Агротехниката трябва да е на ниво

Много важно е при резитба да се спазват елементарни фитосанитарни правила. Те се състоят в:

. първо се режат здравите дървета;

. последно се режат болните дръвчета;

. задължително обеззаразяване на инструментите след резитба на болни дръвчета в 10%-ов разтвор на белина или спирт за горене;

. изгаряне на изрязаните болни клони.

Основни преносители на вирустните болести в градините със здрави дръвчета са листните въшки. Ако има дори само едно болно дърво на даден участък, неприятелите са в състояние да пренесат заразата на всички съседни чувствителни дървета.

Срещу различните видове листни въшки да се третира с разрешени инсектициди.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Характерно за вирусните болести е, че те не се лекуват. Препаратите и другите средства, които се използват срещу гъбните болести не са ефикасни срещу тях.

По костилковите видове има няколко вирусни болести, но най-опасни са шарка по сливата и некротични пръстеновидни петна. Шарката напада слива, праскова и кайсия, а некротичните пръстеновидни петна слива, череша и вишна, праскова, кайсия и бадем.

Вирусът се пренася при присаждане

Източник за заразяване са и няколко вида листни въшки

Шарката е основната причина за ограниченото отглеждане на разпространеният в миналото наш сорт Кюстендилска синя слива.

Съществува възможност, която на практика често се случва, дръвчетата да са заразени със шарка още при купуване от разсадниците.

В зависимост от сорта, болните от шарка дървета могат да не загинат независимо, че са носители на вируса. Има две групи сортове – силно чувствителни и устойчиви или толерантни към вируса. Ако се прилагат грижи на добър стопанин – торене, поливане, резитба, толерантните сортове са в състояние нормално да изхранват плодовете.

. Силно чувствителни сливови сортове – Кюстендилска синя слива, Италианска слива, Кралица Виктория, Дряновска, Поп Харитон, Граф Алтан.

. Толерантни сливови сортове - Стенлей, Ажанска, Жълта едра, Алтанова ренклода, Нансийска мирабелка, Опал, Септемврийска слава, Хубава лувенска, Чачанска найболя, Онтарио, Софийско чудо, Кехлибарена слива.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Четвъртък, 14 Юни 2018 14:45

Мозайки при тиквовите култури

Вече всеки, който се занимава с градинарство знае, че когато говорим за мозайка става дума за вирусно заболяване. Мозайката по тиквовите бива обикновена краставична мозайка и зелена английска мозайка.

Разликата при двата типа мозайка е, че при обикновената краставична мозайка семената не са носител на заразата, а при при зелена английска мозайка вируса се разпространява чрез семената.

Обикновена краставична мозайка напада краставиците през цялата вегетация. Връхните листа са по-дребни, наблюдава се мозаично прошарване, леко накъдряне на листата. Растенията стават чувствителни на захлаждане, при което те първо завяхват, а след това некротират. Вирусът се съхранява в голям брой културни и плевелни растения. Те са източник на зараза, която се пренася чрез листните въшки.

Необходима е борба с плевелите-гостоприемници от семейство тиквови.

Борба с листните въшки с разрешени инсектициди.

Зелена английска мозайка

Растенията са с редуциран растеж – по-ниски са. Силно деформирани листа и силно изразена мозаичност – листата изглеждат като изписани.

Вируса се запазва в почвата и се разнася с поливните води, чрез различните манипулации и инструменти, но не се пренася от листните въшки.

Борба –При поява на болестта пръскането с бито мляко – 8-10% дава добър резултат.

При поява на болестта 2-3 години да се избягва отглеждането на тиквови култури.

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Петък, 08 Юни 2018 13:37

Вирусни болести по фасула

Фасулът, както и другите растения се напада от много вируси. Инфекцията от семена служи като първоизточник , а за по-нататъшното разпространение се грижат листни въшки, акари, бръмбари. Поради това борбата с вирусните заболявания е насочена главно към техните преносители.

При нападение от вирусни болести фасулевите растения остават дребни, хлоротични, деформирани,закържавели. По растенията може да се наблюдава скъсяване на междувъзлията, със забавен цъфтеж, чушките са с дребни семена,прошарени. Може да се наблюдват и ръждиви петна.

Борбата с вирусните болести при фасула е трудна, тъй като няма средства за лечение на вирусите,борбата трябва да бъде насочена към предпазване от инфекция. Мерките за контрол са:

  • ранно засяване, за да се избегне летежа на листните въшки;
  • унищожаване на болни растения и плевели;
  • ограничаване разпространяването на вируса от вектори (листни въшки) чрез третиране с инсектициди;
  • устойчиви и толерантни сортове на някои вируси.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Листните въшки са насекоми, които смучат сок от различни органи на растенията. При нападение листата се накъдрят, а при голяма плътност листата и цветовете увяхват и окапват. Растенията се затормозват, изостават в развитието си, стъблата се изкривяват и изсъхват. Листните въшки са преносители на вирусни болестите по доматите.

За да се избегне устойчивоста към различните инсектициди е добре редуването на продукти за растителна защита на различни бази.

Пръскането с обезмаслено мляко при разреждане 1:10 през 7 дни води до образуването на филм върху растението и възпрепятства контактното пренасяне на причинителя чрез манипулациите.

Препарати за борба с листните въшки: АКТАРА 25 ВГ, БИСКАЯ 240 ОД, ВАЗТАК НОВ 100 ЕК, ДЕКА ЕК, ДЕЦИС 100 ЕК, ЕФОРИЯ 045 ЗК, КАЛИПСО 480 СК и др.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Доматите се нападат от голям брой вируси. Болестите причинени от тях не могат да се лекуват.

Заразяването на растенията с вируси става по различни начини - чрез присаждане, чрез транспорт на инфектирани растения, сеитба на семена от болни растения и др. Основният начин за пренасянето им по растенията обаче е чрез насекомите. Освен че вредят, смучейки сок от растенията, те са преносители и на вирусите. Такива са листните въшки, трипсите и цикадите. Затова борбата срещу вирусните болести е насочена срещу техните преносители. С дейността си в градината човекът също може да пренася вирусите от болно на здраво растение чрез различните операции при отглеждане на доматите – култучене, връзване, окопаване и др.

Болните от вируси растения проявяват различни симптоми в зависимост от вируса, който ги причинява – обикновена тютюнева мозайка, стрик, краставична мозайка, столбур, доматена бронзовост и др. Най – общите симптоми по които може да разпознаете доматите дали са вирусно болни са :

  • Увяхване на растенията. При топло време растенията губят тургора си, но при понижаване на температурата бързо го въстановяват.

  • Мозайката е най-характерна като признак при вирусно болни домати. Листата се деформират, редуцират се по форма и размер, ламелите на листата са изтънели, нишковидни, некротични ивици по стъблото или некроза на стъблото от горе надолу (типично за леталната некроза по доматите), втрънчване.

  • Симптоми от зараза с вирус се наблюдават и по плода, което се изразява във вътрешно потъмняване и обикновенно е при плодовете от 1-ва-2-ра китка.

Борбата с вирусните болести е много трудна, поради което загубите от тях са големи. За предпазване на доматите от заразяване с вируси през вегетацията се препоръчва:

  • Дезинфекция на работния инвентар и ръцете при връзване, култучене и др. манипулации. Това намалява разпространението на болестта, ако евентуално има заразени растения.

  • Ограничаване на ръчни манипулации

  • Своевременното и качествено третиране с инсектициди и особено с минерални масла срещу векторите на вирусите – листни въшки, цикади, трипси.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство

Късовъзлието по лозата бива три вида: типично късовъзлие, жълта мозайка и пожълтяване на нерватурата.

Вирусът, причиняващ типичното късовъзлие силно редуцира растежа, развитието и продуктивността на лозите. Листата обикновено издребняват, деформират се и имат асиметрична форма (силно изразен опашен вряз и назъбена периферия). Нерватурата е гъсто разположена, при което при някои сортове листата придобиват формата на ветрило. Скъсяването на летораслите понякога е толкова силно, че се наблюдават т. нар. двойни пъпки. Листата се разполагат нагъсто по протежение на леторастите. Лозовите растения нападнати от вируса имат закържавял и втрънчен вид. Характерно е, че гроздовете на болните лози са малки, с дребни и неоплодени зърна.

Не са редки случаите на измръзване на цели главини на лозите, болни от късовъзлието по лозата.

Някои щамове на вируса на късовъзлието причиняват и т. нар. жълта мозайка. Появява се върху най-долните лозови листа под формата на интензивно жълти петна (от май до края на юли) и силна асиметрия на нерватурата на листата.

Третата група от щамове на късовъзлието на лозата причиняват образуването на хромово жълти линии по нерватурата на листа (пожълтяване на нерватурата), деформация и асиметричност на листа. Признаците на болестта по листата се проявяват през юни и могат да се задържат до края на септември. От пожълтяването на нерватурата страдат ниско разположените листа на лозовото растение.

Причинителят на късовъзлието по лозата се съхранява в тъканите на болните лози, а се разпространява при присаждане (със заразени калеми или подложки) или чрез почвените нематоди. Твърди се, че вирусът може да се пренася и механично, чрез сок от болни лозови растения, останал по ножицата.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Учени от Руската академия на науките, съобщават за откриването на четири неизвестни досега растителни вируси.
Новите вируси принадлежат към рода Nepovirus. Те са били открити по време на проверка на щамовете, държани в Руската колекция на вируси от Източна Азия и Научния център за биоразнообразието.

Фитовирусите намаляват добивите на много селскостопански култури. Така например 14 вируса вредят по картофите. "Колкото повече знаем за патогени, които поразяват доматите, картофите, патладжана, овощните и други култури, толкова по-ефективно можем да се справим с тях" - казва докторът на биол. науки Михаил Щелканов, ръководител на лаборатория.
За фитовирусите няма ваксина, така че изследователите трябва да търсят начини за ограничаване на вредите от тях, да създават свободни от вируси партиди семена, добавя той.

Петър Кръстев

Публикувана в Растениевъдство
Четвъртък, 24 Август 2017 12:12

Мозайка по малината

Малината е култура, която присъства почти във всеки двор, защото плодовете и са вкусни и привлекателни. Макар и не много претенциозна към условията на отглеждане, културата страда от редица болести, които нарушават нормалното развитие на растенията и водят до нисък добив и некачествени плодове. Въпросите, които често задавате по телефона ни накараха да отделим малко повече място за най-често срещаните болести по малините и борбата с тях.

МОЗАИЧНО ПРОШАРВАНЕ НА ЛИСТАТА И ЖИЛКИТЕ

Една от най-често срещаните вирусни болести по малината е мозаичното прошарване по листата. Нападнатите растения са с подтиснато развитие, формират малко нови листа, които са с деформации. Наблюдава се хронична жълта мозайка – вджуджени, хилави, жълти листа със завита периферия, която по-късно прегаря. Заразяването става чрез преносители –листни въшки. Освен този вирус малините се нападат и от редица други, като общото при всички е, че борба срещу тях не може да се води.

Тя е насочена единствено срещу листните въшки, които осъществяват заразяването.
Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Повърхността на листата на заразените растения придобива мраморножълтеникав вид, а петурата се нагърчва и деформира. Понякога само периферията на листа пожълтява, без ясно изразена мраморовидност или се наблюдава пълна хлоротичност на листата. Връхните листа на заразените растения са дребни, грапави и прошарени от светлозелени петна между нерватурата. Болните от краставична мозайка растения закържавяват, поради забавяне или спиране на растежа. Междувъзлията са къси, а листата се извиват постепенно надолу .

Плодовете на заразените растения са мозаично прошарени с леко грапава повърхност. Такива плодове са дребни и деформирани.

Вирусът се пренася неперзистентно от листните въшки, както и със семената на някои плевели (врабчови чревца). В по-слаба степен е възможно пренасянето на вируса по контактен път.

Борбата с краставичната мозайка се осъществява чрез унищожаване на плевелната растителност и своевременно пръскане срещу листните въшки.

Петър Кръстев

Публикувана в Зеленчукопроизводство
Страница 1 от 5

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта