И през този ноември София се превръща във винена столица на България. Седмото издание на най-големия форум за българско вино DiVino.Taste ще се проведе от 17 до 19 ноември 2017 година. DiVino.Taste отново ще е в Националния дворец на културата, но този път в зали 7, 8, 9.

Независимо дали сте винен познавач, ценител или просто ентусиаст, ще имате възможност да се запознаете с хората, които създават най-добрите вина в България. DiVino.Taste ще ви помогне да откриете повече от 400 вина от над 60 български изби и да се ориентирате в огромното предлагане на пазара.

Заедно с изложбената част и тази година, DiVino.Taste ще предложи богата програма от майсторски класове и лекции. Ще бъдат представени известни в целия свят винарски региони, като Бургундия и Шампан във Франция, както и по-слабо познатата Унгария. Ще бъде посветено подобаващо внимание и на един град у нас, дал името си на винен сорт, а и нещо повече – Мелник.

По време на DiVino.Taste, винените изследователи и професионалисти ще говорят по важни и интересни теми, подкрепени от дегустации на подбрани бутилки, повечето от които е невъзможно да се опитат на друго място в България.

Още след първото издание, през 2011, DiVino.Taste показа, че е най-успешният формат за популяризиране на качественото българско вино. По време на изложението посетителите получават уникална възможност да опитат нови продукти, да научат повече за отделни подзони или сортове и да се ориентират в голямото разнообразие на пазара. DiVino.Taste събира на едно място едновременно хората, които създават българското вино и онези, за които то е предназначено.

Освен да дегустират огромното разнообразие от вина, посетителите ще имат възможност и да закупят предпочитаните сред тях на специални цени, благодарение на партньорите ни от Casavino.

Билети могат да бъдат закупени за един, два или всичките три дни на за изложението. Майсторските класове са с билети, а закупилите поне един майсторски клас или лекция имат достъп и до изложението за трите дни.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 02 Октомври 2017 13:00

ЕС активно изкупува рапица от Украйна

Държавите-членки на Европейския съюз увеличават закупуването на рапица на международните пазари през август и септември в сравнение със същите 2 месеца на 2016 г., като изключително активно се извършва внос на маслодайната култура от Украйна, сочат оценки на експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Доставките от Украйна могат да достигнат 0,9-1 млн. тона при само 0,58 млн. тона през август и септември миналата година.
Предварителните данни на митническата статистика сочат, че за първите 12 седмици от началото на сезона, започнал на 1 юли, държавите-членки на ЕС са сключили договори за внос на 0,7 млн. тона рапица.
През миналия сезон 2016-2017 г. страните от ЕС са закупили на международните пазари 5 млн. тона рапица, като над 60% от количеството е пристигнало от Австралия – 3,1 млн. тона. Вносът от Украйна е намалял със 100 хил. тона до 1 млн. тона, а от Канада е нараснал до 700 хил. тона от 400 хил. тона през предходния сезон.
Прогнозата на анализаторите на компанията за настоящия сезон е за свиване на доставките на рапица от трети страни за ЕС до 3,05 млн. тона. Ако тя се оправдае, резултатът ще бъде най-ниският за последните 3 години.

Публикувана в Бизнес

Производителите вече са прибрали 100% от реколтата от тютюни от сортовете „Бърлей” и „Каба Кулак”, съответно 1 100 и 1 700 тона, съобщиха от Националната асоциация на тютюнопроизводителите 2010. В производството на „Бърлей” са били заети малко над 700 души, обработващи 784 хектара площи, докато в отглеждането на „Каба Кулак” са участвали 3 100 тютюнопроизводители на 956 хектара, уточняват от асоциацията. Последният сорт от ориенталски тип се отглежда само в България и дори е познат с името „Северна България”.
Всички земеделски стопани, отглеждащи тютюн от двата сорта, са имали предварителтно сключени договори за изкупуване на реколтата, изтъкват от асоциацията. До края на декември предстои изкупуването на тютюните от търговски оператори с разрешителни от министерството на земеделието, храните и горите, като за „Бърлей” интерес проявяват 6 компании, а към „Каба Кулак” – 5.
След приключване на изкупната кампания до края на март ще бъдат сключвани предварителните договори за изкупуване на реколтата за 2018 г. от лица, притежаващи разрешение за изкупуване на суров тютюн според клаузите на чл. 16д, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия.

Публикувана в Новини на часа
Сряда, 27 Септември 2017 09:06

Продава ли се опасна риба у нас?

Резултати от лабораторни изследвания показват, че в рибата, която се продава у нас, се съдържат тежки метали, съобщи NOVA. Тестовете са направени от експерти от „Активни потребители”.

Токсичните химикали се натрупват в рибата и морските дарове от тинята, отпадъците от индустрията и бита и планктоните във водите, които обитават. Справка в системата за бързо оповестяване на опасни храни показва 5400 сигнала за опасна риба. А шансът да попаднем на замърсен продукт на пазара при рибата е пет пъти по-голям, отколкото при другите месни продукти.

Според експертите най-много тежки метали има в океанските и морските видове – като акула, риба тон, риба меч и сьомга. Добре е да избягваме риби от Балтийско море и Тихия океан. Сред речните видове най-застрашените са дънните.

Най-често в рибата се натрупват живак, олово и кадмий. Тези метали са и най-опасни за здравето ни, тъй като са токсични. Именно техните нива са измервани по време на изпитванията в лаборатория. Тествани са 12 марки замразена риба, закупени от пазара в началото на септември.

Олово над нормата в храната ни може да доведе до умора, безсъние, колики, анемия и нервност. Кадмият пък причинява проблеми с черния дроб, бъбреците и костите. Най-големи са рисковете за бременните и кърмещите жени, както и за децата на възраст под 3 години. Те трябва да намалят до минимум рибата в менюто си.

Публикувана в Новини на часа

Турция обяви провеждането н търг за внос на 60 хил. тона фуражен ечемик с доставка между 15 и 25 септември, съобщиха участници на пазара, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Основното условие е товаренето на зърнената култура да бъде извършено в пристанищата на Черно, Егейско или Средиземно море, но без тези на Кипър и Сирия. Оферти могат да бъдат подавани до 11 септември.

На свой ред държавната агенция за покупки на зърнени култури на Иран ще проведе търг за вноса на 200 хил. тона фуражен ечемик и още толкова фуражна царевица също с последен срок за подаване на оферти 11 септември. Според условията на търга ечемикът трябва да е с произход от държавите-членки на Европейския съюз, Русия, Казахстан или Австралия, а царевицата – от Украйна, Русия или Бразилия. Цялото закупено зърно ще бъде доставяно на 3 партиди – между 15 и 30 септември, 1 и 15 октомври и 16 и 31 октомври.

От изданието припомнят, че на предишния подобен търг, проведен през юли, Иран не успя да закупи планираните количества царевица и ечемик.

Публикувана в Бизнес

Украйна може да изгуби втория си по големина външен пазар за пшеница, след като още през пролетта на тази година Египет въведе нови правила за вноса, повишавайки изискването за съдържанието на протеин в зърнената култура, купувана от Украйнa и Русия, от 11,5% на 12,%, заяви в интервю за „Ройтерс” изпълняващия длъжноттат министър на селскостопанската политика и храните на Украйна Максим Мартинюк.

„Не изключвам варианта през тази година да възникнат проблеми с износа в Египет – те ще купуват по-малки количества от нашата пшеница. Ние можем изобщо да изпаднем от египетския пазар, тъй като не разполагаме с партиди в такива количества и характеристики, които да можем да доставяме в Египет”, посочи Мартинюк.

Според него решението за промяна на изискванията към внасяната пшеница може да облагодетелства доставчиците от Русия. „Съществуват мнения, че то е прието за увеличаване на доставките на руско зърно. И ако купувачът си е потавил цел да внася руско зърно, ние едва ли ще успеем да променим нещо”, коментира той.

Министърът смята, че на Украйна ще се наложи да увеличи износа си на пазарите в Азия, за да компенсира евентуалния спад в търговията с Египет. Той уточни, че през селскостопанския сезон 2016-2017 г., приключил на 30 юни, Украйна е изнесла около 6,6 млн. тона пшеница за Тайланд, Индонезия, Бангладеш, Южна Корея и Филипините, или общо 38% от цялото доставено в чужбина количество.

Публикувана в Бизнес

На световните борсови пазари и в Европа, и отвъд Океана цените на основните зърнени контракти продължават да спадат, но вече с по-малки стойности. Пшеницата на борсата в Чикаго поевтиня с 1,84 долара до 150,28 щд/тон, царевицата я следва с минус 3,30 долара до 134,64 щд/т, а соевият шрот и соята вървят леко се възстановиха след сериозните спадове от преди седмици и се котираха на съответно 297,60 и 345,83 щд/тон.

В Будапеща тенденцията в котировките отново следва американскита и цените спаднаха.

Мелничарската пшеница се понижи с 7,69 лева за седмицата до 286,60 лв/тон. При фуражната движението надолу беше приблизително същото - минус 7,59 лева до 276,66 лв/тон, а при царевицата имаше минимално покачване от 34 стотинки до 287,94 лв/тон. Маслодайният слънчоглед вече не прави изключение и също се понижи с 5,79 лева до 621,24 лв/тон.

На борсата в Париж /Еuronext/ другата маслодайна култура рапицата обърна тренда и тръгна нагоре с 4,50 евро и се търгуваше на 372 евро/тон.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио отново качи 10 долара до 815 щд/т, а рафинираната захар в Лондон възстанови част от серизното понижение с плюс 7,30 долара до 376,90 щд/тон.

В кръг „Зърно" на „Софийска стокова борса“ хлебната пшеница се търгуваше на 260 - 270 лв/т „купува“, продавачите са на 280- 290 лв/тон. Има и търсене на биологично сертифицирана пшеница на начална цена от 400 лв/тон.

Фуражната пшеница се търси на 240-250 лв/тон от място, а фуражният ечемик държи идентична цена на търсене 240-250 лв/тон. Биологично сертифициранеят ечемик пък е на 330 лв/тон. При царевицата този път имаше също само търсене на 240-280 лв/тон „купува“, а биологично сертифицираната се търси на доста по-високата цена от 420 лв/тон.

При маслодайния слънчоглед купувачите оферират вече са по-ниско - 520-550 лв/т от място, но продавачи отсъстваха. Отново има и търсене за биологично сертифициран слънчоглед на 800 лв/тон. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат стабилни, овес насипно с влага до 10 % се търси на начална цена от 280 лв/тон.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД оживлението е по-осезаемо, продадоха се бензин А 95 Н от 1641.67 до 1690 лв/хил.литра, бензин А 98 Н на 1900 лв/хил.л, дизелово гориво на цени от 1641.67 до 1680 лв/хил.л и дизелово гориво Премиум на 1816.67 лв/хил.литра. Гориво за отопление се изкупи от 1572 до 1617 лв/хил.л, газ пропан бутан от 791.67 до 833.33 лв/хил.литра. Имаше и множество сделки за химически продукти – антифриз на 3.99 и 8.33 лв/литър, спирачна течност на 13.03 лв/л, течност за чистачки на 1.03 лв/л,итър. Реализира се и богатото предлагане на различни видове масла – моторно на 6.11 лв/л, хидравлично на 5 лв/л, двигателно на 5.83 лв/л, трансмисионно на 18.54 лв/л и диференциално на 12.50 лв/литър, както и добавка за бензин на 833.33 лв/хил.литра.

Публикувана в Бизнес

Безспорно една от най-важните и дори сензационни новини в доклада на Международния съвет по зърното от 24 август беше драстично увеличената оценка за  новата руска реколта от пшеница – с 9,0 млн.т (!), в сравнение с юлската прогноза и с 7,5 млн. т над предишния исторически връх, регистриран предходната 2016/17 г. (72,5 млн.т). С 2,5 млн.т и 0,5 млн.т съответно са увеличени и оценките за производството на пшеница в Украйна и Казахстан – до 26,0 млн.т и 13,0 млн.т. (26,8 млн.т и 15,0 млн.т – 2016/17 г.). Перспективата за ЕС също е подобрена, но със символичните 200 хил. т – от 139,3 млн.т на 139,5 млн.т (135,1 млн.т – 2016/17 г.).

На този фон практически незабележимо мина редуцирането на оценката за производството на пшеница в Канада – от 27,6 млн.т до 25,0 млн. т (31,7 млн.т – 2016/17 г.). Прогнозните данни за другите страни основни производителки и износителки на пшеница не са променени.

Добиви от пшеница в основните страни производителки (в млн. т)

 

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17

2017/18

Прогноза

         

27.07.17

24.08.17

Общо Света

717,4

730,2

737,7

754,2

731,9

742,2

САЩ

58,1

55,1

56,1

62,9

46,7

46,7

Австралия

26,9

23,1

24,2

35,1

22,8

22,8

Аржентина

9,2

13,9

11,3

17,6

16,5

16,5

Канада

37,5

29,4

27,6

31,7

27,6

25,0

ЕС общо

143,2

156,1

159,6

144,5

148,1

148,3

ЕС мека п-ца

135,0

148,5

151,1

135,1

139,3

139,5

Русия

52,1

59,1

61,0

72,5

71,0

80,0

Украйна     

22,3

24,7

27,3

26,8

23,5

26,0

Казахстан

13,9

13,0

13,7

15,0

13,3

13,8

Китай

121,9

126,2

130,2

128,9

129,3

130,2

Индия

93,5

95,9

86,5

86,0

96,5

96,5

               

      *По данни на  IGC  от  24 август 2017 г.

Позитивната корекция на добивите от пшеница в черноморския регион обуслови преразглеждане на глобалната прогноза. Според актуализираната редакция на баланса производството на пшеница в света през 2017/18 г. ще възлезе на 742,2 млн.т, с 10,3 млн.т повече(!) в сравнение с юлската прогноза на Съвета и само с 12 млн.т по-малко в сравнение с рекордния миналогодишен резултат.

Впрочем, последните информации от Русия показват, че настроенията там са още по-оптимистични и горната граница на прогнозирания добив от пшеница вече се движи в диапазон 83-85 млн.т. Интересно е, че сред анализаторите с оптимистичните прогнози е и обичайно консервативната и много авторитетна руска агенция SovEcon.

SovEcon оповести наскоро, че през 2017/18 г. общото производство на зърнени храни в Русия ще възлезе на 125, 2 млн. т, с 4,5 млн.т повече в сравнение с 2016/17 г. Руските статистици обаче напомнят, че исторически връх в производството на зърно в страната е бил регистриран преди разпада на СССР, през 1978 г. – 127,4 млн.т. Представителите на Съюза на руските зърнопроизводители обаче са на мнение, че и този рекорд вероятно ще бъде подобрен през настоящия сезон.

Съгласно оперативните отчетни данни на Министерството на селското стопанство на РФ към 24 август в Русия са реколтирани 46,3 на сто от засетите площи - 22,2 млн. ха, като общият добив от зърно възлезе на 83 млн.т (83,9 млн.т към същата дата на 2016 г.). Реколтата от пшеница е прибрана от 15,1 млн. ха (54,1%) като при среден добив от 4,13 тона от хектар са произведени 62,2 млн.т зърно.

Експортният потенциал на Русия през 2017/18 г. ще достигне рекордните 32,1 млн.т пшеница, в сравнение с 30,0 млн.т очаквани през юли и 28,1 млн.т натоварени за износ през 2016/17 г. Оценката за износа на пшеница от Украйна е увеличена с 2 млн. т, от 13,5 млн.т до 15,5 млн.т. Общият износ на пшеница от Русия, Украйна и Казахстан през 2017/18 г. ще достигне рекордните 54,8 млн.т, в сравнение с 53,6 млн.т – 2016/17 г. и 50,3 млн.т – 2015/16 г.

Експертите от Международния съвет по зърното са на мнение, че агресивния износ на пшеница от черноморския регион (преди всичко от Русия и Украйна) ще стесни пазарната ниша за ЕС.  Прогнозата им за експорт на мека пшеница от ЕС през 2017/18 г. е редуцирана с 1 млн.т – до 27,4 млн.т (25,6 млн.т – 2016/17 г. и 32,6 млн. т – 2015/16 г).

Публикувана в Бизнес

През настоящия селскостопански сезон, приключващ на 31 август, Румъния е увеличила забележимо износа на слънчоглед благодарение на силната миналогодишна реколта, съобщи електронното издание УкрАгроКонсалт. Между септемвр 2016 г. и май тази година страната е доставила на външните пазари 1,322 млн. тона слънчоглед, надхвърляйки износа за целите сезони 2014-2015 г. и 2015-2016 г. от съответно 1,179 млн. тона и 1,080 млн. тона.

Голяма част от износа по традиция е насочена към вътрешния пазар на Европейския съюз, като за посочения период общността е поела общо 86% от доставките. И трите най-големи дългогодишни вносители на румънски слънчоглед – Холандия, Франция и Португалия – са увеличили покупките през настоящия сезон.

Трябва да се отбележи и нарастващият интерес на Пакистан към румънския слънчоглед, който вече е внесъл 102 хил. тона при само 20 хил. тона за периода септември 2015 г. – май 2016 г. За сметка на това през посочения период Турция е свила вноса от Румъния до 34,7 хил. тона от 101,6 хил. тона.

Публикувана в Бизнес

По оперативни данни, към 03.08.2017 г. производството на пшеница е с 4,1% повече спрямо същия период на 2016 г., което се дължи основно на повишения с 9,9% среден добив, въпреки отчетеното намаление на реколтираните площи (с 5,3%). От друга страна, при ечемика и рапицата се наблюдава намаление на производството на годишна база - съответно с 13,6% и 8,9%, поради по-малкото реколтирани площи. Към момента, средният добив от ечемик е със 7,7% по-висок от миналогодишния, а този от рапица – с 3,1% по-нисък.

По оперативни данни, към 03.08.2017 г. производството на пипер, домати, дини и пъпеши е в рамките на 7,8% - 44,5% по-малко спрямо същия период на 2016 г., като намалението е основно вследствие на по-ниските средни добиви, а при дините и пъпешите – в съчетание и с по-малкото реколтирани площи. От друга страна, при продукцията от картофи се наблюдава леко увеличение – с 0,4%, където намалените реколтирани площи са напълно компенсирани от увеличения среден добив.
На този етап, при дините, пипера, доматите и пъпешите се отчита по-нисък среден добив спрямо реколта `2016 (с между 15,1% и 32,4%), докато при картофите средният добив е с 21,4% над миналогодишния.

Оперативните данни към 03.08.2017 г. сочат значителен ръст на продукцията от малини и кайсии спрямо същия период на 2016 г. - съответно с 83,7% и 41,2%, основно поради увеличение на средните добиви, а при малините и поради съчетание от нарастване и на реколтираните площи. При маслодайната роза, крушите, ягодите, черешите и лавандулата също се отчита нарастване на производството на годишна база, в рамките на 3,5% - 23,2%. Същевременно, продукцията от вишни, праскови, сливи и ябълки е с между 5,9% и 85,7% под нивата отпреди една година. Най-значителен спад е налице при ябълките, който обаче е свързан главно с по-бавния темп на прибиране на реколта `2017.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 13

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта