Има големи парадокси в субсидирането на агросектора у нас и ми се струва, че те ще се задълбочават, предупреди зооинженер Мария Степанчева от Асоциацията на българските билововъди. По думите й сега животновъдите, които имат земя, е невъзможно да изхранват с биопродукция своите животни, отглеждани по биологичен начин.

Степанчева направи прости сметки и доказа на чиновниците и в Брюксел, и у нас, че субсидията за обвързана подкрепа в директните плащания няма да се запази в сегашните си размери. „Обвързаната подкрепа беше 13% + 2% за протеинови култури, или това е общо 15%. Сега навсякъде се говори, че е заложено обвързаната подкрепа да стане 10%, като можело още 2% евентуално да се добавят. Означава, че обвързаната подкрепа се намалява с цели 5%. Това е изключително чувствително за животновъдството, плодовете и зеленчуците, тези които бяха приоритетните сектори в България“, обясни фермерката от Стара Загора.

Тя попита какво може да се направи, така че процентът на обвързаната подкрепа да се запази. И си отговори: „Бяхме говорили, че в новия програмен период процентът за обвързана подкрепа трябва да се повиши от 18% до 20 на сто. Толкова трудно извоювахме 15% и сега да правим отстъпление от тези позиции, не е правилно. Това ще удари точно приоритетните сектори“, категорична е Степанчева.

„Слушам за пчелите, слушам за плодовете и зеленчуците, но абсолютно никъде не чувам да се споменава животновъдството. Това ще се усети след някоя и друга година, когато ние няма да имаме изобщо животновъди. И сега масово се разпродават животни. На някои им се струва, че това е шега, но съвсем не е така“, коментира зооинженерът и попита отново: „В сектора работят хора над 55 години и когато всички те си отидат - какво ще стане? Сега само 8% са младите и с такава политика ние никога няма да привлечем още хора, не само в животновъдството, но и в селата. Обещавам ви, че ако така продължава – след няколко години ще задраскаме сектор животновъдство. Така ще се освободят средства за другите „чувствителни“ сектори“, констатира Степанчева.

Според нея намаляването на парите за обвързаната подкрепа е много опасно, защото това касае точно приоритетните сектори, където болшинството фермери нямат достатъчно земя, т.е. сигурни субсидии. Какво ще стане с животновъдите тогава? - Това означава драстично намаляване на приходите им за издръжка. „Доколкото знам до 4 хил.- 5 хил. дка ще се субсидират, а животновъдите от големите ферми имат до 1000 дка. Като се сложи таван на субсидиите, какво правим“, отново попита Степанчева.

Тя получи уверения от администрацията, че при поставянето на таваните на субсидиите, ще се отчисляват разходите, направени за работната ръка и останалите средства за производство. „Идеята на Европейската комисия е, че няма логика само един компонент на директните плащания да се намалява. Трябва всичките компоненти да се редуцират до определения таван. В противен случай може да се получи и заобикаляне на тавана на субсидиите“, обясни от своя страна Марио Милушев от Главна дирекция „Земеделие“.

„Но Еврокомисията трябва да знае, че в България 70% от земята е планинска и 30% е равнинна, и не можем да бъдем равностойни с останалите европейски фермери. Значи, който има земя, ще участва по първи стълб – директните плащания, но може да се възползва и от компенсаторните плащания по стълб две. А животновъдите, които имат малко земя, ще вземат само една част от субсидиите, но няма да могат да участват в компенсаторните плащания, защото нямат площи. Тук имам предвид и биологичните фермери. Какво става тогава с тези хора? - Пълна ликвидация на стопанствата ли? ЕК трябва да го има предвид“, категорична е Степанчева.

Тя подчерта, че обвързаната подкрепа и в животновъдството, и при подовете, и зеленчуците не трябва да бъде намалявана. „Вижте какво става в България, прикани тя чиновниците от Брюксел. - Този, които има хиляди декари, засява пшеница и слънчоглед, но участва и в плащанията за биологично земеделие. Така беше изчерпан бюджетът за агроекология и сега животновъди, и градинари, които наистина са биофермери, не могат да се възползват от мярката, защото няма пари“.

Степанчева съобщи, че като член на Консултативния съвет по животновъдство към министерството на земеделието е коментирала проблема на работна среща, но отговорът на чиновниците бил, че така се запазвала земята!

„Какво значи да се запазва? Ние даваме пари за биологично производство, които не отиват по-нататък във веригата, за да се произвежда биохрана, а само се изнасят суровини извън страната. Така субсидията изтича навън и не остава в България. А хората, които имат земя и животни, не могат да кандидатстват по схемата за агроекология. В резултат - и да изхранват с биопродукция своите биоживотни. Смятам, че нещата, които се обмислят сега, са неразумни. В сегашния програмен период ние извоювахме 13%+2% за обвързаната подкрепа изключително трудно, а сега правим отстъпление. Мисля, че не трябва да отстъпваме завоювани позиции и да паднем на 10 % субсидия за обвързаната подкрепа“, категорична е Степанчева. Тази позиция нашите чиновници трябва да защитят в Брюксел, като се аргументират добре, въпреки че последното решение е на Европейската комисия.

Публикувана в Бизнес
Определени са нови ставки за едно допустимо животно по схемите за обвързано подпомагане за Кампания 2017. Това стана ясно от заповеди на министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, публикувани на сайта на МЗХ. Ето какви са промените:
С новата заповед ставката за едно допустимо животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол за Кампания 2017 се променя от 596,25 лв. на 632,45 лв. за първите 250 животни (включително). Повишена е и ставката на животно за над 250-тото допустимо животно от 477,00 лв. на 505,96 лв.
 По схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави и/или юници за Кампания 2017, ставката от 142,00 лв. става 173,18 лв.
 При схемата за обвързано подпомагане за месодайни крави под селекционен контрол за Кампания 2017 модулираната ставка за първите 250 (включително) допустими животни от 271,25 лв. се повишава на 280,19 лв. А за над 250-тото допустимо животно, ставката от 217,00 лв. става 224,15 лв.
 Ставката по схемата за обвързано подпомагане за биволи за Кампания 2017 също е променена. Модулираната ставка за първите 250 (включително) допустими животни от 583,75 лв. се повишава на 625,69 лв. Ставката за над 250-тото допустимо животно от 467 лв. се променя на 500,55 лв.
Определеният размер на плащането за едно допустимо животно по схемата за обвързано подпомагане за млечни крави за Кампания 2017 става от 254,00 лв. на 323,15 лв.
 Промяна има и при размера на плащането за едно животно по схемата за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол за Кампания 2017. По схемата ставката от 80,00 лв. се повишава на 83,52 лв. за първите 250 животни (включително). За над 250-тото допустимо животно ставката се повишава от 64,00 лв. на 66,82 лв.
 
Публикувана в Животновъдство
Неделя, 10 Юни 2018 06:49

Овце на покрива

В търсене на пространства във все по урбанизираните градове, човек изнамира най-различни необичайни места, в които да потърси досег с природата. В такива пространства вече се превръщат покривите на стари и изоставени фабрики, където освен пчели и растения, предприемчиви люде отглеждат вече и овце. Подобна овцеферма на такова място създават между коловозите и строежите край мюнхенската гара Остбанхоф, съобщава  „Дойче Веле”.

Макар и на нетипично място овцете се чувстват добре, щом имат свежа паша на въздух, въпреки че живеят насред Мюнхен между коловозите за скоростните влакове и индустриалните строежи.

„Разбира се това е нещо много по-различно от традиционната ферма, в която животните могат да пасат по ливадите и планините, но идеята ни е да вкараме малко природата в градовете”, казва овчарят Николас Фрике. Той се грижи за животните във фермата, разположена на височина от 60 метра. На площ от 1500 квадратни метра тя предлага малко зеленина в иначе градската джунгла.  В нея градските деца могат отново да се върнат към природата, и истински да се изцапат, засаждайки, прекопавайки и поливайки растения,  грижейки се за овцете и пчелите или тъчейки овчата вълна.

„Тук е много хубаво защото можем, да правим всичко, дори да готвим, да научим нещо ново за пчелите”, казва едно момиче. „На мен също ми харесват пчелите” , казва още едно момче. Друго отдава предпочитанията си на овцете. Фермата внася свежест в един район на баварската столица, опасан отвсякъде от строителни обекти. Подобни обекти показват, колко са важни в днешно време местата, на които човек отново може да се докосне до природата. „Това е прекрасен пример в какво можем да превърнем подобни пространства, които да отвоюваме от иначе непрекъснато разширяващите се градове”, казва Николас.

Овцете се чувстват на покрива толкова добре, че вече се очаква първото им потомство, и разбира се вятъра и ниските температури през зимата въобще не им се отразяват благодарение на вълната. Проектът  вече служи за пример за усвояване и на други подобни пространства, които да внесат природата и в други градове , в които да се отглеждат не само овце, но и зайци, кокошки и пеперуди.

Публикувана в Животновъдство
  • За да търсят науката, нашите фермери трябва да са платежоспособни. Никой не говори обаче за мястото на нашата аграрна наука и ще я има ли след 2020 г. За мен е космическа мъглявина накъде ще тръгнем и какво точно ще изберем, коментира проф. Мариана Петкова от Института по животновъдни науки в Костинброд

Интервю на Лили Мирчева

- Проф. Петкова, в последните години се забелязва един проблем – много от начинаещите фермери в България идват от други професии. Кой обучава и насочва младите животновъди какви породи животни да отглеждат и как да го правят. Някой съветва ли ги откъде да тръгнат?

- Проблемът е много сериозен, защото нашите настоящи млади фермери много често случайно се насочват към тази дейност и избират да се занимават с месодайно говедовъдство след като са прочели и разбрали, че в България има ниша за развитието на месодайното говедовъдство. Но истината е, че те влизат неподготвени в този бизнес - купуват животни, но нямат никакви познания и тепърва започват проблемите. Добре е те да срещнат или потърсят съветници по пътя си. Ако тръгнат сами да се учат, пътят е много дълъг и крие много подводни камъни. Води до големи рискове от финансови загуби, а възможностите те да усвоят бързо и в детайли тънкостите на животновъдното производство, не са толкова лесни.

  • - Какви са пътищата за обучение на младите хора в животновъдството?

  • - Най-напред те трябва да имат много голямо желание и хъс да четат, да търсят и да събират информация. След това трябва да намерят някой, който да ги съветва, да им помага в конкретните стъпки.

  • - Какви са тези конкретни стъпки и много ли са те?

  • - Не са много, но примерно в продължение на три години трябва да имат сигурен човек до себе си, който да им помага. Другият начин е да посещават курсове, които се организират по различни линии, но тези курсове засега са епизодични - правят ги предимно фирмите, които предоставят техника или предлагат фуражи, добавки и други такива. Но трябва да има и други курсове, организирани от водещи експерти и учени, които да правят трансфер на добрия чужд и наш опит до хората, които търсят такава помощ.

  • - Кой може да посъветва начинаещите животновъди към какви породи да се насочат, коя е характерна и се развива най-добре в даден регион?

  • - При всички случаи човек не трябва да очаква само и единствено съвети отвън. За този първи въпрос - към коя порода да се ориентира, всеки сам трябва да има свое виждане. Тук много вярна е поговорката: „Добър акъл, ама чужд“. Затова всеки, който решава да се занимава с месодайно животновъдство, трябва да е наясно коя порода харесва. След това трябва да се посъветва с хората от асоциацията, със специалистите по говедовъдство, с всякакви други институции като земеделско министерство, с регионалните служби за съвети в земеделието или който - каквато възможност има за търсене на помощ, трябва да я използва. Но преди това трябва да има в главата си коя порода му харесва най-много. Истината е, че изборът на породи не е толкова голям. Засега в България добре се развиват и вървят добре Блек Ангъс, Абердин Ангус, Лимузин, Херефорд, месодайният Симентал. Това са основните породи, но има и някой, които са тясно специализирани месодайни породи – Белгийско синьо говедо, Пиемонт, италианска Кианина и т.н. Човек трябва да има нагласа да гледа такива животни.

  • - Защо, според Вас, млади хора изоставят престижни професии в чужбина, връщат се в Българи и се насочват към месодайното животновъдство? Както знаем в сравнително новата Национална асоциация за месодайно говедовъдство в България (НАМГБ) участват компютърни специалисти, художници и ред още професии, коренно различни от фермерските?

  • - Младите хора имат афинитет и желание да се занимават, защото имат информация, че месодайното животновъдство е печеливш бизнес. Поради тази причина те се ориентират и няма нищо лошо в това специалисти от друга област да комбинират две дейности. Но пък истината е, че трябва да имат много добри животновъди и практици край себе си, които да им помагат. Без тяхната ежедневна помощ не е възможно да се комбинират две професионални поприща.

  • - В контекста на обсъжданията на общия бюджет за новата селскостопанска политика на Европейския съюз, трябва ли да има сигурно перо за обучение на младите фермери и какви средства трябва да се отделят за това?

  • - Опитах се да вляза много надълбоко по отношение на Общата селскостопанска политика и мястото на България след 2020 г., защото участвах в анкетата на Европейската комисия по тази тема. Трябва да кажа, че за мен е космическа мъглявина накъде ще тръгнем и какво точно ще изберем. Има тесни специалисти в земеделското министерство, в Института по иновации и агроикономика. Те в крайна сметка ще насочат България, но въпросът е основателен, защото без обучение на хора, които да се занимават с конкретни въпроси на практиката, няма да може да минем. Друг въпрос е, че никой не говори нито дума за мястото на нашата аграрна наука – ще я има ли след 2020 г. и каква точно ще бъде. За мен е голяма болка, че в Министерството на образованието и науката се говори само и единствено за образованието, за неговите проблеми, а науката я няма никъде. Ако някой е решил да няма наука в България – нека ни кажат. Аз съм ръководил на отдел по хранене на селскостопански животни и технология на фуражите, който навремето беше най-големият и най-силният в Института по животновъдни науки в Костинброд. През него преминават всички категории животни, а сега той е пред ликвидация.

  • - Защо се стигна до там?

  • - Защото една значителна част от учените се пенсионират и напускат по естествени причини, а младите, ако дойдат, защитават дисертация и заминават. Как си представяте млад човек да съществува с 450 лв. месечна стипендия или заплата, както искате го кажете. На практика няма хора, които да се занимават с наука. От пет години насам ежегодно обявявам конкурси за една редовна и една задочна аспирантура, но няма кандидати. Кой да дойде и какви условия ще му осигуря на този докторант за година, година и половина, докато защити дисертация?

  • - Да се върнем пак към обучението на фермерите...

  • - Те трябва не само първоначално да са информирани, а периодично да обновяват и осъвременяват своите знания, защото всеки ден излизат новости. Както една жена иска да бъде модерна и не може да носи дрехите си от преди пет години. Тя трябва да знае как да е в крак с модата. Същото е и с угояването и отглеждането, с технологиите в животновъдството.

  • - Няма ли лъч надежда за българската аграрна наука, който да се появи с приемането на новия Закон за селскостопанската академия?

  • - Ако няма финанси и Господ да дойде, нищо няма да се промени. Така че цялата работа е във финансите – да се дадат финансови условия за работа на учените.

  • - Но трябва да има инициатива и от тяхна страна. В последно време се говори много за проектен принцип на работа, т.е. да печелите проекти, финансиране от европейските фондове, за да вършите работата си.

  • - В последно време се говори само за това, както и за промяна в изискванията за научните степени и звания, но не може да се слага каруцата пред коня. Не може да изискваш, когато не си осигурил условия. Първо трябва да осигурят условията за работа на учените и после да имат претенции към хората и техните умения. Как да стане този проектен принцип и да получаваме заплащане? Знам как се прави проект, знам какво да напиша и как след това да го изработя. Но като нямам проекти и моята институция няма минало, никой не ме иска за партньор в разработването на проекти, а това е първото и основно изискване.

  • - Сиреч попадате в ситуацията „Параграф 22“?

  • - Абсолютно омагьосън кръг и това е от много години насам. Има и още нещо – трябва да има платежоспособни консуматори на науката. Едва сега се появяват фермерите с желанието си да бъдат информирани, да са в крак със съвременната наука, за да не грешат. А ако има грешка – трябва специалист да направи синтез и анализ на ситуацията. Ако всички фермери са платежоспособни, когато ни повикат за консултации, ще бъдат доволни, защото ще им свършим работа. Но и ние ще сме доволни, не само защото сме помогнали, но и защото сме получили средства за нашия труд. За да търсят науката, нашите фермери трябва да имат финансови възможности.

Публикувана в Животновъдство

Най-новите методи за подобряване и управление на необходимите количества за изхранване на животните, представени от сп. France Agricole

Алекс Петров

Внедряването на автоматизация на процесите трябва да бъде задължителен елемент на всеки нов проект на животновъдни ферми. В противен случай те вече са морално остарели, преди да са построени. Необходимо е да се внедряват автоматизирани системи за индивидуално порционно дозиране и раздаване на фуража, за управление на целия производствен процес по отглеждането на животните, като се контролират разходът на фураж, млеконадоят, физиологичното и здравословното състояние на всяко отделно животно. Автоматизацията в животновъдството повишава културата на труда, като го превръща в разновидност на индустриалния.

Храната е важен инструмент в търсенето на ефикасна методика за намаление на производствените разходи при отглеждането на животни. Без да се променят порционът на хранене или даже управлението на стадото, съществуват решения за ограничаване на прахосването на храните, което може да достигне 10% от разпределените количества. Неотдавна във френския град Рен се състоя Международното изложение за животинска продукция (SPACE, 13-16 септември), на което бяха представени най-новите технологии за подобряване и управление на необходимите количества за изхранване на животните, както и методите за точното определяне на дозите от твърди и течни съставки в храните. Новостите бяха представени обстойно в специализираното френско сп. France Agricole.

Разграфени кофи, ведра, дори грабнатите с шепа минерали са все още основни мерни единици за определяне на порциите храна. Базирана на опита на отделния животновъд, от тази емпирична техника произтичат значителни отклонения, особено когато различни оператори се заловят с тази задача. Управлението от кабината на фуражосмесителите и бункерите дава ефикасни решения за точното дозиране на ингредиентите в изпълнение на рецептата. В много случаи предписанията могат лесно да се адаптират и прекроят според наличните запаси от храни, с което се намаляват инвестициите.

Първото решение е

да се постави комплект за претегляне в бункера (kitdepesage). Това устройство, разработено от специалисти по измервателна техника, представлява две метални пластини, монтирани във вид на сандвич, с датчик помежду им, който регистрира натоварванията. Точността на прибора е приблизително с грешка около 500 г на база от 3 т, каквото е количеството на храните в бункера.

Интелигентни решения

Илюстрация за навлизането на компютрите в точното разпределението на храните и приготвянето на дажбите на животните е създаденият фуражосмесител Premix Melodis на бретонския производител Emily. Тази система използва Wi Fi за свързване на кофата с измерителното и смесително устройство на сухите храни в бункера. Emily свежда отклоненията с точност до 100 г. Тази микрофабрика за храна се управлява от дигитален таблет. Животновъдът задава рецептурата на екрана и след това зарежда смесителя на бункера с ингредиенти до определеното ниво с помощта на еталонизирано устройство, регистриращо натоварванията. Всички операции са автоматизирани и операторът се придвижва само за да премества кофата с храните на определените места за хранене. Както всички системи, данните за разпределението на порциите се съхраняват в програмното осигуряване. Отчитат се данните от момента на доставката до последното разпределение, заедно с добавките на сухото вещество. Устройството позволява да се осъществи пълно проследяване на продукта и заедно с повишената точност при меренето и разпределянето на храната да се намали себестойността на прехраната на животните. Premix Melodis осигурява точност, съизмерима с тази на роботите за хранене, но е много по-евтина.

Следене на оградите с приложение на смартфона

Разхищенията при храненето не щадят пасищата. Кравите имат естествена тенденция да съсипват тревата в пасището, където се хранят, когато фермерът ги пусне на воля в обширна ливада. Ето защо е важно да им се определи ежедневната пасищна площ и да се осигури действието на електрическата ограда. С тази цел специализиралата се в огради фирма Lacmé снабдява своите инсталации с електронното съединително устройство LBox, което позволява на животновъда да наглежда и контролира на „живо” своята уредба чрез смартфон или таблет. Връзката и обмяната на данни се осъществява безжично чрез Wi Fi. Приложението е безплатно и работи без абонамент и SIM карта.

Публикувана в Животновъдство

Най-често заболяванията, причинени от вътрешни паразити, протичат безсимптомно

Д-р Валентин ИВАНОВ, квмн

Затоплянето на времето и повишената влажност благоприятстват за по-широко разпространение на пасищните паразити. Всички ливади в страната са осеяни с яйца и ларви на десетки паразити. Това поставя въпроса за спазване на необходимата профилактика, за да се предпазят животните от масово опаразитяване. Тези невидими „нашественици“ са много агресивни и нанасят огромни щети на стопаните.

Климатичните и географски условия у нас позволяват през по-голямата част от годината животните (предимно преживните) да са на паша. В това няма нищо лошо и необичайно. Напротив, използването на евтиния тревен фураж отговаря напълно не само на физиологичните потребности на животните, но прави отглеждането на стоката по-рентабилно, а продукцията по-висококачествена.

Когато са на паша обаче, животните са изложени на

непрекъснат риск от заразяване с опасни вътрешни паразити

– метил, парамфистоми (червеи) в търбуха, белодробен влас, чревен влас и др., а така също и от нападения на кръвосмучещи кърлежи, бълхи, комари, зли мухи и др. Зародишите на първата група (вътрешните) паразити яйца и ларви, се развиват и се запазват във външната среда на местата с постоянна влага – край разливащи се реки, водоеми, вади, мочурища, водопои и др.

Подходящи условия за ларвите на белодробния и на чревния влас има в землищата на всички селища, поради което тези паразити са повсеместно разпространени в цялата страна. Заразяват се предимно преживните животни.

Яйцата на червеите в търбуха предпочитат блатисти местности. Заразяват се само преживните. Болестта е особено широко разпространена в Западна и Централна България.

Топографски обособени и особено специфични са местата за развитието на метилните яйца и ларвите. Такива огнища са пасищата край разливите на реките, край планински потоци, изворчета, напоителни и затлачени отводнителни канали, мочурливи места и ливади с високи подпочвени води всички влажни места и райони. Метилът се среща особено често по високите полета на Югозападна България, по подбалканските полета и около басейните на по-големите реки. Паразитът атакува както преживните животни, така и свине, еднокопитни и хора, макар и по-рядко. Човек се заразява при пиене на вода от некаптирани случайни извори, при консумация на немит киселец и други треви в свеж вид.

В периода април-май животните се нападат от белодробен и чревен влас, а от май-август – от метил и червеи в търбуха. Инвазията продължава до края на пасищния период.

Най-често заболяванията, причинени от вътрешни паразити, протичат безсимптомно, което е най-коварното при тези болежки. Може да протекат и хронично (забавено) с проява на общи признаци отслабване, диария, кашлица (при белодробния влас). Кашлицата е особено характерна тя се проявява най-често рано сутрин, когато животните се раздигат за изкарване на паша. Тя е суха и болезнена.

Паразитозите причиняват сериозни загуби на стопаните. Те се изразяват в забавяне на растежа на младите и подрастващи животни и намаляване на продуктивността на възрастните с 1520 и дори повече проценти.

При масово опаразитяване животните рязко отслабват

Може да се стигне дори до измършавяване – кахексия, и в течение на няколко седмици доведе до смърт. В тези случаи се търсят всякакви други причини, но не и въздействиетонапаразитите. Най-тежко протича метилът наблюдава се анемия, вода в корема, слизести изтечения от носа, извратен апетит, залежаване, оток в подчелюстното пространство. Метилявите овце изостават от стадото, движат се тежко и трудно. При установяване на такива симптоми животните се извеждат незабавно на сухи пасища и се третират с противопаразитни препарати Албендазол, Довистом, Вермитан, Панвермин и др. Профилактични третирания се правят задължително два пъти в годината – при влизане в оборите (наесен) и при излизане от оборите (напролет). Когато се забележат посочените признаци, обикновено вече е твърде късно за третиране заболяването се намира в напреднал стадий и въпреки лечението, уврежданията са значителни, а стопанските загуби – сериозни. Лабораторните изследвания на фекални проби могат да насочат за правилно поставяне на диагнозата.

Най-сигурната профилактика

обаче си остават задължителните третирания в установените у нас срокове на най-силно инвазиране. Срещу чревен и белодробен влас шилетата се третират през юли-август и октомври, дзвиските през септември-октомври, а възрастите овце март-април и септември-октомври. Разбира се, когато се проявят признаци на слабеене, трябва да се направи задължително още едно третиране.

В районите, известни с разпространението на метил, овцете се третират в края на пасищния период двукратно, през 2530 дни, говедата се обезпаразитяват през декември-януари. В същите срокове се третират и срещу червеи в търбуха.

Най-сигурната мярка за предпазване от метил е животните да не се допускат да пасат в огнищата на паразитите. В много райони тези места са известни на овчарите. Ако животните се изкарват на паша след вдигането на утринната роса и ако се използват благоустроени водопои, рисковете от опаразитяване с белодробен и чревен влас силно намаляват. Най-много дни с роса има през месеците юли, август и септември. Добре охранените животни имат стабилен имунитет и почти не боледуват от влас.

Публикувана в Животновъдство

Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в България (АРМПГБ)  вече официално осъществява развъдна дейност за породата Гаскон.

Към момента АРМПГБ е лицензирана за водене на родословните книги на породите Абердийн Ангус, Херефорд, Лимузин и Гаскон. Развъдна дейност се осъществяваше за първите три породи, с настоящето разрешение, асоциацията добавя и породата Гаскон.

АРМПГБ борави с модерна електронна система за администрация на родословната и развъдна дейност, която е единствената в цялата страна. Програмата е разработена в партньорство с германското обединение на развъдни асоциации Саксония-Анхалт и Мекленбург RinderAllianz GmbH. Тя представлява иновативна система, с бизнес логика и подход, ориентирани към резултатите и насочени към повишаване на икономическата ефективност от отглеждането на месодайни породи говеда в страната. В нея се вписват данните за всяко едно контролирано животно – родословна информация, линейно оценяване, претегляне, отелвания, резултати от ДНК тестове и др. На базата на събраната информация, системата дава възможност да се определи с точност състоянието и развитието на стадата на нашите членове.

За породата в България

Популацията на породата Гаскон в България е 320 крави. Всички те са внесени от Франция на три транша. Първоначалният внос се реализира от белгиеца Карел Адриаенсен, а през 2014 г. се осъщестява и вторият масиран внос, който е от 70 юници и 6 чистопородни бика.

Породата е излючително адаптивна в планински условия и лесно може да се приспособи към по-бедни, от гледна точка на пасища, места. Основната чистопородна популация (нуклеосовите стада) се намира в Югоизточна България, в района на Странджа и Ямбол, по-конкретно – селата Стефан Караджово, Странджа и Горска поляна. През последните десет години те показват изключителна адаптивност, както при по-високи температури, така и при по-тежки зимни условия.

Експертите от АРМПГБ са категорични, че използването на бик от породата в планинските райони, ще позволи на бъдещи собственици, заложили на Гаскон, да повишат не само размера, но и качествата на базовите крави в стадата си.

За АРМПГБ

Дейността на асоциацията, която се упражнява от април 2016 г., покрива контрол на месодайната продуктивност на чистопородни животни за разплод и техните кръстоски.

Общият брой на контролираните животните в асоциацията надхвърля 9361 крави и юници.

Публикувана в Животновъдство

Поне една четвърт от говедата в страната подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Агросубсидиите в убиха българското селско стопанство, коментира Тодор Арбов, българин в Канада, работи за американска компания за генетика и семенен материал, консултира ферми по цял свят

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Арбов, как изглежда българското млечно говедовъдство през призмата на експерт, консултиращ ферми по цял свят?

  • Идвам в България два пъти в годината и виждам как все повече затъваме. Болно ми е, защото съм възпитаник на тази държава. Отдавна говоря и пиша, че субсидиите “на глава” трябва да се трансформират в целеви субсидии, включително и за профилактика на заболявания, водещи до големи икономически щети. За млечното говедовъдство това са инфекциозният ринотрахеит и мукозната болест, които водят до ранна ембрионална смъртност (удължен сервис период, увеличен брак по яловост) и увеличена смъртност при новородените телета. Единственото спасение е ваксинацията, но в България повече от половината фермери не ваксинират.
    Друг голям проблем е паратуберколозата – за сега никой не изследва и не предприема мерки, въпреки че икономическите щети от нея са големи.
    Що се отнася до маститите – поне лабораторните изследвания при съмнение за заразен мастит могат да бъдат покрити от целеви субсидии. Ако трябва да бъдем честни, поне една четвърт от кравите в България подлежат на доброволен брак по здравословни причини и ниска продуктивност. Но сега тези губещи животни се държат във фермите само заради субсидиите “на глава”. Като прибавим към това липсата на ясна политика в сектора, нещата изглеждат доста трагично. Знаете ли, че в лабораторията в Сливен, където се вземаха млечни проби, всичко отиваше в мивката, ама фермерите ги плащаха. Ходя и чукам на всякакви врати - искам да направя безплатно програми за отглеждане на млечни и месодайни крави, но напразно.

  • Кога напуснахте България?

  • През 1989 година. Достатъчно дълго, за да ми се смени чипа и да знам, че мога да говоря всичко, което мисля. Докато не започнем да си казваме в очите всички проблеми, няма да се оправим. Може да боли, но сме го докарали до там, че трябва да режем живо месо. На мен не ми пука, защото моят бизнес не зависи от чиновниците.

  • Не разговаряте ли с политици и експерти от земеделското министерство?

  • Говорил съм с министри и заместник министри на земеделието през последните 10 години и всички твърдят, че идеите са много хубави и че ще ги реализират, но никой, нищо не прави, защото трябва да се работи, да се контролира къде отиват парите. Според статистиката, кравите в България произвеждат по 4 хил. литра мляко на година. Това е коза, а не крава. Продължаваме да затъваме в блатото и не се вижда края. Защо субсидиите не отиват за изследване на фуражите в държавни лаборатории. Така фермерите ще имат достъп до безплатна за тях лаборатория за изследване на паратуберкулоза, за ваксини и т.н. Нека парите за субсидии да са същите, аз не казвам, че трябва да са повече, но да се дават целево на стопаните. В момента има една социална програма за хора с 5 и 10 крави. За да не умрат от глад им се дават субсидии. Аз питам защо не се дават парите за геномна оценка, за да изчистим генетическия боклук от България и да имаме нормални крави? Защо не се дават за сексирана сперма, за да подновим бързо стадата?

  • Парите сега се дават на развъдните организации и те ги управляват като решават къде да отидат субсидиите.

  • Как да говорим за развъдни организации в България щом не отчитат индекс. Как можем да говорим за селекция, като нямаме индекс?

  • Какво означава този индекс?

  • Като се съберат всички данни на кравата – как тя изглежда – виме, крака, млечна маса, производство на мляко, отелванията и т.н. Всичко това се събира като база данни. В Америка вече се следят над 80 показателя. Нека тук ги докараме до 20. След това всичко се слага в една математическа формула – всяка държава си има формула. Още преди 15 години предлагах тя да се направи и в България, но пак нищо не стана. Предлагах работеща програма, но ми казаха, че ще си направят наша. Къде е тя? Вече минаха 3 поколения крави оттогава.

  • Но от 2007 до 2009 год. и в България се даваха пари за закупуване на животни. След 2009 г., според европейските регламенти, това вече не е допустимо. Какво да се прави?

  • Има ли някоя европейска държава, която да е по-зле в говедовъдството в сравнение с нашата? Аз ходя в Румъния и знам какви са фермите там, а правилата важат и за тях. Консултирам 4 ферми, които доят вече по 12 тона мляко от крава. Европа ни дава пари за проекти като този в Перущица, където не останаха млади хора, но направиха спортна зала. Сега тя стои празна, но само издръжката й струва 1,5 млн. лв на година. Затова вдигнаха такса смет на пенсионерите. Това ли е Европейската програма? Субсидиите в селското стопанство убиха българското селско стопанство. Аз не съм против субсидиите, има ги по цял свят - скрити, директни, индиректни, но се дават целево. Примерно в Украйна дават субсидии за генетика и сега продават юници по 2500 евро на Казахстан. Имат огромни ферми и сега всичко отива на сексирана сперма, геномна оценка и юниците отиват за Казахтан с влакове. Това е бизнес. Ние сме на първо място в Европа по чиновници на глава от населението, както и по пенсионери, и по цигани на глава от населението. Познайте откъде трябва да дойдат парите, за да ги изхраним.

  • Тук всички животни бяха идентифицирани с ушни марки. Това не е ли достатъчно, за да се знае каква е селекцията?

  • Има ли досега някой в затвора заради това, че е сменил ушната марка? Няма глоба, а затвор и като вкараш първите двама в затвора, другите ще помислят. В Канада за токова деяние се влиза в затвор, но те не си играят. Имаха и пшеничен борд. Цялата продукция от пшеница минаваше през държавна организация. Един фермер си продаде житото за повече пари в Америка и го вкараха в затвора, но другите не посмяха. Преди пет години го премахнаха този борд, но така се управлява държава. Наказваш един, който го заслужава, за да уплашиш другите.

  • Искате да кажете,че ситуацията в България е такава, че държавата отпуска пари, колкото фермерът да нахрани животните си минимално?

  • Като държава от Третия свят България изнася само суровини, вместо да ги преработва на месо и мляко. 20 фирми да вземат 80% от парите в земеделието - какво говори това!

  • Колко млечни крави трябва да има една семейна ферма, за да оцелее?

  • При тези цени на млякото минималният размер за семейна ферма, в която работят мъж и жена, е 60 крави. Но ако утре спрат субсидиите - няма да могат да живеят. Затова не виждам как ще оцелеят икономически хората с 10-15-30 крави, ако спрат субсидиите. Една крава в Америка, която произвежда 12 тона мляко, носи годишна печалба, в зависимост от цените на фуражите и на млечната продукция, от 400 до 600 долара. Има години, когато печалбата е нула, когато цената на млякото падне много. Представете си ферма с 30 крави в България, да дои 10-12 тона мляко от крава и да има по 500 долара печалба. Това са 15 хиляди долара на семейство годишно. Нали се сещате, че това не са пари, достатъчни за нормален живот и отглеждане на деца. Минималният размер е 30 крави на семейство. Но ако семейството иска за живее нормално, трябва да има поне 60 крави. Средният размер в Канада е 73 крави, макар че има ферми и с по 5 хил. крави. Но в семейната ферма работят само двама души - мъжът и жената, а децата помагат след училище. Когато има наемни работници, дори да е един, фермата вече не е семейна. В Канада е наложената квотна система, т.е. правото на отглеждане на всяка една крава се „откупува“ с 28 хил. долара. Това е суха пара, която да сложиш, за да имаш право да отглеждаш една крава. Това задържа размера на фермите в Канада сега.

  • Но пък в САЩ има тенденция към уедряване на фермите.

  • Там няма квоти и в Америка никой не строи ферма за по-малко от 1200 крави. Стандартният размер е 2400 крави. Всичко зависи от икономиката и от законите на една страна. Канада е последната държава в света с квоти и сега американският президент Доналд Тръмп натиска яко да махнат квотите, но това са търговски войни.

  • Как са оборудвани фермите в Канада?

  • Аз съм виждал краварници на 150-200 години. Като си вдигна ръката и стигам тавана, но вътре има изкуствена вентилация, има осветление и удобни легла за кравите. Хранят ги на улицата, така да се каже, но доят по 15 тона мляко от всяка крава. Това са семейни ферми в размер от 60 до150 крави. Кравите са идеална генетика, поколения наред. Ако осигурим комфорта на кравите, самата сграда няма абсолютно никакво значение. Те се нуждаят от осветление, чист въздух, охлаждане през лятото и удобно легло.

  • Какъв съвет давате на фермерите за увеличаване на добива от мляко?

  • Има различни технологии за увеличаване на млякото Кравата произвежда мляко само когато лежи в леглото и преживя. Осигуряването само на меки легла за кравите гарантира един тон повече мляко. През другото време – когато се разхожда, пие вода, тя не произвежда мляко. Колкото повече лежи, толкова повече мляко дава – затова леглото трябва да е удобно. Като вляза в големите ферми искам да видя 80% от леглата заети. Ако не са заети, означава, че има проблем с леглата. За 1 час кравите са се наяли, разходили, пили са вода и трябва да са легнали, за да произвеждат мляко. Друг съвет - слагайте по 5 см дървени стърготини върху гумената постелка на кравите. От триенето на копитото на говедото с твърда повърхност, започват инфекции, изпускат се мастите. Затова е добре да се сложи гумена постелка, но трябва отгоре да има 5 см дървени стърготини. За съжаление в Българя никой не ги слага.

  • Има ли и други технологии за увеличаване на млеконадоя?

  • Фермерите трябва да запомнят, че от осветлението зависят от 7% до 8% от производството на мляко, т.е. ако имаме хубаво осветление, кравата ще дава повече мляко. За лактиращи крави е необходим 16 часов светлинен ден. Това се управлява от хормона мелатонин, реакциите са много сложни и свързани с производството. В обора се слага таймер с фотореле. Това е съвсем евтина система – струва около 100долара. Сутрин фоторелето спира осветлението, за да икономиса електричество, вечер – обратно – включва таймера, така че да има 16 часа светлина. За подрастващите телета и юници също трябва 16-часов светлинен ден, което е особено важно през зимата.

  • Каква трябва да е интензивността на осветлението?

  • Без да говорим за луксове и т.н, трябва във всеки ъгъл на краварника да мога за чета вестник.

  • Какво още, освен светлина?

  • За комфорта на кравите в един краварник трябва вентилация. Обикновено вентилаторите се поставят над хранителната пътека, там където кравите се хранят. Запомнете, че вентилаторите без душове не охлаждат, а само чистят амоняка, защото долу се събира амоняк, който е по-тежък от въздуха. Когато на улицата е 30 градуса по Целзий на сянка, вътре също е 30 градуса, даже и повече, ако няма изолация. Единственото охлаждане на кравите става чрез душове. Слага се пластмасова тръба с дюзи и се включва на реле с таймер и термодатчик. Температурата става 21 градуса по Целзий, дюзите пръскат 25 секунди и после се включва вентилатора. Когато дюзите пръскат, вентилаторът не се включва, защото прави висока влажност на въздуха и за кравите е убийствено. Значи правим мъгла и мокрим кравите, изсушаваме ги бързо с вентилатора, което снема с 2 градуса телесната им температура. Това се прави на всеки час. Датчикът дава командата когато температурата достигне 26 градуса. Това се прави автоматизирано на всеки 30 минути. Топлинният стрес при кравите започва на 21 градуса по Целзий. На 26 градуса започват огромни проблеми с възпроизводството, на 35 градуса е практически много трудно да се осемени кравата - произвежда се некачествена яйцеклетка, която не се опложда или ембрионът умира в ранна възраст заради топлинния стрес. Тогава пада млякото, вдига се соматиката, пада маслеността. А ни трябва само една пластмасова тръба с дюзи срещу всичко това.

  • Но все пак този метод изисква доста инвестиции.

  • Друг начин за бързо охлаждане, ако не искате да се набутвате с много пари, е да се направи П-образна рамка на изхода от доилната зала. Към нея се слага датчик за движение. Рамката е с дюзи и като минава кравата, системата се включва и я мокри цялата. Така температурата й пада с 2 градуса.

  • Колко пъти на ден трябва да се хранят млечните крави?

  • Хранят се обикновено 3 пъти през лятото и 2 пъти през зимата заради ферментацията на силажа. През топлите месеци юли, август и началото на септември, 30% от храната се дава сутрин и 70% вечер, ако храните 2 пъти. Кравите обичат да се хранят в по-хладната част на денонощието.

  • А какво ще посъветвате фермерите относно генетиката на кравите?

  • Няма ферма, в която генетиката на всички крави да е идеална. Тялото на кравата се оценява по петобална система, но всеки бик от породата Холщайн, независимо откъде е внесен, гарантира по 12 тона мляко. А в най-добрите ферми доят по 15-16 тона. Съветвам фермерите да обръщат внимание на индекса на краката и копитата, на индекса на вимето и леките отелвания. Още един индекс, който препоръчвам да гледат е за продуктивния живот. Той трябва да е положителен. Ако обръщат внимание на тези 4 индекса, всичко при тях ще бъде наред с генетиката. Още нещо – да се стараят да избират бикове, които правят горе-долу еднакви крави, защото ако избират стадо крави, трябва генетиката да е изравнена. Такова стадо се управлява много лесно от гледна точка на хранене, доене, заплождане, независимо в кое направление – месно или млечно. Целта е изравняване на стадото от генетична гледна точка.

  • Какво ще посъветвате българските фермери относно храненето на животните?

  • Докато телето е в млечния период, да не се дава сено по принцип, за да яде повече концентрат и да развие своя търбух. Тази наука се казва епигенетика и се занимава с включване и изключване на гените. Гените са заложени от майката и бащата, обаче за включването на определени гени имаме определен период от време. Примерно за развиване на търбуха имаме 60 дни и ако в този период не го развием, след това от тази крава няма да доим по 10-12 тона мляко, а по 7-8 тона в най-добрия случай. Същото се отнася за развитие на вимето – то се развива през 6-я, 7-я месец и ако тогава намалим протеина в дажбата, спираме развитието. Тогава доим по 1-2 тона по-малко от животно. Според епигенетиката трябва да има 18% суров протеин в храната, за да не се намали ръста на телето, а сеното да се изключи от дажбата. Ако го прехранвате много с мляко, то няма да яде концентрат, но млякото не развива търбуха. На външен вид телето расте идеално, но търбухът му не се развива. Това означава, че телетата трябва да се държат полугладни, за да имат апетит за концентрата, който ще им развие търбуха.

  • Кога може да им се дава млекозаместител?

  • Още на третия ден може да се дава млекозаместител. В Америка много често срещано явление са т. нар. детски градини за телета. 4-5 фермера се събират и си правят кооперативна градина. Още на 1-я ден новородените телета заминават за там. Транспортират ги със специален отопляем камион, който ги събира от фермите. Там ги хранят със стартерни млекозаместители, направени специално за новородени телета. Има фирми в България, които продават такива неща. Още един съвет - не давайте маститно мляко на телета. Може само на мъжки телета и на прасета. Бактериите които предизвикват мастит, преживяват в устата на юничките и на 6-7 месечна възраст, когато влязат в пубертета, и започнат да си смучат виметата една на друга, предават заразата. После се чудим откъде на първотелката вимето е маститно. Ако имате много маститно мляко и няма какво да го правите, купете пастьоризатор, пастьоризирайте го и може да го давате след това. Иначе изхабявате генетиката. Дали сте пари за генетика - една юничка струва най-малко 2 хил. лева и накрая тя развива мастит заради икономия на маститно мляко за 5 лв.

  • Какво трябва да знаят фермерите за силажа, с който хранят животните си?

  • При силажа е важна дължината на среза. Силажокомбайнът трябва да е настроен да прави минимум 2 см срез, но обикновено машините са настроени на 1 см. После има повсеместни ацидози в стадото, защото кравата е преживно животно и на денонощие отделя 80 литра слюнка. Слюнката има алкална реакция и коригира киселинността на търбуха. Когато няма достатъчно преживяне и слюнка, PH-то пада и търбухът изпада в субклинична ацидоза. Трябва да се провери дали няма в силажа микотоксини, плесени и дали е добре трамбован. Всичко друго се компенсира.

  • Кои са първите признаци на субклинична ацидоза?

  • Примерно ако днес миксерът е забравен и е направена повече каша, на следващия ден от тази храна маслеността на млякото пада с 0.2%. На 3-я ден със 7-8% пада производството на мляко във фермата, на 7-я ден над 25% от кравите са куци заради ламинит. След това започват маститите, тъй като имунната система започва да се бори с ламинита. Обикновено в Америка в такива случаи купуват нов смесител или му махат ножовете, или ги притъпяват. Необходимо е сеното и сламата да са надробени на 5-6 см за силаж. Най-важното е да се изключи човешкия фактор, защото грешката струва много. Затова съветвам фермерите да се стараят повече от процесите в стопанството да са автоматизирани.

Публикувана в Животновъдство

Изключително благоприятното съчетание на оптимална температура, влажност, слънчева светлина и чист въздух с изобилието на сочни зелени фуражи благоприятства получаването на максимална млечна продуктивност на кравите през пролетния сезон. Независимо от това, съществуват рискови фактори, които крият опасност от влошаване на здравословното и телесното състояние на млечните крави и за намаляванена тяхната продуктивност.

За да избегнат нежелани резултати, говедовъдите трябва да знаят и да осигуряват с всекидневната дажба на животните необходимите хранителни вещества.

За млечна крава с тегло 550 кг те са следните:

*за поддържане на жизнените функции и на постоянна телесна температура и енергия: кръмни единици – 5,2; суров протеин за всеки 1кг живо тегло – по 1 г дневно, т. е. 550 г дневно; минерални вещества – калций – 35 г, фосфор – 25 г и сол – 45 г;

* за произвеждане на 1 кг мляко с масленост 3,7 процента са необходими: кръмни единици – 0,5; суров протеин – 80 г; калций – 2,5 г; фосфор – 2 г; сол – 3 г.

Установено е, че при крава с тегло 550 кг за получаване дневно на

22 кг мляко с 3,7 процента масленост и 3,2 процента протеин, дневната дажба трябва да съдържа: 16,80 кръмни единици, 2550 г суров протеин, 91 г калций и 60 г фосфор.

Как може да се осигурят тези хранителни вещества през пролетта при наличието на зелена трева (паша) и подхранване с покосена люцерна или други зелени треви?

Първата особеност е, че зелените фуражи съдържат голямо количество вода – 75-80 на сто, особено през април и май, т.е. хранителните вещества

варират от 20 до 25 процента от общата маса.

Съдържанието на кръмни единици в 1 кг зелена маса варира от 0,1 до 0,3, т.е. 1 кръмна единица се получава от 3 до 10 кг.

Количеството на протеина зависи от вида на зеления фураж

при бобовите (люцерна, детелина, грах) то е в по-големи количества, а при житните и пасищните треви е крайно недостатъчно.

Втората важна особеност е, че зелените фуражи се приемат с голям апетит и ако кравите се изхранват на гладно, се предизвикват силни храносмилателни разстройства. Затова преходът към паша или изхранване на покосени зелени фуражи трябва да става постепенно

за 10-12 дни, като задължително преди това животните да са поели груби фуражи – сено, слама, силаж. През 1-2 дни зелените фуражи в дажбата се увеличават.

Особено трябва да се внимава при изхранване със сочни бобови

люцерна, детелина и др., тъй като те, поети в по-големи количества в началото (над 10-15 кг), предизвикват подуване (тимпанит). Необходимо е животните да се изхранват със завехнали (с намалена влажност) и с предшестващо поемане на груби фуражи. Грубите фуражи – слама и царевичак, съдържат много влакнини. Приемането на 2-3 кг слама дневно е абсолютно необходимо, когато животните са на сочна паша и при подхранване със сочни зелени фуражи.

Тъй като нито само сочните, нито само грубите фуражи могат да осигурят необходимите хранителни вещества за продуциране на дневна млечност на 20 кг,

абсолютно необходимо е включването на концентриран фураж

в дневните дажби на кравите. Като се има предвид, че през пролетния сезон е възможно да се осигурят зелени фуражи дневно до 30 кг от житни и до 20 кг от бобови, които ще осигурят общо 10 кръмни единици, за крава с 22 кг дневна млечност ще са необходими 16,80 кръмни единици. Става ясно, че освен зелените фуражи – общо 50 кг, плюс 2-3 кг слама, ще е необходимо в дажбата да бъде включен 5,0 – 5,5 кг концентриран фураж – царевица, ечемик, пшенични трици и др. Така съчетаването в оптимално съотношение на сочни зелени с груби и концентрирани фуражи осигурява максимална млечност на кравата през пролетта.

Публикувана в Животновъдство

Потомственият животновъд Матиас Гербер, президент на Асоциацията „Крава майка Швейцария”, разказва за практикувания в страната му природосъобразен тип за производство на висококачествено месо

Мила Иванова

ВМЕСТО УВОД. България няма традиции в месодайното говедовъдство и секторът има по-скоро символичен характер в структурата на селскостопанската продукция – посочва в свое изследване ИнтелиАгро. В страната ни обаче има достатъчно предпоставки за успешното развитие на това направление: наличните пасища, при подходящи грижи, инвестиции и подкрепа с европейско финансиране, позволяват отглеждането на поне 100 000 месодайни крави, които биха задоволили на 100% на вътрешното търсене за прясна консумация и преработка. В същия анализ се посочва, че икономическа устойчивост в месодайното говедовъдство може да бъде достигната при оптимален размер на стадото от 40-50 месодайни животни, за които може да се грижи едно домакинство, без да използва наемен труд.

Липсата на традиции и познания могат да бъдат наваксани и с познаване на добрите практики – у нас и в чужбина.

2 NB С теленце

С идеята да сме полезни на наши сегашни и бъдещи фермери животновъди представяме един от известните в света типовете за производство на месо – отглеждането на крави с бозаещи телета, което се практикува в Швейцария от четири десетилетия. Тази форма на отглеждане избира и популяризира Матиас Гербер, потомствен животновъд и президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”).

---------

Швейцарският фермер Матиас Гербер управлява животновъдно стопанство с ливади и пасища в китното селце Мон-Трамелан (116 жители), разположено в подстъпите на планината Юра, кантон Берн. За себе си казва, че е орисан да се занимава със селско стопанство – израснал е във ферма на родители животновъди, които отглеждали крави Червено-шарен холщайн (Ред холщайн), учил е в техникум по агрономия, завършил е висше образование със специалност инженер агроном през 1996 г. Дипломната му работа е била на тема – строителство на обор за крави с бозаещи телета. Младият мъж решава да се посвети на животновъдство, когато му се отваря възможност да купи стопанството на свой възрастен роднина, чиито темели са поставени в далечната 1907 година. Желанието му е да отглежда месодайни крави с бозаещи телета и крави от смесена месно-млечна порода. Тъй като винаги е харесвал породата Симентал, за начало купува 15 бременни юници, а с годините увеличава своето стадо с покупки на животни от Шотландия и Германия.

5 Матиаъ NB

Фермерът разполага в Мон-Трамелан с 290 дка полезна земеделска земя и 100 дка гора на 1060 м надморска височина. Сега стадото му се състои от 30-ина крави с теленцата им и един бик Симентал. Матиас сам управлява стопанството си, но поради голямата си обществена ангажираност някои дейности, като разхвърлянето на тора, косенето на тревата или балирането на сеното, предоставя на колеги срещу заплащане.

От две десетилетия Матиас Гербер отглежда крави с бозаещи телета като алтернативен начин за производство на висококачествено месо при естествени условия. Накратко: след раждането си телетата израстват до майките си на пасбището и

могат да сучат мляко – колкото и когато пожелаят

 

3 a. Да

Освен с майчино мляко те се хранят също с трева и сено, а през зимата и със зърнени смески. Използването на добавки за стимулиране на растежа, на протеини или на животински мазнини, на соя, както и на генетично модифицирани фуражи е забранено – пояснява Матиас. – . Сред изискванията на производството на биомесо са отглеждането им на открито – на пасища през лятото и свободен оборен режим през зимата, със задължителни излизания на открито и места за почивка вътре в помещенията, покрити със сламени постелки. Отделянето на телетата от майка им отговаря всъщност на момента, в който младите животни се приготвят за клане. После месото им се продава в магазини и ресторанти под марката Natura-Beef .

Предприемчивият фермер се занимава и с продажби на разплодни животни – от 2001 г., след основаването на клуба на породата Швейцарска Симентал, той продава всяка година 2 или 3 бика за разплод и от 5 до 7 юници. За себе си Матиас също запазва някои екземпляри за възпроизводство.

От четири години Матиас Гербер е президент на Асоциацията Vache mère Suisse („Крава майка Швейцария”), целта на която е да популяризира отглеждането на месо по схемата крави с бозаещи телета. „Отдавна мина времето, когато в Швейцария беше немислимо да отглеждаш „теле под крава” – разказва Матиас Гербер. У нас известната по света форма за производство на месо – от крави с бозаещи телета, се практикува успешно вече четири десетилетия. Нашата асоциацията наброява днес над 5600 фермери, които отглеждат общо 100 000 крави. Въпреки че броят на новите привърженици се увеличава непрекъснато, отглеждането на крави с бозаещи телета представлява едва 14 на сто от общия брой на швейцарското поголовие едър рогат добитък” – обобщава с цифри президентът, който изпълнява сърцато обществените си ангажименти, на които посещава 40 на сто от времето си.

4 NB

Тест контрол, фокусиран върху плодовитостта

Матиас Гербер е отворен към новостите. Така например, за да следи отелванията и други параметри на плодовитостта, от миналата есен фермерът пристъпи към тест-контрол на стадото. Той е поверен на ветеринаря Бийт Берхолд, който прави 15-ина визити годишно в стопанството, но между ноември и януари, когато е бумът на ражданията, идва на всеки 15 дни.

Ветеринарят изследва състоянието на кравата преди и след отелването, оплождането, разгонването, заболяванията... След всяка визита Матиас получава документи от ветеринаря чрез пощата – календар на разгонванията с прогнози за следващия месец, календар за отелванията с дати за ражданията, както и препоръчителни дати за отбиване на телетата. Животновъдът се съобразява с препоръките на ветеринаря, които му предоставят по-добър контрол и сигурност. Матиас Гербер вече знае кои животни са бременни и откога, дори при естествено оплождане, и очаква датите за ражданията, подсказани му с голяма вероятност...

Публикувана в Животновъдство
Страница 1 от 29

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта