Понеделник, 14 Август 2017 12:21

Обзор на Софийска стокова борса

Цените на основните зърнени контракти продължават да спадат на борсата в Чикаго. Пшеницата поевтиня с 6,32 долара до 161,82 щатски долара за тон,  царевицата я следва с минус 2,44 долара до 140,62 щд./т., а соевият шрот и соята вървят доста чувствително надолу с минус 12,10 и 23,51 долара до съответно 294,20 и 341,94 щд./т.

В Будапеща тенденцията в котировките обаче остава обратна и цените продължават леко нагоре. Мелничарската пшеница се повиши с 3,20 лева за седмицата до 296,74 лева за тон, при фуражната имаше плюс 3,09 лева до 286,74 лв./т., а при царевицата покачването отново е най-забележимо – с 11,36 лева до 288,41 лв./т. Маслодайният слънчоглед продължи да повишава цената си – плюс 6,75 лева до нива от 625,16 лв./т. На борсата в Париж /Еuronext/ другата маслодайна култура, рапицата, за пореден път е с плюс 2,50 евро и се търгуваше на 368,50 евро за тон.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио качи 5 долара до 800 щд./т., а рафинираната захар в Лондон направи рязък скок надолу с 22,30 долара и спадна до 366,50 щд./т.

В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД хлебната пшеница се търгуваше на 250-260 лв./т. „купува“, продавачите също свалиха от 290 до 280 лв./т. Има и търсене на биологично сертифицирана пшеница на начална цена от 400 лв./т. Фуражният ечемик държи цената на търсене на 330 лв./т., но предложения липсваха. Царевицата се движи между 290 и 300 лв./т., като има само предлагане, а биологично сертифицираната се търси на доста по-високата цена от 420 лв./т. При маслодайния слънчоглед купувачите са леко нагоре - 560-610 лв./т. от място, но продавачи пак нямаше. Отново има и търсене за биологично сертифициран слънчоглед на 800 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, бяла рафинирана захар в пакети се търси на начална цена от 720 лв./т.

В кръг „Нехранителни стоки” на „Софийска стокова борса” АД оживлението е по-осезаемо, продадоха се бензин А95 Н от 1716,67 до 1725 лева за хиляда литра и дизелово гориво на цени от 1592 до 1716,67 лв./хил. л. Газьол за отопление се изкупи на 1486,14 лв./хил. л. Има богато предлагане на различни видове масла.

Публикувана в Бизнес

Жътвата у нас върви нормално, като към втората половина на юли са ожънати 78% от площите с пшеница, 97% от ечемика и 87% от рапицата. В края на кампанията прогнозите на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (САРА) са да бъдат прибрани около 5,5 млн.т пшеница, което е с -2% в сравнение с 2016 г. Реколтата от ечемик ще бъде  630 хил.т. или с 10% по-малко, а от рапица – 450 хил.т, отново -10%. Средната изкупна цена за 2017/18 г. се очаква да бъде 250 лв/т за фуражна, 275 лв/т за хлебна пшеница и около 670 лв/т при рапицата.

В страната може да се очаква и много добра реколта от царевица и слънчоглед. По прогнози на MARS-JRC от юли, 2017 г. – добивът при царевицата е за 641 кг/дка (САРА – 653 кг/дка), а при слънчогледа 241 кг/дка (САРА – 226 кг/дка). Общото производство на царевица може да достигне 2,8 млн. т, а слънчогледа – 1,8 млн. т.

Предвижданията  за средните изкупните цени при царевицата са за около 280-290 лв/т., а при слънчогледа 630-640 лв/т. Средната цена на слънчогледа в Северна Европа се очаква да бъде около 360 евро/т, а царевицата в ЕС за 2017/18 г. да бъде 170 евро/т (FAPRI, март 2017).

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През изминалите седем дни (21.-27.07.17 г.) посока на ценовите отклонения на зърнените пазари задаваше климатичния фактор. В началото на този период, валежите в засегнатите от суша територии в САЩ и царевичния предизвикаха рязкото понижение на котировките в Чикаго и цените на експортния пазар. В средата на седмицата обаче, оперативните данни за влошеното състояние на посевите и увеличения износ стабилизираха цените в Щатите, макар и при по-ниски в сравнение с предходния период стойности. На 27 юли мека червена зимна пшеница се предлагаше за износ от САЩ по $197/т FOB, а царевица – по $162/т FOB, в сравнение с $206FOB и $167/т FOB съответно на 20.07.17 г. ($175/т и $170/т към 28.07.16 г.). Понижението на американските котировки се отрази негативно и върху европейските пазари, но все пак тонът на ценовото развитие в Евросъюза беше по-твърд предвид влошените заради сушата перспективи за новата реколта. На 27 юли Международният съвет по зърното (IGC) редуцира оценката си за добива от мека пшеница в ЕС през 2017/18 г. с 1,5 млн.т спрямо юнската прогноза – до 139,3 млн.т. Този обем на производството е с 4,2 млн.т по-голям, в сравнение с предходния сезон (135,1 млн.т), но е значително по-малък в сравнение с 2015/16 г., когато добивът от мека пшеница в ЕС достигна рекордните 151,1 млн.т. Според актуализирания баланс производството на царевица в ЕС през 2017/18 г. ще възлезе на 59,5 млн.т, в сравнение с 60,2 млн.т очаквани един месец по-рано и 60,5 млн.т реколтирани през настоящия сезон.

В рамките на изминалия седем дневен период цената на септемврийския контракт пшеница на борсата в Париж ерозира от EUR170,25/т до EUR168,75. Експортният пазар в Западна и Централна Европа обаче остана стабилен, като на 27 юли френска пшеница (11-12% протеин) се предлагаше за износ от Руан по ЕUR168-169/т FOB, а цената на германската пшеница 12,5% протеин се задържа на равнище EUR175/т СРТ Хамбург и EUR178-183/т FOB Балтийско море. При царевицата натискът отвъд Океана определено се оказа по-силен - EUR162/т FOB Бордо на 27.07.17 г. в сравнение с EUR168FOB на 20.07.17 г. (EUR173/т - 28.07.16 г.).

В черноморския регион липсваха значими ценови промени. Износът на пшеница от Русия е много интензивен и анализатори прогнозират рекорден обем на експорта през 2017/18 г. – 30,0 млн.т според данни на IGC (28,1 млн.т – 2016/17 г. и 25,5 млн.т – 2015/16 г.). Важно е да се отбележи и увеличението на прогнозата за новата руска реколта от пшеница в доклада на Международния съвет по зърното – 71,0 млн.т, в сравнение с 68,0 млн. т, очаквани през юни и рекордните 72,5 млн. т ожънати 2016/17 г. (61,0 млн.т – 2015/16 г.).

Руската пшеница отново беше безспорен фаворит в последния мащабен египетски търг. На 25 юли Държавната египетска агенциая GASC информира за покупката на 420 хил. тона пшеница за товарене 1-10 септември, в това число 300 хил.т от Русия, 60 хил. тона – от Румъния и 60 хил. тона от Украйна по цени от $202,35 за тон до $204,99/т FOB. За участниците в зърнената търговия са интересни и първоначалните офертни цени на фирмите доставчици за участие в тръжната процедура, а те са следните (на база FOB):


Руска пшеница

ADM: 60,000 тонапо $202.35
Louis Dreyfus: 60,000 тонапо $205.00
GTCS: 60,000 тона по $205.00
AOS: 60,000 тона по $205.05
Daewoo: 60,000 тона по$205.65
Aston: 60,000 тона по$206.15
Allegro: 60,000 тона по $206.75
Friends: 55,000 тона по $209.09

Френска пшеница 

Glencore: 60,000 тона по $207.60

Румънска пшеница

Cofco: 60,000 тонапо $204.99
Ameropa: 60,000 тонапо $206.05
ADM: 60,000 тонапо 206.35

Публикувана в Растениевъдство

На поредния търг, проведен в понеделник от държавната Главна агенция за снабдяване със суровини (GASC) на Египет, бяха закупени 300 хил. тона пшеница с произход от Русия, Румъния и Франция с доставка между 21 и 31 август при средна цена от 219,89 долара за тон C&F, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт.

На предишния търг, организиран 10 дни по-рано, средната цена бе 219,71 долара за тон пшеница с включени транспортни разходи до египетско пристанище. Тогава бяха закупени само 115 хил. тона руска пшеница.

Ето и победителите в настоящия търг. Най-ниска цена бе предложена от компанията Casillo за 60 хил. тона френска пшеница – 203 долара за тон, но при най-високи транспортни разходи от 17,85 долара на тон и съответно най-висока цена C&F – 220,85 долара за тон.

Най-ниското крайно предложение бе на Aston и ADM – 219,60 долара на тон, съответно за 60 хил. тона руска пшеница (203,45 долара за тон и 16,15 долара на тон разходи за транспортиране по море), и 60 хил. тона румънска пшеница (204,60 долара за тон плюс 15 долара на тон транспортни разходи).

Компанията Solaris предложи една от най-високите цени за 60 хил. тона руска пшеница – 204,94 долара за тон, но при относително ниски транспортни разходи от 14,76 долара на тон, или общо 219,70 долара на тон. И тук имахме изравнен показател за крайната цена на доставка на 60 хил. тона румънска пшеница от Ameropa, като компанията даде най-високо предложение от 206,08 долара за тон, но при най-ниски разходи за транспортирането им по море – 13,62 долара на тон.

Публикувана в Бизнес

В Силистренско и Русенско фермери са получили 800 - 900 кг пшеница от декар. И тази година българските производители ще имат средства за инвестиции в земеделска техника, независимо от спада на цените на продукцията, коментира Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника

Лили Мирчева

Тази година има рекордни добиви на пшеница в много райони на страната, коментира за в. „Гласът на фермера“ Стефан Христов, генерален мениджър на Мегатрон за земеделска, голф и градинска техника. По думите му местата, които градушката пощади, добивите ще са много добри, което ще компенсира ниските цени на продукцията.

Както сподели Христов, елитна кооперация в Силистренско е получила среден добив над 700 -800 кг зърно от декар и то на поле от 15 хил. дка. „Такъв резултат не е постиган никога досега. Друг голям фермер в Русенско, където правихме демонстрация на нашите машини, показа добиви от 800 -900 кг от декар. Ще имат средства за инвестиции българските фермери, независимо от спада на цените на продукцията“, прогнозира шефът на Мегатрон за България.

„2017-та е трудна година предвид спада на цените на зърното на борсата. В някои региони има сериозни поражения, но пък за останалите, годината беше доста добра. Очакваме около 20% намаление на продажбите тази година в сравнение с миналата година“, прогнозира още Христов.

Мнозина експерти са на мнение, че в момента интелигентността на земеделската техника надминава тази на автомобилната техника. „Всичко, което е софтуер и хардуер за безоператорна обработка, е вече готово“, обясни Стефан Христов. В момента компаниятаJohn Deereможе да предложи един оператор да извършват едновременна обработка с 5-6-7-8 трактора на полето.

„Инженерите на компанията работят по варианта за електрификация на машините, както и за усъвършенстване на комуникацията, която имат машините с офиса, с дилъра и със сервиза. Нашите машини работят избирателно и правят както почвени анализи, така и за листно подхранване, за да включат необходимата техника. Мисля, че това е бъдещето. Фирмите, които произвеждат семена, препарати и торове, също се ориентират към интелигентно земеделие. Машините на John Deere могат да торят, да пръскат избирателно, като извършват предварителни проби за състоянието на почвите. Земеделието става все по-ефективно и трябва да поддържа такава тенденция, предвид на цените на продукцията“, коментира Христов. По думите му става наложително да се произвежда все повече продукция с по-малко енергия и разходи.

Доказано е, че в следващите няколко години производството ще расте много по-бързо, отколкото популацията на хората. Според експерта основната цел на земеделието отново ще е производството на храни за изхранване на човечеството. В този контекст в последно време се промени и стратегията на Европейския съюз, като бе загърбена тенденцията, отбелязана през през 2006 -2007 г. - земеделски култури да се ползват за енергийни източници, за биогорива и други.

„Така че в момента земеделието основно произвежда храни и не се очаква в близките 2-3 години потреблението на храни да е по-голямо от производството, освен ако няма световен катаклизъм. А България като нетен износител на храна, ще бъде облагодетелствана в дълъг период от време“, обясни Стефан Христов развитието на агросектора в глобален план. По думите му българските земеделци могат да са спокойни, защото страната ни винаги е била и си остава страна, която ще произвежда храни и ще храни останалия свят. „От тази гледна точка земеделието е бъдещето на страната. Като погледнем глобално, цялото развитие на човечеството през последните десет хилядолетия е насочено към производството на храна, за да може да се изхранва. България в това отношение е облагодетелствана като климатични условия, а качеството на нашите фермери, качеството на мишините, торовете и семената, на цялото производство, расте с години.

Публикувана в Растениевъдство

Игор Валентович

През втората половина на миналата седмица в развитието на международните зърнени пазари настъпи нов драматичен и много динамичен обрат. Всъщност седем дневният период (7-13.07.) премина под знака на доклада на Министерството на земеделието на САЩ за състоянието на световния зърнен баланс. Актуализирани прогнозни данни за 2017/18 г. бяха оповестени вечерта на 12 юли и веднага станаха основен фактор, определящ посоката на ценовите отклонения в Чикаго и Париж. До оповестяването на доклада цените на пшеницата на най-голямата зърнена борса в света се катериха нагоре, повлияни от информациите за силната суша в районите засети с пролетна пшеница в САЩ; неблагоприятните агрометеорологични условия в редица основни страни производителки на Стария континент (най-вече Франция и Испания), поройните дъждове в Русия и др. Спекулантите успешно разиграваха климатичната карта, като в търговските среди доминираха очаквания за значимо намаление на оценките за добивите от пшеница и царевица в Европа и САЩ в сравнение с юнските прогнози. Цифрите в доклада на USDA обаче драстично се разминаха с песимистичните нагласи. Вместо очакваното редуциране на прогнозата за добив от пшеница в САЩ с 3-4 млн.т, същата беше намалена само с 1,7 млн.т, като това намаление се компенсира от увеличения начален запас и спад в износа. В крайна сметка вместо значимо редуциране на запасите от пшеница в Щатите в края на новия сезон USDA предвижда ръст на преходните наличности в сравнение с юнската прогноза. Намалението на оценката за добива от пшеница в ЕС, противно на пазарните нагласи също е минимално – от 150,75 млн. т до 150,00 млн.т, а това е с 4,5 млн.т повече в сравнение с предходния сезон. Като голяма изненада с негативен за цените знак участниците в зърнената търговия възприеха и актуализираната прогноза за новата руска реколта от пшеница – 72,0 млн.т, в сравнение с 69 млн.т очаквани през юни и рекордните 72,5 млн.т ожънати през 2016 г. Респектира и увеличената оценка за обема на руския износ – 30,5 млн.т, спрямо 27,8 млн.т през сезона 2016/17 г. и 26,5 млн.т очакваният износ на Щатите през новия сезон. Подобно разминаване на очакванията на търговските среди и актуализараните данни на USDA виждаме и в новата редакция на балансите на царевицата и соята.

Под пресата на по-оптимистични от очакваните от търговските среди прогнози цената на септемврийския контракт пшеница в Чикаго само за два дни (12-13 юни) се срина с 17 долара (до $188/т), а на борсата в Париж мелничарската пшеница поевтиня от ЕUR181,75/т до ЕUR175,25/т.С 5- 6 евро, в сравнение с пиковите седмични стойности падна цената на западноевропейската пшеница на експортния пазар – до ЕUR172/т FOB Руан за френска пшеница (11-12% протеин), и EUR176/т СРТ Хамбург и EUR181-186/т FOB Балтийско море за германската пшеница12,5% протеин (EUR157; EUR158 и EUR163-168 съответно на 14-15 юли 2016 г.)

Пазарът на царевицата в ЕС завърши седмичния период с отрицателно отклонение от 2 евро на равнище – ЕUR 172/т FOB Бордо.

На пазара за сурово слънчогледово масло в Ротердам липсваха значими промени като котировките му се колебаеха в тесен диапазон $790-800/т .

София, 14 юли 2017 г.

 

Публикувана в Бизнес

Според доклад на Chatam House, известен още като Кралски институт за международни отношения, световната търговия със земеделска продукция е сериозно зависима от 14 транспортни хъба по целия свят, през които всяка година преминават големи количества хранителни стоки, съобщава Financial Times, цитиран от Капитал.

Възникването на проблем при функционирането дори на един от тези транспортни центрове може да доведе до сътресения при предлагането на такъв тип стоки и съответно до скок в цените им. От неправителствената организация предупреждават, че последствията от един такъв сценарий биха се отразили и в сектори извън хранителната индустрия.
Световният износ на царевица, пшеница, ориз и соя - четирите основни култури, от които зависи световната хранителна стабилност, е концентриран в ръцете на малък брой държави като Бразилия, САЩ и страните в региона на Черно море. Нарастващото търсене на земеделска продукция е причината световната търговия с такива стоки да е нараснала със 127% в периода между 2000 и 2015 г., като тенденцията продължава.
От Chatam House обръщат сериозно внимание на риска от висока ценова волатилност в сегмента със земеделска продукция, който се превърна в реалност по време на кризата в снабдяването с хранителни стоки през 2007-2008 г. Според организацията сега темата за възможните сътресения в хранителната индустрия в резултат на транспортни усложнения не привлича достатъчно внимание в контекста на публичния дебат.

На фона на ръста в световната търговия, модернизирането на транспортите хъбове, от които тя е толкова зависима, изглежда, че почти не се случва, а обособяването на нови такива е сложно и рядко. В резултат на това рискът от сътресения в предлагането на земеделска продукция нараства значително. "Пред подобен проблем е изправена и петролната индустрия, но тя успешно го е превърнала в обект на дискусии. Не разбирам защо това не се случва и в хранителната индустрия", казва Лаура Уелслей, съавтор на проучването.
Въпреки че 14-те транспортни хъба, сред които са Панамският канал и турските протоци, включват различни търговски пътища, липсата на алтернативи свръзки в световната транспортна мрежа увеличава зависимостта на търговията от тях. Близо една пета от износа на соя и една шеста от този на царевица преминава през Панамския канал всяка година. Аналогична е ситуацията и с турските протоци.

Най-застрашени от криза в търговията със земеделска продукция според доклада на Chatam House са страните в района на Северна Африка и Близкия изток, които разчитат предимно на внос на хранителни стоки, за да задоволят потребностите си. Страните от региона на Централна Африка, Китай и Япония също са сериозно зависими от внос на земеделски стоки.

"През последните 15 години имаше постоянни и многократни прекъсвания в тези критични точки. Фактът, че нито едно от тези събития не е довело до криза, не означава, че този риск може да бъде пренебрегнат", коментира Уелслей.

 
Публикувана в Бизнес

Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Слънчогледът, не само при мен, стои от миналата година, коментира Георги Христов,председател на „Земеделска кооперация -21 век“, с. Владимирово

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-н Христов, кога бе учредена „Земеделска кооперация 21 век“ и с колко земя започнахте?

  • Тръгнахме с 18 хил. дка през 1994 г. В района има още една кооперация. В момента имаме към 29 хил. дка земя във Владимирово и в още няколко съседни села.

  • Какво отглеждате основно?

  • Тази година сме засели 4200 дка рапица, пшеница – 11200 дка, ечемик - 800 дка, царевица – 4300 дка и около 7 хил. дка слънчоглед.

  • С каква техника разполага кооперацията във Владимирово?

  • Техниката ни е 90% нова и е много хубава. Имаме трактор FENDT 3936, два малки Fendt 312, имаме три трактора Valtra и два New Holland.

  • Ползвахте ли европейски средства чрез проекти по Програмата за развитие на селските райони, за да купите тези машини?

  • Осъществихме навремето два проекта и си купихме двата FENDT и два комбайна. Останалите машини взехме със собствени средства. Сега имаме четири комбайна - два броя CLAAS LЕXION серия 660, CLAAS TUCANO 440  и John Deere966 е последният, който си купихме.

  • Смятате ли, че кооперациите имат по-различни проблеми в сравнение с останалите арендатори?

  • Кооперациите запазиха имота на хората, сградите и машините навремето. Но в този си вид вече не могат да издържат на конкуренцията. Казвам това, защото на събранията, които правим всяка година с отчет пред член-кооператорите, идват по 40-50 човека. Никой не задава друг въпрос на събранието, освен –рента, колко рента ще получим? Друго изобщо не ги интересува. Тази форма на стопанисване вече отмира. Това е мое мнение, но така смятат и доста мои колеги. Да, запазихме имота на хората, но трябва да се търсят други форми на работа в бъдеще.

  • Как, според Вас, ще се трансформират арендните отношения?

  • Трудно е да се каже. Разделянето на земята, което стана по много лош начин, и с навлизането на нови маслодайни култури от рода на лавандула, маточина, бял равнец, не вещаят добро бъдеще. Аз имам обяснение защо навлизат „екзотични“ култури - защото хората нямат работа и търсят поминък. Ако навремето, когато връщаха земята на собствениците й, бяхме повторили опита на Унгария, на Испания, Италия, сега положението у нас щеше да е по-добро. Там казаха на собствениците, че имат определени декари с дадена категория, без да казват къде се намира земята им. Затова сега имат плантации и държавата регулира добре агробизнеса. Казват, примерно, този блок става за круши, този – за лозя, тук за маслини, малини и т.н., и са направили плантации. А ние какво направихме? – Дадохме земята в реални граници: от майка му – на едно място, от баща му – на друго, от баба му – на трето. Но човек не може да я комасира и да засее определени култури, които позволяват ползване на високопроизводителна техника. Това е голям проблем.

  • Подготвя се нов закон за кооперациите – какво ще постигне той?

  • Нищо няма да постигне. Аз не виждам кой ще го направи този закон и как ще е по-сполучлив от сегашния. Ако направим равносметка и видим кой – какви пари внася в държавата от земеделие – това са кооперациите.

  • Известно е, че земеделските кооперации помагат и за изграждане на инфраструктурата по места, създават работни места, осигуряват социални придобивки в селата..

  • Ние поддържаме селата във всяко отношение – и през лятото, и през зимата. Като падне снегът – няма кой да го почисти. И без това селата обезлюдяха.

  • В новите мерки на ПРСР непрекъснато се говори за създаване на сдружения…

  • Българинът сдружения не прави, защото един на друг си нямаме доверие, а това е необходимо. Аз съм в този бранш от 1969 г. Бях и в онази система на управление на селското стопанство, и сега съм в управлението. Ние нямаме никакви програми какво да сеем всяка година. Ето, слънчогледът не само при мен стои от миналата година. Складовете са пълни, а жътвата чука на вратата. Никой обаче не казва отгоре какво ще правим със слънчогледа, с царевицата. Жътвата идва и трябва да обгазим складовете. Оставени сме сами на произвола на съдбата, което е жалко. А в България земеделието трябва да е един от приоритетите на държавата. Историята показва, че още от 1939 г. земеделието спасява държавата ни от икономически кризи.

  • Сега много се говори за периода след 2020 г. и Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. Вие какво очаквате да стане?

  • Ще отпаднат много селскостопански производители. Малките ще отпаднат, защото са неконкурентноспособни. Ще стане един хаос. Аз не виждам много светлина в бъдещето - тунелът е тъмен. А добруджанци, а и не само те, хората са работливи. Вижте само каква култура на земеделие имаме.

  • Какво трябва да се направи?

  • Трябва сериозно да се седне на масата и да има държавна политика. Тази година все още не сме получили субсидии - закога? И никой не казва – дали ще ги получим или не. Ще има ли или няма да ги има в бъдеще. Говорим само за пътища, пътища и пътища… Хубаво е, че се говори за туризъм. Всъщност туризъм и хранително-вкусова промишленост – това може да храни България. В магазините по селата, щом раздадем рентата, търговците виждат как оборотът им расте. Казват: пенсионерът със 150-160 лв. пенсия вземаше обикновено по 200 г сирене, сега взема 1 килограм. Това е временно. Хората в Добруджа имат средно по 5 дка и какво да правят с тях, какви пари могат да вземат от тях? Така че върху земеделието трябва много да се мисли. Виждат как е в другите държави, непрекъснато обменят опит. Да видим какво правят хората и да го направим и ние. Ние се задоволихме само с това - раздадохме земята на хората и им казахме: „Работете си земята, господа!“. А някъде на един парцел от 20 дка има по 30 наследници. Голяма грешка беше връщането на земята в реални граници. Ето сега и примерът с лавандулата. Във Франция вече приключиха с тази култура заради някаква болест, но и при нас утре ще свалят цените заради свръхпроизводство, и пак ще сринат стопаните.

  • Има ли млади специалисти, които искат да работят при вас?

  • Още преди 10 години казах, че във всяка една област вече нямаме кадри. Изчезнаха и специализираните училища, които имаше доскоро. Не от всяко дърво става свирка, е казал народът ни. Един ще стане доктор, друг – учител, инженер, кравар, механизатор. Преди 7-8 години директорът на Техникума по механизация ми казва, че е изпратил две момчета на практика при мен, но никой не ги е виждал в стопанството. Намерихме ги на плажа на Албена. Те нямат желание, нямат тръпка, не са заинтересовани. Сега всички казват – завършвам и заминавам в чужбина

  • Миналата година съобщиха, че комбайнер в Добруджа взема по 4 хил. лв. заплата по време на жътва. Вярно ли е?

  • Има пари за тези, които работят. Моите комбайнери като отидат на борсата, получават средно по 1000 лв., което значи, че им даваме хубави заплати. Но само с механизатори не става, трябват и животновъди – кравари, овчари... А при това изчезващо население – къде да ги намерим?

Публикувана в Бизнес

Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното, пита председателят на добруджанската земеделска кооперация „Победа“ Георги Маринов

Лили Мирчева

Земеделска кооперация „Победа“ в едноименното село, близо до Добрич, неведнъж е получавала отличия за добрата си работа. А за да те удостоят с такъв приз добруджанци, означава, че наистина тук царят ред и че усърдният труд се възнаграждава с добри резултати. Последното отличие на кооперацията е за най-добри финансови резултати през 2015 г., но много държавници са идвали от София, за да открият жътвата тук - министър-председателят Симеон Сакскобургготски, президентът Георги Първанов и земеделският министър Мехмед Дикме…

„Не искам да се изхвърлям много, но всичко е работа и самите резултати показват - през 2000 г. бях удостоен със званието „Председател на годината“, през 2003 г. - също, бившият земеделски министър Венцислав Върбанов също ме е награждавал. Има неща, които съм постигнал, благодарение на упорит труд“, споделя Георги Маринов.

Кооперацията е специализирана в областта на зърнопроизводството и отглежда на 18 хил. декара основно рапица, пшеница, слънчоглед, царевица, грах, нахут. Затова и компанията Пионер-България избра за терен нивите, стопанисвани от кооперацията, да представи всички хибридни сортове рапица от своето портфолио.

„Имаме 1225 дка, в които отглеждаме най-новия хибрид рапица на „Пионер“. Тя е с хубава масленост и дава голям добив. Миналата година изкарахме по 400 кг от дка от хибрида, но после нещата зависят от реализация, т.е. от цената, на която я търгуваме“, казва Маринов. Миналата година продажната цена беше 800 лв. на тон и стопаните бяха доволни от крайния резултат. При това рапицата е много добра основа при сеитбооборот за пшеница, тъй като се държи като бобова култура, споделя опита си зърнопроизводителят. „Рапицата е като малко дете – иска много гледане. Има осем мероприятия при отглеждането й и дори е по-скъпа за производство, отколкото пшеницата. Ако се изчисли икономически, тя е скъпа, защото се прилагат много фунгициди, но пък крайният резултат е добър. Сега и при пшеницата, и при рапицата всички мероприятия вече са приключени и стопаните очакват добри резултати, но всичко зависи и от времето до жътвата.

„От 1992 година съм начело на кооперацията. Имам много стаж и вече знам в кое поле - колко камъчета има и какви плевели, къде се ражда хубава царевица, слънчоглед, пшеница… Много са сложни нещата. Земеделието е хубаво, когато го обичаш и си работлив. После трябва да научиш твоите подчинени да знаят всичко – иначе не става. Трябва да се обучат кадри, да има добро заплащане“, споделя опитният ръководител. По думите му все още има какво да научи в занаята, защото няма човек, който да е научен. Иновациите в земеделието искат много учене, много разбиране и усвояване, да си на място си, за да видиш как стоят нещата. Иначе визуално да минеш само с джипа, без да спираш , за да разбереш това растение болно ли е, какво му трябва - не го разбирам“, казва Маринов.

Прекрасният добруджански чернозем винаги се отплаща добре. „Няма лоша земя, има лоши изпълнители. Някои се оплакват, че почвата им не била добра – няма лоша земя, всичката е хубава. Но иска много работа, много поддържане. Е, очаквам наследниците ми да продължат делото. Дъщеря ми е завършила аграрна икономика, после в Пловдив – растителна защита. Здраво пое нещата и ще й помагам“, споделя още Георги Маринов. От опита си знае, че сегашната мода в житницата на България да се сеят лавандула, маточина, бал равнец и други маслодайни култури, се прави заради голямата печалба.

„Бил съм в Западна Европа и там колегите споделиха, че хумусът в почвата е само 20 см. Затова сеят много рапица, лавандула и пшеница. А нашата земя е богата, но пък субсидиите от еврофондовете донякъде изкривиха нещата. Много пари се дават за биопроизводство и затова фермерите се насочиха към него. Аз питам - каква е разликата между лавандулата и маточината, за които се взема по 100 лв. субсидия на декар, а за другите култури се получава по 30 лв.? За мен това не е редно. Лавандулата, маточината и лайката ли хранят народа, или зърното? Има си старо правило: пшеницата е за хляб, царевицата – за фураж, слънчогледът – за олио. Сега зависи какво ще реши парламентът, но очаквам още много въртележки. Аз съм ходил в много страни на Запад, включително и в Америка. Там не се позволява един фермер да притежава повече от 10 хиляди декара земя. Но там има закони, които важат за всички поравно“, коментира Маринов. Според него земеделието в България може да поеме в правилна посока, ако нещата се тръгнат отгоре- надолу. „Ние отдолу го правим, но има много неща, които ни спъват. Много проверки се правят за субсидиите и вече ставаме повече чиновници, отколкото земеделци. Няма ясни позиции в земеделското министерство какво точно трябва да се направи с кооперациите. Ние като по-стари кадри все още държим нещата така, както трябва да е в сектора, но когато дойде младото поколение, което гледа само печалбата, нещата ще се променят. Сега има много по-голяма свобода за работа, но няма и кой да контролира процеса. Сега всеки иска да стане арендатор и няма нищо лошо в това, защото когато е твое, мисленето и друго. Там правиш много разходи и очакваш печалба, докато в кооператива собствениците много-много не са заинтересувани какво ще стане. Те искат само в края на годината хубава рента и нищо друго. В Добруджа се борят за земя и всеки лев рента е борба“, казва опитният земеделец.

Но най-лошото е, че и бъдещето не е радостно. Според него големите фермери ще смажат малките и средните. Земеделецът съветват управляващите да обърнат повече внимание на селските райони, за да останат хората там. Нещо повече – да се създава работна ръка. „За всеки има място под слънцето, стига да работи, както трябва да бъде и да е толерантен към държавата“, категоричен е добруджанският фермер Георги Маринов.

Публикувана в Бизнес

Запасите от пшеница у нас към 16 юни са 273, 4 хил. тона, показват оперативни данни на Министерство на земеделието, храните и горите (МЗХГ). За сравнение, към 9 юни те са били в размер на 342,9 хил. тона. Общото потребление е 5 852 223 тона, от тях – потребление в страната в размер на 1 738 600 тона, напусналите количества са 4 113 623 тона. До края на реколтната година (30.06), количеството пшеница необходимо за потребление се оценява на 42 000 тона. Преходният запас се прогнозира да бъде 230 000 тона.

Общият ресурс от пшеница за стопанската 2016/2017г. е 6 125 636 тона. Производството за 2016 г. е в размер на 5 662 721 тона зърно, преходен остатък от миналогодишна реколта 2015 г. – 420 000 тона, влезлите количества са 42 915 тона.

При ечемика разполагаме със 718 408 тона, от които произведени 697 787 тона в т.ч. 7 937 тона пролетен ечемик, преходен остатък – 4 900 тона и внос 15 721 тона.

Потреблението на ечемик е 684 696 тона, от тях за вътрешно потребление в – 310 900 тона и напуснали количества в размер на 373 796 тона. Запасите се оценяват на 33 712 тона.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 27

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта