Европейската комисия се съгласи да позволи на още пет държави-членки да увеличат авансовите плащания на земеделските стопани, засегнати от трудни климатични условия през първата половина на 2017 г.


Така фермерите в 15 страни членки вече имат право да получат по-рано субсидии. Това са Белгия, Чехия, Испания, Италия, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Португалия, Финландия, Румъния, Хърватия, Ирландия, Гърция и Обединеното кралство).

Различните неблагоприятни климатични условия - от засушаването до силните валежи, които са преживели тази година, са поставили много агропроизоводители във финансови затруднения.

С увеличението на авансовите плащания, които държавите-членки дават на стопаните, ще се облекчат някои от финансовите им проблеми.

Става дума за директните плащания на площ и средства от т.нар. площни мерки по селската програма, които се превеждат заедно със СЕПП.
Фермерите ги получават между 1 декември и 30-и юни на следващата година.

Страните членки могат да изберат да платят авансово от 16-и октомври до 50% от тези директни плащания и до 75% от плащанията по ПРСР. С решение на ЕК посочените държави ще имат право да предоставят предварително до 70% от директните субсидии и до 85% от парите по площните мерки.

Публикувана в Бизнес

Земеделието се е развило много през вековете, но дори и сегашния му модерен вариант не може да изхрани човечеството. Освен това то влияе твърде много на планетата, останалите животински видове и климата. Необходима е пълна промяна на индустриалното земеделие, смятат учени, компании и организации, които се срещнаха на специална конференция в Лондон, съобщи БиБиСи.

Конференцията Extinction and Livestock бе посетена от над 500 делегати от над 30 държави. Според организаторите от CiWF (Compassion in World Farming) за живота на Земята ще има "катастрофални последици, ако не се промени земеделието".

Един от проблемите е, че се унищожават твърде много места, които са естественото място за живот на голям брой животински видове. Прогнозата е, че светът може да загуби две трети от дивите животни до края на десетилетието заради земите, които са взети и преработени в ниви.

Друг проблем са "супернасекомите". Това са мутации на насекоми, които са повлияни от използваните за добитъка антибиотици. Освен това самите огромни стада с добитък се отразяват сериозно на емисиите метан, които пък влияят на климата. "Количеството на добитъка, околната среда, запазването на дивите животни и човешкото здраве са взаимосвързани. Важно е експертите от всички сфери да работят заедно, за да достигнат до практически решения, които да спрат проблема преди да е твърде късно", коментира Филип Лимбери, изпълнителен директор на CiWF. Според организацията трябва да се преосмисли земеделието и хранителната промишленост и новите мерки да се приемат от ООН.

Идеята на двудневната конференция е да се намерят допирни точки между учените и индустрията, за да могат да се изработят общи мерки за справяне с проблема. Новите мерки и технологии трябва да вредят по-малко на планетата и околната среда и да осигуряват достатъчно качествена храна за хората. Целта е нито една от засегнатите страни да не страда за сметка на благополучието на другите.

В сегашния си вид, земеделието и хранителната промишленост изискват все повече и повече ресурси и пространство. И двете неща не са безкрайни и промените са наложителни скоро, преди да е твърде късно, предупреждават учените.

Публикувана в Бизнес

200 лв. на декар могат да получат земеделските производители на череши от област Кюстендил, ако притежават протокол за измръзване, при 100% или до 100% пропаднали площи.

ДФ „Земеделие“ отпуска 141 000 лв. помощ de minimis за земеделските стопани, производители на череши, за компенсиране на щети, нанесени от неблагоприятни климатични събития през 2017 г. В резултат на зимните прояви на времето през март и април са нанесени сериозни щети върху овощните растения и най-вече върху черешите в областите Кюстендил, Пазарджик, Сливен и Стара Загора, информират от фонда.

Общият размер на предоставените на един земеделски стопанин, както и за едно и също предприятие помощи de minimis, не може да надхвърля левовата равностойност на 15 000 евро ( 29 337.45 лв.) за период от три бюджетни години (2015 – 2017 г.). Размерът на помощта е 200 лв. на декар (2 000 лв. на хектар). Тя ще се отпуска за констатирано с протокол събитие от измръзване при 100 % или до 100 % пропаднали площи с череши. Не се допуска друго публично финансиране за същите разходи.

Държавната помощ се предоставя на физически лица, еднолични търговци и юридически лица, регистрирани като земеделски стопани съгласно Наредба № 3 от 1999 г., които фигурират в Регистър на земеделските стопани, с издадени протоколи за 100 % или до 100 % щети на площи с череши от област Кюстендил, Пазарджик, Сливен и Стара Загора.

Кандидатите могат да подават документи по схемата от 9 до 20 октомври 2017 г. в Областните дирекции на ДФ ”Земеделие”, отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” (ПСМП) по постоянен адрес на физическото лице или едноличния търговец и по седалището на юридическото лице.

До 3 ноември 2017 г. средствата ще бъдат изплатени на земеделските производители.

Публикувана в Бизнес

Представители на 12 държави от Централна и Източна Европа свериха часовниците си относно бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз и не откриха съществени различия в позициите си

Лили Мирчева

Рано е да се каже дали ще има орязване на финансирането през новия програмен период на Общата селскостопанска политика /ОСП/. Очаква се до май месец 2018-та да стане ясна многогодишната финансова рамка на Европейския съюз. Това каза земеделският министър Румен Порожанов на Четвъртата международна конференция „Мир и земеделие“, която се проведе от 27 до 29 септември в курорта „Златни пясъци“ край Варна. По думите му няма съществени различия във визията между земеделския бранш и администрацията за новата ОСП.

На форума представители на 12 държави от Централна и Източна Европа свериха часовниците си относно бъдещата Обща селскостопанска политика на Европейския съюз и не откриха съществени различия в позициите си. Повечето присъстващи изразиха силна подкрепа за увеличаване на инвестициите за модернизация на стопанствата, за засилване подкрепата за младите фермери и осигуряване на приемственост между поколенията. От Националната асоциация на зърнопроизводителите /НАЗ/, която бе и домакин на международната среща, поискаха запазване на обвързаната подкрепа, като подпомагане да получават само активните фермери.

Партньорските делегации изтъкнаха значимостта на директните плащания за устойчивото развитие на земеделието и поискаха то да се запази като Първи стълб в ОСП.

На форума бяха представени основни моменти в позицията на земеделската общност у нас. Наскоро 32 браншови организации внесоха документ в агроминистерството в който се казва, че следващата ОСП трябва да разполага със силен бюджет, който да отговаря на амбициозните цели, които си е поставила. В документа се изразява позицията, че финансовите параметри на ОСП трябва да се запазят спрямо Брутния вътрешен продукт на Общността.

„Ние сме против прехвърляне на финансовата тежест към националните бюджета на държавите-членки и разчитаме на „повече Европа“. При повишаване на производствените стандарти и изисквания към фермерите, би трябвало да се осигури адекватна компенсация за това. Говорим за производствените стандарти по отношение на климата, околната среда, хуманното отношение към животните и т.н.“, коментира Ася Гочева, която представи документа внесен в МЗХГ и в Министерския съвет. В него се настоява да се насърчава пазарната ориентация на стопанствата, за да има икономически жизнеспособен земеделски сектор. От друга страна се подчертава, че е необходимо да се подобри координацията с другите политика на ЕС - търговска, данъчна, по регионално развитие, околна среда и климат и др. Важен момент в позицията, подписана от 32 браншови организации, е искането за запазване на общата структура на ОСП от два стълба. Настоява се също да бъде определен праг за национално съфинансиране, който да е до 30% от европейския финансов пакет за съответната държава.

Фермерите искат опростяване на земеделската политика и това да е насочено към системата за контрол на изпълнението на Първи стълб и на мерките на Програмата за развитие на селските райони. Според тях може да се намали значително броят на проверките, да се въведат цифровизация и по-ефективни технологии за дистанционно наблюдение, да се намали и бюрокрацията.

Акцент в документа е поставен върху искането за изравняване нивата на директните плащания между държавите членки, т.е. да се изостави историческия подход за разпределение на средствата за директни плащания. „Да продължи прилагане на схемата за единно плащане на площ и за държавите, които се присъединиха към ЕС от 2004 г. насам. Да се направи оценка на прилагането на преразпределителното плащане и неговото насочване към стопанската действителност и ефективност“, се казва в документа. По линия на първи стълб считат, че трябва да се ограничат средствата за обвързана подкрепа, като се запази обвързаното плащане за определени култури. В рамките на директните плащания да се включи и пчеларството. Колкото до схемите за агроекология, от браншовите организации настояват да се запази сегашния им обхват. Те трябва да бъдат рационализирани и опростени, да се въведе ограничено прилагане на зелените изисквания. Според стопаните трябва да има повече гъвкавост при избора на зелени практики, които да се прилагат в стопанствата. Следват пожелания за подобряване на администрирането и бюрокрацията. Не на последно място е обсъжданата тема за управлението на риска. Там исканията са да има доброволни инструменти, който в никакъв случай да не заместват директните плащания.

„Партньорските държави обясниха какви защити в законодателството си прилагат, за да коригират взаимоотношенията при земеползването, как регулират пазара на земеделска земя, така че тя да се ползва по предназначение“, коментира Ася Гочева от НАЗ. По думите й общата позиция на участниците в международната конференция е да има адекватен бюджет за прилагането на ОСП, намаляване на административното бреме, опростяване на прилагането, сближаване на плащанията и запазване на стълбовата структура на плащанията.

Участниците от 12 държави от Централна и Източна Европа обсъдиха общи проблеми с устойчивото управление на земеделските земи, промените, свързани с почвената ерозия, с опустиняването на земята и с негативното влияние на промените в климата. Откриха общи теми свързани с раздробената земеделска земя, с липсата на прозрачност на пазара на земя, с недостатъците и дефектите на проведените поземлени реформи. Откриха много допирни точки по ОСП – позиции за опростяване на политиката, изискване за ясни и конкретни правила, силен бюджет за европейския агросектор, който да е в състояние до посрещне проблемите свързани с климатичните промени. Присъстващите се обединиха около идеята да се запазят и в бъдеще двата стълба на ОСП и препоръчаха въздържане от революционни промени.

Предстоят тежките дебати за бюджета на Европейския съюз, от който зависят всички политики.

Публикувана в Бизнес

Правителството одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, с който се изменят 11 действащи закона и прие Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Одобрените промени са с цел намаляване на административната тежест върху гражданите и бизнеса чрез премахване на 4 и облекчаването на над 30 регистрационни и лицензионни режима. 

Измененията в нормативната уредба включват:

- поддържане на публични електронни регистри на интернет страниците на съответните администрации;

- утвърждаване на образци на документи и възможност за подаване на заявления по електронен път в съответствие с изискванията на Закона за електронното управление;

- отпадане на изискването за представяне на документ за платена такса, когато плащането е извършено по електронен път;

- премахване изискването за представяне на официални удостоверителни документи на хартиен носител, до които администрацията има достъп по служебен път.

Предвижда се в 2-месечен срок от влизането в сила на закона ръководителите на съответните администрации да одобрят образците на документи и да ги публикуват.

Отпада изискването за производителите на посевен и посадъчен материал освен като земеделски стопани да се регистрират и в Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апропация и семеконтрол. Облекчават се процедурите за промяна на предназначението на земи по Закона за горите и по Закона за опазване на земеделските земи. Предвижда се в случаите, в които инвестиционното намерение не може да се реализира поради наложени с нормативен или административен акт забрани, решението за промяна на предназначението на земеделска земя да бъде отменяно по искане на собственика или инвеститора на обекта, а заплатената такса да бъде възстановявана.

Публикувана в Бизнес

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите на подпомагане са въпрос на дискусия между държавите - донори и държавите - бенефициенти

Лили Мирчева

Има пет сценария за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП). Двата са крайни. Единият предвижда да няма подпомагане, а другият - субсидиите да останат в същия модел, както е в момента. Това са невъзможните сценарии, но пък очертават лимитите, които няма да се случат. Това каза за в. „Гласът на фермера“ Стоян Чуканов, председател на Асоциацията за развъждане на месодайните породи говеда в България. По думите му той е имал личен разговор с генералния директор на дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на ЕК Йежи Плева по време на гостуването му в България и това е било неговото заключение.

„Трябва да спрем да говорим, че няма да има подпомагане“, категоричен е Чуканов. Другият невъзможен сценарии е нещата да останат както са в момента. „Всичко останало е дискусия и в нея ще се проявят интересите на страните-членки. Някои от тях са нетни донори, други са бенефициенти. „Тази тематика бе преекспонирана така у нас, като че ли нещо зависи от нашите медии.

Да бъдем реалисти и да спрем да дъвчем една и съща тема

Субсидиите нито ще спрат, нито ще останат същите. Оттук нататък параметрите са въпрос на дискусия на европейско ниво и затова ние трябва да избистрим позицията си като държава, да търсим съмишленици в рамките на новоприсъединили се страни членки на ЕС, с които имаме общи позиции относно бъдещата политика в земеделието“, коментира той.

Предстои нещо много по-важно – европейските лидери да очертаят бюджета на Общността след 2020 година. След като бъде обсъдена цялата финансова рамка, едва тогава ще се изяснят и параметрите на ОСП. В момента се водят дискусии между браншовите организации в опит да сближат становищата си, като всяка има право на собствено мнение.

„Моето мнение е по-крайно – смятам, че не трябва да има субсидии“, заяви Младен Радев, изпълнителен директор на Био-Дженезис България и собственик на „Ферматъ“ ООД. По думите му субсидиите изкривяват пазара. „Много по-лесно е да имаш 100 бройки животни и да не те интересува какво ще изкараш, защото знаеш, че ще ти дадат едни нелоши пари. Субсидията за глава животно в България не е малка в сравнение със средната за Европа. При това държавата ни осигурява и пасища. Образно казано, половината от нашата страна е в НАТУРА или се води необлагодетелствани райони, или някакъв природен парк... Така че като дадат субсидиите, рязко се увеличава броят на купените от фермери автомобили.

Субсидиите не ни стимулират да работим правилно. Аз смятам, че не трябва да ги има, но не ги и връщам“, признава предприемачът и предлага подпомагането да е обвързано с произведената продукция.

„Ако произведеш повече и по-качествена продукция – вземи повече. Ако заради субсидията си обявиш всички животни и фактурираш всичката си продукция,

ще излезем дружно от зоната на сивия бизнес

коментира още той. Цитира статистика на МЗХГ, според която през 2016 г. в България са заклани 26 хиляди телета до една година. „Не е нужно да си завършил аграрна икономика, за да изчислиш, че щом в България има 300 хил. крави – половината да родят мъжки, половината - женски, се получават близо 150 хил. мъжки телета на година. Това показва, че сивият сектор е над 80% в България“, заяви Радев. Той сподели още, че търгува и с малки магазини, и с големи търговски вериги собствената си продукция. „Онези в сивия сектор са с 20% напред с ДДС-то, което не плащат. На всяко животно са по-евтини с 10 лв. заради печата на ветеринаря, заради това че съм заклал телето в лицензирана кланица – още 20 лв. по-скъпо излиза. Заради това, че съм го дал в екарисажа – още 10 лв. Само дотук съм с 30% по-скъп и неконкурентноспособен спрямо хората в сивия сектор“, изчислява собственикът на животновъдна ферма.

„Приоритетите ще се променят, но моето лично виждане е, че

субсидиите трябва да отиват при по-малките производители

за да бъдат рентабилни“, предлага Васил Морфов, млад фермер, който преди година се е завърнал от Лондон, където учил, а после работил като мениджър. „Когато една фирма има годишна нетна печалба от порядъка на милиони лева, не е от жизнено важно значение да получава още десетки милиони субсидия. Нека тези пари отидат при стопаните, които имат нужда от тях“, предлага той. Смята, че нещата ще се преструктурират и вероятно някои от мерките ще се пренапишат, „за да не отиват парите при най-големите зърнопроизводители, както в момента се получава. Необходимо е да отиват при по-малките или диверсифицираните фермери, тези, които произвеждат не толкова рентабилен продукт. Има достатъчно работни групи по този въпрос и се надявам да се вслушват в гласа на фермерите, а да не се вземат решенията на най-горно ниво. В момента

разни лобита се включват активно в дискусията

и щом 10 фирми обработват 40% от земята в България, трудно ще се променят нещата. Според неговото определение лобизмът работи тогава, когато парите се връщат при тези, които чертаят правилата.

Според Тони Тонев, който е програмист по професия, а отскоро и фермер, българското животновъдство трябва да е малко, да се използват пасищните ресурси, а не да се сеят слънчоглед и рапица на нископродуктивните земи в България.

„Първият стълб на подпомагане трябва да се запази поне с минимални ставки. Да се насочат повече средства към животновъдството, за да не стане пак - гъските изядоха парите...“, казва компютърният спец. Според него трябва

субсидирането да се насочи към пасторализъм

т.е. да се подпомагат стопаните, които са вложили средства и труд в подобряване на пасището, а не защото са го очертали.

„Миналата седмица си дойдох от Америка. Там държавата почти не участва в бизнеса. Частната инициатива сама определя правилата“, разказва Алекси Дурев, собственик на ферма в Разложкото село Горно Драглище. Отглежда

около 150 животни месодайна порода Херефорд и близо 100 животни от млечна порода черношарено говедо. По думите му в САЩ „няма РИОСВ, няма Басейнова дирекция, няма никакви спънки. Там 20 човека гледат 30 хиляди животни без проблем. А при нас бумащината е много“, коментира Алекси.

Ние, фермерите, печелим само от субсидиите

Не ни излиза сметката, защото животните не са машина за производство. Да има мляко кравата, трябва да се храни добре, а ние постоянно сме на нулата заради фуражите“, добавя той. „Трябва да има подпомагане, за има тласък бизнесът. При това изпитваме остър недостиг на работна ръка. В Америка дори по време на родео децата се възпитават в любов към животните и фермерския живот. Те от малки ходят на търгове за продажба на говеда и така се захранва интересът им“, обяснява фермерът. По думите му животновъдите в САЩ не получават големи субсидии. „Там нещата са устроени и вървят по канален ред – има пазари, а при нас няма. Тук всичко е в ръцете на прекупвачите и циганите определят цените. Няма регламентиран пазар. Държавата уж участва в регулацията, а накрая ни оставя сами на пазара. Ако махнат субсидиите сигурно ще останем само тези фермери, които бяхме и преди 20 години. А нашите животни не отстъпват по нищо на американските. Там слагат хормони, хранят ги с ГМО храни, а ние тук ги гледаме на чисти пасища“, казва фермерът. Дава пример с колегите си от други държави. „Шотландецът каза, че изкарва по 5 000 евро от едно живото, в Америка – 180 хил. долара от един бик, а ние не можем да продадем нашите животни. Има отлични условия за животновъдство в България и пак не се получава“, тъжно констатира животновъдът от разложкия край.

Публикувана в Бизнес

 Приключиха кръстосаните проверки за Кампания 2017 и започна процедурата по изпращане на уведомителните писма за установените застъпвания. Съгласно чл. 17, ал. 3 от Наредба 5 за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерки за директни плащания, в срок до 20 работни дни от получаването на уведомително писмо, но не по-късно от 1 декември 2017г., кандидатите трябва да се явят в съответната областна дирекция на ДФ „Земеделие“. Там следва да представят документи, доказващи правото за ползване на застъпените площи.

Земеделските стопани имат възможност да направят справка за застъпванията за Кампания 2017 и какъв е размерът на двойно декларираните площи в секция „Система за индивидуална справка по Директни плащания". Платформата се намира на сайта на ДФ „Земеделие”.

Кандидатите, които са направили електронна справка в сайта на ДФ „Земеделие” и са установили, че в декларираните от тях площи има застъпвания, могат да подготвят документите, доказващи правото за ползване на земите, и да ги представят в областните дирекции на ДФЗ и преди връчването на уведомително писмо.

За кампания 2017 чрез кръстосани проверки са установени застъпвания в заявленията на 10 467 кандидати с обща площ 6013ха. За сравнение - за кампания 2016 застъпванията са били с обща площ 6985 ха.Запазва се тенденциятаслед 2014г., за трета поредна кампания по прием на заявления, общият размер на застъпената площ да намалява значително.

Публикувана в Бизнес
В Канада земеделието създава 1,7 на сто от БВП, и в него са заети около  277,6 хиляди души.
Как се подкрепя земеделието в страната?
Семейните ферми са около 98 на сто от всички стопанства в Канада. Като цяло броят на фермите в страната намалява, но средният размер на стопанствата се увеличава, тъй като оставащите изкупуват фермите на напускащите отрасъла производители. В момента в Канада се наблюдава бум на т.нар. семейни ферми за милион долара, тоест на стопанствата, чийто годишен оборот е равен на 1 млн. канадски долара. Техният брой е 5902.
Земеделието в Канада получава държавни помощи чрез финансирането на отделни отрасли на производството и фермерски стопанства като надбавки към пазарните цени; надбавки към обемите на производствените разходи под формата на кредити; погасяване на лихвите по кредити; гаранции по кредити; данъчни облекчения за земеделски производители.
Освен това в страната съществуват програми за подкрепа на отделни географски области. Трябва обаче, да се спомене, че сумите, които канадското правителство отделя за подкрепа на своите земеделски производители са в пъти по-малки от тези в Европа и САЩ, тъй като в страната съществува уникален държаван монопол за изкупуване на земеделската продукция. Експортът се ограничава с помощта на много високи мита. Освен това, цените на крайните продукти в Канада са с от 30 до 300 на сто по-високи отколкото в другите страни. По този начин купувачите подкрепят от собствения си джоб производителите на хранителни продукти. А специално създадени държавни компании регулират пазарите на мляко, сирене, яйца и птиче месо, контролирайки вътрешното производство.
Публикувана в Бизнес
20 млади български фермери ще успеят да се запознаят отблизо със земеделието в Китай. Това ще се случи в продължение на две седмици  през ноември тази година и юни следващата, когато две групи от по 10 души ще посетят Поднебесната империя. 
Проектът е по програма „Младите фермери между ЕС и Китай" и е съвместна за Европейския съюз и източната държава. Китайски земеделци също ще имат възможност да посетят страни от ЕС, за да почерпят от тукашния опит. 
Целта на проекта е да споделят полезните и успешни практики, да се подобри сътрудничеството в областта на земеделието, опазването на околната среда и устойчивото селско стопанство. Младите фермери ще посетят иновативни стопанства, изследователски институти и университети, кооперации, както и държавни институции с отношение към агросектора. 
Кандидатите трябва да са на възраст до 40 години, да владеят добре английски език, да имат опит и интерес към устойчиво земеделие и да проявяват интерес към китайското селско стопанство. 
Проектът е съфинансиран от ЕС чрез Инструмента за партньорство и Китай и ще продължи 18 месеца. Срокът за кандидатстване по Програмата „Младите фермери между ЕС и Китай" е 10 септември. Повече информация може да получте на адрес: www.prospect-cs.be/call-for-applicants-study-tours-in-china-for-eu-young-farmers/
Публикувана в Новини на часа

„Земеделският бранш трябва да излезе с обща позиция за силен бюджет на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г. По този начин по-лесно ще се защитят интересите на национално и европейско ниво“. Това каза министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов по време на „Национален земеделски форум – ОСП след 2020 г.“ Той припомни, че запазване нивото на подпомагането в следващата ОСП ще изисква по–високи вноски от страните членки. Министърът каза още, че по време на последното заседание на министрите на земеделието на ЕС като основен приоритет е откроен опростяването й. Дискутирано е да се предприемат мерки, за да се защитят доходите на земеделските производители в агрохранителната верига. Министър Порожанов посочи, че е обсъждано разделяне на рисковете на производствени и пазарни, като при производствените трябва да се акцентира върху застраховането.

„Страните от Вишеградската четворка, както и България, Румъния и Словения подкрепят запазването на обвързаната подкрепа“, каза земеделският министър.

„Ролята на земеделието в икономиката на страната се увеличава и ще нараства все повече, затова е важно следващата ОСП да бъде надграждана“, каза министър Порожанов и посочи, че се подобрява производителността.

В третото работно заседание за бъдещето на Общата селскостопанска политика участват представители на над 30 браншови организации, на научните среди и синдикати, както и експерти от Министерство на земеделието, храните и горите.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 29

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта