Ако засадите картофи на вилата или в градината на малки площи, логично е да ги включите в общото сеитбообращение.
  .  Добро решение ще бъде да използвате лехите от ранни картофи за сеитба или засаждане на моркови, лук или краставици. Можете да получите добра реколта и от такива кореноплоди като цвекло, дайкон, ряпа, репички. Добре се развиват след картофи и салата или спанак.
   . Има обаче и култури, които категорично не се препоръчва да се отглеждат след картофи. Това са на първо място домати, патладжани, пипер. Не ги засаждайте след картофи, защото са податливи на едни и същи заболявания.
   . Картофите се развиват много по-добре, ако преди тях на мястото са били засяти растения от семейство тиквови (тиквички, тиква, краставица). За картофите добър предшественик са също фасулът, както и всякакъв вид зеле.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

След морковите не всеки зеленчук се чувства добре. След кореноплодни култури почвата е силно изтощена и изисква внасянето на органични и минерални торове.

    . За възстановяване плодородието на почвата ще допринесе сеитбата на краставици, които изискват внасянето на значително количество тор.
   . Ако мястото е достатъчно слънчево, тогава може да се отглеждат репички. Въпреки факта, че принадлежат към същото семейство, кратките срокове на съзряване на продукцията ще ги защити от поражение от общи болести и вредители.
   . Възможността почвата да почине след моркови и отново да натрупа полезни вещества ще дадат и такива култури като зеле или маруля.
   . Вариант е и засаждането например на домати, картофи или чушки. Ако почвата е силно изтощена може да се засее и такава непретенциозна култура като физалис.
    . Ако лехата е заразена с вредители или болести за следващия сезон трябва да изберете лук или чесън като последователи. Тези култури са подходящи за съвместно засаждане заедно с цвекло.
   . Никога не засявайте моркови на едно и също място за втора поредна година и дори за една година. Това е така, защото след кореноплодни зеленчуци почвата губи много хранителни вещества и е нужно да се възстанови най-малко в продължение на два сезона.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

При засаждане на зелето някои стопани премахват част от листата на разсада и получават отлична реколта. Други не ги премахват, но реколтата им също е добра.
Всички части от зелето участват в сложния процес на фотосинтезата. Тъй като те растат, в тях се натрупват хранителни вещества и микроелементи, които в бъдеще ще бъдат необходими за формиране на зелката. Ако броят на листата е по-малък от седем, вероятността за образуване на нормална зелка е малка. Ето защо, в началото на растежа не е препоръчително да се премахват листа, за да не се травмират растенията. Ако отрежете и малка част, от раната ще се отделя сок. Растението ще започне да губи енергия не за формирането на зелката, а за оздравяване на раните. Зелката ще се образува по-късно и при прибиране на реколтата няма да е с желаното тегло.

Освен в процеса на фотосинтезата, първите листа на зелето запазват влагата на почвата по-дълго време, а за зелето, това е много важно, тъй като то е влаголюбиво растение и умира при недостиг на вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Празът е една от взискателните зеленчукови култури към почвата. Най-добре вирее на влагоемни и богати на хранителни вещества почви. У нас се отглежда чрез предваритерно произведен разсад и най-често като втора култура след ранни предшественици - салата, маруля, зелен лук, чесън, фасул, ранни картофи и др. Семената се засяват през март и разсадът е готов след около два месеца след поникването на растенията. По това време той има височина около 30 см и дебелина 6-8 мм.

Засажда се през втората половина на юни до средата на юли. Растенията се засаждат на фитарии при разстояние 20-25 см между редовете и 15-20 см между растенията вътре в реда.

През вегетацията праза редовно се окопава, плеви, полива, а при нужда и подхранва с торове.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Преди разсаждането на полето разсадът се закалява, за да се адаптира по-добре към външните условия. Преди да се засади в градината се полива добре, за да не се разкъса кореновата му система при изваждането от съдовете, в които са отглеждани растенията.

Ранните домати се засаждат най-късно в началото на май, а средноранните около средата на май.

Според традиционните схващания младите растения се прихващат по-добре от по-възрастния 60-70-дневен разсад. За сметка на това обаче, ранозрелостта е по-малка, тоест тези растения влизат по-късно в плододаване. Изследвания са показали, че най-целесъобразно е на полето да се изнася 5-седмичен разсад. Младият разсад преживява по-добре и дава по-качествена продукция.

Когато растенията обаче са твърде малки и лошо закалени, се прихващат трудно и лесно се повреждат от ниски външни температури при засаждането им на постоянно място.

При ранното отглеждане на доматие желателно растенията да имат повече и по-големи корени, но не много големи, удобни за засаждане надземни части. Добре отгледания пикиран разсад има късо, здраво, дебело стебло. Кореновата система трябва да е здрава и добре развита.

В крайна сметка продължителността на разсадния период зависи от редица фактори: сортови особености, климат, условия на отглеждане.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Малка оранжерия с домати и билки

За да отглеждате домати в затворено помещение със свои микроклимат и с други култури, трябва да се има в предвид изискванията на основната култура. Доматите предпочитат добро осветление (макар, че облачното време за тях не е проблем), умерени температури на въздуха, чести проветрения, редовното подхранване и поливане. При избор на съседи в оранжерията за доматите е необходимо да се спрете на растения със сходни изисквания.

Какво друго може да засаждате в оранжерия с домати ? В оранжерията преди засаждане на домати може да засадите ранни и бързо растящи култури - лук и чесън за зелено, салати, репички. Докато дойде време за засаждане на доматите в оранжерията, тези култури вече ще са освободили мястото.
В оранжерията като съседи на доматите практически може да засадите почти всички култури, които са им добри съседи и на открито, ако предпочитате да ги отглеждате в оранжерии - боб, моркови, зеле, ягоди, билки ... Не забравяйте да връзвате високите и обемни домати, така че те да не закриват слънцето на по- ниските съседи в оранжерията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Важен момент в отглеждането на разсад е да се предвиди времето за засяване на семената. При твърде ранно засяване разсадът ще се изтегли от липса на светлина или ще прерасне. Ако се засее твърде късно – при засаждането на постоянно място разсадът ще бъде недоразвит, бързо ще загуби резервите от влага и може да загине.
На каква възраст трябва да бъде разсадът при засаждането му на открито? Със сроковете всичко е просто:
    краставици - 30-35 дни;
    зеле - 35-40 дни;
    домати ранни - 40-50 дни;
    Средноранни домати - 55-60 дни;
    домати късни - 70 дни;
    сладък пипер - 50-65 дни;
    патладжан - 45-60 дни.
За ориентир може да послужи и вегетационния период на разсадните култури:
    домати - от 80 до 140 дни;
    сладък пипер - от 90 до 140 дни;
    патладжан - от 100 до 150 дни;
    зеле - 50 (ранно) до 190 (късно) дни.
Така че диапазонът е много голям. Вие сте избрали времето за сеитба според препоръките за разсада, климата и личния си усет. Но не бързайте да засаждате топлолюбивия разсад на открито. Възвратни студове винаги са възможни. Изключение има - зеле, лук и целина. Разсадът на тези култури не се страхува от замръзване.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Купили сте лалета през есента, но не сте имали време да ги засадите. Според холандските производители на цветя това може да стане и през пролетта.
Преди засаждане, цяла нощ дръжте луковиците в хладилник, след това да потопете в слаб разтвор на калиев перманганат за около половин час и след това ги засадете. За ранно пролетно засаждане на лалатата вземете ниско сандъче, напълнете го с почва. Поставете луковиците близо една до друга, поръсете със слой почвата около 5 см. Това се прави март-април, след това по време на засаждането на растенията в почвата, луковиците в сандъчето вече ще са покарали.
Сандъчето може да бъде поставено на балкона или директно в градината. Рано напролет луковиците може да бъдат засадени и директно в земята, но тогава растенията ще цъфтят по-късно, когато засадени през есента лалета вече ще са пръцъфтели. Ако купите цъфтящи растения в саксии, не ги засаждайте в градината преди края на цъфтежа.
Подготовка на почвата

Почвата се разрохква на дълбочина до 20 см, добавя се едър, промит пясък и хумус (добре угнил оборски тор) - така ще получите не само добра аерация, но и водопропускливост.

За добър цъфтеж се препоръчва торене на лалетата – първо непосредствено след поникване с азот - 30 г, калий - 20 г, фосфор - 30 г на 10 литра вода, преди цъфтежа (азот - 20 г, калий - 20 г, фосфор - 30 г), след прецъфтяването - фосфор - 30 г, калий - 20 г).

Лалетата се нуждаят не само от добро хранене, но и от свобода: засаждайте луковиците така, че да не се конкурират.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

При засаждането на нови дръвчета трябва да се спазват и някой дребни, но много важни правила. С тях ще осигурите нормално развитие на растенията и ще ги предпазите от неблагоприятни последици.

  • Дълбочината на засаждане трябва да е такава, че мястото на присаждане да остане над повърхността на почвата. Това е мярка срещу загниване или повреди от неприятели на мястото на спойката.

  • Когато полагате дръвчето в изкопаната дупка, ориентирайте го така, че мястото над кореновата шийка, където е отрязана подложката да бъде ориентирано на юг. По този начин, зарастналата рана ще изсъхва по-бързо (от роса, дъжд и др.) и няма опасност да загние или през нея да навлязат гъбни болести или неприятели.

  • По време на засипване на корените с торопочвената смес, на няколко пъти почвата около корените се притъпква за да се изгони въздухът около тях. Трябва само да се внимава да не се наранят или разкъсат младите коренчета.

    Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Добре е преди това почвата да почине година –две, но ако бързате преминете към почистване на мястото и наторяване или оставете торовете до всяка дупка.

Засаждането на лозичките за малко насаждение е най-добре да направите в редове, но ако мястото ви е с наклон тогава е добре да ги засадите шахматно.Редовете трябва да ориентирате в посоката север-юг, за да се огряват добре от слънцето.

Засаждането е най-добре да се направи до разпукването на пъпките на лозичките.

Преди засаждане трябва да съкратите стъпаланите корени на младите растения до около 8-10 см, а останалите да премахнете и да оставите един-два най-силни летораста - отрежете ги на чеп с 2 очи.

Подгответе дупките, сложете тор в тях и засадете растенията, притъпчете и накрая полейте.

Лятото трябва да почиствате росните корени (тези, които излизат непосредствено под почвената повърхност около стъблото на лозичката) - това започва, когато леторастите стигнат дължина над една педя.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта