Създаване на по-добри възможности за работа, повишаване на квалификацията и подобряване на средата за предприемачество. Това са част от целите на Проект „Трансгранични центрове за устойчива заетост в областите на информационните технологии, туризма и селското стопанство“, изпълняван от Трансгранична асоциация E (quilibrum) Околна среда (CBAEE)-Крайова, Румъния; Национален Туристически Клъстер „Българският пътеводител“ (НТК Българският пътеводител) - София, България и Регионален Агробизнес Център-Видин /РАБЦ/- Видин, България. Усилията на партньорите са насочени към подобряване на съвместния пазар на труда на целия трансграничен регион в секторите ИКТ, туризъм и селско стопанство. Също така, подобряване на възможностите за заетост чрез обмен на информация и опит. Новите технологии следва да бъдат интегрирани в тези сектори, с цел повишаване на образованието на населението и подобряване на бизнес мисленето. Споделянето на добри практики в туризма може да бъде ползотворно за интеграцията на региона, тъй като работодателите ще имат възможността да създадат съвместно трансгранично предлагане. Важен приоритет е повишаване информираността на населението с цел по-добро включване в пазара на труда. Амбицията на проекта е да се увеличи броят на участниците в съвместни инициативи за заетост и обучения. Подобряването на диалога с местните и централните власти ще допринесе за по-добро разбиране на важната роля на целевите сектори и за активно ангажиране с проблемите на тези сектори в целия регион. Предоставените обучения, създадените Центрове за устойчива заетост и достъпът до виртуалния Център ще увеличат образователното равнище на населението и ще укрепят знанието за тези области за развитие. Дейностите по проекта, насочени към трансграничния регион, включват: създаване на заетост в сферата на селското стопанство, туризма и информационните технологии; правна и данъчна рамка за създаване на бизнес; създаване на трансгранични центрове за устойчива заетост; обучения по Устойчива заетост; изработка, дизайн и управление на съдържанието на онлайн система за обучение; съвместен обмен между организации и кандидати за работа – Трудова борса за устойчивата заетост; информационна и рекламна кампания. Към момента е разработена обща стратегия за устойчива заетост, наръчници за съвместни инвестиции и създаване на заетост. Разработени са съвместни бази данни за безработни/търсещи работа и за местния трансграничен бизнес. Създадени са два SEM-центрове за устойчива заетост във Видин и Крайова. Изработена е онлайн обучителна платформа, съобразена със специфичните нужди на търсещите работа. През месец май и юни 2018 година ще се проведат и съвместните обучителни семинари във Видин, Плевен, Добрич, Крайова и Калъраш. Проект „Трансгранични центрове за устойчива заетост в областите на информационните технологии, туризма и селското стопанство“ се изпълнява от 13.05.2017 г. и ще бъде финализиран на 12.11.2018 г. Финансовата подкрепа е осигурена от програма INTERREG V-A Румъния - България 2014-2020 и е на обща стойност 365 754.59 €.

Публикувана в Бизнес

Намалението на бюджета за директни плащания за България в новата многогодишна финансова рамка в бюджета на ЕС 2021-2027 г. ще бъде 1%. Без промяна ще останат бюджетите в това направление за Румъния, Словакия и Португалия. За Естония, Латвия и Литва ще има увеличение съответно с 13,6%, 13,2% и 12,3%. Това става ясно от предложението на Европейската комисия за новия бюджет на ЕС.

Комисията предложи да бъде възприето по-балансирано разпределение на подкрепата чрез задължителен механизъм за поставяне на таван на подкрепата. Това включва и разходите за труд, включително в семейния бизнес. Така спестените средства от таваните за плащанията ще останат на разположение на страните членки за преразпределение към други фермери и ще бъдат съсредоточени към малките и средните ферми. „Ако страните членки използват добре тази възможност, това ще означава, че за семейните ферми намалението ще бъде 3,9% в 16 страни. Всъщност бих казал, че ако тази възможност се използва добре, средностатистическият фермер във всяка държава членка няма да претъпи намаление на плащанията.“, коментира еврокомисарят по земеделие Фил Хоган.

Той обърна внимание също на възможността съфинансирането на Програмата за развитие на селските райони да бъде намалено с 10 точки. „Така ако съфинансирането ви е 53%, то ще достигне 43%; или ако e 80%, то ще стане 70%. В зависимост от това на какво ниво е съфинансирането ви, то ще бъде намалено с 10 точки. Това означава, че страните членки ще трябва да компенсират намалението. Ако решат да го направят, няма да има намаление на средствата за ПРСР, което означава, че няма да има намаления във финансирането за фермерите, които извършват дейност в райони с природни ограничения.“, коментира Фил Хоган.

Бюджетът на ЕС за ОСП от 2021 г. до 2027 г. е определен на 365 млрд. евро. Общият бюджет на ЕС за този период е 1,279 трилиона евро, което представлява дял от 1,11% от БВП на 27-те страни-членки на ЕС.

Сега е ред на Съвета да договори своята позиция относно следващата МФР, чието приемане ще се нуждае от съгласието на Парламента. Евродепутатите призоваха преговорите между ЕП, Съвета и Комисията да започнат незабавно с цел евентуално постигане на споразумение преди европейските избори през 2019 г.

Публикувана в Бизнес

Правителството утвърди подписаното през ноември 2017 г. в Рияд Споразумение за сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството и рибарството между българското Министерство на земеделието, храните и горите и Министерството на околната среда, водите и земеделието на Кралство Саудитска Арабия.

Документът подпомага въвеждането на нови технологии в земеделието, животновъдството и рибарството, както и участието в изпълнението на съвместни проекти. Споразумението ще способства за стимулиране на търговията със селскостопански продукти като улесни достъпа до пазара на всяка от страните. Целта е да се насърчат инвестициите в областта на земеделието, животновъдството и рибарството. Предвижда се арабският инвеститор да построи завод за фуражи в Шумен.

Публикувана в Новини на часа

Видин и другите градове от Северозападна България най-вероятно ще се обединят с Търговище и Силистра, а Варна ще е заедно с Бургас. Районите за планиране от шест се намаляват на четири. Всичко това стана ясно във Варна, по време на среща, организирана от регионалното министерство по повод подготвяното ново райониране. Крайно решение все още няма, но участниците споделиха, че на база на досегашните дискусии в страната като най-консенсусен се оформя гореописаният вариант.

МРРБ стартира общественото обсъждане през януари, когато представи три проекта на райониране. Реформата, която няма да засегне административното деление, цели да "намери място" на Северозапада. Заради обезлюдяването тамошният район не покрива европейския критерий за статистическа единица от т.нар. второ ниво, а подобен проблем в перспектива ще има и Северният централен. Всичко това е важно с оглед на европейското финансиране. В единия от проектите на МРРБ Северозападът се обединява с Югозапада, в друг - приобщава Велико Търново и областите между тях. Най-положително обаче е бил срещнат вариантът, при който има Дунавски район от Видин до Силистра, Черноморски, обединяващ Варна, Бургас, Добрич, Шумен, Сливен и Ямбол, Тракийско-Родопски с Пловдив, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Смолян и Пазарджик, а четвъртият е Югозападният. Това означава, че София няма да се обособи самостоятелно, каквито бяха очакванията.

Според варненския областен управител Стоян Пасев председателството на районите ротационно ще се поема от областите, каквото е положението и в момента. Така щяло да е, докато се въведе второ ниво на местното самоуправление, при което районите за планиране щели да имат избираем председател и съвет. По-интересното обаче е, че няма да се размине без нов чиновнически щат. Според проф. Веселина Троева, шеф на дружеството "Национален център за териториално развитие" към МРРБ, най-вероятно ще се създадат управленски структури на районите - национална или регионални агенции, а може и друг вид звена.

Търговище на бунт

Цялата тази ситуация обаче не се харесва в Търговище. Кметът Детелин Димитров заплаши с гражданско неподчинение, недоволен е и областният управител Митко Стайков. Те не искат областта им да е в Дунавския район. Причината не са лоши чувства към Северозапада, а фактът, че икономически и исторически Търговище се интегрира към Варна. Представителите на Североизтока пратиха предложение в МРРБ Търговищка област да се зачисли към Черноморския район. В перспектива са възможни още напрежения. Не е ясно как ще бъдат помирени Варна и Бургас, тъй като единият от градовете трябва да стане център, особено ако се формира местна управленска структура. Жители на Русе пък се притесняват да не получат за "столица" Велико Търново, каквито слухове имаше наскоро.

Публикувана в Бизнес

За 10-годишен период България е намаляла с над 416 хиляди души, отчитат данни от анализ на Евростат за демографските тенденции в страните на ЕС.

През 2007 г. в България са живеели 7 518 000 души, а през 2017 г. населението ни се е стопило до 7 101 859 души.

Според прогнозни данни на националната статистика негативната демографска тенденция ще продължи и през следващите години, като през 2020-та г., населението у нас ще спадне под 7 милиона. 

Публикувана в Новини на часа

Статистиката показва, че към 31 декември 2017 година населените места в България, в които няма население, са 162 на брой. 
Най-голям брой на обезлюдените села у нас има в област Габрово - 61 на брой. На второ място в тази класация е област Велико Търново, където обезлюдените села са 58 на брой. 41 населени места без население има в област Кърджали.

В 22.3% от населените места в България живеят от 1 до 49 души. Тези населени места в страната са 1 172 на брой. Това сочат данните на Националният статистически институт (НСИ) относно населението и демографските процеси в България през 2017 година, в частност - териториалното разпределение на населението.
В България има общо 5 256 населени места. 257 от тях са градове, а 4 999 - села.
Към края на 2017 година в градовете в България живеят общо 5 181 755 души. Това прави 73.5% от цялото население на страната.
Респективно в селата у нас живеят 1 868 279 души, което прави 26.5% от населението на България.
В страната има 6 града с население над 100 000 души. В тези 6 града живее 34.1% от цялото население на България. Това са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора.
НСИ представя и разбивка по статистически райони, области и общини. България е разделена на 6 статистически района, 28 области, 265 общини.
Данните за статистическите райони показват, че точно 50% от населението на страната живее в Югозападния България и Южния централен район. Най-малък по брой на населението е Северозападният район, където живеят 756 хил. души, или 10.7% от населението на страната.
НСИ отчита, че през 2017 г. спрямо 2016 г. населението и в шестте района намалява. Най-голям спад се регистрира в Северозападна България - 1.8% годишен дял. Най-малък спад има е Югозападния район - с 0.3%.
Данните за областите у нас показват, че най-малка по население в област Видин, в която живеят 86 927 души, или 1.2% от населението на страната. Логично най-голяма е област София-град с 1 325 429 души (18.8%).
В 16 от областите населението е под 200 000 души. В тези области живеят 30.1% от населението на България.
НСИ регистрира увеличение на населението в края на 2017 година в само две области - София-град и Кърджали, съответно с 0.1% и 0.2%.
Данните по общини сочат, че разпределението по общини у нас е силно неравномерно. 72 общини (от общо 265) са с население под 6 000 души. В тези общини живеят едва 3.9% от населението на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хил. души живеят 41.0% от населението на страната.
Най-голяма по население е Столична община с 1 325 429 души. След това се нареждат общините Пловдив (345 213 души) и Варна (344 748 души). Най-малката община у нас е Трекляно - 798 души (област Кюстендил).
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя и структурите на населението, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Публикувана в Новини на часа

Докато преза първите два месеца на 2018 година износът на България за трети страни намалява с 20.9% в сравнение със същия период на предходната година, вносът се увеличава с 9.3% и е на стойност 3 483.4 млн. лева (по цени CIF), сочат данните на Националния статистически институт.

Износ

Основни търговски партньори по изнесени стоки от България са Турция, Китай, Съединените американски щати, бившата югославска република Македония, Сърбия и Руската федерация, които формират 56.7% от износа за трети страни. Само през февруари 2018 г. износът на България за трети страни намалява с 24.8% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 142.9 млн. лева.

Износ на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

През периода януари - февруари 2018 г. при износа на България за трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, най-голям ръст в сравнение със същия период на 2017 г. е отбелязан в секторите „Машини, оборудване и превозни средства" (19.9%) и „Артикули, класифицирани главно според вида на материала" (15.2%). Най-голям спад се наблюдава в секторите „Минерални горива, масла и подобни продукти" (68.9%) и „Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн" (52.8%).

Внос

Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени през януари и февруари от Руската федерация, Турция, Китай и Сърбия. Само през февруари 2018 г. вносът на България от трети страни се увеличава с 2.9% спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 654.2 млн. лeвa.

Внос на България за трети страни през периода 2017-2018 година
(Спрямо същия месец на предходната година)

При вноса от трети страни, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - февруари 2018 г. спрямо същия период на 2017 г. най-голямо процентно увеличение е отчетено в секторите „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход" (61.0%) и „Машини, оборудване и превозни средства" (40.8%). Спад се наблюдава само в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти" (17.1%).

Салдо

Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни през периода януари - февруари 2018 г. е отрицателно и е в размер на 1 242.5 млн. лева. По цени FOB/FOB (след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки) салдото също е отрицателно и е на стойност 984.7 млн. лева.

Само през февруари 2018 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни е отрицателно и е на стойност 511.3 млн. лева.

Търговия на България с трети страни и ЕС - общо

През периода януари - февруари 2018 г. от България са изнесени стоки общо на стойност 8 020.5 млн. лв. и в сравнение със същия период на предходната година износът се увеличава с 2.9%.

Само през февруари 2018 г. общият износ възлиза на 3 828.2 млн. лв. и намалява с 5.3% спрямо същия месец на предходната година.

Публикувана в Новини на часа

България може да загуби като традиционни храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“.

Причината е, че Европейската комисия упражнява безпрецедентен натиск върху страната за незабавно прекратяване на закрилата върху географските означения за традиционни български храни. Тя ни е заплашила с наказателна процедура и на 9 ноември 2017 год. В Народното събрание е внесен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Това се постига със създаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези продукти, алармират от Комитета за защита на потребителите.

Огромният проблем, който се създава за българските потребители, е че с измененията в закона се предвижда прекратяване на досегашната регистрация на описаните географски означения. От България се иска да не дава закрила на наименованията на тези храни не само за в бъдеще, но и със задна дата, считано от приемането на страната в ЕС през 2007 г.

"Смятаме, че зад промените се крият лобистки интереси на производители и търговци от други държави членки, които може би са нарушили нечии права в миналото и сега са заплашени от съдебно преследване за това и които отдавна искат да напълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни продукти. В същото време категорично е отхвърлено искането от нашата страна за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална защита в момента" - заявяват от Комитета за защита на потребителите.

Закрилата на географските означения е особено важна, защото ако тя отпадне, те ще могат да се използват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите продукти и районите, в които се произвеждат. По отношение на потребителите географското означение дава гаранция за високо качество на продукта и възможност за избор на продукти с определено утвърдено качество, познато и ценено от него. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район, благодарение на създаването на работни места, повишаване популярността на региона и последващо развитие на земеделие, индустрия и туризъм. Именно такива са и прокламираните цели на защитата на наименованията за произход и географските указания съгласно Регламент 1151/2012. Но не става ясно както тези цели биха се постигнали чрез прекратяването със задна дата на регистрирани по надлежния ред географски означения.

 
 

Докато действа закрилата върху регистрираните географски означения, съществува забрана за неоторизираното им използване, която пази потребителите от имитиращи продукти без същото качество. Ако тази закрила отпадне от лятото на тази година, всеки производител или търговец ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани.

"Ние искаме българското правителство да защити наименованията на българските традиционни храни и да не допуска прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения по облекчена процедура. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“ - заявяват още от Комитета за защита на потребителите.

Публикувана в Бизнес

Трудът в ЕС  е най-евтин в Българи япрез 2017 г., а най-скъп в Дания. Това става ясно от разпространената от Евростат статистика за почасовите разходи за труд.
Средните почасови разходи за труд в цялата икономика (изключва се земеделието и публичната администрация) са в размер на 26,8 евро в ЕС и 30,3 евро в еврозоната. Но тази средна стойност прикрива значителната пропаст между отделните страни членки. Почасовите разходи за труд са най-ниски в България (4,9 евро), Румъния (6,3 евро), Литва (8,0 евро), Латвия (8,1 евро), Унгария (9,1 евро) и Полша (9,4 евро). Най-високи са в Дания (42,5 евро), Белгия (39,6 евро), Люксембург (37,6 евро), Швеция (36,6 евро) и Франция (36,0 евро).
Почасовите разходи за труд в индустрията в ЕС са 27,4 евро и 33,4 евро в еврозоната; в услугите - съответно 26,6 евро и 29,3 евро; в строителството - 23,7 евро и 26,7 евро.
Разходите за труд включват не само възнагражденията и работните заплати, но и разходи извън заплатите - най-вече вноските за социално осигуряване.
В сравнение с 2016 г. разходите в ЕС са се увеличили с 2,3% в ЕС и 1,9% в еврозоната. Във валутния съюз най-голямо увеличение е регистрирано в Литва (+9,0%), Естония (+7,4%) и Латвия (+7,0%). Спад е отчетен само във Финландия (-1,5 на сто). В целия Европейски съюз най-голямото увеличение е в Румъния (+17,1%) и България (+12,0%).

Публикувана в Бизнес

През 2017 година приходите от организиран ловен туризъм в България възлизат на над 6,5 милиона лева, което е с над 1,5 млн. лева повече спрямо преходната година. Това каза при откриването на 24-то издание на специализираната международна изложба "Природа, Лов, Риболов 2018", зам.- министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев в панаира в Пловдив, цитиран от БТА.
По думите му България възвръща авторитета си на предпочитана ловна дестинация в Европа и света, благодарение на добрата отгледна дейност и грижите за дивеча полагани от държавните предприятия и техните ловни стопанства. През 2017 година у нас са ловували близо 5500 ловци, от които 1500 чуждестранни гости с интерес към трофейния отстрел. Много успешна е била изминалата година при отстрела на трофеен благороден елен - завоювани 53 златни медала, при 36 за 2016 г . При елена лопатар златните отличия са 19, при муфлона са спечелени общо 17 медала, от които два златни. Ловът на дивата свиня остава да е най-предпочитан по линия на организирания ловен туризъм, каза още Добрев и посочи, че общо в този раздел са завоювани 262 медала, от които 88 са златните. Той каза още, че през 2017-та България е успешно позиционирана на престижни международни ловни форуми.
На "Природа Лов и Риболов" се представят над 60 фирми, които демонстрират новостите в бранша, както и възможностите за съчетаване на бизнеса и екологията. Заедно с "Природа Лов и Риболов" в Пловдивския панаир се провеждат още специализираната изложба "Цветна Пролет" и изложбата на общините, а от 23 март и 24 март започват Италианският фестивал на красотата и прическата и Международните киноложки изложби.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 14

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта