Адекватно осигурените с хранителни вещества житни растения и рапица презимуват успешно и бързо възобновяват вегетацията си през пролетта

Периодът на зимния покой е времето, когато в растенията на зимните култури протича забавяне до минимум на всички важни функции и процеси на жизнената дейност. В зависимост от продължителността и протичането на зимата, след пролетното възобновяване на вегетацията растенията могат да се намират в различно състояние. За да се облекчи „пролетният им старт“, следва още есента да се положат грижи за адекватно осигуряване на зимните културите с хранителни вещества, още повече че бъдещата реколта при тях се формира именно в този период.

Извънкореновото подхранване през есента придобива все по-широко приложение, преди всичко при отглеждането на рапицата. Все повече фермери са убедени в положителния ефект, който дава този начин на хранене при използването на торове, съдържащи бор, фосфор и калий. Може да се отбележи, че от година на година расте интересът и към есенното подхранване на зърнените култури. В тази връзка интересни са резултатите от експериментите, направени в Опитните станции по оценка на сортовете в градовете Бонкув и Павловице, Полша. Те убеждават стопаните, че внедряването на този начин на хранене е още една положителна стъпка към по-висок добив от отглежданите култури.(Бел. ред.)

Есенно подхранване на зърнените култури

Зимните житни култури формират своята бъдеща реколта още през есенния период. Те трябва да се отглеждат така, че да влязат в зимния период с вече частично формиран добивен потенциал. Това оказва решаващо влияние на бъдещата реколта: колкото по-рано растенията формират стъбло, толкова повече те имат шансове да формират силен флагов лист и значителен клас. Съществено значение в този период за житните култури имат фосфорът и калият, а така също манганът и молибденът.

Фосфорът е компонент, който влияе на скоростта на растежа на кореновата система, благодарение на което растенията се снабдяват по-добре с вода и хранителни вещества от почвата. Пролетта добре нахранените с фосфор растения бързо встъпват във вегетация и се характеризират с много добър растеж. Фосфорът влияе благоприятно и на формирането на зърна в класа, което увеличава добивността. Калият пък е важен за водния обмен на растенията и тяхното успешно презимуване, а заедно с фосфора регулира обмена на захари и протеини.

Калият заедно с фосфора, сярата и мангана съществено влияе на ефективността от усвояване на внесения азот. Манганът играе огромна роля за повишената устойчивостта на гъбни заболявания, особено в условията на топла есен, а така също стимулира растежа и на кореновата система. Този микроелемент е важен за нормалното протичане на процеса фотосинтеза и участва активно в нарастването на биомасата. Молибденът пък участва в синтеза на съединения, отговарящи за увеличение устойчивостта на растенията към ниски температури.

Прилагането на есенни извънкоренови подхранвания при отглеждането на зимна пшеница има висока ефективност. За това свидетелстват резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в полския град Бонкув (Рис. 1, 2). Прилагането на извънкореново (листно) торене във фаза начало на братене на житните през есента е дало средно 6% -тна прибавка към добива в сравнение с контролни посеви, на които такова подхранване е направено само пролетта.

Есенно подхранване на рапица

При отглеждането на зимна рапица много важен, влияещ на презимуването елемент е оптималният срок на сеитба. Той трябва да бъде съответно ранен (в условията на Полша — втора-трета декада на август в зависимост от региона), за да създаде за растенията условия за непрекъсната 9 – 10-седмична вегетация. Такъв подход дава възможност за навлизане на рапицата в периода на зимен покой с оптимално количество листа (8 – 10), дебела коренова шийка и добре развита коренова система (може да достигне до 40 – 50 см в дълбочина на почвения профил). Следва да се отбележи, че в този период рапицата (започвайки от фаза пета-шеста двойка листа) образува зачатъци на странични разклонения и (от фаза осма двойка листа) започва формиране на съцветия, т. е. още есента се залага основата на бъдещия добив.

В периода на есенната вегетация на рапицата следва

да се избягва прекомерното внасяне на азот

Причината за негативния ефект е, че в съчетание с много гъсти посеви вегетативният (растежният) връх може да се издигне достатъчно високо над повърхността на почвата, вследствие на което да измръзне в периода на зимен покой. Освен това прекомерното внасяне на азот предизвиква увеличаване на съдържанието на вода в растенията, в резултат на което се наблюдава намаляване на студоустойчивостта и на резистентността към болести. За да може рапицата в есенния период да достигне необходимата фаза, следва културата да се осигури с достатъчно фосфор, калий и магнезий, а от микроелементите — преди всичко с бор. Необходимо е тези правила да се знаят, защото в пролетния период рапицата няма да има време и възможност да навакса пропуснатото и да достигне добивността на растенията, които са били добре подхранени есента.

Фосфорът има значително влияние за правилното развитие на кореновата система (добре развитата и съответно дълга коренова система осигурява добро презимуване и достъпност на вода и хранителни вещества). Калият, от своя страна, играе ключова роля във формирането на розетката на рапицата и нейното презимуване („сгъстява“ клетъчния сок, благодарение на което се повишава студоустойчивостта на растенията). Елементът влияе също така на водния обмен на растенията, което е особено важно в период на засушаване, защото той подобрява азотното хранене.

Извънредно важен компонент от храненето на рапицата е борът — есенното й подхранване с този елемент влияе на правилното формиране на кореновата шийка и на успешното презимуване на растенията.

Убедително потвърждение за голямото значение на есенното подхранване са резултатите, получени в Опитната станция по оценка на сортовете в Павловице. От анализа на данните, представени на диаграмите (Рис. 3, 4), се вижда добре разликата между нивото на добива, получен на участъци, където е било проведено извънкореново подхранване есента, в сравнение с тези, на които е направено извънкореново подхранване само пролетта. Представените резултати доказват потребността от прилагането на отделни макро- и микроелементи, като едновременно с това потвърждават необходимостта от въвеждане на есенното подхранване в постоянна практика при отглеждането на зимни култури. Следва да се знае, че при добро подхранване през есента растенията се отблагодаряват още през пролетта с успешното презимуване, а през лятото – с повишената добивност.

Превод Петър Кръстев

Източник:“Екоплон а.о.“, Полша

Публикувана в Растениевъдство

Най-подходящото време за торене с органични торове е през есента, непосредствено преди дълбоката обработка на почвата.

Оборският тор не бива да се оставя на площта дълго време неразпръснат, тъй като голяма част от азота му излита.

Средната норма за есенно наторяване в зависимост от типа на почвата е 300-500 кг полуразложен оборски тор или компост на 100 м2 през 3-4 години. Ако всяка година ще се внася органичен тор, нормата трябва да се намалява до 100-200 кг на 100 м2.

Ако не е внесен през есента органичният тор се внася с пролетното прекопаване или изораване на почвата. В случая, ако се внася оборски тор, той трябва да бъде разложен. На 100 м2 се внасят 300-350 кг разложен оборски тор или 350-400 кг компост.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

В бряста има най-много калий

Най- много e калия в пепелта получена при изгарянето на трева, слама, стЕбла от картофи и листа. Сред дървесните видове шампион по съдържание на калий е бряста. За отбелязване е, че от дърветата тези с по-твърда дървесина са с по-високо съдържание на калий, от тези с по-мека.

Брезата е източник на калций и фосфор

По съдържание на калция и фосфора в дървесната пепел лидери са брезите. Високо съдържание на фосфор има при изгаряне на кора и пшеничена слама. При изгарянето на вършини се получават повече хранителни вещества в пепелта отколкото при изгарянето на дебелите горски видове.

Най-добре на торене с пепел реагират овошките

С пепел се подхранват ябълки, круши, сливи, малини и др. Дървесна пепел не обичат някои цветя - лилии, хортензия, рододендрон.

Дървесната пепел не съдържа хлор и за това е добре да се внася на култури чувствителни към този елемент: краставици, салата, грах, картофи, тиквички и др.

Дървесната пепел може да се използва за борба с някои вредители напролет, а също така и ако имате отсечено дърво, а не можете да изваждате големи корени от земята, просто посипете с дървесна пепел пъна и след време няма да има спомен от него.

Дървесната пепел се съхранява до пролетта на сухо в затворени съдове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 06 Октомври 2017 11:02

Торене на лозята през есента

При лозята през есента се внася оборски тор, но това се прави през три години, като се използва добре угнил оборски тор. Той се разхвърля равномерно върху почвата по време на листопада в доза 400-500 кг на декар, след което се заравя с последващата дълбока есенна обработка. Пролетното торене с оборски тор не дава добри резултати.

Заедно с оборския тор могат да се внесат и минерални /изкуствени/ торове, съдържащи фосфор и калий, но при условие, че се прави запасяващо торене – за 2-3 години. Практиката у нас показа, че при лозята запасяващото торене с минерални торове не дава положителен ефект, затова е по-добре те да се внасят рано напролет, преди първата обработка на почвата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Малките дози правят операцията лесна за изпълнение и ресурсоспестяваща, а ефектът от нея е изключително висок

Агр. Петър Кръстев

Присеитбеното торене е един от начините за доставяне на торове и пестициди в почвата, при който хранителните вещества и химикалите се внасят близо до семената, заедно със сеитбата. Операцията се извършва така, че да не се допуска съприкосновение на семената с торовете, а да бъдат разделени с малка прослойка почва, тъй като покълващите семена и младите прорастъци са чувствителни към повишена концентрация на солите в почвения разтвор.

Този начин е предназначен за подобряване на кореновото хранене на растенията в периода от покълване на семената до образуване на кореновата система – във вегетативния етап на онтогенезата на растителния организъм, а така също за защита от патогени и вредители, заразяващи ги в този период.

Особенности и роля на прилаганите макроторове

  • Фосфор

Това е първостепенен елемент за присеитбено внасяне, тъй като в първоначалния период на растеж (първите две седмици след прорастването на семената) растенията се отличават с повишена потребност именно от фосфор.

Елементът взема участие в процесите на синтез и хидролиза на въглеводородите, а фосфорната киселина – в синтеза на аминокиселините в растенията. За присеитбено торене се препоръчва да се прилага гранулиран суперфосфат (прост или двоен).

  • Азот

Присеитбеното внасяне на азотни торове дава значително малък ефект. Въпреки това използването на комплексни торове (нитрофоски, нитроамофос, нитрофос, амофос) е напълно допустимо при този начин на торене.

  • Калий

Присеитбеното внасане на калиеви торове често не дава ефект. Изключение има при калиеволюбивите култури (картофи, захарно цвекло и др.).

Особенности при приложение на микроторовете

  • Борни торове

Основният начин за прилагане на борни торове е предсеитбеното им внасяне в почвата. Борният суперфосфат (двоен или прост) дава добри резултати при внасяне в реда по време на сеитбата.

  • Молибденови торове

Основният начин за прилагането на молибденови торове е предсеитбеното третиране на семената, едновременно с обеззаразяването, а така също и различните видове подхранвания (коренови и извънкоренови – листни).

Най-изгоден и ефективен вид молибденово торене е с молибденизираният гранулиран суперфосфат. Именно той е препоръчително да се използва при присеитбеното торене. Освен това ефективната форма на молибденовите торове за всички начини на внасяне е борно-молибденовият суперфосфат.

  • Медни торове

Основният начин на внасяне на медните торове в почвата е предсеитбено, а също така и чрез предпосевна обработка на семената и извънкореново (листно) подхранване на растенията. Прилагането на медни торове за присеитбено внасяне се практикува рядко.

  • Цинкови торове

Цинкът се прилага с предпосевната обработка на семената и извънкореново подхранване на растенията. Прилагането на цинкови торове присеитбено се практикува рядко.

  • Магнезий и магнезиевосъдържащи торове

Магнезият севнася ежегодно при селскостопанските култури, а често и по няколко пъти в годината. Той се прилага за обработка на семената, извънкореново подхранване, а така също и за внасяне в почвата главно в редовете, като магнезиран суперфосфат. Поради силното поглъщане на елемента от почвата, повишаване на дозата на торене не се препоръчва.

  • Кобалтови торове

Кобалтовите торове в присеитбеното внасяне могат да бъдат доставяни в почвата като единични торове или като съставна част от комплексните.

  • Йодни торове

Като правило за обработка на семената и за извънкореново подхранване се използват калиев йодид и натриев йодид. Те се влагат в почвата в състава на минералните торове.

Дози на присеитбено торене

Дозите на присеитбеното торене не са високи и варират в рамките на 0,5 –2 кг активно вещество от всеки хранителен елемент на декар.

Царевицата и други култури, чувствителни към повишени концентрации на почвения разтвор, изискват минимално внасяне на присеитбени торове.

За зърнените култури дозата при редово торене е 1 кг/дка активно вещество във вид на гранулиран суперфосфат. 

Публикувана в Растениевъдство

Кореновата система на ягодите не е дълбока – до 20 см, така че не е необходима обработка на почвата на по-голяма дълбочина. Много важна мярка е почистването на площта от многогодишни коренищни плевели като пирей, троскот и др. Това трябва да стане преди засаждането, тъй като после борбата е много трудна и слабо резултатна.

За бедни почви е препоръчително внасянето на 3-4 т оборски тор, а за богати е достатъчно и 0,5 т. Средното количество оборски тор е 1,5-2,5 т.

Ако нямате възможност да внесете оборски тор, то внасянето на минерални торове е абсолютно необходимо. При есенно засаждане е добре да се използват комбинирани торове NPK. Съотношението на елементите трябва да е1:1:2,5. Количеството за внасяне на минералния тор също зависи от типа почва – при бедни почви са нужни 20-30 кг/дка, а при по-богати 10-15 кг/дка.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Често в градината тора просто се разпръсква по реда и се заравя в почвата с греблото. При това хранене растенията не поглъщат по-голямата част от хранителните вещества.

За да се подхранят доматите най-добре торове да се подават в течна форма по предварително направени бразди между редовете. Преди това, важно е да не се забравя да се полеят редовете.

При доматите нараства два пъти нуждата от калий. Подхранете растенията с дървесна пепел (1 чаша на всеки 10 литра вода) или калиев тор (10-12 г на 1м²).

Ако листата на доматите са изсветлели - има липса на азот (1 супена лъжица на 10 литра вода). При липса на фосфор (листата са с лилаво-виолетов оттенък) внесете суперфосфат (2 супени лъжици на 10 литра вода).

За да не изостават доматите в растежа подхранете с птичи тор: 0,5 кг сух тор за 10 литра вода, покрийте плътно съда и го оставете така за 3-5 дни. След това разредете 1:20 с вода и на всяко растение полейте по 1 литър.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

За да има максимална възвращаемост от внасянето на оборски тор, фермерите трябва да знаят точното количество на елементите в него

Д-р Кристиан Роберт Фидлер,

Германия

В развитите западноевропейски страни – Италия, Германия, Франция, използването на торова течност и твърд оборски тор за торене на земеделските култури е отдавна наложена практика, която е високо ценена от фермерите. Нещо повече, внасянето на оборски тор там се прави след прецизен анализ на хранителните елементи с оглед икономия на средства от закупуване на минерални торове. У нас на този материал се гледа по-скоро като на отпадък, отколкото като на ценна храна за растенията и торенето с оборски тор все още не е залегнало в плановете на фермерските стопанства. Органичното торене е екологосъобразна практика, която предпазва околната среда и водите от замърсяване. В същото време то не само повишава плодородието на почвата, но я обогатяват с хумус и значително подобряват нейната структура. (Бел. ред.)

Немските земеделски производители знаят, че в повечето региони на Германия торовата течност и твърдият оборски тор не са отпадъци от жизнената дейност на селскостопанските животни, а ценен органичен тор. Той се извозва на полето не за да се освободи място в торохранилището, а за да се внася в почвата целенасочено и екологично грамотно.

В действителност органичните торове в значителна степен влияят на биологичните особености на хранене на отглежданите култури, на климатичните, почвените, агротехническите и други фактори. За сметка на внесените органични торове в оптимални дози може да се достигне до висока агрономическа ефективност. С тази цел на всеки фермер се препоръчва редовно извършване на анализ за съдържание на наличните хранителни вещества, влизащи в състава на органичния тор.

Подходяща концентрация

Органичните торове имат в своя състав необходимите за селскостопанските култури хранителни вещества – азот, фосфор, калий, калций и магнезий. Въпреки това, в зависимост от вида на животните, тяхната възраст, условията на отглеждане, продуктивността, изхранването, използвания тип постеля и съхранението на торовете, химичният състав на органиката може значително да се колебае. Концентрацията на елементите в състава на органичния тор са определящ фактор при изчисляване на нормата на внасяне, доколкото тя способства максимално използване на веществата за хранене на културата. Определянето на състава на хранителните вещества трябва да става редовно. Това помага да се оцени действителната потребност на отглежданата култура от хранителни вещества и защитата на подпочвените води от замърсяване.

Точното значение на стойностите на съдържащите се елементи в органичните торове позволява не само осигуряване на посевите по най-добрия начин с хранителни вещества, но и достигането на икономически ефект, в частност икономия за покупка на минерални торове. Ако отчетем, че разходите за придобиване на азотни торове представлява 1 – 1,2€ на кг активно вещество, фосфорни – 0,7 – 0,8€ и калиеви – 0,8 – 0,9€, то пълният анализ на една проба органичен тор, който струва 60 – 60€, бързо се отплаща.

Освен това икономическите предимства на анализа позволяват на фермерите да контролират годишния баланс на хранителни вещества от торове от животински произход. Това е особено важно за земеделските стопанства, които са задължени да спазват тази нормативна величина (170 кг). В техен интерес е редовно да анализират химическия състав на органичния тор, за да могат да използват възпроизвеждащите значения при сравняване на хранителните вещества. Реалните показатели на внасяната органика са по-ефективни, отколкото ориентировъчните. Съгласно Предписанието по използването на торове установената норма на съдържание на азот в получената от млечни крави торова течност с 8,5% сухо вещество, съставлява 0,45 кг азот/центнер, Р2О5 – 0,1кг/ц. Предприятия, които не разполагат с точни собствени данни, трябва да използват ориентировъчни показатели при съставяне на баланса на хранителните вещества. Това неволно води до формиране на неправилни резултати – нежелателно високи значения на съдържание на азот и фосфор.

Екологичните стопанства, които могат да използват само органични торове, трябва да бъдат заинтересовани от извършването на анализ на собствените си органични торове, за да могат целенасочено и екологично да внасят тези извънредно важни, но ограничени ресурси от хранителни вещества. 

 

Цялата статия четете само във вестник "Гласът на фермера"

Публикувана в Растениевъдство

Доматите са култура, която е застъпена в най-големи размери в личните стопанства. За да дадем необходимите хранителни вещества на културата е нужно да познаваме нейните потребности и характеристиката на почвата, в която ще я отглеждаме. Недостатъчните количества от основните хранителни елементи – азот, фосфор и калий още от самото начало на развитие на доматите водят до негативни последици, които се отразяват до края на вегетацията.

В ранните фази от своето развитие (до фаза първа цветна китка), доматите се нуждаят от повече азот и фосфор. Ако в този период те не са обезпечени с тези елементи кореновата система остава недоразвита, от там растенията растат бавно, листата са бледозелени, а цветните пъпки пожълтяват и окапват. Калият пък е най-необходим на доматите при масово плододаване. Ако тогава той липсва плодовете не са месести, не узряват равномерно и окапват скоро след като узреят. Но както недостатъка, така и излишека на някой от елементите води до лоши резултати. Ако например азота е в излишък се получава буен растеж на листната маса, но се подтиска развитието на цветни китки или цветчетата в тях опадват.

При доматите през през вегетацията се прави двукратно подхранване с амониева селитра, като първото се прави след образуване на завърза на първата цветна китка с 150-200 г на 10 кв.м., а второто след около 1 месец (при масово плододаване), също с 150-200 г на 10 кв.м.

При изразени симптоми на недостиг от определени микроелементи, както и за повишаване качеството на доматите, през вегетацията могат да се използват различни листни торове.

Всички те се прилагат от 3 до 5 пъти, като първото третиране е след прихващане на разсада, а следващите през 10-15 дни.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Всички, които са направили основно торене през есента или рано напролет, нека не мислят, че са дали всичко на дръвчетата. Листното подхранване с торове съдържащи комплекс от макро- и микроелементи ще въздействат като десерт на растенията.

Не бързайте с първото листно подхранване

Времето за първото листно подхранване, насочено за подобряване качеството на плодовете е около средата на юни. То се прави след като приключи естественият физиологичен процес, наречен юнско оподване на плодовете. Тогава дръвчетата сами регулират плодовия си товар. Ако той е в повече отколкото могат да изхранят, те се разтоварват като част от плодовете опадват. За да знаете с какво да подхранвате през вегетацията и кой елемент за какво е нужен на дръвчетата трябва да познавате признаците от липсата на макро и микроелементи, както и липсата на основните азот, фосфор и калий.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 12

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта