Страните, които отказват да приемат кандидати за убежище, да останат без достъп до фондовете на ЕС. За това настояват евродепутати в проекта за преговорен мандат на Европейския парламент относно новите правила от Дъблин. След като Комисията по граждански свободи прие предложението за нов регламент в Дъблин, бяха приети средства за отстраняването на сегашните слабости и за създаване на стабилна система занапред.

Държавите, в които първо пристигат мигрантите, вече няма да бъдат автоматично отговорни за тях. Вместо това разпределението на отговорността ще се основава на "съществуващи връзки" с държава членка като например семейство, предишно пребиваване или придобито образование. Ако така връзка не съществува, веднага щом бъдат регистрирани и след проверка на сигурността, търсещите убежище лица автоматично ще бъдат причислявани към държава членка на ЕС според фиксирана система за разпределение.

Тези мерки се предприемат с цел да не се налага държавите членки "на първа линия" да поемат непропорционален дял от международните задължения на Европа за защита на нуждаещите се и с цел ускоряване на процедурите за предоставяне на убежище. Всички държави членки, които не спазват новите правила, ще бъдат изправени пред риск от намаляване на достъпа им до еврофондове.

По време на ноемврийската сесия в Страсбург от депутатите в пленарната зала ще бъде поискано официално да потвърдят решението на Комисията по граждански свободи да започнат преговори. Съветът предстои да одобри своя мандат.

Бежанците искат убежище в страната приемник, постанови Съдът на ЕС.

Публикувана в Новини на часа

България има пълната подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП) за осъществяването на успешно Председателство на Съвета на ЕС в областта на земеделието и храните. Това стана ясно след заседание на експертната група на ЕНП за Многогодишната финансова рамка (МФР), посветено на Общата селскостопанска политика в контекста на МФР след 2020 г. В него участие взе министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов, който бе в Брюксел по покана на председателя на Европейската народна партия (ЕНП) Жозеф Дол.

Ключово значение ще има съвместната работа по  модернизирането и опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП). По време на Българското председателство ще започне обсъждането по същество на различните варианти за развитие на тази обща политика. 

Във връзка с поемането на функциите на председател на Съвета по земеделие и рибарство от 1 януари 2018 г. министър Порожанов проведе срещи с председателя на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП г-н Шекирски, с г-н Дес, координатор на групата на ЕНП в Комисията по земеделие и развитие на селските райони и г-жа Мюлер, координатор на групата на АЛДЕ в същата комисия.

Публикувана в Новини на часа

На 20 октомври в Русе дискусионен форум ще направи равносметка на членството на България и Румъния в Европейския съюз, ще съпостави техните постижения и ще очертае пътя напред. Организатори са Информационните бюра на Европейския парламент в България и Румъния, а събитието ще бъде излъчвано на живо на www.europarl.bg, както и на Facebook страницата на Информационното бюро на Европейския парламент. Форумът е отворен за широката публика, като можете да се регистрирате за участие тук.

Участници в трансграничния форум ще бъдат евродепутатите Андрей Новаков (ЕНП, България), Георги Пирински (С&Д, България), Мария Грапини (С&Д, Румъния) и Виктор Бощинару (С&Д, Румъния). Експертите, които ще вземат участие в дискусионните панели, са Мими Корнажева, директор на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) и преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“, Смилена Костова, съветник в политическия кабинет на Министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018,Мелания Габриела Чот, държавен секретар в Министерство на външните работи на Румъния, Кристиян Първулеску, член на Европейския икономически и социален комитет, и д-р Мируна Бутнару-Тронкота, преподавател по международни отношения в Националното училище по политология и администрация (Букурещ, Румъния). Модератор ще бъде Мартина Ганчева, журналист.

Дискусията ще се проведе в два панела:

„10 години членство на България и Румъния в Европейския съюз – ползи, уроци и перспективи за бъдещето“. Основните теми, които ще бъдат засегнати са:

  • въздействието от членството в ЕС върху България и Румъния: ползи и проблеми;

  • промяната на обществените настроения;

  • ролята на медиите при оформяне на общественото мнение.

Вторият дискусионен панел ще се фокусира върху подготовката за председателството на Съвета. Основните теми, които ще бъдат засегнати са:

  • предизвикателствата, пред които ще бъде изправен ЕС;

  • председателството и влиянието му върху събития;

  • подготовката на държавната администрация;

  • политическите приоритети.

Допълнителна информация

Поради засиления интерес, форумът ще се проведе в голямата зала на „Канев Център“ в Русе (Русенски университет „Ангел Кънчев“, ул. „Студентска“ № 8). Удължен е срокът за регистрация до 12:00 часа на 19 октомври на адрес http://bit.ly/EuroParlRuseForum. Събитието ще продължи от 11.00 до 13.45 часа и ще бъде осигурен превод на български и румънски език. Пълната програма на събитието ще намерите на www.europarl.bg.

Информация за вграждане

Можете да вградите плейъра със живото излъчване на форума на Вашия уебсайт, като използвате следния код:

<div style="position: relative; padding-bottom: 56.27%; height: 0; ">

<iframe style="position: absolute; top: 0; left: 0; width: 100%; height: 100%; margin-bottom: 20px;" allowfullscreen="true" webkitallowfullscreen="true" mozallowfullscreen="true" width='600' height='338' src='https://streamer.bg/bg/780/filmviewer-go/' frameborder='0'></iframe>

</div>

Публикувана в Новини на часа

Броят на българите, изпратени на работа в ЕС, съставлява 0,5 на сто от броя на работещите у нас. Това показват данни на Европейската комисия за 2015 година, представени от Европейския парламент, съобщава кореспондентът на БТА в Брюксел.

Същевременно делът на приетите у нас чуждестранни работници от държави от ЕС е пет пъти по-малък (0,1 процента от общия брой на заетите у нас).

Сходна тенденция се наблюдава в Чехия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Хърватия, Италия. Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Португалия, Румъния, Словения и Словакия.

Полша отбелязва най-значителната разлика в съотношението - изпратените в ЕС са 2.9 на сто от работещите, а приетите чуждестранни работници от ЕС са 0.1 от пазара на труда.

Белгия, Германия, Франция, Австрия, Швеция и Великобритания отчитат обратното съотношение - при тях броят на изпратените в чужбина работници изпреварва броя на приетите. Данните показват също, че българи най-често биват пращани на работа във Франция, Белгия и Германия.

Статистиката беше представена във връзка с обсъжданите в Европейския парламент промени в директивата за командированите работници. Тази европейска разпоредба засяга хората, изпратени от своя работодател в друга държава от ЕС временно за извършването на услуга.

Ако бъдат въведени, промените ще засегнат особено командированите работници, които досега се ползват от възможността да бъдат облагани по законодателството на своята (изпращащата) страна. Разликите в облагането в отделните държави в ЕС спестяват засега на източноевропейските работниците големи суми от данъка върху доходите и социалните осигуровки, които в Западна Европа са в пъти по-високи. Това е причината западните държави да настояват за промени, защото според тях евтината работна ръка води до "социален дъмпинг".

С обяснението, че всички работници "трябва да имат равни права и защита", групата на западноевропейските държави, водени от Франция, настоява всички работещи в дадена държава от ЕС. независимо дали са командировани или постоянно заети на местния трудов пазар, да получават еднакви заплати за еднакъв труд и да бъдат облагани еднакво.

Очаква се въвеждането на подобни мерки да пресече притока на източноевропейски работници и да разтовари социалните бюджети в западноевропейските държави, които сега плащат обезщетения за безработица на местните хора. останали без работа покрай притока на източноевропейци.

Според одобрените от парламентарната комисия по заетостта промени, занапред изпратените в чужбина работници следва да получават еднакво възнаграждение за еднакъв труд, независимо от коя страна от ЕС произхождат. Предвижда се също след изтичането на първоначален срок от 24 месеца за командированите работници да бъде прилагано изцяло местното трудово законодателство. Средствата за пътуване и нощувка следва да бъдат покривани от работодателя или включени в заплатата. Двугодишният срок на отстъпка може да бъде удължен, ако дружеството, изпратило работника, се нуждае от допълнително време за извършването на услугата.

Дейността на международните превозвачи ще бъде обхваната от допълнително законодателство, но докато то бъде подготвено, ще се прилага посочената директива. Тези предложения се очаква да бъдат гласувани от Европейския парламент следващата седмица и след това да бъдат обсъдени в Съвета на ЕС.

Публикувана в Новини на часа
Понеделник, 16 Октомври 2017 10:02

Изкупните цени на млякото в ЕС с нов ръст

Положението на европейските фермери от млечния бранш се подобрява, след като средната изкупна цена на млякото в Европейския съюз през август нарасна с 2,39% спрямо юли и с 32,7% спрямо същия месец на 2016 г., достигайки 36,03 евроцента за килограм, сочат данни на независимата браншова организация Европейски млекопроизводители, цитирани от електронното издание DairyNews. Посочената цена е без ДДС при 4,2% съдържание на мазнини и 3,4% белтъчини.
Най-висока изкупна цена на млякото в ЕС продължава да поддържа италианската компания Granorolo, като през август тя я е повишила с нови 5% до 40,71 евроцента за килограм.
Втората в тази своеобразна класация, германската DMK, е увеличи изкупната цена с 5,52% до 37,86 евроцента на килограм. Най-евтино изкупува млякото британската компания Dairy Crest – 29,3 евроцента на килограм, като през август нейната цена се е понижила с още 2,75%.

Публикувана в Животновъдство

На 20 октомври в Русе дискусионен форум ще направи равносметка на членството на България и Румъния в Европейския съюз, ще съпостави техните постижения и ще очертае пътя напред. Организатори са Информационните бюра на Европейския парламент в България и Румъния, а събитието ще бъде излъчвано на живо на www.europarl.bg, както и на Facebook страницата на Информационното бюро на Европейския парламент.

Участници в трансграничния форум ще бъдат евродепутатите Андрей Новаков (ЕНП, България), Георги Пирински (С&Д, България), Мария Грапини (С&Д, Румъния) и Виктор Бощинару (С&Д, Румъния). Експертите, които ще вземат участие в дискусионните панели, са Мими Корнажева, директор на Българо-румънския интеруниверситетски Европа център (БРИЕ) и преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“,Смилена Костова, съветник в политическия кабинет на Министъра за Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 иКристиян Първулеску, член на Европейския икономически и социален комитет. Модератор ще бъде Мартина Ганчева, журналист.

Дискусията ще се проведе в два панела:

„10 години членство на България и Румъния в Европейския съюз – ползи, уроци и перспективи за бъдещето“. Основните теми, които ще бъдат засегнати са:

  • въздействието от членството в ЕС върху България и Румъния: ползи и проблеми;
  • промяната на обществените настроения;
  • ролята на медиите при оформяне на общественото мнение.

Вторият дискусионен панел ще се фокусира върху подготовката за председателството на Съвета. Основните теми, които ще бъдат засегнати са:

  • предизвикателствата, пред които ще бъде изправен ЕС;
  • председателството и влиянието му върху събития;
  • подготовката на държавната администрация;
  • политическите приоритети.

Допълнителна информация

Форумът ще се проведе в „Канев Център“ в Русе (Русенски университет „Ангел Кънчев“, ул. „Студентска“ № 8) от 11.00 до 13.30 на 20 октомври 2017 г., петък. По време на събитието ще бъде осигурен превод на български и румънски език. Регистрацията за участие се извършва до 12.00 часа на 17 октомври с попълването на онлайн формуляр на адрес:http://bit.ly/EuroParlRuseForum. Пълната програма на събитието ще намерите на www.europarl.bg.

Публикувана в Новини на часа

Как роднини на ръководители в Министерството на земеделието се облагодетелстват с пари от евросубсидии? На този въпрос се опитва да отговори разследване на NOVA.

Поводът за него са голям брой сигнали за случаи, при които свързани с шефовете лица се оказват бенефициенти по големи европейски програми, чието отпускане зависи и от роднината на висок пост.  Такъв пример е Елен Стойкова, младата дъщеря на ръководителката на областната дирекция „Земеделие” за София-област Христина Стойкова. От 19-годишна Елен е регистрирана като земеделски производител. Тя е типичен собственик на пасище без животни – хората, които взимат европейски субсидии, за да поддържат имотите си окосени.

От 2013 до началото на 2016 Елен Стойкова е спечелила хиляди левове в евросубсидии за поддържане на над 1300 дка пасища в Челопеч. Случайно или не, ведомството на майка й е одобрявало площите преди да се кандидатства за парите за земеделие. Дъщерята потвърждава за договорите, но не може да отговори на въпроси относно поддържането на пасище.

„Имам хора, които се занимават с това нещо”, казва Елен.

Семейството на Христина Стойкова е бенефициент и по друга програма за еврофинансиране на земеделието – за построяване на къщи за гости.

Фирма на родителите на Стойкова печели максималното такова финансиране от 390 хиляди лева за 3 къщи-близнаци край Сливница.

Преобразуването на земеделската земя в урбанизирана отново е извършено от комисия под ръководството на земеделската шефка.„Да, председател съм на комисията, но тя се назначава от министър”, заявява самата Стойкова. Става въпрос за Комисията за промяна на предназначението на земеделските земи.

Същевременно е спорно дали къщите приемат гости от 2015г. насам, както би трябвало, или европейските целеви средства са използвани за изграждането на скъпи частни имоти за лично ползване.

 „Подала съм си декларация за конфликт на интереси. Имам 3 деца и е напълно нормално да не мога да изхранвам цялото семейство. Дъщеря ми е на 25, синът ми е на 27, малката е на 10. Нормално е всеки да има фирми и да работи”, разказва Стойкова.

По случая със семейството на Стойкова в продължение на година и половина е имало производство на Комисията за конфликт на интереси, което обаче е прекратено, уточни разследващият журналист Марин Райков.

Той уточнява, че не е незаконно роднините на човек на такава позиция да кандидатстват за евросубсидии, но наличието на конфликт на интереси трябва да се изследва подробно във всеки отделен подобен казус.  

Неговият пълен материал разнищва този и други спорни случаи, при които роднини на ръководители в земеделието се оказват облагодетелствани от европейски програми в сектора. Разследването ще бъде излъчено в неделя. 

Публикувана в Бизнес

Въвеждането на санкции срещу Русия е струвало на държавите-членки на Европейския съюз над 30 млрд. евро до края на 2016 г. Това сочи  проучване на Австрийския институт за икономически изследвания, поръчано от Европейския парламент и цитирано от агенция „Новости”.

 По данни на изследването от юли 2014 г., когато САЩ, Канада, ЕС, Норвегия и Австралия наложиха санкции на конкретни руски физически и юридически лица, а Русия отвърна през август със забрана за внос на селскостопанска продукция и храни от тях, износът от общността към Русия е намалял с 15,7%, като две пети от този спад се дължи именно на санкциите. Вследствие на това Русия е отстъпила от четвъртото място като търговски партньор на ЕС и в момента е пета след САЩ, Швейцария, Китай и Турция.

Ако през 2013 г. износът на ЕС в Русия е достигал 120 млрд. евро, то през 2016 г. е бил едва 72 млрд. евро, коментират авторите на изследването. Оценките им сочат, че само заради санкциите износът на ЕС за Русия е намалял с 10,7% през периода 2014-2016 г., или с около 30 млрд. евро. Особено силно са пострадали Кипър, където износът за Русия се е свил с 34,5% за 2 години, Гърция (с 23,2%) и Хърватска (с 21%). Износът от самата Австрия е намалял с 9,5% заради санкциите, т.е. с 1 милиард евро. Над една трета от загубения заради санкциите износ се пада на Германия (11,1 млрд. евро, или спад от 13,4% спрямо периода преди въвеждането им). Полша и Великобритания са загубили по 3 млрд. евро.

Влиянието на санкциите върху спада на износа за Русия е било най-значимо през 2014 г.,  показва още изследването. Според неговите автори през следващите 2 години он въвеждането на санкциите, на практика не е бил постигнат никакъв напредък в пренасочване на търговските потоци към трети държави. Експертите на института са се опитали да отделят свиването на износа, породено от санкциите, от останалите фактори като спада на цената на петрола и обезценяването на руската рубла.

Публикувана в Бизнес

Субсидирането на селското стопанство е често сред поводите за спорове в рамките на Световната търговска организация и една от водещите пречки за по-бърза либерализация на търговията в глобален мащаб. Наливането на публични ресурси в сектора нарушава равния старт между конкурентите, а в същото време практически субсидира потребителя в една страна с парите на данъкоплатеца в друга. В контекста на дебата за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП), основен довод срещу ограничаването на публичната подкрепа е съществуването на солидна такава в трети страни. В тази връзка е интересно да проследим къде се намира Общността на „световната карта на субсидиите“.

Според публикувания наскоро доклад на OECD за публичните политики в селското стопанство, средният размер на общата публична подкрепа[1]за сектора в ЕС за периода 2014-16 г. е близо 116 млрд. щатски долара годишно. Това е наполовина на сумата, която се заделя в Китай, но повече от тази в САЩ – 88 млрд. долара. Следват Япония и Индонезия, а далеч назад остават Република Корея, Турция, Русия и Бразилия. Абсолютните стойности на изразходените за селско стопанство средства обаче не казват много и за да направим адекватно сравнение между нивото на субсидиране в отделните страни е необходимо да го разгледаме на фона на размера на сектора във всяка една от тях.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Предвид природните условия, не е изненада, че сред обхванатите в изследването страни, четирите с най-високо съотношение на публичната подкрепа към брутната добавена стойност, създавана в сектора, са Швейцария, Япония, Корея и Норвегия. Веднага след тях, обаче, се нарежда ЕС, където субсидирането се равнява на над 40% от БДС – най-висок показател сред всички водещи производители на селскостопанска продукция в света. Малко по-нисък е този дял в САЩ – 37%. Положително все пак за Общността е, че за разлика от Щатите, ролята на публичната подкрепа за сектора намалява с повече от една четвърт за последните 20 години. Макар абсолютният размер на общата подкрепа в Китай да е най-висок - 255 млрд. долара годишно, относителният ѝ дял все още се равнява на около 26% от БДС. Въпреки това, тенденцията в един от ключовите глобални производители и вносители на селскостопанска продукция е притеснителна. Това е една от малкото страни, където ролята на субсидирането расте и то със забележителни темпове – делът му в БДС се увеличава 3,5 пъти за последните 20 години.

На другия полюс са страни като Нова Зеландия, Австралия, Украйна и Бразилия (въпреки повишеното субсидиране през последните години). Още през 80-те години на ХХ век Нова Зеландия прекратява всякакви директни плащания към стопаните в страната и отделя само символична сума за определени публични услуги. Път, по който от няколко години върви и Австралия.

Положителна е тенденцията ролята на публичните средства в селското стопанство да намалява като цяло за страните-членки на OECD – от 60% от БДС през 1995-97 г. до 39% за периода 2014-16 г. Понижение на показателя има в 12 от общо 25 страни в обхвата на изследването, докато той расте в 9.

Картината за Европейския съюз що се отнася до зависимост на стопанствата от субсидии също далеч не изглежда розова. Около 20% от общите им приходи се формират от директни трансфери на средства по линия на публични политики в сектора – най-висок дял сред всички водещи конкуренти в глобален мащаб. Показателят е двойно по-висок от този в САЩ, където значително по-голяма част от бюджета за земеделие се насочва към социални програми за храни, а не директно към фермите[2]. Пазарната ориентация на стопаните в ЕС е в пъти по-ниска от тази не само в Нова Зеландия и Австралия, но и в Украйна, Бразилия, Канада и др. Все пак е важно да се отбележи, че преди 20 години субсидиите са били доста по-голяма част от приходите на фермерите в Общността – над една трета. И тук глобалната тенденция е за все по-голяма роля на пазарните приходи в стопанствата, за сметка на публичната подкрепа. Отново най-ярко на това контрастира Китай, където делът на субсидиите във входящия паричен поток на фермерите нараства, макар и от ниска база, пет пъти в последните две десетилетия.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Въпреки ниската си степен на субсидиране, селското стопанство се утвърждава като структуроопределящ сектор в износа на редица страни – Нова Зеландия (64% от общия износ), Бразилия (39%), Украйна (38%), Австралия (18%), Чили (18%), Канада (12%) и др.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

Интересна е не само съпоставката между степента на субсидиране между отделните страни, но и тази между различните селскостопански суровини. Най-зависими от субсидии са ориза (специфично насочената публична подкрепа е над една трета от общия приход на стопанствата от културата), памука (30%) и захарта (24%). Между другото и трите не са сред структуроопределящите в европейското земеделие и потребителите в Общността са по-скоро косвени бенефициенти на публични средства от трети страни. Сред произвежданите почти изцяло на пазарен принцип попадат и такива, които са важни и за българското селско стопанство – слънчоглед, ечемик, яйца. За 15 години впечатляващ е пътят на либерализация в пазара на млякото – от близо 40% дял на субсидиите в приходите на млечните стопанства до около 15% за периода 2014-16 г. Свиване ролята на специфичното подпомагане се наблюдава при почти всички суровини в обхвата на анализа, а средната стойност на показателя намалява с 5 процентни пункта до 10%. Дефицитът на рапица в последните години, породен от промяната на регулациите при горивата, води до значително по-високи стимули за отглеждането ѝ. Делът на специфичните субсидии в общите приходи на стопанствата от нея расте седем пъти от началото на века досега.

Източник: Agricultural Policy Monitoring and Evaluation 2017, OECD Publishing

*Забележка: За страните в обхвата на анализа. Не включва подкрепа на общо основание – на ха обработвана земя, например, а само такава за конкретното производство.

Данните на OECD разкриват несъстоятелността на поне три мита, които от години циркулират, когато стане въпрос за реформа на ОСП и либерализиране на търговията с трети страни:

  • Селското стопанство извън ЕС е значително по-субсидирано
  • Намаляването и дори пълното елиминиране на директните трансфери към фермерите ще се окаже пагубно за конкурентоспособността на глобалния пазар
  • Селскостопанската продукция от трети страни е с дъмпингови цени поради субсидирането и затова продължаването на ограниченията в търговията с тях е наложително

[1] Включва както директните трансфери към стопаните, така и разходи за публични услуги (инфраструктура, подобряване на бизнес средата, образование, научно-изследователска дейност и др.) и влияние на публичната политика върху цените на селскостопанската продукция.

[2] Близо 80% от публичните разходи за земеделие, разписани в US Farm Bill (еквивалента на ОСП в Щатите), са за купони за храни, други социални програми и програми, свързани със здравословното хранене

*Материалът на ИнтелиАгро е базиран на данните от доклада на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) за публичните политики в сектора за 2017 г.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 02 Октомври 2017 13:00

ЕС активно изкупува рапица от Украйна

Държавите-членки на Европейския съюз увеличават закупуването на рапица на международните пазари през август и септември в сравнение със същите 2 месеца на 2016 г., като изключително активно се извършва внос на маслодайната култура от Украйна, сочат оценки на експерти на германската компания за пазарни анализи и прогнози Oil World, цитирани от електронното издание АПК-Информ. Доставките от Украйна могат да достигнат 0,9-1 млн. тона при само 0,58 млн. тона през август и септември миналата година.
Предварителните данни на митническата статистика сочат, че за първите 12 седмици от началото на сезона, започнал на 1 юли, държавите-членки на ЕС са сключили договори за внос на 0,7 млн. тона рапица.
През миналия сезон 2016-2017 г. страните от ЕС са закупили на международните пазари 5 млн. тона рапица, като над 60% от количеството е пристигнало от Австралия – 3,1 млн. тона. Вносът от Украйна е намалял със 100 хил. тона до 1 млн. тона, а от Канада е нараснал до 700 хил. тона от 400 хил. тона през предходния сезон.
Прогнозата на анализаторите на компанията за настоящия сезон е за свиване на доставките на рапица от трети страни за ЕС до 3,05 млн. тона. Ако тя се оправдае, резултатът ще бъде най-ниският за последните 3 години.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 26

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта