Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Понеделник, 19 Февруари 2018 12:15

Фермерите са в недоумение що е то ИСУН

По кои мерки на ПРСР 2014-2020 г. може да кандидатстват земеделските стопани през тази година, отговарят експертите от Министерството на земеделието, храните и горите

Лили Мирчева

През 2018 г. предстои прием на заявления по 13 инвестиционни и 5 компенсаторни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. с индикативен бюджет 425 млн. евро. Това съобщи заместник-министърът на земеделието, храните и горите Атанас Добрев по време на среща със земеделски производители в гр. Ловеч. Той допълни, че след изменение на Закона за подпомагане на земеделските производители правилата за прилагане на инвестиционните мерки от Програмата ще се уреждат с насоки за кандидатстване и изпълнение. Подаването на проектните предложения ще се извършва от кандидатите електронно чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис.
Мерките от Програмата за развитие на селските райони, по които предстои прием на заявления през 2018 г., определени като

инвестиционни мерки

могат да бъда групирани по обхвата на допустимите бенефициенти, обясниха за в. „Гласът на фермера“ експерти от земеделското министерство. В този контекст мерки и подмерки, по които директни бенефициенти могат да бъдат земеделски стопани са следните: Подмярка 4.1.2. „Инвестиции в земеделски стопанства по Тематична подпрограма за развитие на малки стопанства“ с планиран за приема бюджет 12 500 000 евро; Подмярка 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ с планиран за приема бюджет 85 000 000 евро; Подмярка 6.1 „Създаване на стопанства на млади фермери“ с планиран за приема бюджет 22 000 000 евро; Подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ с планиран за приема бюджет 100 000 000 евро.

По други мерки земеделските стопани могат да бъдат бенефициенти, когато са членове на групи или организации на производители, в случая на мярка 9 „Учредяване на групи и организации на производителите“ или когато са членове на оперативна група в рамките на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), в случая на подмярка 16.1. „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“. Планираният за приема бюджет по мярка 9 е 7 795 947 евро, а по подмярка 16.1 - 150 000 евро за първа фаза и 9 850 000 евро за втора фаза. Според условията на подмярка 1.1. „Професионално обучение и придобиване на умения“ бенефициенти са обучаващите организации, като земеделските производители могат да се обучават в курсове и семинари напълно безплатно, т.е. те са целевата група по тази подмярка.

По подмерките на инвестиционната мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ бенефициенти са общини в селските райони, юридически лица с нестопанска цел или местни поделения на вероизповеданията. Включените в индикативната годишна работна програма подмерки са със следните бюджети Подмярка 7.2 „Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура“ - 100 000 000 евро; Подмярка 7.3 „Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване“ - 30 000 000 евро; Подмярка 7.5 „Инвестиции за публично ползване в инфраструктура за отдих, туристическа инфраструктура“ - 10 000 000 евро; Подмярка 7.6 „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и на културното и природното наследство на селата“ - 15 000 000 евро.

В индикативната годишна работна програма за 2018 г. са включени и така наречените горски подмерки - Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 12 559 000 евро; Подмярка 8.3 „ Предотвратяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 1 600 000 евро, специален прием за общините Кресна и Симитли; Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ с планиран бюджет 6 400 000 евро; Подмярка 8.6 „Инвестиции в технологии за лесовъдство и в преработката, мобилизирането и търговията на горски продукти“ с планиран бюджет 18 000 000 евро.

По Подмярка 19.3 „Подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местни инициативни групи“ за 2018 г. е планиран бюджет 6 500 000 евро., като по тази подмярка бенефициенти са одобрени местни инициативни групи.

Компенсаторни мерки в ПРСР

са следните мерки: мярка 10 „Агроекология и климат“, мярка 11 „Биологично земеделие“, мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“, мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ и мярка 14 „Хуманно отношение към животните“.

Съгласно чл. 4, ал. 5 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (ДВ. бр. 22 от 2009 г.), започването на приема на заявления за подпомагане по мерките, финансирани от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 (мерки 10, 11, 12 и 13) се определят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите.

През кампания 2018 не се предвижда прием на заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 4 от 2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.). Също така няма да се приемат заявления за подпомагане, с които се поема нов ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г. или се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (ДВ, бр. 16 от 2015 г.), с изключение на дейности по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за селското стопанство“.

Относно твърдението на зам. министър Добрев, че подаването на проектите по ПРСР ще става по електронен път чрез Интегрираната система за управление и контрол /ИСУН/ с електронен формуляр за кандидатстване и квалифициран електронен подпис, само се споменава по време на информационната кампания. Фермерите така и не разбраха

що е то ИСУН и как ще се работи

със системата. Както обеща министър Румен Порожанов пред депутатите от Комисията по земеделие в парламента, ИСУН трябваше да заработи още в началото на 2018 г., но и досега тя си остава митично същество, родено от фантазиите за електронно правителство в България. Важното е, че в тази яма вече потънаха почти 2 милиарда лева, а дъното й не се вижда.

Публикувана в Бизнес
Страница 1 от 17

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта