Със заповед на министъра на земеделиетo, храните и горите е определена отстъпка в размер на 0,38 лв. от стойността на акциза за литър закупен газьол  през 2017 г. по схемата „Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство”. До края на 2018 г. ще бъдат изплатени близо 73 млн. лв., а останалата част от средствата ще бъдат изплатени в началото на 2019 г.

Това е третата кампания, в която процесът по кандидатстване за държавната помощ  е облекчен и заявленията се подават заедно с опис и копия от фактурите за закупено гориво за съответната година. Отпадна задължението за водене на дневник. Максималното количество гориво, което подлежи на подпомагане се определя на базата на методика с разходни норми. След приема на документи Националната агенция за приходите извършва проверки на фактурите. Помощта се изплаща на земеделските стопани директно, а не както преди това под формата на ваучери за гориво.

Публикувана в Бизнес

Минималният праг на осигуряване за земеделските производители в това число и за тютюнопроизводителите през 2019 година да е 400 лева, решиха депутатите днес. Това информира БНР.. Реално това представлява 50 лева увеличение спрямо настоящата им минимална осигурителна вноска, припомни Светла Бъчварова от левицата. “Това, което вие очаквате като приходи от реализация на продукцията, а тя е даже и сезонна, няма да се реализира, тоест земеделските стопани нямат начин да осигурят тези средства. Повярвайте ми, те, ако имат възможности, ще се осигуряват и на по-високи ставки”, каза още тя.

От следващата година минималният осигурителен праг ще бъде 560 лева, каквото е нивото и на минималната работна заплата. Максималният осигурителен праг ще е 3 000 лева, което означава, че максималната пенсия от 1 юли 2019 година ще достигне до 1200 лева. Малко над 207 лева ще бъде минималната пенсия от началото на следващата година, като  от 1 юли тя ще се увеличи до 219,43 лева

Публикувана в Бизнес

В България селекция на пшеница се прави от 100 г. , но от всички 10 млн. декара, засети с пшеница, само върху 1 млн. дка се сеят наши сортове. Маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон, твърдят учените - селекционери от Добруджанския земеделски институт край Генерал Тошево

Лили Мирчева

Наше научно изследване показа, че от 26 български и 50 чужди сортове пшеница, само един чужд сорт се равнява на нашите по издържливост при лоши метеорологични условия. Това обяви проф. д-р Иван Киряков, фитопатолог, завеждащ отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред в. „Гласът на фермера“. „Аз не твърдя, че чуждата селекция е лоша, но българската селекция отговаря на условията в страната. Западните семена навлязоха при нас от 2010 година насам и това не е достатъчно време да се докаже, че тази пшеница е стабилна у нас”. Според учения няма търсене на българската селекция като цяло, а продължава тенденцията да се сеят чужди сортове семена – предимно френски, но и австрийски, сръбски.

проф Иван Киряков 1

 

Приключилата стопанска година в България бе доста стресираща за фермерите. „Заради валежите стопаните малко позакъсняха със сеитбите, но пък зимата беше мека и даде възможност на пшениците да влязат във вегетация и братенето им да продължи. Нещата вървяха много добре, но само до април месец, когато започна суша и проливни дъждове с градушки на места в страната“, обясни проф. Киряков. По думите му откакто е прибрана пшеницата, е станало ясно, че имаме 20-25% по-нисък добив и цената на зърното се повиши, а оттам - и цената на хляба. „После започна да се говори, че причината е в малкото количество качествена пшеница. Не може, грубо казано, при 10 млн. дка пшеница, да имаме само1 млн. дка, които да са покрити от пшеници от качествените групи, говоря за А и Б1 група, а да очакваме поне половината количество от добитата пшеница да е качествена. Според статистиката около 5.6 млн. тона е прибраната пшеница. Когато сортовете са от по-ниските групи, като качество за хляб, когато имаме резки климатични условия, особено по време на прибирането на реколтата - какво да очакваме“, попита риторично професорът.

Той с горчивина сподели, че в 30-годишната си научна и професионална практика в Добруджанския земеделски институт, наблюдава оттеглянето на фермерите от българските сортове зърно. „Не може да не искате нашите сортове, защото били нискодобивни, без да отчитате качеството и после да казвате, че хлябът ще скочи, защото видите ли, няма да има достатъчно качествена пшеница. Аз искам да питам – откъде точно ще я вкараме качествената пшеница в хляба. От години твърдя, че за да започнем в България да ядем хляб, който не мухлясва на втория ден, е необходимо държавата да регулира по някакъв начин пазара. Вярно – ние сме пазарна икономика, но трябва като в Турция, Чехия, Полша, да има минимална изкупна цена за качествена пшеница. А маржът в цените на зърното от различните групи трябва да е 60-70 лв. на тон“, коментира професорът пред няколко добруджански фермери.

„Трябва да кажа, че маржът в цените в Турция е от 90 до 100 лв. разлика, но никой не си позволява да сее пшеници от т. нар. групи на фуражките. В науката термин фуражна пшеница няма. Има нискокачествени сортове“, заяви ученият. По думите му селекция в Добруджанския институт се прави от 60-70 години, а в В България селекция на пшеница има над 100 години.

Доц Илия Илиев 1

 

„Всички изследвания показват, че от генетична гледна точка връзката между висок добив и качество много трудно се преодолява. Затова навремето, когато са определяли групите на пшеницата, са направили висококачествени сортове, които са подобрители на по-ниските групи. Според мен тази година в България, независимо, че институтът в Генерал Тошево разполага с 4 сорта пшеница с много високо качество, надали има и 10 хил. дка засети с тези сортове. Ако имаше повече декари от силните групи, то тогава добитата от по-ниски сортове, може да се допълни с качествените, за да имаме добро брашно, което не се нуждае от изкуствени глутенини, набухватели и други подобрители на хляба“, категоричен е проф. Киряков. Той добави, че въпросът с количеството и качеството на произведеното зърно е основополагащ в българското земеделие. По думите му ако метеорологичните условия станат още по-тежки, тогава българските фермери, избрали да отглеждат зърно от чужда селекция, ще бъдат поставени на колене.

„За съжаление сортовете на Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево са високо оценени в Турция, където има дори по-тежки метеорологични и почвени условия от нашите. Същото е и при сортовете памук, селектирани от колегите в Института по полски култури - Чирпан, който е единственият на Балканите институт за памука“, заяви проф. д-р Маргарита Нанкова, завеждащ секция „Агрохимия и торене“ в института в Генерал Тошево. По думите й фермерите използват неконтролируемо количество торове и препарати за растителна защита, за да спасят добивите от зърно, чужда селекция, и така силно увреждат плодородния слой на почвата. Проф. Нанкова предложи държавата да предприеме радикални мерки като позволи само 45% внос на чужд генетичен материал. „Не бива да затриваме нашите сортове и да оставяме да ги оценяват само в чужбина. Но трябва да има минимална изкупна цена за качествената пшеница, да има сериозен марж между различните категории“, допълни проф. Нанкова. По думите й недопустимо е при 10 млн. дка засети с пшеница, само 1 млн. дка да са качествени и да очакваме да имаме качествена реколта. Тя подкрепи идеята на колегата си проф. Киряков държавата да регулира пазара на пшеница.

„Докато разликата в цените между едната и другата пшеница е само 2 стотинки за килограм, няма да има качествена пшеница в България“, заяви фермерът Георги Балабанов, чието семейство обработва16 000 дка земя в различни землища в Генерал Тошево.

„Земеделците казват, че нашите сортове дават по 500 - 600 кг от декар, а вносните фуражки дават 800 килограма“, включи се в разговора директорът на Добруджанския земеделски институт доц. д-р Илия Илиев. На места нашите сортове дадоха по-високи добиви от вносните. Идеята е с разумни инвестиции да се отгледат посевите, като не се гонят максималните добиви, които науката е постигнала до момента“, каза директорът на института доц. Илиев.

Публикувана в Бизнес

В документа не само липсват облекчения, за които се говореше още при списването на закона, но и са предвидени повече ангажименти и затрупване с бумащина. Българските фермери отново попадат в клопката на необяснимо свръхрегулиране и тежко администриране на тяхната дейност. Този път абсурдни изисквания към земеделските стопани са заложени в проекта на Наредба за реда и условията за водене на регистъра на лицата, осъществяващи икономически дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Стопаните, запознати с документа са категорични, че това е наредба за свръхадминистриране и свръхрегулиране на дейността на земеделския производител. В нея не само няма заложени никакви облекчения за фермерите, за които се говореше още при списването на закона, а напротив предвижда повече ангажименти и затрупване с бумащина. Това ги поставя в невъзможност да изпълнят изискванията и съществува опасност да останат без регистрация, което ще им донесе големи санкции.

Документът вероятно е подготвен от експертите на икономическото министерство. Именно в това ведомство ще се води регистър на лицата, осъществяващи дейност, свързана с нефта. Наредбата има амбицията да създаде образец на специален регистър на земеделските производители, но в приложението към нея е предвидено само едно изброяване на документи с възможност за субективизъм и това изобщо не е регистър. Като пример посочват изискването фермерите да водят отделни регистри за всеки свой обект. Не е необходимо, когато едно стопанство има например три бази в три различни землища, да водят отделни регистри. Достатъчно е да има един с три подобекта.

В разрез с всякаква логика за дигиталното развитие на обществото, за хората, занимаващи се със земеделие е предвидено да водят регистъра си задължително на хартия. Всеки том следва да бъде прошнурован, номериран и заверен от компетентната Общинска служба земеделие(ОСЗ). След изчерпване на наличните страници на съответния том, регистрираното лице е длъжно да открие нов том, а всяко действие, подлежащо на вписване в специалния регистър, се декларира незабавно от регистрираното лице, неговия законен представител или пълномощника му. Вменяват се нови функции и на ОСЗ без да има оценка за техните възможности да поемат още работа.

Прегледът на документа показва, че с наредбата се вкарват по-рестриктивни регулации от Търговския закон, както и на Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.Става дума за допълнителни декларации и изисквания, които не са посочени в закона.

С новия документ фермерите се препращат към Наредбата за противопожарната безопасност без да се отчита, че много от стопанските дворове не са въведени в експлоатация по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), а далеч преди това. Да се поставят такива изисквания в случай, че проектираш нов обект, чието строителство предстои е разбираемо, но за заварените положения – в стопански дворове, малки навеси на полето и други, няма никаква логика и обяснение. Старите обекти няма как да отговорят. Съществува опасностфермерите  да не изпълнят свръхизискванията, които не са съобразени с тяхната земеделска дейност.

Публикувана в Бизнес

На първото четене на проектобюджета на Националния осигурителен институт в Народното събрание бе утвърдено осигурителните прагове на фермерите за 2019 година дао са 560 лева. Късно вчера народните представители приеха проекта, като праговете за всички земеделци и животновъди включително и за тютюнопроизводителите, ще се вдигнат от 350 на 560 лева, както предложи Министерският съвет. Идеята за по-високите прагове е мотивирана с намерението да се повишат пенсиите в агросектора.

Срещу това решиние се обявиха от много браншови органиазции. Предстои оканчателното гласуване на второ четене в планерната зала, като преди това обсъждането отново ще се състои в палраментарните комисии по земеделие и финанси.

Публикувана в Бизнес
Представители на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА) проведоха срещи с председателя на земеделската комисия Десислава Танева и с председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова с предложение за намаляване на осигурителния праг за фермерите. Те са получили уверението, че се работи по приемането на осигурителен праг от 400 лева, съобщиха от браншовата асоциация.
Националният осигурителен институт (НОИ) и Министерският съвет предложиха осигурителният праг за фермерите, които работят извън фирми, догодина да се вдигне рязко от 350 лв. на 560 лв. на месец. Проектът предвижда минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица в страната да се повиши през 2019 г. – от 510 лв. на 560 лв. 
 Срещу това решение публично се обявиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и от Българска асоциация биопродукти (БАБ). Те са категорични, че с увеличението на вноските, ще се увеличи и опасността от разрастване на сивия сектор в селското стопанство.

Ако проектът бъде гласуван и в Народното събрание, осигурителните вноски за фермерите ще скочат рекордно - от 109,55 лв. на 175,28 лв. на месец. 

Ще припомним, че предишният опит за рязко увеличение на осигурителния праг за фермерите от 310 лв. на 480 лв. беше през ноември миналата година. Тогава проектът беше приет на първо четене в Народното събрание, но масовото недоволство на земеделските стопани и техните протести накарахауправляващите да намалят осигуровките, които задължително трябва да правят фермерите.

 
Публикувана в Бизнес

За седма поредна година АЗПБ организира аграрен форум у нас. Форумът отново ще се проведе в хотел Адмирал, к.к. Златни пясъци в два конферентни дни - 6 и 7 февруари 2019 г. Събитието ще бъде открито от министър Румен Порожанов и неговия екип, съобщават организаторите.

Водени от мотото „Националните приоритети в земеделието“, организаторите на Седмата Национална среща ще подложат на дискусия най-належащите въпроси, свързани с кадрите в земеделието, стратегията за напояването, новият Закон за поземлените отношения и новостите в секторната нормативна уредба.

Други основни акценти в програмата ще бъдат бъдещето на Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г., текущо състояние на мерките по ПРСР 2014-2020, опазването на реколтата и управление на риска, актуална информация за директни плащания и Кампания 2019 г.

Официални участници в двудневния форум ще бъдат високопоставени гости от Европейската комисия (ЕК) и Европейския парламент (ЕП), ръководители и експерти в Министерство на земеделието, храните и горите, парламентарната Комисия по земеделие и храни, Държавен фонд „Земеделие“, неправителствения сектор и народни представители.

Публикувана в Новини на часа

Промяната на минималния осигурителен доход на земеделските стопани от 2019 г. е твърде драстична, се казва в становището на Българската асоциация на биопроизводителите с председател Албена Симеонова. Според тях поскъпването на осигуровките не би създало никакъв проблем за един относително голям производител, но за най-дребните е сериозно основание да спрат да се осигуряват. Дава се и следният пример: Един пчелар, който има 50 кошера, за да може да продава законно меда който добива трябва да бъде регистриран земеделски стопанин. При среден добив от 19кг/кошер и изкупна цена от 4 лв/кг, цялата произведена от него продукция няма да стигне да покрие стойността на дължимите му осигуровки.

Подобна е ситуацията и с дребните животновъди и растениевъди. Вероятно не е отчетено, че това е принуда тези хора да влизат в сивия сектор на икономиката и да продават нерегламентирано. Убедени сме, че целта е противоположната посока - към изсветляване на икономиката.

Българска асоциация Биопродукти настоява да се преосмисли минималният осигурителен доход за земеделските стопани и той да остане същия като 2018 г. или да претърпи незначително увеличение, за да не предизвика обратен ефект и вместо увеличение на приходите за осигуровки, те да намалеят заради посивяване на сектора.

Публикувана в Бизнес

И ведомствените бензиностанции трябва да сменят софтуера на фискалните си устройства

Лили Мирчева

Още една тесла измислиха данъчните, с която да ударят тънкия бюджет на дребните (и не само тях) фермери, които продават продукцията си на пазара. Причината – поредната битка със сенчестата икономика, в чиито шубраци обикновено се крият най-големите бандите.

Всички регистрирани по ДДС фирми ще имат срок до края на март 2019 г. да приведат своите касови апарати и дейността си като цяло в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18 на финансовото министерство, а останалите до края на юни 2019 г., съобщиха от Националната агенция за приходите (НАП). Затова всеки търговец (и фермер), който използва касов апарат, трябва да провери дали устройството му отговаря на новите изисквания на наредбата, или трябва само да внедри допълнителен софтуер. И ведомствените бензиностанции трябва да сменят софтуера на фискалните си устройства, уточниха от НАП за в. „Гласът на фермера“.

Промените се отнасят до практически всички търговци, включително производители и разпространители на специализиран софтуер, хотели и други места за настаняване, заведения за хранене, общопрактикуващи лекари, лечебни заведения, счетоводни къщи, търговци на дребно, куриерски фирми, таксиметрови шофьори, занаятчии и свободни професии в сферата на търговията със стоки и услуги, и др. Дори градският транспорт в някои големи градове ще бъде засегнат, което показва, че обхватът на засегнатите лица е много по-широк от първоначално предвиденият.

Според изчисления на софтуерни компании, може би половината от апаратите, които са на пазара, ще трябва да се сменят с нови, а другата половина ще трябва да добавят софтуер, което също се заплаща.

Миналото лято данъчните заговориха за поредните промени на касовите апарати като заявиха, че покупка на нови устройства няма да е необходима. Но още през 2012 г. всички касови апарати бяха вързани онлайн с НАП и тогава почти всички търговци ги смениха.

От приходната агенция обясниха, че в касовите апарати сега трябва да се въведе нов QR код, който ще подобри отчетността и всяка покупка ще се отразява в НАП в реално време. Бизнесът изчисли, че ще му трябват над 120 млн. лв. разходи, без да броим изгубеното време.

Ще припомним, че последната промяна в Наредба № Н-18 бе направената през септември 2017 г. и тогава задължиха всички и търговци да сменят касовите си апарати. Сега данъчните казват, че измененията в наредбата „могат да доведат до подмяна на устройствата, но в зависимост от техническите и функционалните параметри на използваните фискални устройства, те ще могат и да се преработят, така че да отговарят на новите изисквания. Освен това, всички разходи за надграждането или подмяната на съществуващите фискални устройства се признават за данъчни цели“.

Промяната засяга 400 хил. устройства, т.е. всички в страната. Най-евтиният касов апарат струва 150 лв., но ако се сложи средна цена от 300 лв., компаниите производители и вносители на касови апарати ще гушнат около 120 млн. лв. Очакванията на финансистите са в хазната на държавата да влязат още 150 млн. лв. за година под формата на 10% повече от ДДС. Но най-доволни са фирмите, които произвеждат или внасят касови апарати. Нали устройствата бяха сменени преди едва шест години.

„Работещият „на светло“ български бизнес е сериозно притеснен от изключително кратките срокове, в които трябва да приведе дейността си в съответствие с изискванията, както и непрецизно формулираните текстове в наредбата, които създават неяснота, правна несигурност и икономическа непредвидимост. Длъжни сме да отбележим, че новите изисквания в наредбата създават допълнителна административна тежест и изискват нови разходи, които ще бъдат значително по-високи от първоначалните оценки“, коментираха от Българската стопанска камара (БСК).

Публикувана в Бизнес

Компанията Apple е представила приложение за селскостопански работници, което е разработено от 18-годишно момиче.
Новото приложение Calor има за цел да защитава селскостопанските работници, които берат плодове и зеленчуци през лятото в горещите американски региони. Задачата на програмата е да предупреди фермерите как да опазват здравето си през горещия сезон. Приложението е разработено от 18-годишната Вера Флорес.
Работниците в селското стопанство са изложени на негативното влияние на слънцето. Те рядко правят прекъсвания, за да починат и да пият вода, въпреки че имат законно право на това.
Calor защитава интересите на работниците, предупреждава за дневните температури, необходимостта от пиене на вода и почивка. Земеделските производители получават съобщения с видеоклипове за това, какви дрехи трябва да носят, колко вода да пият и каква храна да ядат, за да се чувствате добре. Приложението позволява да се свържат с телефон 911, ако човекът на полето се нуждае от помощта на медицински специалист.
Вера Флорес е получила около 60 000 долара инвестиции за създаването на проекта Calor. Тази новост вече е тествана в три ферми в Централната долина на Калифорния.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 25

AGRA 300x250px 

logo naz

 

 

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта