е участвал в протестите на млекопроизводителите, но ги подкрепя. Фермерът очаква обещани помощи за животните, които все още не е получил. Но се надява, че земеделското министерство ще преведе помощите, щом са ги обещали.

Според животновъда държавата са хората и трябва да се намери начин да се увеличи изкупната цена на млякото. "Ако има кой да ми изкупува млякото за поне 80 стотинки, не бих го карал по селата. Но няма такива мандри!... Повечето от тях лъжат хората, въпреки че аз от тази в Стефаново съм доволен. Като количество на денонощие произвеждам 180 килограма мляко. Сирене и кашкавал от него си правя само за мен", казва още животновъдът. По негови наблюдения през годините продукцията му се е увеличила. За този ефект е спомогнало заплождането със селектирани бикове. Закупува фураж на фирмата "Вал Груп" от г. Батановци – и той, и животните му го харесват.

От една година е случил на читави работници

– семейство от Враца. "Преди това имах страхотно текучество. Дойде и работи 4-5 месеца, каквото може взема и бега. Всичко зависи от самите хора. Сега ми помагат двама – мъж и жена, и с тях съм спокоен", казва Пепи. Семейството се занимава с животновъдство от години, 12-13 от тях са се трудили и в Италия. "Много сме доволни! Ако не сме доволни, няма да седим и да работим. Нашият шеф е златен за нас и е много добър човек. Много!", хвалят се те. Работниците споделят, че по-хубаво от България няма.

Машините, с които Пепи Борисов работи, са косачка и сеносъбирачка - и двете на италианската фирма БЧС (BCS). В стопанството му работи и с агрегати за доене, както и един камион на марката "Мерцедес". Има си и още един помощник – магаре, което е от една година във фермата. „От ония дни дойдоха едни и искаха да го купят, та стана една гюрултия с работниците, които не го продават", споделя през смях Пепи Борисов.

Съветът и пожеланието на животновъда към колегите му е да бъдат живи, здрави и да не се отказват от занаята. "Животновъдството е хубава работа. На мен специално ми доставя удоволствие, защото да видиш как израства едно теленце и става крава и започва да дава мляко – това те държи. Каквито и трудности да имат - да не се отказват” – съветва ги потомственият животновъд.

Публикувана в Животновъдство

Дори една „проста” вирусна диария при едрия рогат добитък може да има сериозни последствия за цялото стопанство

MSD Animal Health е глобална научно-ориентирана компания, която разработва, произвежда и предлага на пазара гама от ветеринарни лекарства и услуги. Акцентът на тазгодишната инициатива на компанията във фермата „Парк Хил” беше под надслов „Не в моята ферма“. Организаторите имаха за цел да насърчат фермерите да участват активно в опазване здравето на своето стадо. По повод събитието, главният експерт по ветеринарна медицина и здраве при зрелите животни Пол Уилямс каза, че много фермери имат пасивен подход и това трябва да се промени. „Те чакат до момента, в който животните се разболеят, и едва тогава се обръщат към ветеринарни специалисти за ваксиниране с цел да опазят здравето на стадото.”

Уилямс предупреждава, че в последните години съществено се е променила регулацията на използването на антибиотици. Затова е важно стопаните „да ги използват отговорно“.

Министерството на околната среда, храните и селските райони (DEFRA) на Великобритания се обяви за постепенно намаляване употребата на антибиотици при едрия рогат добитък, като до 2018 година трябва да се сведе до 50 мг на килограм живо тегло.

За да се постигне тази цел, Пол Уилямс насърчава фермерите да работят съвместно със своите ветеринарни консултанти, заедно да създадат строги програми за запазване здравето на животните. Ваксинирането играе ключова роля за осъществяването на поставените цели.

Икономическо влияние

От секцията, занимаваща се с преживните животни, към MSD Animal Health предупредиха, че макар от икономическа гледна точка болестите да са фактор, някои фермерите продължават да ги игнорират. Изследванията показват, че дори една „проста“ вирусна диария при едрия рогат добитък може да има доста сериозни последствия за цялостното представяне на стадото. Според данни на MSD Animal Health процентът на ваксинация срещу тази болест във Великобритания за последните години е паднал от 27,8 до 26,3.

Запитване до 550 европейски фермери показва, че има три основни пречки за ваксинациите (виж карето). Повечето фермери възприемат неправилно ваксинирането. Те са убедени, че чрез него болестта е „вкарана“ в стадото. В действителност това е белег за активно и превантивно управление на болестите – подчертават специалистите.

Прилагане на практика

Фермерът Роб Лонг има стадо млечно направление, което отглежда заедно с родителите си. Той е убеден, че здравето на животните е основен приоритет. През 2012 г. е инвестирал „на зелено“ 1,1 млн. лири. Сега купува крави, като целта му е броят на животните в стадото да надмине 400.

Стараем се да ги купуваме от стада, които имат добър здравен статус – обяснява Лонг. – В началото, когато ги въвеждаме в стадото, кравите са под карантина. Правим им кръвни тестове и получават превантивно лечение срещу тения и други плоски червеи. Цялото стадо редовно се проверява за вирусна диария, инфекциозен ринотрахит и лептоспироза, като за целта се използва комбинация от кръвни тестове и тестване на млякото. Партидите мляко също се тестват регулярно.

Макар до момента да не е намерена активна инфекция, семейство Лонг продължава да ваксинира цялото стадо за трите посочени по-горе болести. Дори малките телета се проверяват за вирусна диария.

Защо фермерите се противят на ваксинирането

  1. Пари. Фермерите не могат да отчетат влиянието на болестта и виждат ваксинацията единствено като разход.

  2. Администрация. Фермерите възприемат ваксинацията като нещо сложно за администриране, особено когато имат няколко групи животни, които трябва да бъдат ваксинирани по различно време.

  3. Липса на полза. Фермерите не могат да отчетат ползите от ваксинацията. Когато например излекуват някое животно, те забравят за проблема и не виждат смисъл да се придържат към програмата. 

Публикувана в Животновъдство

Филип Буар и Марилин ЛЕлген от полуостров Бретан разказват за успешната си практика в отглеждане на млечни крави: оптимизиране на пасищната система, кръстосване на породи и групово отелване

Мила Иванова

Фермерската двойка Филип Буар и Марилин ЛЕлген се ползва с добра репутация в развития земеделския район на Франция – Бретан, първия национален производител на мляко и телета, птици и яйца. Животновъдното им стопанство се намира в селцето Плогастел-Сен-Жермен в най-западния френски департамент Финистер, името на който означава „края на земята”. Филип и Марилен редовно участват в операцията Innov'action (Иновации в действие), организирана от Камарата на земеделието на Бретан – едно истинско национално събитие за животновъди, които искат да видят с очите си проспериращи стопанства на предприемчиви техни колеги.

Филип Буар и Марилин ЛЕлген отварят широко вратите си на своето стопанство „Камелиите” за производители на мляко и професионални животновъди, за да им покажат иновациите си, позволяващи им да намалят разходите и да стабилизират приходите си. „Нашите специфики, обяснява Филип Буар, са оптимизация на пасищната система, кръстоските на породите и груповото отелване.” А идеите, предшествали този избор, издават практичност и здравомислие.

За работата в стопанството и иновациите, които френските фермери са направили със собствени сили и средства, разказва в репортаж специализираното сп. France Agricole.

Фермерското семейство Филип Буар и Марилин ЛЕлген направиха две посещения – в Англия през 2009 г. и в Нова Зеландия през 2011 г., за да проучат други модели за пасищно отглеждане на животни. Оттам те почерпиха идеи за стопанството си „Камелиите” (семеен кооператив от характерния за Франция тип EARL) с обща площ 1100 декара, но разделени на два участъка, отдалечени на 60 километра. Двойката сама отглежда 90 млечни крави. „Всичко е трева, с изключение на 180 хектара царевица – описва ситуацията Филип. – Спряхме да произвеждаме култури за продан, основните полски работи сме поверили на едно предприятие, с изключение на торенето и сушенето. Всичко се изпълнява навреме и начаса. А ние доим кравите си два пъти дневно и предаваме 510 000 литра на млечен кооператив.”

Инфраструктура и огради

След своите пътувания двамата фермери се убедиха, че трябва да запазят пасищния си модел на отглеждане, но е необходимо да го усъвършенстват. Така те инвестираха в пасищата, за да улеснят работата си.

Най-напред построихме пътища за кравите – разказва фермерът. – Те са широки 3 метра, върху каменна настилка, за да могат животните да се придвижват лесно, без да се нараняват или цапат.” Пътищата са направени само за животните, по тях не могат да се движат трактори.

След това фермерът се заема с обновяване на оградите, за които отделя 5000 евро. Използва английската технология, която е видял на място – т.нар. high tensile (високо напрежение). Инсталира големи стълбове на всеки ъгъл на парцелите, опъва стоманени жици с обтегачи. Целта е да не се безпокои вече за бягство на животните или за обезщетения от нанесени вреди. Подобрен е достъпът до водата. „Вече не я разпиляваме” – изрича с гордост Филип. Той е инсталирал подземна мрежа с 1 километър тръби и е обособил места за поене с 1000-литрови ведра. С изключение на пробивите в земята, фермерът е направил всичко сам. Общата му инвестиция е 12 000 евро. „Освободихме се от грижите да отвеждаме животните на водопой” – допълва Марилин.

Хранене и кръстоски

По отношение на храненето, дажбите са опростени максимално. Кравите се ползват от 250 декара пасбища почти през цялата година. „ Щом височината на тревата стане достатъчна, затваряме силоза – около 15 април до началото на септември” – споделя двойката. През зимата дажбата на кравите се състои от две трети царевица, балансирана със соя и допълнена с една трета балирана трева и сено. Прибавят и някои минерални соли. Животновъдите не използват концентрирани храни, но не правят компромиси с качеството. „Отдаваме предимство на сочната трева” – казват те.

След завръщането си от Англия, Филип и Марилин предприемат кръстосвания между три породи: Джерсей, Червена шведска и Новозеландска холщайн. Така те оптимизират качествата на всяка от тях по отношение на устойчивост, общо здраве, плодовитост, лесно раждане и по-високо млекопроизводство. „Нашите животни са кротки, спокойни и определено по-устойчиви към инфекции и други възпаления на вимето.”

Групово отелване

Животновъдите практикуват също групово отелване. Запложданията се извършват по едно и също време от младите бичета в стадото, а юниците се отглеждат на партиди. С есенните отелвания периодът на пресушаване съвпада с летния през месеците юли-август. Така моментът, в който тревата не е в изобилие, е синхронизиран с този, когато хранителните нужда са най-слаби. Груповото отелване улеснява грижите за теленцата – те се отглеждат в общо помещение и са хранени с ведро с цицки. Филип е инсталирал помпа, която отвежда млякото по тръба директно към детската „ясла”. „Всички отелвания обхващат четири месеца, в които нямаме време за почивка” – споделя Марилин. След отбиването юниците са отправени в обор във вторичния, по-малък парцел на стопанството. Там те остават две години. Когато са в обора, Филип минава два-три пъти седмично, за да напълни яслите с трева и сено. А през сезона на паша прескача до пасищата, за да насочи животните в други участъци. „Ние не броим часовете за работа, но сме удовлетворени, че чрез нашата пасищна система и успешната ни генетична практика осигуряваме природосъобразни условия на живот на здрави и уравновесени животни” – обобщава Марилин ЛЕлген.

Публикувана в Животновъдство

Лъвски пай от парите за агроекология отиват в стопански субекти под крилото на общински кметове. Вестник „Гласът на фермера“ разкри схема, с която местни власти си разпределят европари без да влагат почти никакъв труд и отговорност

Лили Мирчева

В ходене по мъките се е превърнал всеки ден от седмицата за семейството на Анна и Мариян Костови от село Добротица, община Ситово, област Силистра. Причината – не могат да намерят паша за животните си. „Вече 4 -5 години имаме проблеми с общината, защото не ни дават да ползваме общински пасища“, разказва Анна. Разказва, че вече са натрупали дебела папка с документация, с която да удостоверят, че не са получавали реални пасища и мери, а имат стадо от 80 крави и 130 овце.

„От няколко години подавам заявления, за да ползвам общински пасища, но общината ми дава само чукари, камънаци и места, обособени за гробищен парк, където е невъзможно да пасат животните. Колеги-животновъди в района имат същите проблеми“, продължава разказа си Анна.

Тази година решили за първи път да сложат електропастир на общинско пасище и нещата станали нетърпими. „Дойде време, в което трябва да се коси тревата и отвориха електропастирите, дори ни поискаха да ги махнем, за да могат да окосят спокойно с косачките. Тогава в отчаянието си се обърнах към медиите. Публикувах снимки на отворените пастирите и големите машини, които окосиха всичката трева до земята, така че вече животните не могат да пасат там. Принудихме се ние да отворим електропастирите, защото иначе щяха са съборят всичко“, разказва жената.

Съпругът Мариан продължава разказа за ходенето но мъките. „Писахме писмо до бившия министър на земеделието Десислава Танева и я запознахме с проблема. Отговори ни, че не била компетентна по въпроса, защото за общински мери вземали решение местните власти. Аз попитах имам ли право да си паса животните, отговориха ми, че никой няма право да ми забрани да си паса животните, щом няма други стопани там. Проучихме как стоят нещата – ние не правим престъпление, но и това започна да ги дразни. Кметицата започна да снима когато правехме електропастирите, а ние отново подадохме заявление за пасища и мери, но отново ни беше отказано.“

В писмото от името на министър Танева ги посъветвали да се обърнат към общинския съвет. „Тогава отговорих, че вече съм го направила, но никой не ми обърна внимание, въпреки уверенията, че общината се разпорежда със земята и трябва да намери някакво решения на проблема. Доколкото разбирам, в други райони не е така – искат някакъв минимален наем, за да си сложиш пастири, а тук всеки мълчи. Има още няколко животновъди в района и те имат подобни проблеми. Дори в община Ситово има стопанин, който си държи кравите само във фермата, защото няма къде да ги пасе“, продължава Анна.

Кметът на община Ситово и новоизбран и мандатът му тече от тази година, но ситуацията е същата – властта се променя, но не и порядките. Препатилите стопани се обръщали към областната служба по земеделие и гори в областния град Силистра, но вече се отказали. От мъглявите обяснения на чиновниците станало ясно, че общината някак си кандидатствала за субсидии по агроекология и затова „обработвала“ реалните пасища.

„Юристът на общината ни каза, че по закон имат право да участват в търг за разпределяне на пасищата само тези субекти, които отглеждат животни. Ние се явяваме на търг, на който предложиха само 100 дка, а цялото общинско пасище е 2000 дка. Питаме къде са останалите земи до 2 хил. дка – не било наша работа. Вече съм вдигнал ръце – не мога да разбера дали това е частна собственост или държавна“, обяснява Мариан.

„Отивам при кмета, а той ме праща в общинския съвет – те направили общинско предприятие и ме разхождат насам -натам. Ходих да питам в Разплащателната агенция при каква височина на тревата трябва да се поддържат пасищата и хората ми казаха – до 30 см височина. А тук окосиха до земята, така че не мога да пусна животните да пасат“, разказва стопанинът, който от невъзможността да излезе от порочния кръг – пасища има, но общината ги коси „до нула“, се поболял и дори постъпил в болница.

Семейството потърсило помощ и от представител на животновъдите в общината – г-жа Запрянова, но и оттам нищо не последвало. Писали молби до общината, но досега нямат никакъв официален отговор. „Исках да заградя с електропастир и да плащам наем, колкото се полага, но дойдоха и окосиха и сега животните са без храна. Молих се да окосят на 30 см височина, но ми отговориха, че били минали на проверка и им казали, че трябва да се окосят до земята. Сега чакам да поникне пак трева. А тази трева я оставиха на място върху другата, тя изгнива и животните не я ядат“, продължава да разказва за неволите си Мариян. „Преди получавах земя и плащах наем по 10 лв. на дка, за да ползваме пасища, а сега ще пиша пак жалба. Бях в болницата и се уморих. Сагата продължава пета година Предлагат ни земи, които не стават за пасища – да съм ги бил изчистил и да взема субсидия. Не искам субсидия, а да ползвам земя и животните ми да пасат - от това да печеля“, описва битката си с местните чиновници Мариян Георгиев. Според него не от подпомагане – било европейско или държавно, ще забогатее. „А и тази субсидия няма да е вечна. Това е работа за мошеници“, смята фермерът.

Депутатът от ДПС и бивш заместник министър на земеделието Бюрхан Абазов коментира за в. „Гласът на фермера“, че когато е бил на ръководния пост в министерството, се е сблъскал с феномена общински фирми да получават много сериозни средства по мярката агроекология от Програмата за развитие на селските райони. Но те пък имали право да бъдат бенефиценти по ПРСР, защото били стопански субекти.

Кой ли хитрец се е сетил да направи тези законови „врати у поле“, та общински чиновници и кметове да си разпределят европари, без да влагат почти никакъв труд и отговорности. И кое депутатско лоби е прокарало незабелязано идеята -вратичката в закона да се отваря пред някои общини така, че чрез търговско предприятие да получават евросубсидии. Ще продължим да питаме.

СНИМКА

На снимката се вижда как тракторите на общината окосяват електропастирите на нашата читателка

Обещано

Проф. Светла Бъчварова, депутат от БСП:

Ще направя питане в парламента с какъв статут са общинските фирми

- Г-жо Бъчварова, има ли нещо нередно в това, общинска фирма да получава парите по агроекология и да отнема пасищата на реални животновъди?

  • Ако има общинска фирма и тя стопанисва ливадите и пасищата, това е допустимо.

  • А нормално ли е общинската фирма да окоси тревата до земята и да я остави да изгнива на място, но така че животните да не могат да я употребяват?

  • Окосили са тревата и не са я прибрали? Да, след това пасището става неизползваемо. Това го има и в други райони и е възможно най-евтиният начин да вземеш субсидия. Правиш една коситба и тъй като при проверката, каквато и да е тя, се отчита, че на терена няма храсти и е окосено, приема се, че всичко е наред. Вероятно в указанията на министерството трябва да има изискването да се докаже колко сено е прибрано. А в показания случай тревата се оставя на пасището, започват гнилостни процеси и на практика то става неизползваемо за животновъдите.

  • Известно ли е колко са тези общински дружества в България и какви средства по агроекология получават всяка година?

  • Общинските фирми могат да получават наистина много средства, но трябва да работят. Кметствата имат право да направят общинска фирма – както горите са техни, така и пасищата.

  • Но това не е ли изкривяване на философията на субсидирането, т.е. подпомагането на реалните фермери?

  • Изкривяване е. Но повечето кметства нямат общински фирми за земята.

  • А как един обикновен фермер с животни ще се бори срещу общинска фирма, която само коси тревата, но пък прибира парите за агроекология? Къде е истината?

  • Според закона първо трябва да дават пасища и ливади на животновъдите. Но тази подробност явно трябва да се пипне в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Но пак са намерили вратички как да вземат пари без особено усилие – 4 лв. - 5 лв. на декар струва косенето и толкоз. Аз ще направя питане в Народното събрание с какъв статут са общинските фирми.

Публикувана в Животновъдство

С промени в наредба 3 за прилагане на директните плащания министерството на земеделието въвежда важни изисквания за животновъдите, подали заявления за подпомагане по обвързаната подкрепа в Кампания 2017 г. Измененията са свързани с решенията, взети на Съвета по животновъдство, и са свързани с регистрацията на новородените във фермите.

В предложения проект се създава текст, който урежда начина на разпределение на новородените (приплодите) в стопанството, в случаите когато земеделският стопанин е заявил за подпомагане едновременно животни под селекционен контрол и извън селекционен контрол (по чл. 20 и 21 от наредба 3).

В тази връзка фермерите ще подават декларация за разпределение на приплодите между заявените за подпомагане схеми, като декларациите ще се подават в периода от 5 до 30 октомври в годината на кандидатстване в съответната областна дирекция на фонд „Земеделие“.

Промените целят да се запази подходът, прилаган при отчитането на реализираните количества мляко за стопанството при схемите за обвързана подкрепа.

От кампания 2017 подпомагането за животни по схемите за директни плащания е обвързано с броя на приплодите в стопанството, родени в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември на годината на кандидатстване. Съгласно наредба 3 фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция (ДФЗ-РА) установява точният брой на новородените чрез проверка в системата за идентификация и регистрация на животните на Българската агенция по безопасност на храните.

Проектът за промените в наредбата ще бъдат обсъждани с браншовите организации до 3 септември.

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта