Карфиолът се отглежда подобно на другите видове зеле, но е по-взискателен към влагата и плодородието на почвата. Той е мразоустойчив, понася кратковременни понижения на температурите до минус 3 градуса. Оптималната температура за развитие на растенията е 15-20 градуса. При температури над 25 градуса той развива силна вегетативна маса, която забавя образуването и растежа на глави. В сухо и горещо време главите бързо се разпадат, губят своята плътност и качество. За да избегнете това, е препоръчително карфиолът да се отглежда сред високи растения, между редовете на овощни дървета, но при условие, че слънчевата светлина е поне 6-7 часа на ден. Поливането, дъждуването и подхранването на карфиола са задължителни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Използването на големи количества минерални торове, в т.ч. и на азотни (амониева селитра), без да се имат предвид нуждите на растенията от хранителни вещества и почвените характеристики, може да доведе до извънредно сериозни последствия за здравето на хората и животните.

Употребата на най-широко използваните минерални торове - азотните (амониева селитра), трябва да бъде съобразена, както с изискванията на културните растения, така и с други фактори.

Обикновено излишъкът от азот в почвата се натрупва под формата на нитрати, които не се поглъщат от нея и могат да бъдат измити с водата от валежите или напояването. Така те достигат до подпочвените води и водят до замърсяване на питейната вода.

Земеделските култури са способни да натрупат в тъканите си големи количества нитрати, които не могат изцяло да бъдат оползотворени от тях и могат да бъдат усвоени от човека. Нитратите погълнати от човека, могат да бъдат превърнати от стомашни бактерии в нитрити, които сериозно увреждат човешкия организъм. Многобройни проучвания доказват, че най-голямо количество нитрати човек може да приеме от листните зеленчуци, (70 %), следвани от питейната вода (20 %).

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Ново проучване изследва реакцията на три вида листни зеленчуци - 3 сорта зеле, 4 сорта червено цвекло, 3 сорта спанак, при интензитет на светлината (0-1200 мкмола / м2/и) и концентрацията на въглероден газ (СО2, 50-1200 ррт). Взема се предвид скоростта на фотосинтезата на единица площ от повърхността на листа. Проучването е проведено с цел да се получи максимален добив в напълно контролирана среда.

Максимална скорост на фотосинтеза при спанак, къдраво зеле и зеле се получава при интензивност на осветяване 23.8, 20.3 и 18.2 мкмола/m2/сек съответно в концентрация от СО2 - 400 ррт. Сред изследваните растения максимална и минимална точка на компенсация (LCPs) достигна спанакът и зелето при 73 и 13 мкмол/m2/сек. Точките на насищане (LSP) за къдраво зеле и зеле са едни и същи за интензитет на осветление при 884-978 микромола/м2, но е по-висока за спанак (1,238мкмола/m2/сек). Скоростта на дишане в тъмното е била ниска за зелето и висока за спанака (-0.83 и -5.00 мол CO2/м2/сек съответно). Точката за насищане с CO2 (ССР) при спанака е по-ниска (56 ррт), а при къдравото зеле и зелето (64-65 ррт).

Сред всички сортове участващи в експеримента, един от сортовете зеле достига точка на насищане на фотосинтеза (PN) при най-ниската концентрация на CO2 - 858 ррм, а къдравото зеле достига точката на насищане на фотосинтезата при най-висока концентрация на CO2 - 1266 ррм при интензитет на светлината 300 мкмола/m2/сек). Спанакът е по-отзивчив на увеличението на интензитета на светлината, отколкото към увеличаването на концентрацията на СО2. Скоростта на фотосинтеза при зелето до голяма степен зависи от концентрацията на СО2, отколкото от интензивността на осветлението, а скоростта на фотосинтеза при къдравото зеле се увеличава еднакво с увеличаване на интензивността на светлината и концентрацияна на СО2.

Обсъжда се въпросът до каква степен тези резултати могат да повлияят на производителността на цялото растение.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Този акар напада домати, пипер, краставици, патладжан, тиквови култури и др. Оптималните условия за развитие на вида са: средно денонощна температура  29-30°С и  55% въздушна влажност. Сухото и горещо време  е  предпоставка за  намножаване на неприятеля. 

Акарите пробиват епидермиса на листата и изсмукват част от клетъчния сок с хлорофилните зърна. На мястото на убождането се появяват малки светли точковидни петна. Техният брой бързо нараства и листът придобива мраморен вид. Силно повредените листа пожълтяват и впоследствие опадат. Акарите обитават долната повърхност на листата, но при висока численост развиват колонии и изплитат паяжина по всички части на растението, което може много бързо да загине.

Борбата  трябва да  започне  при  откриване на  първите повреди и преди  масовото  намножаване с аполо 50 СК , валмек, зуум 11 СК, масай ВП и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Зеленчуковите растения са особено взискателни към влага, това се обяснява със значителното съдържание на вода в тях (от 65 до 97 % в зависимост от културата) , а така също от голямата изпарителна площ – листната маса. Съдържанието на вода в тъканите на листата не трябва да бъде по-малко от 90-95%.

Особенно влаголюбиви са краставиците, зелевите култури.

Как се отразява недостатъка на влага на качеството на продукцията. При недостатък на влага в почвата растения като листни зеленчуци и репички преждевременно стареят. Листата и кореноплодите стават груби, придобиват горчив вкус. Същото се получава и при краставицата. При зелето преустановява нарастването на кочана, а при цветното зеле главата не достига нужните размери и жълтее.

При зеленчуците ( краставици, домати, тиквички, патисони и др.) се повишава изискването към влага в периода на завързване на завръзи и плододаване. През това време е особенно опасно да има големи периоди между поливките.

Без достатъчно количество влага, нарастването на плода, кочана, кореноплода спира, а при слънчеви дни повърхностните тъкани бързо се вкорковяват и губят еластичност. Въстановяването на поливките предизвиква напукване на плодовете, кочаните и кореноплодите – продукцията става некачествена.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Мания срещу нитратите в зеленчуците обхваща света. Вярно е, че без подхранване не може да се очакват чудеса от добиви, но е важно торенето да е с мярка и с познание. Ограничете използването на селитрата, по възможност преминете на амониев сулфат и карбамид. Ако почвата в градината ви е кисела, преди да внесете азотни торове трябва да варувате. Работете в ясно време и закопавайте тора на десетина сантиметра дълбочина. Месец и половина преди събирането на реколтата прекратете азотните подхранвания. Редовното поливане на растенията намалява натрупването на нитрати в зеленчуците.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Настойката от раздробен пащърнак се използва за контрол на листни въшки, акари и други смучещи вредители по растенията. Тя се приготвя от изсушени листа, стъбла и корени. Рецептата е следната: 1 кг от суровината се кисне в 10 литра вода в продължение на 10 часа. Използва се веднага след приготвянето му, като се избягва съхранение.

Суровините се събира по следния начин: корените - преди и след цъфтеж, надземните части - само по време на цъфтеж.
Прах от семената на бял синап действат срещу голям брой вредители

Белият синап, под формата на прах от смлени семена е ефикасен за контрол на листни въшки, гъсеници и молци. Концентратът се приготвя чрез накисване на 10 грама прах в 1 литър вода в плътно затворен съд за два дни, след което се филтрира. Преди пръскане към 150-200 мл концентрат се добавят 750-800 мл вода. Ефикасен е за пръскане на цариградско грозде, касис и ябълки срещу молци и акари. Пръскането се прави привечер. Срещу голи охлюви се пръска почвата, като към 100 мл концентрат се добавят 10 литра вода.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Доматите, пипера и паталаджана се нападат от две групи многоядни нощенки: а/ подгризващи (Agrotis ipsilon, A. segetum, A. exclamationis), чиито гъсеници от I и II възраст скелетират листата, а следващите възрасти прегризват младите растения на нивото на почвата, или изгризват кората около почвата на развитите растения; б/ надземни (Mamestra brassicae, M. oleracea, Autographagamma, Helycoverpa armigera), гъсениците на които скелетират листата, изгризват отвори с различни големини, унищожават листата, цветните пъпки и цветовете, а гъсениците на памуковата нощенка повреждат основно плодовете, като се хранят с вътрешността им. Ипсилоновата, гамозначната и памуковата нощенка развиват 3 поколения у нас, а останалите по две. Гъсениците на подгризващите нощенки са пепеляво сиви и се намират плитко в почвата около растенията, а тези от надземните значително варират в оцветяването - от тревисто зелени до тъмно сивокафяви се намират върху растенията.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Вертицилийното увяхване е икономически най-важната болест за патладжана. Първоначално най-долните листа на възрастните растения губят тургора си, увяхват и изсъхват. По-късно болестта обхваща и листата от по-горните етажи, като предизвиква листопад. Корените на нападнатите растения са свежи и здрави на вид. В областта на кореновата шийка и стъблото ликото и дървесината са кафяви. Гъбата презимува като мицел в растителните остатъци и се запазва като микросклероции в почвата до 8 години. Патогенът се развива по-силно при температура 20-24˚С върху леки и бедни на хумус почви и по-слабо върху черноземи.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Оранжерийната белокрилка, е разпространена широко и вреди основно по доматите, но има още около 200 гостоприемнака. Това са дребни, бели “пеперудки”, около 1,5 mm дълги. Основно вредят ларвите. Те смучат сок от долната страна на листата и отделят обилно “медена роса”. Върху “медената роса” се развиват чернилни гъбички, които зацапват растенията и плодовете и влошават качеството на плодовете. Като смучат сок ларвите, предизвикват отслабване на растенията. В мястото на повредата се появяват хлоротични пентна. При силно нападение, листата пожълтяват и окапват, а растенията често загиват.

Важно е редовно да се преглеждат растенията за да се откриват възрастните индивиди. Те могот да се открият върху най-горните млади листа, а пупариите се намират върху средния и най-долния етаж на растенията. Наблюденията започват веднага след разсаждането на културите. Борбата с белокрилките трудна поради големия брой гостоприемници, а и е много скъпа . Нужно е да се води борба и в растителноста в съседство с доматите.

При оранжерийната белокрилка е регистрирана устойчивост към голям брой инсектицид, поради което те трябва непрекъснато да се редуват.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 22

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта