За реализирането на дизайнерски решения и създаване на оригинален ландшафт в градината много любители използват иглолистни растения. Тези култури придават благороден вид на озеленената площ и украсяват градината през цялата година. Особено ефектно изглеждат те в есенно-зимния период, придавайки тъмномастилен пейзаж от сочни зелени цветове. 

Но понякога вечнозелените дървета и храсти вместо да оживяват градината в зелено, неизвестно защо пожълтяват. Тук не става въпрос за възрастни растения, чиято подмяната един път на 3-8 години е нормално явление, а за пожълтяването на младитеиглолистни, което е повод да се анализира допускането на грешки или намирането на причините за това.

Преди всичко, още при покупката младото иглолистнодръвче може да не е здраво, за което подсказват признаци като светла окраска и неразвита корона. При покупката трябва да се избират дръвчета с корона в наситен яркозелен цвят и добре развита коренова система. За да се избегне пресъхването на корените, добросъвестният търговец задължително обвива корените с тъкан, в която има навлажнени стърготини.

Първо трябва да се разбере дали правилно е било засаждено иглолистното дръвче. Ако това е било направено прекалено късно есента, дръвчето може да не успее да оцелее. Дълбоко засаждане в почвата, близост на подпочвени води, внасяне на големи количества минерални торове при засаждане, отсътствие на мулчиращи покрития, задържащи изпарението на влага от почвата, също могат да повлияят отрицателно на здравето и имунитета на дръвчето. Освен това, при засаждане на иглолистни дръвчета в тежка глинеста почва трябва да се добави пясък за разрохкване. 

Неправилното поливане също може да е причина за пожълтяване на иглолистните дръвчета. Продължителната суша и недостатъкът на влага са вредни за тези растения не по-малко, отколкото прекомерно преовлажнената почва. А отсътствието на предзимна влагозапасяваща поливка може също да причини пожълтяване на короната на растенията в ранна пролет. 

Пожълтяването в есенния период на иглолистните дръвчета може да се получи също вследствие на студ и зимна суша. Не всички иглолистни растения са студоустойчиви. Топлолюбивите такива през зимата се нуждаят от защитни укрития с естествени материали.

Опасно за иглолистните растения е и палещото във февруари-март слънце. При отсътствие на засенчване, младите растения, чиято коренова система е недостатъчно развита, губят много влага, което се отразява на състоянието на им. Слънцегреенето се отразява негативно на иглолистните растения и в друго време на годината, затова е добре те да се засаждат на полусянка.

Иглолистните не понасят и задимяване, на което също реагират с пожълтяване, затова близо до тях не бива да се пали огън.

Иглолистните могат да жълтеят и при недостиг на хранителни вещества. Този проблем лесно се решава с внасянето на комплексни минерални торове за този вид растения.

Ако при покупката сте придобили здраво дръвче и не сте допуснали грешка при неговото засаждане, поливане, грижи и подготовка за зимата, то причината за пожълтяване на иглолистните могат да бъдат гъбни заболявания - фузариум, ръжда и други. За пборба с тях могат да се използват съответстващи фунгицидни препарати.  

Също така, причина за пожълтяване короната на иглолистните растения могат да бъдат и вредители – смърчов молец, акари и много други. Прилагането на инсектициди ще помогне за справяне със ситуациата. Най-лошо е, ако в кората са се заселили корояди или бръмбари. С тях практически борбата е невъзможна, затова в какъв случай иглолистните се изкореняват и изгарят за избягване разпространението на тези опасни вредители.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Как да направим така, че новозасадените дръвчета да се превърнат в силни плододаващи дървета и да живеят дълго. Да не забравяме за малките неща!

Да започнем с това, че засаждането на дръвчетата само по себе си е болезнена процедура за растенията, която изисква срочно регенериране на коренова система на новото място.

Затова резитбата на дръвчетата след засаждане трябва да бъде минимална и да се ограничава само счупените клонки или клони с мъртва дървесина. Формиращата резитба може да се отложи с един или два сезона, докато дървото укрепне.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

При естествени условия фрезията расте и се развива целогодишно и няма период на покой, така че при изкуствени условия може също да се отглежда целогодишно, а времето за цъфтеж зависи от времето на засаждане на луковиците. Това важи и за хибридната фрезия.
Мястото за засаждане на фрезия - растението обича добре осветени места, защитени от пряка слънчева светлина и силни пориви на вятъра. Ако фрезията се отглежда в стайни условия, трябва да е защитена от течения, а почвата в саксиите трябва да бъде лека и дренирана. Фрезията не понася преовлажняване.

За да цъфне през август, луковиците на фрезията трябва да бъдат засадени през март. Засаждат се в саксии с торф, а на открито фрезията се пресажда, когато температурата на почвата се нагрее до 10°С. Максимална дълбочина на засаждане на луковиците е 6 см.
Времето за цъфтеж на растението на открито е ограничено до около 40 дни. Ако климатичните условия позволяват, цъфтежът на фрезиятя продължава до средата на октомври.
Поливането на фрезията става така, че почвата да е постоянно влажна, но без да се застоява влага.
Препоръчва се подхранване веднъж на две седмици със разтвор на суперфосфат (30 г) и калий (20 г) за 10 л вода.
Градинските видове фрезия се отглеждат на открито през топлия сезон, а през зимата луковиците се изваждат и се съхраняват подобно на други луковици при температура от +28 до + 30°С.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 16 Ноември 2018 14:49

В лозето

През този месец в лозовите насаждения се провеждат мероприятия, чието своевременно и правилно извършване предопределя в голяма степен количеството и качеството на добива на грозде през следващата година.

1. Дълбока есенна оран. Чрез нея се премахва уплътняването на почвата и се подобрява аерацията на коренообитаемия почвен слой. Есенната оран се извършва на дълбочина от 20-30 см., като пръста се обръща към лозите. Така се улеснява по-късно загрибането на главините, което е задължително за районите с опасност от измръзване. Тази практика трябва да завърши до 15-20 ноември, за да се изпреварят студовете. При чашовидната формировка се зариват с пръст първите 2-3 видими пъпки. Ако главините са по-високи, тогава се заравят само най-ниско разположените плодни пръчки.

2.Основно торене. Едновременно с дълбоката оран или малко преди нея в лозята се извършва основно торене с минерални и органични торове. Торовете се внасят в бразди дълбоки 25-30 см., след което веднага се заорават, за да се избегне загубата на хранителни вещества. Особено ефективно е есенното внасяне на органичните и минералнифосфорни и калиеви торове.

3.Резитба на лозята. През есента започва резитбата на лозята. Резитбата се извършва с добре наточени лозарски ножици, а за изрязване на по-дебелите части и старата дървесина се използват специални триончета. От правилната и навременна резитба се определя добива не само през настоящата, но и през следващата година. При есенната резитба се оставя резерв от 10-12% плодни звена, за компенсиране на повреди от зимни студове.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Хубаво е да видите вашата градина, когато се събужда от зимен сън. Започват да цъфтят първите цветя, които ви радват с ярките си цветове. Но както знаете, за да се насладите на истинската красота на растенията в градината си е необходимо да се потрудите доста по-рано.
Едно от красивите цветя рано пролет е минзухара. Това са малки многогодишни растения с височина - 25 см. Има повече от 100 различни видове и няколко нюанса. Може да срешнете минзухари с жълти, бели, сини, или лилави цветове. Има минзухари, които цъфтят и есен и пролет, в зависимост от вида.
Какво трябва да знаете преди засаждането на растенията?
Тези цветя предпочитат слънчеви места. Там минзухарите цъфтят по-добре. Избягвайте да засаждате луковиците на минзухара на преовлажнени места – цветовете остават дребни. Растението се размножава чрез семена или луковици. Преди засаждане е важно луковиците да се сортират по едрина. Почвата е по-добре предварително да е обработена и компостирана.
Луковиците се засаждат на дълбочина от 4 - 10 см (в зависимост от размера). Не забравяйте да следите да имат достатъчно влага по време на цъфтежа. Също така, не пренебрегвайте процеса на разрохкване на почвата. Това ще помогне да се запази цвета по-дълго време. През целия сезон (преди засаждане, по време на цъфтежа и след това) се прави торене с фосфорни и калиеви торове. Добрата запасеност с тези торове ще осигури продължителността на цъфтежа на минзухарите и ще осигури защитата им от вредители.

Минзухарите са студоустойчиви, така че не е нужно да се притеснявате ,но все пак по-добре е да покриете растенията, засадени през есента със суха трева и листа.
С подходящи грижи, можете да се насладите на тези миниатюрни цветя за дълго време.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство
Петък, 16 Ноември 2018 14:42

Какво предпочита цикламата

Цветовете на цикламата се срещат в бяло, червено и различни нюанси на розовото. На височина и ширина достига размери около 15-30 см. Цикламите растат от кръгли и плоски грудки.
Когато купувате циклама, изберете растение с няколко отворени цвята. Цветните стъбла трябва да стоят изправени и да има много цветни пъпки под листата.

Цикламите започват да цъфтят през октомври и навлизат във фазата на покой в края на зимата. През този период се препоръчва растението ежеседмично да се подхранва с течни торове, като се използва слаба концентрация, според предписанието на производителя.

От късна есен до ранна пролет трябва да подсигурите максимално количество светлина на цикламата. Избягвайте поставянето й на южен прозорец, макар че по това време на годината няма опасност от прегаряне на листата.

Цикламите е най-добре да се поливат не отгоре върху грудката, а в подложката на саксията. Неправилното поливане може да доведе до проблеми. Растението обича водата да постъпва към корените постепенно и не понася застояването на вода, затова излишната вода трябва да се изцеди.Винаги изчаквайте почвата да изсъхне преди следващото поливане, но в никакъв случай не допускайте клюмване на листата.

Увяхналите цветоноси не се режат с инструмент, а се дърпат с ръка.

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Независимо, че дръвчетата в овощната градина постепенно встъпват в покой, не означава, че и грижите по тях са свършили.

През ноември все още има достатъчно подходящи дни, през които можем да извършим някои оздравителни мероприятия, с което да подготвим дръвчетата за следващия сезон.

Освен задължителните обработки на почвата и зимните пръскания има и редица по-дребни и лесни неща, които често се пропускат от стопаните, а в същото време са много важни.

. Листопадът на дърветата е към своя край. Голяма част от болестите, които нападат овошките, зимуват в окапалите листа. Ако нямаме възможност да заорем дълбоко в почвата тези листа, за да намалим инфекциозния фон за следващата година, тогава трябва да ги съберем с гребло и да ги изгорим. По този начин унищожаваме причинителите на струпясването по ябълки и круши, бялата ръжда по череша и вишня, антракнозата и бактериозата по ореха, червените листни петна по сливата и др.

. Не по-малко важно е да съберем и всички останали и мумифицирали плодове по дървото, както и тези, които са опадали под него. Тези плодове също се унищожават, защото при някои болести и неприятели те са единственият източник на зараза за следващата година, като например загиването на завръзите по дюлята, кафявото гниене, бадемовият семеяд и др.

. Напуканата кора на по-старите дървета служи за укриване на зимуващите стадии на голяма част от неприятелите по овошките, като плодови червеи, бълхи, въшки, молци и пъпкопробивачи. Затова преди варосването с 20% варна каша е необходимо кората да се остърже с остър нож и да се изгори.

. След листопада по короната на дърветата ясно се виждат гъсеничните гнезда и яйчните пръстенчета и купчинки от различни неприятли, като бялата овощна пеперуда, пръстенотворката, златозадката и др. Тези гнезда трябва да се изрежат и изгорят.

. След листопада добре личат нападнатите от болести леторасти с брашнеста мана по ябълка и праскова, съчмянка и кафяво гниене по костилковите - череши, вишни, сливи, бадем и други. Така че фитосантарната резитба на болни и счупени клони няма да е излишна, а тъкмо обратното - ще намали заразата и ще улесни същинската резитба.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина

Какво да направим за сливата, вишнята, прасковата, черешата за да не нанесе   предстоящата зимата повреди ?

Изрязването на по-слабите или по-силни клони оставете за напролет, защото могат да измръзнат. Сега премахнете само сухите и болни клонки от короната.

Есента при костилковите се наблюдава нова вълна на растеж на корените, затова е важно да се попълнят почвените запаси с органични и минерални торове.

Имайте предвид :

·Ако дърветата са още млади и не дават плод, а при засаждането вие добре сте обработили и наторили ямката, в която е засадено дървото, сега не е нужно подхранване;

·Встъпилите в плододаване дръвчета обаче трябва да наторите. За тях е нужно на 1 кв.м. около ствола годишно да сложите 4 кг прегорял оборски тор или компост, 40-60 г суперфосфат, 20-25 г калий или 200-300 г дървесна пепел. В периода на пълно плододаване нормите за торене се увеличават с една трета. Разпръснете равномерно тора в подкоронната околостъблена чаша и прекопайте почвата с лопата или вила.

·Измръзват не само надземните части на растението, но и техните корени. Това се случва особено при безснежни зими. Но вие може да предотвратите измръзването на корените. За целта преди настъпване на студовете направете мулчиране на пристволното място (кръга) с компост, торф, листа, иглички от иглолистни, стърготини и др. Разстелете мулча на 1,5-2 м в радиус и 8-10 см дебелина.

·До настъпването на постоянен студ, но не по-рано от листопада направете влагозапасяваща поливка, която ще създаде добри условия за презимуването на дърветата, тъй като влажната почва по-малко мръзне. При това наличието на достатъчно количество влага в почвата, предпазва дърветата от изсъхване. На места с дълбоки подпочвени води и с добър дренаж навлажнете почвата на 1,5-2 м дълбочина. За това е нужно да полеете под дървото със 100-150 л вода. На участъци с естествен дренаж полейте колкото да намокрите почвата- 0,8-1м.

·Не допускайте с настъпване на зимата дърветата да имат механични повреди. Почистете раните до здрава дървесина и ги промийте с 2-3% разтвор от железен сулфат (зелен камък) или 1-2% меден сулфат (син камък). Раните замажете с вар .

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Петък, 19 Октомври 2018 11:01

Кога да засаждате момината сълза

Момината сълза е едно от любимите пролетни цветя. Тя е многогодишно и зимоустойчиво растение. Цъфти през април - май.
Наричат момината сълза още "Стълбата на Яков", "Сълзите на Мария".

Момината сълза предпочита леко сенчести места с достатъчно влага. Понася и пълна сянка- около дънера на дърветата или под декоративните храсти и др.Най-много цветове се развиват, когато растенията са засадени на полусянка. На едно място расте до 10 години, като на квадратен метър се разполагат до 56 растения. Грижиза тях практически не се изискват, важно е само да ги засадите навреме и на добро място.
Момината сълза се развива добре на почви с неутрална или слабо кисела реакция (рН 5-6,5) и добре наторени с угнил оборски тор. Изисква лека хранителна почва и постоянна умерена влажност. Най-подходящият срок за засаждане е октомври .

Преди да засадите разрохкайте много добре почвата и направете браздички с дълбочина около 15 см. Разстоянието на засаждане на момината сълза е 20 х 20 см. През първите 3-4 години новите издънки се премахват, за да не се сгъстява насаждението. В противен случай цветовете остават дребни.

Когато разделяте коренищата, трябва да се има предвид, че по тях се формират два вида пъпки:

-първите пъпки са тънки и заострени - те са едногодишни и от тях през първата година се развиват листа;

-вторите пъпки са многогодишни цветни пъпки, от тях на следващата пролет се образуват цветовете. Те са по-дебели и с тъпи връхчета. Обикновено се залагат на втората или третата година след разсаждането. Момината сълза не се окопава, защото има опасност да се унищожат новите пъпки!

Петър Кръстев

Публикувана в Цветарство

Добре е да сте подготвени за превратностите на природата и в случаи на безснежна зима правилно да сте подготвили растенията. Затова, ако е необходимо да се прекопае почвата в междуредията, това трябва да стане по-рано, за да може пръстта да олегне.

При повечето сортове ягоди се наблюдава добра студоустойчивост и особено когато растенията са с добре развита надземна част и добро вкореняване. Трябва да се знае, че най- чуствителни на измръзване при ягодите са корените. Затова е добре почвата при младите растения да е обогатена с торф и оборски тор.

Устойчивостта към студа при ягодите се увеличава след първата година на плододаване. Младите растения, които са засадени през пролетта на настоящата година са с много голяма чувствителност на надземната част към студа, особено при сурова зима.

Особено внимание трябва да се обръща на ремонтантните сортове. Те са изключително чувствителни към ниските температури, особено ако има резки захлаждания след затопляне. За да не губят растенията хранителни вещества, две-три седмици преди настъпване на нощните минусови температури, цветоносите им трябва да се премахнат.

Ако се задържи суха есен, без снежна покривка дълго време, желателно е ягодите да се полеят 1-2 пъти. В противен случай дори при слаби, но продължителни замръзвания (особено ако има и вятър), ягодите може силно да пострадат от изсушаване. В същото време трябва да се внимава растенията да не се преовлажняват.

Петър Кръстев

Публикувана в Овощната градина
Страница 1 от 15

logo naz

гр. София 1124, ж.к. Яворов, бл.8, вх.В, ет.1, ап.1
Е-мейл: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Телефон: (+359) 02 846 43 33
Факс: (+359) 02 846 42 33

  Фейсбук страница на "Гласът на фермера"
  Фейсбук страницата на "Пчела и кошер"


Контакти | За реклама | За нас | Условия

Етикети Kaрта на сайта