За първи път от шест години насам световното производство на хлебно зърно ще е по-малко от потреблението, но преходните запаси са огромни, коментират от Софийската стокова борса

Лили Мирчева

Цените на пшеницата на водещите европейски и световни пазари се повишиха между 8% и 12% през последната година, съобщиха от Софийската стокова борса (ССБ). В Германия тон пшеница се търгува за 214 долара, 208 долара за тон във Франция и 201 долара за тон в САЩ. Поскъпване на зърнената култура отчитат в Русия и Украйна. В момента Русия продава пшеница по 210 долара за тон, а Украйна – по 208 долара за тон. В същото време има пълен застой в България. През март пшеницата у нас се е търгувала, без данъци и такси, средно по 183 долара за тон, което на вътрешния пазар е на миналогодишното ниво от около 300 лв. за тон, коментира Антонина Белопитова, директор в ССБ.

Експертите очакват агресивния износ от Черноморския басейн да продължава да оказва негативно влияние върху цената на българската пшеница. Белопитова припомни, че Египет продължава да купува основно руска и румънска пшеница.

Прогнозата на Световния съвет по зърното (ССЗ) е в стопанската

2018/2019 година реколтата от пшеница до достигне 740.8 млн. тона

или със 17 млн. тона по-малко от предходната година, което бележи спад около 2,5 процента. За първи път от шест години насам производството на пшеница в света ще е по-малко от глобалното потребление, което се очаква да бъде около744 млн. тона. От Софийската стокова борса уверяват, че ситуацията не е критична, защото преходните запаси от хлебно зърно са рекордни – 256 млн. тона.

Според експертите на Американския департамент по земеделие (USDA) предлагането на пшеница на международните пазари ще достигне рекордните 1,4 млрд. тона. Те преизчислиха и оценката си за крайните запаси през 2017/18 стопанска година до 254,6 млн. т (което е с 2 млн. тона повече). Оценката за производството на пшеница в света е повишена незначително с около 1 млн. тона до 759,7 млн. тона. Без промяна е оставена прогнозата за експортния потенциал - 182 млн. тона. Прогнозата за износа на Русия е повишена с 1 млн. тона до 38,5 млн. тона. Данните са цитирани от сайта UkrAgroConsult.

Експертите от Международния съвет по зърното също очакват по-добра реколта от пшеница в САЩ и Австралия, и по-малка в ЕС. Най-голям ръст на произведена пшеница прогнозират в Австралия, където очакваното увеличение е около 4 млн. тона. В САЩ ще бъдат ожънати около 1 млн. тона повече жито, а за Европейския съюз прогнозите са за спад от 3 млн. тона до 148 млн. тона.

Цената на царевицата в България също е в застой

от нивото през март 2017 година, когато е била между 280 и 300 лева за тон, съобщават от ССБ. Докато цената на американската и украинска царевица се повишава на годишна база с около 19%, а френската - с 10 на сто. В момента цените са между 205 долара във Франция и 188 долара за тон царевица в САЩ.  

Цената на слънчогледа у нас през последната година бележи спад с 11%

до около 560 лева за тон, за разлика от миналата година, когато маслодайната култура се търгуваше по 680 лева за тон, сочат данните на Софийска стокова борса. На международните пазари продължава засиленият интерес не само за украински, но и за руски слънчоглед. Цените остават стабилни от около 384 долара за тон. По данни на Световния съвет по зърното новата реколта от слънчоглед в света се очаква да е с около 2 млн. тона по-малко от миналогодишната и да достигне до 45 млн. тона.

От USDA намалиха прогнозата си за

глобалното производство на соя през текущия сезон

с 6,1 млн. тона до 334,8 млн. тона, информира „Зерно Онлайн”. Причина за очаквания спад на производството в Аржентина и Уругвай. Повишаването на оценката за бразилската реколта до рекордните 115 млн. тона обаче не успя да компенсира общия спад.  Оценката за глобалния експорт на соя също е понижена с 2 млн. тона. Повече соя се очаква да изнесат Бразилия, Русия и Украйна.  Запасите от соя се очаква да намалеят с 3,6 млн. тона до 90,8 млн. тона.

 

Публикувана в Бизнес

Годината започна с намаление на изкупните цени на кравето мляко през първите два месеца. Индикация за обръщане на тренда е и разликата между средната изкупна цена на суровото мляко (35,1 евро/100 кг.) и средната претеглена цена, измерена през цените на сухото мляко и маслото (29,8 евро/ 100 кг.), в края на януари. Натиск върху цените в ЕС оказва и освобождаваните количества сухо мляко от складовите запаси. През март 2018 г. е постигната най- ниската цена за сухо мляко в последните няколко години – 133 евро/100 кг. Освобождаване на сухо мляко при толкова ниски цени застрашава възстановяването на изкупните цени на суровото мляко от предходната година.

Очакваме поскъпването на еврото спрямо щатския долар да окаже негативно влияние на конкурентоспособността на европейските продукти на пазари, силно чувствителни към цената, като пазарите на сухи млека и млечни мазнини. През изминалата година Съвета за износ на млечни продукти на САЩ (USDEC) е приел план за увеличаване на износа на млечни продукти в обем с 5%, което представлява от 15 на-20% увеличение на износа, като дял от производството. 
Фокусът е върху нарастващата средна класа в Азия и останалите части на света. Очаква се, те да допринесат за ръст при световната търговия със сухи млека и суроватка от над 1 милион тона. Значителният внос на млечни продукти в Китай, в последните години до голяма степен е обусловен от убеждението на потребителите, че тези продукти са с по-високо качество и по- безопасни сравнени с местното производство. Повечето преработватели дори изписват на опаковките си страната на произход на млечните суровини. Но изследване направено сред китайските потребители, показва, че доверието в китайските преработватели се възстановява от 50% през 2008 г. на 75% през миналата година. т.е. не е възможно да се разчита само на Китай, да поеме излишъка от суровини и млечни продукти на световния пазар в бъдеще поради очакването за увеличение на производството на китайските млечни стопанства, въпреки увеличението на покупателната способност на средната класа в тази страна.  
Публикувана в Бизнес

Игор Валентович

В навечерието на католическия Великден Министерството на земеделието на САЩ (USDA) неприятно изненада пазара с ниската си прогноза за площите за царевица и соя в САЩ. Според разчетите на USDA американските фермери ще засеят с царевица 88 милиона акра, а това е с 1,5 млн. акра под очакваното от търговските среди равнище. Веднага след оповестяването на тези данни котировките на царевицата в Чикаго избиха нагоре, като в рамките само на един ден фуражното зърно поскъпна на най- голямата зърнена борса в света с близо 6 долара - до $153,70 за тон за доставка през май. Рязкото поскъпване на царевицата се отрази здравословно и върху цените на пшеницата в Щатите и към 31 март експортните котировки на мека червена зимна пшеница се върнаха към по-високите стойности от края на предишната седмица - $198-200FOB ($180/т – 30-31.03.17 г.).

Европейският пазар и през изминалите седем дни (22.03-29.03.) остана респектиращо стабилен. На 20 март майският контракт мелничарска пшеница затвори на борсата в Париж на равнище EUR163,75/т, а юнската царевица се търгуваше по EUR164,50/т, в сравнение с 163,75/т и 162,75/т съответно на 22 март 2018 г. (EUR 166,25/т и161,50 – 29.03.17 г.). На експортния фронт липсваха значими ценови промени. На 29-30 март френска мелничарска пшеница (11,5-12,5% протеин) се предлага за износ от Руан по EUR 166 FOB, а германската хлебна пшеница (мин. 12,5% протеин) се търгуваше по EUR169/т СРТ Хамбург/Рощок и EUR173-178/т FOB Балтийско (EUR 170 FOB Руан; EUR171/т СРТ Хамбург и EUR176-180/т FOB Балтийско море – 29-30.03.17 г.).

Пазарът на царевицата в ЕС също беше стабилен. Експортните котировки на основната фуражна култура през миналата седмица се задържаха в тесен ценови коридор EUR164-166/т FOB Руан/Бордо (EUR 172-174/т – 29.03.17 г.).

Експортните котировки на руска и украинска пшеница 12,5% протеин се стабилизираха в границите $203-208FOB ($188-190/т FOB на 29-30.03.17 г.).

Пазарните участници с нетърпение очакват подробности от мащабния египетски търг за внос на хлебно зърно. Официалните резултати от тръжната процедура все още не са оповестени, но според търговски източници на 29 март държавната египетска агенция GASC напазарува общо 455 хил. тона руска и 120 хил. тона румънска пшеница за товарене в края на април- началото на май по $233,18/т - $235,50/т C&F.

Публикувана в Бизнес

Доматите поевтиняха тази седмица с 3,3 на сто и се продават по 1,76 лева за килограм, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/. Краставиците от внос поевтиняват с 9,3 на сто до 2,43 лева средно за килограм. Картофите поевтиняват с 3,5 на сто и се търгуват по 0,55 лева за килограм на едро. Цената на морковите остава без промяна 0,80 лева за килограм, а зелето поскъпва с 6,9 на сто и се търгува по 0,62 лв./кг на едро. Зелената салата поевтинява с 8,6 на сто до 0,53 лева за брой. Индексът на тържищните цени /ИТЦ/, който отразява цените на хранителните стоки на едро, падна тази седмица с 1,83 процента до 1,455 пункта.

Базовото ниво на ИТЦ - 1,000 е от 2005 година.

Ябълките поевтиняват със 7,4 на сто и се продават по 1,37 лв./кг. Цената на лимоните се понижи с 2,1 процента, до 2,28 лева. Портокалите поевтиняват с 2,3 на сто, до 1,26 лева за килограм. Мандарините поскъпват с 6,5 на сто и се продават по 1,96 лв./кг.

Кравето сирене поевтинява с 0,5 на сто, до 5,84 лв./кг; кашкавалът, тип "Витоша", поевтинява с 0,8 до 10,80 лв./кг, а олиото поевтинява с 1,0 на сто до 1,93 лева за литър. Каймата поевтинява с 1,0 на сто и се търгува по 4,84 лева за килограм. Пакетче краве масло от 125 грама се се търгува за 2,26 лева. Пилешкото замразено месо поскъпва с 2,1 на сто и се продава по 3,94 лева за килограм на едро. Захарта се търгува по 1,16 лв./кг, а брашното, тип "500" - по 0,83 лева. Яйцата се продават по 0,20 лева за брой на едро в края на седмицата.

Публикувана в Бизнес

Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват спад с 5.1%, като спадът в растениевъдството е с 8.4%, а в животновъдството се наблюдава увеличение със 7.5%, сочат данните на Националния статистически институт.Индексът на цените на производител в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2017 г. намалява с 4.7% спрямо същото тримесечие на 2016 година. Индексът на цените на продукцията от растениевъдството се понижава със 7.5%, а цените на продукцията от животновъдството се увеличават с 8.9%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава спад в цените на зърнените култури - с 1.8%, на техническите култури - с 13.8%, на пресните зеленчуци - с 9.2%, на картофите - с 15.5%, и на плодовете - с 6.0%. По-високи са единствено цените на фуражните култури - с 39.8%. По-ниски са цените на царевицата за зърно - с 5.9%, на овеса - с 20.2%, на рапицата - с 18.0%, на слънчогледа - с 15.3%, на фуражния грах - с 21.4%, и на тютюна - с 3.2%. Намаление се наблюдава в цените на оранжерийните домати - с 16.9%, на оранжерийните краставици - с 13.4%, на морковите - със 7.7%, на зрелия кромид лук - с 4.4%, и на пипера - с 25.0%. Понижение отбелязват и цените на ябълките - с 8.8%, на култивираните гъби - с 21.6%, и на гроздето - с 6.0%. По-високи са цените на твърдата пшеница - с 10.0%, и на неолющения ориз - с 18.4%.

Спрямо същото тримесечие на 2016 г. се наблюдава увеличение в цените на живите животни - с 1.6%, и на животинските продукти - със 17.7%. Увеличение е отчетено в цените на едрия рогат добитък - с 13.8%, и на козите - с 4.1%. Намаляват цените на свинете - с 1.7%, и на домашните птици - с 2.9%. Цените на овцете остават без промяна. При животинските продукти най-голямо е увеличението в цените на кравето мляко - с 29.6%, и на кокошите яйца за консумация - с 29.2%. Цените на биволското, овчето и козето мляко отбелязват намаление - съответно с 2.5, 18.7, и 8.1%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. намаление е отбелязано в цените на техническите култури - с 15.4%, на пресните зеленчуци - с 18.2%, на картофите - с 16.3%, и на плодовете - с 11.8%. Увеличение се наблюдава единствено в цените на фуражните култури - с 34.9%. В животновъдството цените на живите животни намаляват с 2.7%, а на животинските продукти се увеличават с 19.6%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. по-ниски са цените на царевицата за зърно - с 5.8%, на ориза - с 16.1%, на слънчогледа - със 17.4%, на фуражния грах - с 18.9%, и на тютюна - с 6.6%. Понижение е отчетено в цените на оранжерийните домати и краставици - съответно с 25.8 и 7.1%, на бялото главесто зеле - с 25.3%, на морковите - със 17.5%, на зрелия кромид лук - с 26.6%, и на пипера - с 29.8%. По-ниски са цените на ябълките - с 5.5%, на орехите - с 20.4%, на култивираните гъби - с 21.7%, и на гроздето - с 11.6%. По-високи са цените на меката пшеница - с 2.9%, на твърдата пшеница - с 8.9%, и на рапицата - с 2.0%.

В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. увеличение се наблюдава в цените на едрия рогат добитък - с 9.2%, и на козите - с 10.4%. Понижение е отчетено в цените на овцете - с 2.1%, и на домашните птици - с 12.0%. При животинските продукти най-голямо увеличение се наблюдава в цените на кокошите яйца за консумация - с 39.2%, и на кравето мляко - с 32.5%. Намаление е отчетено в цените на овчето мляко - със 17.6%.

Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2017 г. се повишава с 2.0% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 1.7% спрямо 2016 година.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо съответното тримесечие на 2016 г. се увеличават цените на електроенергията и горивата - с 2.9%, на минералните торове - с 9.6%, и на продуктите за растителна защита - с 6.2%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 2.2%, на ветеринарномедицинските продукти - с 4.3%, и на фуражите - с 1.0%.

През четвъртото тримесечие на 2017 г. спрямо 2016 г. индексът на цените на електроенергията се увеличава с 6.3%, а на продуктите за растителна защита - с 5.2%. По-ниски са цените на посевния и посадъчния материал - с 2.5%, на минералните торове - с 1.3%, на ветеринарномедицинските продукти - с 3.8%, и на фуражите - с 2.1%, сачат данните на статистиката.

Публикувана в Бизнес

Приходите от износа на пшеница от Европейския съюз през 2017 г. са намалели с 27,5% до 4,03 млрд. евро от 5,55 млрд. евро през 2016 г., сочат данни на Европейската комисия, цитирани от електронното издание AgriCensus. Все пак през последния месец на миналата година спадът е забавил темпо до 17,4% спрямо декември 2016 г., като доставките за чужбина са възлезли на 347 млн. евро.

В най-голяма степен е намалял износът за някои от традиционните купувачи на европейска пшеница – за Египет например понижението е с 25% до 1,35 млрд. евро.

Като причина за спада в износа на пшеница от ЕС са посочени повишаването на обменния курс на еврото спрямо останалите световни валути и нарасналата конкуренция от страна на традиционни производители като Русия и Аржентина, подбиващи цените на международните пазари.

Положението не е много по-розово и през настоящия селскостопански сезон, започнал на 1 юли 2017 г. В края н февруари доставките от ЕС за трети страни са намалели с 19% до 12,84 млн. тона, а големи производители на пшеница в общността като България, Румъния, Германия и Полша отчитат спад на износа за трети страни на годишна база, подчертават от изданието.

Публикувана в Бизнес

Цените на основните зърнени контракти по световните борсови пазари продължиха леко да пълзят нагоре през седмицата. В Чикаго пшеницата се повиши с 1,91 долара до 167,62 щатски долара за тон, във Франция имахме плюс 4 евро до 164 евро за тон, а в Украйна и Русия котировките обърнаха тренда и поскъпнаха с по 1 долар до съответно 194 и 197 щд./т. При царевицата промяната в цените е абсолютно единодушна – повишение с 2 долара в САЩ и Аржентина и с 2 евро във Франция и съответни цени от 168 щд./т., 171 щд./т. и 158 евро/т. Рапицата също поскъпна с 3,75 евро в Евпорейския съюз /Еuronext/ до цена от 350 евро/т. Ечемикът във Франция я последва с нови плюс 3 евро до 166 евро/т.

В Ротердам нерафинираното слънчогледово олио също се повиши с 5 долара и сега цената му е 802,50 щд./т, а рафинираната захар в Лондон стана единственото изключение в таблицата и поевтиня с 4,80 долара до 350,80 щд/т.

В кръг "Зърно" на „Софийска стокова борса” АД цените на контрактите предлагат незначителни промени, защото купувачите бяха твърде мълчаливи – хлебната пшеница се предлагаше на 290-300 лева за тон, царевицата е на същата цена – 290-300 лв./т. Фуражна пшеница в чували се търси на 400 лв./т., а предлагането е за насипна от място на 265-270 лв./т. При маслодайния слънчоглед вече няма търсене, предложенията остават на 570-580 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да бъдат без промяна, има търсене за овес, захар и каменна сол, олио в бутилки се предлага на начална цена от 1,80 лева за литър.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД продължават активните сделки от групата на енергоносителите и горивата – продадоха се дърва за горене на 150 лв./т. и еко брикети на 400 лв./т. Изкупиха се и бензин А95 Н в диапазона от 1730 до 1750 лева за хиляда литра, бензин А96 Н на 1 850 лв./хил. л. и бензин А98 Н от 1 980 до 2020 лв./хил. л. Сделки имаше и за дизелово гориво Б 6 от 1 770 до 1 790 лв./хил. л., за гориво за отопление от 1 574 до 1 640 лв./хил. л. и газьол за ПКЦ на 1 626 лв./хил. л.

Публикувана в Бизнес

Фермерите все повече се опитват да заменят основните си култури с някоя допълнителна, която да им носи висок приход коментира Георги Герджиков, промоутър на Пионер Семена - България за района на Добрич и за големи клиенти

Интервю на Лили Мирчева

-Г-н Герджиков, все по-често се говори за проблем с т. нар. заместващи култури. Какъв е този проблем?

- Тази година проблемът възникна с пълна сила заради ниските изкупни цени на основните зърнени култури – царевица, слънчоглед и пшеница. Колегите все повече се опитват да заменят основните си култури с някоя допълнителна, която да им носи висок приход. Една такава култура, която в момента излиза на пазара, е нахутът. Досега се водеше като протеинова култура, но след спорове, в които се изказаха различни мнения, се реши да не я водят като протеинова култура. Основната причина за това е, че тази година засетите площи с нахут може да достигнат 2 милиона декара. Това означава, че така ще се изземат субсидиите за всички останали протеинови култури. Затова предложенията са или силно да се намали субсидията на декар, или дори да се премахне подпомагането на нахута като протеинова култура.

- Какво е личното Ви становище по този проблем?

- Аз не искам да вземам страна в спора колко трябва да се подпомага нахутът, а по-скоро - дали трябва или не трябва да се сее нахут. Първото, което трябва да знаем за този култура е, че тя не е борсова култура, т.е. не се търгува в големи мащаби на световната борса, а подлежи на райониране. Нахутът спада към т. нар. конюнктурни култури, които имат засилено търсене в определени райони на света. Затова може да се получи спад, но и свръхпроизводство. Докато при борсовите култури спадът и увеличението стават плавно през определен период от време, приблизително на 2-3 години. При т.нар. конюнктурни култури това може да се случи в една година. Може да има бум на цената, но може и много рязко да падне. Всичко е търсене и съответно - производство.

  • Къде намират пазар българските производители на нахут?

  • Пазарът е ограничен и е предимно в Близкия изток и Азия. Там наистина има търсене, което е традиционно всяка година, дори доскоро имаше известен дефицит на пазара. Но има нещо, което нашите производители не знаят и това е, че цените в България са максимално високи.

  • Каква по-точно е цената у нас?

  • В момента стопаните сключват договори на 1600 – 1800 лв. на тон, като добивите в Добруджа достигнаха 300 кг от декар. Но съветвам фермерите да си представят и цена от 600 лв. на тон, и да си помислят каква ще е реколтата при влажна година.

  • Как се отразява влагата при отглеждането на нахут?

  • Това, което е интересно за нахута е, че във влажни условия рязко намаляват добивите. Това е точно обратното на царевицата, слънчогледа и пшеницата. Добивите са нормални при засушливи условия. Тази култура донякъде може да компенсира засушливите условия, но в никаква степен не трябва да се отглежда на големи площи. Има стопани, които споделят, че ще намалят два пъти площите, засети със слънчоглед, за сметка на нахута. Ако едно стопанство сее около 25% от площите си с дадена зърнена култура, това означава 12% да се засеят с нахут, което за мен е доста безотговорно. При една влажна година добивите, които могат да се получат от нахут, са между 50 и 100 кг от декар. Второто нещо, което трябва да си представят производителите е, че цената няма да е 1600-1800 лв. на тон, а ще падне на 600-800 лв. на тон.

  • Как си обяснявате залитането на фермерите към тази доста рискова култура?

  • Първо – има масово предлагане на смесени семена. Има два вариетета нахут. Единият е т.нар. сорт „Деси“, а другият е „Кабули“. Първият сорт, от който се прави брашно, е твърд и дребен, с тъмнозелен, тъмнокафяв и дори жълтеникъв цвят, с груба повърхност и с неправилни ръбести семена. Растението на този сорт цъфти в розово, много рядко до бяло, а самото стъбло е леко оцветено в антоциан (леко лилаво). Добитите семена от този сорт се използват предимно за брашно. В България се опитваме да отглеждаме едрия сорт „Кабули“. Семена му са кръгли и е доста популярен под названието леблебия. Той е за директна консумация и разликата с другия сорт е, че съдържанието на фибри е доста ниско, а на захари е доста високо. Оттук идва и приятният при консумация вкус. Семената при него са едри и меки. Интересното при този вид нахут е, че растенията цъфтят предимно в бяло и нямат антоцианово оцветяване на стъблото. През миналата година съм посетил много фермери, които имаха смесени посеви. Тези колеги трябва да си представят как ще се представят когато пазарът се насити и търговецът трябва да избира по-качествената стока. Тогава вероятно няма да получат цената или още по-лошо – няма да стигнат до сделка.

  • Защо се получи увеличение на цените в България в сравнение със световния пазар.

  • Това е относително нова култура за България и от две години масово навлиза. Затова за всички площи, които се засеят и получат реколта, има два пътя на реализация. Единият е семената да бъдат продадени за директна консумация и тогава фермерите получават добра цена. Но за съжаление фирмите пропускат да споменат, че търсят едри семена. Ако трябва малко по-професионално да говорим, става дума за кръгло сито над 8 – това означава доста едро семе. Всичко, което падне под кръгло сито 8, досега отиваше за семена, т.е. имаше вторичен пазар, който в никакъв случай не беше по-лош като цена. Искам да си представя догодина, когато ще има семена в изобилие и се питам - къде ще отиде тази част? Обикновено около 30%-35% от добития нахут има исканата форма и големина. В някои от хибридите се гарантира 80% едро семе, но не се получава на практика. Второто нещо както казах, е вторичният пазар на семена. Масово се продават семена, тъй като някой – някъде е прибрал посев и го е заготвил. Никаква гаранция, никакъв контрол от страна на държавата и затова много често се получава смесване на самия посев. Колегата си е свършил всичко чудесно, добивът му е доста висок, но впоследствие се оказва, че нахутът е смесен и няма кой да го купи. Трябва да се отиде на почистване, на разделяне на семената и т.н. Търговията на сорта „Деси“, който е за брашно, е доста трудна, да не кажа, че е почти липсва в България. У нас масово се търси едър нахут. Той е лесен на търгуване, но ако се получи смесена продукция, нищо по договора няма да е издържано.

  • Фирмите, които продават семена, не гарантират ли какъв точно е сортът?

  • Фирмите гарантират, но си имат изисквания при отглеждането и каква да е в крайна сметка продукцията. Не на последно място – при едно насищане на пазара, ще се купи само най-хубавата стока. Всичко останало ще стои и ще чака.

  • А за фураж не може ли да се реализира?

  • На практика става, но липсата на фибри не е добра и за фураж. Така фермерите няма да могат да реализират стоката си.

  • Имате ли данни колко площи бяха засети през миналата година с нахут?

  • Очаква се площите с нахут да достигнат 2 млн. декара, което е кошмарно. Никой не може да каже какво ще се случи ако годината е влажна и добивите паднат, или пък ако нахутът да бъде изваден от протеиновите култури при финансирането.

  • Какво ще посъветвате нашите фермери?

  • Съветвам ги да се свържат с румънските си колеги, които вече минаха по този път и имаха проблеми. Там истерията мина, но при нас все още не е. Ние този мач вече сме го играли. Играхме го с кориандъра преди години и тогава много големи количества стока остана непродадена, а цената падна драстично. Играхме го със слънчогледа за директна консумация. Засяха се огромни площи при многобройни изисквания и в крайна сметка никаква реализация. По 2-3 години стопаните не можеха да го продадат. Минахме през маточината и видяхме, че и при нея имаше задържане на продукция и никакъв пазар.

  • А какво ще кажете за лавандулата?

  • Това идва и при лавандулата. В момента французите имат проблеми заради бактерията, която яде корените и растенията, но трябва да знаем, че този проблем много скоро ще дойде и в България. Не искам да го пожелавам, но няма как да го избегнем – ние сме част от Европейския съюз. Резниците се движат напред-назад, така че и при нас ще дойде заболяването. След това французите ще си направят устойчиви сортове и ще започнат да добиват старите количества лавандула.

  • Какво ще правим тогава с нашите насаждения?

  • Сега всеки си казва – още една-две години да изкарам, но инвестицията в лавандула е доста голяма. Да не говорим, че се разбиват полета. Като се насеят две парчета в средата на блока, другите фермери ще започват да те обикалят. Няма лошо, но ние не сме такава държава, при която земеделието се прави от малки производители. При нас се прави от едрите фермери. Във Франция, Германия, Швейцария хората имат максимум по 200 декара земя. Там не е проблем да се засее лавандула. Нашите фермери имат трактори по 300-400-500 коня. Какво става когато изпратиш такъв трактор за две полета лавандула в средата на блока, защото по проект трябва да сееш на собствена земя. Тук не може да комасираш и да „издърпаш“ лавандулата в единия ъгъл на блока. Колкото е хубаво, толкова е и лошо това. От една страна държавата казва на фермерите да се комасират, но от друга страна – иска лавандулата да е на собствена земя. Нещо трябва да се доизмисли по този проблем. Примерно да се направят региони за производство.

  • Но щом Франция е допуснала да се отглежда толкова голямо количество лавандула, какво пречи на България сега да е номер едно в производството й?

  • Те имат традиции в промишлеността и най-вече в парфюмерията. Това се е случвало вече с лозята. В Началото на ХХ век се е появило насекомото филоксера, което предизвикало масово измиране на лозята във Франция. Тогава България става производител номер едно в лозарството и винарството, но филоксерата дойде и у нас. През това време французите измислиха подложките, направиха калеми и сега си купуваме лози от тях. Франция пак е по-големият винопроизводители в сравнение с нас. Вероятно всичко това ще се повтори, но не го пожелавам на фермерите, защото не останаха много култури, от които да се печели. Хубаво е в началото на годината да си направиш сметка - 3 хил. дка нахут по 400 лв. прави 120 хил. лв., но ако не стане? Не може да се заложи бизнесът на картата „Нахут“. Тя е несигурна, но фермерите масово залитат към тази култура. Щом в Добруджа се обръщат към нея, проблемът е сериозен. Рапицата също е вариант за заместваща култура. Тя има добри добиви, много добре се развива в България. Проблемът е, че фермерите имат неприятности по време на поникването, заради малкото валежи, които имаме по време на сеитбата и заради обработките, които се извършват. 80% от полетата, които губим от рапица, е защото не са поникнали редовно. Съответно плевелите превземат полето. Налага да се допълнително третиране и фермерите казват, че отчитат големи загуби. Ако те се замислят и направят всичко както трябва, няма да е така. За мен е по-нормално да се сее рапица, отколкото нахут. Нахутът е много страшен, той е жив хазарт. Нека го има, но не може стопанство от 10 хил. дка, от които половината трябва да са с пшеница, да има около 2000 - 2500 дка, засети са нахут. Няма никаква логика. Миналата година имаше региони, където валя доста и добивът от нахут беше по 60 кг от декар и то от огромни площи. Завали ли дъжд, нахутът не дава реколта. Той си е азиатска порода и обича сушата.

Публикувана в Растениевъдство

Преобладаваща част от експертите прогнозират, че през 2018 г. изкупните цени на кравето мляко в световен мащаб да бъдат под натиск и да паднат с 1-2% в сравнение с 2017 г. В САЩ се очакват цени през 2018 г. средно около 0,32 US$/кг, а в Нова Зеландия, където заради съществуването на най- големия млечен кооператив Fonterra, цените ще бъдат около 0,69-0,70 US$/кг за членове на кооператива. 

Страната членка с най-бързо развиващо се млечно говедовъдство в ЕС е Ирландия. Причина за това са ниските разходи заради екстензивното производство - обилни валежи и меки зими. През 2010 г. се приема план за увеличение с 50 % на произвежданото мляко до 2020 г., като тази цел вече е изпълнена. Дори в кризисните 2015 и 2016 млечното стадо и продукция продължават да нарастват. За изминалата година нарастването на продукцията е 8% (около 500 хил. т.). Очаква се ново 30% увеличение до 2020 г. 
Руското ембарго за внос на европейски млечни продукти създава възможности за значителни местни и чуждестранни инвестиции. Смята се, че дори ембаргото да падне, европейският експорт няма да се възстанови на предишните си нива.
Според данни на Млечната обсерватория изкупеното мляко в ЕС се увеличава с по-бързи темпове от прогнозите, надминавайки 1,5% увеличение за периода януари-ноември 2017 спрямо същия период на предходната година. В обем увеличението е два милиона тона. Количествата нарастват при големи производители - Германия и Франция, както и при по-малки – Ирландия, Румъния и Белгия. 
При цените на млечните продукти в ЕС се наблюдава тенденция към намаление. Въпреки това цената на маслото остава с 28% по-висока от средната за последните пет години. Сравнени с цените в други региони към 21.01.2017 цената на обезмасленото сухо мляко в Океания е над европейската, но за другите.
продуктови групи са по-ниски. 
Поевтиняването на американския долар спрямо еврото вероятно ще се отрази на износа на млечни продукти от Съюза, особено при сухите млека и маслата. В средносрочен период това развитие може да окаже натиск в посока към намаление на изкупните цени на суровото мляко. 
На месечна база в ЕС е налице покачване на средните цени на фуражите и енергия с 2%, коментират от САРА .
Публикувана в Животновъдство
Понеделник, 22 Януари 2018 11:56

Обзор на Софийска стокова борса

Първата половина на януари премина под знака на новите данни на министерството на земеделието на САЩ (USDA) за състоянието на световния зърнен баланс, запасите от зърнени храни и площите, засети с есенниците в Щатите. Прогнозата за производството на пшеница в света през 2017/18 г е увеличена с нови 1,8 млн. тона в сравнение с декемврийския доклад – до рекордните 757 млн. т., а това е с 6,6 млн. т. над предишния исторически връх, регистриран предходния сезон, и с 21,7 млн. т. над резултата от 2015/16 г. Русия е с основна заслуга за поредното коригиране на прогнозните данни. Реколтата от пшеница в Русия вече се оценява на 85 млн. т. в сравнение с 83 млн. т., очаквани допреди един месец, и 72,5 млн. т., реколтирани през 2016/17 г.

В Чикаго за поредна седмица пшеницата поевтиня с 2,94 долара до 156,23 щатски долара за тон, в Украйна и Франция котировките се понижиха с 2 долара и 4 евро до 192 щд./т. и 158 евро/т. Русия е изключението от тренда – там цената на пшеницата се повиши и движението е с плюс 3,70 долара до 197,00 щд/т. При царевицата цената се стабилизира на нива в САЩ – 162,00 щд./т., в Аржентина – 160 шд./т. и във Франция отбеляза минус 2 евро до 155 евро/тон. Цената на рапицата продължи движението надолу и също спадна с 8,25 евро на Еuronext до цена от 344,75 евро/тон.

В Ротердам цената на нерафинираното слънчогледово олио продължи поредна седмица да възвръща предишния спад и сега цената е 780 щд./т. (+ 5). Рекордът за седмицата държи рафинираната захар в Лондон, която се опитваше да възстанови цената си до преди месец, но сега отново се спусна стремглаво надолу с понижение от 23,80 долара до 353,10 щд./т.

В кръг "Зърно" на "Софийска стокова борса" АД цените на контрактите остават на старите позиции – хлебната пшеница от място се търсеше на 275-285 лева за тон, предлагането е близо – 300-310 лв./т. Фуражна пшеница се предлага на 300 лв./т., а търсенето е на 270 лв./т. Царевицата се движи в подобен диапазон – 270-280 лв./т. „купува“ и 290-300 лв./т. „продава“. При маслодайния слънчоглед търсенето за биологично сертифициран остава на 800 лв./т., предложенията също остават на 1 050 лв./т. Няма раздвижване и при търсенето на маслодаен слънчоглед от място, като купувачите са на 540-550, а продавачите – на 570-580 лв./т. Всички цени са без ДДС.

В кръг „Хранителни стоки” цените на основните суровини продължават да са стабилни. Предлага се слънчогледово олио в бутилки по 1 литър на 1,80 лева за литър и зрял боб в диапазона 2 300 – 2 450 лв./т. без ДДС.

В кръг „Нехранителни стоки” на ССБ АД търговците са по-активни – продадоха се бензин А95 Н в диапазона от 1 666,67 до 1 740 лева за хиляда литра и дизелово гориво от 1666,67 до 1 760 лв./хил. л. Изкупиха се и газ пропан бутан от 775 до 870 лв./хил. л. и природен газ метан на цена 1 095,07 лева за хиляда кубически метра. В разгара на отоплителния период активно се търгуваха пелети и въглища на цени съответно 430 и 257,60 в лв./т. без ДДС. Сделки имаше и за различни видове химически продукти – моторни масла на 6 108,33 лв./хил. л., антифриз в диапазона 3 991,67 – 5 191,67 лв./хил. л., спирачна течност на 3 658,33 лв./хил. л., както и течност за чистачки съответно от 1 033,33 до 3 058,33 лв./хил. л. За поредна седмица продължава предлагането на хидравлично, двигателно, редукторно и турбинно масло.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 25

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта