Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство

Сортовете и хибридите са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове

Изследователи от Университета на Уисконсин-Медисън решили да изяснят доколко селекцията на царевица за последните 100 години е изменила способността на растенията да се адаптират - както към нови условия, така и към стрес.

Изучаването на царевичните плантации в различни краища на Северна Америка е имало за цел да проучи как гените на растенията откликват на различните условия на отглеждане. Изследователите открили, че изкуственият отбор в процеса на селекция стеснява възможностите за сортове и хибриди, отглеждани в Северна Америка.

Учените стигнали до извода, че изследваните сортове и хибриди са силни и стабилни, но са по-малко гъвкави в способността си да понесат различни стресове. В същото време тези царевици могат да имат ограничена пригодност за използване в програмите за създаване на нови сортове и хибриди, адаптирани към нови условия на отглеждане.

„В тези изследвания ние се опитахме да определим не е ли довела селекцията към ограничаване способностите на генома да се адаптира към околната среда в случаи, когато последната се променя“, обяснява професорът по агрономия в университета Наталия де Леон.

По време на интензивната селекция с цел повишаване на добивността в конкретните условия, да кажем тези в щата Уисконсин, растенията могат да загубят адаптивността си към условия на отглеждане, ако те силно се отличават от условията в Уисконсин.

Изследването е показало, че участъци от гена на царевицата, които са били силно повлияни от селекцията (например участъци, отговарящи за високата добивност в конкретни условия), били свързани с понижена способност към адаптация при изменения на околната среда, в сравнение с участъците на гена, които не са пряко засегнати от действията на селекционерите. Извод от изследванията: съвременните сортове и хибриди са много продуктивни в тези условия, където са били създадени, но трудно се адаптират.

„Когато се опитвате да създадете сорт за много различни условия, накрая получавате растение, което не е най-добро навсякъде, добавя Наталия де Леон. – Данните водят към извода, че отбирайки генотиповете, които осигуряват висока производителност, ние влошаваме изменчивостта. А тя може да бъде важна в условия, когато климатът на планетата става все по-нестабилен и когато възниква необходимост от отглеждане на даден сорт там, където по-рано не е отглеждан“, продължава тя.

Тази загуба на гъвкавост е компромис, направен в името на получаване на високопроизводителни сортове царевица. „Оттук следва, че цената на подобряване на адаптивността е да се намали таванът на добива“, обобщава проф. Леон.

Публикувана в Растениевъдство
Страница 1 от 3

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта