„Подкрепям в голяма част направените предложения за опростяване на правилата за използване на географските означения“. Това заяви евродепутатът от Групата на социалистите в ЕП Момчил Неков по време на обсъждане в Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП на предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти, (ЕС) № 1151/2012 относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Потенциални български кандидати са Смилянският фасул, Брежанският кестен, Еленският бут, Силистренските кайсии, Странджанският чай и други. Месото от Източнобалканска свиня вече започна процедура по защита, както и Лютеницата от Първомай. До няколко месеца се очаква и решение от Еврокомисията относно Странджанския манов мед.

„Европейските географски означения са символ за качество и биват разпознати на все повече места. От вече над 3 години работя активно по популяризиране на схемите на географските означения в България и в Европа“, заяви Неков.

„Една от най-големите трудности безспорно е събирането на доказателства, че продуктът произхожда от определен географски регион. Приветствам предложението на Европейската комисия /ЕК/ това изискване да отпадне, защото вместо да помага на производителите да имат по-бързо видимост, те биват задължавани в търсене на подобен вид доказателства, а това ги ангажира с допълнителни ресурси - финансови и времеви. А основното им призвание е да запазят и създават поминък в селските региони. Това ще бъде голямо облекчение за производителите, а с това ще се дава по-бързо видимост на уникалните продукти“, коментира Момчил Неков.

Той допълни, че географските означения дават защита. „Никой няма право да имитира продукта, като в същото време потребителят е сигурен, че получава гарантирано качество“, каза Неков.

През 2015 г. евродепутат Неков стартира кампания „Да защитим българския вкус“, като част от нея е работата по идентифициране на потенциални български продукти за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.

Неков активно работи с българските институции за защита на български продукти. За съжаление България има само два защитени продукта – българското розово масло и горнооряховски суджук, за разлика от Гърция, които имат над 100 и Италия, които имат около 300.

Публикувана в Новини на часа

Европейската комисия предлага увеличение на бюджета за следващата година с 3% спрямо текущата, съобщава австрийското издание Volksblatt. Основната причина за това е предстоящото излизане на Великобритания от Общността. Брюксел предлага общият размер на бюджета през 2019 година да достигне 166 млрд. евро. Предвижда се парите за земеделие през 2019 година да се увеличат с 1,2% до 50 млрд. евро.

„Средствата ще са насочени основно към заетостта, младежите, миграцията, сигурността и солидарността, и трябва да доведат до повишаване на добавената стойност на европейските граждани”, заяви еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер. Той призова ЕП и отделните страни членки да постигнат консенсус по отношение на бюджета възможно по-бързо.

По данни на ЕК за 2019 година за постигане на икономически ръст са предвидени близо 80 млрд. евро, 12,5 млрд. евро трябва да отидат за изследователската програма „Хоризонт 2020”, което е увеличение с 8,4% спрямо предходната година. Други 2,6 млрд. евро са предвидени за образование в рамките на програмата „Еразъм +”, което е ръст с 10,4% на годишна основа. Средствата за инфраструктура в рамките на ConnectingEuropeса увеличени с 34,6% до 3,8 млрд. евро, 233,3 млн. евро са предвидени за инициативи  свързани с повишаване на заетостта на младежите в региони с висока младежка безработица. Кохезионните фондове ще се дотират с 57 млн. евро (+2,8%) а 40 млн. евро ще са за структурните фондове на страните членки. 

Публикувана в Бизнес

Правителството се запозна с доклад за резултатите от заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, проведено на 16 април в Люксембург. На него министрите обсъдиха представеното от Европейската комисия предложение за директива относно нелоялните търговски практики във веригата за доставка на храни. Целта на предложението е да създаде минимална регулация на европейско ниво, а държавите членки да имат свобода да приемат по-строги мерки на национално ниво. Държавите членки се обединиха около необходимостта от приемане на директивата в рамките на настоящия законодателен мандат на Европейския парламент.

Също така Комисията представи информация за постигнатия напредък по изпълнението на заключенията на Съвета от юни 2016 г. относно загубата и разхищението на храни. По време на дебата министрите потвърдиха своята ангажираност за намаляване наполовина на разхищението на храните до 2030 г.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия (ЕК) предлага да забранят особено вредните нелоялни търговски практики по веригата на предлагане на храни, за да се осигури по-справедливо участие на малките и средните предприятия от хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство. Освен това предложението включва разпоредби за ефективно прилагане, като националните органи могат да налагат санкции за констатирани нарушения, съобщи пресслужбата на ЕК.

По-малките оператори във веригата за предлагане на храни, сред които са и земеделските стопани, не са защитени от нелоялните търговски практики на партньорите по веригата преди тях. Нерядко те нямат възможности за договаряне, нито друг начин да предлагат продуктите си на потребителите.

Заместник-председателят на Комисията Юрки Катайнен, който отговаря за заетостта, растежа, инвестициите и конкурентоспособността, заяви: Съществува неравенство на позициите за водене на преговори по веригата за предлагане на храни. С това предложение Комисията се изправя решително срещу нелоялните търговски практики. Предприемаме конкретни мерки, защото нелоялното поведение в бизнеса заплашва икономическата жизнеспособност на операторите по веригата. Чрез определянето на минимални стандарти и ефикасно прилагане на правилата искаме да гарантираме, че всички работят в условия на справедлива конкуренция, тъй като това повишава ефективността на цялата верига. Предложението ни е израз на категорична подкрепа за лоялно корпоративно поведение.

Комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган заяви: Колко здрава е една верига, личи от най-слабото ѝ звено. Веригата за предлагане на храни не може да функционира добре и резултатно, ако няма равнопоставени, почтени условия. Представеното днес предложение е в защита на справедливостта - да бъде чут гласът на тези, които не по своя вина се оказват жертва на слабата си позиция за договаряне. Инициативата за забрана на нелоялни търговски практики има за цел да утвърди позициията на производителите и на МСП във веригата за предоставяне на храни и да осигури стабилно и ефективно прилагане. Стремим се да отстраним и фактора „страх"с помощта на процедура за поверителност на данните, когато се подават жалби.

Забраната

Ще бъдат забранени следните нелоялни търговски практики: забавени плащания за нетрайни продукти, анулиране на поръчки в последния момент, едностранни промени по договори или промени с обратна сила и принуждаване на доставчика да плаща за похабени продукти. Други практики ще бъдат допустими само ако са включени в предварително споразумение между страните при ясни и недвусмислени условия: когато купувач връща на доставчика непродадени хранителни продукти; когато купувач принуждава доставчика да плати такса, за да сключи или

да не изгуби договор за доставка на хранителни продукти; когато доставчик плаща за рекламата или за пускането на пазара на хранителни продукти, продавани от купувача.

Кой ще следи нарушителите

Съгласно предложението на Комисията държавите членки трябва да определят публичен орган, отговарящ за прилагането на новите правила. При доказано нарушение отговорният орган ще бъде компетентен да налага пропорционална и възпираща санкция. Той ще може да започва разследвания по своя собствена инициатива или въз основа на подадена жалба. В тези случаи страните, които подават жалба, ще могат да изискат поверителност и анонимност, за да защитят позицията си спрямо търговския си партньор. Комисията ще създаде механизъм за координация между прилагащите органи за обмен на най-добри практики.

Предложените мерки допълват съществуващите в държавите членки мерки и кодекса за поведение на доброволната инициатива за веригата на предлагане на храни. Държавите членки могат да вземат допълнителни мерки, които счетат за необходими.

Предложението на Комисията е за законодателен акт на ЕС (директива) и заедно с оценка на въздействието ще бъде представено на двамата съзаконодатели - Европейския парламент и Съвета, където са представени правителствата на държавите членки.

Предистория на инициативата

В работната програма на Комисията за 2018 г. се посочва, че Комисията ще предложи мерки за подобряване на функционирането на веригата за предлагане на храни, за да се помогне на земеделските стопани да утвърдят своите позиции на пазара и да се подобри защитата им от бъдещи сътресения.

Тази инициатива е следствие от констатациите относно хранителната верига в речите на председателя на Комисията Юнкер за състоянието на Съюза от 2015 и 2016 г. Тя е и политически отговор на резолюцията на Европейския парламент, приета през юни 2016 г., с която Европейската комисия се приканва да представи предложение за законодателна уредба на равнището на ЕС относно нелоялните търговски практики. Освен това през декември 2016 г.

Съветът призова Комисията да извърши оценка на въздействието с цел да се изготви предложение за законодателна уредба или за други, незаконодателни мерки на равнището на ЕС, за да се намери решение за нелоялните търговски практики.

Публикувана в Новини на часа

България може да загуби като традиционни храни „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“.

Причината е, че Европейската комисия упражнява безпрецедентен натиск върху страната за незабавно прекратяване на закрилата върху географските означения за традиционни български храни. Тя ни е заплашила с наказателна процедура и на 9 ноември 2017 год. В Народното събрание е внесен проект за Закон за изменение и допълнение на Закона за марките и географските означения, в който се предвижда отпадане на възможността за национална регистрация на географски означения на земеделски продукти и храни, които попадат в обхвата на Регламент на ЕС 1151/2012 год. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни. Това се постига със създаването на нов член 51а, който изключва от национална регистрация географски означения за тези продукти, алармират от Комитета за защита на потребителите.

Огромният проблем, който се създава за българските потребители, е че с измененията в закона се предвижда прекратяване на досегашната регистрация на описаните географски означения. От България се иска да не дава закрила на наименованията на тези храни не само за в бъдеще, но и със задна дата, считано от приемането на страната в ЕС през 2007 г.

"Смятаме, че зад промените се крият лобистки интереси на производители и търговци от други държави членки, които може би са нарушили нечии права в миналото и сега са заплашени от съдебно преследване за това и които отдавна искат да напълнят българския пазар с нискокачествени млечни и месни продукти. В същото време категорично е отхвърлено искането от нашата страна за бърза и опростена процедура за регистрация на съществуващите географски означения, ползващи се с национална защита в момента" - заявяват от Комитета за защита на потребителите.

Закрилата на географските означения е особено важна, защото ако тя отпадне, те ще могат да се използват недобросъвестно и ще се нанесат вреди на потребителите, на репутацията на самите продукти и районите, в които се произвеждат. По отношение на потребителите географското означение дава гаранция за високо качество на продукта и възможност за избор на продукти с определено утвърдено качество, познато и ценено от него. За географското място, където се произвеждат продукти, защитени с географско означение, ползата е, че това води до глобално развитие на съответния район, благодарение на създаването на работни места, повишаване популярността на региона и последващо развитие на земеделие, индустрия и туризъм. Именно такива са и прокламираните цели на защитата на наименованията за произход и географските указания съгласно Регламент 1151/2012. Но не става ясно както тези цели биха се постигнали чрез прекратяването със задна дата на регистрирани по надлежния ред географски означения.

 
 

Докато действа закрилата върху регистрираните географски означения, съществува забрана за неоторизираното им използване, която пази потребителите от имитиращи продукти без същото качество. Ако тази закрила отпадне от лятото на тази година, всеки производител или търговец ще може да ги употребява при етикетирането на предлаганите от него продукти на пазара. Най-потърпевши от ситуацията ще бъдат потребителите, които ще бъдат заблуждавани, защото тези продукти ще започнат да се предлагат със съмнително качество и фалшифицирани.

"Ние искаме българското правителство да защити наименованията на българските традиционни храни и да не допуска прекратяването на закрилата преди вписването им в единния регистър на Европейската комисия. Препоръчваме да се предвиди разумен срок, в който да се проведе процедурата за вписване на съществуващите географски означения по облекчена процедура. Всичко това трябва да се договори с ЕК в интерес на потребителите на вътрешния ни пазар, но така и на международните пазари, на които се продават „Българско кисело мляко“, „Българско бяло саламурено сирене“, „Български кашкавал“, „Кашкавал Балкан“, „Карловска луканка“, „Карловски луканков салам“, „Лютеница Първомай“ и „Българска боза“ - заявяват още от Комитета за защита на потребителите.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия е одобрила сливането на компаниите Bayer и Monsanto. Това официално бе обявено на 21 март от пресслужбата на организацията.
"Европейската комисия е одобрила плановете на Байер за усвояване на Monsanto като предложените от страните мерки напълно разрешават нашите съмнения за въздействието върху конкуренцията", заяви члена на Евркомисията по конкуренцията Маргрете Вестагер.
Също така в момента Bayer работи върху получаването на подобно одобрение от ФАС Русия.
Байер и Монсанто постигнаха споразумение за сливането през септември 2016 г. Окончателната цена на 1 акция на Монсанто е била 128 долара, а общата сума от сделка е около 66 млрд. долара. С покупката на Monsanto, Bayer ще се превърне в най-големият производител на семена и пестициди в света.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство

Европейската комисия днес е взела решение да изпрати уведомително писмо до България с искане за промени в някои от разпоредбите за облагане с ДДС, съобщават от пресцентъра на ЕК.

Комисията предлага да се променят някои от правилата за ДДС при дружествата, търгуващи с горива, и за използването на активите на дружествата за нестопански цели.

Предложенията са с цел синхронизиране на разпоредбите с правото на ЕС. 

Единият от случаите е свързан с факта, че в момента малките дружества, търгуващи с горива, са задължени да плащат авансово прекомерно високи суми, за да гарантират, че могат да платят дължимото от тях ДДС. За големите дружества е достатъчно само да внесат гаранция в размер, равен на дължимото по сделките им ДДС. Комисията смята, че националното законодателство не е съвместимо с нормите на ЕС (Директивата за ДДС, Директива 2006/112/ЕО на Съвета) и със свободата на стопанска инициатива (член 16 от Хартата на основните права на ЕС).

Oсвен това България се приканва да промени правилата си за начисляване на дължимия ДДС в случаите когато стопански активи се използват за частни или нестопански цели и когато стопански активи се прехвърлят в друга държава членка.

Ако България не предприеме действия по тези две искания в следващите два месеца, Комисията може да изпрати мотивирано становище на българските органи.

Публикувана в Бизнес
Еврокомисарят по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер заяви, че страните членки на ЕС ще трябва да увеличат националните си вноски от 1.0% на поне 1.1% от техния Брутен вътрешен продукт (БВП). Той определи това като компенсация за Brexit и за да се осигурят необходимите средства за новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. 
След излизането на Великобритания от Общността в бюджета на ЕС ще се отвори „дупка“, а има амбициозни програми за изпълнение в различни области – миграция, отбрана и сигурност, климатични промени и други.
По думите на Йотингер 1% от БВП като вноска в европейския бюджет няма да бъде достатъчно и ще постави ЕС пред тежък избор – селско стопанство или друго да подкрепи. Според еврокомисаря е нужно увеличаване на приноса на всички страни-членки.
Той представи своята позиция вчера на брифинг в Европейската комисия в Брюксел. По-рано през деня се проведе дискусия в ЕК за новата Многогодишна финансова рамки на ЕС след 2020 г. Обсъжда сеувеличаване на вноската на поне 1.1% от БВП на държавите членки, като все още не е решено какви нови инструменти ще бъдат финансирани от европейския бюджет. 
 
Ефектът от Brexit няма да може да се компенсира чрез ново намаляване на разходите, тъй като ЕК вече ги е ограничила с 5%, обясни Йотингер и посочи, че работещите в селското стопанство в Австрия например са абсолютно против намаляването на разходите на ОСП. 
 
Европейските фондове ще финансират само проекти, които носят реална добавена стойност, подчерта Йотингер, като припомни, че ЕК предлага модернизиране на рамката и опростяване на правилата за подкрепа. 
В момента се работи по определение за добавена стойност. То ще се прилага за новите проекти, както и за цялостното финансиране на Кохезионната политика и ОСП. 
 
 
Публикувана в Бизнес

Темповете на растеж в еврозоната и ЕС през изминалата година надхвърлиха очакванията с продължаването на прехода от възстановяване към икономически растеж. Според оценките икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло са отбелязали растеж от 2,4 % през 2017 г., което представлява най-бързият темп за последното десетилетие. Очаква се силните резултати да продължат през 2018 и 2019 г., като в еврозоната и ЕС бъде постигнат растеж от съответно 2,3% и 2,0%, съобщиха от ЕК, цитирани от БГНЕС. Икономическият растеж в България се очаква да остане стабилен, като Брутният вътрешен продукт нарасне с 3.7% през 2018 и 3.5% през 2019 благодарение на силното вътрешно търсене. Инфлацията в България се очаква да се покачи до 1.4% през 2018 и 1.5% през 2019 в резултат на увеличеното търсене и ръста на доходите. Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията, отговарящ за еврото и социалния диалог, а също така и за финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари, заяви, че европейската икономика се представя по-добре от очакваното, а интензивният растеж вероятно ще продължи и през следващата година. „Необходимо е да продължим усилията си, за да гарантираме, че ползите от този растеж ще бъдат усетени от всички европейци. Трябва да използваме сегашната възможност, за да увеличим устойчивостта на нашите икономики и да задълбочим Икономическия и паричен съюз”, добави Домбровскис. От своя страна Пиер Московиси, комисар по икономическите и финансовите въпроси, данъчното облагане и митническия съюз, заяви, че икономиката на Европа започва 2018 г. в много добро състояние. „В еврозоната не са отбелязвани такива темпове на растеж още от периода преди началото на финансовата криза. Безработицата и дефицитите продължават да намаляват, а нарастването на инвестициите най-сетне става в значим мащаб. Икономическият растеж е също така по- балансиран, отколкото беше преди едно десетилетие, и ако приложим подходящи структурни реформи и отговорни фискални политики, той може да бъде и по-траен. Тази възможност за извършване на реформи няма да продължи дълго време - сега е моментът да вземем необходимите амбициозни решения за укрепване на Икономическия и паричен съюз”, коментира Пиер Московиси. Сегашната оценка за растежа на БВП през 2017 г. от 2,4 % надхвърля предвижданията в есенната икономическа прогноза от ноември за растеж от 2,2 % в еврозоната и 2,3 % в ЕС. Прогнозният растеж за 2018 и 2019 г. на икономиките както в еврозоната, така и в ЕС като цяло също претърпя увеличение след ноември — от 2,1 % на 2,3 % за текущата година и от 1,9 % на 2,0 % за 2019 г. Причините са както силно изразеното въздействие на възходящата фаза на икономическия цикъл в Европа, където пазарите на труда продължават да се подобряват, а икономическите нагласи са особено положителни, така и по-голямото от очакваното активизиране на икономическата дейност и търговията в световен мащаб. Силното търсене, високата степен на използване на капацитета и благоприятните финансови условия вероятно ще се отразят положително на инвестициите през прогнозния период. Очаква се същинската инфлация, която изключва нестабилните цени на енергията и непреработените храни, да се запази умерена в условията на бавно възстановяване от стагнацията на пазара на труда и все още слаб натиск за увеличаване на заплатите. Общата инфлация ще продължи да се влияе значително от цените на енергията и се очаква леко да се увеличи. През 2017 г. инфлацията в еврозоната достигна 1,5 %. Според прогнозите това равнище ще се запази през 2018 г., а през 2019 г. ще се увеличи на 1,6 %. Рисковете за прогнозирания растеж остават до голяма степен балансирани. Възможно е икономическият растеж да надхвърли очакванията в краткосрочен план в съзвучие с положителните икономически нагласи. В средносрочен план високите цени на активите на световния пазар могат да се повлияят неблагоприятно от евентуална преоценка на рисковете и основните икономически показатели. Продължават да са налице рисковете с неблагоприятен ефект, свързани с неясния изход от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС, както и свързаните с геополитическо напрежение и възприемане на по-национално ориентирани и протекционистки политики. Предвид текущите преговори относно условията на напускане на ЕС от Обединеното кралство, нашите прогнози за 2019 г. се основават на чисто техническо допускане, че статуквото в търговските отношения между ЕС-27 и Обединеното кралство ще се запази. Това се прави само за целите на прогнозирането и няма връзка с текущите преговори в рамките на процедурата по член 50.

Публикувана в Бизнес

Европейската комисия (ЕК) обяви днес няколко наказателни процедури срещу България в различни области - разходите за високоскоростни мрежи, географските указания, достъпа до адвокат, обмена на данни, енергийното законодателство, финансови пазари.

Те са описани в ежемесечния пакет от решения на Европейската комисия във връзка с нарушения от страна на държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на ЕС в интерес на гражданите и предприятията, уточняват от пресслужлбата на ЕК.

Най-важните решения, приети от Комисията, са представени и групирани по области на политиката. Комисията прекратява също така производствата по 86 случая, при които проблемите със съответните държави членки са били решени и не е необходимо Комисията да продължава производствата.

Ето и решенията за България в следните области:

- Цифров единен пазар.Европейската комисия реши да предяви иск срещу България пред Съда на ЕС за забавяне транспонирането в националното законодателство на Директивата за намаляване на разходите за високоскоростни мрежи (Директива 2014/61/ЕС). Държавите членки трябваше го направят до 1 януари 2016 г. Комисията призовава Съда да наложи финансови санкции на България - 22 226,40 евро на ден.

- Земеделие и развитие на селските райони. Комисията реши да изпрати официално уведомително писмо на България относно нейния Закон за марките и географските означения от 1 септември 1999 г. Комисията е на мнение, че националната защита на географските указания не е съвместима с правилата на ЕС относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (Регламент (ЕС) № 1151/2012).

- Енергетика. Комисията е поискала от България да транспонира правилно Директивата за електроенергията (Директива 2009/72/ЕО) и Директивата за природния газ (Директива 2009/73/ЕО). Директивите са част от третия енергиен пакет и съдържат важни разпоредби за правилното функциониране на енергийните пазари.

- Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари. Европейската комисия поиска от България да транспонира изцяло преразгледаната Директива относно пазарите на финансови инструменти (ДПФИ II,  Директива 2014/65/ЕС) както и Делегирана директива (ЕС) 2017/593 на Комисията от 7 април 2016 г. за допълване на Директива 2014/65/ЕС (ДПФИ II) по отношение на защитата на финансовите инструменти и паричните средства, принадлежащи на клиенти, задълженията за управление на продукти и правилата, приложими към предоставянето или получаването на такси, комисиони или други парични или непарични облаги.

- Правосъдие, потребители и равенство между половете. Европейската комисия изготви мотивирано становище за България за неизпълнение на задължението за транспониране на разпоредбите относно европейската заповед за разследване по наказателноправни въпроси (Директива 2014/41/ЕС) в националното си законодателство. Комисията също така изготви мотивирано становище, с което призовава България да предостави информация за начина, по който Директивата за правото на достъп до адвокат в наказателното производство (Директива 2013/48/ЕС) е транспонирана в националното ѝ законодателство.

Публикувана в Новини на часа
Страница 1 от 11

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта