Понеделник, 16 Октомври 2017 11:20

Цени на слънчогледово олио в страната

На тържищата в различните областни центрове слънчогледовото олио се предлага на цени от 1,75 лв./литър (Плевен) до 2,35 лв./литър (Бургас). В девет области се отчита понижение на цените с между 0,6% (Хасково) и 8,5% (Варна), докато в Кърджали и Силистра е регистрирано повишение на стойностите, съответно с 0,5% и 3%. В резултат, средната цена на едро за страната бележи намаление с 1% спрямо предходната седмица, до 2,03 лв./литър, обобщават в седмична справка експерти на МЗХГ.

Средната цена на дребно на олиото в големите търговски вериги (ГТВ) за страната се повишава с 1,2% на седмична база, до 2,48 лв./литър. В тези обекти олиото се търгува в ценовия диапазон от 2,34 лв./литър (Добрич и Стара Загора) до 2,69 лв./литър (Благоевград, Кюстендил и София). В единадесет области се отчита седмично повишение на ценовите стойности с между 1,3% и 4,7%, най-чувствително във Видин, Враца, Монтана и Шумен.

Средно за страната, цената на дребно на олиото в другите търговски обекти (ДТО) е 2,53 лв./литър, с 0,4% по-ниска на седмична база. В по-малките магазини олиото се търгува на цени от 2,35 лв./литър (Добрич) до 2,80 лв./литър (Габрово), като седмични изменения се отчитат само в областите Разград и София – понижение съответно с 3% и 5,6%.       

През наблюдавания период цените на олиото в по-малките търговски обекти са средно с 0,05 лв./литър по-високи от тези в големите супермаркети, като разликата достига до 0,28 лв./литър в Търговище. В девет области цените на продукта в ДТО са по-ниски от тези в големите търговски вериги с до 0,21 лв./литър в Кюстендил. 

Маржът между цените на едро и на дребно на олиото е средно 0,45 лв./литър за ГТВ и 0,50 лв./литър за ДТО, като разликата между двата типа цени е най-голяма в Благоевград за големите супермаркети (0,89 лв./литър) и в Плевен за по-малките магазини (0,98 лв./литър).

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 16 Октомври 2017 10:02

Изкупните цени на млякото в ЕС с нов ръст

Положението на европейските фермери от млечния бранш се подобрява, след като средната изкупна цена на млякото в Европейския съюз през август нарасна с 2,39% спрямо юли и с 32,7% спрямо същия месец на 2016 г., достигайки 36,03 евроцента за килограм, сочат данни на независимата браншова организация Европейски млекопроизводители, цитирани от електронното издание DairyNews. Посочената цена е без ДДС при 4,2% съдържание на мазнини и 3,4% белтъчини.
Най-висока изкупна цена на млякото в ЕС продължава да поддържа италианската компания Granorolo, като през август тя я е повишила с нови 5% до 40,71 евроцента за килограм.
Втората в тази своеобразна класация, германската DMK, е увеличи изкупната цена с 5,52% до 37,86 евроцента на килограм. Най-евтино изкупува млякото британската компания Dairy Crest – 29,3 евроцента на килограм, като през август нейната цена се е понижила с още 2,75%.

Публикувана в Животновъдство

Дефицитът на мляко в целия ЕС доведе до удвояване на цената на маслото и непрекъснато пълзящо поскъпване на останалите млечни продукти. У нас около 80% от кравето масло е вносно и сега цената му, на която идва у нас и се опакова, е 6 евро за кило, срещу 6 лв. преди година, обясни председателят на Асоциацията на млекопроизводителите Димитър Зоров, цитиран от в. Монитор. По думите му България внася около половината от мляко (сурово, сухо или концентрат) за производство на млечни продукти от другите страни от Общността и недостигът на суровината, а оттам и повишаването на цената няма как да не се отрази и у нас.  „До налагането на ембаргото Русия поемаше 14% от износа на млечни продукти на ЕС. След това ЕК предприе мерки за намаляване на производството на суровото мляко, като се даваха субсидии по 0,14 евро на литър за непроизведена суровина. Не след дълго обаче Китай започна да прави по-голям внос на млечни продукти от Европа, а са се увеличили и поръчките на Червения кръст за Африка и други бедстващи райони. Така постепенно се стигна недостиг на суровината. В момента датска компания, която е най-голям производител на млечни продукти в ЕС прогнозира остър недостиг на сурово мляко“, обясни той. По думите му именно дефицитът на мляко у нас е и една от причините да се увеличава използването на неживотински суровини (основно палмово масло) за производство на млечни продукти, без това да се обявява, като целта е да се задържи цената. Според Зоров родното производство на мляко намалява, защото литър мляко у нас струва по-малко от същото количество вода. „Затова и никой не иска да се занимава със животновъдство“, добави браншовикът.  Той предложи да се спре със субсидиите за непроизведена продукция, а пари да се дават на високоефективните ферми. Другото му предложение е за намаляване на ДДС за храните, което ще увеличи потреблението и ще се отрази положително на производителите.

Публикувана в Бизнес

Цените на промишлените ябълки в Полша продължават да растат. Преработвателите са готови да закупят този вид суровини средно 5 пъти по-скъпо, отколкото в края на лятото на 2016 г.
Така че, ако в края на миналата работна седмица цените на промишлените ябълки на полския пазар се формират в рамките на 0,17-0,20 €/кг, днес те не падат под 0,19 €/кг.
Фирмите за доставки са принудени да увеличат цените поради недостиг на суровини на пазара. В същото време се отбелязва, че през същия период на миналата година те не са били готови да платят за ябълки за преработка повече от 0,05 €/кг.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Котировките на френска пшеница на Парижката фондова борса продължават да падат. Факторите за натиск остават същите: рекордни добиви в Русия и силно евро.

Укрепването на еврото сериозно подкопава перспективите за износ на Франция. На вчерашния търг в Египет френската пшеница, базирана на FOB, е била 9,64 долара/тон по-скъпа от руската.

В същото време на физическия пазар във Франция земеделските стопани са недоволни от понижението на цените и отказват по-нататъшни продажби. Според изчисленията на аграрната група на AGPB , текущите цени вече са по-ниски от себестойността на пшеницата.

Котировките за септември за пшеница на борсата в Париж на MATIF е паднала 0,50€ до 152,00 €/тон (182,68 долара/тон).

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

България се намира преди Албания и след Македония по цени на месото, съобщава Economik.bg. Единствено Полша се нарежда след нас сред държавите в ЕС, сочи проучване на  Евростат, което не сравнява номиналната стойност на цените, а ги приравнява към покупателната способност на населението. От изследването  се вижда, че месото в България е с 44% по-достъпно спрямо средния гражданин на ЕС. Само в Полша цената е с 47% под средната, а на трето място е Румъния (41.1% под средното ниво).

Новини

Държавите-членки, където този продукт е най-скъп са Дания (+40% от средното ниво), Австрия (+37%), Швеция (+34.5) и Франция с +31.3%.

Във всички непосредствени съседи на България, независимо дали са членки на ЕС или не, цените са били под средното - но с някои значителни различия. Сред съседите на страната ни цените на месото са най-високи в Гърция, само с 10.4% под средното за ЕС.

Като се имат предвид всички страни в Европа, а не само държавите-членки на ЕС, най-високите цени на месото са в Швейцария със 157% над средното за ЕС, а най-ниските остават в Полша, които са дори по-ниски от цените на месото в Албания или Македония. В Турция цените на месото са с 22.4% под средното за ЕС, в Сърбия с 39.1% под средното.

Предишно проучване, проведено от Caterwings, потвърждава, че в Швейцария се продава най-скъпото месо в света. Там за 1 килограм говеждо месо трябва да се платят 49.68 щатски долара или почти 150% повече от средната стойност за света.

От друга страна, един неквалифициран работник в Швейцария трябва да работи само 3.1 часа, за да може да купи килограм месо, докато един от Индонезия ще трябва да работи 23.6 часа, за да направи същата покупка, въпреки че килограм говеждо месо в тази страна струва само 9.01 щатски долара.

Публикувана в Бизнес

Прогнозните данни за добива от слънчогледово семе в света през 2017/18 г. стават все по-оптимистични - 47,3 млн.т според актуализираната прогноза на Министерството на земеделието на САЩ  (USDA), което е с 500 хил.т повече в сравнение с прогнозираното през юли,  а също с 800 хил. т над очакваното за 2016/17 г. и с 6,8 млн.т повече в сравнение с 2015/16 г.

Важно е да се отбележи, че и данните за изтичащата в края на този месец маркетингова 2016/17 г. също претърпяха многобройни корекции в позитивна посока. Преди една година анализаторите очакваха световен добив от около 42,2 - 42,5 млн.т, но реалността надмина и най-смелите прогнози – 46,5 млн.т.

Производство на слънчогледово семе в света в млн.т

 

2012/13

2013/14

2014/15

2015/16

2016/17 г.

 Оценка

2017/18 г. Прогноза

                 

Общо света

36,0

41,6

38,4

40,5

46,5

46,8

47,3

       

  

Авг’17

Юли’17

Авг’17

в това число:

             

ЕС - 28

7,1

9,1

9,0

7,7

8,6

8,4

8,4-8,6

Украйна

9,0

11,6

10,2

11,9

13,8

14,5

14,5

Русия

8,0

9,8

8,4

9,2

10,9

11,0

11,5

Аржентина

3,1

2,1

3,2

2,7

3,3

3,4

3,4

Турция

1,1

1,4

  1,2

  1,0

1,3

1,4

1,4

                   

Най-благоприятна е прогнозата за Украйна – нов рекорд от 14,5 млн.т, в сравнение с 13,8 млн.т – 2016/17 г. и с 11,9 млн.т през 2015/16 г. Добивите от слънчогледово семе в Русия, ЕС и Аржентина през 2017/18 г. се очертава да възлезнат съответно на 11,50 млн.т; 8,40 млн. т и 3,40 млн.т, в сравнение с 10,86 млн.т; 8,57 млн. т и 3,30 млн.т, реколтирани през 2016/17 г.

Впрочем най-актуалната прогноза за производството на слънчогледово семе в ЕС намираме в доклада на селскостопанското аташе на САЩ от Виена (ЕU-28  Oilseeds Market Update) – повторение на високия миналогодишен резултат от 8,58 млн.т.

Депресиращото влияние на голямата европейска и световна реколта върху пазара на слънчогледовото семе в Европа вече е факт. От началото на август досега средната цена на слънчогледовото семе на френския пазар спадна с 10 евро – до EUR 340/т СРТ Saint-Nazaire (EUR 360/т – 16.08.16 г.).

Украйна завърши първата половина на месеца с 10-25 долара по-ниски цени на слънчогледовото семе на вътрешния пазар - $395-420/т EXW/СРТ ($435-447/т – 17.08.16 г.), но експортните котировки (стара реколта) там засега остават непроменени - $370-375/т FOB черноморско пристанище ($440/т FOB – към 18-22.08.16 г.).

 

Публикувана в Бизнес

Еднодневните трудови договори по-скоро затрудняват, отколкото подпомагат работата в сектора, жалват се производителите

Срещнахме се с кметa Димитър Андреев на емблематичното в отглеждането на праскови с. Гаврилово, Сливенска община. Оказа се, че той е и земеделeц: произвежда грозде, праскови, череши и ябълки на площ от 120 декара. Неотдавна селото е било домакин на празника „Златна праскова“, на който земеделски производители от района са обсъждали проблемите и перспективите на овощарския отрасъл в България. Димитър Андреев представи акценти от дискусията за в. „Гласът на фермера“.

  • Г-н Андреев, кой беше основният проблем, който изтъкнаха овощарите от района?

  • Основния проблем за овощарите са еднодневните трудови договори, които не помагат на земеделските производители, а ги натоварват допълнително с бумащина и бюрокрация. Съгласни сме, че тези договори трябва да ги има, но да са под друга форма. Колеги, които са ходили в Германия, разказват, че там регистрираните на борсата сами си търсят работа. Работната ръка, която ние ползваме в овощарството, е неграмотна и ниско квалифицирана, без никаква отговорност. Често се случва даден човек да започне работа в 8 часа и в 8,30 вече да си е тръгнал. А осигуровките се плащат предварително, след като се регистрират договорите в инспекцията по труда.

  • Каква форма предлагате?

  • Хората, които са регистрирани като безработни, сами трябва да си търсят работа, като им се постави изискване за определен брой работни дни. Това ще ги направи заинтересовани и ще се облекчи работата на земеделските производители.

  • В момента Бюрото по труда ли изпраща работници с тези договори?

  • Не, те са регистрирани в Бюрото по труда като активно търсещи работа и някои от тях са в списъците за полагане на общественополезен труд в рамките на 14 дни по 4 часа. Допълнително по тези договори им се позволява да работят до 90 дни в селското стопанство. Това е добре, но договорите не са изработени добре. Изисква се организация, която по-скоро затруднява земеделските производители, отколкото да е ефективна за самото производство.

  • В какво друго се изразява трудността с тези еднодневни трудови договори?

  • В една овощна градина от 100 декара с череши например има по 200 работници на ден, което означава, че 2-3 човека са ангажирани с попълването на договорите на тези работници. В същото време те не са изпратени от Бюрото по труда, а ние ходим сами да ги търсим. Те не са ангажирани да търсят работа, защото нямат интерес.

  • Какви други проблеми споделиха овощарите на дискусията в Гаврилово?

  • Тази година цената на водата за напояване стана по-скъпа. Това предизвика недоверие в хората и те не искат да подписват договори за напояване. Имаме изградена система за напояване, която е изправна и работи, но цената на водата не устройва земеделските производители. Докато цената на водата за целия поливен сезон в Гърция е 8€/дка, тук е 35-40€/дка. Тяхната и нашата продукция се срещат във фирма Фрукто, която изкупува прасковите. Гръцките праскови са с много по-ниска себестойност, а нашите са с много висока и ние не сме конкурентоспособни на пазара. Хората споделиха също и за нерешения проблем за борбата с градушките.

  • А високите температури отразиха ли се на плодовата реколта?

  • Най-напред се отразиха ниските температури през април – на 20-22-ри те паднаха до минус 4-5 градуса и плодовете, които бяха завързали, окапаха. Сега това, което е останало, не можа да се налее от високите температури и плодът остана по-дребен. Не на последно място е проблемът с цената на продукцията. Прасковите се изкупуват по цени отпреди 20 години – 50-60 до 80 ст/кг.

Публикувана в Бизнес

Приоритетно възстановяваме главните напоителни канали, заяви Снежина Динева, изпълнителен директор на "Напоителни системи" ЕАД

Интервю на Лили Мирчева

  • Г-жо Динева, Световната банка направи анализ и стратегия за напояване в България, за което от държавния бюджет бе заплатено, доколкото ми е известно, около 30 млн. евро. Реализира ли се тази стратегия или ще си остане само на хартия?

  • Общата стратегия на Световната банка и към настоящия момент се изпълнява. Тя е част от програмата на правителството за хидромелиоративния сектор. В момента правим бизнес план и анализ дали ще бъде изпълнена в компонент Първи, както беше записано по предложение на Световната банка. Но тъй като има доста приоритети, които не могат да бъдат изпълнени в срок, ще бъде преразгледана и най-вероятно може би ще остане компонент Трети от изпълнението на Стратегията, т.е. ние продължаваме изпълнението на общата стратегия на Световната банка, но най-вероятно – стабилизация и запазване на статуквото на Напоителни системи. Към настоящия момент вървим към тази визия, тъй като показваме доста добри финансови резултати и стабилизация в поливното земеделие, разширяване на поливни площи и усвояване на европейски средства в бъдеще. Стремим се и към изчистване на финансовите ни задължения, за да можем да бъдем бенефициенти по европейски програми, т.е. искаме да стабилизираме самото дружество. Но основната ни цел е чрез рехабилитация на напоителната инфраструктура да намалим себестойността на цената на водата и така да отговорим на земеделските производители в очакванията им за спад в цената на водата. 

  • Тази година фермерите бяха ужасени от новата методика, по която изчислявате цената на водата за напояване. Това поскъпване може ли да продължи в годините? Както виждате напояването става непосилно за стопаните?

  • За първа година към настоящия момент се изпълнява методиката, приета на 20 януари 2017 г. от Министерския съвет. Знаете, че всяко ново нещо, което се прилага за първи път, търпи съответните промени.

  • В град Лозница, който е крупен център на малинопроизводството в България, има сдружение за напояване, но по една или друга причина техният проект не се е реализирал. Фермерите твърдят, че малинопроизводството е на второ място след ориза по консумацията на вода и специално в района на Лозница и Попово са въведени редица иновативни методи и системи за напояване с цел икономия на водата. Но за съжаление няма интегрирано разграничение между тези хора, които се стараят да икономисват водата и тези, които я използват на воля. Как ще изгладите тези противоречия?

  • Целта на Министерството на земеделието и храните е да се разширяват поливните площи. Правим проучвания къде са площите, които можем да разширим с най-ниски инвестиции в момента и къде има нужда от повече средства за мащабно разширяване на напоителните полета.

  • От браншовата организация на малинопроизводителите настояват ягодоплодните и малините да бъдат включени като приоритетни култури за напояване по две причини. Тези култури са първите и последните, които се нуждаят от напояване в рамките на 6 месеца.

  • Съгласна съм и искам да инициирам специална среща след края на поливния сезон със земеделски производители от другите асоциации, за да изчистим проблемите. За първа година се вкарва в ефективно действие методиката за цената на водата и бихме искали да направим работна среща, за да нямаме такива проблеми като тези в началото на поливния сезон.

  • Настоящият поливен сезон е почти в края си. Фермерите твърдят, че около 5-6 пъти се е повишила цената на водата. Отчитате ли техните притеснения?

  •  Според методиката, приета от Министерския съвет за оценяване на водата за напояване, ние от Напоителни системи сме взели всички забележки, които имат земеделските производители относно самото прилагане на методиката. Както казах, тя се прилага за първи път и е двукомпонентна – имаме такса на декар и цена на използваната вода, където няма рязко увеличаване. Смея да твърдя, че и като разходи, и като приходни елементи, успяхме да запазим цените, които бяха актуални преди 2-3 години.

  • Разбираемо е, че и други браншове също ще поискат да получат статута на оризопроизводители, за да ползват преференции за напояване. Има ли шанс да бъдат чути и удовлетворени техните искания?

  • Абсолютно всички производители в България имат шанс – и зеленчукопроизводителите, и картофопроизводителите, и малинопроизводителите... Дано не пропусна някои, но ние работим за това, всички те да бъдат чути при нас. Затова считам, че трябва да се направи работна среща след поливния сезон, да се преразгледат проблемите и ако има някакви корекции, които в бъдеще биха осигурили по-добро приложение и безпроблемно протичане на поливните сезони, да се приемат и да се променят. Производителите всъщност определят облика за земеделието в България, така че – да, имат шанс техните проблеми да бъдат чути и според възможностите на нормативната уредба.

  • Има ли опасност и вашите служители да стачкуват, както направиха в агенцията за борба с градушките?

  • Към настоящия момент възнагражденията в Напоителни системи се изплащат редовно, нямаме забавяне и смея да твърдя, че до края на година сме осигурили средствата за фонд „Работна заплата“ в нашата агенция. Засега такава опасност няма и се надявам, че и в бъдеще ще е така.

  • Коя е следващата стъпка, която ще предприеме дружеството Напоителни системи?

  • Най-важното в момента е да се предприеме стъпка към изпълнение на бизнес програмата, която следва да бъде приета в рамките на няколко месеца и която цели стабилизация на дружеството за намаляване на задълженията, да бъде увеличена събираемостта на вземанията. Относно цените на водата за напояване в момента има методика, по която работим, с тенденция да се разгледат пропуските и да внесем една друга методика, която да работи ефективно другия поливен сезон.

  • Все още ли агенцията е голям длъжник на държавния бюджет и има ли все още много длъжници дружеството?

  • Имаме доста длъжници и съответно и ние дължим доста. Намалили сме с около 3,5 млн. лв. задълженията на Напоителни системи само през последните три месеца, но все още трябва да се предприемат сериозни мерки за финансова дисциплина и считам, че с добро управление, нещата бързо ще влязат в релси. Всъщност ние сме търговско предприятие и за нас земеделските производители са много важен клиент.

  • Къде в България инфраструктурата за напояване е най-зле, с най-много липси и разрушения? Както знаете има области, където са напреднали, но и такава, където инфраструктурата е в плачено състояние. Налага ли се едните да влачат другите?

  • Към настоящия момент дружеството Напоителни системи разработва бизнес план за 5-годишен период за възстановяване и стабилизация на предприятието. Не знам дали в мярка 4.3 от Програмата за развитие на селските райони ще бъде включено напояването или ще зависи само от наши средства, но към настоящия момент главните напоителни канали са приоритетни за възстановяване. Надявам се в рамките на тази и на следващата година да се похвалим с възстановяването на дюкер Попово, който е сред приоритетните ни обекти, тъй като в района на Лудогорието ще бъдат възстановени най-много поливни площи след неговата рехабилитация. Направили сме съответната количествено-стойностна сметка и знаем какво трябва да се предприеме. В момента уточняваме какво точно финансиране е необходима да се осигури и периода за възстановяване. Не смея да давам обещания сега, тъй като трябва да се вземе решение от Съвета на директорите на дружеството и съответно да бъде одобрено от министъра на земеделието, но се надявам искрено през следващия поливен сезон да можем да се похвалим в рехабилитация или поне със започване на такава.

  • Тази година времето бе много нестабилно дори странно – от порои, наводнения и градушки до суша. Има ли вече някакви анализи на тазгодишния напоителен сезон?

  • Не сме го приключили още. След като приключи, ще ви дам пълен анализ.

Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

През миналата седмица цените на основните зърнени култури на пазарите от двете страни на Атлантическия океан се движеха в низходяща посока. С по-изразени отрицателни ценови отклонения и в Европа и в САЩ отново беше пшеницата. На 17 август котировките на мека зимна пшеница на борсата в Чикаго се сринаха до най-ниските стойности от четири месеца насам - $152/т ($156,60/т – 17.08.16 г.). На борсата в Париж цената на септемврийския контракт мелничарска пшеница в рамките на седемдневния период (11-17.08.) се срина с 5 евро – до EUR 156,50 за тон. С 3-5 евро поевтиня западноевропейското хлебно зърно и на експортния пазар – до ЕUR161/т FOB Руан за пшеница (11-12% протеин) и EUR164-166/т СРТ Хамбург и EUR170-174/т FOB Балтийско море за германска пшеница12,5% протеин (EUR167/т FOB Руан /СРТ Хамбург и EUR172-177/тFOB Балтийско море на 17.08. 16 г.). Основният фактор за понижението на цените на пшеницата е изобилното предлагане и очертаващият се агресивен износна пшеница от черноморския регион, най-вече от Русия. Водещите американски анализатори (USDA) прогнозират, че добивът от пшеница в Русия през 2017/18 г. ще възлезе на 77,5 млн. т в сравнение с 72,0 млн.т очаквани през юли и 72,5 млн.т произведени през 2016/17 г. Експортният потенциал на Русия се оценява от западните експерти на 31,0- 31,5 млн.т пшеница, в сравнение с 30,5 млн.т очаквани през юли и 27,8 млн.т натоварени за износ през 2016/17 г. Последните информации от Русия показват, че настроенията там са още по-оптимистични и горната граница на прогнозирания добив от пшеница вече се движи в диапазон 77-80 млн.т.

Руската пшеница отново беше безспорен фаворит в последния мащабен египетски търг. На 16 вгуст Държавната египетска агенция GASC информира за покупката на 355 хил. тона пшеница за товарене 20-30 септември, в това число 295 хил.т от Русия и 60 хил. т от Украйна по цени от $192,20 до $193,80/т FOB, което е с около 10 долара под нивата реализирани на предишния търг, проведен на 25 юли.

Резултати от Египетския търг от 16 август 2017 г.

Количество в хил. тона

Произход

Продавач

Цена FOB $ за тон

Фрахт

$ за тон

Цена C&F

$ за тон

60

Русия

Louis Dreyfus

193.80

13.60

207.40

55

Русия

Union

192.20

16.05

208.25

60

Русия

ECTP

193.80

15.55

209.35

60

Русия

Union

193.80

15.55

209.35

60

Русия

Union

193.80

15.55

209.35

60

Украйна

Louis Dreyfus

193.80

16.43

210.23

Тенденцията при цените на царевицата на европейския пазар също остана низходящаглавно вследствие на понижението на цените на пшеницата в ЕС и поевтиняването на царевицата на американския пазар. Ноемврийският контракт царевица завърши седмичния период в Париж с отрицателно отклонение от 4 eвро на равнище EUR 161,25. В момента френската царевица се котира за износ на база FOB Атлантика по EUR162FOB в сравнение с EUR177/т FOB на 17.08.16 г.

 

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 23

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта